SAlexandrov

Забравените мисии: Халеевата армада Снимка на Халеевата комета, заснета от европейската мисия "Джото". Photo credit : ESA/MPS 8 юни 2020 г. 22:15 ч. Светослав Александров. В днешната статия на страниците на блога ще продължа с една интересна поредица, която започнах през февруари. Поредицата е озаглавена "Забравените мисии" и в нея ще ви разказвам любопитни факти за роботизирани или пилотирани експедиции, които навремето са били много известни и успешни, но днес почти не се сещаме за тях. В първата статия от поредицата представих историята на "Пайъниър Винъс" и американското кацане на Венера. Във втората описах японския проект "Хитен" - това е първата мисия на държава, различна от САЩ и СССР, която достига Луната. Днес съм ви подготвил материал за петте мисии, известни под названието "Халеева армада" и реализирани по време на навлизането на Халеевата комета във вътрешната Слънчева система през 1986-та година. Донякъде причината тези мисии днес да са забравени се дължи на факта, че иначе известната Халеева комета може да се наблюдава от Земята само веднъж на 75-76 години. Като човек, роден в края на същата тази 1986-та, съм прецакан - ако искам да видя кометата с очите си, трябва да доживея до заветните 75 години и това да е наградата на живота ми. Но много хора на зряла възраст си спомнят за появата на Халеевата комета на небето през 86-та. А тогава космическата епоха е вече дошла и за пръв път кометата бива посетена от човешки апарати, т.е. не разчитаме само на наземни наблюдения. България също участва в един от проектите. Това е повод за гордост. Ако човек е късметлия, той може да види Халеевата комета максимум два пъти през живота си - като дете и като възрастен Петте мисии, които са посетили Халеевата комета и са част от т.н. "Халеевата армада" са "Суисеи", "Сакигаке" (на Япония), "Джото" (на Европейската космическа агенция), "Вега 1" и "Вега 2" (на СССР с участието на Франция, Австрия, Унгария, ГДР, ФРГ, Чехословакия, Полша и България). Това е един от малкото велики проекти в космонавтиката, в които САЩ почти не участва. Американската мисия "Спартан 203", която трябва да изучава Халеевата комета, е качена на борда на совалката "Чалънджър" през януари 1986-та година ... и тогава настъпва трагедията. Совалката експлодира 73 секунди след изстрелването, а седмината астронавти на борда загиват - Франсиз Скоби, Майкъл Смит, Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър, Криста Макълиф и Грегъри Джарвис. Катастрофата довежда до сериозни забавяния в полетите на САЩ. Следващата совалкова мисия, която трябва да излети на 6-ти март и да изведе в орбита обсерваторията "Астро-1" за наблюдения на Халеевата комета, е отменена. Все пак Щатите успяват да пригодят някои стари мисии за изучаване на кометата като "Пайнъниър 7" (намираща се в хелиоцентрична орбита) и "Пайъниър Винъс" (работеща около Венера). Според първоначалните планове САЩ също така трябва да конструират съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА) мисията "Джото", но поради съкращения на бюджета американците се отказват. След отказа ЕКА прави може би най-смелата стъпка в цялата своя история - агенцията решава да реализира мисията самостоятелно. В крайна сметка това е уникална възможност - ако европейците пропуснат да изучат Халеевата комета, следващият път, когато тя ще се приближи към Земята, ще е след цели 75 години. Забележително е как ЕКА се мобилизира, създава "Джото" в рамките на съвсем кратък срок и мисията е изстреляна посредством европейската ракета "Ариана 1" на 2 юли 1985-та година. Това е първата роботизирана експедиция, изстреляна от европейските държави отвъд пределите на околоземната орбита, в междупланетното пространство! На 14-ти март 1986 г. "Джото" се сближава с Халеевата комета на разстояние само от 596 километра. Изненадващо за учените, мисията оцелява след сблъсъците с изхвърлените от кометата частици. Вследствие на един от ударите е унищожена камерата, но не и преди тя да успее да заснеме кометарното ядро. Снимките са изпратени благополучно към Земята, а най-добрата от тях е показана в началото на статията. Японските мисии "Суисеи" и "Сакигаке" също заемат важна част от историята на космонавтиката. "Сакигаке" на японски език означава "пионер" и представлява не просто първата междупланетна мисия на Япония, но и първата мисия на държава, различна от САЩ и СССР, която навлиза в междупланетното пространство. Стартът е осъществен на 8 януари 1985 г. посредством ракетата "M-3SII-1" (ракетите "M-3SII" са били твърдогоривни, за нуждите на околоземни мисии са били тристепени, а за междупланетни полети се е добавяла допълнителна четвърта степен). Полетът демонстрира успешно работоспособността на носителя и процедурите по въвеждането на мисията на траектория, която я отвежда отвъд околоземната орбита. Тази роботизирана експедиция се възприема от японските специалисти като демонстрационна и не е оборудвана с камера, съответно не е в състояние да заснеме Халеевата комета. На борда й все пак има някои скромни инструменти - магнитометър и детектори за изучаване на слънчевата плазма и вятър. Направени са успешно изследвания на характеристиките на слънчевата плазма в околностите на Халеевата комета. Най-голямото сближение между кометата и "Сакигаке" възлиза на около 7 милиона километра и се случва на 11 март 1986-та. Ултравиолетова снимка на комата на Халеевата комета, заснета на 28-ми февруари 1986 г. от мисията "Суисеи". Credit : JAXA Изстреляната на 18-ти август 1985 г. посредством ракетата "M-3SII-2" мисия "Суисеи" е много по-амбициозна от "Сакигаке" - тя притежава прибор, позволяващ заснемането на Халеевата комета в ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Към момента на най-голямото сближение, на 8 март 1986-та, разстоянието между "Суисеи" и кометата възлиза на 150 000 километра. "Суисеи" успява да заснеме множество ултравиолетови изображения на водородната кома (като това, представено по-горе) и установява наличието на вода, въглероден окис и въглероден двуокис. Снимка на Халеевата комета, заснета от мисията "Вега 2". Photo : USSR Space Program Названието на съветския проект "ВеГа" е съчетание от имената "Венера" и "Галлей" (руското име на Халеевата комета), тъй като двете мисии "Вега 1" и "Вега 2" изпълняват комплексна изследователска дейност по изучаването както на Венера, така и на Халеевата комета. Научният ръководител на проекта е академик Роалд Сагдеев, който управлява проекта в рамките на програмата Интеркосмос (източник: Дон Митчел, mentallandscape.com/V_Vega.htm). Благодарение на това проектът е реализиран посредством широко международно участие, включително и на специалисти от България. Българските изследователи са участвали в изготвянето на мощен триканален спектрометър съвместно с колеги от СССР и Франция. Всеки един от двата космически апарата е съставен от основен полетен модул (на който е монтиран и приборът с българско участие) и спускаем апарат за кацане на Венера заедно с аеростатна сонда. Мисиите са изстреляни на 15-ти и 21-ви декември 1984 г. посредством руски ракети "Протон". Шест месеца след старта "Вега 1" и "Вега 2" доближават Венера. На 9-ти и 13-ти юни 1985 г. се отделят двата спускаеми апарата, които на 11-ти и 15-ти юни освобождават аеростатните платформи и модулите за меко кацане. Схемата на спускане е следната: За съжаление инструментите на модула за кацане на "Вега 1" се включват инцидентно още докато той е във въздуха и поради това програмата му за изучаване на повърхността е провалена. Спускаемият модул на "Вега 2" обаче извършва успешно кацане в региона Афродита, докато там е нощ, и той работи безпроблемно в продължение на 56 минути. Изпратените на Земята данни потвърждават, че скалите на мястото на спускане са анортозит и троктолит. Измерената температура е 463 °C. Много e интересна работата на аеростатите - до ден днешен "Вега 1" и "Вега 2" са единствените мисии в историята на космонавтиката, изучили посредством балони атмосферата на планета, различна от Земята. Инженерите на конструкторското бюро Лавочкин са изготвили балоните от материал, импрегниран с тефлон - достатъчно издръжлив за венерианските условия. Както балонът на "Вега 1", така и този на "Вега 2" оцеляват повече от 46 часа преди да се пръснат. На височина от около 50 километра над венерианската повърхност температурите и налягането са сходни с тези на Земята, въпреки че ветровете духат с ураганна скорост и облаците са от сярна киселина. Направените измервания от научните прибори свидетелстват, че на Венера има неустановени от предходни мисии движения на въздушните маси по вертикала. След изпълняването на венерианската си научна програма, основните полетни модули на "Вега 1" и "Вега 2" продължават своя път към Халеевата комета. На 11-ти юни "Вега 1" преминава на 8 890 километра от ядрото на кометата, а на 15-ти юни "Вега 2" извършва облитане на разстояние 8 030 километра. Получените изображения показват, че повърхността на ядрото е тъмна, като от него изригват поне пет струи от прах и газ. Изследванията на Халеевата комета посредством спектрометрите (вкл. този, изготвен с българско участие) доказват, че нейният състав е сходен с този на въглеродните хондрити (вид метеорити). Това е в подкрепа на хипотезата, че кометите, също както и астероидите, са производни на първичния материал от ранната Слънчева система. Халеевата комета е напуснала отдавна вътрешната Слънчева система и ако сме живи ще я видим чак през 2061-ва година. Това не означава, че науката за изучаването на кометите е приключила. През последните години станахме свидетели на множество космически триумфи. През 2006 г. мисията на САЩ "Стардъст" се завърна на Земята с проби от кометата Уайлд 2. Година по-рано "Дийп Импект", отново американска роботизирава експедиция, взриви детонатор на повърхността на 9P/Темпъл. Но кулминацията на кометарните изследвания настъпи през 2014 г., когато спускаемият апарат "Филе", компонент на мисията "Розета" на Европейската космическа агенция, извърши меко кацане на повърхността на Чурюмов-Герасименко. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3407-2020-forgotten-missions-part-3

Ще отстъпи ли Русия космоса на Илон Мъск? Руските ракети "Ангара" излетяха за пръв път през 2014 г. на тестови мисии, но все още не са въведени в експлоатация. Фото: Роскосмос 7 юни 2020 г. 13:40 ч. Светослав Александров. Ще отстъпи ли Русия космоса на Илон Мъск? За да потърсим отговор на въпроса, ще ви представя материал от Екатерина Синелщикова за уебсайта Russia Beyond. Ето какво пише Синелщикова: Преди осемнадесет години Илон Мъск пристигна в Москва, за да закупи ракети и да изпрати мишки към Марс. Сделката обаче пропадна, тъй като стартовата цена на руснаците достига до стратосферата. Мъск се прибра у дома "ядосан и огорчен", след което два месеца по-късно основа СпейсЕкс. Останалото е ... в бъдещето. Междувременно руската космическа агенция непрекъснато хвърляше съмнения върху авантюрата на Мъск, твърдейки, че тя никога няма да успее. Но на 30-ти май 2020 г. СпейсЕкс изпрати двама астронавти в орбита на борда на новия космически кораб "Крю Драгън". Това е първата пилотирана мисия на частна космическа компания. Експерти както в Русия, така и в чужбина умуваха какво биха направили Роскосмос в отговор на този "голям удар", както го описаха. Отговорът е: малко. И очевидно всички се чувстват комфортно от този факт. Евтини ракети Мнозина вярват, че революцията на СпейсЕкс се състои във възвръщаемите ракетни степени, които се прибират на Земята и кацат върху роботизираните кораби "Просто прочети инструкцията" и "Разбира се, че още те обичам". Фактически истинската революция се корени в това, че американските ракети сега са по-евтини от руските. Изстрелванията на Русия започнаха да залязват през 2012-та година - същата година, когато СпейсЕкс изстреля "Фолкън 9 Хеви", конкурентът на руските ракети "Протон" (бел. прев. - тук Синелщикова бърка - през 2012 г. е изстрелян корабът "Драгън". Ракетите "Фолкън 9" политат две години по-рано, а "Фолкън Хеви" - през 2018 г.). Благодарение на възвръщаемостта, която прави "Фолкън 9" толкова ефективна, Мъск използва своята ракета за всякакви задачи - леки и тежки товари. "Ако преди десетилетие нашият "Протон" контролираше 60% от пазара, сега почти всички поръчки са отишли във "Фолкън"-ите", коментира Виталий Егоров, основател на проекта Открит Космос и бивш говорител на частната руска компания Даурия Аероспейс, която строеше спътници за Роскосмос. За да може някак си да се съревновава с "Фолкън", Роскосмос трябваше да смъкне цените за чуждестранни клиенти - от $100 милиона на $70 милиона и после на $65 милиона. Що се касае до пилотираните полети до Международната космическа станция, където Роскосмос държеше монопол съвсем доскоро, историята е същата: новият, по-просторен и с капацитет да превозва провизии "Крю Драгън" струва близо $55 милиона за астронавтско място спрямо $90-милионния "Союз". Само че това не означава, че всички ще спрат да използват "Союз", коментира научният журналист Александър Березин. Березин си спомня краткия период, когато Щатите превозваха астронавти посредством совалките за много повече пари в сравнение със "Союз". "Докъм 2011-та година усилията бяха насочени към това "Союз" и космическите совалки да имат равен брой полети. Същото ще е и когато започнат полетите на "Крю Драгън". Отново ще имаме смесени руско-американски екипажи", смята експертът. Но има една уловка - това е приложимо само за близкото бъдеще, тъй като съдбата на МКС остава неясна. Незавършени работи Веднага след успешния полет на "Крю Драгън", като изключим поздравленията и размяната на шеги с Илон Мъск, Роскосмос оповести в Туитър краткосрочните си планове: "Още тази година ще тестваме две нови ракети, а през следващата ще възобновим лунната си програма. Ще е интересно!". В отговор на запитване от Russia Beyond, Роскосмос потвърди единствено, че ракетата "Ангара" ще е включена в поне една от тези мисии. "Ангара" е един от основните проекти на Роскосмос през последните десетилетия. Замислена като заместител за разработената през 1967-ма година ракета "Протон", новата руска ракета се състои изцяло от руски компоненти и следва да извежда всякакъв тип космически кораби или полезни товари в космоса. Това включва и проправянето на пътя към пилотирана лунна експедиция през 2024-та. Работата по "Ангара" започна в средата на 90-те, но все още предстои да започне редовни полети. "Даже "Ангара А5" не е изцяло нова ракета, тя вече летя веднъж преди шест години", съобщава за Russia Beyond инженерът Александър Шаенко, един от разработчиците на "Ангара А5" и "KSLV". За сравнение Русия е похарчила над $4 милиарда за "Ангара", десет пъти повече, отколкото бяха дадени за първата версия на "Фолкън 9" и "Крю Драгън". Независимо от тази колосална разлика, главният конструктор все още твърди, че недостигът на пари е основната причина проектът да се бави в продължение на 27 години. Откъм положителната страна, добре е да си спомним за пилотирания космически кораб "Федерация" (преименуван на "Орел" миналата година след настояване от Рогозин), който се разработва от 2009-та година и е по-обещаващ по отношение на техническите спецификации от "Крю Драгън", въпреки че този кораб дори не е започнал изпитания. Изостаналите проекти и лунната одисея Лунната програма на Русия е претърпяла също толкова отлагания, колкото и ракетната. "Аз лично участвах в това. През 2011 г. ние поставихме научни инструменти на космическия апарат "Луна 25". Това трябва да е първият руски спускаем апарат на Луната (последният съветски е "Луна 24" през 1976 г.). Изстрелването беше планирано за 2013 г., но десет години по-късно апаратът не е излетял никъде. Всичко търпи отлагания на всеки две години", оплаква се Шаенко. Последният окончателен срок сега е октомври 2021-ва. "Луна 25" и "Луна 26" може би ще излетят, но след това ще са необходими нови технологии. А те все още "тънат в мъгла". Вината за забавянията според Шаенко не се крие във финансирането, но в лошата организация: техническите спецификации постоянно подлежат на прегледи, ръководството се променя и има общо усещане за инертност и липса на разбиране, даже в рамките на конструкторските бюра. Съгласно журнала "РБК", Центърът "Хруничев" (който прави ракетите "Протон" и "Ангара") е в тежка криза заради острия спад на поръчки за ракети, орязва производството си в Москва, продава помещенията си на строителните предприемачи и премества съоръженията си в Омск - на 2 700 км. от Москва. Частното космическо предприемачество в Русия заема около 1% от целия пазар, а този пазар не показва някаква специфична динамика според Шаенко. През последното десетилетие много компании бяха открити, после затвориха и повторно отвориха под различни наименования и с леко различаващи се профили. Но в реалността те не произвеждат тежки ракети, а спътници и друг тип космически технологии. "Дори в рамките на петгодишен период никой няма да постигне това, което СпейсЕкс направи за такова кратко време. Невъзможно е да си представим подобен сценарий в Русия", категоричен е Шаенко. Дребната риба Появата на такъв силен конкурент като СпейсЕкс означава трудни времена за Русия, смятат много западни експерти. "Това, което ще се случи е, че Русия ще загуби голяма част от печалбата си за космическата индустрия", съобщава The Verge. Би следвало това да служи като мотивация. Но Роскосмос има различно становище. Никога не е имало недостиг по отношение на мотивиращите събития, що се касае до НАСА или СпейсЕкс (чиято първа ракета "Фолкън 1" летя успешно през 2008-ма). "Факт е, че Роскосмос се съсредоточава най-вече върху държавни поръчки, които заемат огромна част от бюджета. Агенцията не получава голяма печалба от изстрелването на чужди спътници, даже изстрелването на чуждестранни астронавти носи по-малка печалба, така че загубата им е дребна риба", смята Шаенко. Като цяло изстрелванията заемат само 10% от бюджета на държавната корпорация. Въпреки очевидните проблеми с новите разработки, Русия е все още една от трите най-големи космически държави, смята Егоров. "Всичко, което може да се направи в космоса, Русия е в състояние да го прави само ако наистина се старае. Това се дължи до голяма степен на съветското наследство и няма нищо лошо в това", твърди експертът. Освен това космонавтиката не е само пилотирани полети. Добър пример в една друга област е космическата обсерватория "Спектр-РГ", която създава карта на Вселената и ще остане един от най-добрите рентгенови телескопи поне през цялото следващо десетилетие. Разбира се, може да споменем руският прибор "ДАН", който работи понястоящем на американския марсоход "Кюриосити" на Марс, както и ракетите "Атлас 5", използвани от Боинг с руски ракетни двигатели "РД-180" и които американската фирма още не може да замени. Комерсиалните интереси никога не са били в центъра на съзнанието на Роскосмос, което прави агенцията неефективна и тромава. Роскосмос може да се съревновава с вчерашния СпейсЕкс или дори да разработи ракети по "мъсковата метода" (т.е. чрез готови части от други ракети), но когато става въпрос за сега и днес, агенцията не може да съперничи на "Фолкън 9". "Не виждам как може да настъпи промяна в политиката на Роскосмос в близкото бъдеще, няма външни фактори, които биха променили агенцията. Тя вижда комерсиалния пазар като дребни ядки, тъй като главният източник на доходи е руската държава. Дори и Русия да загуби напълно пазара, нищо няма да се промени - тези момчета ще продължат да правят това, което са правили до този момент", убеден е Шаенко. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3406-2020-will-russia-lose-race-musk

Изпитанията на Старшип SN5 започват на 10-ти юни 7 юни 2020 г. 09:45 ч. След експлозията на предишния прототип "Старшип SN4", която обаче настъпи след пет успешни поредни цикъла на зареждане, разреждане и запалване на двигателя, работниците СпейсЕкс са в готовност да изведат "Старшип SN5" на стартовата площадка. Съгласно статия на сайта НАСА Спейсфлайт, изпитанята на прототипа започват на 10-ти юни. Експлозията на "Старшип SN4" унищожи част от наземната инфраструктура, включително и стойката, на която прототипите биват монтирани. Но още преди аномалията СпейсЕкс бяха започнали да конструират нова стойка. Това обяснява защо няма отлагания в изпитателната програма на "Старшип". Дори и на фона на толкова трудности, Илон Мъск продължава да се надява, че първият орбитален полет на "Старшип" ще е факт до края на годината, съобщава сайтът Тесларати. Мъск също така твърди, че дебютното изстрелване към Марс ще се случи през 2022-ра година. Очевидно е че той бърза, а мотивът му е, че желае човечеството да заживее на втора планета възможно най-скоро, за да оцелее в случай на глобална катастрофа. В Туитър предприемачът поясни, че са изминали 4.5 милиарда години еволюция, докато стигнем способността да осъществяваме космически полети. И макар че Земята ще продължи да съществува още поне толкова, т.е. докато Слънцето се превърне в червен гигант, истинският е проблем е колко дълго време човечеството ще е способно да извърши скока си към Марс. Това може да се окаже много кратък период, напр. десетилетия. Цивилизацията не изглежда особено стабилна. Кадър от успешното огнево изпитание на "Старшип SN4" на 28-ми май. Credit : Lab Padre https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3405-2020-starship-sn-5-to-start-testing

Полетните изпитания на руския хидрометеорологически спътник Електро-Л №3 продължават нормално Първата снимка, заснета от "Електро-Л" №3 през февруари. Фото: Роскосмос/РКС/НПО Лавочкин 7 юни 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Един от безспорните успехи на модерната космонавтика на Русия, за който няма да прочетете почти нищо в медиите, е възстановяването на орбиталната спътникова групировка на страната. Само допреди 15-тина години съветските и руските граждански спътници бяха почти на изчезване. Днес дейността на навигационната система "ГЛОНАСС" е възобновена, а в орбита работят спътниците за дистанционно сондиране на Земята "Ресурс-П" и "Канопус-В". Руснаците вече разполагат и със съвременни метеорологични сателити "Метеор-М" и "Електро-Л". Възстановяването на руската орбитална групировка е забележително постижение и плод на тежките усилия от постсъветско време. Днес ще съобщя как протичат изпитанията на най-новия хидрометеорологически спътник "Електро-Л" №3, който бе изстрелян на 24-ти декември миналата година с ракета-носител "Протон-М". На 31-ви май приключи важен етап от полетните тестове, като бяха завършени проверките на геостационарния спътник "Електро-Л" №3 в точката на стоене на 165.8 градуса източна дължина. Понастоящем ръководството на мисията премества спътника към новата точка на стоене, позиционирана на 76 градуса източна дължина. Планира се тази точка да бъде достигната в началото на месец юли. Именно там ще продължат полетните изпитания. Производителят на спътника НПО Лавочкин също така съобщава, че продължава нормалното функциониране на спътника "Електро-Л" №2, който вече пет години се намира на геостационарна орбита в точка на стоене на 76 градуса източна дължина. За повече информация: НПО Лавочкин https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3404-2020-elektro-l-poletni-izpitaniq

Китайските проекти за кислородно-метанови двигатели сериозно напредват 6 юни 2020 г. 10:00 ч. Според информация, публикувана от журналиста Ендрю Джоунс на страниците на СпейсНюз, две частни китайски фирми напредват сериозно с разработката на кислородно-метанови двигатели. Това са Ландспейс и айСпейс. Конкретно Ландспейс са извършили три огневи теста на двигателя Тианкуе-12 през първата половина на май. По-малкият Тианкуе-11 също е преминал през 2 000 - секунден огневи тест на 5-ти юни. Двигателите ще се използват на 48-метровата ракета "Чжукуе 2", която ще притежава капацитет да доставя 4 000 килограма товар в ниска околоземна орбита и 2 000 килограма в слънчево-синхронна орбита. айСпейс са провели 200-секунден огневи тест на кислородно-метанов двигател на 19-ти май. Двигателят ще се използва на ракетата "Хипербола 2" с капацитет да доставя 1 900 килограма товар в ниска околоземна орбита. Снимка от тест на кислородно-метанов двигател, проведен от Ландспейс. Photo credit : Landspace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3403-2020-landspace-engine-tests

Договорът между НАСА и Нортроп Груман за строежа на обитаемия модул на окололунната станция Гейтуей е вече сключен На илюстрацията: модулът HALO в орбита около Луната. Image credit : NASA 6 юни 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Американската компания Нортроп Груман ще строи обитаемия модул HALO (Habitation and Logistics Outpost) за новата станция около Луната "Гейтуей". Модулът ще бъде базиран на товарния кораб "Сигнус", който днес обслужва Международната космическа станция. "Гейтуей" е логичното продължение на МКС. Нортроп Груман ще получи $187 милиона. Когато HALO бъде завършен, той ще е с размера на студиен апартамент и ще поддържа живота на астронавтите заедно с космическия кораб на НАСА "Орион". Но преди да се стигне до строежа на модула, Нортроп Груман трябва да премине през процеса на предварителния конструктивен обзор, който се очаква да завърши до края на 2020-та година. Предварителният конструктивен обзор е само една от стъпките, които се предприемат, преди да започне рязането на метал. Идеята е всички детайли да бъдат изпипани, за да се знае, че цялостната система е безопасна и надеждна за експлоатация съобразно изискванията на НАСА. Това е т.нар. класически подход в космонавтиката, за разлика от итеративния на Илон Мъск, при който се пристъпва направо към рязане на метал и нещата се изпипват в ход. Съвсем естествено начинът, по който НАСА сключи договора, бе разкритикуван. Робърт Зубрин, президентът на Марсианско общество, каза, че НАСА трябва да реши дали наистина иска да отиде на Луната или да преразпредели едни пари. Защо изобщо се дават $187 милиона просто за един предварителен преглед, без изобщо да се пристъпва към строеж? Къде ще отидат тези средства? Иначе предварителният обзор се очаква да завърши до края на годината. Според плановете модулът HALO заедно с компонента PPE, който ще осигурява горивните системи на новата станция, ще бъдат изстреляни съвместно през 2023-та година. НАСА все още не е избрала ракетата-носител, но двата модула безпроблемно биха се вмъкнали под обтекателя на "Фолкън Хеви". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3402-2020-nasa-contract-ng-gateway

Китайският радиотелескоп започва да търси извънземни цивилизации 6 юни 2020 г. 00:25 ч. Гигантският 500-метров радиотелескоп на Китай FAST ще търси извънземни цивилизации. Новината бе съобщена от журналиста Ленърд Дейвид. Дейвид се позовава на публикация в изданието China Daily, в която Тонг-Джие Чан от Пекинския нормален университет оповестява, че "понастоящем бек-енд екипировката бива ъпгрейдната и се очаква новите наблюдения да започнат след септември, когато търсенето на извънземни цивилизации ще бъде открито". Според Тонг-Джие издирването на извънземни няма да пречи на основната научна програма. Ученият обаче предупреждава да не се надяваме на положителна новина в близко бъдеще. Макар че има някои интересни радиовълнови излъчвания във Вселената, повечето от тях са с естествен произход - например произхождат от пулсари. И все пак ако съществуват извънземни цивилизации, шансът те да бъдат намерени ще е по-голям благодарение на FAST. Така изглежда най-големият радиотелескоп в света, построен от Китай. Credit : FAST https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3401-2020-china-radiotelescope-aliens

СпейсЕкс насрочи следващото изстрелване на Фолкън 9 със Старлинк за 13-ти юни 5 юни 2020 г. 22:10 ч. СпейсЕкс планира следващото изстрелване на ракета "Фолкън 9" със спътници "Старлинк" за през нощта на 13-ти юни. Това става ясно от последното Известие до пилотите (NOTAM). По предварителна информация стартът ще е в 04:00 ч. българско време. Кадър от излитането вчера, на 4-ти юни. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3400-2020-starlink-scheduled-june-13

С какво постигнатото от Мъск е по-добро от ранните постижения на СССР? На кадъра: космическият кораб "Крю Драгън" е скачен към МКС. Photo credit : NASA TV 5 юни 2020 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Тъй като много хора продължават да дуднат и да повтарят опорката, че постигнатото от Илон Мъск не е нищо по-различно от това, което са направили СССР през 60-те години на миналия век, реших да поясня за недоразбралите. През 1911 и 1912 г. Скот и Амундсен са първите, които достигат Южния полюс. Минават 46 години, преди сър Едмънд Хилари да повтори същото. Каква е разликата? Разликата е, че Скот и Амундсен го правят с кучешки впрягове, докато Хилари - с моторни машини. Подобна аналогия може да се направи и с първите пилотирани космически мисии сравнени настоящите. Каква е разликата между полетите на Юрий Гагарин и Джон Глен, и този на Боб Бенкен и Дъг Хърли? На пръв поглед никаква - освен че Бенкен и Хърли са изпратени в космоса с ракета, направена от въглероден композит, със съвременни компютри и Linux-базирана операционна система и с контролен пулт, оборудван с тъчскрийн дисплеи. Все области, в които руснаците изостават. И преди да ме обвините за пореден път във "-филия" и "-фобия", държа да подчертая: никой не отрича постигнатото от руснаците, нито факта, че десет години вярно превозваха астронавти и космонавти до Международната космическа станция. Но те не могат да го направят със съвременни технологии. Давам елементарен пример - Русия не е в състояние да построи космически кораб от въглероден композит. Липсва такова производство. Това е причината поради която, както писах преди няколко дни, производството на корпуса на новия частен руски космически кораб "Арго" ще е в Германия. Естествено, държавната космическа програма под шапката на Роскосмос не може да си позволи подобен лукс - там всичко трябва да е руско производство. Или поне доколкото е възможно, защото ги е страх да не ги критикуват като американците - "вижте, изстрелват спътници с руски двигатели". Поради тази причина корпусът на новия космически кораб "Федерация" ("Орел") ще е от алуминий. На пръв поглед - нищо особено. Какво значение има? Важното е да вози хора в космоса, пък начинът как става, голяма работа. Сериозно ли има хора, които още разсъждават така? По тази логика новите технологии нямат никаква стойност. Тракторът не е никакво изобретение - в крайна сметка той прави същото, което правят хората още от древни времена - да оре, само че с гориво, а не с животински впряг. Голяма работа, че днес хората карат коли - нали откакто свят светува, хората могат да яздят коне. За съжаление много т.нар. "космически ентусиасти" в България, потопени в миналото, не могат да осъзнаят тази елементарна истина. Слава Богу, в Русия има достатъчно умни хора, които са казали същото преди мен. Или ако цитирам думите на ст.н.с. и кандидат на физико-математическите науки Владимир Сурдин: "Мы эксплуатируем свою старую технику и допускаем к ней тех же американцев, давая им возможность разрабатывать новые технологии. Это все равно что возить людей на лошади, пока они не сделают себе современный автомобиль. Через год американцы отправят в космос новые пилотируемые аппараты и скажут нам спасибо. А еще есть частные фирмы вроде компании Илона Маска со своими перспективными программами." Нещо неясно? И моля ви, не почвайте да ми приказвате, че машините от 60-те и 70-те са по-надеждни, докато днешните модерни машини с компютри забиват. Не заради нещо друго, а защото никой от вас не би си написал ежедневните документи на пишеща машина. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3399-2020-why-musk-is-different

Роскосмос се похвали с изпитание на новия космически кораб Орел... извършено още преди 7 години Новото старо изпитание. Фото: Роскосмос 5 юни 2020 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести, че инженерите РКК "Енергия" са извършили изпитание на "ново" въжено устройство, което ще може да спасява астронавтите на новия пилотиран космически кораб "Орел" в случай на аварийно кацане. Експерти, които следят отблизо руския космически отрасъл, веднага напомниха, че същото изпитание е било проведено преди цели седем години. Но пък уменията трябва да се припомнят от време на време... както и сега, на фона на успешния полет на американския космически кораб "Крю Драгън", трябва да се отчете, че работата по руския кораб също напредва. Гафът бе уловен най-напред от руския журналист Анатолий Зак. На неговата страница RussianSpaceWeb е публикувана снимка от изпитание, осъществено посредством същото въжено устройство на 11 октомври 2011 г.: Фото: РКК Енергия Изглежда, че единствената новост на сегашните снимки е, че наземните екипи използват предпазни маски - което показва, че все пак живеем в 2020-та година. Няма новост и в "капсулата" на космическия кораб "Орел" - това е същият макет, който е наличен още от около 2012-та. Напомням на читателите, че преди броени дни експертът Виталий Егоров написа коментар, че проектът "Орел" изостава от аналогичния американски проект "Орион" с близо 10 години. Реално погледнато новият руски кораб е на ниво макет - все още не са изготвени дори прототипите за дебютните мисии в безпилотен режим. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3398-2020-5-june-orel-test

Бъз Олдрин е щастлив от полета на Крю Драгън, пожела си нови мисии до Луната 4 юни 2020 г. 17:15 ч. Легендарният астронавт на НАСА и втори човек на Луната Бъз Олдрин е щастлив от факта, че СпейсЕкс успя да изстреля хора в космоса. Според него мисията трябва да бъде последвана от нови лунни полети и от експедиции до Марс. "Бъдещето е светло", написа Олдрин за Флорида Тъдей. "Америка се върна в играта за пилотирани космически изстрелвания". "Ако оставим настрана геополитиката и националната сигурност, макар че и двете са важни и ще продължат да имат значение и в бъдеще, ние, човеците, сме родени изследователи. Първо се учим да ходим, копнеем да отидем някъде другаде, след това да тичаме, да караме колело и да шофираме - всичко това с определена цел. Някои от нас се научиха да летят, а от тази група да пилотираме космически кораби до орбита. Малцина от нас станахме пилоти на лунния модул, закарвайки космически кораб до Луната от окололунна орбита, след което отново използвахме уменията си да ходим", съобщава Олдрин. "Но както ходенето до другия край на стаята или вашия град, щат или държава стават познати, същото се случва и с околоземната орбита. Първоначално е вълнуващо, ободряващо, източник на опасности и награди, но с времето процесът и мястото са известни за нацията. Трябва да бъдат поставени нови цели, да се планират и постигат. Това е вечната природа на американския и на човешкия дух". "Бъдещето за Америка и тези, които ще отидат "в мир, в името на цялото човечество" към по-далечни цели, е да погледнат отвъд околоземна орбита, отново към Луната и после към Марс", категоричен е астронавтът-ветеран. На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната през юли 1969 г. Credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3397-2020-buzz-aldrin-on-crew-dragon

Исторически ден: Отбелязваме 10 години от първото изстрелване на ракетата Фолкън 9! Снимка от историческото първо изстрелване на "Фолкън 9" на 4 юни 2010 г. Credit : SpaceX 4 юни 2020 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Днес е паметна дата за космонавтиката. На този ден преди 10 години ракетата на СпейсЕкс "Фолкън 9" излетя за пръв път. С това бе положено началото истинска революция, която само преди броени дни кулминира с изстрелване на хора в космоса. Понастоящем "Фолкън 9" е основната ракета-носител на Щатите. Преди едно десетилетие никой не можеше и да предположи, че СпейсЕкс ще спаси американската космонавтика. Представете си 2010-та година: совалките на НАСА бяха пред пенсиониране. Аерокосмическите гиганти Боинг и Локхийд Мартин се бяха обединили в съвместното дружество Юнайтед Лонч Алайънс, което се беше превърнало в монополист за американските космически полети. Междупланетната програма на САЩ винаги е била изключително успешна, но като изключим мисиите на НАСА до Марс и другите планети, както и военните спътници, никой друг не искаше да си качва товара си на скъпите американски ракети. Повечето частни фирми изстрелваха сателити с руски ракети. Сега ситуацията е коренно променена. Даже ракетата, която е известна под името "Фолкън 9", е твърде различна от тази, летяла на 4-ти юни 2010-та. Някогашният носител, известен под версия "1.0", можеше да извежда около 10 450 кг полезен товар в орбита. Но верни на итеративния си подход, СпейсЕкс успяха да ъпгрейднат ракетата на няколко пъти. Версия "1.1" извеждаше 13 150 кг в орбита, а при последният вариант "Блок 5" на версията "1.1" (или още "Фул Тръст") се изстрелват 22 800 килограма в космоса. Практически "Фолкън 9" удвои товароподемността си, с което до голяма степен обезсмисли създаването на "Фолкън Хеви". В рамките на дебютната мисия на "Фолкън 9" на 4 юни 2010 г., в космоса беше изведен само макет на товарния кораб "Драгън". На 8-ми декември същата година ракетата отново излетя, този път с функционален кораб "Драгън". Не беше предвидено той да се скачва с Международната космическа станция, а да извърши само пробен полет в околоземна орбита. Полетът завърши с пълен успех и корабът се завърна на Земята чрез приводняване в океана. На 22-ри май 2012 г. беше изстрелян първият кораб "Драгън" към МКС и този път имаше скачване. С това започнаха товарните превози до станцията и обратно, а НАСА престана да зависи от Русия за доставката на провизии. На 18-ти април 2014 г. "Фолкън 9" изпрати поредния кораб "Драгън" към МКС, а първата степен извърши контролирано меко приводняване в океана, с което започнаха сериозните опити по постигането на възвръщаемост. На 22-ри декември 2015 г. за пръв път в историята на космонавтиката първа степен се завърна успешно след космическа мисия върху наземна площадка. На 8-ми април 2016 г. постижението бе повторено, този път в океана - върху плаваща платформа. На 30 март 2017 г. СпейсЕкс за пръв път изстреля спътник в космоса чрез рециклирана първа степен - люксембургския "SES-10". На 23 юни същата година постижението бе повторено, като този път летя българският спътник "BulgariaSat-1". СпейсЕкс успя да прикове вниманието на обществеността на 6 февруари 2018 година, когато за пръв път бе изстреляна свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" с капацитет над 50 тона до орбита. По принцип при дебютните мисии на чисто нови ракети се използва баласт или друг симулатор на маса. Илон Мъск реши да качи автомобил "Тесла", който успешно бе изпратен на път към орбитата на Марс. Над 2.3 милиона души наблюдаваха полета на живо в Youtube, а 100 000 пристигнаха директно на стартовия комплекс. На 11 май 2018 г. дебютира последният вариант на "Фолкън 9 Фул Тръст" - "Блок 5". Това е ракетата, специално създадена да превозва хора в космоса. На 2 март 2019 г. пътническият кораб "Крю Драгън" летя за пръв път в безпилотен режим... и стигаме до заветния 30-ти май тази година, когато корабът най-сетне излетя с астронавти. За съжаление светът се развива по-бавно, отколкото ни се иска, но не може да отречем, че през изминалите 10 години СпейсЕкс пожъна забележителни успехи. "Фолкън 9" е ракетата, която най-често лети в сравнение с всички останали ракети в цял свят, излитайки средно веднъж на всеки две-три седмици. СпейсЕкс се превърнаха в редовен доставчик на провизии до МКС, а отскоро вече изпращат и хора в космоса. Може би най-същественото е, че СпейсЕкс са водещ превозвач на изкуствени спътници, с което напълно изхвърлиха Русия от доминантната позиция на комерсиалния пазар. Днес е време за празнуване, така че - честит рожден ден, "Фолкън 9"! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3396-2020-ten-years-falcon-9

Американската мисия Озирис-Рекс се сближи с резервното място за спускане на астероида Бену Компилация от снимки, заснети от "Озирис-Рекс" по време на сближението с Оспрей на 26-ти май. Можете да ги свалите в пълен размер от този линк. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona 4 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Пореден успех за междупланетната изследователска програма на НАСА! На 26-ти май автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс", която работи в орбита около астероида Бену, извърши спускане над резервното място за взимане на проби, известно под името Оспрей. Напомням на читателите, че сходно спускане над основното място за пробовзимане Найтингейл бе осъществено през март. По време на сближението в края на май "Озирис-Рекс" застана само на 250 метра от повърхността на астероида. Бяха заснети общо 347 снимки на Оспрей, които впоследствие бяха съшити в горепоказаното мозаечно изображение. Резолюцията на изображенията е 5 mm/pixel. Първото кацане с цел взимане на проби е предвидено за 20-ти октомври - два месеца по-късно от първоначално планираното заради затруднената работа покрай пандемията от коронавирус. Всъщност "кацане" е силна дума - механизмът на "Озирис-Рекс" само ще докосне повърхността на Бену, след което ще изстреля заряд от азот под високо налягане. Така ще се изхвърлят скални и почвени отломки, които ще могат да бъдат събрани от "Озирис-Рекс". Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3395-2020-osprey-may-flyby

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля 60 спътника Старлинк, един от тях е със специален сенник! Кадър от днешното излитане. Photo credit : SpaceX 4 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс продължават да пишат историята на съвременната космонавтика! За пръв път степен на орбитален клас ракета не просто летя пет пъти, но се завърна на Земята успешно за пети пореден път! Всичко това се случи днес, на 4-ти юни, след като в 04:25 ч. от космическия център Кейп Канаверал във Флорида бе изстреляна ракетата "Фолкън 9", която изведе поредната порция спътници "Старлинк". Освен това един от спътниците е екипиран със специален сенник, намаляващ неговата яркост. Ако технологията се докаже, по-нататък всички сателити "Старлинк" ще имат подобни сенници, за да не мърморят астрономите. Днешната мисия е факт само пет дни след като СпейсЕкс изстреля първия си пилотиран космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Но компанията не възнамерява да лежи на стари лаври. За нужните на днешния полет бе използвана първа степен на ракета "Фолкън 9", летяла на четири поредни мисии - "Телстар 18V" през септември 2018 г., "Иридиум - НЕКСТ 8" през януари 2019 г., "Старлинк" през май 2019 г. и отново "Старлинк" през януари 2020 г. След изстрелването първата степен на "Фолкън 9" се превърна едва във втората такава степен, летяла успешно пет поредни пъти. Но сега за пръв път степен, летяла пет пъти, сполучи да се завърне обратно на Земята. По време на предходния полет през месец март летялата пет пъти "Фолкън 9" не успя да извърши меко кацане. Сенникът за "Старлинк". Image credit : SpaceX В орбита бяха изведени 60 сателита "Старлинк". Един от тях на име "ВайзърСат" е екипиран със специален сгъваем сенник. Сенникът ще покрива тези части на спътника, които в най-голяма степен отразяват слънчевата светлина. Това е нов начин, по който СпейсЕкс се опитва да успокои страховете на астрономите, че с мегагрупировката ще направи астрономическите наблюдения невъзможни. В началото на годината бе качен експериментален "Старлинк" с тъмно покритие - но то създава предизвикателство пред регулирането на температурата на спътника и освен това, макар и с тъмно покритие, спътникът продължи да "свети" в инфрачервената област от електромагнитния спектър. Стига технологията да се докаже, след като бъдат изведени основните 500 спътника със стандартна яркост, по-нататък всички следващи спътници на "Старлинк" ще имат подобни сенници. Очакванията са до края на годината СпейсЕкс да започне да осигурява сателитен интернет в Канада и в някои региони на САЩ. С увеличаване на групировката покритието ще нараства и ще покрие цялата Земя. Запис от днешния полет: Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3394-2020-4-june-starlink-launches

Най-сетне: Пробивната къртица на мисията на НАСА ИнСайт влезе под повърхността на Марс! На тази снимка, заснета на 1-ви юни, се вижда, че пробивната "къртица" на "ИнСайт" е най-сетне влязла под повърхността на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 3 юни 2020 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Най-накрая чудесни новини от американската мисия "ИнСайт", която работи на Марс - немската пробивна "къртица" е вече под повърхността! Браво на екипите в САЩ и Германия за чудесно свършената работа! Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция извърши успешно кацане на Червената планета на 26-ти ноември 2018-та година. В началото на 2019 г. пробивната машина започна да дълбае, но не успя да напредне и заседна на едно място. След продължителни анализи екипите разбраха, че причината не е в лежаща подпочвена скала, а в неочакваното поведение на марсианския реголит. Вместо да се натрупва около "къртицата" и да осигурява необходимото триене, той се приплъзва настрани и машината се оказва в кухина. Така тя не навлиза навътре, а просто отскача настрани. Първоначално стратегията на екипите бе да се притисне реголита отгоре посредством роботизираната ръка на "ИнСайт", за да се осигури триене. Но се случи нещо неочаквано - "къртицата", вместо да дълбае навътре, изскочи навън. Най-накрая ръководството на проекта се осмели да дълбае, като подпира пробивната машина директно с роботизираната ръка. Процедурата крие сериозен риск - кабелът може да се прекъсне или капачето на машината да бъде изместено. Най-сетне резултатът е налице - "къртицата" е под повърхността. Екипите сега ще се опитат да преценят дали тя ще може да продължи да дълбае, без да е подпирана от ръката - и ако не, какви нови стратегии ще се измислят. Напомням на читателите, че целта е да бъде достигната дълбочина от 3 до 5 метра, след което по дължината на канала ще бъдат разположени датчици. Те ще измерват температурните характеристики на марсианската кора, а данните ще позволят на учените да разгадаят геологичната история на планетата. За повече информация: DLR https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3393-2020-insight-mole-underground

Рогозин прехвърли акаунта си в Туитър на Роскосмос - и циркът е пълен 3 юни 2020 г. 19:30 ч. Комична случка се развихри днес в социалните мрежи. Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин реши да прехвърли личния си акаунт в Туитър на името на Роскосмос. Мотивът за трансфера е ясен - официалният акаунт на руската космическа агенция има 150 000 последователи, докато Рогозин - цели 755 000. По този начин Роскосмос ще притежава по-голям обхват да популяризира дейностите си. Но с този ход се изпълни по чудесен начин крилатата фраза на Виктор Черномирдин "хотели как лучше, а получилось как всегда". Акаунтът на Рогозин е пълен с пиперливи статуси, изказани от него като частно лице. Сега всички те се водят на името на Роскосмос. Ето избрана селекция на някои от най-атрактивните изказвания, които вече се водят официлна позиция на Роскосмос: https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3392-2020-rogozin-twitter

Роскосмос оповести за успешно изпълнен етап на създаването на кислородно-метанов двигател Руският кислородно-метанов двигател. Фото: Роскосмос 3 юни 2020 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Метанът е безспорно ракетното гориво на бъдещето - за разлика от петрола, той е възобновяем енергиен източник, изгаря чисто, без да образува сажди, а освен това бъдещите жители на Марс ще могат да го произвеждат от наличните суровини на планетата - въглероден диоксид и вода. В САЩ усилията по създаването на ракетни двигатели, работещи с кислород и метан, се оглавяват от компаниите Блу Ориджин и СпейсЕкс. Роскосмос също създава свои собствени ракетни двигатели на метан и днес агенцията оповести за успешно завършен етап от тяхната разработка. Във Воронежкия двигателостроителен център са осъществени множество огневи изпитания на моделен газогенератор. Основната цел на работата е била да се проучи процесът на газообразуването в този моделен газогенератор. Направен е избор от няколко варианта на конструкторско-технологични решения, като фокусът е бил насочен към повишаване на стабилността на газогенератора и възможността за неговото многократно използване в състава на двигателя. "Ние сме изпълнили всички задачи в рамките на този етап на работа", съобщава главният конструктор Виктор Горохов. "Резултатите от изпитанията ни дадоха очевидно разбиране за най-добрата конструкция на газогенератора, която следва да се използва при създаването на двигателя. Следващият етап от работата, към която ние вече сме пристъпили и планираме да изпълним в близко бъдеще, се явява разработката на още един ключов компонент - горивната камера. След това можем да пристъпим към производството и сглобяването на прототип на кислородно-метановия двигател РД-0177". Разработката на двигателя се осъществява съобразно държавен договор с "Роскосмос", който цели създаването на ново поколение двигатели и системи за задвижване. Първичната работа бе завършена в периода между 2016 и 2019 г., когато бе изготвена работната документация и бяха изпълнени някои моделни тестове относно процесите за запалване и образуването на газовите смеси. Източник: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3391-2020-roscosmos-methane-engine

Как Боинг загубиха космическата надпревара на 21-ви век На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing 3 юни 2020 г. 12:00 ч. Светослав Александров. На 31-ви май очите на хиляди зрители бяха вперени в екраните, очаквайки да видят как първият пилотиран космически кораб "Крю Драгън" извършва скачване с Международната космическа станция. За мнозина от нас тази гледка изглеждаше невероятна. Не че съществуваше някакво съмнение, че след края на совалките САЩ няма да успеят да възобновят пилотираната си космонавтика. Но не с този кораб трябваше да се случи това. Почти никой сериозен експерт не вярваше, че СпейсЕкс ще успее да победи Боинг в съревнованието за изпращането на човек в космоса на борда на частен космически кораб. Допреди няколко години Боинг се считаха за златния стандарт в космонавтиката - знаеше се, че работят скъпо, но качествено. Малцина знаят, че Международната космическа станция е построена почти изцяло от Боинг. Военната совалка на САЩ, която бе изстреляна по-рано през месец май, е също конструирана от Боинг. Кой би се усъмнил, че не боинговият "Старлайнър" пръв ще почне да извозва хора в космоса след ерата на совалките? Но след космическата мисия на "Старлайнър" през декември стана ясно, че са пропуснати сериозни стъпки от предполетната тестова програма. След неуспешно скачване с МКС и почти чудодейно спасяване на кораба по време на кацането, днес Боинг се намира в същата позиция, в каквато беше преди точно една година. Компанията трябва отново да повтори безпилотната мисия на "Старлайнър" през ноември, като този път скачването следва да е успешно. Едва ако всичко мине наред, ще има и пилотирана експедиция, насрочена предварително за пролетта на 2021 г. Истината е, че дори аз, който от години следя космическите полети, считах, че Боинг ще са първите, изстреляли човек в орбита. Аргументите в подкрепа на това бяха солидни. Компанията разполагаше със завършена ракета "Атлас 5", която, макар и с построени в Русия двигатели "РД-180", се счита за най-надеждната ракета-носител в света без нито един провал. СпейсЕкс тепърва трябваше да пригодят ракетата си "Фолкън 9" съобразно изискванията на НАСА за пилотирано сертифициране и след това да проведат 7 последователни успешни полета - бюрократично безумие, но наложено в името на безопасността. Боинг само трябваше да изготвят космическата капсула "Старлайнър" - нищо повече. В началото на съревнованието между СпейсЕкс и Боинг, пише анализаторът Крисчън Дейвънпорт за Уошингтън Поуст, почти никой не вземаше насериозно компанията на Илон Мъск. Бившата заместник-администраторка на НАСА Лори Гарвър си спомня: "Един ветеран в космическата индустрия ми каза: 'Знаеш много добре, че техните ракети се сглобяват с гумени ленти и уплътняващ восък. Това не е реално. Никога няма да полетят'." През 2014 г. имаше сериозен натиск НАСА да връчи средствата за разработка на нов космически кораб само на Боинг, но не и на СпейсЕкс. Днес може само да сме благодарни, че агенцията не се е поддала на тези внушения. Ако това се беше случило, американските астронавти и досега нямаше да имат друга алтернатива, освен да се возят на руските кораби "Союз" - поне до 2021 г. Бих могъл да кажа, че съвсем до края на миналата година не можехме да предположим коя от двете фирми ще спечели съревнованието. Създаването на нов пилотиран космически кораб е трудна задача - вярно, че днес разполагаме с модерни компютри и може да се позовем на опита на ранните конструктори. Но законите на физиката си остават същите. Истината е, че СпейсЕкс и Боинг се сблъскаха с аналогични трудности. Както "Старлайнър", така и "Крю Драгън" се провалиха при комплексните изпитания - през 2018 г. нова капсула на "Старлайнър" претърпя теч на горивните системи, докато върнатата от първата космическа мисия капсула на "Крю Драгън" експлодира през 2019 г. след наземен тест. И двете фирми срещнаха затруднения при разработката на спускаемите системи и парашутите. Как тогава се случи падението на Боинг? Арогантността на компанията през изминалите години бе потресаваща. През 2016 г. изпълнителният директор оповести в социалните мрежи, че е убеден, че първият човек, който ще стъпи на Марс, ще излети с ракета на Боинг (в отговор на което Мъск отвърна: "Направи го"). Две години по-късно се появиха сведения, че е възможно Боинг да стои зад черна пиар кампания срещу СпейсЕкс. Разбира се, днес положението е по-различно. Можеш да вярваш само на тази компания, която е доказала, че е в състояние да изпраща хора в космоса - и тя не е Боинг. Но арогантността от страна на Боинг не е единственият фактор. Нека да напомня и мрънкането, че средствата, които компанията получава за "Старлайнър", са недостатъчни. Даже има сведения, че компанията е заплашила НАСА, че ако не получи още пари, тя ще прекрати едностранно договора и ще престане да строи космическия кораб. С други думи Боинг заприлича на разлигавено дете, който се оплакваше, че не му дават захарни петлета. Лошото е, че агенцията клякаше на исканията. Да не забравяме и за двойния стандарт, който НАСА нееднократно проявяваше спрямо двете съревноваващи се компании. Помните ли критиката на администратора Джим Брайденстайн по адрес на Мъск, че не е толкова съсредоточен върху "Крю Драгън" и че работата по кораба напредва твърде бавно? Защо Брайденстайн не отправи същата критика към Боинг, тъй като забавянията са характерни и за тази фирма? Не че Брайденстайн винаги е бил така несправедлив - в началото на миналата година той критикуваше ракетата "Спейс Лонч Систъм" и намекваше, че ако тя продължава да търпи отлагания, човек може да стъпи на Луната и без нея. Е, по-късно престана да критикува. Явно някой е бил недоволен от това... Както и да е, туй е бял кахър. По-сериозен е фактът, че НАСА веднага организира ревизия на работната култура на СпейсЕкс след изпушената от Мъск цигара марихуана в ефир, а след катастрофите на самолетите 737 Макс, същата ревизия не бе извършена на Боинг. Не е чудно тогава защо падението на Боинг бе толкова епично. Да клякаш пред исканията на когото и да е, колкото и да са неразумни, да му прощаваш грешките, независимо какви са - това гарантира, че работният процес няма да е качествен. И резултатът е виден. През ноември "Старлайнър" излетя за пръв път на атмосферна мисия с цел тест на аварийните системи, след което, по време на кацането, един от парашутите на кораба не се разтвори. Следполетният анализ показа, че не е бил сгънат правилно. А през декември, по време на дебютната космическа експедиция, програмният код се оказа пълен с бъгове и не само това, но беше констатирано, че Боинг са претупали тестовата програма и не направили цялостна симулация на мисията от начало до край. Мнозина биха попитали - добре де, СпейсЕкс идеални ли са? Не гърмят ли постоянно ракетите на Илон Мъск? Да, очевидно е, че Мъск също търпи провали. Само че това се случва в хода на итеративния начин на разработка на ракети и кораби, при които грешките се изпитват и отстраняват по време на изпитателни полети - т.е. провалът е само стъпка към успеха. Резултатът от този подход е, че технологията в един момент се стабилизира. Ракетите "Фолкън 9" не са търпяли авария по време на наземно изпитание от 2016 г. насам, а по време на полет - от 2015 г. насам. Мъск ясно изяви желание за диалог с НАСА и всички конструктивни недостатъци на "Фолкън 9" и "Крю Драгън" бяха коригирани. Нещо повече - трите безпилотни полета на кораба завършиха с категоричен успех. Мислите ли, че НАСА би поверила астронавтите си на "Крю Драгън", ако агенцията нямаше доверие на Мъск? Да, "Старшип" все още аварира често, но това е твърде нов проект, който няма нищо общо с пилотираната програма на НАСА. Освен това е видно, че с всяка следваща итерация на "Старшип" програмата напредва все повече и повече. Така например "Старшип SN4" премина през пет успешни цикъла на запалвания на ракетния двигател преди да се взриви, докато предходните прототипи гърмяха скоро след пълненето им с течен азот. За съжаление не виждам признаци, че качеството на работа на Боинг е започнало да се подобрява. Голямата лунна ракета "Спейс Лонч Систъм" продължава да търпи отлагания поради технически причини, а "Старлайнър" още няма нито един напълно успешен полет. Но чакайте, има и още нещо - авариите на СпейсЕкс са заради изпитанията на новите системи, чиито слабости са все още неизвестни. Тези на "Старлайнър" настъпват заради немарливост. Как така Боинг изобщо допускат парашутите да не бъдат сгънати правилно? Защо програмният код не е проверен щателно преди изстрелването? Разликата е огромна - и в този ред на мисли не е чудно, че СпейсЕкс спечелиха надпреварата с Боинг. Боинг просто не заслужиха победата да е тяхна. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3390-2020-how-boeing-lost-space-race

Ракета на СпейсЕкс Фолкън 9 ще изведе през идната нощ спътници Старлинк 3 юни 2020 г. 08:00 ч. Няма почивка за работещите в СпейсЕкс, нищо че са отминали само четири дни от историческото изстрелване на пилотирания кораб "Крю Драгън". Компанията е в готовност да изстреля на 4-ти юни поредната ракета "Фолкън 9", този път с най-новата порция интернет спътници "Старлинк". Времето във Флорида изглежда вече се стабилизира - този път метеоролозите дават 70% шанс за благоприятни метеорологични условия (в сравнение с 40% и 50% преди излитането на "Крю Драгън"). Стартовият прозорец е гъвкав, т.е. не се цели ракетата да излети с точност до секунда. Отваря се в 03:55 ч. и продължава 61 минути. Предстоящият полет ще е исторически не само за частната компания, но и за космонавтиката като цяло. Това ще е петият полет на една и съща първа степен на ракета-носител и ако мисията успее изцяло, ще наблюдаваме петото завръщане на степента. Напомням на читателите, че пети полет на една и съща степен наблюдавахме по-рано през пролетта, но въпреки че това беше рекорд в космонавтиката, поради технически причини степента не успя да се завърне. Така че стискаме палци този път да имаме благополучно кацане! В рамките на мисията ще бъде изпробвано приложението и на специален навес за спътниците с форма на чадър, който ще ги засенчва и няма да дразни астрономите. Общо 60 спътника "Старлинк" могат да се вмъкнат в носовия отсек на ракета "Фолкън 9". Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3389-2020-starlink-next-flight

Информационен ден за възможностите за развитие на българския космически сектор и сътрудничество на България с ЕКА На снимката - астронавти на Европейската космическа агенция. Photo credit : ESA 2 юни 2020 г. 19:25 ч. Мариян Маринов. Министерство на икономиката, със съдействието на София Тех Парк и Риск Спейс Трансфер – Офис за трансфер на технологии към БАН организира онлайн информационна сесия: „Възможности за развитие на българския космически сектор и сътрудничество на България с Европейската космическа агенция (ЕКА)”, която ще се проведе на 09 юни 2020 г. от 10.00 до 12.00 ч. Фокусът на събитието е да предостави информация на българските фирми за възможностите за участие в еропейските космически програми и ползите от тях. По време на информационната сесия ще бъдат дискутирани основни технологични и икономически аспекти на перспективите за сътрудничество с ЕКА, както и ще бъде предоставена информация за водещите конкурси за иновации за спътникова навигация и наблюдение на Земята към Европейската Комисия: Copernicus Masters и Galileo Masters. За да получите повече информация или да се запишете за участие в информационната сесия е необходимо да се регистрирате на следния електронен адрес: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSe0ogkkjECN-haAZqUEDG1qMwoAG4cTUqJ3w3XIYB59xAnI3A/viewform. За допълнителна информация и въпроси, моля да се свържете с: office@rst-tto.com Същевременно продължава изпълнението на проекта “Feasibility Space Study of Bulgaria”, който трябва да направи оценка на потенциала за развитие на българския индустриален и научен капацитет в космическия сектор, неговите технологии и готовност за сътрудничество с Европейската космическа агенция. С цел да се постигне максимална обективност и прозрачност при определянето на приоритетите и възможностите на българската индустрия за коопериране с ЕКА, отново искаме да Ви поканим да попълните въпросника към проект на следния електронен адрес: https://rstsurvey.limequery.com/616727?lang=bg Пълната програма на събитието може да видите ТУК Източник: Sofia Tech Park https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3388-2020-esa-informacionen-den

Започна производството на сглобените полетни спътници AmbaSat - и един от тях е български 2 юни 2020 г. 14:00 ч. Британската компания AmbaSat оповести, че е започнало производството на полетните модели микроспътници - тези, които ще летят в ниска околоземна орбита. Вече са готови първите предварително сглобени сателити! Един от тях е собственост на Светослав Александров от сайта КОСМОС БГ. За него е резервиран и полет на борда на ракета. Напомням на читателите, че фирмата AmbaSat конструира микроспътници по стандарта "спрайт" - не по-големи от пощенски марки. Тези спътници не десетки хиляди, не дори хиляди, а само стотици долари. Космосът става все по-достъпен за всеки човек! За повече информация: AmbaSat Производствената линия спътници AmbaSat. Photo credit : AmbaSat https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3387-2020-ambasat-production-started

Време е да обособим отделна тема! Платформата SPARTAN на българската фирма EnduroSat ще лети с ракета на СпейсЕкс Фолкън 9 2 юни 2020 г. 13:50 ч. Българската космическа фирма ЕндуроСат оповести в Туитър, че споделената платформа за утвърждаване на приложни научни и технологични разработки SPARTAN ще бъде изстреляна посредством ракетата на СпейсЕкс "Фолкън 9". Платформата е базирана на 6U-CubeSat и ще може да превозва до седем прибора в рамките на една мисия. Подробностите ще бъдат оповестени през следващите дни. Платформата на "ЕндуроСат" - SPARTAN. Credit : EnduroSat https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3386-2020-endurosat-spartan

Отбелязваме половин век от рекордната мисия Союз 9 Снимка от изстрелването на космическия кораб "Союз 9". Фото: Роскосмос 2 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През 1970 г. лунната надпревара е свършила. САЩ са провели две безпроблемни мисии до повърхността на Луната, а към средата на годината и "успешният провал" на "Аполо 13" е вече в историята. СССР не успява да се реваншира, особено след две тежки катастрофи на лунната ракета "Н1", втората от които е унищожила цялата стартова площадка и наземната техника в района. И все пак не всичко е загубено за руснаците - останал им е космическият кораб "Союз". Политическото ръководство решава да използва кораба максимално, за да жъне рекорди в ниска околоземна орбита. В тази своя задача Русия се справя блестящо. Началото е поставено на 1-ви юни 1970 г., когато излита корабът "Союз 9". Той престоява в космоса 18 дни и до ден днешен мисията държи рекорд по продължителност за самостоятелен пилотиран полет (без скачване с орбитална станция). Според експерта по руска космонавтика Анатолий Зак, рекордният полет е избран за изпълнение от СССР в чест на 100-годишнината от рождението на Владимир Ленин (р. 22 април 1870 г.) и откриването на 24-тия Конгрес на КПСС. Обсъдени са няколко варианта, един от които включва качването на космонавти на проблематичния съветски кораб "Л1" за изпълнение на рискована мисия, която да облети Луната, а вторият предвижда изстрелването на "Союз", пилотиран само от жени. В крайна сметка политическото лидерство се спира на продължителния полет. За космонавти на "Союз 9" са избрани Андриян Николаев и Виталий Севастянов. Николаев е ветеран от мисията "Восток 3" през 1962 г., а за Севастянов това е пръв полет. Изстрелването е проведено на 1-ви юни 1970 г. в 22:00 ч. московско време и е успешно - корабът навлиза в околоземна орбита с параметри 219 на 206 километра и наклон 51.7 градуса. Любопитен факт е, че по това време лунният астронавт Нийл Армстронг е в Москва и поздравява съветския екипаж. В хода на 18-дневния полет космонавтите успяват да проведат двупосочни видеоразговори със семействата си, да наблюдават футболните мачове от Световното първенство през 1970 г. (на което, между другото, участва и България - непознато явление за младите българи), да играят шах (това е първата шахматна игра в космоса) и дори да гласуват на избори в СССР. За да може мисията да бъде изпълнена, космическият кораб "Союз 9" не е стабилизиран по трите оси, а по спин с цел пестене на консумативите за контрол на ориентацията. Въртенето на космическия кораб изтощава Николаев и Севастянов, които се разболяват от височинна болест. Когато двамата се завръщат на Земята на 19-ти юни, те се чувстват толкова зле, че не могат сами да излязат от космическия си кораб. Николаев дори припада, когато е качен на евакуационния хеликоптер. Разбира се, обществеността нищо не знае за това - съветската преса пише, че космонавтите се чувстват добре. Николаев и Севастянов в крайна сметка се възстановяват за броени седмици и на 27-ми юни се показват за пръв път пред обществото след приключването на експедицията. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3385-2020-soyuz-9-50-yr-anniversary

Има ли бъдеще за руските космически кораби Союз? На снимката: космическият кораб "Союз МС-16" преди неговото изстрелване на 9-ти април. Това бе последният руски пилотиран полет преди "Крю Драгън". Photo credit : Roscosmos 1 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Епохата на новите американски пилотирани космически кораби най-сетне дойде. Много анализатори съвсем естествено побързаха да обявят края на епохата на руските "Союз" - и. Те, разбира се, си имат своите основания: преди няколко години СпейсЕкс стъпиха на пазара на спътниковите изстрелвания и практически изхвърлиха Русия от него. През 2020-та година нито една ракета "Протон" все още не е излетяла. Въпреки че състоянието на руския космически отрасъл остава тежко, не е задължително "Союз"-ите да последват съдбата на "Протон" и да се окажат излишни. При най-добро стечение на обстоятелствата през следващите години може да станем свидетели на възраждането на пилотираната космонавтика - и "Союз" да са част от него. Рязкото отпадане на руските ракети "Протон" от спътниковите изстрелвания не бе причинено единствено от появата на СпейсЕкс, нито от предполагаемото подбиване на цените, което правят американците. То бе плод както от развитието на американската космонавтика, така и пряк резултат от пословичната ненадеждност на "Протон". Средно една на осем ракети се проваляше, а имайки предвид, че допреди няколко години ракетите "Протон" бяха основните спътникови носители в цял свят, това означаваше ежегодни аварии. Катастрофите изнервиха застрахователите, които почнаха да отказват да застраховат спътниковите изстрелвания или просто вдихнаха цената за застраховка - съответно стартовете се оскъпиха. Естествено, че никой няма да иска да качи спътника си на "Протон" - по-евтините американски ракети са и по-надеждни. Но положението със "Союз"-ите е по-различно - тези кораби, за разлика от "Протон", се считат за най-надеждните в целия свят, а в пилотираната космонавтика надеждността е всичко. Вярно е, че кризата удари и тях - през 2018-та година един от корабите беше пробит и настъпи разхерметизация, а по-късно друг претърпя авария при изстрелване. Но тогава спасителната система сработи блестящо и екипажът, състоящ се от американеца Ник Хейг и руснака Алексей Овчинин, успя да оцелее. Руснаците използваха повода да похвалят спасителните си системи и така, въпреки провалената мисия, "Союз" остава без смъртен случай от катастрофата на "Союз 11" с Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев през 1971 г. Така че пилотираната космонавтика на Русия все още не е непосредствено застрашена, както бе спътниковата, но това не означава, че всичко е цветя и рози. През изминалото десетилетие руснаците бяха монополист в пътническите превози, редовно вдигаха цените на местата на "Союз"-ите и съответно руският космически отрасъл разчиташе основно на американски пари. Вярно е също така, че Русия не оползотвори това време и не успя да създаде нови ракети и космически кораби, а налетите средства не бяха харчени целево. Отливът на средства вече се усеща - до 2019-та година руснаците провеждаха по четири пилотирани мисии до МКС годишно. През тази година ще станем свидетели само на два руски пилотирани полета. С други думи руснаците са обратно на пазара и трябва да намерят нови източници на доходи. Като за начало ще им се наложи да изоставят принципа на моркова и тоягата, който иначе добре владеят. Вече заплахите в стил "вие ни слагате санкции, ние ще ви изхвърлим от нашите кораби, пък ако щете се возете на трамплин" не работят. Трамплин има. А и за щастие на Роскосмос американците все още не са се отказали изцяло от "Союз"-ите. На борда на "Союз МС-17", който ще излети през октомври, ще пътува американската астронавтка Кейтлийн Рубинс. Вероятно и по-следващият кораб "Союз МС-18" ще превози един американски астронавт през пролетта на 2021 - Марк Ванде Хай. Но НАСА използва случая само като резерва - в случай че окончателната сертификация на "Крю Драгън" претърпи отлагания, а алтернативният кораб "Старлайнър", построен от Боинг, все още не е готов. Въвеждането на новите пилотирани кораби e експлоатация обаче открива възможност - на борда им ще има свободни места. Все още пилотираната космонавтика е област на пазара, където предлагането е твърде малко, а търсенето - голямо. В света е пълно с богати хора, които искат да летят в космоса и финансово могат да си го позволят. Основната компания, която организира туристически полети, е Спейс Адвенчърс - а тя вече е резервирала шест туристически места, както на борда на американски кораби, така и на руски "Союз". По последна информация вече тече строежа на космическия кораб "Союз МС-20", на борда на който ще лети само един руски професионален космонавт. Останалите две места ще бъдат заети от пътници, използващи услугата срещу заплащане. Полетът се очертава да е факт през декември 2021-ва и ако той се осъществи, за пръв път туристи ще прекарат Нова година в космоса. Eдно е ясно - бъдещето е непредсказуемо и доста често бъркаме в преценката си. Тепърва предстои да видим как ще се позиционират руснаците в новата реалност. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3383-2020-is-there-future-for-soyuz

УСПЕХ: Крю Драгън с астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен се скачи с МКС! На кадъра: космическият кораб "Крю Драгън" е скачен към МКС. Photo credit : NASA TV 31 май 2020 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Нов исторически успех! Днес, на 31-ви май в 17:16 ч. българско време американският пилотиран космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен се скачи с Международната космическа станция. Това е първият частен пилотиран космически кораб, скачил се с орбитална станция, първото пилотирано американско скачване с МКС след 2011-та година и едва третият тип пилотиран кораб, посетил МКС след американските совалки и руските "Союз"-и. Следващата голяма стъпка пред мисията е отварянето на шлюзовете между "Крю Драгън" и станцията. Това ще се случи относително два часа и половина след стиковката, т.е. в около 19:45 ч. българско време, с което Бенкен и Хърли ще бъдат официално посрещнати. Не пропускайте церемонията по посрещането, която ще бъде излъчена на живо по НАСА ТВ! След посрещането на астронавтите, те ще се присъединят към живеещите на МКС руски космонавти Иван Вагнер и Анатолий Иванишин и американския астронавт Крис Кесиди, с което екипажът на станцията ще стане петчленен. Нямаше никакви проблеми по време на днешното скачване, което, през по-голямата част от времето бе извършвано в автоматичен режим, но все пак Бенкен и Хърли на няколко пъти демонстрираха и ръчно управление. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3382-2020-crew-dragon-docks-iss