SAlexandrov

Върджин Орбит ще се опита да изстреля първата си орбитална ракета през този уикенд На кадъра: модифицираният "Боинг 747" лети с прикачената към него ракета "ЛончърУан" по време на изпитание на 12-ти април. Credit : Virgin Orbit 22 май 2020 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Американската компания Върджин Орбит, основана от британския предприемач Ричард Брансън, се готви за исторически полет. Ако всичко мине наред, фирмата може още утре, на 23-ти май, да изстреля своята първа ракета в космоса. Вицепрезидентът на компанията, американецът Уилям Померанц, обаче предупреждава - шансовете за успех по време на този първи полет са малки. "Исторически погледнато, шансовете за успех при първите полети на нови ракетни системи са мрачни", коментира Померанц в Туитър."Но независимо как нашият демонстрационен полет ще премине, екипът ни ще научи много. Ние вече сме вложили тонове работа, за да достигнем до този етап, това е нашият най-голям тест!" Стартовият прозорец се отваря в събота в 20:00 ч. българско време. Напомням на читателите, че ракетата "ЛончърУан" се изстрелва от самолет-носител "Боинг-747". Няма да има излъчване на живо, но ще има текстови новини в реално време. Екипите на Върджин Орбит предупреждават, че полетът ще бъде осъществен само ако компанията има техническа готовност и времето е хубаво. Резервната дата за старт е в понеделник. Концепцията за изстрелване на спътници от борда на самолет-носител е проучена от Върджин Галактик още през 2007-ма година като страничен на пилотираните суборбитални полети проект. Разработката започва през 2012-та година. Но през 2017-та година спътниковите мисии са отделени в отделна компания "Върджин Орбит", докато Върджин Галактик остава фокусирана само върху пилотираните полети. В края на 2018-та година пилотираният космически кораб "Юнити" извежда двама души в космоса, с което Върджин Галактик се превръща в първата американска фирма, осъществила пилотирана космическа мисия след пенсионирането на совалките. Но тази мисия е суборбитална. Стига всичко да мине наред, в края на този месец СпейсЕкс ще изпрати хора в космоса не просто на кратко пътешествие, а в орбита, на път към МКС. Междувременно стискаме палци на Върджин Орбит - благодарение на тях САЩ ще си имат нова ракета с американски ракетни двигатели "НютонФор". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3356-2020-virgin-orbit-set-to-debut-weekend

Исторически ден: За пръв път след 9 години астронавти пристигнаха на космическия център Кенеди за изстрелване в космоса! 20 май 2020 г. 23:15 ч. Макар че мигът на изстрелването все още не е настъпил, днес е исторически ден за пилотираната астронавтика на САЩ. За пръв път след цели 9 години астронавти на НАСА пристигнаха на космическия център Кенеди, вместо на космодрума Байконур, за да се подготвят да излетят в космоса! Стига да няма някое неочаквано отлагане от технически или по-вероятно метеорологически характер, последната седмица ще протече по следния начин: двамата астронавти Боб Бенкен и Дъг Хърли ще се запознаят с предстартовите процедури, ракетата "Фолкън 9" ще бъде изведена на стартовата площадка за статично огнево изпитание, след което ще се проведе окончателен обзор за готовноста на полета. Накрая е кулминацията - излитането, планирано за 27-ми май в 23:33 ч. българско време. Бенкен и Хърли бяха посрещнати от ръководителя на НАСА Джим Брайденстайн без да се здрависат с него и спазвайки социална дистанция. "Знам, че времената са трудни. Разхождаме се наоколо с маски, всеки иска да се здрависа, но не можем да го направим. Това са трудни времена за американската история. Но такива бяха времената и през 60-те години. НАСА успя и тогава да обедини САЩ и света". Очакваме мисията с нетърпение! На кадъра: астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли кацнаха на космодрума Кенеди, за да се подготвят за полет в космоса. Credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3355-2020-20-may-benken-hurley-arrive

УСПЕХ: Япония изстреля към МКС последния си кораб Кунотори! Кадър от днешния полет. Photo credit : NASA TV / JAXA 20 май 2020 г. 21:10 ч. Светослав Александров. Днес в 20:31 ч. българско време от японския космодрум Танегашима излетя космическата ракета "H-II" с товарния кораб "Кунотори". Това е последният кораб на Япония от серията "HTV". След завършването на мисията му японската космическа агенция JAXA ще се фокусира върху създаването на следващото поколение товарни кораби от серията "HTV-X", които ще могат да се скачват самостоятелно с МКС ("HTV" трябва да бъде прихващани от роботизираната ѝ ръка) и да се завръщат на Земята (сегашните изгарят в атмосферата след превозването на провизиите). По-нататък новите кораби ще могат да летят и до орбитата на Луната и да обслужват окололунната станция "Гейтуей", която САЩ създава заедно с досегашните си партньори от МКС. Дебютът на "HTV-X" е планиран за 2022-ра година. Нека обаче да се върнем към настоящето. На борда на космическия кораб, който бе изстрелян днес, пътуват повече от 3 600 килограма провизии за живеещите на Международната космическа станция астронавти - вода, храна, резервни части и научни прибори. Сред резервните части са шест нови литиево-йонни батерии, които по-нататък астронавтите ще монтират от външната страна на МКС. Сред научните прибори са нов конфокален микроскоп, който ще позволи изучаването на флуоресценцията на биологични проби, както и космически телескоп iSIM, който ще бъде монтиран от външната страна на МКС и ще снима Земята в реално време. Днешната мисия е девета за японските космически кораби от серията "HTV". Първата бе проведена през 2009-та година и оттогава насам Япония изстрелва по един товарен кораб към МКС веднъж годишно или веднъж на две години. Всички мисии на "HTV" са завършвали успешно. За повече информация: JAXA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3354-2020-20-may-japanese-htv-lifts-off

Корабите Крю Драгън и Старлайнър се оказаха най-евтините в историята на НАСА! На снимката: астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен се запознават с кораба на СпейсЕкс "Крю Драгън". Credits : NASA 20 май 2020 г. 14:15 ч. Светослав Александров. Седмица преди дебютното пилотирано изстрелване на космическия кораб "Крю Драгън", НАСА публикува информация за цените за създаването на новите космически кораби сравнени с тези на предишните пилотирани програми. Оказва се, че комерсиалните космически кораби са най-евтината разработка на американската космонавтика от шест десетилетия насам. Даже проблематичният "Старлайнър" на Боинг се оказва изгодна сделка за НАСА и е многократно по-евтин в сравнение с почти всичко досега! Представените по-долу цени са коригирани спрямо инфлацията. За създаването на "Крю Драгън" НАСА е похарчила $1.7 милиарда, а за "Старлайнър" - $2.8 милиарда. Може би само корабът "Мъркюри" от началото на 60-те години е бил малко по-евтин в сравнение със "Старлайнър" - $2.7 милиарда. Всички останали пилотирани космически кораби са били изключително скъпи. Например НАСА е похарчила за създаването на корабите "Джемини" $7.6 милиарда. Забележете - парите за разработката на "Крю Драгън" и "Старлайнър", събрани общо, са по-малко от тези, дадени за "Джемини"! Космическите кораби "Аполо", закарали хора на Луната, също са били скъпи - за създаването им са били дадени $30.9 милиарда. Американските совалки са погълнали $27.4 милиарда, а сегашният кораб "Орион" за мисии до Луната в рамките на програмата "Артемис" възлиза на $23.7 милиарда. Нека да погледнем колко излиза цената за едно астронавтско място на борда на различните космически кораби. За сравнение днес НАСА дава по $90 милиона за превоз на астронавт на руски космически кораб "Союз". "Крю Драгън" е много по-евтин - астронавтското място е $60-67 милиона. Вярно е, че "Старлайнър" излиза малко по-скъп от "Союз"-ите със своите $91-99 милиона за място, но дори това е по-евтино в сравнение с всички останали американски космически кораби. Астронавтското място на "Мъркюри" е струвало $142 милиона, на "Джемини" - $117 милиона, а на "Аполо" - $390 милиона. Космическите совалки, докато бяха в експлоатация, превозваха всеки един астронавт за $170 милиона, а новият лунен кораб "Орион" също ще излезе солен - астронавтското място ще е $291 милиона. Тези сметки показват следното - ако корабите на Боинг и СпейсЕкс разгърнат потенциала си, това ще е публично-частно партньорство, от което космонавтиката ще спечели неимоверно. Не просто НАСА делегира голяма част от отговорностите върху частните фирми - но нещо повече, корабите "Крю Драгън" и "Старлайнър" са създадени за фиксирана сума, а не както беше в миналото - пари, колкото бъдат поискани, заради което проектите се превръщаха в бездънни финансови черни дупки. Хубавото е, че НАСА вече прегръща публично-частните партньорства за проекти на фиксирани суми - и резултатите са вече налице. Агенцията започна да постъпва по същия начин и по отношение на разработката на спускаеми апарати за пилотирани лунни мисии в рамките на програмата "Артемис". Ползите са много - провалите не са фатални, защото агенцията и космическият отрасъл се учат от тях, а успехите водят до огромни позитиви за всички. За повече информация: The Planetary Society https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3353-2020-crew-dragon-starliner-chearp

Драма в НАСА: Шефът на пилотираната програма Дъг Ловеро подаде оставка седмица преди полета на Крю Драгън! Дъглас Ловеро 19 май 2020 г. 23:50 ч. Светослав Александров. Уникална драма се разрази в НАСА седмица преди първия пилотиран полет на космическия кораб "Крю Драгън". Дъглас Ловеро, ръководителят на пилотираната програма на агенцията, неочаквано подаде оставка. Ловеро заемаше поста по-малко от шест месеца. Съгласно съобщение от НАСА напускането на Ловеро няма да се отрази на графика по изстрелването на "Крю Драгън" и полетът ще се осъществи навреме. Наистина, оставката (или по-точно принудителното освобождаване на Ловеро) изглежда да няма нищо общо с "Крю Драгън" и с възобновяването на пилотираната космонавтика на САЩ. "Рисковете, които поемаме, било то технически, политически или лични, имат потенциални последици, ако отсъдим неправилно. Аз поех такъв риск по-рано през годината, защото сметнах, че е необходим, за да си изпълним мисията си. Сега, през призмата на баланса на времето, аз отчитам, че направих грешка в избор, за който сам трябва да нося последствията", написа Ловеро в публичен и-мейл към работещите в НАСА. Бившият шеф обаче не конкретизира каква е тази "грешка". Спекулациите са много. Според някои източници в ракетно-космическия отрасъл на САЩ, възникнали са разногласия между Ловеро и администратора на НАСА Джим Брайденстайн. Но толкова ли са тежки тези разногласия, че оставката трябва да стане точно сега... а не след полета на "Крю Драгън"? Други източници твърдят, че причината може да се корени в избора на Ловеро за фирмите, които ще превозят астронавти до повърхността на Луната през 2024-та година. НАСА се спря на компаниите Блу Ориджин, СпейсЕкс и Дайнетикс. Въпреки че първоначално беше даден знак, че агенцията ще финансира четири фирми, Боинг бяха изхвърлени от подборката. Възможно ли е зад освобождаването на Ловеро да стои дългата ръка на Боинг? Именно това е водещата теза сред спекулациите в публичното пространство. Пилотираната програма на НАСА бе поета от Кен Бауърсокс, астронавт и ветеран с пет совалкови полета зад гърба си. Въпреки че напускането на Ловеро е отвратително събитие преди полета на "Крю Драгън", няма спор, че Бауърсокс е един от най-компетентните хора и ще докара предстоящата мисия до пълен успех. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3352-2020-doug-loverro-leaves-nasa

Официално: Следващият полет на СпейсЕкс ще е пилотиран На снимката: за изстрелването на астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли ще се използва чисто нова ракета "Фолкън 9", която не е летяла преди, както и неизползвана капсула "Крю Драгън". Credit : NASA 18 май 2020 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Вече е официално - следващото изстрелване на СпейсЕкс (изключвайки полетните тестове на "Старшип") ще бъде пилотирано. Компанията е изцяло фокусирана върху подготовката на кораба "Крю Драгън", който ще трябва да изведе в орбита астронавтите на НАСА Боб Бенкен и Дъг Хърли. Новината бе съобщена на Туитър страницата на СпейсЕкс. Първоначално фирмата възнамеряваше да проведе през тази неделя безпилотно изстрелване на ракета "Фолкън 9" с поредната порция спътници "Старлинк". За съжаление обаче намеренията на СпейсЕкс се сблъскаха с тези на конкурентната компания Юнайтед Лонч Алайънс, която предвиждаше в събота да изпрати в орбита совалката на американските ВВС. Поради лоши метеорологични условия полетът на совалката бе отложен за неделя (всичко мина успешно), но така възникна конфликт - не можеше СпейсЕкс да изстрелва в същия ден, съответно мисията на "Старлинк" бе пренасочена за понеделник. Времето обаче отново се влоши и ръководството на СпейсЕкс реши, че няма нужда работниците да се натоварват - корабът-дрон ще е необходим за връщането на степените от двете мисии и би било трудно да бъде приведен в готовност за "Крю Драгън" толкова скоро. И така, решението на СпейсЕкс е следното: следващият полет ще е този на "Крю Драгън", а "Старлинк" ще почака по-нататък. Официално датата за излитането е все още 27-ми май. Съвсем малко проблеми са останали за разрешаване, предимно от документационен характер. Резервната дата е 30-ти май. Отново напомням, че метеорологичните условия във Флорида по това време на годината са динамични, а критериите са завишени - така че шансовете за отлагане са големи. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3351-2020-next-spacex-flight-crewed

Роскосмос се оплака, че отношенията със САЩ са се влошили Архивна снимка: среща между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос 17 май 2020 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Роскосмос се оплака, че отношенията със САЩ са се влошили. Това стана ясно след съобщение, публикувано на сайта на руската космическа агенция със становище от главния директор на агенцията по международно сътрудничество Сергей Савельов. От изказването става ясно, че Русия иска да работи съвместно със САЩ по усвояването на Луната. "Със съжаление мога да констатирам, че през последните години каналите за пряка връзка между държавната корпорация Роскосмос и НАСА са се влошили съществено", съобщава Савельов. "Вместо да обсъждаме десетки проекти, представляващи взаимен интерес, всичко се свежда само до доставка на астронавти до Международната космическа станция в рамките на пилотираната програма или с доставката на руски ракетни двигатели "РД-180" и "РД-180" към САЩ. Амбициозните проекти, свързани с усвояването на Луната, могат да станат сериозни фактори за взаимодействие между държавите в това сложно време". Савельов напомня, че делегация от Роскосмос беше поканена официално в Щатите с цел обсъждане на съвместни програми, но "поканата на администратора на НАСА Джим Брайденстайн бе оттеглена под натиск от Сената". "Поканихме официално ръководството на НАСА в Русия, но не получихме отговор. Надяваме се, че такъв ще последва и ще е положителен", оповести Савельов. Напомням на читателите, че освен превоза на астронавти до МКС, руснаците снабдяват две частни американски фирми с ракетни двигатели - Юнайтед лонч алайънс, като те се използват за ракетите "Атлас 5", и Нортроп Груман, където се монтират на ракети "Антарес". Нортроп Груман редовно изстрелва товарни кораби "Сигнус" до МКС посредством "Антарес", а пилотираният кораб на Боинг "Старлайнър" ще се извежда в орбита от "Атлас 5". Другата голяма ракета на Юнайтед Лонч Алайънс "Делта 4" използва само американски ракетни двигатели. Технологията на СпейсЕкс е също изцяло американска. Преди няколко години правителството на САЩ реши да прекрати зависимостта на мисиите, свързани с националната сигурност, от руски ракетни двигатели. Основният проблем, поради който отношенията между САЩ и Русия са се влошили, се корени във факта, че Путин назначи като шеф на Роскосмос бившия вицепремиер Дмитрий Рогозин. Това бе голямо предизвикателство към Щатите, защото Рогозин е едно от седемте длъжности лица на Русия, на които бяха наложени санкции през 2014 г. след инвазията на Украйна и анексацията на Крим. Имаше изгледи през 2019-та година той да посети САЩ и санкциите да бъдат вдигнати временно, но Конгресът се намеси и спря това намерение. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3350-2020-roscosmos-complains-deteriorating

УСПЕХ: Американската совалка на ВВС е в орбита около Земята след безпроблемно изстрелване! Снимка от днешното успешно изстрелване. Photo credit : ULA 17 май 2020 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 17-ти май в 16:14 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал, Флорида, САЩ, излетя ракетата на Юнайтед Лонч Алайънс "Атлас 5" с космическата совалка на американските военно-въздушни сили "X-37". С това Щатите отново се утвърдиха като единствената съвременна държава, притежаваща действаща совалка за орбитални полети. "Х-37" е едва третият орбитален космически самолет в историята на космонавтиката след пенсионираните совалки "Спейс Шатъл" на НАСА и някогашния "Буран" на СССР. Изстрелването бе осъществено след 24-часово забавяне поради лоши метеорологични условия. Успешното начало на полета бе потвърдено от секретаря на американските ВВС Барбара Барет. Много медии категоризират програмата "X-37" като секретна. Самата совалка обаче не е секретна - ние познаваме доста добре историята на проекта и основните му характеристики, а ВВС предоставят множество снимки и видеокадри. Безспорно обаче совалката превозва в товарния си отсек някои секретни експерименти с военно предназначение. Но не всички опити са засекретени. Знаем със сигурност, че совалката ще изведе в орбита микроспътника "ФалконСат-8", а на борда ѝ има семена като част от опит на НАСА, който ще изучава влиянието на космическата радиация върху растителните организми. Освен това Военноморската изследователска лаборатория провежда авангарден експеримент, при който слънчевата енергия се преобразува в сноп от микровълни. Снопът от микровълни се насочва към наземна станция, а тя съответно го преобразува в използваема мощност. Идеята съществува още от 70-те години, когато, по време на петролната криза, цените на фосилните горива се покачват драстично. Микровълновата енергия се очертава да е обещаваща технология, която може да замени класическите енергийни източници. Но с отшумяването на кризата и със стабилизирането на цените на петрола, концепцията е временно зарязана. Сега обаче американците проявяват отново интерес към нея, под патронажа на военните. И наистина, потенциалното приложение на технологията не се изчерпва само с осигуряване на енергия за бъдещето. Самолети и дронове биха могли да кръжат над вражеските региони практически вечно, стига над тях да има спътник, насочващ микровълнова енергия. Просто няма да има нужда от презареждането им с гориво. Но да се върнем на програмата за совалката "Х-37". Безпилотната совалка е въведена в експлоатация през 2010-та година - точно навреме, преди старите совалки на НАСА да бъдат пенсионирани. От тогава до сега "Х-37" е провела пет мисии, без да броим настоящата. Четири от тях са изстреляни посредством ракета-носител "Атлас 5", която обаче използва построени в Русия двигатели "РД-180". Петата излетя през 2017-та година с ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс - с което беше доказано, че совалката е агностична към носителя и може да бъде изстрелвана с чисто американска ракета, работеща с американски ракетни двигатели. След като това беше доказано на практика, днес американските ВВС се върнаха към класиката - поне засега предпочитанието им да работят с "Атлас"-ите е видно, защото ракетите се произвеждат от Юнайтед Лонч Алайънс, консорциума между Локхийд Мартин и Боинг. А самата совалка "Х-37" е конструирана от Боинг. Не бих казал, че отношенията между СпейсЕкс и Боинг са цветущи. Колко време ще продължи шестата мисия на совалката, ние не знаем. Петата (същата, която бе изстреляна от СпейсЕкс) завърши през 2019-та след общо 779 дни в орбита. Нищо не е сигурно, но ако историята е някакъв показател, ще очакваме "Х-37" да се завърне след около две години. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3349-2020-17-may-shuttle-launches

Китайската мисия отбеляза 500 дни работа на обратната страна на Луната 17 май 2020 г. 11:15 ч. Съгласно информация, оповестена от журналиста Ендрю Джоунс в Туитър, луноходът "Юту 2" възобнови своята научна дейност след двуседмичната лунна нощ вчера, на 16-ти май, в 06:53 ч. българско време. Стационарният спускаем апарат "Чанг'e 4" заработи на същия ден, но по-късно - в 22:25 ч. българско време. С това мисията отбеляза 500 земни дни работа на обратната страна на Луната. Луноходът е изминал общо 447.68 m на лунната повърхност от кацането досега. Разстоянието между него и стационарния апарат е 292 метра. Беше публикувана и нова детайлна снимка на лунен кратер: Credit : CNSA/CLEP https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3348-2020-china-500-days-moon

Преди една година Виртуалният астронавт започна своето пътешествие към космоса! "Аз, виртуалният астронавт" след полет до ръба на космоса на 19-ти май 2019 г. Photo credit : NC Near Space 17 май 2020 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Преди една година започна интересен и уникален за България проект - книга в космоса. За пръв път моята книга "Аз, виртуалният астронавт" излетя в стратосферата, на височина над 30 километра, на 16-ти май 2019-та. На 19-ти май полетът бе повторен. Тези две мисии бяха осъществени посредством частната организация NC Near Space. А на 6-ти декември настъпи кулминацията на проекта - благодарение на услуга на компанията Mini-Cubes, книгата излетя в самия космос, в околоземна орбита, с ракетата "Електрон" на Рокет Лаб. Чрез тази инициатива аз се надявах, че ще покажа на българите как космосът е все по-близо до нас и как всеки може да се включи в развитието на космическото дело. Днес, година по-късно, светът е различен. Предизвикателство е да летиш до друга държава със самолет, нещо, което бяхме възприели за даденост. Даже се оказа трудно да излезем на разходка в парка или в планината. С разгара на пандемията от COVID-19 новинарските емисии бяха доминирани от репортажи за нови случаи, болни, починали. Преди една година никой дори не предполагаше, че може да доживеем до такива времена, за каквито повечето сме чели единствено в литературните произведения. Смятахме, че карантините и изолацията са нещо характерно за средновековието, а не за съвременния технологичен свят. И все пак на фона на този мрачен свят, космонавтиката продължи да се развива. Тя бе този светъл лъч, който не спираше да ни показва, че може да има и добри новини. А истината е, че ние имаме нужда от добри новини. Светът изглежда да е на прага да преодолее кризата (поне засега), животът бавно и полека се връща към нормалното, но е факт, че целият този негативизъм ни травмира. Някак си остана на заден план, че през изминалите седмици се случиха и велики неща. Продължи строежът на "Международната космическа станция" и бе добавена нова платформа "Бартоломео". Ракетите "Фолкън 9" на СпейсЕкс не спряха да летят, а сега сме на прага и на пилотирана мисия. Новият космически кораб "Старшип" започна своите статични огневи изпитания, а до няколко дни също ще излети. Европейската космическа мисия "БепиКоломбо", която ще изучава Венера и Меркурий, се сближи със Земята и Луната и направи уникални изследвания на лунната повърхност. Китай изстреля прототип на нов пилотиран кораб отвъд ниска околоземна орбита (изключително рядко за космонавтиката събитие), а мисията "Чанг'е 4" отбеляза 500 дни на повърхността на Луната. На Марс продължават да пъпли марсоходът "Кюриосити", а "ИнСайт", след година проблеми, започна да дълбае под марсианската почва. Но това, което е най-важното: спътници, намиращи се в орбита Земята (напр. европейските "Сентинел"), спомогнаха за разрешаването на кризата, осигурявайки ценни данни за промените на природно, обществено и икономическо равнище. Написах тази публикация с намерението да ви напомня, че не всичко в този свят е черно и че вие все още можете да направите света по-добро място за живеене. Междувременно моята, българската книга "Аз, виртуалният астронавт", продължава да обикаля над нас, в космическото пространство. По последна информация ракетната степен, към която картата памет с книгата ми е прикачена, ще кръжи около Земята до февруари 2021-ва. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3347-2020-virtual-astronaut-year

Лошо време отложи изстрелването на совалката на американските ВСС 16 май 2020 г. 21:00 ч. Планираното днес изстрелване на космическата совалка "Х-37B" не се състоя заради лошо време и сега стартът е отложен минимум с 24 часа. "Проклето време", написа в Туитър Тори Бруно, президент на американската космическа компания Юнайтед Лонч Алайънс, която е оператор на ракетата-носител "Атлас 5". "Ще трябва всички да се фокусираме върху спокойните и ясни мисли по-усърдно", с което Бруно напомни как в Юнайтед Лонч Алайънс спокойствието, а не предстартовото изнервяне е гаранция за успех. Следващият шанс за излитане на совалката е утре, на 17-ти май, в 16:14 ч. българско време. Тогава шансът лошо време да отложи полета ще е само 20%. Перспективите "Х-37В" да излети през утрешния ден са по-големи в сравнение с днес, когато метеоролозите даваха 80% шанс за забавяне. Полетът ще се излъчва в реално време на този линк. Напомням на читателите, че совалката ще превози много интересни космически експерименти, сред които установка със семена, благодарение на която учените ще изучават влиянието на космическата радиация върху развитието на растителните организми. Космическият самолет "X-37B" бива подготвян за изстрелване тези дни. Credit : Boeing https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3346-2020-weather-delays-military-shuttle

Обратно към затвора, наречен ниска околоземна орбита Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 15 май 2020 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине според очакванията, първият пилотиран полет на НАСА след края на космическата совалка може да се осъществи до две седмици, максимум до месец (най-ранната официално оповестена дата е 27-ми май). За мен, разбира се, всеки път, когато лети нов пилотиран космически кораб, е повод за празник. И все пак през последните няколко дни се усещам, че не съм достатъчно развълнуван от този факт. Причината е много проста - това, което ще направи НАСА (с основното участие на СпейсЕкс) е нещо, което агенцията е правила редовно преди 2011-та година - и може би единственото, което ще продължи да прави редовно през идното десетилетие. През 1961-ва година, когато първите хора излитат в космоса, именитият научно-фантастичен писател Робърт Хайнлайн пише знаменателната фраза: "Веднъж щом стигнеш до околоземна орбита, ти си на половината път към където и да е в Слънчевата система". Близо шест десетилетия по-късно, като изключим мисиите на "Аполо" до Луната и като изключим все по-бурно развиващата се роботизирана космонавтика, ние си останахме на половината път. Като да отидеш до Рим и да не видиш папата. Не отричам, че всяко пилотирано ракетно изстрелване изглежда велико - т.е. да наблюдаваш огъня под ракетата и издигането ѝ в небесните висини. Щом минеш височина от 80-100 километра (дефинициите варират), ти вече си в космоса. А щом стигнеш до орбита, би следвало пътят ти към Луната, Марс и останалите обекти от Слънчевата система да е открит. Вместо това ние като че ли стигаме до гарата на някой интересен туристически град - и единственото, което правим, е една проста разходка около нея. Поводът да напиша тази статия е коментар на Робърт Зубрин, основателят на Планетарното общество и един от най-популярните космически активисти в световен мащаб. "Има много пътища към Марс, но първо трябва да решиш, че искаш да отидеш към Марс, за да поемеш по някой от тях", каза Зубрин. "През последните 30 години Международната космическа станция служеше не като път към Марс, а като алтернатива на това да отидеш до Марс или до Луната". Откакто се интересувам от космонавтика, т.е. след 2000-та година, Международната космическа станция е цел, а не междинна станция. Единствената различна цел на астронавтите през новото хилядолетие е бил телескопът "Хъбъл", като от началото на 21-ви век той е бил посещаван само два пъти. Всичко останало в пилотираната космическа програма се върти около скучни разходки до МКС и обратно. Скучни бяха през 2010-та година, когато совалките все още летяха. Скучни са и сега. Но скуката е най-дребният кахър. Далеч по-сериозен е проблемът е, че от научна гледна точка престоят на астронавтите в орбита е почти безсмислен. Отчет от НАСА в началото на тази година доказа, че научната продукция на борда на МКС е смущаващо ниска. В периода между 1998-ма година, когато е изстрелян първият модул на станцията, и 1-ви май 2018-та са публикувани едва 2 135 научни статии "в списания, конференции и сивата литература". Проблемът е, че мнозинството от тези публикации са именно в сборници на конференции и не чак толкова престижни научни списания, като само 85 от тях са поместени в топ 10 списания според метриката на Eugenfactor. Аз като специалист и доктор в областта на биологичните науки признавам, че на МКС са свършени някои любопитни проучвания. Но не са много. В ниска околоземна орбита просто няма какво да се прави. Защото, както цитираният в началото на статията Хайнлайн е казал, ниската околоземна орбита никога не е била предвидена да е край на пътешествието - тя има смисъл само доколкото е отправна точка към Луната и планетите. А ние я превърнахме в затвор. Решетките изглеждат толкова здрави, че чак е невъзможно да ги счупим през идните няколко години. Изстрелването на "Крю Драгън" с екипаж, което е предвидено за следните дни или седмици, нищо не променя в това отношение. Промяната е по-скоро в геополитически смисъл - ще отърси позорната зависимост на Щатите от Русия за превоз на астронавти до орбита. Но в глобален смисъл "Крю Драгън" не изменя особено цялостната картинка - той ще върши същото, което може да върши и "Союз" - и нищо повече. Първоначално не трябваше да е така. Помните ли, че Илон Мъск планираше "Крю Драгън" да се завръща на Земята с ретроракети? Ако СпейсЕкс и НАСА се придържаха към този план... днес може би корабът още нямаше да е готов и разработката му щеше да се влачи, като НАСА щеше да разчита на руснаците за превоз до МКС още дълго време. Но в дългосрочен план "Крю Драгън" щеше да е междупланетен кораб - ретроракетната му система щеше да позволи да каца на Луната и Марс. Даже Илон Мъск беше задвижил проекта "Ред Драгън", който трябваше да кулминира с кацане на Марс през 2018-та година. Само че НАСА, не че забрани (агенцията принципно не забранява иновации), но постави такива безумни изисквания за ретроракетната система, че Илон Мъск просто прецени, че е по-добре да се откаже от нея. "Крю Драгън" бе екипиран с парашути и в крайна сметка си остана транспортна система до околоземна орбита - и нищо повече. През 2018-та година, вместо "Ред Драгън", към Марс полетя автомобил "Тесла". Илон Мъск бързо загуби ентусиазма си към "Крю Драгън" и докато СпейсЕкс продължи да работи съвестно по изпълнение на държавния проект, предприемачът започна нов - "Старшип". Сега ентусиазмът от страна на Мъск и почитателите му е най-вече около "Старшип" - защото, ако изключим проблематичния и бюрократизиран проект "Артемис" на НАСА, "Старшип" е единственият проект, който е в етап на разработка (т.е. не е само на хартия) и дава някакъв шанс на човечеството да се отскубне трайно от околоземната орбита. Липсата на ентусиазъм бе разкритикувана не от кой да е друг, а от шефа на НАСА Джим Брайденстайн. Миналата година Брайденстайн изкоментира в Туитър, че е разочарован от факта, че Мъск и СпейсЕкс не подхождат със същия плам към "Крю Драгън" по начина, по който подхождат към "Старшип". Но кажете ми - защо трябва да сме ентусиазирани за "Крю Драгън"? "Крю Драгън" е готин кораб - модерен, лъскав, с тапицирани седалки - погледнат отвътре, той прилича много повече на корабите от научно-фантастичните филми, отколкото на дървения и недодялан "Союз". Но корабите от научно-фантастичните филми летят от една на друга планета. "Крю Драгън" ще кръжи около Земята, ще се скачва с МКС и ще се връща. Толкоз. Някои космически ентусиасти продължават да се надяват, че опитът на МКС ще позволи комерсиализация на околоземното пространство и нещата няма да спрат с МКС - а поетапно ще има полети до по-високи орбити и усвоявяне на окололунния космос. Позволете ми обаче да съм скептичен към тази идея. Същата надежда имаше преди 10-15 години, когато потръгна космическият туризъм на "Союз". Тогава компания "Спейс Адвенчърс" започна да предлага билети за туристически полети до Луната. Руснаците обаче не посмяха да изпълнят тази мечта и един от милиардерите, набутали се с пари за лунен билет, започна да съди фирмата, предлагаща услугата. Подобна идея с "Фолкън Хеви" и "Крю Драгън" също не стигна до реализация - макар че Мъск предвиди осъществяването на окололунен полет още през 2018-2019-та година. Пак нищо подобно не се случи, а след отлива от "Крю Драгън", сега лунните екскурзии се предвиждат за "Старшип". Преди няколко дни научихме за друга интересна идея с "Крю Драгън" - туристически космически полет до средна околоземна орбита, на височина 1 000 километра над Земята. Полетът може да е факт още в края на следващата година и ако той стане реалност, това ще е първото напускане на човек на ниска околоземна орбита след епохата на "Аполо". Вярно - това ще е много малка, плаха стъпка напред към Слънчевата система. От ниска на средна орбита - и после пак обратно. Поне ще е нещо. Дано стане, макар че като знам колко много идеи отидоха в коша без да бъдат осъществени, продължавам да съм скептик. С това не искам да кажа, че няма да се радвам, когато "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли излети през следващите дни или седмици. Естествено, ще се радвам и ще поздравя СпейсЕкс. Но като космически ентусиаст, който мечтае за нещо повече от същото, аз не съм доволен. И мисля, че никой от нас няма да е доволен, докато не станем свидетели на трайно раздвижване в сферата на пилотираната космонавтика. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3345-2020-zatvorut-narechen-niska-orbita

Отбелязваме 18 години от разрушаването на Буран, при което загиват 8 души На снимката: разрушените останки от "Енергия" и "Буран". Фото: Роскосмос 12 май 2020 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Когато говорим за трагедиите на космическите совалки, повечето хора се сещат за катастрофите на "Чалънджър" и "Колумбия", съответно през 1986-та и 2003-та година, при които загиват общо 14 астронавти. Инцидентът, при който е разрушена съветската совалка "Буран", когато загиват 8 работника, е като че ли забравен от историята, но по мое мнение е много по-тъжен - той е плод на колапса на СССР, недоимъка на пари и нехайството към съветското космическо наследство. Всичко това се случва на 12-ти май 2002-ра година. Изминало е повече от десетилетие след разпадането на СССР, а през 1993-та финансирането на проекта по космическата ракета "Енергия" и совалката "Буран" е спряно завинаги. Не са останали пари дори за приключването на програмата и обезопасяването на зарязания хардуер. Построените ракети и полетни модели на совалки ръждясват. През зимата на 2002-ра година валят много снегове, последвани от обилни дъждове през пролетта - повече, отколкото е типично за сухия климат на космодрума Байконур. Отдавна неремонтираният покрив на Хангар 112-ти, където се намира единствената летяла совалка "Буран", както и един от макетите на ракетата "Енергия", не издържа на влагата. Общо осем работника намират смъртта си. В историята на космонавтиката има много прекратени проекти - било поради липса на политически интерес, било заради недостиг на средства. Американските совалки ги няма, пилотираният проект "Аполо", изпратил хора на Луната, е също в историята. Но голяма част от остатъчния хардуер е съхранен и изпратен към музеите. Днес всички космически експерти са на мнение, че създаването на космическа совалка и на ракетата "Енергия" е един от най-големите успехи на съветската космическа програма, макар и да идва през последните години от съществуването на СССР и да не успява да процъфти. В този ред на мисли тъжният край на "Буран", зарязан на произвола на съдбата, е същинска трагедия. За повече информация: уебсайтът за Буран-Енергия и Туитър акаунтът на Катя Павлушченко https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3344-2020-buran-destruction-anniversary

УСПЕХ: Китайската компания Експейс изстреля ракетата Куайчжоу с два интернет спътника 12 май 2020 г. 17:30 ч. Днес в 04:16 ч. българско време китайската компания Експейс, на която ръководството се намира в Ухан и също така представлява дъщерна фирма на държавното предприятие CASIC, благополучно изстреля в орбита първите два спътника "Сингюун" посредством твърдогоривната ракета "Куайчжоу". Новината научих от журналиста Ендрю Джоунс, който писа за това в Туитър. Спътниците ще осигуряват интернет връзка и освен това ще тестват иновативна технология за лазерна комуникация между самите тях. По случай възобновяването на работния процес в Ухан (регионът, който пръв пострада от коронавирусната инфекция), ракетата бе украсена с медицински символи, а единият от двата новоизстреляни спътника бе именуван "Ухан". Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Expace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3343-2020-expace-launches-kuaizhou

Илон Мъск 12 май 2020 г. 16:30 ч. Светослав Александров. През последните няколко дни редица общественици и журналисти се трудиха неуморно, за да изградят един образ на Илон Мъск като на човек, който изобщо не се интересува от здравето на работниците си. Всичко това - заради опитите му да възобнови работния процес на Тесла. Мъск безспорно не е ангел и често пъти става известен със своята избухливост, но внимателен прочит на възникналата ситуация разкрива, че истината е доста по-комплексна, а политическата обстановка в САЩ е много по-нюансирана и е трудно да я разберем от България. Не че и американците я разбират, съдейки от прибързаните и емоционалните реакции срещу Мъск. Така че, ако искаме да си създадем обосновано мнение, трябва да имаме предвид следните факти: Първо, ние трябва да имаме предвид, че Мъск има много врагове. Това е очаквано, защото авангардните проекти на предприемача водят до революции и промени, които дразнят мнозина. Достатъчно е да споменем колко интереси засяга - със своите възвръщаеми и евтини космически ракети той не се харесва както на руснаците, от които им отмъкна пазара под носа, така и на старите аерокосмически гиганти. Понастоящем Мъск провежда най-много космически полети от всички в цял свят - и мнозина имат интерес това да не е така. Даже част от астрономите, които би следвало да са негови съюзници в усвояването на Марс и Слънчевата система, го ненавиждат, защото спътниците на Старлинк пречат на част от наблюденията. Същото може да се каже и за Тесла, макар и може би в по-малка степен. Стари автомобилни предприятия и енергийни компании не са щастливи от популярността на електромобилите. Второ, Илон Мъск има пълното право да недоволства, ако затварянето и карантинирането се отразява на бизнеса му - доколкото всеки предприемач има право да недоволства, ако фирмите му са засегнати и работниците нямат работа. Тук е уместно да напомня, че се умира не само от болести, а и от глад. Трето, Илон Мъск има пълното право да се чувства прецакан - особено ако други компании, например Дженерал Мотърс и Форд, повторно отварят след карантината. И особено ако журналистите и обществениците се правят, че няма нищо нередно в подобен двоен стандарт. Мъск има пълното право да се чувства прецакан, ако щатът Калифорния му разрешава да работи, а окръгът Аламида - не. Особено ако предприемачът е прав, че Скот Хагъртли, което е официалното длъжностно лице на Аламида, изтъква причини за затварянето на Тесла, каквито не са свързани със здравеопазването. Четвърто, Илон Мъск е предприел мерки за съхраняването на здравето на работниците си - той вече има опит с повторното отваряне на Тесла в Китай, а на страниците на компанията има публикуван подробен 37-страничен протокол как да се осигури безопасната работа на фона на социална дистанция. Пето, никой не заслужава да бъде напсуван в публичното пространство от политик, демократично избран от народа. Но именно това се случи, когато Лорина Гонзалес от Демократическата партия на САЩ написа в Туитър "F*ck Elon Musk". Проверка на уебсайта Тесларати показва, че същата тази Гонзалес е получила финанси от енергийния гигант Шеврон. Шесто, CNN поведе безпрецедентна кампания срещу Мъск по отношение на неговите дарения на респиратори. Медията публикува материал, в който се твърди, че болниците не са получили никакви респиратори, въпреки посвещението на Мъск да им изпрати такива. В отговор на това Мъск написа опровержение, в което подчерта, че е изпратил точно такива уреди, за каквито е получил заявки. Сайтът Тесларати отново се включва с коментар, че дарените от Мъск прибори BiBAP и CPAP са незаменими при лечението на болни от коронавирус, които не се намират в критично състояние и че лесно могат да бъдат преобразувани в респиратори за работа с пациенти в критично състояние. Тесла започна също така да доставя респиратори за работа с пациенти в критично състояние, създадени от части на Model 3. Така журналистическите внушения, че Мъск не си изпълнява обещанията, остават безпочвени. За съжаление Илон Мъск е избухлив и няма навика да отговаря достойно на обидите, които се отправят по негов адрес. Тук е коректно да напомня печалната случка, когато протичаше спасяването на заседналите в тайландска пещера деца през 2018-та, при която Мъск нарече пещерняка Върн Ънсуърт с думата "педофил". Враговете на Мъск използваха случая да го изкарат абсолютен злодей задето е нападнал невинния Ънсуърт. И мнозина забравиха, че Ънсуърт първи започна с нападките и подигравките, когато каза на Мъск "да си завре подводницата там, където го боли". Остана забравен фактът, че беше отправена покана към Мъск да помогне на спасителите и че неговият екип бе в тясна връзка с тях. Горещата глава и липсата на дипломатически умения безспорно пречат на Мъск и той усвоява уроците по трудния начин. Да, срещу него се води кампания - при това мръсна кампания, в която участват много засегнати страни. Да се надяваме, че ще е достатъчно разумен, за да може да се отърси от калта с минимални поражения и да продължи да върши безценната си работа - най-вече в сферата на космическото предприемачество. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3342-2020-tendenciozni-ataki-musk

Американският кораб Сигнус се отдели от МКС, започва двуседмична самостоятелна мисия На кадъра: космическият кораб "Сигнус" секунди след днешното му разкачване от МКС. Photo credit : NASA TV 11 май 2020 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Днес, на 11-ти май, американският космически кораб "Сигнус" се отдели от Международната космическа станция след успешна доставка на провизии. Започва вторият етап от мисията, който ще включва работа в свободен полет. В рамките на този втори етап корабът ще освободи в орбита множество микроспътници от стандарта CubeSat посредством платформата SlingShot, разработена от частната компания SEOPS. Ще бъде проведен и поредният експеримент Saffire, при който вътрешността на кораба ще бъде умишлено възпламенена. Този експеримент осигурява на НАСА голямо количество данни за поведението на пожари в условия на микрогравитация. Данните ще позволят създаването на технологии, които ще позволят по-ефективното овладяване на пожарите. Напомням на читателите, че корабът "Сигнус" бе изстрелян от Средноатлантическия регионален космодрум на САЩ посредством американската ракета "Сигнус" през февруари. Корабът благополучно достави на живеещите на МКС астронавти 3 400 килограма полезен товар. За разлика от товарния кораб "Драгън" на СпейсЕкс, корабът "Сигнус" на американската компания Нортроп Груман не може да се завръща на Земята и вместо това ще изгори в атмосферата. Безопасното извеждане от орбита е планирано за 29-ти май, с което полетът ще приключи. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3341-2020-11-may-dragon-undocks-iss

Старшип SN4 премина през криогенен тест с много високо налягане 10 май 2020 г. 09:10 ч. Американският предприемач Илон Мъск оповести в Туитър, че прототипът на космическия кораб "Старшип SN4" тази нощ премина успешно през криогенен тест с налягане, по-високо, отколкото бе при предишни опити. Налягането в резервоарите достигна до 7.5 бара. По време на предходния тест в края на април бе изпробвано налягане от 4.9 бара. И отново "Старшип SN4" се справи блестящо, без да се пръсне! Да се надяваме, че няма да има други сериозни пречки преди първия изпитателен атмосферен полет. Кадър от огневия тест на 7-ми май. Credit : Lab Padre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3340-2020-starship-sn4-high-pressure-cryo-test

Малката космическа совалка на американските ВВС излита този месец Космическият самолет "X-37B" бива подготвян за изстрелване този месец. Credit : Boeing 10 май 2020 г. 08:40 ч. Светослав Александров. Много хора си мислят, че епохата на космическите самолети е приключила с пенсионирането на космическите совалки на НАСА през 2011-та година, но това не е така. Мини-совалката "Х-37В", която провежда мисии под ръководството на ВВС на САЩ, се готви за своя шести полет на 16-ти май от космическия център Кейп Канаверал във Флорида. Совалката ще проведе множество експерименти, включително ще изведе в космоса семена, за да може да бъде проучено влиянието на космическата радиация върху тях. Новото за мисията в сравнение с предходните е, че в задния край на "Х-37В" ще бъде прикачен за пръв път сервизен модул, позволяващ провеждането на много повече научни и технологични опити в сравнение с предходните пет мисии. Иначе самата совалка е дълга 8.9 метра и тя също притежава товарен отсек. "Един от тези експерименти представлява тестова плака, с която ще бъде изучена реакцията на подбрани значими материали към условията на космоса", съобщава секретарят на ВВС на САЩ Барбара Барет. "Вторият от тях е свързан с изследването на влиянието на околната радиация върху семена. Трети експеримент, създаден от Военноморската изследователска лаборатория, преобразува слънчевата мощност в микровълнова енергия, след което ще бъде проучено излъчването на тази енергия към Земята". Експериментът по материалознание и този с изследването на семена са поръчани от НАСА. Още една снимка на космическия самолет "X-37B", който бива подготвян за изстрелване този месец. Credit : Boeing Мини-совалката на ВВС на САЩ "Х-37В" често пъти бива наричана "топ-секретна", макар че това определение не е съвсем уместно за проекта. Макар че безспорно в товарния отсек се провеждат секретни експерименти за нуждите на американските военни, самата совалка не е. Най-малкото разполагаме със снимки от предстартовата подготовка. Програмата "Х-37В" е започната през 1999-та година и първото изстрелване е проведено през 2010-та. Оттогава насам мини-совалката провежда полети с все по-голяма продължителност, като рекордният е 780 дни и приключва през октомври миналата година. Това е забележително постижение, още повече, че космическият самолет е проектиран само за 270-дневни експедиции. Тепърва предстои да видим дали и този рекорд ще бъде счупен. За нуждите на изстрелването на мини-совалката този път ще се използва ракета "Атлас 5" на Юнайтед Лонч Алайънс. Иначе тя е агностична по отношение на носителя, била е изстрелвана и с ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. За повече информация: ВВС на САЩ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3339-2020-x-37b-prelaunch-activities

УСПЕХ: Новият китайски космически кораб се завърна на Земята! На снимката: космическият кораб след завръщането си на Земята. Photo : CNSA 8 май 2020 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Вече може да кажем, че Китай е втората държава след САЩ, добила технологии за изпращането на астронавти отвъд пределите на ниска околоземна орбита. Това стана факт след като днес, на 8-ми май, новият китайски космически кораб се завърна успешно на Земята след мисия до средна околоземна орбита. Макар че като за пръв път корабът не летя с хора на на борда, той превози със себе си биологични обекти, в частност семена, които преминаха през поясите на Ван Алън. Успехът бе потвърден официално от китайската космическа агенция. Напомням на читателите, че изстрелването на космическия кораб бе осъществено на 5-ти май от космодрума Уенчан с помощта на едностепенната ракета "Лонг Марч 5B", притежаваща само едно централно ядро и четири странични ускорителя. Ракетата може да извежда до 22 тона полезен товар в ниска околоземна орбита. Корабът бе зареден с излишък от гориво и след достигането на ниската околоземна орбита, той използваше собствените си двигатели, за да достигне до средна околоземна орбита. Проследяващите агенции са установили, че корабът се е отдалечил минимум на 6 000 километра от Земята, вероятно до 8 000, преди да предприеме маневри за завръщане. Спускането бе осъществено с помощта на парашути, а приземяването бе омекотено от амортизиращи възглавници. Така Китай успя да изпълни мисия, аналогична с тази на космическия кораб на САЩ "Орион" през 2014-та година. Следователно в световен мащаб има вече два космически кораба за полети на хора отвъд околоземна орбита и до Луната, които изпълняват полетни тестове - корабът на САЩ "Орион" и все още неименуваният космически кораб на Китай. Китайският космически кораб, освен че ще може да се използва за мисии в далечния космос и до Луната, първоначално ще служи за обслужването на голямата модулна орбитална станция, която трябва да бъде построена до 2022-ра година. Изстрелването на дебютния модул на станцията "Тянхъ" е предвидено за догодина, а след това към него ще бъдат добавени още два модула "Уентян" и "Ментян". Впоследствие редовните мисии до станцията могат да започнат, като новият космически кораб ще може да превозва до орбита екипаж от шестима астронавти или комбинация от трима астронавти плюс 500 килограма полезен товар. Успешната мисия, която Китай осъществи този месец, открива пътя и към реализацията на амбициозните роботизирани експедиции, които ще излетят до края на настоящата година. Първа е мисията до Марс, планирана за юли. Ако тя успее, Китай ще се превърне едва във втората държава след САЩ, постигнала кацане на Червената планета. А за края на 2020-та е предвидено изпращането на възвръщаема мисия до Луната, която в роботизиран режим ще трябва да кацне на повърхността на естествения ни спътник, да вземе проби от него, след което да достави пробите обратно на Земята за по-нататъшни анализи в лаборатории. Подобна мисия до Луната не е осъществявана от 70-те години на миналия век, когато астронавтите на "Аполо" и съветските мисии "Луна" доставяха материал от лунния грунд и скали на Земята. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3338-2020-8-may-china-spacecraft-back-earth

Старшип SN4 запали успешно двигателите си за втори път 7 май 2020 г. 11:20 ч. Ден след като "Старшип SN4" изпълни успешно статичен огневи тест, прототипът отново запали ракетния си двигател. Самият Илон Мъск потвърди в Туитър, че и днешното огнево изпитание е било безпроблемно. Изпитанието обаче протече по малко по-различна процедура в сравнение с вчера. Вместо горивото да бъде насочено от главните резервоари, то бе пренасочено от по-малките т.нар. "хедър" резервоари. Тези "хедър" резервоари са необходими, за да може "Старшип" бързо и безопасно да запалва двигателите "Раптор" с цел възвръщаемост и повторно кацане. Очевидно се изпробват процедурите, за да е възможно, когато "Старшип" излети на 150-метрова, а по-нататък и на 20-километрова височина, той да се завръща на Земята. По предварителна информация първите тестови полети ще са факт след 20-ти май. Кадър от днешния огневи тест. Credit : Lab Padre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3337-2020-starship-sn4-second-test-fire

Китайският космически кораб вече се отдалечава на 4 980 километра от Земята На този кадър се вижда външната част на китайския космически кораб по време на настоящата му мисия. Credit : CCTV 7 май 2020 г. 10:20 ч. Светослав Александров. Съгласно информацията, публикувана в туитър акаунта на журналиста Ендрю Джоунс, новият китайски космически кораб е в орбита със следните параметри: перигей (най-близката точка до Земята) - 321 километра, апогей (най-далечната точка от Земята) - 4 980 километра. Всичко на борда на кораба е в изправност според публикациите на китайските медии. До настоящия момент са извършени общо шест корекции на траекторията. Единствената неприятна новина е свързана с прототип на надуваем топлинен щит, който бе изстрелян като вторичен полезен товар на ракетата "Лонг Марч 5". Прототипът трябваше да демонстрира нови технологии за навлизане в атмосферата, но по време на вчерашното завръщане към Земята изгоря. Иначе основната мисия на китайския космически кораб продължава според очакванията! Китайските медии са публикували интересни кадри от въшната и вътрешната част на кораба, от които става ясно, че се изпълнява експеримент с 3D принтер. Завръщането е насрочено за утре, 8-ми май. Ето кадрите: Credit : CCTV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3336-2020-china-spacecraft-climbing-4980-km

Новият китайски космически кораб повдигна апогея на орбитата си до 719 км 6 май 2020 г. 09:00 ч. След успешното вчерашно изстрелване на ракетата "Лонг Марч 5B" с единична степен и прототип на новия пилотиран космически кораб на Китай, днес научаваме, че корабът е повдигнал орбитата си! Съгласно информация на астрофизика Джонатан МакДауъл, първото повдигане е било вчера в 17:20 ч. българско време от 162х377-километрова орбита до 227х614-километрова орбита, а второто - в 23:12 ч. до 299x719-километрова орбита. Очакванията са корабът да повдигне апогея чак до 8 000 километра. Това е първият полет отвъд ниска околоземна орбита на нов кораб за пилотирани цели, макар и в безпилотен режим, след полета на кораба на НАСА "Орион" през 2014 г. След като корабът се издигне на височина 8 000 километра, китайските специалисти ще проведат високоскоростно завръщане в атмосферата. Ако и то е успешно, Китай ще се превърне във втората държава след САЩ, която разполага с технологии за пилотирани мисии отвъд ниска околоземна орбита и до Луната. Продължаваме да следим с мисията! Засега завръщането на кораба се предвижда ориентировъчно за 8-ми май, а не за днес, както първоначално смятахме. Но плановете се менят, така че не приемайте тези дати присърце. Новият китайски космически кораб. Image : CCTV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3335-2020-china-spacecraft-raising-apogee

УСПЕХ: Старшип SN4 е първият прототип, запалил ракетен двигател! Кадър от успешното запалване днес. Photo credit : Lab Padre 6 май 2020 г. 08:15 ч. Светослав Александров. Исторически момент за проекта "Старшип" на Илон Мъск - за пръв път пълномащабен прототип премина през статично огнево изпитание! Девет дни след като "Старшип SN4" стана първият прототип, издържал криогенен тест с течен азот, същият успя да издържи, при това без да се взриви, пълненето с гориво и обратното броене плюс запалването на ракетен двигател. Инженерите ще анализират данните от теста, след което има голям шанс "Старшип SN4" и да полети. Прототипът е оборудван с единичен двигател "Раптор", който ще му позволи да се издигне на около 150 метра. Построен е и още един прототип - "Старшип SN5", който вече има носов отсек и вероятно ще може да излети на суборбитален полет на височина 20 километра. Надеждата на СпейсЕкс е, че до края на годината или в началото на 2021-ва "Старшип" ще стигне и до орбита. Успешното изпитание днес се случи по-малко от седмица, след като "Старшип" се превърна в един от трите проекта, избрани от НАСА за превоз на хора на повърхността на Луната. Няма спор, че втората половина на 2019-та и първата на 2020-та бяха трудни за Илон Мъск. Миналото лято по-малък прототип на име "Стархопър" успя да проведе някои интересни полети - като кулминацията бе през август, когато той се издигна на 150-метрова височина, след което кацна на около 100 метра от стартовата площадка. Това беше важен момент за ракетостроенето, тъй като никога в историята на човечеството ракета, работеща с течен метан, не е летяла толкова продължително. Но проблемите започнаха скоро след това - от ноември насам Мъск загуби три пълномащабни прототипа, все по време на криогенните изпитания. Това не е притеснително за предприемача - той работи по т.нар. "итеративен подход", коренно различен от консервативния подход в аерокосмическата индустрия, при който се прекарва дълги години на чертежи и умуване кой би бил оптималният дизайн за космически кораб и чак тогава се пристъпва към строеж. Много проекти си остават само на ниво чертежи. Мъск започва директно с рязането на метал, като нещата се изпитват в движение. Строи се, тества се, следва провал - събират се данни, коригират се проблемите, пак се строи, пак се тества, пак провал - пак се събират данни, коригират се проблемите... и така докато се постигне успех. Както напомня най-опитният руски космонавт Генадий Падалка, това е подходът на екипа на Сергей Корольов. Именно затова Илон Мъск успява най-много от всички в съвременния свят. Засега остава да видим дали "Старшип" ще пожъне цялостен успех, превръщайки се в мощен кораб за полети до околоземна орбита, Луната и Марс. Днешният ден беше много важна стъпка напред в тази посока. Запис от днешното изпитание: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3334-2020-starship-sn4-passes-static-fire

УСПЕХ: Ракета Лонг Марч 5 изведе за пръв път в космоса прототип на новия пилотиран кораб на Китай! Снимка от днешното изстрелване. Photo : CNSA 5 май 2020 г. 13:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 5-ти май, в 13:00 ч. българско време, от космодрума Уенчан излетя ракетата на Китай "Лонг Марч-5B". В космоса бе изведен успешно прототип на новия пилотиран космически кораб и ако мисията продължава да протича по план, корабът ще достигне до средна околоземна орбита, като се отдалечи на 8 000 километра от Земята. Такива мисии са истинска рядкост - за последен път безпилотен тест на пилотиран космически кораб отвъд ниска околоземна орбита бе проведен от САЩ през 2014 г. с кораба "Орион". С днешния полет Китай репетира по-нататъшни пилотирани експедиции до Луната! Китайците определено имаха нужда от днешния успех, поне що се касаеше до работата на ракетата-носител "Лонг Марч 5". От три полета на ракетата, само един е бил напълно успешен, един е завършил с частичен успех, а един се е провалил. С днешния благополучен старт пътят към амбициозните мисии на Китай е най-сетне открит. Още през това лято очакваме да полети първата китайска роботизирана мисия до Марс, през есента или зимата - възвръщаема мисия до Луната, а догодина - дебютните модули на новата китайска орбитална станция. Но нека да се върнем на днешния полет. Все още неименуваният космически кораб ще се използва първоначално за превоз на астронавти и провизии до китайската космическа станция. Капацитетът му е да превозва до шестима астронавти, или комбинация от трима астронавти и 500 килограма полезен товар до орбита. По-нататък се очертава да започне да лети в пилотиран режим и до Луната. Към настоящия момент САЩ е единствената държава, която е успяла да изпрати хора отвъд околоземна орбита и до Луната - през 60-те и 70-те години на миналия век, в рамките на проекта "Аполо". Засега корабът е вмъкнат от ракетата-носител в ниска околоземна орбита. Повдигането му до средна ще се осъществи посредством собствените му двигателни системи. След като бъде достигната височина от 8 000 километра, корабът ще извърши високоскоростно навлизане в атмосферата на Земята, за да тества двигателните си системи. За началните етапи на спускането ще се използват парашути, а съприкосновението със Земята ще бъде омекотено посредством въздушни възглавници. Скоро след изстрелването китайските медии оповестиха, че освен кораба, на борда на "Лонг Марч 5" е имало и втори, неоповестяван досега експеримент - надуваем топлинен щит. Очевидно китайците тестват авангардни технологии за завръщане. Следим мисията с интерес! Запис от днешния полет : тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3333-2020-5-may-long-march-launch-success

Отбелязваме 59 години от полета на първия американец - Алън Шепърд На снимката: американският астронавт Алън Шепърд в своя космически кораб "Мъркюри" по време на мисията "Фрийдъм 7". Photo credit : NASA 5 май 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. На 5-ти май 1961 г., по-малко от месец след полета на Юрий Гагарин, НАСА успява да изстреля мисията "Фрийдъм 7", в хода на която Алън Шепърд се превръща в първия американец, достигнал космоса. СССР отмъква победата от САЩ буквално в последния момент, тъй като американците са на косъм от това да изстрелят астронавт. Причината е в колебливостта на екипа на Вернер фон Браун, който настоява да има още един последен безпилотен полет. Самият Шепърд споделя по-късно: "Бяхме ги хванали. Бяхме ги хванали за късата коса - и я пуснахме". Историята е следната: на 31 януари 1961 г. НАСА изстрелва космически кораб "Мъркюри", а вътре е шимпанзето Хам. По време на полета са забелязани някои проблеми - спад на налягането в кабината, както и отклонение от целевата траектория. Мисията в крайна сметка завършва успешно и шимпанзето се завръща живо, но Вернер фон Браун иска нов безпилотен полет, за да се увери, че ракетата-носител и космическият кораб работят нормално. СССР използват случая умело, за да изстрелят Юрий Гагарин на 12-ти април... и с това извоюват нова победа в космическата сфера. Какво щеше да е, ако Шепърд беше полетял първи в космоса? Макар че полетът на астронавта трае само 15 минути и е суборбитален, за разлика от Гагариновата цяла обиколка около Земята, със сигурност американците щяха да оповестят космическата надпревара за спечелена. И вероятно за Кенеди нямаше да има стимул да поставя цел пред НАСА да изпраща човек на Луната. През 1961 г. вече се появяват твърде много фактори - руснаците са изстреляли първия спътник, първата роботизирана мисия Луната и първия човек в космоса. Именно това налага започването на програма, която да докаже категорично върховенството на американската космонавтика. Въпреки че Алън Шепърд е втори, а Гагарин - първи, има някои неща, в които полетът на американеца извоюва първенство. Най-вече: изстрелването на "Фрийдъм 7" е първата пилотирана мисия, която е показана в реално време по телевизиите. За разлика от нея, полетът на Гагарин е проведен в секретност. Освен това има един детайл, който е премълчан от СССР - кацането на Гагарин. Съветският космонавт не се завръща с космическия си кораб, а катапултира във въздуха. Шепърд до края на самия полет, чак до завръщането си в океана, остава в космическия си кораб. Но историята е такава, каквато е - Гагарин е първият - и това е факт, въпреки че дори в България някои се опитват да му оспорят първенството, съвсем глупаво. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3332-2020-freedom-7-59-years