SAlexandrov

Любопитно: космонавтът Иван Вагнер е закарал плетен Йода на МКС 4 май 2020 г. 22:00 ч. Когато пилотираният космически кораб "Союз МС-16" излетял към МКС на 9-ти април тази година, космонавтът Иван Вагнер взел със себе си плетен Йода. Това съобщи космонавтът в профила си в Туитър днес. Като доказателство Вагнер изпрати снимка, на която се вижда Йода на фона на Земята и слънчевия панел на американския космически кораб "Сигнус", изпълняващ понастоящем мисия до МКС. "Моята любима жена го изплете за мен", похвали се Иван Вагнер. "Всеки път, когато го погледна, аз си спомням за легендарните думи: Нека силата бъде с теб". Плетеният Йода, който днес лети на борда на МКС. Credit : Roscosmos/Ivan Vagner https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3331-2020-pleten-ioda-iss

Съдбовният ден за космонавтиката на Китай е пред нас На снимката: ракетата-носител "Лонг Марч 5" е на стартовата площадка в готовност за полет. Photo : CNSA 4 май 2020 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Понякога в космонавтиката идват дни, които можем да определим като съдбовни - т.е. това, което ще се случи през тях, ще определи за дълги години напред какъв ще е ходът занапред. Утрешният 5-ти май се очертава да е точно такъв за Китай, когато (стига да няма неочаквани отлагания) страната ще изстреля тежката ракета "Лонг Марч 5" с нов кораб на мисия до средна околоземна орбита. Има само два варианта: 1. Или изстрелването ще е успешно и Китай ще докаже пред света, че разполага с технология за изпращане на хора отвъд ниска околоземна орбита - нещо, от което страната вероятно няма да се възползва до втората половина на десетилетието, но пък ще последват много амбициозни роботизирани мисии до Луната и Марс още през тази година ... 2. Или стартът ще завърши с катастрофа - и това ще доведе до дълги отлагания за пилотираната космонавтика на Китай, строежа на орбитална станция, възвръщаема мисия до Луната. За изстрелване към Марс през това лято изобщо няма да може да се говори. Последните седмици за китайската космонавтика никак не бяха добри. През месец март ракетата "Лонг Марч 7А" претърпя авария. Последва я "Лонг Марч 3B" през април. Да видим какъв ще бъде май и дали на китайска земя ще настане космически рай. Разработката на "Лонг Марч 5" мина през сериозни изпитания. За пръв път ракетата летя на 3-ти ноември 2016 г. Полетът беше успешен, но на косъм от авария, тъй като настъпи отклонение от работата на горната степен. Катастрофата настъпи по време на втората мисия, на 2-ри юли 2017-та. Отне цели две години и половина на китайската ракета да се завърне в експлоатация. Демонстрационният полет през декември 2019-та приключи с успех. Какво ни чака утре? Полет на нова версия на "Лонг Марч 5" без горна степен, но с прототип на новия пилотиран кораб, зареден с гориво. Мисията ще е много сходна с тази на "Орион" на НАСА през 2014-та година, когато корабът летя в средна околоземна орбита, на разстояние 5 800 километра от Земята. Засега САЩ е единствената държава, която е демонстрирала способност да изпраща космически кораби за пилотирани цели, в тестов безпилотен или в пилотиран режим, отвъд пределите на ниската околоземна орбита - не говорим само за "Орион" през 2014-та, но и за пилотираните кацания на Луната в периода между 1969-та и 1972-ра година. Най-близки до тези постижения са мисиите "Зонд" на СССР през 60-те години до Луната, тъй като "Зонд"-овете са представлявали окастрени "Союз"-и. Евентуален успех на Китай ще доближи космонавтиката на страната една стъпка по-близо до тази на САЩ или на СССР в най-славните му космически десетилетия. Не можем да омаловажим постиженията на китайците през изминалите години. Те успяха да изпратят хора в космоса, даже направиха мини-станции в ниска околоземна орбита и изстреляха няколко роботизирани експедиции до Луната. Но всички тези постижения бяха постигнати с лекотоварни и среднотоварни ракети. Това е максимумът, който може да се постигне. Китай има нужда от успех утре. Ако полетът е благополучен, пътят към китайските пилотирани мисии към Луната, към строежа на голяма станция в околоземна орбита, към амбициозни луноходи и марсоходи, към възвръщаеми космически мисии ще бъде открит. Ако ли не... тогава няма съмнение, че ще последват отлагания. Последният път космонавтиката на Китай се забави с две години и половина. Колко ли време ще отмине сега? Утре ще е напрегнат ден за китайските специалисти. Съдбата е в техните ръце. А за нас остава само да коментираме това, което предстои да се случи. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3330-2020-sudboven-den-kitaiska-kosmonavtika

УСПЕХ: СпейсЕкс изпълни 27-мото и последно летателно изпитание на парашутите на Крю Драгън! Снимка от днешното успешно изпитание на парашутите. Photo credit : SpaceX 1 май 2020 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Днешният страхотен за космонавтиката 1-ви май завършва с новината, че СпейсЕкс успя да изпълни своето 27-мо и последно летателно изпитание на парашутите на "Крю Драгън". Вестта беше споделена на страницата на СпейсЕкс в Туитър. Днешното изпитание бе буквално последната техническа пречка преди предстоящото изстрелване на "Крю Драгън" в края на май с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Оттук насетне остава единствено документацията, окончателните рецензии, карантинирането на астронавтите - и самото изстрелване. За пръв път след 2011-та година, когато космическите совалки бяха изведени от употреба, в САЩ има нов пилотиран орбитален космически кораб - при това частен. Стискаме палци! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3329-2020-spacex-27th-parachute-test

Когато настъпи стартовият ден на Крю Драгън, може да има отлагания - и това ще е напълно нормално! 1 май 2020 г. 20:45 ч. Според информация от Бенджи Рийд, директор на отдела за пилотирани мисии към СпейсЕкс, когато настъпи стартовият ден на пилотирания кораб "Крю Драгън", може да има отлагания. И това ще е напълно нормално. Изстрелва се изцяло нов космически кораб - при това за пръв път в пилотиран вариант. Критериите за метеорологичните условия са силно завишени и ако някой от тях не бъде спазен, отлагане ще има. Засега стартовата дата е 27-ми май, резервната - 30-ти май. Аз бих допълнил, че когато предстоят нови мисии, техническите критерии също са завишени. Отлаганията са очаквани и са нормални. Това НЕ означава, че има проблем със СпейсЕкс или "Крю Драгън". Просто компанията провежда мисиите чак когато има увереност. Запомнете: историята не помни отлаганията. Историята помни успехите и провалитите. Толкоз. На снимката: астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен се запознават с кораба на СпейсЕкс "Крю Драгън". Credits : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3328-2020-crew-dragon-delays-normal

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Юнити проведе първия си изпитателен полет от космодрума Спейспорт Америка! На снимката: космическият кораб "Юнити" се завърна успешно днес след изпитателен атмосферен полет. Photo credit : Virgin Galactic 1 май 2020 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Редовните читатели на КОСМОС БГ са добре запознати с пилотирания космически кораб "Юнити" - през декември 2018 г. и февруари 2019 г. благодарение на него в САЩ бяха осъществени първите два пилотирани космически полета след приключването на програмата "Космическа совалка". Общо петима души станаха астронавти. Днес, на 1-ви май, "Юнити" летя за пръв път от своя нов космодрум Спейспорт Америка в Ню Мексико на демонстрационен атмосферен полет. "Юнити" се изстрелва от борда на самолета-носител "Ийв". Самолетът бе пилотиран от Майк Масучи и Кели Латимър, а корабът - от Дейв Маккей и СиДжей Стъркоу. Беше изрепетирано отделянето на "Юнити" от "Ийв", след което корабът кацна плавно на пистата. За нуждите на днешното изпитание не беше запален ракетният двигател. Всичко завърши напълно успешно, а това бе първият самостоятелен полет на кораба "Юнити" след историческия космически полет през февруари 2019-та, когато Бет Моузес се превърна в първата жена, летяла в космоса на борда на частен космически кораб. Днешният полет на "Юнити" също така бе осъществен след спазването на строги протоколи, за да се подсигури безопасността на наземния екип от COVID-19. Така започва следващата серия от изпитателни полети, които ще целят да докажат годността на "Юнити" преди да започне да превозва туристи до космоса. Сега обаче полетите няма да се провеждат от стария космодрум в пустинята Мохаве, а от Спейспорт Америка, където ще е основното място на работа за Върджин Галактик. За повече информация: Върджин Галактик https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3327-2020-unity-conducts-first-flight-new-mexico

Боинг вече не е любимото галениче на НАСА На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing 1 май 2020 г. 10:25 ч. Светослав Александров. Вчера, на 30-ти април, НАСА оповести трите компании, на които ще се довери за изпращането на хора към лунната повърхност. Фирмите, които ще работят по създаването на лунен модул, са Блу Ориджин, Дайнетикс и СпейсЕкс. Изненадващото в случая е, че допреди няколко месеца НАСА даваше заявка, че ще финансира общо четири компании. Наясно сме, че от Боинг също са отправили предложение за строеж на спускаем апарат. Фактът, че агенцията ще финансира само три фирми, а не четири, е показателен - Боинг вече не е любимото галениче на НАСА. Още преди месец журналистът Ерик Бъргър, който работи за Арс Текника, се беше натъкнал на интересен документ. Документът изскочи броени дни след като писах на КОСМОС БГ, че НАСА ще се довери на кораба на СпейсЕкс "Драгън" за доставка на провизии до новата окололунна станция "Гейтуей". И докато това не е шокиращо (все пак "Драгън" редовно лети до МКС и доставя полезен товар), документът разкрива, че от четири оферти на фирми (на Боинг, Нортроп Груман, Сиера Невада и СпейсЕкс), тази на Боинг е най-малко вероятно да постигне успех - и въпреки това е най-скъпата. Документът не е беден на остри определения към предложението на Боинг - напр. "има сериозни слабости", "не се справя" и т.н. Не е чудно, че НАСА вече не връчва на Боинг договори като топъл пай, както беше преди. Разочарованието към работата на фирмата е голямо - и това е особено видно, когато разглеждаме двата основни проекта, по които беше работено през изминалото десетилетие. Единият е проектът за строежа на лунната ракета "Спейс Лонч Систъм", а другият - за пилотирания космически кораб "Старлайнър". "Спейс Лонч Систъм" се създава от 2010-та година, а ракетата все още не е готова за полет - даже преди броени дни бе оповестено, че първото изстрелване вече се планира съвсем за края (ноември) на 2021-ва година, което почти със сигурност гарантира отлагане за 2022-ра. Като сравнение свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" на СпейсЕкс бе разработена само за няколко години - вярно, и тя премина през сериозни отлагания, но полетя през 2018-та. Що се касае до "Старлайнър", корабът бе изстрелян през декември 2019-та на дебютен полет - само за да стане ясно по-късно, че софтуерът е бъгав и че Боинг дори не са изпълнили тестовата си програма, за да открият бъговете. Мисията беше спасена на косъм от провал и "Старлайнър" се завърна успешно след героични мъки на наземните инженери в стил "Аполо 13". Но поне се завърна! Отделен е въпросът, че НАСА късно установи за пропуските в тестовете на Боинг и даже тонът на пресконференциите се промени - през декември основното послание бе "всичко е наред", а от февруари нататък - "Боинг трябва да спечелят доверието ни". Преди години всички залагахме, че Боинг ще са първите, чийто космически кораб ще е готов за превоз на астронавти до орбита. А то какво се случи - СпейсЕкс първи изпълниха всички изискуеми безпилотни полети и сега "Крю Драгън" е готов за пилотирана мисия през този месец. Самият Бъргър ни напомня, че през 2014-та година Боинг бяха считани за златния стандарт в космонавтиката - да, фирмата работеше скъпо, но се считаше, че работата ще се свърши майсторски. Днес, шест години по-късно, отношението е коренно различно. Боинг продължава да работи скъпо, но офертите на компанията не се считат за достатъчно добри. Казах "галеничето на НАСА" - и мисля, че определението е точно. Наистина поведението на Боинг през последните години бе като на разлигавен тийнейджър, който тропа на масата и казва "искам пари". И НАСА даваше пари. Ако ли НАСА смееше да критикува, реакцията беше - "няма да ви работим тогава". Точно такова нещо се беше случило по програма "Старлайнър" - договорът трябваше да бъде за фиксирана сума, но от Боинг поскаха допълнителни пари с уговорката, че ако не ги получат, ще прекратят едностранно договора. Очевидно е, че НАСА вече не може да има доверие на Боинг - и ако се зачетете между редовете във вчерашната новина за избраните от агенцията фирми, ще намерите още един признак, че Боинг са вече "отпаднали от благодатта". Оповестено е, че пилотираните спускаеми апарати ще летят с комерсиални ракети - "Ню Глен", "Вулкан" или "Супер Хеви". Изглежда, че НАСА вече смятат, че могат да изпратят човек на Луната и без ракетата "Спейс Лонч Систъм". Ами ако първият ѝ полет е през 2022-ра година, тогава няма шанс човек да стъпи на Луната до 2024-та! Мислете каквото искате за Доналд Тръмп, мразете го (той и без това не буди особено големи симпатии). Но едно не можем да му отречем - той и назначеният от него администратор Джим Брайденстайн въведоха най-сериозните реформи в начина на управление на НАСА. Програмата за изпращане на човек на Луната на Тръмп стигна много по-далеч, отколкото предходните програми на всички останали президенти - напр. астероидните мисии на Барак Обама или програмата "Съзвездие" на Джордж Буш. Това е пряко следствие от политиката, съобразно която агенцията е вече целево-ориентирана. Доскоро НАСА беше доставчико-ориентирана, т.е. фирмите-подизпълнители се избираха на принципа в кои щати ще има най-много държавни хранилки. Така се гарантираше запазването на работни места, но постигнатите резултати бяха маргинални. Не знам дали човек ще стъпи отново на Луната - особено до 2024-та година (имаме всички основания да сме скептични по отношение на тази дата). Но едно знам със сигурност: НАСА е на правилният път. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3326-2020-boeing-galeniche-nasa

НАСА оповести кои три компании ще строят пилотирани апарати за кацане на Луната! Космическият кораб на СпейсЕкс "Старшип" ще се използва за полети на хора до Луната. Photo credit : Elon Musk/SpaceX 30 април 2020 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 30-ти април, НАСА оповести кои са избраните три частни компании за разработка на пилотирани лунни модули, с помощта на които следващото поколение астронавти ще кацнат на Луната. Ще се връчат $967 милиона в рамките на 10-месечен базов период на следните фирми: 1. Блу Ориджин - компанията ще разработва спускаем апарат, известен под названието "Integrated Lander Vehicle". Това е тристепенен лунен модул и той ще лети посредством ракетата на Блу Ориджин "Ню Глен", както и ракетата "Вулкан" на Юнайтед Лонч Алайънс. 2. Дайнетикс - компанията ще създаде т.нар. "Dynetics Human Landing System" - монолитен едностепенен спускаем апарат. Той ще лети посредством ракетата "Вулкан". 3. СпейсЕкс - компанията работи по "Старшип" - спускаем апарат, който ще бъде извеждан от ракетата на СпейсЕкс "Супер Хеви". "Чрез връчването на тези награди за договор, Америка напредва към последната стъпка, която е необходима за кацането на астронавти на Луната до 2024-та година. Това включва и невероятният момент, когато ще видим първата жена, стъпила на лунната повърхност", оповести ентусиазирано администраторът на НАСА Джим Брайденстайн. "За пръв път след епохата на "Аполо" НАСА има директно финансиране за пилотирана система за лунно кацане и сега вече разполагаме с компаниите, които имат договор за работа по програмата Артемис". Комерсиалните партньори на НАСА имат срок до февруари 2021-ва година да усъвършенстват концепциите си. През това време американската космическа агенция ще определи кои от фирмите ще извършат първоначалните демонстрационни мисии. Идеята е НАСА да се превърне в клиент, който ще закупува превоз към Луната от частните превозвачи, но това ще стане само след като демонстрационните полети приключат. Моментът е много знаков - както коментира космическият анализатор Джеф Фауст, частната компания Боинг този път не е сред наградените фирми. Другият знаков момент, разбира се, е изборът на СпейсЕкс. Вероятно с подбора на компанията на Илон Мъск, НАСА този път се подсигурява срещу неудобството СпейсЕкс да победи останалите претенденти с проект, който е извън официалната правителствена програма. Това вече се случи през 2018-та година, когато свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" излетя в космоса, докато ракетата на Боинг "Спейс Лонч Систъм" и все още основен компонент от програмата "Артемис" продължава да се бави. Сега СпейсЕкс изглежда да е най-напред, тъй като "Старшип" е вече в етап на изпитания, но разработката ще продължи поне до известна степен под шапката на НАСА. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3325-2020-nasa-chooses-three-companies

Американската ракета Електрон бе изведена за пръв път на стартовата площадка към космодрума на о-в Уолопс, САЩ На снимката: ракетата "Електрон" бе изведена за пръв път на стартовата площадка към Средноатлантическия регионален космодрум в САЩ. Photo credit : Rocket Lab 30 април 2020 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Американската компания Рокет Лаб изстрелва редовно своите ракети "Електрон", които използват иновативни американски ракетни двигатели "Ръдърфорд" с електрически турбопомпи. Доскоро всички полети бяха осъществявани от п-ов Махия в Нова Зеландия. Но в близко бъдеще ракетите "Електрон" ще летят и от територията на САЩ, от Средноатлантическия регионален космодрум на о-в Уолопс. Като подготовка за предстоящия полет, Рокет Лаб изведе за пръв път ракета на стартовата площадка. Според информация, оповестена от компанията, екипът е провел интеграционни системни изпитания, за да бъде потвърдена готовността на системите за изстрелване на "Електрон", както и на наземните прибори. Изпитанията включваха привеждането на ракетата във вертикално положение, активиране и настройка на флуидните системи на стартовата площадка, проверка на електрическите системи и радиокомуникациите. Дебютното изстрелване на "Електрон" от американска земя е планирано за третото тримесечие на 2020-та година. Една от последните стъпки, която предстои да бъде изпълнена, е сертифицирането на системите за прекратяване на полета - тези системи са важни, тъй като в случай на фатален проблем ракетата се унищожава, за да не застраши живота на хората в околността, както и на наземната инфраструктура. По време на този първи полет "Електрон" ще изведе в космоса единичен микроспътник за нуждите на Военновъздушните сили на САЩ. Целта на американските ВВС е да тестват доколко микроспътниците са адекватни за мониторинг на космически метеорологични явления. През 2021-ва година нова ракета "Електрон" ще излети с експеримента CAPSTONE на НАСА на път към Луната. Демонстрационната мисия ще потвърди, че избраната от НАСА уникална орбита е подходяща за строежа на станцията "Гейтуей" около естествения ни спътник. За повече информация: Рокет Лаб https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3324-2020-rocket-lab-electron-rolled-american-launch-pad

Тежката ракета Лонг Марч 5 е на стартовата площадка за изпитателен полет на новия пилотиран кораб в средна околоземна орбита! На снимката: ракетата-носител "Лонг Марч 5" е на стартовата площадка в готовност за полет. Photo : CNSA 30 април 2020 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Предстои рядко събитие за космонавтиката. Знаем, че след приключването на програмата "Аполо" през 1972-ра година пилотирани космически кораби не летят отвъд околоземна орбита. Дори тестовите полети на новите пилотирани космически кораби, които се провеждат в безпилотен режим, рядко се случват отвъд околоземна орбита - като изключим мисията на американския кораб "Орион" през 2014-та. Но сега сходна на тази мисия ще проведе и Китай - като прототип на новия пилотиран космически кораб ще бъде изстрелян в средна околоземна орбита. Корабът ще се отдалечи от Земята на разстояние 8 000 километра, след което ще се завърне обратно. По предварителна информация изстрелването може да бъде осъществено на 5-ти май. Напомням на читателите, че първоначално полетът бе планиран за втората половина на април. Вероятно отлагането е резултат от двете аварии на китайските ракети "Лонг Марч 7" (през март) и "Лонг Марч 3" (в началото на април). Стискаме палци предстоящият старт да е успешен - твърде много бъдещи мисии зависят от него, тъй като ракетата "Лонг Марч 5" е тази, която ще изведе мисията до Марс, планирана за лятото, както и възвръщаемата мисия до Луната, предвидена за втората половина на настоящата година. Имайки предвид, че благоприятен стартов прозорец за полети до Марс се отваря средно веднъж на две години, евентуална авария на "Лонг Марч 5" ще гарантира двугодишно отлагане. Чрез полета през май Китай ще изрепетира не само мисии на новия пилотиран кораб отвъд пределите на околоземната орбита, но и мисии за обслужването на предстоящата космическа станция в околоземна орбита. Нейният строеж може да започне през 2021-ва година, стига, разбира се, изстрелванията на "Лонг Марч 5" през тази година да бъдат успешни. Капацитетът на новия китайски кораб за експедиции до околоземна орбита е шестима астронавти, или трима астронавти плюс комбинация от 500 килограма полезен товар. Вероятно през по-голямата част от 20-те години фокусът на китайската пилотирана космонавтика ще бъде насочен върху орбиталната станция, а пилотираните мисии до Луната ще са факт с наближаването на 2030-та година. Ако искате да научите повече информация за плановете на Китай, препоръчвам профила на журналиста Ендрю Джоунс в Туитър, както и неговата страница към сайта СпейсНюз. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3323-2020-long-march-5-ready-flight

COVID-19 : Европейските космически полети ще бъдат възобновени 30 април 2020 г. 09:30 ч. Арианаспейс оповести, че космическият център във Френска Гвиана и космодрумът Куру възобновяват своята дейност за пръв път от 16-ти март. Два са космическите полета, на които ще станем свидетели в близко бъдеще. Първият е на малката ракета "Вега", планиран за средата на юни. Това е дебютен споделен полет за европейската микроракета, свързан с изстрелването на общо 50 микроспътника. Вторият е на ракетата "Ариана 5", която ще трябва да изведе в орбита два сателита за нуждите на Intelsat и B-SAT. Мисиите ще бъдат организирани съобразно правилата за опазването на здравето във връзка с пандемията, които включват и социална дистанция. Архивна снимка: Екипът на "Хеопс" позира за снимка пред телескопа си през октомври. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace/Optique vidéo du CSG/P Piron https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3322-2020-europe-resume-launches

Русия най-сетне призна: СпейсЕкс пести до 50% от сумата за изстрелване чрез възвръщаемост! Слайд от публикувания днес анализ. Image credit : GK Launch Services 28 април 2020 г. 21:15 ч. Светослав Александров. Днес компанията GK Launch Services (комерсиалният оператор на "Союз 2", част от Главкосмос, подотдел на руската държавна агенция Роскосмос) публикува свой собствен анализ в социалните мрежи относно възвръщаемостта на СпейсЕкс. Докладът е подробен, но общото заключение е следното: чрез повторното използване на първата степен на "Фолкън 9" Илон Мъск може да пести до 50% от цялостната сума за хардуера. Анализът касае цената, необходима за изстрелване на мисии до геостационарна трансферна орбита. "С тази публикация ние не искаме да оспорваме постиженията на СпейсЕкс, които безспорно признаваме", съобщава Главкосмос. "Ние искаме да знаем повече за икономиката на възвръщаемостта на "Фолкън 9". Допускаме, че анализът ни може да е ограничен и бихме оценили всякакъв коментар от СпейсЕкс и Илон Мъск". Не всички обаче останаха доволни от признанието на GK Launch Services. Някои коментатори в социалните мрежи подчертаха, че анализът е написан на английски език. Когато компаниите на Русия публикуват становища на английски, те са винаги учтиви, признателни и оценяват постиженията на американската космонавтика. Но становищата на руски език рязко контрастират - те убеждават рускоезичните читатели, че възвръщаемите технологии са икономически неизгодни и че съществуват само благодарение на дъмпинг. Именно рускоезичните текстове са тези, които съдържат директни обвинения и се използват за пропагандни цели. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3321-2020-spacex-saves-up-money-reusability

Защо не летят новите руски ракети? Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос 28 април 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес целият свят е вторачен в Илон Мъск и разработката на новите му ракети. При това Мъск не е единствен - има множество други компании в САЩ, които създават нови технологии за изстрелване. Моментът е удачен да си зададем въпроса: а какво стана с модерните руски ракети? Защо Русия продължава да разчита на 60-годишните "Союз" и "Протон", докато съвременните разработки се бавят? Въпросът е особено уместен, още повече на фона на мрънканиците на Рогозин, че от СпейсЕкс му подбиват пазара и изхвърлят руснаците от него. Както ни информира Коммерсант, през януари се навършиха цели 25 години от подписването на указа на Президента на Русия за създаването на ракетите "Ангара". Днес равносметката е следната: осъществени са едва два тестови полета - и двата през 2014-та година, преди цели шест години. Оттогава насам - нищо! Две са основните причини за сериозните отлагания - едната е прекъсването на работата в ГКНПЦ "Хруничев" заради преноса на производството от Москва в Омск, а втората - новият космодрум Восточний все още не е готов за изстрелването на "Ангара". Пренасянето на производството винаги крие огромни рискове - и то би следвало да се практикува само в най-краен случай. Две са причините, които според властите са наложили преместване. Първата е, че в омското предприятие "Польот" се разчита на фрикционна заварка, докато в предприятието в Москва, където се правят старите ракети "Протон", се практикува аргонно-дъгово заваряване. Естествено, възниква въпросът: не е ли по-лесно да се смени начинът на заваряване, отколкото да се мести цялото производство? Другата причина, която се оповестява официално е, че Омск е географски по-близо до космодрумите Плесецк и Восточний. Но това е абсурдна обосновна - през изминалите десетилетия руските ракети са били пренасяни безпроблемно с влак както към Плесецк, така и към Байконур. В края на краищата руските власти свършиха това, което си бяха наумили. Резултатите са ясни - установеният производствен цикъл на най-големия руски холдинг бе разрушен, от неговия състав бяха изведени три крупни предприятия с работещи в тях над 16 000 души, бяха проведени масивни съкращения (т.е. имаше загуба на ветерани с дългогодишен опит в ракетостроенето), производствените линии бяха подкопани и дори унищожени. В периода между 2007-ма и 2013-та година "Хруничев" изстрелваше 10-12 ракети "Протон" годишно, а през 2016 г. бяха осъществени само три пуска, през 2017 - два, през 2018 - четири. Преди няколко месеца се случи знаков сблъсък - договорът между Роскосмос и ГКНПЦ "Хруничев" за 2 милиарда рубли бе разтрогнат. Според договора трябваше да се произведе ракета "Ангара 1.2" за изстрелването на спътник "Гонец". Официалната позиция е следната - смяната на ракетата-носител е стандартна практика, като по-мощният "Союз" ще се справи по-добре с изстрелването на спътника. Експертите в такъв случай просто биха повдигнали рамене - по традиция ракетите-носители се проектират за специфично тегло и когато се сключва договор, се вземат предвид всички нюанси. Договорът с "Хруничев" бе подписан съвсем скоро - в края на юни. Излиза, че четири месеца преди да бъде разтрогнат, не са били известни спецификите на теглото? Абсурд! Освен това "Гонец" е твърде лек спътник за "Союз" - съгласно експертите смяната на ракетата е аналогично на това да наемеш "Камаз" вместо "ГАЗ" за превоз на хладилник. Как тогава да разберем всичко това? Само по един начин - не е готова нито новата ракета "Ангара", нито нейният космодрум. Как стои въпросът с космодрума? Истината е, че скоро на него няма да има стартова площадка за "Ангара". От една страна, защото нейният строеж е започнал едва през миналата година. Първите два тестови полета на "Ангара" през 2014 г. бяха проведени от Плесецк, въпреки че съгласно първоначалния план ракетите "Ангара" трябваше да излитат от космодрума Байконур в състава на космическия ракетен комплекс "Байтерек". Но съвместният казахстанско-руски проект за новото строителство на Байконур, който бе започнат още през 2004 г., бе преустановен - бе взето решение площадката за "Ангара" да се направи на Восточний, докато "Байтерек" да се използва за украинските ракети "Зенит". През 2014 г. тази схема бе преиграна, като сега Байконур се позиционира за изстрелването на "Союз 5", докато на Восточний започнаха да правят площадки най-напред за ... "Союз"-ите. Защо Восточний бе проектиран първо за старите "Союз"-и? Причината се корени във факта, че конструкторите е трябвало да докладват пред властите, че космодрумът е в готовност за изстрелвания - в този аспект създаването на площадка за "Союз" бе по-бързо и по-лесно. Постъпката е разбираема, но ето каква е равносметката - годишно Русия произвежда между 12 и 18 ракети "Союз". В световен мащаб вече има цели шест активни стартови комплекса за ракетите, което означава, че на всеки един тях се падат средно по две-три изстрелвания. Кому е нужно да се харчат всяка година милиарди рубли за поддръжката на бездействаща инфраструктура? Засега завършването на стартовата площадка за "Ангара" е обещано за 2022-ра година, но дори оптимистите се съмняват, че ще се случи. За строежа на площадка на космодрума Плесецк (откъдето бяха проведени първите два старта през 2014 г.) били изминали осем години и са били налети 24.8 милиарда рубли. И макар че процесът е бил под контрола на военните, пак е имало сривове. Що се касае до Восточний, процентът на недостроените сгради е висок, а на подизпълнителите са повдигнати 163 дела, като от тях 106 са влезли в съда. Налетите пари са 300 милиарда рубли - 10 пъти повече от дадените за Плесецк. С други думи - перспективите пред новите руски ракети са изключително песимистични. На фона на новините, че производството на "Протон" скоро ще бъде прекратено, ролята на Русия в бъдещите тежкотоварни изстрелвания така и не е ясна. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3320-2020-zashto-ruski-raketi-ne-letqt

УСПЕХ: Старшип SN4 е първият прототип, издържал криогенен тест! Кадър от днешното успешно изпитание. Photo credit : LabPadre 27 април 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес е голям ден за разработката на новия кораб на СпейсЕкс "Старшип" за далечни полети до Луната и Марс! "Старшип SN4" премина успешно през криогенното си изпитание - и с това се превърна в първия пълномащабен прототип на кораба, издържал тази процедура. Това открива хоризонта за статично запалване и евентуално полет! Предишните прототипи "Mk1", "SN1" и "SN3" се провалиха именно по време на криогенното изпитание. Но докато при "Mk1" и "SN1" бяха установени конструктивни недостатъци, при изпитанията на "SN3" в началото на април беше допусната грешка в тестовия протокол. Грешката бе разбрана и анализирана, което даде големи надежди, че "SN4" ще е първият прототип, постигнал успех. И това се случи! Криогенното изпитание при разработката на нова ракета е много важно, тъй като тогава тя се зарежда с течен азот и резервоарите се подлагат на високо налягане. Това доказва, че структурно тя е здрава. Какво следва оттук насетне? Плановете при разработката на "Старшип" са много гъвкави, т.е. няма нищо сигурно, тъй като създаването на новия кораб е по т.нар. "итеративен" подход. За разлика от традиционния аерокосмически метод, при който минават дълги години на чертежи и избор на оптимален дизайн и чак тогава се пристъпва към рязане на метал (ако изобщо се пристъпи - много проекти си остават само на ниво чертежи), СпейсЕкс започва направо с рязането на метал, а грешките се изпитват в ход. Това е и причината, поради която най-опитният руски космонавт Генадий Падалка сравни екипа на Мъск с този на знаменития съветски конструктор Сергей Корольов. Но ето относително как стоят нещата - Илон Мъск коментира в Туитър, че към "Старшип SN4" ще бъде монтиран единичен двигател "Раптор". Очакванията са по-късно през настоящата седмица да бъде проведен статичен огневи тест. Прототипът "SN4" няма да получи повече от един двигател, докато следващият "SN5" ще бъде оборудван с три. Ако и статичните огневи изпитания бъдат успешни, тогава "Старшип SN4" ще може да започне да изпълнява съвсем кратки полети до 150 метра. Запис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3319-2020-starship-sn-4-cryo-proof-test

Изпитанията на Старшип SN4 на стартовата площадка започнаха 26 април 2020 г. 09:00 ч. Днес започнаха криогенните изпитания на прототипа "Старшип SN4", който преди броени дни бе изведен на стартовата площадка за тестове. Можете да наблюдавате процедурите на живо на този линк: https://www.youtube.com/labpadre/live Ще гръмне ли и той, както се случи с предшествениците му? Или №4 ще е щастливото число за Илон Мъск? Едно е ясно - предприемачът няма да се трогне особено, защото "Старшип SN5" е почти сглобен. Кадър от днешния тест - Source: Lab Padre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3318-2020-starship-sn-4-testing-underway

Руски радиолюбител улови сигнал от новия ирански спътник Нур Кадър от изстрелването на спътника "Нур" на 22-ри април. Photo credit : Ministry of Defence, Islamic Republic of Iran 25 април 2020 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Руският радиолюбител Дмитрий Пашков успя да прихване сигнал от изстреляния на 22-ри април ирански спътник "Нур", съобщава РИА Новости. По думите на Пашков предавателното устройство е сходно с тези, които се произвеждат в Европа и Китай. "Не само получих сигнал, но успях да го приема в суров вид, тоест дешифрирах телеметрия. Ако се помъчиш, можеш да разбереш какво предава спътникът в конкретните параметри", казва Пашков. И ето какво е разбрал специалистът - най-неочакваното за него е, че сигналът се излъчва на честота 400 MHz и с модулация FSK. С такива характеристики става въпрос за предавателен модул, който е аналогичен с тези, произвеждани в Китай и Европа. Подобно оборудване се монтира на голяма част от малките комерсиални спътници, включително студентските микросателити - т.нар. CubeSat-и. "Съдейки по изображението на емблемата на апарата, което беше показано на видеото на изстрелването, става въпрос за прост 6U-CubeSat с размери 20 на 30 сантиметра", предполага Пашков. Освен това радиосигналът е нестабилен - вероятно спътникът се върти неконтролируемо и ако това въртене не бъде овладяно, той няма да пристъпи към работа. Напомням на читателите, че военните на Иран оповестиха в сряда за успешното изстрелване на спътника "Нур" в 425-километрова орбита посредством новата ракета носител "Касед". Това е първият сателит на страната с военно приложение - или поне такава е официалната информация. Предишните изстреляни спътници на Иран в периода между 2009 и 2015 г. са определяни като изпълняващи граждански задачи. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3317-2020-nur-signal-received

3...2...1 и запалване! СпейсЕкс проведе огнево изпитание на пилотираната ракета за първия редовен полет до МКС! 25 април 2020 г. 09:20 ч. СпейсЕкс оповести, че екипът на компанията в МакГрегър, Тексас, успя да изпълни днес статично огнево изпитание на първата степен на ракетата "Фолкън 9", която ще изведе в космоса първия редовен пилотиран кораб "Крю Драгън" към МКС. Това не е ракетата за дебютният пилотиран полет до станцията, планиран за най-рано в края на май с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Това е полетът след него, който ще е свързан с първата доставка на редовен екипаж, състоящ се от двама американци и един японец. Освен това СпейсЕкс съобщава, че по-рано през седмицата бе извършено статично огнево изпитание и на втората степен. Изстрелването на този "Крю Драгън" се очертава за края на лятото или есента на 2020-та. Снимка от успешния огневи тест. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3316-2020-first-operational-crewed-mission-test

УСПЕХ: Руският кораб Прогрес МС-14 излетя и се скачи за рекордно кратко време с МКС! Снимка от днешния полет. Фото: Роскосмос 25 април 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 04:51 ч. българско време от Площадка №31 на космодрума Байконур излетя ракета "Союз-2.1а" с товарния кораб "Прогрес МС-14". Три часа и 20 минути след началото на полета корабът се скачи с Международната космическа станция - рекорд за програмата. Това обаче не е абсолютен рекорд за скачване - в областта на безпилотната космонавтика рекордът продължава да се държи от СССР ("Космос-212" с "Космос-213" за 47 минути от началото на старта), а в областта на пилотираната - от САЩ ("Джемини 11" с "Аджена" за 1 час и 34 минути). Ракетата-носител, която излетя днес, бе наречена "Победа" в чест на 75-годишнината от Деня на победата. Както виждате на горната снимка, тя е украсена и с Георгиевска лента. На борда на кораба "Прогрес МС-14" пътуваха 1.35 тона полезен товар - в това число 650 килограма гориво, 46 килограма сгъстени газове, храна, медикаменти, санитарно-хигиенични материали. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3315-2020-25-april-progress-launches

Днес отбелязваме 30 години от изстрелването на совалката Дискавъри с телескопа Хъбъл! На снимката: совалката "Дискавъри" излита в космоса с телескопа "Хъбъл". Вляво: совалката "Колумбия" също очаква своя старт с обсерваторията "Астро-1". Photo credit : NASA 24 април 2020 г. 17:01 ч. Светослав Александров. На 24-ти април 1990 г. НАСА изстрелва една от най-успешните си мисии след епохата на лунната програма "Аполо" - мисията "STS-31" на совалката "Дискавъри" с астронавтите Лорън Шрайвър, Чарлз Болдън, Стивън Хоули, Брус Маккендълс и Кейтрин Съливан. Тяхната задача - да изведат в орбита създадения от САЩ и Европа космически телескоп "Хъбъл". С това започва великолепна епоха на снимки и зашеметяващи открития, която продължава до ден днешен. Повечето хора знаят историята на "Хъбъл" повърхностно - "изстреляха телескопа и след това НАСА разбра, че има дефект". Минават цели няколко седмици, преди "Хъбъл" да изпрати първите снимки и ръководството на проекта да констатира наличието на сферична аберация. До завръщането си астронавтите на "Дискавъри" не знаят за дефекта. Въпреки това мисията им е далеч от безпроблемна. След приключването на лунните мисии "Аполо", астронавтите на НАСА типично летят в ниска околоземна орбита, на височина около 300-400 километра. Но "Хъбъл" трябва да бъде изведен в много по-висока орбита, за да не падне на Земята вследствие на триенето със земната атмосфера. "Дискавъри" се издига на цели 600 километра над земната повърхност! Това позволява на астронавтите да заснемат големите и трудно забелязващите се от малки височини географски структури. На борда на совалката са качени две IMAX камери, които водят до издаването на филма "Съдба в космоса" през 1994-та година. Но не с полета на такава височина и снимането на Земята има проблеми, а със самото изкарване на "Хъбъл" от товарния отсек на "Дискавъри". Един от слънчевите панели на телескопа отказва да се отвори. Докато наземните ръководители обмислят как да подадат команда към "Хъбъл", за да разгърне цялостно слънчевите си батерии, астронавтите Брус Маккендълс и Кейтрин Съливан се подготвят за спешно излизане в открития космос. В крайна сметка не се стига до извънборсова дейност - слънчевите батерии се разгръщат чрез изпращането на команди от Земята. След като "Хъбъл" е освободен в орбита, совалката се отдалечава на известно разстояние от него, докато наземните екипи започват да проверяват системите му. Тече инспекция само на най-основните системи, отговорни за правилната ориентацията на телескопа, контрола на полета и генерирането на електроенергията - активирането на научните инструменти и първите снимки е планирано за по-късно, както вече споменах в началото на статията. Ето защо астронавтите на "Дискавъри" все още не знаят за дефекта с огледалото. Добрата новина е, че не е установен проблем с командването на телескопа. В противен случаи "Дискавъри" е трябвало да се приближи, да захване обратно "Хъбъл", да го прибере в товарния отсек и да го върне на Земята. "Дискавъри" се завръща благополучно на 29-ти април с 1990 г., а астронавтите, подобно на всички останали от екипа НАСА, очакват с нетърпение да получат първата снимка. Заснета е звездата HD96755, като снимката е изпратена към Земята на 20-ти май. Вляво: наземна снимка на звездата HD96755. Вдясно - снимка, направена от космическия телескоп "Хъбъл". Credits: Left: E. Persson (Las Campanas Observatory, Chile)/Observatories of the Carnegie Institution of Washington; Right: NASA, ESA and STScI Въпреки че снимката от "Хъбъл" е безспорно по-добра от тази на наземните телескопи, заснетият обект е размазан. Установено е, че проблемът е в огледалото на телескопа. Допреди изстрелването се счита, че това е най-прецизно полираното огледало, но се оказва, че то е с 2.2 микрона по-плоско от предвиденото - т.е. с 1/50-та от човешки косъм. Дреболия, ще кажете. Но тази дреболия води до сериозна сферична аберация. "Моралът просто рухна на дъното", споделя Чарлз Болден в интервю за нова статия на Арс Текника. "НАСА се превърна в обект на бъзици в цял свят. Оказахме се голям хит във всички среднощни шоупрограми през следващите три години". Една от многобройните карикатури за времето си Но НАСА не е космическа агенция, която се отказва - и скоро започва да изпълнява план за спасяването на космическия телескоп. Разбира се, планът отнема време - в случая три години. Три години на майтапи и унищожителна критика! Но през това време е създаден приборът за коригирането на оптиката COSTAR. Изборът на НАСА за конструкцията на инструмента пада върху Ball Aerospace, които през следващите 26 месеца се трудят неуморно. Накрая, през декември 1993-та година, излита совалката "Индевър" с астронавтите Ричард Коуви, Кенет Бауерсокс, Стори Мъсгрейв, Клод Николие, Джефри Хофман, Марк Ли и Стивън Смит. Те успешно монтират прибора COSTAR и на 31-ви декември, когато телескопът отново прави снимки, резултатът е налице: Снимка преди (вляво) и след корекцията. Credit : NASA След това истинската работа на "Хъбъл" най-сетне започва - и продължава чак досега. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3314-2020-30-years-hubble

Има ли смисъл от възвръщаемостта на ракетите? Снимка от вчерашното успешно изстрелване на ракета "Фолкън 9" с възвръщаема първа степен. Photo credit : SpaceX 23 април 2020 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Изстрелване, извеждане на спътници, кацане на първа степен - вчера, на 22-ри април, СпейсЕкс отново повтори тази процедура безпроблемно, а в космоса летят нови 60 сателита "Старлинк". Вчерашният успех потвърди за пореден път, че техническите трудности във връзка с възвръщаемостта на ракетите са решени. И въпреки че резултатите са видими, има цял кръг инженери, космически анализатори, ръководители на космически фирми и агенции, които смятат, че Илон Мъск само си губи времето, като прави ракетите за многократно ползване. Тези хора не са убедени в практичността и икономическата ефективност на възвръщаемостта. Безспорно най-гласовитият в това отношение е Дмитрий Рогозин, днешният шеф на руската космическа агенция Роскосмос. Рогозин е твърдо убеден, че няма никаква полза от многократните ракети на СпейсЕкс и е стигнал до извода, че фирмата на Мъск държи ниски цени на пазара посредством дъмпинг. С други думи НАСА, американските военни и изобщо правителствените агенции изкупуват ракетите на СпейсЕкс на много по-висока цена от пазарната, а после Мъск продава на останалия свят евтини изстрелвания. Естествено, поведението на Рогозин в стил "гроздето е кисело" и безкрайното му мрънкане си има обяснима причина - Русия е най-големият губещ в новата космическа обстановка. Докъм 2014-та година руснаците бяха топ лидер в изстрелването на изкуствени спътници. Днес вече не е така - иновативните американски компании СпейсЕкс с ракетите "Фолкън 9" и Рокет Лаб с ракетите "Електрон" държат голяма част от пазара. И нещата ще станат по-зле за руснаците - досега те бяха монополист в превоза на астронавти до Международната космическа станция, но корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" е вече готов. От тази пролет, най-късно лятото, Роскосмос ще изгуби и тази позиция. А благодарение на настъпилия наскоро фалит на УанУеб, отпадна последният голям комерсиален клиент за руската космонавтика. Шефът на Роскосмос е гласовит, мнението му се препечатва във всички големи медии - а някои хора даже му вярват. Но дори и да приемем, че американците са зли и се мъчат да смажат вечния си съперник от Студената война с непазарни мерки, Рогозин никога няма да признае, че основната причина за отпадането на Роскосмос от спътниковия пазар е свързана с влошаващото се качество на руските ракети и завишената аварийност. Доскоро широко използваната тежка ракета "Протон-М" аварираше средно по веднъж на всеки осем-девет изстрелвания. За сравнение американската "Фолкън 9" има натрупани десетки безаварийни старта, като последният провал бе през 2016-та година. Логичното следствие е, че застрахователните компании започнаха да отказват да застраховат стартовете на "Протон" или взеха да искат по-големи суми за застраховка. Да не споменаваме, че нито един клиент не желае да загуби спътника си заради ненадеждна ракета. И все пак в изказването на Дмитрий Рогозин има зрънце истина (нали знаете - пропагандата рядко почива на пълни измислици, обикновено има някаква дреболия, която е вярна и може да се раздуе). Нормално е правителствените агенции на САЩ да дават повече пари за изстрелвания - първо, те се финансират от средствата на данъкоплатците и в западния свят всеки правителствен гаф води до последствия. Така например американските ВВС може и да се доверят на СпейсЕкс за изстрелването на военен спътник - но първо, че този спътник е създаден за милиарди долари и второ, те не се интересуват доколко Мъск се усмихва готино пред камера. Те искат гаранция за успех. Това означава регулации, които оскъпяват процеса. Но след като хората от СпейсЕкс си свършат работата, изведат правителствения спътник и усвоят парите, компанията остава с една излишна ракета, която може да се продаде на следващия клиент - и компанията има пълно право да предложи услуга за по-малко средства. А това е възможно заради (ха, изненада!) възвръщаемостта. СпейсЕкс е единствената компания в световен мащаб, която може да продаде услуга за изстрелване на една и съща орбитална ракета два или повече пъти. Но Рогозин не е сам в мнението си, че възвръщаемостта не допринася кой знае колко за икономичността на ракетните изстрелвания на СпейсЕкс. Тори Бруно, шеф на американската компания Юнайтед Лонч Алайън" (обединението между Боинг и Локхийд Мартин) е също скептичен към начина на работа на СпейсЕкс. В свое интервю за Avation Week през този месец Бруно (който редовно изстрелва ракети "Атлас 5" с прословутите построени в Русия двигатели "РД-180") оповести, че за него е трудно да сметне как възвръщаемостта на ракетите води до спестяване на пари. И все пак лека-полека дори и той, представителят на стария аерокосмически сектор, започна да обмисля варианти за възвръщаемост. Следващата ракета-носител "Вулкан", която ще замени "Атлас" и която вече няма да използва двигатели "РД-180", а американски "БЕ-4" на Блу Ориджин, ще е с възвръщаеми елементи. По думите на Бруно няма да се връща цялата ракета - т.е. няма да се налага тя да пести гориво, за да може то да се използва за ретроракетно кацане на Земята. Вместо това двигателите (които според Бруно са най-скъпият компонент) ще се отделят от ракетата, след като са изразходили цялото си гориво, и ще се връщат обратно с парашути. Рязък обрат в мнението си за възвръщаемостта прави Питър Бек, основателят на частната компания Рокет Лаб. "В продължение на дълго време твърдях, че няма да правим възвръщаемост. Това е един от примерите, в които ще се наложи да си изям шапката", сподели той и ни информира, че вече се работи по възвръщаемостта на първите степени на ракетите "Електрон". Това ще става посредством парашути и захващане от хеликоптер във въздуха. Преди два дни ТАСС също оповести, че руснаците работят по нова ракета "Союз-6", която ще е оборудвана с двигатели "РД-180" (отново тактично да напомня, че прословутите руски двигатели, които се използват на американски ракети, никога не са били използвани на руските ракети за нуждите на руската космонавтика). По думите на Игор Арбузов, шеф на НПО "Енергомаш", корпорацията има интерес към възвръщаемост, тъй като "РД-180" са проектирани да се използват до десет пъти. Така че за Русия многократните технологии не са затворена страница - каквото и да твърди Рогозин. Днес се пошегувах, че за космонавтиката Илон Мъск е като Иван Костов в политиката. Всеки носител на голяма промяна е мразен, защото разрушава устойчиви навици и променя принципите, по които се е работило досега - съответно има печеливши и губещи. Рогозин и някои шефове на стари аерокосмически фирми имат пълното основание да мразят Мъск, защото им отне сладкия пай от спътниковия пазар. Но също както мнозина плюят по политиците от демократичния ни преход, а същевременно не биха се осмелили да направят стъпка към връщането на времената отпреди 89-та години (социализмът е в историята, точка!), така и Мъск завъртя колелото по начин, по който крачките назад са невъзможни. Предприемачът доказа, че възвръщаемостта на ракетите е реална възможност. Сега дори и тези, които го плюят, искат да правят като него. А за останалите некадърници гроздето все така ще остане кисело. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3313-2020-reusability-is-it-worth

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля 60 спътника Старлинк, безпроблемно кацане на ракетна степен! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 22 април 2020 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Днес е забележителен ден за американската космонавтика! Космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9" излетя успешно в 22:30 ч. българско време, доставяйки 60 интернет спътника "Старлинк" в целевите им орбити. От днес нататък изцяло американската ракета "Фолкън 9" е най-често използваният носител, измествайки ракетата на ULA (обединението между Боинг и Локхийд Мартин) "Атлас 5" (използваща на първата степен руски ракетни двигатели). И така, към днешния ден статистиката е следната: ракетата на ULA "Атлас 5" (с построени в Русия двигатели на първата степен "РД-180") е в експлоатация от 21 август 2002 г., като до настоящия момент е осъществила 83 полета. За сравнение ракетата на СпейсЕкс "Фолкън 9" (работеща изцяло с американски ракетни двигатели "Мерлин") е в експлоатация от 4 юни 2010 г. и вече има 84 полета - повече от "Атлас 5"! Но да се върнем на днешното изстрелване. Чудесно е, че тази последна мисия приключи без никакви проблеми! Напомням на читателите, че през месец март "Фолкън 9" претърпя отклонение по време на полет, като един от двигателите се изключи преждевременно. За щастие софтуерът откри своевременно отклонението и коригира работата на останалите работещи двигатели, довеждайки мисията до пълен успех. След проведения днес полет, първата степен на "Фолкън 9" се завърна благополучно върху плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам". Това бе 51-вото успешно кацане, откакто за пръв път ракетна степен се завърна на Земята през декември 2015-та година. Освен това в рамките на днешната мисия ракетата-носител бе оборудвана с обтекатели, вече летяли на предходни мисии. За трети път в историята на СпейсЕкс бяха използвани обтекатели "втора употреба"! Относно изведените спътници "Старлинк" - напомням на читателите, че те са част от глобална групировка на СпейсЕкс, която трябва да доставя високоскоростен интернет до всяка точка от земното кълбо. Илон Мъск е изстрелял общо 422 спътника, с което се превръща в най-големия сателитен оператор! Предстои много интересен месец май - вероятно ни чака още едно изстрелване на "Фолкън 9" със спътници "Старлинк", след което идва ред на историческото излитане на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Очакваме тези мисии с нетърпение! Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3312-2020-22-april-successful-flight-spacex

УСПЕХ: Иран изстреля първия си военен спътник Нур в орбита! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Ministry of Defence, Islamic Republic of Iran 22 април 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Интригата на деня: днес за пръв път след петгодишна пауза Иран успя да изстреля свой собствен спътник в орбита! Напомням на читателите, че Иран се превърна в космическа държава през 2009 г., когато в космоса бе пуснат спътникът "Омид", но след 2015 г. всички опити за орбитални изстрелвания завършваха с провали. Изглежда, че черната серия е вече прекъсната, след като сателитът "Нур" обикаля около Земята. Днес цял ден очаквахме потвърждение дали изстрелването е успешно - все пак е имало случаи в миналото, когато информацията от иранската космическа програма се е разминавала с реалността. Следобяд обаче американският астрофизик Джонатан МакДауъл оповести, че службите на САЩ са успели да установят присъствието на два обекта в 426x436-километрова орбита с 59.8 градуса инклинация, което показва, че ракетата-носител си е свършила работата и е извела спътника в космоса. Единият установен обект е спътникът, а другият - горната степен на ракетата. Освен изненадващото изстрелване днес, има още една интрига - полетът бе осъществен посредством ракета, наречена "Касед". Когато на 28-ми януари публикувах информация за иранската космическа програма, тя бе съобразена с тогавашното познание за ракетите "Симорг" и "Сафир". Досега обаче не бяхме чували за "Касед" - което показва, че иранците са разработвали паралелна и секретна космическа програма с военно приложение. Изстрелването бе осъществено и от различен космодрум, при това чрез мобилна стартова платформа. Досега иранците се стараеха да оборват критиката на западните държави, които традиционно твърдят, че иранската космическа програма е параван на програма за разработване на балистични ракети и оръжия. Становището на Иран бе категорично, че космическите проекти се създават с мирна и научно-изследователска цел. От днес обаче параванът падна - имаме изстрелване на спътник, който се нарича "Нур" и е описван за военни цели. Очевидно Иран проявява готовност да поема рискове напук на западната критика. Тепърва ще следим развитието на иранската космонавтика и как западът ще отговори. Следете сайта за подробности! Видеозапис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3311-2020-22-april-iran-launches-satellite

Американската компания СпейсЕкс е абсолютният лидер като космически превозвач през 2020 г. 22 април 2020 г. 16:20 ч. Американската компания СпейсЕкс е абсолютен лидер сред превозвачите на провизии през първото тримесечие на 2020-та година, съобщава анализаторският журнал Bryce Briefing. Основаната от Илон Мъск фирма е извела през настоящата година 61 284 килограма полезен товар в космоса. На второ място се нарежда европейската компания Арианаспейс с изведени в орбита 26 731 килограма. На трето място в класацията е китайската космическа агенция. На четвърто и пето място са отново американски фирми - Юнайтед Лонч Алайънс и Нортроп Груман. Едва тогава идва ред на руската космическа агенция Роскосмос, която се класира шеста. На кадъра: космическият кораб "Драгън" преди освобождаването му от роботизираната ръка на МКС на 7 април. Credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3310-2020-spacex-leader

Иранците твърдят, че са изстреляли успешно военен спътник 22 април 2020 г. 10:35 ч. Днес журналисти споделят, че Иран твърди за успешно изстрелване на военен спътник. Според официално разпространената информация, сателитът се намира на 425 километра над Земята. Изстрелването е осъществено с нова ракета, наречена "Касед". Към настоящия момент все още нямаме независимо потвърждение от трети страни, че полетът е наистина успешен. На снимката: най-мощната космическа ракета на Иран "Симорг", която бе използвана за извеждането на спътника "Зафар" през февруари, завършило с авария. Photo : MelliunIran https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3309-2020-iran-claims-satellite-success

Мисията Ал-Амал на ОАЕ отпътува към космодрума за изстрелване към Марс! На илюстрацията : мисията на ОАЕ "Ал-Амал". Credit : UAE Space Agency 22 април 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. 2020-та година се очертава да е доста интересна по отношение на изучаването на Червената планета, след като бе потвърдено, че през този месец мисията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) "Ал-Амал" отпътува към космодрума Танегашима в Япония за своето изстрелване към Марс през юли. Преместването на "Ал-Амал" на космодрума се осъществява месец по-рано от планираното заради епидемиологичната обстановка. Това дава време и на специалистите от ОАЕ да получат специални визи, които ще им позволят да посетят Япония въпреки трудната ситуация. След пристигането си на японска земя, инженерите ще трябва да престоят 14 дни в задължителна карантина. През май ще започне интегрирането на "Ал-Амал" към космическата ракета-носител "H-IIA". Стартовият прозорец се отваря на 15-ти юли, като специалистите имат срок от три седмици да пратят автоматичната междупланетна станция на правилната траектория към Марс. Напомням на читателите, че мисията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) "Ал-Амал" (което означава "Надежда") е една от най-очакваните космически експедиции през 2020-та - това е първата експедиция до Марс от арабска или мюсюлманска държава. Близо 100 инженери от ОАЕ са създали космическия апарат със съдействието на различни университети в САЩ. "Ал-Амал" е орбитална мисия, без спускаем компонент, като общото тегло на космическия апарат е 1 500 килограма и на борда му има три научни инструмента - една камера и два спектрометъра. "Ал-Амал" е една от трите мисии, които трябва да се отправят към Марс през настоящата година. В ход е подготовката за изстрелването на марсохода на САЩ "Марс 2020", което ще бъде осъществено на 17-ти юли посредством американска ракета "Атлас 5", както и на китайската мисия "Хусин 1". За съжаление китайците не споделят почти никаква информация за състоянието на проекта, но напомням, че в рамките на един месец две китайски ракети претърпяха провали. Тепърва предстои да видим дали авариите ще се отразят на изпълнението на "Хусин 1" и дали ще се наложи двугодишно отлагане. За повече информация: Спейсуоч глоубъл https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3308-2020-al-amal-shipping-to-launch-site

Изстрелването на Старлинк подранява с един ден 21 април 2020 г. 08:05 ч. Изстрелването на американската космическа ракета "Фолкън 9" със спътниците на СпейсЕкс "Старлинк", което първоначално бе планирано за 23-ти април, ще подрани с един ден. Новината бе съобщена официално от компанията. Според СпейсЕкс на 22-ри април метеорологичните условия ще са по-благоприятни в сравнение с тези на 23-ти. И така, вече датата официално е 22-ри април в 22:37 ч. българско време. Напомням на читателите, че за нуждите на полета "Фолкън 9" ще се оборудва с първа степен, летяла на три предишни мисии - първия полет на "Крю Драгън" до МКС, изстрелването на спътника "Радарсат" и четвъртата мисия на "Старлинк". Ракетата ще лети и с вече използвани обтекатели - тези от мисията на "AMOS-17" през август 2019-та. Кадър от историческото излитане на "Крю Драгън" през март 2019 г. Photo credit : NASA TV/Space https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3307-2020-starlink-to-the-left