SAlexandrov

Новият европейски космически телескоп Хеопс започва основната си научна мисия Първата тестова снимка на "Хеопс". Credits : ESA/Airbus/CHEOPS Mission Consortium 21 април 2020 г. 08:10 ч. Светослав Александров. След успешно изстрелване през декември и след тримесечен период на проверка на научните прибори, европейският космически телескоп "Хеопс" е в готовност да започне изследователската си мисия в края на април. Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщава, че телескопът е вече провел обещаващи наблюдения на звезди, за които се знае, че притежават екзопланети. Очакват се много вълнуващи открития! Първите тестови снимки (като тази, показана по-горе) бяха заснети в края на януари. Изображенията са умишлено дефокусирани и това е част от научната стратегия на екипа, тъй като прииждащата светлина от далечните звезди се разпростира върху много пиксели от детектора - съответно се подобрява точността. Днес ние знаем за съществуването на повече от 4 000 извънслънчеви планети, а прецизността е ключова за тяхното изучаване. Доскоро ролята на учените се изчерпваше с това да открият около коя звезда има планета и какви са техните приблизителни размери и маса. Тепърва предстои да бъде изучавана тяхната структура, образуване и еволюция. "Хеопс" е първата космическа мисия в историята на човечеството, която няма просто да открива нови екзопланети, а ще изследва характеристиките на вече откритите планети. Но преди телескопът да започне с тази задача, учените трябваше да се убедят, че приборите на "Хеопс" са в пълна изправност. Затова след като бяха осъществени първичните тестове през януари и февруари, през март "Хеопс" започна да наблюдава звезди, чиито свойства са добре известни. Екипът трябваше да потвърди, че телескопът може да ги наблюдава - и то като е стабилен и прецизен. Всичко се случи според очакванията. В последните етапи от изпитанията "Хеопс" бе насочен към две звезди с налични планети. Една от тях бе HD 93396, жълта звезда на 320 светлинни години от Земята. Звездата е малко по-хладна и три пъти по-голяма от Слънцето. Около нея обикаля KELT-11b, газова планета, която е 30% по-голяма и се намира в орбита, която е по-близка от тази на Меркурий спрямо Слънцето. Благодарение на "Хеопс" учените успяха да изчислят много точно диаметъра на планетата - 181 600 километра, като несигурността е плюс минус 4 300 километра. Според думите на Уили Бенц от университета в Берн измерванията от новия телескоп са пет пъти по-прецизни в сравнение с тези, получавани в наземни условия. Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщава, че продължаващата пандемия от коронавирус не се отразява съществено върху работата на "Хеопс". Още през първите седмици след изстрелването екипът е успял да автоматизира по-голяма част от командването на телескопа и свалянето на данните, така че когато кризата се разрази през март, автоматиката вече действаше и влиянието се оказа минимално. Сега, в края на април, научната работа вече започва. Учените са пристъпили към наблюдението на някои от най-ранните си цели - включително гореща супер-Земя, известна под обозначението 55 Cancri е, която е покрита с океан от лава, както и един "горещ Нептун" GJ 436a, който губи атмосферата си. Напомням на читателите, че телескопът "Хеопс" е създаден от Европейската космическа агенция (ЕКА) в партньорство с Швейцария плюс консорциум, ръководен от университета в Берн и с участието на институции от Австрия, Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Португалия, Испания, Швеция и Великобритания. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3306-2020-cheops-begins-science-mission

Полетите на СпейсЕкс: 23 април - Старлинк, 27 май - пилотиран Крю Драгън! Кадър от историческото излитане на "Крю Драгън" през март 2019 г. Photo credit : NASA TV/Space 17 април 2020 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 17-ти април, СпейсЕкс изпълни успешен огневи тест на ракетата "Фолкън 9". Това бе оповестено на Туитър страницата на компанията. Ракетата ще се използва за изстрелването на поредните 60 спътника от интернет групировката "Старлинк". За нуждите на полета "Фолкън 9" ще се оборудва с първа степен, летяла на три предишни мисии - първия полет на "Крю Драгън" до МКС, изстрелването на спътника "Радарсат" и четвъртата мисия на "Старлинк". Ракетата ще лети и с вече използвани обтекатели - тези от мисията на "AMOS-17" през август 2019-та. Другата голяма новина днес - първият пилотиран полет на НАСА след приключването на совалките най-накрая има официална дата за провеждането му: 27 май! Корабът "Крю Драгън" с астронавтите Робърт (Боб) Бенкен и Дъглас (Дъг) Хърли ще излети в 23:32 ч. българско време. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3305-2020-17-apr-spacex

Подготовката за първия пилотиран полет на Крю Драгън продължава да протича по план 17 април 2020 г. 09:20 ч. След днешното завръщане на пилотирания кораб "Союз МС-15" вече можем да кажем - следващият пилотиран космически полет ще бъде проведен от територията на САЩ. Работата по подготовката на кораба "Крю Драгън" продължава да върви по план. "Мисля, че сме в много добра форма", съобщава администраторът на НАСА Джим Брайденстайн в интервю за Спейсфлайт нау. "Аз съм твърдо убеден, че можем да излетим в края на май. Ако наистина имаме отлагане, вероятно ще е за юни. Но отлагането няма да е голямо". По-сериозно отлагане може да има при форсмажорни обстоятелства като, например, епидемия в центъра на НАСА. Засега обаче са взети строги мерки това да не се случва. Работниците подлежат на тестове - все още никой не се е разболял от коронавирус. В случай че някой се разболее, ще се проследят контактните лица и те ще бъдат изолирани, след което ще се викнат нови хора за продължаване на подготовката. Пилотираната програма на Щатите, както и проектът за изпращане на марсоход към Червената планета през лятото на 2020-та, се считат за топ приоритети и важни за националната сигурност - така че спирането на работата по тях не стои на дневен ред. Ако има огнище на зараза, естествено че тогава ще има отлагане. Но по думите на Брайденстайн се прави всичко възможно да не се стига до това. Шефът на НАСА изкоментира и преждевременното изключване на двигател "Мерлин" на ракета "Фолкън 9" миналия месец. Полетът тогава завърши успешно въпреки отклонението от работата на ракетата. По думите на Брайденстайн, инженерите на СпейсЕкс разбират какво се е случило и това няма да доведе до отлагания за "Крю Драгън". На снимката: астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен се запознават с кораба на СпейсЕкс "Крю Драгън". Credits : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3304-2020-april-crew-dragon-still-on-track

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-15 с двама американци и един руснак се прибра на Земята! Кадър от контролния център. Заради епидемичната обстановка, на мястото на кацането нямаше телевизионни екипи, които да предават завръщането на космическия кораб на живо. Фото: Роскосмос 17 април 2020 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в около 08:16 ч. българско време пилотираният космически кораб "Союз МС-15" с астронавтите Джесика Меър и Ендрю Морган, както и космонавта Олег Скрипочка, се завърна благополучно на Земята. За съжаление поради епидемичната обстановка нямаше телевизионни екипи, които да заснемат кацането на кораба в реално време - само най-основният наземен екип беше на мястото на спускането. Роскосмос обаче съобщава, че космическият кораб се е преобърнал настрани. Това не е необичайно за "Союз"-ите. Продължителността на престоя в космоса за Олег Скрипочка и Джесика Меър възлиза на 205 дни, а за Ендрю Морган (който излетя на 20 юли 2019 г. с кораба "Союз МС-13") - 272 дни. Пак във връзка с епидемичната обстановка, екипът ще бъде доставен посредством руски хеликоптери във възстановителния център в Байконур, Казахстан. Там американците и руснакът ще се разделят - в Казахстан вече е ангажиран самолет, който ще превози Морган и Меър директно в Хюстън. Скрипочка ще бъде поставен в изолатор, където ще подлежи на наблюдение. На борда на Международната космическа станция остават да живеят членовете на екипажа на 63-тата продължителна експедиция, състоящ се от Анатолий Иванишин, Иван Вагнер и Крис Кесиди. Напомням на читателите, че техният пилотиран кораб "Союз МС-16" излетя успешно на 9-ти април. Само трима души ще живеят на МКС до момента, когато по-късно през пролетта или през лятото излети пилотираният космически кораб "Крю Драгън" с Боб Бенкен и Дъг Хърли - тогава екипажът временно ще нарасне на петима. За повече информация: Роскосмос, НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3303-2020-soyuz-ms-15-returns-back

Президентът на ULA обясни защо САЩ купува руски ракетни двигатели 16 април 2020 г. 20:00 ч. Тори Бруно, президентът на американската компания ULA, която създава работещите с руски двигатели "РД-180" ракети "Атлас 5", обясни днес защо се налага тяхното купуване. Както сами можете да се досетите - причината е геополитическа. "Американското правителство ни помоли в края на Студената война да ги купуваме, за да предотвратим руските ракетни учени да се озоват в Северна Корея и Иран", поясни Бруно в Туитър. В продължение на дълги години анализатори на космическата програма на САЩ твърдят същото - но може би за пръв път имаме категорично потвърждение от самия президент на компанията. След разпадането на СССР руснаците остават без пари, космическата програма на страната е застрашена е колапс - и е далеч по-добре в нея да наливат пари американците, отколкото тоталитарните режими. Пак по думите на Бруно компанията разполага с голям запас от двигатели "РД-180", който ще стигне за години напред. Междувременно се разработва нова ракета "Вулкан", работеща с изцяло американски ракетни двигатели, произвеждани от фирмата Блу Ориджин. Снимка от изстрелването на слънчевата мисия "Солар Орбитър" през февруари. Ракетата-носител "Атлас 5" използва построени в Русия двигатели "РД-180". Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3302-2020-ula-rd-180

Пробивната къртица на американската мисия ИнСайт продължава да дълбае 16 април 2020 г. 10:10 ч. Екипите на НАСА и Немския аерокосмически институт (DLR) са окуражени от прогреса на американската мисия "ИнСайт", съобщава официалният туитър акаунт на проекта. Стратегията, при която роботизираната ръка натиска немската пробивна къртица, очевидно работи - и тя дълбае надолу. Процедурата е деликатна и ръководството на "ИнСайт" внимава, но положителните резултати са налице! На тази снимка, заснета и получена на 13 март, се вижда, че пробивната машина вече се движи в правилната посока - надолу. Credits : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3301-2020-april-insight-update

Американската мисия Озирис-Рекс засне страхотно видео по време на спускането към Бену! Кадър от видеото, изпратено от автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" по време на нейното спускане към Бену вчера. Photo credit : NASA/Goddard/University of Arizona 16 април 2020 г. 09:20 ч. Светослав Александров. По време на вчерашното рекордно спускане на автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс", когато тя застана само на 75 метра от повърхността на астероида Бену, тя успя да направи страхотни снимки. Ден по-късно снимките са напълно свалени и обединени във видео. На преден план се вижда роботизираната ръка на "Озирис-Рекс", с която ще бъдат събрани проби от скалите и грунда на Бену. Към края на видеото се забелязва основното място на кацане Найтингейл. Общо 30 снимки са обединени в рамките на видеокомпилацията, като всички те са заснети от камерата SamCam в рамките на 10 минути. Когато "Озирис-Рекс" се спусне през август до самата повърхност, за да събере проби, камерата ще документира цялото събитие. Линк към видеото: asteroidmission.org https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3300-2020-osiris-rex-photographs-bennu-surface

Михаил Кокорич, основател на фалиралата руска космическа компания Даурия, отправи остра критика към руската космонавтика Снимка от изстрелването на ракетата "Союз-2.1а" на 14-ти юли 2017 година. По време на полета два спътника, построени от Даурия аварираха, след което компанията бе въвлечена в съдебен спор с Роскосмос и фалира. Photo credit : Roscosmos 15 април 2020 г. 14:00 ч. Светослав Александров. Предполагам, че голяма част от читателите на КОСМОС БГ си спомнят за трагичната история на руската космическа компания Даурия Аероспейс. През 2017 г. компанията изпрати два спътника в космоса на борда на руска ракета "Союз-2.1а", но те аварираха скоро след старта. И докато повечето западни компании, които също изведоха спътници по време на това споделено изстрелване, получиха обезщетения, Даурия бе буквално съсипана. От Роскосмос си поискаха обратно парите, които бяха дали на компанията за създаването на сателитите. Резултатът от съдебната битка между Роскосмос и Даурия е ясен - компанията фалира. Днес "руският Илон Мъск", г-н Михаил Кокорич, е емигрирал в САЩ и работи за развитието на космонавтиката оттам. По повод Деня на космонавтиката на 12-ти април той отправи остра критика към руската космонавтика. "Никога не съм разбирал", написа той в социалните мрежи, "розовите сополи по повод Деня на космонавтиката. Бедна страна с главен конструктор, чиято челюст бе счупена в лагерите на Сталин, немски технологии - всичко това служеше за създаването на оръжия за убиването на милиони хора, за да може да се защити една тоталитарна идеология. А като страничен продукт - полет на човек в космоса. Заедно с култа към Деня на победата, Денят на космонавтиката е пропаганден прийом за създаване на митология относно режима на престарял и импотентен ръководител. Всичко това е особено смешно на фона на Роскосмос, които за последните 30 години не успяха да изпратят нито един изследователски апарат към Луната или другите планети. Жалко гробище на съветските боклуци". Самият Дмитрий Рогозин, ръководителят на Роскосмос, отвърна на тази критика: "Бившият ръководител на Даурия Аероспейс, т.нар. космически ентусиаст Михаил Кокорич след преместването си в Щатите някак си бързо смени възгледите си. Както се казва, нищо лично, това е само бизнес. Очевидно "свободният свят" му е отворил очите за много неща". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3299-2020-dauria-ostra-reakciq

Американската мисия Джуно се сближи успешно с Юпитер, засне луните Европа и Йо 15 април 2020 г. 09:35 ч. На 10-ти април американската космическа мисия "Джуно" се сближи успешно с газовия гигант и най-голяма планета в Слънчевата система - Юпитер. Това бе 26-тото научно сближение, изпълнено от "Джуно". Космическият апарат успя да снима Юпитер, както и луните Йо и Европа. Суровите снимки са вече качени на този линк: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=junocam Обработените към настоящия момент изображения са достъпни тук: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=public Снимка на вулканичната луна Йо, заснета от "Джуно" по време на сближението с Юпитер на 10-ти април. Credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill Снимка на спътника Европа, заснета от "Джуно" по време на сближението с Юпитер на 10-ти април. Credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Svetoslav Alexandrov Снимка на Юпитер, заснета от "Джуно" по време на сближението с планетата на 10-ти април. Credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Svetoslav Alexandrov https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3298-2020-juno-april-jupiter

УСПЕХ: Американската мисия Озирис-Рекс се спусна едва на 75 метра над Бену като репетиция за предстоящото взимане на проби! Тази снимка на Найтингейл с висока разделителна способност бе заснета от американската мисия "Озирис-Рекс" от разстояние 600 метра по време на сближението на 22 януари. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 15 април 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Преди половин век астронавтите на НАСА летяха до Луната и взимаха проби от лунния грунд в рамките на програмата "Аполо". Днес американската космическа агенция провежда своята най-сложна и най-амбициозна възвръщаема експедиция след епохата на "Аполо", която трябва да приключи със събирането на между 500 грама и 2 килограма проби от повърхността на астероида Бену. Като подготовка преди това събитие, тази нощ автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" се спусна едва на 75 метра от повърхността на Бену, провеждайки важна репетиция. Според предварителна информация от екипа всичко е завършило с успех. През следващите няколко дни "Озирис-Рекс" ще започне да изпраща събраните на борда снимки. По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, автоматичната междупланетна станция провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 50 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене. Това, което бе изпълнено тази нощ, беше генералната репетиция за маневрата "Чекпойнт". Ето какво се случи: "Озирис-Рекс" напусна своята орбита, намираща се на 1 километър от Бену. След това космическият апарат разгърна своята роботизирана ръка (тя ще се използва по-нататък при събирането на проби). Веднага след тази процедура "Озирис-Рекс" почна да снима повърхността на астероида, след което компютърът на борда сравняваше новите снимки с каталог от предварително събрани изображения. Преди достигането на "Чекпойнт", "Озирис-Рекс" сгъна слънчевите си панели във формата на буквата "Y" - за да могат да бъдат предпазени при снижаването. След достигането на "Чекпойнт" космическият апарат изпълни стръмно спускане за още допълнителни 9 минути до сближаването на височина от 75 метра от повърхността на Бену. Това е най-близкото разстояние, достигано от "Озирис-Рекс". Съществена част от работата бе проведена от екипа в надомни условия като част от предпазните мерки срещу разпространението на COVID-19. В контролния център, намиращ се в сградите на Локхийд Мартин, имаше само ограничен персонал. Ръководството на "Озирис-Рекс" ще проведе още една репетиция на 23-ти юни, при която ще бъде тествано поведението на космическия апарат по време на маневрата "Мачпойнт" - тогава автоматичната междупланетна станция ще застане още по-близо до Бену, само на 25 метра от него. Първото взимане на проби е насрочено за 25-ти август. Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3297-2020-osiris-rex-checkpoint-rehearsal-success

Тече бързо сглобяване на поредния прототип Старшип SN4 13 април 2020 г. 09:30 ч. Илон Мъск и неговите екипи продължават да се трудят неуморно, а наскоро случилата се аномалия не спира прогреса. Блогъри и журналисти, вкл. тези от НАСА Спейсфлайт, ни информират, че прототипът "Старшип SN4" е в процес на бързо сглобяване. В начален етап е и работата по "Старшип SN5". Всичко това се случва прекалено скоро след колапса на "Старшип SN3" в началото на април. Но въпреки че това е трети провал ("Mk1" гръмна през ноември, а "SN1" - през февруари), има и доста положителни новини. Изпитанията при високо налягане на резервоарите на прототипа "Старшип SN2" през март минаха успешно. Освен това СпейсЕкс произвежда двигатели "Раптор" и ракети много бързо. Предстои да видим как ще протекат изпитанията на "Старшип SN4". Всички се надяваме това да е прототипът, който ще излети! Кадър от сглобяването на предишния прототип "Старшип SN3". Credits : Elon Musk https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3296-2020-starship-sn-4-fast-assembling

УСПЕХ: Американската компания Върджин Орбит изпълни последния полетен тест преди изстрелването на сателити! На кадъра: модифицираният "Боинг 747" лети с прикачената към него ракета "ЛончърУан" по време на изпитанието на 12-ти април. Credit : Virgin Orbit 13 април 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера, на 12-ти април, американската компания Върджин Орбит изпълни последния си полетен тест, преди да започне с изстрелването на спътници. Модифицираният самолет-носител "Боинг 747" излетя с прикачената към него ракета "ЛончърУан", която бе заредена с керосин и течен азот. Полетът продължи около час и 57 минути. В рамките на изпитанието бе отрепетирано обратно броене, както и маневрите, необходими за освобождаването на ракетата от борда на самолета. "ЛончърУан" работи с керосин и течен кислород. По време на предходни изпитания нейните резервоари бяха пълнени с вода и все още не бе изпълнен криогенен тест. Това се случи вчера, макар че като предпазна мярка бе използван неексплозивен течен азот вместо кислород. През идните седмици инженерите на Върджин Орбит ще проверят какви са резултатите от тестовия полет преди да пристъпят към първото космическо изстрелване. Предполага се, че анализът ще отнеме известно време, затова все още не знаем кога ще се случи дебютният космически полет. Вероятно ще е факт до края на 2020-та. Напомням на читателите, че Върджин Орбит е една от двете космически компании, основани от предприемача Ричард Брансън. Върджин Орбит е посветена на изстрелването на спътници, докато другата, Върджин Галактик, е фокусирана върху суборбитални пилотирани космически полети. В края на 2018-та и в началото на 2019-та пилотираният кораб "Юнити" летя в космоса с хора на борда - това бяха първите два пилотирани космически полета на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" през 2011-та година. През февруари тази година "Юнити" бе преместен на космодрума Спейспорт Америка, където ще продължи с полетните си изпитания, след което ще се пристъпи към туристическите полети. Но кога ще започнат те, не е ясно - понастоящем туризмът е замръзнал в цял свят заради епидемиологичната обстановка. За повече информация: Върджин Орбит https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3295-2020-12-april-test-results-vo

БепиКоломбо засне прощална снимка на Земята и Луната, преди да се отправи към Венера и Меркурий Изображението, заснето от "БепиКоломбо" вчера. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM 12 април 2020 г. 08:25 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония "БепиКоломбо" засне своята прощална снимка на системата Земя-Луна. Фотографията беше направена вчера, на 11-ти април в 17:24 ч. българско време. Земята е горе вляво на показаното изображение - тя е с формата на сърп. А Луната е съвсем дребничка, като се намира малко над слънчевия панел и вляво от него. Снимката бе заснета, когато "БепиКоломбо" беше на разстояние 540 400 километра от Земята. Сега вече започва интересното - автоматичната междупланетна станция е поела по своето пътешествие към Вътрешната слънчева система. Предстоят две облитания на Венера и шест на Меркурий, преди "БепиКоломбо" да се озове в своята окончателна околомеркурианска орбита. Първото от венерианските облитания е планирано за октомври тази година - и нямам търпение да дойде това време! Източник: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3294-2020-bepi-colombo-farewell

Бившата зам. администраторка на НАСА Лори Гарвър: Руснаците се уплашиха и ни завидяха! 11 април 2020 г. 20:45 ч. Вместо да се подготвя да празнува утрешния Ден на космонавтиката, днес шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин не спря да мрънка и да се жалва, че НАСА и СпейсЕкс правят дъмпинг на цените, за да изхвърлят руснаците от пазара на спътниковите изстрелвания. "Това е целият цинизъм и лицемерие на нашите опоненти", написа Рогозин в нов статус за Туитър. "Вместо да има честна борба в сферата на космическите изстрелвания, те лобират за санкции срещу нас и безнаказано използват дъмпинг. А когато ги питаш за истинските цени на стартовите услуги, се изчервяват и вместо отговор ни заблужават". На този коментар бившата администраторка на НАСА Лори Гарвър отговори следното: "Беше само въпрос на време. Когато съобщихме на нашите партньори по програмата на МКС за плановете ни за пилотирани комерсиални кораби през 2010 г., отговорът бе страх и завист. Отне повече време за мнозина в НАСА, индустрията и Конгреса да го възприемат, но повечето вече свикнаха. Руснаците най-много имаха да губят, но не направиха нищо". Мнозина от коментиращите се съгласиха с нея. Изминали са 10 години оттогава - време, през което руснаците можеха да иновират и да предложат нови решения. Вместо това те се възползваха от позицията си на монополист, надуха цените "Союз"-ите, но същевременно не създадоха нищо. Снимка от срещата между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин през август 2019-та. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3293-2020-lori-garver-rogozin

След 59 години: какво НАИСТИНА знаем за Гагарин? В продължение на цели 55 години усмивката на Гагарин символизира порива на човек към звездите. Снимка : РКК Енергия 11 април 2020 г. 13:20 ч. - ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ. Светослав Александров. На 12-ти април 2020 г. ще отбележим 59-тата годишнина от полета на Юрий Гагарин. Не е учудващо защо Гагарин е толкова важен за руснаците - както казва космическият експерт Тейлър Динермън, това е едно от малкото положителни неща, с които руските власти могат да се гордеят пред света. Отделни личности на Русия са оставили огромен отпечатък върху развитието на човечеството, като например дейците в областта на музиката и литературата, но в по-голяма част от случаите те са го направили без подкрепата на правителството или като опозиционери. За разлика от тях, изстрелванията на първия изкуствен спътник и на Гагарин са постижения на руската държава и на съветските власти. Споменът за Гагарин е една от най-важните причини защо Русия, независимо от своите икономически, политически и демографски проблеми, продължава да подкрепя като нация пилотираната космонавтика, пише Динермън. За гражданите на България полетът на Гагарин е също важен, но за съжаление през годините митологичното е изместило рационалното. Името на Гагарин често пъти се среща в медиите заедно с това на Ванга, заедно с теориите за неговата смърт (някои от които са свързани с извънземните). Образът на Гагарин се е превърнал в икона. Не просто нямаш право да кажеш нищо критично, но някои общественици дори поощряват безкритичното, защото то допринася за задълбочаване за загадъчността. Време е да променим това и да си зададем въпроса: Какво НАИСТИНА се случва по времето на историческия полет на 12 април 1961-ва? Какво знаем за Гагарин отвъд митовете и легендите? В утрото на 12-ти април 1961 година в 5:30 часа местно време Юрий Гагарин и неговият дулбьор Герман Титов стават от леглата. Двамата се отправят заедно към стартовата площадка, независимо че само Гагарин ще лети. Космическият кораб "Восток 1" се състои от коничен сервизен модул и сферичен спускаем модул и той се намира на върха на ракетата "Р-7". Позивната на кораба е "Кедър". Самият кораб е напълно автоматизиран и това е предвидено поради опасенията на съветските специалисти, че космонавтите могат да загубят съзнание или дори да полудеят по време на мисията си. Няма го онова обратно броене на висок глас, типично за американската космонавтика - то е въведено главно поради елемента на драматизъм: Десет, девет, осем, седем... Задават се няколко команди като "Ключ на старт", "Зажигание"... Гагарин казва: "Поехали"... и така започва полетът. В продължение на десетилетия съветската преса твърди упорито, че полетът е безпроблемен. Едва в края на 20-ти век, след разпадането на СССР и с достъпа на широката общественост до засекретени документи, стават ясно какъв е броят на критичните ситуации от старта на "Восток 1" до края на мисията. На бял свят излиза и една дълбоко пазена тайна. Накратко казано, партийните функционери на СССР са премълчали за кацането на Гагарин. Защо това се е наложило? През 1905 година е учредена Международната астронавтическа федерация FAI, която утвърждава правилата в авиацията и по-късно в космонавтиката, съгласно които ще се признават постиженията в тези области. Правилата на FAI са категорични: един космонавт трябва да излети в рамките на космическия си кораб и да се върне на Земята заедно с него. Все пак, ако даден пилот управлява самолет и той катапултира във въздуха, очевидно е настъпил някакъв проблем със самолета, нали така? Защо космическите полети трябва да са по-различни? Но корабът "Восток" е с много прост дизайн. Той не притежава спирачни системи, които да се задействат преди съприкосновението с повърхността и които да осигурят безопасно кацане на космонавтите. Това налага тяхното катапултиране във въздуха. Този детайл от полета е умишлено укрит и съветските власти официално твърдят една лъжа - че Гагарин се е завърнал в рамките на космическия си кораб. От FAI приемат официалната версия на СССР. Подобен опит за укриване е направен и на 6-ти август 1961 година, когато е полетът на Герман Титов с втория съветски кораб "Восток 2". Титов обаче заявява публично, че е катапултирал и е кацнал с парашут отделно от кораба си. Това поставя под съмнение пред международната общност дали и Гагарин не е направил същото. Самият Гагарин признава за пръв път детайлите относно кацането си в личен разговор с британския пилот Ерик "Уинкъл" Браун. "Аз го попитах за кацането и той се колебаеше дълго време", казва Браун. "Накрая призна, че е катапултирал". Разбира се, години по-късно FAI не анулира постижението на СССР, тъй като правилата са преразгледани и става ясно, че при космическите полети трябва да се имат предвид други критерии като достигането на орбита и орбиталните параметри, а не как астронавтите кацат. Тази подробност около кацането на Гагарин е само един от фактите, които излизат наяве. Ето още какво се знае днес: -Преди полета са установени общо 70 аномалии с инструментите на космическия кораб, които биха поставили мисията в риск. Въпреки всичко Гагарин е допуснат да лети! -Гагарин разполага с преносим авариен запас - храна и вода, които би следвало да му стигнат в случай че кацне на отдалечено място. По време на кацането връзката, с която този запас е привързан към Гагарин, се къса и запасите са изгубени. Космонавтът е късметлия, че след приключването на мисията не се е озовал в безлюден район. -Важен клапан на двигателя към горната степен на ракетата е сглобен неправилно, което води до риск от преждевременно изключване на въпросния двигател по време на изстрелването. Слава Богу, че това не се случва - ако се беше случило, в най-добрия случай е щяло да се стигне до непланирано кацане в източен Сибир, в най-лошия - до смърт на космонавта. -Има проблеми с радиокомуникациите - както Гагарин, така и наземните ръководители се оплакват, че не се чуват взаимно. -Eдин от двата радарни сензора "Рубин", които са нужни на наземните ръководители да проследяват координатите на кораба, не сработва. Но може би най-сериозният проблем е, че "Восток 1" е въведен в неправилна орбита. Планираният апогей на орбитата е 230 километра. Понеже корабът няма резервен двигател за извеждане от орбита (разполага само с основен), при такъв нисък апогей би било възможно с течение на времето "Восток 1" да навлезе обратно в атмосферата след 5-7 дни без никаква допълнителна тяга. Гагарин взима със себе си достатъчно храна, която би му позволила да живее в космоса общо 10 дни в случай че основният двигател се прецака. Но вместо предвиденият апогей от 230 километра, "Восток 1" е въведен в орбита с апогей от 327 километра. Наистина, слава Богу, че не е имало проблеми със запалването на основния двигател, в противен случай Гагарин е щял да остане на орбита цял месец. Тъй като не е разполагал с нужните ресурси за преживяване на такъв дълъг период, космонавтът е щял да преживее бавна и мъчителна смърт. След като основният двигател работи в продължение на 44 секунди, една секунда по-кратко от планираното, се случва още нещо неочаквано - "Восток 1" влиза в състояние на неконтролируемо въртене, вероятно поради остатъчно гориво или остатъчен газ от газовите бутилки на системата за контрол на ориентацията. Неочакваното въртене обърква програмата, която би следвало да отдели сервизния от спускаемия модул. Самият Гагарин споделя след полета си - "Очаквах разделяне, но нямаше разделяне". Космическият кораб започва да влиза обратно в атмосферата без да е изхвърлен сервизният модул. Това се оказва изключително опасно и добре че броени минути по-късно модулите се отделят спонтанно един от друг. Всичко това доказва колко рискован е бил полетът на Гагарин и какво щастие е, че космонавтът се е завърнал жив на Земята. Много въпроси се задават във връзка с личния живот на Юрий Гагарин. Кой е бил той? В какво е вярвал? За какво се е борил? Какво послание би искал да даде на хората? Няма как хората да не си задават тези въпроси, при положение, че той е бил първият и поради това винаги ще остане в историята на човечеството. След полета на Гагарин съветската държава го превръща в дипломат и го изпраща по цял свят - в Чехословакия, Финландия, Великобритания, Куба, Бразилия, Канада, дори и в България. Това силно се отразява на начина му на живот. Дъщерята на Гагарин, Елена Гагарина, разказва, че след полета семейството губи изцяло личния си живот. До провеждането на мисията Гагарин обича да пътува, но след това се оказва невъзможно да планира сам нещо, без да е обвързан с някакво официално събитие. Навсякъде, където ходи, го очакват пълчища от хора. Но може би най-голямата трагедия за Юрий Гагарин е, че съветските власти му забраняват да лети в космоса отново поради статута на национален герой. По думите на Гагарина, баща й е бил изключително поетична душа и е харесвал Пушкин, Лермонтов и Сент-Екзюпери. Но неговата най-любима книга не е била "Малкият принц", а "Нощен полет". Трудно е да пишем за Гагарин без да споменем нещо и за трагичната му смърт на 27 март 1968-та година, когато неговият самолет "Миг-15" се разбива. Смъртта на Гагарин в продължение на десетилетия е повод за объркване и конспиративни теории, включително такива, че първият космонавт на планетата е бил отвлечен от извънземните. Всъщност поводът за такава абсурдна теория се дължи на факта, че преди катастрофата "Миг-15" е трябвало да проведе маневра за избягване на стълкновение с "чужди обекти". Но "чужди обекти" в авиацията може да означава много неща - балони, птици, отломки - далеч по-прозаични предмети. През 2013-та година космонавтът Алексей Леонов, първият човек, излязъл в открития космос със скафандър, издейства позволение от властите да оповести каква е истината за смъртта на Гагарин. Самолет "Су-15", чийто пилот не е следвал правилата, се е спуснал до Гагариновия "Миг-15", увличайки го в смъртоносен свредел. Към момента на разказа на Леонов пилотът на "Су-15" бе все още жив. Неговото име обаче остава неизвестно. Това е единственото изискване за тайна, което Леонов е склонил да премълчи пред обществото. Вероятно е за добро. За съжаление Гагарин си отива без време от този свят, останал завинаги на 34 годишна възраст. А през 2019 г. ни напусна и Леонов - отнасяйки последната тайна за смъртта на Първия в гроба си. https://www.space-bg.org/portal/statii-pilotirani-poleti/1288-2016-what-we-really-know-about-gagarin

Рогозин обвини НАСА и СпейсЕкс в дъмпинг. Мъск отвърна: руските ракети са 0% възвръщаеми! 11 април 2020 г. 10:00 ч. Вчера, на 10-ти април, ръководителят на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин обяви, че за 2020-та година трябва да се осъществят над 30 изстрелвания. Но за пореден път Рогозин обвини американците, че НАСА и СпейсЕкс подбиват изкуствено цените на космическите изстрелвания и че с непазарни методи изхвърлят останалите играчи от спътниковия пазар. По думите на шефа, Роскосмос ще снижи цените на изстрелванията с повече от 30%. "Ценовата процедура, която предложихме, е нашият отговор към дъмпинга от страна на американските компании, които се финансират от американския бюджет и ако пазарната цена например на СпейсЕкс е около $60 милиона, тогава НАСА плаща за същата услуга до четири пъти повече", твърди Рогозин. Изказването се посрещна критично от западнита анализатори. Ето какво отвърна журналистът Ерик Бъргър в Туитър: "Нито руснаците, нито европейците се оплакваха, когато американската компания Юнайтед Лонч Алайънс (бел. прев. - тази, която изстрелва "Атлас 5" и "Делта 4") получаваше далеч по-големи "субсидии". Но сега, когато СпейсЕкс идва с комерсиална ракета, която е далеч по-евтина от конкуренцията, изведнъж става нечестно". Илон Мъск отвърна лаконично на обвиненията на Рогозин: "Ракетите на СпейсЕкс са на 80% възвръщаеми, техните са 0%. Това е действителният проблем". Не липсваха и други коментари от анализатори, които напомниха, че когато американските совалки летяха, руснаците продаваха на космическите туристи места за $25 милиона. Но веднага щом совалките бяха пенсионирани и руснаците станаха монополисти, веднага надуха цените до $60-80 милиона. Естествено, че сегашната реакция на Русия е лицемерна! Кадър от историческото изстрелване на 18-ти март тази година, когато многократна първа степен изпълни за пръв път в историята на космонавтиката пети полет. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3292-2020-rogozin-clashes-spacex

След неуспеха с Аполо 13 късметът най-накрая се усмихва на СССР Снимка на Луната, заснета от "Луноход 1". Вижда се спускаемият апарат. Photo credit : USSR Space Program / Don P. Mitchell 11 април 2020 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Днес отбелязваме цял половин век, откакто е изстреляна мисията "Аполо 13" на НАСА с астронавтите Джим Ловъл, Фред Хейз и Джак Суайгърт. Вследствие на повреда те никога не успяват да стъпят на Луната, а аварията на кораба води до продължителни отлагания за американската космическа агенция. Следващата американска мисия до Луната ще излети чак през 1971-ва година. Но междувременно СССР успява да се възползва ловко от ситуацията и след дълги години на аварии, съперникът на САЩ най-сетне успява да реализира някои забележителни успехи в изучаването на Луната - при това в безпилотен режим. Местната пропаганда не пропуска възможността да отбележи: ето, ние правим същото, което и вие - при това без да рискуваме живота на хората. На 12-ти септември 1970 г. излита автоматичната междупланетна станция "Луна 16". До този момент СССР са провели пет опита за взимането на проби от лунния грунт и доставката му на Земята - всичките завършили без успех. "Луна 16" обаче сполучва - на 20-ти септември спускаемият апарат каца на повърхността на естествения ни спътник в областта на Морето на плодородието. Събрани са около 101 грама лунни проби, след което на 21-ви септември възвръщаемата степен отлита обратно. Капсулата с пробите се завръща на Земята на 24-ти септември. Още една снимка, заснета от "Луноход 1". Photo credit : USSR Space Program / Don P. Mitchell На 17-ти ноември същата година е изстрелян "Луноход 1" - първият от общо два роботизирани лунохода, успешно изпратени на Луната от СССР. "Луноход 1" работи в продължение на 11 лунни дни (което се равнява на 321 земни дни) и изминава почти 11 километра. В хода на мисията са получени и изпратени над 200 пълни панорамни изображения на околния пейзаж. Както пише уебсайтът The New European, пропагандната машина на СССР не пропуска да натяква на САЩ за успехите на "Луноход 1" и "Луна 16", както и че те са постигнати без да се рискува човешки живот. Западните медии подхващат наратива и стават все по-враждебни към пилотираната космическа програма. Британското издание "Ню Сайънтист", което дълги години се противи на пилотираните мисии, публикува само три параграфа за "Аполо 13" в рамките на триседмичен период със снизходителното отношение "казахме ви, че така ще стане". Президентът на САЩ Ричард Никсън започва да осъзнава каква може да е цената на евентуален провал на пилотиран космически полет - и че той може да се трансформира в политически провал на следващите му избори. Никсън настоява "Аполо 15" да е последното лунно пътешествие. Но въпреки това НАСА успява да спаси частично пилотираната си лунна програма. Агенцията доброволно се отказва от последните планирани мисии "Аполо 18" и "Аполо 19" - последните построени капсули от програмата ще се използват за полети до орбиталната станция "Скайлаб". Но всички останали полети се осъществяват по план. На Луната през 1971-ва успешно каца "Аполо 14", скоро след това се спуска и "Аполо 15". Даже "Аполо 16" успява да излети през април на бурната изборна 1972-ра година. А "Аполо 17" лети след изборите в края на 1972-ра. Програмата "Аполо" завършва победоносно, но в дългосрочен план обществото все повече започва да се отвращава от рисковете, а това се отразява и на НАСА. Днес, половин век по-късно, роботите са тези, които владеят Луната, като роботизираните мисии наистина струват по-малко и успяват без да се рискува човешки живот. Даже вчера, на 10-ти април 2020-та, мисията на Япония и Европа "БепиКоломбо" се сближи със системата Земя-Луна, като европейски инструмент извърши проучване на минералогичния състав на естествения ни спътник. Междувременно в орбита около Луната продължават да работят американските мисии "Лунър Риконисънс Орбитър", "Артемис П1" и "Артемис П2", както и индийската мисия "Чандраян 2". На обратната страна пъпли китайският луноход "Юту 2". И докато тези успехи са забележителни, продължава да стои въпросът - ще има ли през следващите години нови пилотирани полети до Луната ... и кой ще се отправи там? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3291-2020-ussr-space-program-post-apollo

Българските деца-космонавти написаха отворено писмо до Президента на България Татяна Иванова. Кадър: Новите български космонавти, филм за Space Camp Turkey 10 април 2020 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Българските деца-космонавти Татяна Иванова от гр. Добрич и Георги Кацаров от гр. Пловдив изпратиха отворено писмо до Президента на България ген. Румен Радев, изисквайки отговори защо космонавтиката продължава да не е приоритет за управлението на България. Ето и текста на писмото: ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА Р. БЪЛГАРИЯ - ГЕН. РУМЕН РАДЕВ Здравейте! Пишем Ви от името на всички ощетени деца, които нямат възможността да преследват космическата си мечта. Ние сме Татяна Иванова от гр. Добрич и Георги Кацаров от гр. Пловдив. През последните 2 години посветихме живота си и продължаваме да го правим на нашето бъдеще. През 2018 г. Георги бе обявен за “Детски представител на омбудсмана на град Пловдив”, а Татяна спечели наградата “Млад творец” на Община град Добрич за създаване на положителна нагласа сред младите. Двамата преминахме през много предизвикателства и успешно участвахме в учебно-тренировъчния космически лагер по модел на NASA – Space Camp Turkey в гр. Измир, Турция, където Татяна беше наградена с медал “Outstanding camper”, отличена измежду над 100 деца от цял свят. Освен това, Татяна Иванова премина и през Space Camp USA в Хънтсвил, Алабама, САЩ, където беше отличена и с “Academy wings”, значка, която връчват само на най-изявените лагерници. Ние правим и невъзможното, за да се развиваме в научна посока. За жалост, в малките градове няма школи по физика, астрономия, космонавтика, няма АБСОЛЮТНО никаква възможност за развитие. Всички обучения, занятия, начини за обогатяване на знания са концентрирани в големите градове, а добрите преподаватели се броят на пръсти. Изключително щастливи сме от факта, че именно Център за творческо обучение предоставя неповторимия шанс за спечелване на стипендия и посещение на космическия лагер в Турция. Ще Ви зададем няколко въпроса, на повечето знаем отговора, но все още не разбираме защо други неща имат предимство, а нещо толкова важно дори и не се обсъжда!!! · Защо България не е пълноправен член на Европейската Космическа Агенция? За да бъдем по-убедителни ще Ви изтъкнем няколко причини, които ни карат да искаме това членство: · Европейската космическа агенция има 22 пълноправни държави членки, но тъй като България не е такава, ние не можем да имаме трети български космонавт и нашето космическо пътуване е затихнало от 1988 г.! · НЯМАМЕ правото да кандидатстваме за стипендия за европейския космически лагер в Норвегия. · Ако България има космонавт, той ще работи за чужда космическа агенция, чрез чуждо гражданство и очевидно няма да има подкрепата на държавата си. · Защо НИКОЙ не знае за българската следа? Защо в учебниците ни са написани пълни безсмислици и непотребна информация за миналото на другите народи, но не и за нашия? · Направете проучване и проверете колко български ученици са чували за Асен Йорданов, Виден Табаков, Таня Иванова... Колко ученици не знаят, че имаме двама космонавти и сме третата страна в света, която произвежда космическа храна? · След среща с различни нации и участие в международни лагери, забелязахме колко грамотни и осведомени са децата от другите страни. Те знаят за успехите на държавата си, имат чувство за принадлежност, имат по-съвременен подход на преподаване и най-вече мотивирани са да надминат всичко, което е сторено до момента в страната им. Как се очаква да напреднем след като дори не знаем, че сме имали участие в космическа програма? Как се очаква да продължим образованието си в родината си след като няма развитие? А най-тъжната част е, че можем и имаме възможността, но лидерите, избрани от нашите родители, поставят други свои нужди на преден план!!! · Направете една статистика колко от завоюваните медали от олимпиади са от деца от големите областни центрове. Това не е случайно. Именно там има школи и кръжоци, а учители като Теодосий Теодосиев и Георги Бяндов дават всичко, което имат, за да може максимален брой деца да бъдат обучени макар и от различни градове. Още примери за толкова отдадени преподаватели са Ева Божурова и Никола Каравасилев. Българското образование има нужда от радикални промени. Учениците, родени през 2002 г., са последният випуск по старата програма и са меко казано наказани! Те нямат абсолютно никакъв избор и вариант за изучаване на предмет като профил, който да е с наистина добра и богата програма. Надяваме се да вземете написаното под внимание и да се замислите, защото ние се събудихме. С вашата или без вашата помощ ние ще успеем, не ни е страх и имаме всичките сили, но Вие ще изгубите най-ценното си - идващото поколение! БЪЛГАРИЯ ЩЕ ИМА НЕ ТРЕТИ, А ЧЕТВЪРТИ И ДОРИ ПЕТИ КОСМОНАВТ! ДАЙТЕ НИ САМО ОЩЕ 10 ГОДИНИ !!! Целта на това писмо е да Ви накара да се замислите! Ние, децата на България, копнеем до края на 2021 г. страната ни да е станала пълноправен член на Европейската Космическа Агенция, а до 2025 г. вече да имаме трети излетял космонавт. Може да звучи невъзможно, че и смешно даже, но ние сме готови да се борим за НАШЕТО МЯСТО В КОСМОСА. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА ИЗГЛЕДАТЕ И ЧУДЕСНИЯ ФИЛМ ЗА НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ КОСМОНАВТИ В Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3290-2020-otvoreno-pismo-rumen-radev

УСПЕХ: Европейско-японската мисия БепиКоломбо прелетя за последен път край Земята, преди да се отправи към Меркурий! Тази снимка на Земята бе заснета от "БепиКоломбо" днес, на 10-ти април, в 06:35 ч. българско време, когато автоматичната междупланетна станция се намираше едва на 18 600 километра от нашата планета. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM 10 април 2020 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Страхотен триумф за Европейската космическа агенция и Япония! Днес автоматичната междупланетна станция "БепиКоломбо" извърши успешно своето първо от общо девет планетарни облитания, но единственото на Земята. След днешния ден "БепиКоломбо" напуска завинаги родната ни планета и вече се отправя към Вътрешната слънчева система. Нямам търпение да дойде октомври, когато автоматичната междупланетна станция ще посети твърде пренебрегваната през последните години Венера. Но не Венера е крайната цел на мисията, а най-близката до Слънцето планета - Меркурий. За съжаление Меркурий е доста слабо изучаван, като само две мисии са посещавали планетата - "Маринър 10", която извършва облитания през 1974 и 1975 г. и "Месинджър", която е изстреляна през 2004 г. и работи в околомеркурианска орбита за четири години, до 30 април 2015. И двете мисии са американски. "БепиКоломбо" е първата меркурианска мисия, която не е на САЩ - тя се състои от два орбитъра, "Меркуриански Планетарен Орбитър" на Европейската космическа агенция и "Меркуриански Магнетосферен Орбитър" на Япония. Първоначално се предвиждаше да бъде прикачен и спускаем апарат за осъществяване на първото в историята на човечеството кацане на Меркурий, но поради бюджетни ограничения той бе премахнат. Кацането на Меркурий ще остане за бъдещите поколения. Сближаването със Земята - пълният набор от снимки, заснети на 9-ти април. Credit : ESA/BepiColombo/MTM Но дори и без кацане, "БепиКоломбо" е изключително амбициозна мисия. И няма нужда да чакаме още до 2025 г. - научните изследвания почват отсега. По времето на днешното сближение със Земята, автоматичната междупланетна станция използваше прибора MERTIS, за да изучава минералогичния състав на Луната. Очакват се нови научни открития за нашия естествен спътник! Облитанията, които "БепиКоломбо" осъществява край Земята, Венера и Меркурий преди окончателното пристигане, са с цел да променят траекторията и скоростта на автоматичната междупланетна станция. Това не е активна процедура - не се изисква запалване на ракетните двигатели. Въпреки това сближението със Земята не беше безопасно - в продължение на 34 минути космическият апарат беше в сянката на планетата ни, без Слънцето да огрява слънчевите батерии. Екипът подготви "БепиКоломбо" като предварително зареди всички бордови батерии и нагря електронните компоненти. "Винаги е изнервящо да знаеш, че слънчевите панели на даден космически кораб не са огрени от слънчевите лъчи", сподели Елса Монтагнън от екипа на "БепиКоломбо". "Когато видяхме, че слънчевите батерии са започнали да генерират отново електроенергия, вече знаехме, че "БепиКоломбо" е напуснал сянката на Земята и че е готов да продължи с междупланетното си пътешествие. Сега вече екипът е изцяло фокусиран върху едно от най-очакваните междупланетни събития за 2020 г. - посещението на Венера! За повече информация : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3288-2020-bepi-colombo-earth-flyby-success

Японско-европейската мисия БепиКоломбо засне Земята ден преди голямото сближение! Поредица от снимки, заснети от автоматичната междупланетна станция "БепиКоломбо" днес, на 9-ти април. Photo credits : ESA 9 април 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Европейската космонавтика триумфира, дори и когато Старият континент преживява трудни времена. Утре японско-европейската космическа мисия "БепиКоломбо", която бе изстреляна през 2018 г., ще се сближи със Земята за последно, след което ще се отправи към Вътрешната слънчева система, където ще посещава Венера и Меркурий. Днес, ден преди сближението, "БепиКоломбо" успя да заснеме Земята - и е страхотно, че европейските екипи този път публикуват снимките си своевременно! Изображенията, които са показани по-горе като анимирана компилация, са заснети днес между 14:25 ч. и 18:00 ч. българско време. Докато "БепиКоломбо" наближаваше Земята със скорост по-голяма от 100 000 км/ч, разстоянието между кораба и планетата ни намаля от 281 940 до 230 000 километра във времето, когато бе проведена фотографската сесия. На снимките се вижда как Земята се появява зад структурата на космическия кораб и над антената му, като се придвижва бавно към центъра. Проведени са общо девет планетарни облитания с цел осъществяването на гравитационни маневри, но само едно от тези облитания е на Земята. Ще има две посещения на Венера и шест прелитания край Меркурий, преди скоростта на "БепиКоломбо" да намалее достатъчно, за да влезе в околомеркурианска орбита. Влизането в орбита около Меркурий ще се случи чак в края на 2025 г. Прочетете статията на КОСМОС БГ: Японско-европейската мисия БепиКоломбо ще се сближи със Земята на 10-ти април, за да се отправи към Меркурий Източник : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3287-2020-bepicolombo-photographs-earth-before-flyby

УСПЕХ: Корабът Союз МС-16 се скачи с МКС, космонавтите са на борда на станцията! 9 април 2020 г. 19:40 ч. Близо шест часа след днешното изстрелване на пилотирания кораб "Союз МС-16", той се скачи благополучно с Международната космическа станция. В около 19:15 ч. българско време шлюзовете между кораба и МКС се отвориха и новите членове на екипажа Анатолий Иванишин, Иван Вагнер и Крис Кесиди бяха приветствани от своите колеги Ендрю Морган, Джесика Меър и Олег Скрипочка. Така на борда на МКС отново живеят шестима души - но не задълго. Морган, Меър и Скрипочка ще се завърнат на Земята на 17-ти март с кораба "Союз МС-15". За повече информация: НАСА На кадъра: старият екипаж на МКС посрещна новия. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3286-2020-9-april-soyuz-ms-16-docks-iss

АВАРИЯ: За втори път през 2020 г. китайска ракета не успя да изведе спътник! 9 април 2020 г. 17:15 ч. Космонавтиката на Китай навлезе в период на криза, след като от осем изстреляни космически ракети през 2020 г. вече две са се провалили. Днес ракета "Лонг Марч 3B" трябваше да изведе в космоса индонезийски спътник. Изстрелването бе проведено в 14:45 ч. българско време от космодрума Сичан. Но според информация от информационната агенция Синхуа е настъпила аномалия в работата на третата степен. Спътникът е обявен за изгубен. Към 9-ти април 2020 г. статистиката е следната: САЩ имат изстреляни 9 орбитални ракети и всичките полети са завършили успешно. След днешното изстрелване на "Союз МС-16" Русия има четири орбитални изстрелвания, отново всичките успешни. Европа има два успеха, а Япония - един успех. Иран има едно изстрелване, завършило с провал. Китайците са на второ място след Щатите по брой изстреляни ракети, но както вече споменах - от осем изстрелвания шест са успешни и едно е провалено. От архива: предишният провален полет на Китай през март. Photo : CNSA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3285-2020-9-april-china-failure

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-16 излетя в космоса с трима души на борда! Кадър от днешния полет. Photo credit : NASA TV/Roscosmos 9 април 2020 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Първата пилотирана космическа мисия за 2020-та година е вече факт, след като днес в 11:06 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя руската ракета "Союз-2.1а" с космическия кораб "Союз МС-16". На борда на кораба пътуват руските космонавти Анатолий Иванишин и Иван Вагнер, както и техният американски колега Крис Кесиди. Моментът е много важен - след отлагания, проточили се в продължение на повече от 16 години, Русия най-сетне замени остарелите си аналогови ракети "Союз-ФГ", които използват украински системи за управление. Оттук насетне космонавтите ще бъдат извеждани от ракети "Союз-2", които са оборудвани с руски цифрови системи. За съжаление обаче руснаците ще намалят пилотираните си изстрелвания, като считано от настоящата година вече ще излитат само два пилотирани кораба "Союз". Следващата руска пилотирана мисия ще е факт чак през октомври. Винаги обаче е бил такъв планът. След пенсионирането на космическите совалки на САЩ през 2011-та година, руснаците удвоиха изстрелванията. Сега американците лека-полека се отдръпват от руските космически кораби. Напомням на читателите, че през януари тази година СпейсЕкс приключи всички изискуеми безпилотни полетни изпитания на "Крю Драгън" и вече пилотираният кораб е готов за полет. Очакванията са изстрелването на кораба с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли да е факт през втората половина на месец май, макар че заради епидемичната обстановка може да има известно отлагане за юни или по-късно. Стига обаче да няма ново форсмажорно обстоятелство, сигурно е, че следващият пилотиран орбитален полет ще е на САЩ. Но да се върнем на настоящата мисия и да припомним основните факти за Иванишин, Вагнер и Кесиди. Крис Кесиди е опитен американски астронавт, летял в орбита със совалката "Индевър" през 2009-та година и по-късно на борда на кораба "Союз ТМА-08М" през 2013-та. Кесиди е 500-тият човек, който достига космоса. Семеен е с три деца. Анатолий Иванишин е също ветеран. Излита за пръв път в космоса през 2011-та на борда на кораба "Союз ТМА-22", както и през 2016-та с кораба "Союз МС-01". Предстоящата мисия е трета за него. Семеен с един син. Новакът в предстоящия полет, без нито една мисия зад гърба си, е Иван Вагнер. За разлика от Кесиди и Иванишин, които са съответно на 50 и 51 години, Вагнер е много по-млад - на 34 години. Той е най-младият представител на руския отряд космонавти. С пристигането на Иванишин, Вагнер и Кесиди на борда на Международната космическа станция приблизително шест часа след старта, екипажът ще стане отново шестчленен. Но това няма да продължи дълго. Сега живеещите на МКС американски астронавти Ендрю Морган и Джесика Меър, както и техният руски колега Олег Скрипочка, ще се завърнат на Земята на 17-ти април. Така в продължение на известно време само трима души ще обитават МКС. Но това може би ще се промени още до няколко седмици, когато ще излети "Крю Драгън" с Бенкен и Хърли. Все повече се говори, че пилотираната мисия на СпейсЕкс няма да е 14-дневна, както се планираше първоначално, а ще се проточи до три месеца. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3284-2020-9-april-soyuz-ms-16-lifts-off

СОФИЯ ТЕХ ПАРК Е СЪОРГАНИЗАТОР НА ОНЛАЙН COPERNICUS HACKATHON SOFIA 2020 8 април 2020 г. 22:00 ч. Мариян Маринов. Онлайн Copernicus Hackathon Sofia 2020 ще се проведе на 24-26 април като темата е Space Hacking of COVID-19. Събитието е част от мащабната международна Седмица на Космоса и се организира от Офиса за трансфер на аеро-космически технологии “РИСК-СПЕЙС-ТРАНСФЕР“ (RST-TTO), член на мрежата на Copernicus Relay. София Тех Парк е съорганизатор на онлайн хакатона, който първоначално се планираше да се проведе на живо в научно-технологичния парк. За съжаление пандемията COVID-19 доказа важността на изследванията и новите технологии в кризисни ситуации. Затова амбицията на организаторите е независимо от трудностите и необичайната обстановка да дадат техния принос към преодоляването на кризата като „хакнат COVID-19 чрез космически технологии“ . Целта на хакатона ще бъде чрез знанията и уменията на българските специалисти в областта на информационните технологии, физиката, математиката, науките за земята и др. да допринесат чрез разработване на нови идеи, продукти или услуги, фокусирани в основните направления на програмата „Коперник“. София Тех Парк се включва в организирането на онлайн събитието като ще осигури дигитални решения за максимално взаимодействие с аудиторията и участниците. За всички тях ще има определен специален видео канал с множество интерактивни възможности, чрез който ще се координира работата от организаторите на събитието. Експерти от научно-технологичния парк ще се включат в Хакатона и като ментори на отбори. София Тех Парк ще има свой представител и в журито, което ще оценява идеите и проектите. Към определените първоначално предизвикателства към отборите са добавени и три теми, свързани с въздействието на пандемията и използването на технологиите за наблюдения на Земята: Тема “Умни” градове – проекти и разработки, спомагащи да се вземат правилни и информирани решения за безопасни, стабилни и устойчиви градски центрове;– Мониторинг на промяната в замърсяването на въздуха по време на епидемията COVID19 с помощта на SENTINEL 5. Тема „Мониторинг на Дунав и Черно море“ – проекти и разработки, които целят по-доброто управление на речните басейни, на бреговата зона на Черно море, опазването на околната среда и биоразнообразието, управлението на риска, устойчивото развитие на техните ресурси и др.; – Оценка на качеството на водите (основни биологични параметри) на р. Дунав и Черно море по време епидемията COVID19, с помощта на SENTINEL 2&3. Тема „Електронно управление чрез спътникови данни и изкуствен интелект“ – проекти и разработки, свързани с подобряване на достъпността, прозрачността и ефективността на обществените услуги и предоставянето на по-добри електронни услуги за гражданите в области като информираност и оценка на ситуацията, регионално планиране и мониторинг на ресурсите. Данните за наблюдение на Земята и алгоритмите за изкуствен интелект могат да бъдат използвани за разработване на специален софтуер, който поддържа автоматична и полуавтоматична интерпретация на райони, засегнати от природни бедствия и аварии.; – Използването на сателитна информация (SENTINEL) за оценка на географското разпространението на COVID19 чрез алгоритми за изкуствен интелект в национален и глобален мащаб. Участниците могат да предложат и собствена тема. Предвидени са и интересни награди за победителите в Хакатона. Победителят класиран на първо място ще получи едногодишно обучение в Copernicus Accelerator. Освен тази голяма награда ще бъдат връчени и допълнителни отличия, осигурени от спонсорите на събитието, като посещение в Европейската космическа агенция, абонамент за ползване на облачни услуги чрез центровете за обработка на спътникови данни DIAS, както и поощрителни предметни и парични награди. Онлайн Хакатонът ще се състои през платформите Slack и Zoom. На 15 април ще се състои информационна сесия на събитието. Лекторите ще проведат онлайн видеоконференция (webinar), на която потенциалните участници ще имат възможност да получат допълнителна информация за предстоящите цели и задачи на програмата Copernicus, достъпа до данните на спътниците Sentinel. Скъпи приятели, каним Ви да се включите активно във виртуалния Copernicus Hackathon Sofia 2020. За повече информация и регистрация за участие – https://hackathon.rst-tto.com/ Както и на: Facebook – https://www.facebook.com/CopernicusRelaysBAS/ Twitter – https://twitter.com/CopernicusBG LinkedIn – https://www.linkedin.com/company/copernicusrelays-bas/ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3283-2020-copernicus

Хюстън, имахме проблем: отбелязваме половин век от Аполо 13! Снимка на увредения сервизен модул, заснета от екипажа на "Аполо 13" няколко часа преди завръщането на Земята. Photo credit : NASA 8 април 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 11-ти април ще отбележим цели 50 години от изстрелването на ракетата "Сатурн 5" с космическия кораб "Аполо 13". На борда на кораба летят астронавтите Джим Ловъл (ветеран, който вече е обиколил Луната с "Аполо 8" през 1968 г.), Фред Хейз (за който това е първи полет) и Джак Суайгърт (който също лети за пръв път, първоначално дубльор на мисията, но заменя Кен Матингли само два дни преди старта заради опасения, че Матингли бил контактен с болен от рубеола). Изстрелването на кораба минава без проблем - единственото отклонение е, че един от двигателите на втората степен на ракетата-носител се изключва по-рано, но това не се отразява на протичането на мисията и астронавтите се отправят към Луната. Два дни по-късно, по време на рутинно разбъркване на кислородните резервоари, екипажът чува силен шум. Първо Суайгърт, а после Ловъл отправя към контролния център именитата реплика: "Хюстън, имахме проблем тук" (която през 1995 г., по време на заснемането на игралния филм "Аполо 13", бива променена на "Хюстън, имаме проблем" за по-голям драматизъм). Но какъв е прословутият проблем, който застрашава живота на екипажа? В тази статия ще се опитам да го обясня на възможно най-достъпен език. Предполагам, че голяма част от хората не са наясно с факта, че космическите кораби "Аполо" не са използвали слънчеви батерии за генериране на електроенергия. Слънчевите панели са големи и деликатни - това не ги прави особено подходящи за маневрени кораби като тези, които летят на кратки експедиции до Луната. Вместо това сервизните модули на "Аполо" са били оборудвани с т.нар. горивни клетки. Всеки кораб е разполагал с общо три горивни клетки, които са изгаряли водород и кислород - като резултат от реакцията се е получавало електричество, както и вода за охлаждане на чувствителната апаратура и питейни нужди. Съответно необходимият водород и кислород са били съхранявани в специални резервоари. Общо два са били кислородните резервоари, всеки от които е бил напълнен със 145 килограма кислород. Резервоарите са били предназначени да работят при налягане от 6 000 до 6 450 килопаскала и при температури от -207 до +27 oC. Всеки един резервоар е притежавал измервателен датчик, нагревател и две турбини за разбъркване, задвижвани от електродвигатели. Периодично турбините са били включвани, защото флуидът в резервоара е притежавал склонността да се наслоява и така измерванията не са били коректни. Всички кабели в резервоара са били изолирани с тефлон. Освен това всеки резервоар е бил снабден с клапан за освобождаване на налягането, когато то е достигало над 6 900 килопаскала. Първите признаци, че нещо не е наред, настъпват още на 24-ти март, няколко дни преди изстрелването, когато е проведено демонстрационно обратно броене. По време на изпитанието се предвижда резервоарите да бъдат напълнени и след това частично изпразнени чрез подаване на налягане през отходната система, за да може кислородът да бъде изгонен през входната. Но един от двата резервоара успява да изпразни само 8% от съдържимото си, а не 50%, както се изисква. Инженерите решават да продължат с обратното броене и да проучат проблема по-късно. Последващото разследване потвърждава, че резервоарът не може да се изпразни по нормалния метод. Затова инженерите решават да включат нагревателите и да изгонят кислорода по този начин. Процедурата е бавна, отнема осем часа и видимо завършва с успех. Схема на сервизния модул на космически кораб "Аполо" с разположение на горивните клетки, водородните и кислородните резервоари. Image credit : NASA На фона на тази уж пренебрежителна аномалия са обсъдени различни възможности, една от които е да се подмени резервоарът - което би отнело 45 часа и крие риск от увреждане на другите компоненти. В такъв случай полетът може да се отложи с цял месец. Накрая ръководството на НАСА и производителят решават, че не е толкова важно дали резервоарът може да се изпразни - важното е да е пълен. Корабът "Аполо 13" ще излети без да се налага подмяна на резервоара. Но инженерите не са наясно, че някога този резервоар е бил монтиран на кораба "Аполо 10" - след което е бил премахнат с цел модификации и по време на тази процедура техниците неволно са го изпуснали. Вярно е, че след инцидента резервоарът е бил тестван и не са били констатирани никакви повреди, но се счита, че входната му система е била сериозно увредена (което довело до невъзможността кислородът да бъде изпуснат по нормалния начин). Накрая идва съдбовният 24-ти март, когато инженерите се опитват да изпразнят резервоара чрез нагряване. Специален термостат трябва да изключва автоматично нагревателя всеки път щом температурите надхвърлят 26 oC. Какво обаче се случва? Първоначално електрическите системи на кислородния резервоар били предназначени да работят при напрежение от 28 волта. По-късно обаче, при една от промените на дизайна, всички системи били адаптирани да работят при напрежение от 65 волта. По време на злополучното нагряване на резервоара на 24-ти март, инженерите решават да включат системите при напрежение 65 волта. Има обаче един компонент, който е бил пропуснат да бъде ъпгрейднат - въпросният термостат. И той блокира! Температурите в резервоара достигат до 537 oC, а инженерите изобщо не забелязват това. Като резултат тефлоновата изолация на кабелите е сериозно увредена. Резервоарът се превръща в бомба със закъснител. Само въпрос на време е да припламне искра, която в присъствието на чист кислород да доведе до експлозия. И така, корабът излита без проблеми. Около 56 часа по-късно, на 14-ти април 1970-та, екипажът на "Аполо 13" включва турбините, за да разбърка кислорода в резервоарите. И неизбежното се случва... Снимка на Земята, заснета от екипажа на "Аполо 13" по време на обратния път. Credit : NASA Астронавтът Джим Ловъл разказа в ново интервю, публикувано на 6-ти април тази година на сайта Astronomy.com, каква е реакцията на екипажа след като чува силен шум. Ловъл си спомня, че по времето на наземните изпитания Фред Хейз е обичал да си прави бъзици с колегите си, като блъскал по хардуера и ги стряскал. Сега си помислил същото - че Хейз му скроил някакъв майтап. Но когато го погледнал, очите на Хейз станали големи като чинии. Астронавтът отвърнал: "Не съм аз". И кошмарът започнал. Хейз: "Окей, Хюстън..." Суайгърт: "Мисля, че имахме проблем тук (прекъсвайки Хейз)" "Тук е Хюстън. Повторете, ако обичате". Ловъл: "Хюстън, имахме проблем. Имахме спад във волтажа на бъс B" Ловъл разказва, че когато погледнал през прозореца на кораба, забелязал наоколо да се рее газообразна субстанция - в този момент осъзнал, че това е кислородът и че са загубени и двата резервоара. Експлозията не само разрушила дефектния резервоар, но е пробила и другия, здравия, който не е бил повреден от наземните екипи. Астронавтите са летци-изпитатели. Те много бързо осъзнават, че няма как да кацнат на Луната и че корабът им умира. Единственият им шанс е да се прехвърлят в лунния модул и да го ползват като спасителна лодка, защото това е единственото нещо на разположение, което разполага с кислородни резервоари. Командният модул на "Аполо" трябва да бъде изключен напълно, за да се пестят батериите му - без горивни клетки те ще се изтощят и токът няма да стигне за завръщането на Земята. Всички останали процедури трябва да се вършат посредством лунния модул - включително и корекцията на полета, като се запалва двигателят на спускаемата степен. Започва дългото, мъчително, мизерно завръщане. Лунният модул е предназначен да поддържа живота на двама души в продължение на 48 часа, докато се намират на лунната повърхност. Сега в модула трябва да оцеляват трима мъже в продължение на 90 часа. Всички системи, които не са основни, трябва да се изключат - за да се пести ток. Температурите на борда на кораба бързо достигат до точката на замръзване. Част от храната става негодна за ядене. И представете си колко е било гадно на астронавтите в лунния модул - той е бил твърде тесен за двама, а какво остава за трима. Макар и да не кацат на Луната, астронавтите достигат естествения ни спътник и виждат обратната страна със собствените си очи. Credit : NASA Абсолютно е вярно, че тиксото спасява екипажа в този труден момент. Изненадващо, не кислородът е дефицитен, дори и на фона на експлозията на резервоарите на командния модул. Проблемен се оказва въглеродният диоксид, който се образува вследствие на дишането на астронавтите и се натрупва в кабината. Лунният модул е разполагал с филтри, които са могли да премахват въглеродния диоксид от двама души в продължение на два дни, но на борда му се намират трима души. В командния модул е пълно с филтри, но те са квадратни и не могат да влязат в гнездото на лунния модул, което е кръгло. Наземните екипи и астронавтите трябва да се трудят заедно и да измислят как да вкарат кръг в квадрат. И то само с нещата, които са налични на борда на кораба - чантички, картон, маркучи и, да, прословутото тиксо. Специален екип, ръководен от Ед Смайли, успява да измисли интелигентно решение. "Концепцията претърпя известна еволюция", спомня си инженерът на НАСА Джери Уудфил. "Трябваше да се прикачи маркуч от скафандър към порт, който издухва въздух през маркуча към въпросния скафандър. Но ако скафандърът бъде елиминиран и вместо него изходът на маркуча бъде някак си прикачен към квадратния филтър, тогава, може би, екипажът щеше да бъде спасен". През последните часове от мисията повреденият сервизен модул е изхвърлен. С остатъчната мощност от лунния модул, системите на командния модул са повторно активирани като подготовка за прибирането у дома. Въпреки студените и влажни условия, спускаемата капсула сработва благополучно и на 17-ти април 1970 г. екипажът се завръща на Земята успешно, 142 часа след изстрелването. Драмата с кораба "Аполо 13" променя завинаги облика на космонавтиката. Самият президент на САЩ Ричард Никсън е сериозно смутен - той се притеснява, че ако някой кораб отново аварира и екипажът му този път умре, това ще има политически последствия за него. Никсън дори се опитва да прекрати подготовката за последната мисия до Луната "Аполо 17", която е предварително планирана за края на мандата му. Слава Богу, че не успява, и мисията е проведена през декември 1972 г. - месец след президентските избори. Но Никсън оценява колко е важно в този свят да има герои - и астронавтите чудесно се вписват в тази роля. Макар и президентът да не желае да повиши бюджета на НАСА, той решава да продължи пилотираната програма на агенцията посредством проекта "космическа совалка". Макар и да е много по-скромна от грандиозните експедиции "Аполо" до Луната, макар и астронавтите вече да летят само в околоземна орбита, новата програма продължава напред. А благодарение на совалките е построена Международната космическа станция. Днес фокусът на пилотираната космонавтика е МКС - и така ще е и в близко бъдеще. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3282-2020-apollo-13-half-century