Gravity

Шпага, може би моят коментар не беше добре написан и повече обърква отколкото разяснява. Може да го пренебрегнеш.

Дори и при нулева космологична константа има такива ситуации (имам предвид нетривиална гравитация, не отблъскване). Има решения за които Ricci=0, но Riemann=/=0.

Важен е контекста. Понятието "вакуум" може да има различен смисъл. Например може да означава отсъствие на каквато и да е материя. Може да означава и отсъствие на изтучници на дадено поле. Например заряди и токове в елктродинамиката. Така вакуумните решения на уравненията на Максуел описват електромагнитно поле при отсъствието на заряди и токове, но има налична материя (електромагнитното поле). Може да означава и някаво основно състояние на дадено поле, например най-ниското енергиино състояние. Така, че "вакуум+гравитация" трябва да се разбира в смисъла, който това понятие има в ОТО. Това може да изглежда странно защото в Нютоновата гравитация такава ситуация няма. Там отсъствието на материя означава отсъствие на гравитация. В ОТО има една камара случаи, където няма материя, но има нетривиална гравитация. Например гравитационните вълни.

Само да вметна, че масата на черната дупка не е величина, която характеризира количеството материя в черната дупка. Черните дупки са описват от вакумни решения, без каквато и да е материя. Самата маса не е на черната дупка, а на цялото пространство-време. Тя (масата) не може да се локализира.

Започнах Чернобил, доста интерсен.

Поаро го гледах преди около половин година. В момента нямам сериали, които да селедя, но темата ще даде идеии.

Явно нямаш представа какво е наука.

Понякога в популярните предаваня изложението не е особено прецизно и е пълно с неточности. Също така когато някой, който не е добре запознат с тематиката, гледа подобни предаваня не винаги с спомня точно какво е казано. Радиуса на видимата вселена е 46 милд. св. г. Скорост на разширяване на вселената е безсмисленно като понятие. Не е много сигурна! Оставам с печатлението, че според теб научните теории имат за цел да казват някакви истини относно природата, някакви абсолютни твърдения.

https://www.forumnauka.bg/topic/15002-тъмна-материя/

Шпага този въпрос си го задавала и преди, но какво имаш предвид под това дали СТО е приложима и спрямо тъмната материя? И какво означава, че трябва да го приемем?

Аз не казвам, че темата е излишна. Но след като той я започва, може да немери информация и да започне обсъждането. Също така не ми харесва въпроса му дали "има някава база от където са тръгнали изледователите", от което прозира съмнението му, че учените само си фантазират.

Защо не се разровиш из интернет?

https://www.nytimes.com/2019/05/24/obituaries/murray-gell-mann-died-.html https://en.wikipedia.org/wiki/Murray_Gell-Mann

Защо не се разровиш и потърсиш информация по въпроса?

Никъде не се парадира с това. Добре известно е, че е невъзможно, дори принципно, да се предава информация със сплетени частици със скрост по-голяма от тази на светлината. https://en.wikipedia.org/wiki/No-communication_theorem

Точно това казвам и аз. Тъй като различните хора влагат различен смиъл в тези думи, то не е коректно да се използват цитати на други хора. Това че Айнщайн е на мение, че науката и религията са съместими, и това, че някой потребител тук във форума казава същото, съвсем не означава, че имат предвид едно и също нещо, нито пък, че цитата на Айнщайн е подкрепа на тезата на форумника. И трите думи наука, религия и съвместими могат да имат най-различно значение за различните хора. Например за Айнщайн, както се вижда от есето, думата религия има смисъл на морална философия/етика и стремежът на човек към такъв идеал. Но при всички случай изключва каквото и да е било съществуване на свръхестественото.

Прочети малко по-надолу. Там пише "Агностик е човек, който не твърди, че има или няма Бог или богове. Агностицизмът е философско течение, което твърди, че не знаем каква точно е истината за Бог, боговете и живота след смъртта." Това е отношението на всеки атеист. Строго погледнато абсолютно всички хора са в тази категория. Никой не знае каква е истината за Бог. Въпросът е дали варваш или не. Ако не вярваш си атеист. Ако вярваш с вярващ в Бог. п.п. За тези, които постоянно повтарят, че да си атеист означава да вярваш в липсата на Бог, ми напоня на цитата (не помня от кого), че това е същото като да кажеш, че след като не събираш марки значи имаш хоби.

Идеята за свободна воля е несъвместима с науката. Няма нито един научен модел, който да е съвместим с тази идея.

Но Айнщайн изпозлва думата религия в точно определн смиъл, който той уточнява в есето. И това не е смисъла на думата, който вярващите влагат в нея. Но вярата в същесвуването на бог е съществена тук. Въпросът е дали тази вяра (в частност вярата във въскресението на Христос) е съвместима с науката. И отговара е, не не е. Всички атеисти са агностици.

Например?

Шпага, истината е, че няма никакви аргументи за съществуването на бог (или каквито и да е било свръхестествени неща). Не само категорични и подкрепени с доказателства, а дори и само такиви, които биха ни накрали да се замислим, че може бе има свръхестествени неща.

И как точно е свързан цитата на Айнщайн, атеист от еврейски произход, със вярата във въскресението на Христос?

Goro Shimura, Princeton’s Michael Henry Strater University Professor of Mathematics, Emeritus, died on Friday, May 3, in Princeton, New Jersey. He was 89. Photo by Orren Jack Turner, 1964 “Goro Shimura was a major research mathematician, creative and original and inspiring,” said Robert Gunning, a fellow math professor. “He was a quiet presence around the department and we will miss him deeply.” He was “a true giant in the fields of modern number theory, arithmetic geometry and automorphic forms, whose pioneering papers and ideas have shaped these fields in unmistakable and enduring ways,” said Jonathan Hanke, a visiting lecturer in mathematics at Princeton who was Shimura’s last graduate student. “He established many deep and surprising connections between these fields and often seeded research directions with his own pioneering and foundational work.” The Shimura varieties, generalizing elliptic functions with complex multiplication, are at the center of geometric theory, said Peter Sarnak, Princeton’s Eugene Higgins Professor of Mathematics. “Fundamental mathematical truths have long shelf lives, and this is especially true for Shimura’s works,” Sarnak said. Shimura once said that his guiding philosophy was that many geometric objects have a natural way of being presented other than the conventional mathematical expressions. This thinking led him to solve many longstanding problems and raise new areas of inquiry. In 1964, he formulated an important conjecture, building on the work of his friend Yutaka Taniyama, that suggested a surprising relation between elliptic and modular curves. That conjecture turned out to be key to then-Princetonian Andrew Wiles’ solution of Fermat’s Last Theorem, as several Princeton professors discussed in a BBC documentary on the subject (transcript available here). Fermat’s problem “had always had this great symbolic attraction for number theorists, but it wasn’t important,” said Wiles at the time. But when he discovered its link to Shimura’s work, “which we all agree is tremendously important … the romantic appeal of Fermat’s Last Theorem was linked to the genuine mathematical importance of the Taniyama-Shimura conjecture,” Wiles said. “Shimura was a man of the highest standards for research as well as for life in general,” Gunning said. “I remember many discussions of possible appointments to the Princeton mathematics department in which a major question was whether the appointment was up to Shimura’s standards.” Hanke echoed those sentiments: “He was a tireless champion of the highest standards of professional conduct for research papers and mathematical communication — a truly principled person of integrity who cared deeply about the literature, academia and the impact that compromising standards could have on the next generation of young researchers,” he said. “While I have known many Fields medalists (and co-authored several papers with one), it is the highest privilege of my academic life to have been his student and to grow under the tutelage of a master like Goro Shimura. I have never met his equal and deeply treasure the time we have spent together — as adviser, then colleague and later as a friend.” Photo courtesy of Haru Shimura Born Feb. 23, 1930, in Hamamatsu, Japan, Shimura studied at the University of Tokyo, obtaining his B.A. in 1952 and D.Sc. in 1958. He taught at the University of Tokyo and Osaka University before coming to Princeton in 1962 as a visiting professor and then joining the regular faculty in 1964. He transferred to emeritus status in 1999. Many of Shimura’s advisees have become leading figures in their fields. “I was his last graduate student, which made our mathematical levels maximally mismatched — he was at the height of a monumental career in number theory and I was a beginning graduate student,” said Hanke, a 1999 graduate alumnus. “He advised me to ‘find my own problems’ — difficult advice to follow, but clearly what led him to his greatness. He was willing to explore questions regardless of whether there was a pre-existing formalism there to support him.” Among many honors and awards, Shimura received a Guggenheim Fellowship in 1979, the Cole Prize for number theory in 1976, the Asahi Prize in 1991 and the Steele Prize for lifetime achievement in 1996. He is a member of the American Mathematical Society and the Mathematical Society of Japan, and he was a visiting member of the Institute for Advanced Study five times. He wrote more than 100 scholarly papers and books, including his 2008 autobiography, “The Map of My Life,” and a coffee-table book about the Imari porcelain that he spent 30 years collecting: “The Story of Imari: The Symbols and Mysteries of Antique Japanese Porcelain.” “I recall him showing me around his home once,” Sarnak said. “He had two desks there, one at which he worked in the morning on new research, and a second one which was devoted to polishing and preparing for publication papers, and I think this was used in the afternoons. After making a breakthrough and completing a draft of a new paper, he would put it in a drawer in the second desk for a period of a year or so to let it mature, before returning to it and presenting it to the mathematical community. Given his striking publication record, it is clear that this technique was very effective.” Shimura is survived by his wife, Chikako, his daughter, Tomoko, and his son, Haru. Memorial donations may be made to the Department of Mathematics at Princeton. View or share comments on a blog intended to honor Shimura’s life and legacy.