Gravity

Ако протона взаимодейства с други частици, тогава енергията може да е достатъчно голяма за да се образуват по-тежки частици. Ако имаш само протон и той се разпадне, то измежду новополучените частици трябва да има барион. Но всички други бариони са по-тежки от протона. От къде ще се вземе енергия за тях? За това свободен протон не се разпада, а е стабилен.

Не четеш ли какво е написано до тук в темата! Неутрона е малко по-тежък от протона. Свободен неутрон се разпада на протон, електрон и неутрино. Протона от друга страна няма на какво да се разпадне защото няма по-леки бариони от него.

Как го прецени това? Тъй като много добре разбираш квантовата физика и познаваш много добре всички физици и следователно можеш да прецениш до колко те разбират квантовата физика? Или тъй като на теб не ти е ясна и щом на теб не ти е ясно то не може на други да е ясно, следователни не я рабират?

Протона е най-лекия барион. При разпад се получават по-леки частици и една трябва да е барион за да се запази барионния заряд. При условие, че няма такива на какво ще се рападне?

Не си паказал сметките (калкулациите), какво очакваш да коментираме? Такова нещо като най-малка черна дупка няма.

Коментарът ми беше относно това. Нулата е цяло число, затова частици със спин нула имат цял спин.

Нулата е цяло число.

Няма движение по крива. Това са мировите линии и те са прави (геодезични). Ако вземеш лист хартия и начертаеш няколко прави, след това го навиеш като цилиндър, ще имаш горната ситуация и правите си остават прави в цилиндъра.

Рибаря наводни другата тема, пък и тя като че ли е изчерпана, но тъй като имах още един пример реших да го спомена ако някой не го е срещал и ако има интересуващи се. Имаме пространство-време с поне едно крайно пространствено измерение. В случая на 1+1 изерения пространство-времето ще е цилиндър. Предполагаме, че няма гравитация (плоско пространство-време) и имаме два наблюдателя, които винаги са били инерциални и се реят свободно из космоса. Предполагаме, че се движат един спрямо друг с някаква скорост. Когато единия минава по край другия си сверяват часовниците. Ако ситуацията е такава, че единия обикаля вселенята по крайното измерение, те ще се срещнат отново и отново и отново... Каква ще е възрастта им при повторната среща? От гледна точка на всеки другия се движи и следователно другия ще е по-млад при срещата. Което разбира се е абсурдно. Или ще са на еднаква възраст, което пък не се вързва с забавянето на времето. И най-важното никой от тях никога не търпи никакво ускорение. Отговора е, че единия (този който обикаля вселената) ще е по-млад. Е тук определено ускорението не играе никаква роля тъй като ускорение няма. Горнот сигурно не е добре казано, за това ето и картинка.

Това, че СТО важи само за инерциални системи и не може да се изпозва за неинерциални, за които е необходима ОТО, не е вярно. Разбира се какъв специален случай е СТО на ОТО е въпрос на конвенция, но съременното и общоприето разграничение не е свързано с инерциални/неинерциални системи. Критерият е дали има или не гравитация т.е. дали или не е плоско пространство-времето.

Зависи какво имаш предвид. Предполагам, че за теб простаранството на Минковски е нещо което идва с координати (t,x,y,z), а не геометричен обект за който могат да се избират най-различни координати. Ако изберем отправната система на Б2, то нещата стават малко по-сложи, но е точно така. В тази система и тези координати, неговата мирова линия е права, а тази на Б1 има чупка или завой в по-реалистичния случай. Относно инвариантността и зависимоста от скороста го обясних няколко пъти. Мисля, че ти е напълно ясно, но се преструваш и се инатиш.

Но в примера за който говори сканер чупките са еднакви. Представи си подобни триъгълници, ъглите са еднкави и въпреки това единя има по-голям преиметър. И при близнаците, чупките са еднакви, но единия остарява по-малко.

Какво разбираш под общи твърдения? И какво ако някои твърдения са общи! И питагоровата теорема е общо твърдения, но е вярна. Горните твърдения не си противоречат, съвсем ясно съм написал това. Ето още веднъж специално за теб. Собствентото време на даден наблюдател между две събития при които той е присъствал т.е. те са от мировата му линия е инвариант. То не зависи от никакви координати или отправни системи. Подобно на това как дължината на дадена крива между две точки от кривата е инвариант и независи от избора на координати. За да се пресметне собственото време може да изберем ОС и съответните координати и да смятаме. При подобен избор наблюдателя ще има някаква скорост в този система и формулата за собственото му време ще изпозва само тази скорост, не и ускорението. Ако изберем друга ОС, скоростта ще е друга, но резултата ще е същия. Това може да изглежда странно, но точно това е инвариантоста на собственото време. По абсолюто същия начин както и с дължината на крива. Няма значение какви координати избирам за сметките, резултата е същия. Това даже не е аналогия а е едно и също нещо.

Нищо подобно не правя. Горното е вярно независимо дали наблюдателя се движи равномерно и праволинейно или по какъвто и да е друг начин. Собственото му време е инвариант, може да се пресметне изпозвайки произволна система и зависи само от скоростта му в тази система, незавизимо дали е константа или променлива. Също така може мировата му линия да се раздели на отделни участъци и за сметките на спобственото време във всеки участък да се използва различа ОС. Това показва, че ускорението не играе роля, и никаква система не е "привилигирована" или условно неподвижна. В оригиналния парадокс може да разгледаме ОС на Б1, там сметките за неговото време и това на Б2 водят до Т1 > Т2. Може да разгледаме и ОС-ми на Б2, тази на отиване и тази на връщане. Тъй като за собственото време може да избираме произволна система(или системи) то сметките трябва да доведат до същия резултат. Но смятайки наивно се стига до Т1 < Т2. Това е прадокса. Общи твърдения има ускорение, земята е неподвижна и т.н. не разрешават нищо.

Разбира се собственото време не зависи от отправната система. Това което имах предвид тук в този контекст, и мисля че беше ясно, е че ако изберем ОС и използваме координатите на тази система за да пресметнем собственното време на близнака, то само скороста му в тази система участва във формулата, а не ускорението. Ако изберем друга система, то скороста му ще е друга, но пак само тя ще е важна и ако направим сметките пак ще получим същия резултат. И точно поради този факт ако се правят сметки в две различни системи и се получат различни отговори, то някъде има грешка. И разрешението на подобно противоречие не може да бъде някакво ускорение, нито някава условно неподвижна система.

В другата тема бяха дадени няколко примера, които показват, че ускорението не играе роля. Ето още един. Вместо да си представяш как Б2 спира и тръгва на обратно, представи си, че завива. Като през цялото пътуване скороста му остава постоянна по големина. И това той може да направи по различни начини, различни завивания т.е. различни ускорения. Но собственото му време зависи само от големината на скороста му. Така ускорение то не играе ролята, която ти му отдаваш. Б2 е също условно неподвижен. И неговата система е някак специална, въпреки, че не е винаги инерциална.

@Doris това вече беше казано няколко пъти и всички са съгласни с него (поне тези които вече го казаха). Това което е останало от дискусията е, че ти настояваш (може и да греша но така изглежда), че ускорението играе роля и че Б1 е найстина неподвижен и трябва да разглеждаме само неговата система, която е някак специална.

За да не се хаващат за това, да го прецизираме така: близнаците се раздалечават. Каквото и влияние да оказва това, след раздалечаването те са неподвижни един с друг. Сверяваме им часовниците с тези на земята. И след това потеглят.

Представи си, че караш с 10км/ч, стигаш до кръговото, завиваш и се отправяш в обратна посока. Като през цялото време си гледал скоростомера и скороста винаги е била 10км/ч. Разбира се ускорение е имало, но то в променило само посоката на движение, но не и големината на скороста. Когато ускорението променя и големината на скороста, то това ще окаже влияние на изтеклото време. Но това време ще зависи директно само от скороста, която няма да е постоянна в тази систуация.

Може и следния вариант. Двамата имат еднакви ракети с еднакво гориво. В началото са на някакво разстояние един от друг. Тръгват едновременно (в системата на земята) с еднакво ускорение. След като свърши горивото (едновремено) те продължават да се движат с еднаква скорост. Така всичко е абсолютно еднакво и за двамата, но те не са на еднаква възраст.

Няма такива формули. Първото е невъзможно за масови частици, второто е безсмисленно. Движението е отностително, няма абсолютен покой и такова неща като неподвижната система.

За това науката не работи с метода "така ми изглежда, значи е така".

1. Която и система да използваме, ако правим сметките коректно, ще получим един и същи резултат. 2. Как може ускорението да покаже коя система да разглеждаме като неподвижна!? 3. Забавянето на времето независи от ускорението, това е един от основните принципи в теорията. 4. Не е задължително ускорението да променя големината на скоростта. Може да променя само посоката.

Ролята на ускорението в парадокса на близнаците беше дискутирана в другата тема, не реших да отворя нова специално за това каква е ролята на ускорението. Ето един вариант на прадокса с три близнаци Б1, Б2, Б3. Близнак Б1 сто и на земята. Формулирам всичко в системата на Б1. Близнаци Б2 и Б3 тръгват едновремено в една посока. След време Т, Б2 се обръща и тръгва обратно със същата по големина скорост. Б3 продължава да пътува. Когато Б2 се върне, той спира при Б1 и заедно чакат Б3. Близнак Б3 се обръща след време 2Т и се връща. Така като се съберат и тримата имаме трима близнака на три различни възрасти. Това което е важно в този пример е, че Б2 и Б3 търпят абсолютно еднакви ускорения. Когато тръгват, когато се обръщат и когато пристигат. Разликата е, че обръщането на Б3 е по-късно от това на Б2. И въпреки, че ускоренията им са еднакви те са на различна възраст.