Gravity

Ако съществува нещто, то е естествено! Свърхестественото просто няма как да го има!

"I intend to live forever, or die trying." Groucho Marx

По точка 1. не съм съгласен, не е така. Суперпозицията не е равна на отсъствие на информация. Състоянието |спин нагоре> и състоянието |спин нагоре>+|спин надолу> имат еднакво много информация. Да не говорим, че това кое отдвете е суперпозиция е относително. По точка 2. примера няма нищо общо със ссуперпозиция. Той описва липса на информация, която дори не е аналогична на суперпозиция. По точка 3. не съм съгласен. Както казах и погоре супрепозиция на колкото и да е състояния има информационен смисъл. Точка 4. е предположение за това как би могло да се смята с кюбитове, но то пропуска сплитането, което е съществено за квантовото изчисление.

в какъв смисъл са опорочени?

Много дълга анкета и не разрешава да отговориш само на някои от въпросите. Относно интереса на потребителите се забелязва следното (поне за сега) 1. История (22 votes [16.42%]) 2. Археология (12 votes [8.96%]) 3. Науки за Земята (9 votes [6.72%]) 4. Литература (8 votes [5.97%]) 5. Психология (7 votes [5.22%]) 5. Биология (7 votes [5.22%]) . . . Шахат също е включен(!) и е по-популярен от математиката.

Може би това не е точно по темата, но имам следните коментари. 1. Егземус не описва суперпозицията коректно. Това, което той е описал в примера, е калсическо смесено състояние. Ето още един пример, ако хвърля монета и я закрия с ръка, тя е или герб или стотинка с равни вероятности и може да се опише със състотяние или герб или стотинка с вероятност 50 на 50. Но това не е суперпозиция. Ако се върнем към кюбитовете, например поляризация на фотон, то фотона може да е с вертикална поляризация, може и да е с хоризонтална. И ако не знам с коя е то описанието му е точно като при монетата. Но фотона може и да е в състояние, което е суперпозиция на вертикална и хоризонтална поляризация, и това състояние е коренно различно от това на или едното или другото. Като различието се състои в поведението на фотона. Чрез експеримент може да се различат двата варианта. Докато при монетата втроят вариант е невъзможен. Затова смятам, че разбирането на това какво е суперпозиция е необходимо преди да се разбере какво е квантовото изчисление. 2. В някои общи изложения обикновено се говори за това как квантовият компютър може да напрви всички изчисления с едно пресмятане и заради това е по-бърз. Но това може да е объркващо защото думата изчисление е изпозлвана в два различни смисъла. Това изчисление на всички стойности не е калсическото изчисление. Ето конкретен пример, ако имаме числата от 1,2,...,n (записани двойчно) и функция f, то класически компютър може да изчисли стойностите на функцията правейки n изчисления. След което може да изпозлва тези стойности да пресметне нещо друго, например ако функцията е предиодична може да пресметне периода и. При квантовия компютър обикновено се казва, че ще пресметне всичките стойности на фунцията с едно изчисление, и тук е подвеждаща терминологията. Това което ще направи е започвайки от състоянието на суперпозиция |1>+|2>+...+|n> с едно изчисление ще доведе до състоянието |f(1)>|1>+|f(2)>|2>+...+|f(n)>|n>. Което не е същото като да пресметне всички стойности на функцията. Това което е направил е достигнал е до сплетено състояние, стойностите на фунцията и аргументите и са спелетени. След което може да изпозлва това за да пресменте нещо друго, но не всичко. Например сметка, които изисква знаенето и използването на всички стойности на функцията няма да е по-бързо от класически компютър. Но сметка която изисква замо отношението на стойностите на функцията към тези на аргумента, като например периода на функцията, може да се пресметне много по-бързо отколкото с класически компютър. Тук може и да греша, но до колкото знам май всички случай при който квантовият компютър дава експоненциално забързяване са свързани с пресмятането на период на фунция.

А защо не зададеш един единствен и конкретен въпрос, после другите? Сега изглежда като, че ли искаш някой да ти изнесе мини курс по квантово изчисление! Очевидно няма да стане. Пък и не казваш какво си чел.

Тези въпроси си ги задавал и преди, но имаш нереалистични очаквания за отговорите им. За да разбереш какъв е принципа на работа, трябва да се запознаеш първо с квантовата механика, защото ако не ти е ясно какво е супрепозиция няма смисъл да задаваш останалите въпроси. Пък и всичко това го има написано на много места. Само трябва да се поинтересуваш и да четеш.

http://en.wikipedia.org/wiki/Emmy_Noether

Sorry, dnes ima problem s kirilitsata.

Da, toqchno taka. Primera purvanachalno e daden tochno kato argument, che foton, koito se "izkachva" v gravitacionno pole shte gubi energia (chestotata mu shte se promenia). p.p. Joro, ne znam kakuv tochno ti e problema s men, no moje li malko po-koelgialno!

Dobre de Joro, imash konstruktsia pri koiato gravitacionnata sila deistvashta na ednata strana e po-goliama ot tazi deistvashta na drugata strana. I tova e taka prez tsialoto vreme. Ako go ostavish vurteneto shte se uskoriava neprestanno, zashtoto mu deistva sila t.e. shte se vurti vse po-burzi i po-burzo! I tova samo pod deistvieto na gravitatsiata, a tia e konservativna sila. Ako go nakarash da raboti pak shte e vechno. Rabotata kojato vurshi shte go zabavia, no mehanizma se uskoriava postijanno taka che...

Da, no tam kudeto dejstva uskoriavashto shte e po-goliama zaradi razlikata v tegloto na vuzbudenite atomi, i niama da se uravnovesiava! Kolkoto i da e malka razlikata shte ima razlika i suotvetno shte si vurshim rabota bez razhod na energija vechno. Tova e razlikata s sifonite, ne e lesno da se vidi kude e ulovkata.

Dobre, no po-gore sum dal primer kudeto shte se vurti!

А сифоните ще се въртят ли ако не им точиш енерги и няма загуби?

Въпроса е принципен! Дали теглото на въбуден атом в сревнение с невъзбуден може да се измери е без значение. Но хубаво, нека да са акумулатори.

Bondi

Той примера е от книга по друга тематика (теорията на относителноста). Ако напиша, човек лесно ще го намерите из нета. Каква точно е причината? Линка е към доста дълъг текст. Не мога да се досетя какво имаш предвид, не мога да чета мисли. Ако имаш предвид ЗЗЕ, те всичките вечни двигатели неработят заради ЗЗЕ.

Каквито и да са загубите пак ще има кяр. Дори и ако е възможен само принципно ще има лоши послдствия за науката. Патент не става, защото това го има в много книги и е добре известен пример. Даже е именуван на този, който пръв го е предложил.

Хубаво, ето още един вечен двигател. Имаме поточна лента, която въври вертикално, малък кръг, след това вертикално на долу, малък кръг и после пак нагоре и т.н. Надявам се, че това е ясно за да не прикачвам картикна (като виенско колело). На лентата има кутии, във всяка от тях има по един атом. Атомите от едната страна са във възбудено състояние, атомите от другата страна са в основното състояни. Тъй като E=mc^2, тези във възбуденото състояние ще са по-тежки и ще задвижват лентата. И сега хитрината. Всеки от възбудените атоми като стигне в най-долното положение излъчва светлина, и преминава в основното си състояние. Светлината се отразява с помоща на огледала до горната част на лентата, където се поглъща от атом в основното състояние и т.н. Вечен двигател!

Искаш да кажеш, че тук има и научни теми!

Joro, kakvo ti stave dnes! Ne se zaiajdam, prosto vuprosa iznikna i go zsadadoh, kakvo zaiajdane vojdash tuk?

I kude e dokazatelstvoto?

Joro, tova e jasno. No mojat vupros e, ako otnoshenieto na obikolkata kum diametura na vsjaka okrujnost e konstanta, to sledvali che povurhninata e ravnina?

При дадена повърхнина отношението на обиколкота към диаметъра може да не е постояно, а да зависи от окръжността. Но въпроса е интересен, ако е постояно то какво може да е? Не бих се учудил, ако следва, че повърхнината е с нулева кривина и отношението е пи.