Gravity

@vorfax: Какъв е проблема да се критикува филм, който не е гледан! Аз лайна не съм ял, но това не ми пречи да критикувам вкусовите им качества. (тук не правя аналогия на филма с лайна, просто такава е приказката) Също така не разбрах какво като филма не е исторически, нима това означава, че не може да се критикуват историческите неточности.

Който има осцилоскоп може да пробва, който няма да си набави. Докато си набавяте осцилоскопи статията от уикипедията има достатъчно инфо и накрая на страницата има линкове към интерактивни аплети (това така ли е на български?). http://en.wikipedia.org/wiki/Lissajous_curve

@сириус: Това което на писа не приличаше на мнение. Нямам нищо против ако изразяваш мнение независимо какво е, но ти написа следното: Може би трябва да изразяваш мненията си по по-ясен начин. Защото горното ми изглежда точно като оценка, а не мнение. Да попитам пак, как разбра това, че от тук пишещите никой не е правил наблюдения и сметки? Ами ако се окаже, че някой ги прави! И какви са тези противоречиви теории, които са били обсъждани? Аз не съм ги заблязал. Да нямаш предвид квантовата механика или теорията на относителноста? И пак, това че ги смяташ за противречиви твое мнение ли е?

Не съм.

Космология, на български. http://www.phys.uni-sofia.bg/~astro/docs/cosmology_bac.pdf

Сириус, защо смяташ, че можеш правилно да прецениш и оцениш компетенцията на останалите потребители? Това не е риторичен въпрос и намек, че е в разрес с правилата. Просто питам как превиш преценката и защо си сугурен, че си прав. Не е ли възможно да се заблуждаваш. Не, ти много често слагаш науката и псевдонауката в един кюп. И това е омаловажаването, защото разликите са много и огромни. ОТ @vorfax: При Малоум ситуацията е следната. Той има собствена хипотеза (и дори самиздат книга) и смята, че тя обеснява същността на физиката и всички останало, от вселената до елементарните частици и възникването на живота. Също така във всяка тема, независимо от тематиката, той винаги се намесва с неговата хипотеза и пише горе долу едни и същи неща. Всеки разговор с него води до абсолютно идентични постове, вместо да си губиш времето просто прочети някои от по-старите теми, в които той е участвал.

В какъв смисъл?

http://www.eftaylor.com/pub/projecta.pdf

Моят коментар беше, че не е нужно да се смятат тези две наща отделно. Написал съм идеята как се смята всичко наведъж.

Малък коментар. В клипа, както и на всички други места, се казва, че има два ефекта които водят до разлика в показанията два часовника, един на земята, втори на сателита. Единият ефект идва от това, че двата часовника имат различна линейна скорост т.е. единя се движи спрямо другия и следователно според СТО ще има разлика в хода на часовниците. Вторят ефект е поради това, че часовниците се намират на различни места в гравитационното поле и според ОТО ще тикат по различен начин. Сумарно, едното води до изоставяне другото до избързване, ще има разлика и тя трябва да се отчита. Но СТО е специална теория и ОТО е обща в смисъл на това, че СТО е частен случай на ОТО, и ОТО обхваща всички ситуации. За това СТО дори не е необходимо да се споменава. Ето как стават сметките на ниво идея. Земята не е сферична и статична, но ефектите от въртенето и лиспата на пълна сферична симетря са пренебрежимо малко. Това разибра се е нещо което трябва да се обоснове. Тогава с достатъчно добро приближение може да изпозлваме решението на Шварцшийлд. Използвайки, че часовника е винаги на един и същи радиус и от симетрията може да разглеждаме само случая когато е в екваториалната равнина, метриката дава директно връзката между собственото време на часовника и координатното време. Участвата и масата на земята, радиуса на който се намира часовника и ъгловата му скорост. Като направим това за двата часовника и елиминираме координатното време получаваме връзката между показанията на двата часовника. Остава единствено да се намерят радиусите и ъгловите скорости. Тук може да се изпозлва класическата механика като добро приближение. Което разбира също трябва да се обоснове.

Зависи от модела, при някои да, точно това означава.

Не е и лесно. Чак сега разбрах, че имаш предвид, че си решавал диференциални уравнения.

Жоро, това към кого е адресирано и какво си казвал!? До сега не си се намесвал в тази тема. Да не би да си постнал това в грешната тема?

Не разбрах какво точно казваш тук!

Малко уточнение, големият взрив (сингулярноста) не е събитие, нито съвкупост от събития, не е част от пространство-времето. Той е идеализиранта граница в миналото. За самия въпрос зависи какво имаш предвид. Събития които са се случули през първите няколко стотин хиляди години (380 000) не могат да се видят с електромагнитни вълни. Биха могли с гравитационни, но за сега това не го можем. От друга страна всички данни с които разполагаме показват, че вселената е на крайна възразст т.е. всички данни категорично и недвусмисленно показват, че е имало начална сингулярност. Тук трябва да се отблеже, че това е в рамките на неквантовата гравитация. Но за сега няма теория включваща квантовата теория и гравитацията. След като се намери, тогава ще може, поне принципно, да се даде отговор на това какво е естеството на началната сингулярност. Повечето физици смятат, че не би трябвало да има сингулярности. Но кой знае.

В какъв смисъл не може да се определи? За разширението не е необходим голям взрив. Вселената може да се е разширявала винаги и да е съществувала безкрайно дълго време. Или да е имало период на свиване и после на разширение.

Реликтовото лъчение е от момента когато велената е била на възраст 400 000 години. Доста след началната сингулярност.

Малко неубедително.

Малоум, това да не би по грешка да си го пуснал тук? Иначе какво общо има с темата!!!

Добра тема! Това което е интересно е, че трябва да се вземе предвид както специалната така и общата теория на относителноста.

Това е хубавото на науката, че може да се коригира. Но тук има една подробност, която пропускаш. В днешно време науката е достатъчно развита и е имала достатъчно дълъг опит и не изказва такива абсолютни твърдения, поне не и в специализираните книжни носители. С други думи науката не казва "вселената е статична" и точка по въпроса. Това което казва е, че всички наблюдения с които разполагаме са съвместими с модел на статична вселена. След като се натрупат нови наблюдения, модела се променя. И новото твърдение е, че всички наблюдения са съвместими с разширяваща се вселена (със забавящ се темп, не с постояна скорост). После с ускорение и така на татък. И не е нужна вяра, а разбиране на модела, както на теорията така и на това на какви наблюдения се основава и какви са му границите на приложение. За това в науката моделите не се доказват. Те само се тестват и могат или да се "дънят" или да са съвместими с експериментите. И така докато се намери нещо несъвместимо с модела и т.н.

При наблюденията, за които Шпага е дала линк, няма измерване на гравитационни вълни. Наблюдава се реликтовото лъчение и се търсят следи от гравитационни вълни. Ако някой ти влезе в градината през ноща и ти на сутринта видиш оставените стъпки, това не е в разрез с факта, че ти не можеш да виждаш през ноща, нали?

Историк, отклоняваш темата.

В една друга тема беше споменато, че човек също трябва да вярва и в разширението на вселената, освен разбира се ако не се занимава професионално точно с тези неща и може лично да провери. Но като изключим космолозите и астрофизиците, ние останалите трябва да вярваме тъй като не изпозваме телескопи нито сме запознати с теорията на която е базирана и не правим сметиките. Относно теорията и сметките, човек при желание може да положи труда и да се запознае и да не се осланя на популярни издания и да не вярва на учениете. Но за наблюденията няма друг избор освен да се довери на учените. Подобни примери могат да се дадат много, та темата за дискусия е има ли разлика между науката и религията след като и в науката е наобходима вяра поне за някои неща? Една очевидна разлика е, че в науката поне принципно всеки може да провери, докато в религията никой. Също така в науката, въпреки че мнозинството не може да провери и трябва да се доверява (вяра е твърде разлино според мен), то има хора, при които не е необходима вяра, все пак тези опити и наблюдения се правят от хора. Както и да е, интересно ми е какво мислите вие. заб. Под наука разбирам природни науки.

Разбира се, но конретно за твоята "теория" грешна не е подходящото определение. Точното е това което е Паули е казвал "Дори не е грешна".