Gravity
Потребител-
Брой отговори
4964 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
29
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Gravity
-
@vorfax: Какъв е проблема да се критикува филм, който не е гледан! Аз лайна не съм ял, но това не ми пречи да критикувам вкусовите им качества. (тук не правя аналогия на филма с лайна, просто такава е приказката) Също така не разбрах какво като филма не е исторически, нима това означава, че не може да се критикуват историческите неточности.
-
Който има осцилоскоп може да пробва, който няма да си набави. Докато си набавяте осцилоскопи статията от уикипедията има достатъчно инфо и накрая на страницата има линкове към интерактивни аплети (това така ли е на български?). http://en.wikipedia.org/wiki/Lissajous_curve
- 5 мнения
-
- 1
-
@сириус: Това което на писа не приличаше на мнение. Нямам нищо против ако изразяваш мнение независимо какво е, но ти написа следното: Може би трябва да изразяваш мненията си по по-ясен начин. Защото горното ми изглежда точно като оценка, а не мнение. Да попитам пак, как разбра това, че от тук пишещите никой не е правил наблюдения и сметки? Ами ако се окаже, че някой ги прави! И какви са тези противоречиви теории, които са били обсъждани? Аз не съм ги заблязал. Да нямаш предвид квантовата механика или теорията на относителноста? И пак, това че ги смяташ за противречиви твое мнение ли е?
-
Космология, на български. http://www.phys.uni-sofia.bg/~astro/docs/cosmology_bac.pdf
-
Сириус, защо смяташ, че можеш правилно да прецениш и оцениш компетенцията на останалите потребители? Това не е риторичен въпрос и намек, че е в разрес с правилата. Просто питам как превиш преценката и защо си сугурен, че си прав. Не е ли възможно да се заблуждаваш. Не, ти много често слагаш науката и псевдонауката в един кюп. И това е омаловажаването, защото разликите са много и огромни. ОТ @vorfax: При Малоум ситуацията е следната. Той има собствена хипотеза (и дори самиздат книга) и смята, че тя обеснява същността на физиката и всички останало, от вселената до елементарните частици и възникването на живота. Също така във всяка тема, независимо от тематиката, той винаги се намесва с неговата хипотеза и пише горе долу едни и същи неща. Всеки разговор с него води до абсолютно идентични постове, вместо да си губиш времето просто прочети някои от по-старите теми, в които той е участвал.
-
http://www.eftaylor.com/pub/projecta.pdf
-
Моят коментар беше, че не е нужно да се смятат тези две наща отделно. Написал съм идеята как се смята всичко наведъж.
-
Малък коментар. В клипа, както и на всички други места, се казва, че има два ефекта които водят до разлика в показанията два часовника, един на земята, втори на сателита. Единият ефект идва от това, че двата часовника имат различна линейна скорост т.е. единя се движи спрямо другия и следователно според СТО ще има разлика в хода на часовниците. Вторят ефект е поради това, че часовниците се намират на различни места в гравитационното поле и според ОТО ще тикат по различен начин. Сумарно, едното води до изоставяне другото до избързване, ще има разлика и тя трябва да се отчита. Но СТО е специална теория и ОТО е обща в смисъл на това, че СТО е частен случай на ОТО, и ОТО обхваща всички ситуации. За това СТО дори не е необходимо да се споменава. Ето как стават сметките на ниво идея. Земята не е сферична и статична, но ефектите от въртенето и лиспата на пълна сферична симетря са пренебрежимо малко. Това разибра се е нещо което трябва да се обоснове. Тогава с достатъчно добро приближение може да изпозлваме решението на Шварцшийлд. Използвайки, че часовника е винаги на един и същи радиус и от симетрията може да разглеждаме само случая когато е в екваториалната равнина, метриката дава директно връзката между собственото време на часовника и координатното време. Участвата и масата на земята, радиуса на който се намира часовника и ъгловата му скорост. Като направим това за двата часовника и елиминираме координатното време получаваме връзката между показанията на двата часовника. Остава единствено да се намерят радиусите и ъгловите скорости. Тук може да се изпозлва класическата механика като добро приближение. Което разбира също трябва да се обоснове.
-
Зависи от модела, при някои да, точно това означава.
-
Не е и лесно. Чак сега разбрах, че имаш предвид, че си решавал диференциални уравнения.
-
Жоро, това към кого е адресирано и какво си казвал!? До сега не си се намесвал в тази тема. Да не би да си постнал това в грешната тема?
-
Не разбрах какво точно казваш тук!
-
Малко уточнение, големият взрив (сингулярноста) не е събитие, нито съвкупост от събития, не е част от пространство-времето. Той е идеализиранта граница в миналото. За самия въпрос зависи какво имаш предвид. Събития които са се случули през първите няколко стотин хиляди години (380 000) не могат да се видят с електромагнитни вълни. Биха могли с гравитационни, но за сега това не го можем. От друга страна всички данни с които разполагаме показват, че вселената е на крайна възразст т.е. всички данни категорично и недвусмисленно показват, че е имало начална сингулярност. Тук трябва да се отблеже, че това е в рамките на неквантовата гравитация. Но за сега няма теория включваща квантовата теория и гравитацията. След като се намери, тогава ще може, поне принципно, да се даде отговор на това какво е естеството на началната сингулярност. Повечето физици смятат, че не би трябвало да има сингулярности. Но кой знае.
-
В какъв смисъл не може да се определи? За разширението не е необходим голям взрив. Вселената може да се е разширявала винаги и да е съществувала безкрайно дълго време. Или да е имало период на свиване и после на разширение.
-
Реликтовото лъчение е от момента когато велената е била на възраст 400 000 години. Доста след началната сингулярност.
-
Малоум, това да не би по грешка да си го пуснал тук? Иначе какво общо има с темата!!!
-
Добра тема! Това което е интересно е, че трябва да се вземе предвид както специалната така и общата теория на относителноста.
-
Това е хубавото на науката, че може да се коригира. Но тук има една подробност, която пропускаш. В днешно време науката е достатъчно развита и е имала достатъчно дълъг опит и не изказва такива абсолютни твърдения, поне не и в специализираните книжни носители. С други думи науката не казва "вселената е статична" и точка по въпроса. Това което казва е, че всички наблюдения с които разполагаме са съвместими с модел на статична вселена. След като се натрупат нови наблюдения, модела се променя. И новото твърдение е, че всички наблюдения са съвместими с разширяваща се вселена (със забавящ се темп, не с постояна скорост). После с ускорение и така на татък. И не е нужна вяра, а разбиране на модела, както на теорията така и на това на какви наблюдения се основава и какви са му границите на приложение. За това в науката моделите не се доказват. Те само се тестват и могат или да се "дънят" или да са съвместими с експериментите. И така докато се намери нещо несъвместимо с модела и т.н.
-
При наблюденията, за които Шпага е дала линк, няма измерване на гравитационни вълни. Наблюдава се реликтовото лъчение и се търсят следи от гравитационни вълни. Ако някой ти влезе в градината през ноща и ти на сутринта видиш оставените стъпки, това не е в разрез с факта, че ти не можеш да виждаш през ноща, нали?
-
Историк, отклоняваш темата.
-
В една друга тема беше споменато, че човек също трябва да вярва и в разширението на вселената, освен разбира се ако не се занимава професионално точно с тези неща и може лично да провери. Но като изключим космолозите и астрофизиците, ние останалите трябва да вярваме тъй като не изпозваме телескопи нито сме запознати с теорията на която е базирана и не правим сметиките. Относно теорията и сметките, човек при желание може да положи труда и да се запознае и да не се осланя на популярни издания и да не вярва на учениете. Но за наблюденията няма друг избор освен да се довери на учените. Подобни примери могат да се дадат много, та темата за дискусия е има ли разлика между науката и религията след като и в науката е наобходима вяра поне за някои неща? Една очевидна разлика е, че в науката поне принципно всеки може да провери, докато в религията никой. Също така в науката, въпреки че мнозинството не може да провери и трябва да се доверява (вяра е твърде разлино според мен), то има хора, при които не е необходима вяра, все пак тези опити и наблюдения се правят от хора. Както и да е, интересно ми е какво мислите вие. заб. Под наука разбирам природни науки.
-
Разбира се, но конретно за твоята "теория" грешна не е подходящото определение. Точното е това което е Паули е казвал "Дори не е грешна".
- 4 мнения
-
- 2