Gravity

Това предполагам е към Малоум2. Имай предвид, че това което той пише са негови измислици и освен думите, употребен с различен смисъл от общоприетия, нямат нищо общо с науката. И защо атома не би могъл да съществува в празно пространство? Другите полета също са там, например електромагнитното и електронното. Това за протоните и неутроните не е така. Хигса дава маса на елементарните частици, протоните и неутроните имат и друга маса.

@Joro-01: Не видях къде в този текст се обеснява каквото и да е било относно пространството в атома!

Проблема идва от калсическите представи за частиците. Електрона не е малко топче което се върти около ядрото, друго малко топче.

Такива неща се появяват доста често, за това е добре да не се избързва с гръмките изказвания (това е препоръка към колежката, но тя явно е достатъчно самоуверена). Ето и мнението на Унру “The [paper] is nonsense,” Unruh said in an email to IFLS. “Attempts like this to show that black holes never form have a very long history, and this is only the latest. They all misunderstand Hawking radiation, and assume that matter behaves in ways that are completely implausible.”

@Sirius: За Ванга(или който и да е друг подобен случай) първо трябва да докажеш, че нещо е налице преди да го даваш като пример. Някакъв контролиран опит, който да показва наличието на явление. За сега има само твърдения и нито едно опитно наблюдение.

Synopsis: Relativity is Right on Time, Again

И тези са същите, просто са задраскани. Това се прави и днес, след както дадена цифра е изпозлвана и повече не участва в процеса (какъвто и да е той, например деление) я задраскваш за да знаеш, че е била употребена.

Всичките цифри са написани точно така както се пишат и днес!

Защо се разработва само от хора от института по български език?

30% от учениците предпочитат да четат научна литература! Аз бих казал, че това е изключително висок процент и само може да се радват. Определено не е негативен пример. Разбира се зависи какво се разбира под научна литература. п.п. Историк, същата критика като и в другата тема. Не е ли едно от правилата на форума да не се пускат теми само с линк(или копиран текст от линка, което е същото, само спестява едно кликване с мишката)?

Историк, копирал си някакъв текст и не си написал нищо! Това е същото като да пуснеш тема само с един линк в нея. Поне кажи две думи за автора и текста и защо го споделяш. Това превод ли е?

Аз също приветствам темата. Историята на математиката и физиката и биографии на учени от тези области са ми от любимите четива. Ако се чудиш в какъв ред караш, може да използваш конретни случай като рождени дни. Между другото ето тук (конретно за Риман) http://www.genealogy.math.ndsu.nodak.edu/id.php?id=18232 може да се види математическото "родословно" дърво на математиците. Това включва и сега завършващите. Кой е научния ръководител и каква е десертацията и т.н. От научния ръководител може да се види кой е бил неговия и т.н. Например ако Иван Иванов е защитил вчера (и си е въвел данните) може да се проследи до кой известен математик му стига родословието (най-вероятно Гаус). Това влючва и физиците. Конретен пример Волфганг Паули, учител Зомерфелд, учител Линдеман, учител Клайн, учители Плюкер и Липшиц, учител на Липшиц е Дирихле и т.н.

Охо, успех! Ако е тази новата книга, която е почти 1000 страници, е доста време ще трябва.

Аз препрочитам книгата (тази с шесте лекции) на Пенроуз и Хокинг. Мисля, че я има преведена на български.

Слагам го тук, но би трябвало да обхваща целия раздел "Естествени науки" и нищо друго, това е единственото изискване. Всеки, който се интересува от наука, да сподели какво чете в момента. Може да е книга или списание, или статия и т.н. Може да е популярно или специализирано, или нещо по средата.

Пак глупости. Това което е интересно е, че вие проявявате интерес към подобни простотии.

Източници много и с най-разлино ниво на строгост. Но дори и в уикипедията, ако пречетеш цялата статия а не само да търсиш по ключови думи, се вижда, че се използват и не непрекъснати фунции. Ако разглеждаш пространството от гладки, или дори само непрекъснати, функции то няма да е хилбертово пространство, и всички важни свойства за елементите му, както и за операторите няма да са изпълнени, а те са важни за физиката. Хилбертовите пространства се използват в КвМ по необходимост, не защото така им харесва на физиците. Просто с непрекъснати фунции не може да стигнеш много далече. И вместо да ме обвиняваш, че не съм чел и съм жонглирал с научни термини, седни ти и прочети малко, но не само да търсиш из нета по ключови думи без да ти е ясно за какво става дума. Но за да знам дали само се опитваш да окачествяваш знанията ми и да ме обвиняваш в неразбиране и объркване (и страното е, че ти го започна а сега се жалваш, че аз те обвинявам, ако искаш коректно отношение от другите трява първо и ти да се държиш коректно), ще те попитам за пореден път. Продължаваш ли да твърдиш, че непрекъснатоста не позволява наличието на такива функнции или не, или не можеш да прецениш? Ако само се заяждаш и увърташ, а нямаш ни най малкото желание да се изяснят нещата, тогава няма смисъл да продължаваме.

Грешката (една от грешките) беше, че написа (а то си стои там), че поради непрекъснатоста такава фунция не може да има. Което не е вярно независимо как увърташ. Вместо да кажеш, че си сгрешила ти упорито се опитваш да ме изкараш незнаещ. Сега продължаваш с нови грешки. Няма условие за непрекъснатост, това от къде го измисли? Типичното хилбертово пространство е L^2(R^3), и елементите му не са непрекъснати функции.

Ех, Дорис, ти си този, който заяви, че това са пречки. Ето в пост №13 казваш, че математическите изисквания за непрекъснатост не позволяват таква функция да съществува. Продължаваш ли да го твърдиш, или тактично вече не го споменаваш?

Dа така e, и ви чета (поне до като и той пишеше). Но вие също изпозлвате съответната терминология и фрази, просто те са на ежедневен език и не прави впечетление. Мое (скоромно) мнение е, че във форум по физика по презумция може да се използва физика и математика, а който иска по-подробно може да пита. Ето един аналог. В класическата механика, състоянието на частицата се описва от координатите и скороста и. Скороста на частицата може да е най-различна. Ако е по-голяма от съответната космическа скорост, тя може да отлети от земята, ако не е, ще падне обратно. Каква е скороста на частицата зависи от конкретната ситуация. Същото е и с вълновата функция. Каква точно е функцията зависи от ситуацията. Например ако измериш координатите на частицата, то в този момент фунцията и е локализирана до точка и е делта фунция на Дирак. Това го избягвах нарочно защото е иско повече обяснения и не е важно. В малко по-късен момент фунцията ще е друга и т.н. При определени условия може да е локализирана в някаква малка част от пространството, за виси от състоянието на частицата. Да, и ако фунцията е нула извън даден обем от пространстовот, то тя не може да бъде регистрирана извън този обем, и при измерване ще бъде намерен в този обем със 100% вероятност. Е, ако функцията е такава може да казжем, че частицата се намира в тази част от пространството (макар и това да е донякъде неточно и класически формулирано). Ако фунцията е ненулева в две отделни части от пространството и нула навсякъде другаде в даден момент, тогава може да кажем, че тя се намира на тези две места едновременно. Сега повтарям това което казах в самото начало. Не знам дали само поватрям едно или също или е станало по-чсно.

Дорис, пак грешиш. Първо непрекъснатоста ти пречеше, сега уравнението на Шрьодингер. И не е вярно, че няма решения, които да са локализирани. Също така смисъла на "на две места едновременно" е точно този, който написах, и няма директна връзка с корпускилно-вълновия дуализъм или принципа на Хайзенберг.

Става дума за вълновата функция. Нейният квадрат на модула е свързан с вероятноста електрона да бъде намерен в някаква част от пространството. Ето пример. Тази фунkция е нула освен там където се вижда графиката над абцисата, приблизително между -3 и 3. Това е едномерен случай, но е достатъчен. Вероятноста да намериш електрона върху правата между 100 и 200 (например) е нула, там фунцията е нула. Между -5 и 5 вероятноста е 100% и т.н. За случая "на две места едновременно", си представи фунция, чиято графика има две гърбици. И колкото са по-тесни гърбиците толкова по-локализирана е фунцията. И тук разбира се няма никакъв проблем с непрекъснатоста. Тази от картинката е непрекъсната. Относно оплакванията ти: все пак това е форум наука, и тук е подфорума за физика. Някакви знания по физика и математика са необходими за да се следи и участва в дискусиите. Не може всеки път всичко да се обеснява като за всеки. Но ако вие страничните наблюдатели имате въпроси, питайте. До колкото можем ще обясняваме. п.п. Относно споревете, не знам защо Дорис винаги иска да ми опонира, питай нея.

Това просто не е вярно! Функцията може да се локализира (т.е. да е нула извън) произволно малка част от пространството. Никакви проблеми няма с непрекъснатоста, дори може да е гладка (т.е. непрекъснати производни) от произволен ред. Дори може и да се локализира до дочка, но математически е малко по-трудно, трябва да се използват разпределения (обобщени функции). Не е нужно да ме обвиняваш в неразбиране, ако нещо не знаеш.

Израза "електрона се намира на две места едновремено" се използва само в популярните изложения и не е много точен и подвежда. Каквито и измервания да се правят, както и да се слагат детектори, никога една частица не може да бъде регистрирана едновременно на две различни места, само един от детекторите ще отчете, че частицата е там. А израза навява точно на тази мисъл, че частицата е на две места едновременно и може да се намери на тези две места едновременно. За това смятам, че израза не е точен и подозирам, че това е мотивацията за въпроса в тази тема. Също така не е и много прецизен. Симсълът, който се влага в него е, че частицата е в супрепозиция на двете състояния. И предполагам се подразбира сумата на двете състояни. Но има безкрайно много различни супрепозиции на тези две състояния (например разликата им), които също могат на ежедневен език да се нарекат "частицата е на две места едновремено". Дори и в популярните текстове може да се говори на по-точен език. Предполагам, че се използва този израз защото звучи по-мистериозно и загадъчно. И според мен това е много лош повод да се жертва яснотата на изложението.

Не, това е израза на ежедневен език, и проблема е в него и няма нищо общо с настоящото ни разбиране, колкото и време да мине с този език толкова може. Изказано на правилния език(математика) всичко е напълно ясно.