Gravity

Нали това питам в първия си пост. Написал съм, че нещо не е ясно и питам за разяснения. Ти защо ми репликираш!

Как да го прочета правлино! Пише, че за стипендия за отличен успех е неуобходимо редовно посещение на часовете. Не пише дали има такаво изискване за социална. Ясно, че ще е или едната или другата, а не и двете. По каква причина не взима социална?

Не ми е напълно ясно какво е станало. Пише, че правилото е за стипендии по успех. Което го разбирам, че не влиае на социалните стипендии. Тогава не би трябвало да има проблем, ако на нея се полага таква.

А за пространство-времето имаш ли коментари или само странични реплики.

@Doris: Аз мога само да си казвам мнението, мога и да пояснявам ако е необходимо. Но не мога и нямам намерение да убеждавам никого в нищо. Разговорът ни, така както го водиш, е уморяващ и непродуктивен.

Още малко към куеста за единното пространство време. Дори и да допуснем, че има такова нещо като отделно пространство и време, то пак можем да говорим за пространство-времето. То би представлявало пространството с течение на времето т.е. цялата история на пространството, минала, настояща и бъдеща, пространството във всеки един момент от времето. С други думи дори и при това допускане се стига до понятието пространство-време. От тук на таък остава задачата за моделирането му. Но това допускане (за времето и пространството) си има редица недостатъци и трудности. Най-малкото защото не може да бъде съчетано с теорията на относителноста било и то само принципно. Това "кога" и "къде" се случва нещо няма абсолютен смисъл. От друга страна понятието събитие е без подобни неодстатъци. И съвкупноста от всички събитя т.е. пространство-времето е абсолютно и смислено като понятие. Нещо повече, дори и да има отделни и абсолютни пространство и време, това само означава, че пространство-времето може да се разложи на двете съставки по абсолютен и каноничен начин. В крайна сметка и в двете ситуации е по-добре да се разглежда пространство-времето като основен обект за иследване.

@mnoogo: Ти нали отричаше кривината на пространство-времето, сега говориш за ГЗ, предполагам е съкращение на големия взирв. Теорията за големия взрив наред с много други неща описва кривинта на пространство-времето и ефекта и върху разширението на вселената.

Това означава ли, че се съгласяваш, че пространство-времето не е модел? Добре, нека да са първични понятия. Но каква е връзката с другите понятия, с наблюденията, измеванията и т.н.? Все пак това не са изолирани понятия. В крайна сметка за да разберем дали има такова нещо като пространство и такова нещо като време, трябва да кажем нещо за тях. Само да се твърди има пространство има време не е достатъчно. Не, не говоря за такава обективност, а за зависимост или не от някакъв избор. Например разсотянието между две точки в евклидовата равнина е обективно/абсолютно понятие, то не зависи от абсолютно нищо. Докато координатите на дадена точка не са, те могат да бъдат най-различни. Точно в този смисъл времето не е обективно/абсолютно, то зависи от избора на отправна система. Същото важи и за пространството. И точно от тук следва, че понятието време и пространство губят своя самостоятелен и обективен смисъл. Добавката беше, че дори и ти говориш за конретен модел на пространство-времето т.е. то не е модел, а има модели. Нали точно тук е едно от различнията в мненията ни.

Опс, трябва да е "Мисля, че няма различия относно тези твърдения."

Не мисля, че няма различия относно тези твърдения. Нашият дебат е по-скоро терминологичен и въпрос на конвенция. Лично аз смятам, че е най-естествено пространство-времето да бъде това, което се опитах да обясня по-горе и самото да бъде математически моделирано, отколкото да се избере един конкретен модел и този модел да бъде наричан пространство-време.

Doris, по една или друга причина, ти настояваш, че пространство-времето е модел. Аз смятан, че това е непоследователно. Ето две причини: 1. Ако пространство-времето е модел, то би трябвало да може да се каже каъв точно е модела. Но факта, че има най-различни моделни (някои по-точни, някой по-нетечни), според мен, съвсем категорично и еднозначно сочи, че пространство времето не е модел, а има модели. 2. Ако пространство-времето е модел, то модел на какво е? Ти казваш на пространството и времето. Но какво е простраството и времето? Как се дефинират тези понятия извън рамките на какъвто и да е било модел за да може да ги моделираме. Допускането, че има обективно/абсолютно моделно независимо време и пространство са в разрес с теорията на относителноста. Добавка: Ето и ти казваш, "...а конкретно моделът на пространство-времето не може да ни обясни например някои квантови явления като неопределеност и нелокалност." С други думи говориш за модел на пространство-времето (нещо с което не се съгласяваш) и имаш пред вид конкретен модел на пространство времето. Това, че той не успява да обясни някои неща показва, че модела е непълен и ще трябва да бъде променен или заместен с корено различен т.е. нов по-тошен модел на пространство-времето.

Не става дума, че има точки, прави и координати в реалноста. Има събития и пространство-времето е съвкупноста от всички събития, както пише и в статията от уикипедията. Конкретен модел на пространство времето може да го описва с точки и прави и т.н. но това е отделно нещо. Пространстовото и времето са модели защото те нямат абсолютен смисъл. В калсическата физика има допускането (сега знаем, че не е вярно), че има абсолютно време. И благодарение на това допускане може да моделираме пространство-времето като отделно пространство плюс време. Но това е само модел, при това несъответсващ на реалноста. Единственото което не е модел всъщност е пространстов-времето. Пак повтарям по дефиниция пространство-времето е множеството от всички събития. Което в специалната теория на относителноста се описва чрез (математическо) пространство на Минковски. Дорис, ти смяташ пространстовото на Минковски и пространство-времето за едно и също нещо и затова казваш, че е модел. Но, не е така, първото е модел на второто. Второто е физическото понятие. Ако някой иска да прочете интересно описание на пространство-времето от Аристотел, Галилей, Нютон, Минковски, Айнщайн може да погледне глава 17 от книгата на Пенроуз "Road to Reality".

Благодаря, от теб този плюс го приемам като голям комплимент, но не както обикновено не пиша добре.

Какво означава, че пространство-времето е модел!? Може да имаме различни модели на пространство-времето, но то не е модел. Това е безсмислено. Все едно да кажеш, че вселената е модел. Не, не е, вселената има модел, но тя не е модел. Същото е и с пространство-времето, то има модел, но не е модел. И моделът му е бил различен през различните векове.

Експериментите на Аспе са малко по-стари, те безспорно са по-фундаментални, но списанието разглежда само последните 25 години заради годишнината си. Дали е фундаментално или не е до накъде субективно, и когато се прави такъв избор на петте фундаментални открития за последните 25 години винаги има доза произвол. Но най-важното е, че е откритие. Твоя коментар по-горе подвежда, че такова откритие (това споменато в списанието) не е било направено. И за това моята реплика.

Какъв възглед е застъпвал? Аз описвам възгледа на научната общност. Самозаваните и непризнати гении не са много интересни.

Какво е фундаментално е субективно, но според списанието квантовата телепоратация е едно от фундаменталните открития за последните 25 години.

Един коментар за самото простраство-време. Пространство-времето е множеството от всички събития, всички възможни сегашни, минали и бъдещи събития, т.е. всички "тук-сега". С други думи пространство-времето е пространстовото и времето взети заедно. И това е независимо от теории и модели. Казвам го изрично защото често понятието се свързва с теорията на относителноста и се смята, че е част от нея и само от нея. Това разбира се не е вярно. В класическата физика също може да се говори за пространство-време. Дори Лагранж е един от първите, които говорят за пространство-време, според него на механиката може да се гледа като на четеримерна геометрия. Структурата на пространство-времето в класическата физика е тривиална, поне част която ги свързва, затова винаги може и то по каноничен/абсолютен начин да се разглеждат отделно пространството и времето. На пространство-времето не трябва да се гледа като на специален модел на "истинските" пространство и време, а просто като понятието което разглежда пространството и времето заедно. Самото пространство-време може да се моделира по различни начини. В класическата физика то е директното прозиведение на тримерно евклидово пространство и едномерно време и може да се представи като четеримерно реално векторно пространство. В специалната терия на относителноста пространство-времето е пак четеримерно реално векторно пространство, но геометрията е различна. В общата теория на относителноста пространство-времето се моделира по още един различен начин. Дори и в класическата физика могат, ако човек иска да е педантичен, могат да се разглеждат различни модели. Например да се разграничава аристотеловото описание от галилеевото и т.н. което се отразява в геометрията на пространство-времето. Това го пиша за хората, които си мислят, че пространство-времето е абстрактно понятие в дадена теория и, че може (ако теорята се окаже грешна) да се окаже, че такова нещо като пространство-време няма. Единственото което може да се окаже е, че то (пространство-времето) има други свойства, или дори, че не е фундаментално се проявява само при определени енергии, но не и че не съществува.

Да, именно, и тук е било дискутирано, но не ми се търси. Разбира се трябва да се отбележе, че става дума за квантова телепортация т.е. телепортиране на квантово състояние така както е описано от квантовата механика, а не телепортация като във фантастичните филми. Но в списанието точно за квантова телепртация се говори.

В какъв смисъл?! Квантова телепортация е откирта вклчително и експериментално. Тук не веднъж са споменавани рекордите от не знам си колко километра.

Има тема точно за това.

@goshawk: Не се изразих добре. Ясно е, че даваш примери на псевдонаука. Но аз визирах науките, от които тези псевдонаучни примери претендират, че са част. По-конкретно медицината. Според мен, тя (поне част от нея) все още не е достигнала нивото, което е необходимо за да се нарече наука.

Голяма част, ако не и всичко, от тези дисциплини е все още далече от необходимото ниво за да бъдат наука. Последния пример пък въобще не е химия.

Аз не виждам какъв точно е проблема, поне не при природните наука, за другите не знам може и да има проблем, но те пък науки ли са.

Това беше идеята, сега осъзнавам, че не беше добре формулирана. Предполагам за това се получиха подобни отговори и за това аз протестирах, че темата е друга. Вината е моя.