Gravity

Всемогъществото на бог не го ограничава в нищо, но не всеки сематично коректен въпрос е логически смислен. Например "На какво миришат решенията на урваненията на Нютон?", не мога да отговоря, но това не води до никакви парадокси в Нютоновата механика. От къде сме сигурни, че тбоя въпрос не е от същия тип?

А защо смяташ, че въпроса е смислен?

Не знам (и за двата въпроса).

Не заявява това!!! Заявява, че се ядосва на това, че го цитират като аргумент в полза на твурдението, че няма бог. Което е корено различно. Ето аз съм атеист и не твърдя, че няма бог и бих се подразнил ако някой ми приписва подобни твърдения.

Лично аз не смятаме, че физиката се е отделила от философията, нито при Айнщайн, нито при Галилей или който и да е било. Тя просто никога не е била част от философията. Темата сана миш-маш и за това не се чувствам твърде гузно, че пиша оф топик. Ето един анекдот за фон Нойман. Както вече беше писано, той е бил феноменал в много отношения едно от които е изключителната му способност да изчислява бързо на ум. По-бързо от тогавашните компютри. Няколко от неговите колеги му спретнали този номер. Студент, използвайки компютър, смята няколко частни случая на даден проблем. Например за n=1, 2, 3, 4. След което отива при фон Нойман и го пита за самият проблем. фон Нойман казва, че това е много трудна задача и предлага първо да разгледат няколко частни случая. Той започва да мисли на ум за n=1 и точно преди да каже отговора, студента го казва, все едно го е сметнал на ум. Което учува фон Нойман. И това се повтаря за n=2, 3, 4. Разбира се накрая са му каза ли.

фон Нойман

Ето няколко Айнщайн, Файнман, Уайнбърг, Гел-Ман, `т Хууфт, Кюри(и двамата), Сахаров, Уилчек, Ландау, Дирак само единадест, но тях ги знам без да се ровя и да търся, кой е спечелил нобелова награда и е бил открито невярваш. А, и са само физици. Това, че ти не си чувал за тях е твой проблем, мога само да ти препорычам да четеш повече.

От цитата, който давам е очевидно, че Айнщайн не вярва в личен бог. Какво повече има да се каже! Включването му в книгата е маниполативно и пример за тези лъжи от цитата.

Не знам дали те е домързяло, но е интересно, че точно тези 26 от книгата са учени. Останалите са писатели и миротоворци нобелисти. Но ако включваме всякакви нобелисти тези 50 пак са около 5% от всичките. Разбира се може да има и други, но след като са си правили труда, не мислиш, че ако бяха намери и други нямаше да ги включат?

Да вземем първия от списъка. Какво те кара да си мислиш, че е вярващ? Ето един цитат от него. "It was, of course, a lie what you read about my religious convictions, a lie which is being systematically repeated. I do not believe in a personal God and I have never denied this but have expressed it clearly. If something is in me which can be called religious then it is the unbounded admiration for the structure of the world so far as our science can reveal it."

Дал си 26 цитата. Според теб колко нобелови лауреата има? Тези 26 са под 5% от всичките нобелисти. Това, че не си чувал за невярващи нобелисти може би се дължи на това, че четеш тенденциозно написани книги с подобни цитати, а не нещо за самите нобелисти. Това разбира се е само предположение.

Като че ли всички се оплакват от тази тема. Защо просто не бъде затворена?

Ако имаш някакво взимане даване с него, разправяйте се на друго място. Защо спамиш тук! Въпросите му са съвсем нормални и написани съвсем нормално.

Обектите не могат, но съвкупност от обекти могат, защото са необходими повече параметри за да се опише съвкупноста. В горния пример, кривите от втора степен в равнината са едномерни, намират се в двумерно пространство, но множеството от всички такива криви също се нарича пространство и то е петмерно.

Да не забравяме, че хомосексуалните хора са деца на хетеросексуални хора (поне в повечето случаи).

От многото истории, които Файнман разказва, има една относно конференцията по гравитация във Варшава преди точно 50 години. (Нещо като юбилей, тази година конференцията е пак там и приключи преди два дни.) Файнман е меко казано разочарвован. Ето цитата от писмо до жена му. “I am not getting anything out of the meeting. I am learning nothing. Because there are no experiments this field is not an active one, so few of the best men are doing work in it. The result is that there are hosts of dopes here (126) and it is not good for my blood pressure: such inane things are said and seriously discussed here that I get into arguments outside the formal sessions (say, at lunch) whenever anyone asks me a question or starts to tell me about his "work". The "work" is always: (1) completely un-understandable, (2) vague and indefinite, (3) something correct that is obvious and self evident, but a worked out by a long and difficult analysis, and presented as an important discovery, or, a (4) claim based on the stupidity of the author that some obvious and correct fact, accepted and checked for years, is, in fact, false (these are the worst: no argument will convince the idiot), (5) an attempt to do something probably impossible, but certainly of no utility, which it is finally revealed at the end, fails (dessert arrives and is eaten), or (6) just plain wrong. There is great deal of "activity in the field" these days, but this "activity" is mainly in showing that the previous "activity" of somebody else resulted in an error or in nothing useful or in nothing promising. It is like a lot of worms trying to get out of a bottle by crawling all over each other. It is not that the subject is hard; it is that the good men are occupied elsewhere. Remind me not to come to any more gravity conferences!” Сега от чисто любопитство реших да погледна кой е бил на тази конференция. И с учудване, заради горната история, виждам, че е било пълно с исвестни релативисти. Разбира се, тогава част от тях са били все още млади и основният им принос е дошъл по-късно, но все пак са доста умни и разбиращи материята. И това го забелязвам аз, човек който няма нищо общо с гравитацията(освен никнейма), предполагам, че човек занимаващ се с тези неща ще разпознае всичките имена. Също така заглавията на докладите изглежда доста интересни. Това което се чудя е защо Файнман е останал с такова отрицателно впечетление!?

@vorfax: Тук те обърква терминологията. Думата пространство се използва не само за реалното физическо пространство. Размерноста на пространството е броя на независимите параметри необходими да опишат елементите му. Например множеството от всички криви от втора степен в равнината също се нарича пространство, пространството на кривите от втора степен в равнината, неговата размерност е 5.

Синя трефа ми е любимата, но не бих я нарекъл условна.

Новият брой, с няколко доста интересни статии. http://wop.cointech.net/bg/02br_2013.pdf

И защо това е в "мистерии и загадки"?

Не, мисля, че го написах няколко пъти, че знам, че има вярващи физици и то не малко. Това което се опитвам да рабера е как точно гледат на света. Очаквах, че ти, като един от тях, ще ми помогнеш да рабера вашата философия. Защо да я изключвам! Единствено казвам, че разбирането което физиката предлага и това за разумен създадел на вселената, който може да се намесва и се намесва в хода на вселената нарушавайки приридните закони, не са съвместими. Написах го в контекста за същестуването на вселената. Тогава точно това казват, Бог я е създал и толкоз по въпроса за съществуването й.

Това клише е подвеждащо. Твърдението, че вероятностите са малки и равни е съвсем произволно и не се базира на каквито и да е било сметки, а на желание да бъде така. Очевидно това е само ораторски подход с цел внушение а не търсене на истината. Ако вместо "битието да се е самосъздало" напишем "бог със точно такива храктеристики, способности, намерения т.н. да е създал битието" какво ще се получи? Също нещо толкова невероятно. Също така написано "битието да се е самосъздало" е подвеждащо и некоректно. Да не говорим, че се говори за чиста случайност и отсъствие на природни закони. Каква е вероятноста ако имам много водородни и хелиеви атоми на куп да се подредят точно така, че да образуват слънчевата система? Предполагам още по-малка от тази за взривената печатница. Но под действието на природните закони, тази съвкупност от атоми ще гравитира, ще се образува звезда, планети и т.н. и за това вероятноста не е никак малка, напротив. Същото е и със съществуването на вселената. Това, че не можем да дадем задоволително обяснение, според мен означава, че трявба да се работи(мисли) по въпроса, а не да се избягва и да се казва Бог и толкоз. И точно тук нагласата на физика и вярващия ми изглеждат коренно различни. Работата е, че това отчайващо малко число е измислено и най-вероятно не отговря на действителноста. Не е нужно да се вярва, че е започнало случайно. Достатъчно е да се допусне, че все още не знаем всичко.

Вярвай, никой не те спира, пък и аз нямам нищо против хората да вярват. А като обяснение е подобно на Дядо Коледа е обяснението за подаръците под елхата. Не мисля, че съм настъпателен, ако съм се извинявам, просто споделих нещо което ме озадачава.