Gravity

Съгласен съм със Дорис, и не виждам какво обащо имат инфлационните модели със Бог.

Преповтарям се, но като стана дума за басните, когато е написано "лисицата каза на гаргата..." е очевидно, че не става дума за говореща лисица. Дори не става дума за лисица и гарга. Но когато е написано "Бог каза..." вярващите приемат, че става дума за Бог, а не метафора. Защо? И как се разбира кое е метафора и кое не? Според самотният вълк е въпрос на изгода. На Шпага и е очевидно.

Малоум, как успя и в тази тема да набуташ хипотезата си!

Сега видях, че опита със свеща го има на една от примерните страници от линка.

И аз гледах някой от опитите в безтегловност. Например този с мократа кърпа. Аз визирах ето тази книга. http://detstvoto.net/index.php?newsid=2191

Ако не греша, тук никой не приема всичко в библията буквално (има и такива хора), но моето чудене е кой как решава за себе си, кое е метафора. Например: светът е създаден за шест дни. Някои приемат това буквално, тях ги оставям на страна, но повечето хора, с които съм разговарял, имат някакво друго разбиране. Например шест етапа и т.н., не това ми е интересно. Интересното е, че всички вярващи (с които съм разговарял или чел) приемат първата част буквално т.е. че светът е създаден. И моят въпрос е защо това не е също метафора? Светът винаги е бил и винаги ще бъде, създаването има друг по-дълбок смисъл. И по-точно чуденето ми е как вярващия преценява, кое е метафора и кое е твърдение отнасящо се за реалноста. Разбира се, това е само пример, върпосът ми е общ.

Има една книжка, май че се казва "да навлезем в науката с игра", в която този опит го има, плюс много други. Книгата е за деца и тези които не са изгубили любознателноста си. Разбира се има и обяснения.

И това какво значение има!

Надявам се, че всеки каза каквото искаше да каже несвързано с темата, и може да се върнем към нея. Как хората, които вярват в Бог и се позовават на дадени текстове, предполагам библията е най-разпространеният, преценяват кое е метафора и кое не е? И вторият въпрос беше, ако нещо не трябва да се приема буквално, защо не всичко т.е. нищо от библията да не трябва да се приема буквално, включително и съществуването на Бог?

Но тогава защо съществуването на Бог не е също метафора?

Въпроса е следния, дали написаното в религиозните тесктове (например библията) трябва да се приема буквално или не. Има хора, които смятат, че всичко трябва да се разбира така както е написно. Има и други, май повечето, които смятат, че някои неща са само метафори. Въпросът ми е по скоро за втората позиция. Ако приемем, че не всичко трябва да се разбира буквално, то кое е метафора и кое не? Веднъж като приемем, че има и метафори, защо да не приемем, че всичко е метафора? Например самата идея за Бог, защо тя не е метафора?

Че какво има за разбиране, Митак, ти до сега не си ли чувал неприятни звуци.

Мекото говорене ме дразни, защото ми звучи като разглезено дете.

Понеже всички тук знаят кой е той, няма да го представям. http://www.guardian.co.uk/science/2013/jun/21/kip-thorne-time-travel-scientist-film Предполагам, че физиката във филма ще е на ниво.

През 1914 вярващите (сред учените) са били 27-28%, през 1933 са били 15%, през 1998 са 7%. Предполагам, че сега са по-малко и след не много време ще са 0. Напълно нормално.

Има ги и такива.

Има я във физиците продължават да се шегуват.

Възможно е, пробвай.

Май той сам постоянно се опитва да обърне разговора в политически спор. Той започна да нарича атеистите хора с ограничено мислене и да ги набедява за комунисти.

Galahad, много неща се преподават в университетите, но не е това критерия за наука. А, че не се преподава атеизъм е съвсем нормално, защото атеизъм не означава това което си си внушил. п.п. +1 за Невски

Аби не си ме разбрала за клиничната психология. Беше пример за това, че трябва да се използват прилагателни за да се уточни, а не пример за наука. Клиничната психология не е наука. Въобще критерият за наука е моделите да правят предвиждания, които да могат да бъдат проверявани(поне принципно) и да могат евентуално да бъдат опровергавани. Не разбирам обаче защо реагираш толкова емоцинално. Няма нищо лошо в това дадена дисциплина да не бъде наука.

Въпрос на терминология е, но философията не е наука.

Всичко това е хубаво, но въпроса, макар и второстепен, дали има хора с предсказателски способности остава. И всичко до сега сочи, че не са известни доказани такива способности.

Аз съм съгласен, че психологията е наука, но не всичко което се нарича психология е наука. За това трябва да се използват пояснителни определения. Например клинична психология или физическа психология и т.н. Това което Аби има предвид под психология е по скоро философия.