Gravity

Да, това имах предвид. Винаги, когато нещо квантово се случи, при което е имало повече от една възможност с ненулева вероятност.Да, това имах предвид. Винаги, когато нещо квантово се случи, при което е имало повече от една възможност с ненулева вероятност. Ако фишът бъде пуснат къде? Винаги има вселена, в която Южняк пуска фиш. Да, ще има такива, в които печели, такива, в които уцелва само 5 или само 2 или 0 числа. Всички възможности. Не разбирам защо смяташ, че няма причина да има вселени, в които не познава. Точно защото вероятноста е голяма, ще има много вселени, в които това се случва. (Поне ако интерпретацията е вярна) В копенхагенската няма действие, което да предизвиква колапс. Това със съзнанието е в други, например тази на фон Нойман. При Еверет не е обратното, там въобще няма колапс, това е основната идея. Има и такава.

В момента в който вземеш решение дали да пуснеш фиш, вселенате се разклоняват, в част от тях ще пуснеш, в друга част няма, в тези в които ще пуснеш, в част ще спечелиш, в част няма и т.н. И това важи за всичко, има постояни и най-различни разклонявания, грубо казано всеки път когат според копенхагенската итепретация има колапс, при Еверет има разклонение. Трябва да се отбележе, че има и сливане, което обикновено се пропуска да се спомене. Защо толкова те интересува дали вероятноста е еденица? И, да, има събития с вероятност единица в квантовата механика и в класическата, и във всяка друга физическа теория.

Въпроса е труден защото процеса е доста сложен. Мисля, че отговора е, че ако резултата не противоречи на някой природен закон, то тогава ще има вселени, в които се случва. Да поясня, ако измерваш проекцията на спина на частица със спин 1/2 по дадена ос, има само два възможни резултата +1/2 или -1/2. Ако въпроса ти е при провеждането на такъв опит ще има ли вселена, в която ще измеря 1/2, отговра е да. Но ако питаш ще има ли вселена, в която ще измеря 5, отговра е не.

Първите три са също гимназиални.

Каква помощ очакваш?

Предполагам, че популизъм и демагогия са възможни в някой науки. В точните по-трудно, да не казвам невъзможно. За публикуването има толкова много списания, че е възможно да се "пробутат" много неща, но ако не са важни ще си останат незабелязани, ако са важни ще се изчистят. И тук при естествените науки е по-трудно, отколкото при другите. Погледни Сокал. Когато става дума за креационизъм, не мисля, че може да се говори за наука.

Предполагам, че има и такива, които търсят слава и внимание, но е трудно всички да бъдат сложени под един знаменател. Мисля, че някои от тях го правят от некомпетентост и "пристрастност". Това, че са учени, не означава, че са добри в това което правят. Получаването на Ph.D. от Rocky Mountain University и намирането на работа в един от многото подобни университети, не е гаранция за къдърност. Също така, израстването в Канзас, ходенето на църква всяка неделя, възпитанието от крайно религиозни родители, ограничен достъп до информация и т.н. също играе роля. С други думи, не мисля, че всички от тях го правят съзнателно и умишлено. Някои са убедени в това което твърдят.

Не му баш тук мястото, но това се знае от повече от десет години, и нищо не е рухнало!

Южняк, аз имам някои коментари/забележки. 1. Еверет и Дойч, не твърдят такова нещо за колапса. Напротив, в интерпретацията, която те 'изповядват', се смята, че няма никакъв колапс. Има само унитарна еволюция, така както следва от уравнението на Шродингер например. 2. Примерите с прабългарина и котката не са сполучливи. Преплиташ две различни понятия. Едно то е суперпозиция, другото е статистическа смес. Примерите, които даваш, не са примери, при които системата е в състояние на спурепозоция, а на смесено състояние, и вероятностите там са чисто класически. Ето един пример. Хврърлям монета, но не поглеждам резултата. Тогава тя се описва като състояние в което с 50% вероятност е герб и с 50% вероятност е стотинка, но тези вероятности изразяват липса на информация, и състоянието не е суперпозиция на герб и стотинка. При състоянието суперпозиция на герб и стотинка, няма липса на информация. И двете състояния, семсено и чисто, са принципно различими. При многократно приготвяне на монетата в едно отдвете състояния и измерване, и в двата случая ще имаме резултати, при които половината от случайте сме измерили герб в другата половина стотинка. По този начин не могат да се различат, и затова е лесно да се объркат, но има друг експеримент, при който резултатите от много повтрорения ще бъдат различни в двата случая. Да повторя пак, единия е суперпозиция на герб и стотинка, другия е смесено състояние на стотинка с вероятност 1/2 герб и вероятност 1/2 стотинка.

Анонимноста е странно изискване, като се има предвид, че повечето потребители са анонимни, или поне донякъде. Моите отговори бяха следните. 1. Да, понякога. 2. Случвало ми се е да си променя мнението изцяло, случвало ми се да го променя и частично. Разбира се, случвало ми се е и да не го променя. 3. - Аз участвам в дискусиите, за да споделя мнението си по определени теми, които са ми интересни. Също така участвам или следя теми, които са ми интересни, с цел да прочета мненията на другите участници. Нещо което ми е правило впечетление е, че има разлика между форумите на български и тези на английски. Предполагам, че е поради повечето участници в тези на английски.

Защото това означава скорост спрямо нещо. Когато се казва, че A се движи със скорост v спрямо обекта B, това означава, че в системата, в коато B е ниеподвижен, скороста на A е v. Светлината има "страното" свойство, че скороста и има една и сьща стоност спрямо всеки един обект, с уточнението, че това е вярно само ако системата, в която въпросният обект е неподвижен е инерциална.

Ако не ти коства време и усилия бих казал, че си заслужава. Поне заглавието и автора, освен ако става дума за нещо като лична кореспонденция или също толкова ненамируемо.

Когато човек не може сам да прецени за достоверноста на подобни неща е нормално да се довери на специалистите. В случая физиците. Поне аз така правя. Разбира се има вероятност всички физици да грешат, а той да е прав, но изглежда доста неправдоподобно. Като се има предвид, че това което той предлага е в разрес с добре тествани закони.

Интересно, предполагам, че това тества хипотезата за много вселени където вселените са хиперповърхнини в пространство с по-голяма размерност, дест или там колкото трябва. Можеш ли да ни препратиш някъде за повече информация, ако имаш нещо под ръка де, не си губи времето да търсиш, няма гаранции, че аз ще имам време да го погледна.

Интересно, че никой, който смята тия Кешаци за щуротии, няма да тръгне да строи клада, но някои от тези, които са му големи фенове, са на една крачка от това. И какъв точно ти е аргумента? Понеже преди много време, някой е бил прав, а група ограничени мракобеси са смятали че греши (а дали не е било чиста изгода нямаща нищо общо с истината), то следва че всеки път когато някой предложи нещо налудничаво и специалистите показват, че греши, то ние трябва сляпо да му се доверим? Доста странно, не мислиш ли?

Тичането е здравословно, буквално ще жевееш по-дълго. Това трябва да се спомена в темата за спорта да видим как ще реагира Алвасаверо.

Ще се движат спрямо теб със скороста на светлината. Спрямо всеки друг обект също ще се движат със скороста на светлината. Ако ти се движеше с някаква скорост спрямо земята, то те пак ще се движат със сьщата скорост, както спрямо теб, така и спрямо земята. Малко неясно си попитал, но мисля, че питаш каква ще е скороста на раздаличаване на двата фотона, единия летящ на ляво другия на дясно, в системата на двата фенера. Отговора е, че ще се раздаличават със скорост два пъти по-голяма от тази на светлината. Според Айнщайн максималната скорост на обект е скороста на светлината. Тук имаме по-голяма скорост, но тя не е на никакъв обект. Тя е темпът на увеличаване на дадено разстояние. Ето още един пример. Ако аз стоя на релсите и влак се движи срещу мен с голяма скорост, и аз светна с фенерчето към него. Тогава ще имам следното нещо. Светлината спрямо мен, ще се движи с нейната си скорост. Разстоянието между влака и фронта на светлината ще намалява много бързо, по-бързо от скороста на светлината. От гледна точка на влака т.е. в системата, в която влака е неподвижен светлината, от фенерчето, ще се движи със скороста на светлината.

Квотите могат да имат и обратен ефект. Винаги ще има съмнения дали момичето е там зарди квота или заради способности. Което може да намали увереноста на момичето или да окаже влиание на отношението на колегите и. Всичко това може да е отблъскващо и да намали интереса на момичетата към науката. Даже нещо по-лошо, може да привлича момичета, които не се интересуват толкова от наука, а искат да работят нещо което е "куул". Относно "абстратния" пример с Айнащайн, моето мнение е, че е крайно неподходящ. Не зависимо каква е системата, такива като Айнщайн няма да имат проблеми и ще се занимават с наука. Дендро, продължавам да смятам за изключително абсурдно твърдението ти, че понеже ти си успял да влезеш някъде благодарение на квоти, то без тях такива като Айнщайн никога нямаше да влязат!!!

Линка от пост #9 на предходната страница. Би трябвало да е активен.

Дейвид Дойч има предложение, което е принципо възможно, но не може да отличи Еверетовата интерпретация от всички други. Предложения експеримент разграничава тези интеретации, в които има някаква форма на колапс, от тези, в които има само унитарна еволюция.

Не мога, не сьм и сигурен, че е вьзможно.

http://www.mso.anu.edu.au/~charley/papers/LineweaverDavisSciAm.pdf Някои неща за големия взрив.

Е хайде сега не вдяваш, само няколко поста минаха, ако си забравил порчети ги пак. Нали твърдеше, че е спорно дали Айнщайн ще се класира на изпитите преди 30-40 години, и каза, че ти точно това си успял да направиш, да влезеш там, но не същата специалност. Както и да го гледам излиза, че там където ти си успял да влезеш не е сигурно дали Айнщайн би успял.

Какво означава там, СУ? Какво означава друга специалност, не физка, а нещо друго, например педагогика? При всички случай определено имаш голямо самочувствие щом смяташ, че там където ти (и съученичката) си влязъл, Айнщайн може и да не влезе, даже каза че е много спорно!!! Edit: Забравих, да, изглежда, че приказваш празни приказки (става дума за часта за Айнщайн).

Казах 'може би' т.е. изказвам предположение. И не става дума за исключения, а за твоето мнение, което беше, че зубрачи отличници могат да се справят със задачите от приемните изпити в добрите университети. Това е толкова страно мнение, че мога само да си помисля, че никога не си се явявал на подобен изпит. Така смяташ защото не знаеш дори и бегло какво е можел Айнщайн като ученик и какви са изпитите преди 30-40 години в СУ. Ако искаш намери хора учили физика, които са държали кандидатстудентските изпити преди 30-40 години в СУ и ги питай те какво мислят, дали Айнщайн е щял да влезе или не.