Gravity

Но има предмети, при които може да се направи изпит, за който да е напълно достатъчно да се назубри съответния материал. Може би Дендро е срещал само такива и за това така смята.

Проблема с подобен тест, според мен, е че не е конклузивен (сори, но щом ти презумираш, значи аз мога да конклудирам ). Случването на тези събития е съвместимо и с единствена вселена.

Напислал съм отличници, а не отличнички, именно защо нямах предвид само жени. Чети по-внимателно! И няма да се справят защото говорим за зубрачи и за добър университет с много кандидати, където приемния изпит е труден и не е достатъчно да се назубри това онова. А Айнщайн ще бъде преит именно защото не е като средностатистическия зубрач. Ти да не мислиш, че ако той беше ученик сега нямаше да може да влезе в СУ специалност физика?

Айнщайн е бил приет в цюрихската политехника, един от водещите университети в европа по онова време, пък и сега не е зле. Колко от тези 100 отличника изкарали часните уроци ще се справят с приемен изпит в някой от добрите европейски университети? Успеха му от училище е бил отличен по математика и физика, и доколкото знам за прием в специалности като математика и физика не се гледат останалите оценки, нито общия бал.

Точно Айнщайн щеше да се класира.

Това вярно ли е? Колко пари дава държавата за спорт? Големите пари в спорта не идват от държавата, а от спонсори.

Няма общо с темата, Дорис го спомена, аз само казах, че е пример без сингулярности. Ти каза, че не съм бил прав за нещо и беше подчертала точно тази част от моя пост, за това аз реших, че си имала пред вид именно това. Би ли пояснила какво имаш предвид.

Doris, не търдя и не смятам, че съм безгрешен, но ти постояно твърдиш, че не съм прав, а не казваш за кое! Как точно да разбирам такова поведение? Става изключително трудно да продължавам да вярвам, че имаш почтени намерения. Кажи къде съм сбъркал, ще се разровим из дебелите книги и ще проверим, ако съм сбъркал ще се поправя, така ще се отстраним евентулана грешка и никой четящ няма да бъде подведен от мен (без умисъл разбира се).

За кое греша? Подчертаното(болдиранпто) е вярно. В конкретния модел на Айнщайн за статичната вселена няма сингулярности. Не всички решения имат сингулярности. Най-известното, пространстовото на Минковски, няма сингулярности, както и много други.

На мен ми хареса горе долу до половината, от там на татък е малко скучновата.

Да, може и да съществува, но да е от другата страна на хоризонт на събитията и за това да не го виждаме. А ти защо не го напишеш пак? Заради no cloning теоремата ли?

Стигнал е сингулярноста и вече не съществува.

Извинявай, ни най-малко не съм искал да звуча арогантно, нито имам претенции за особени знания по космология. Това е често срещано недоразумение по форумите. Предполагам идва от това, че е нетипичен начин на общуване, не виждаш нито чиваш събеседника и можеш само да гадаеш какви са емоциите и мотивите му. От друга страна пишещия, обикновено, пише възможно най-кратко. Ако под това, че си ме 'засякла' имаш предвид неколкократните ти твърдения, че това което кзавам не е вярно, държа да отбележа, че всеки път когато те питах кое от изказванията ми не е вярно, ти отказа да отговориш. Всички тези неща могат да се проверят лесно и аз стоя зад тях. Да продължаваш да ме обвиняваш и да казваш, че не посочвам доказателства е точно това което ти правиш. Всеки път когато аз писах нещо, аз стараех и да дам обяснение. Ако не е било достатъчно може да се поискат допълнителни обяснения и или препратки към източниците. НО това така и не го направи. Намирам за много страно и некоректно да се оплакваш, че не съм обеснявал, при условие, че го правя и ти не искаш допълнителни разяснениея или цитати, и в същото време когато аз задавам конкретни въпроси или искам обяснения на конкретни твои твърдения, ти напълно игнорираш моята молба(!) и го приемаш като опит за изпитване и подобни. За пореден път, били казала за кое точно, от моите изказвания, си ме засякла, че не е вярно? Не винаги е така, понякога дадени твърдения или въпроси нямат смисъл. Задача е на този, който ги изказва/задава да обясни какъв смисъл влага. В конкретния случай да говориш за "решение за мястото на големия взрив" няма смисъл.

Не, казваме различни неща. Ти казваш, че няма решение, аз казвам, че това няма смисъл. В случая не знаеш какво означава решение на уравненията на Айнщайн и затова се объркаваш и говориш за "решенито за мястото на големия взрив", което е лишено от смисъл. Това не е друг начин да се каже това, а е нещо съвсем различно, и то не е това под което се разбира сингулярност. Не, те, както и всяко друго решение, са за цялото пространство време, не само за даден етап от развитието на вселената. Не, тримерна е, само пространстовот включва, и се появява и в двете решения (както и в много други), но решенията са различни това на Айнщайн не е сингулярно. То е то изключенията, от тези без особености.

Няма такова нещо като "решение за мястото на големия взрив". Трябва да си припомниш теорията на относителноста. Всяко решение на уравненията на Айнщайн е многообразие с метрика. Например пространството на Минковски е едно конкретно решение, което не е сингулярно. Пространството на Шварцшилд е друго решение което е сингулярно. Всеки космологичен модел е решение, например едно от решенията на Фридман е пространство-време, което може да се представи като произведение на сфера (простраствената част) и интервала (0, безкрайност) (времевата част), също сингулярно. Това е решението, за което ти си мислиш, че отговаря на теорията за големия взрив. Друго решение на Фридман е като горното, но вместо сфера с тримерното евклидово пространство, пак сингулярно. Във всеки случай многообразието идва с конкретна метрика, която не съм споменал в горните примери. Но да повторя, всяко решение е конкретно пространство-време т.е. многообразие с определен тип метрика.

http://arxiv.org/pdf/0802.2236v1.pdf Формата и топологията на вселената.

В кой конкретен случай? Има много различни решения, които се използват за моделиране, повечето са сингулярни. Например тези на Фридман, три на брой, тези на Леметр, и т.н.

В известен смисъл е така, но не съвсем. Ти си представяш сингулярноста като точка, а тя не е точка. Първо тя не приндалежи на пространство-времето и второ може да е, нестрого казано, много точки. Например вселената може да е безкрайна пространствено и да имаме сингулярност в миналото, която не можеш да онагледяваш (дори и нестрого) като точка. Да математически термин е, но не означава, че няма решение. Означава, че решението има особености (то това и означава думата сингулярност, особеност).

Да и това го има. Имах предвид, че много хора подхранват вярата си от това, че познават трима на които хомеопатията е помогнала следователно.... Също "доказателствата" които се предлагат се базират на маниполативно и целенасочно избирателно отсяване на данни. Ако човек е видял как се правят опити няма да вярава на всякакви шарлатани. А мисленето е по-трудна работа.

Той човека го е казал, ако някой вярва никакви опити или аргументи не могат да му променят вярата. Аз мисля, че всичко идва от ниската научна култура. И не от това дали програмата в училище е достатъчно богата, а от това, че не се правят елементарни опити, които да илюстрират научния метод.

Ако се опитват с фуния да наливат т.е. насила да карат, тези които не искат естествено, че нищо няма да излезе. Но тук се различават изключително добрите учители от останалите. Вместо да се опитва 'да налива с фуния', може да разпали любознателноста, тогава ученика сам ще иска да учи.

Sirius, искаш да разсъхдаваш по тези въпроси извън теорията за големия взрив, това е хубаво, но трябва да уточниш в рамките на каква теория ще разсъждаваш, или искаш да е извън каквато и да е било теоретична рамка. Предполагам, че е второто. Тогава трябва да кажеш какво разбираш под 'големия взрив', защото това понятие е дефинирано именно в теорията за големия взрив, и чак тогава може да задаваш въпроси относно него и да търсиш отговора. Така че започни от там, определение на 'голям взрив'.

Реалния, според мен, отговор го дадох вече няколко пъти.

След като реалноста не е критерии за теб(!) тогава нека да я опростим още повече. Да допуснем, че галатиките са неподвижни една спрямо друга и са били на едно и също разстояние винаги, пространстовото и времето са абсолютни и вечни. Готово, няма взрив, няма център, и задачата е решена.