Gravity

Така както си написал принципа на неопределеноста, може да се обърка с принципа на Хайзенберг, а той няма общо, по-точно той е непроменен и е същия и в двете интерпретации.

При всички случаи е имало някаква опозиция от страна на "старите", при коя защита няма, и естествено задача на ръководителя е да помогне на кандидата да защити. Предполагам, че го е съветвал или пресирал да не предизвиква корифеите. Доколкото познавам Бор, той би "спорил" яростно, защото според него Еверет не е бил разбрал Бор (с което аз съм съгласен). Относно разцепването и това какво се цепи, и какъв е онтологичния смисъл на отделните клонове, не мисля че има едно мнение дори и сред привържениците на МВ.

Шпага, това нещо е взаимодействието (коментирам пост номер 87). Рагледай следния по-прост пример. Частица със спин 1/2 и уред който мери спина по вертикланата ос. Частицата може да се намира в състояние |нагоре> и в състояние |надолу>, и в произволна линейна комбинация на тези две базисни състояния. Уреда може да се намира в начално състояние |начално> и в едно отдвете състояние |+> или |–>, които съответстват на измерен спин нагоре и съответно надолу. Измерването е определен тип взаимодействие между частицата и уреда, което се описва от съответния хамилтониан, който казва каква е еволюцията на системата. В упростения случай еволюцията е следната: Уреда е започва в състояние |начално> 1) ако частицата е в състояние |нагоре>, еволюцията е следната в началото системата частица уред са в състояние |начално>|нагоре>, след протичането на взаимодействието са в състояние |+>|нагоре>, схематично |начално>|нагоре> ––––––––> |+>|нагоре> 2) ако частицата е в състояние |надолу>, еволюцията е следната в началото системата частица уред са в състояние |начално>|надолу>, след протичането на взаимодействието са в състояние |->|надолу>, схематично |начално>|надолу> ––––––––> |->|надолу> 3) ако частицата е в суперпозиция а|нагоре>+б|надолу>, поради линейноста, еволюцията е |начално>а|нагоре>+|начално>б|надолу> ––––––––> |+>а|нагоре>+|–>б|надолу> Поради 1) и 2) интерпретацията на сумата в дясната страна е, че всеки от двата вариянта е реализиран в отделен свят и вселената се е разклонила на две.

Не знам каква е историята с Еверет и дисертацията му, но изглежда малко драматизирана. Лично аз смятам, че дисертацията му, такава каквато е сега, е по-добра, без спекулативната метафизика, отколкото би била в първоначалния вариант. В крайна сметка е дисертация по физика, а не философия на физиката. Бях гледал едно интервю с Гел-Ман, в което говореш за неговата интерпретация, но стана дума и за Еверет. Според него Еверет е по-скоро математик решавач на задачи. Многото Светове е била конкретна задача поставена от ръководителя, след решаването и е заминал там където е намерил интересни (за него) задачи/проблеми за решаване. С други думи при него мотивацията не като при типичния физик, да се разбера как работи природата, а да се решават конкретни проблеми. Разбира се това виждане на Гел-Ман може да е изкривено, май че не е бил директен наблюдател.

Има ли го някъде на чист канадски?

http://plato.stanford.edu/entries/qm-manyworlds/ Дълго е, и е на английски, което означава, че само Южняк ще го погледне, но дава информация плюс много препратки.

Сега нямам време, но ще си кажа мнението по-късно, но това ще е само моето разбиране, така че го приемай с едно наум.

Интересно! Скенер, се появява след почти двегодишно отсъствие.

Еверетовия тип интерпретации са детерминистични в следния смисъл. Вълновата функция удоволетворява уравнението на Шродингер, този тип интерпретации се основават на твърдението, че няма колапс на вълновата функция и единствено уравнението на Шрьодингер определя еволюцията (промяната с течение на времето) на функцията. Ако се знае фунцията в даден момент, уравнението еднозначно я определя във всеки друг момент. За това имаме детермнинираност, ако знаем функцията в настоящия момент, то ще я знаем и във всеки бъдещ, и понеже тя е математическият израз на състоянието на системата, то състоянието на системата е напълно определено в бъдеще от състоянието на стемата в настоящето. п.п. Сириус, теорията не е на Хсу, и тези "слаби места" са само в твоето разбиране на теорията.

Южняк, няма за какво да се извиняваш, аз не съм писла нищо, че да има опасност да си ме повторил, пък и няма нищо лошо в повтарянето от различни хора. Всеки излага нещата малко по-различно и е хубаво да се видят различните гледни точки, дори и за едно и също нещо. Трябва да отбележа, че при Ровели наблюдател е всеки материален обект, например електрона е също наблюдател. Относно примера с монетата, мисля че четете твърде много в него, той е само аналогия за това как детерминиран процес може да изглежда случаен.

Малко странично, но ето една интерпретация на Ровели, която попада в същия клас като Еверетовата. http://lanl.arxiv.org/abs/quant-ph/9609002

Честита и от мен. И да не забравяме чий рожден ден се празува днес. http://en.wikipedia.org/wiki/Isaac_Newton

Все още не съм го прочел подробно, а може и да не намеря време, за това ще кажа само общи впечетления. Първо текста от блога не отразява добре статията. Или от неразбиране или тенденциозно, но представя нещата доста изкривено. За самата статия имам смесени чувства. Идеята изглежда интересна, но като цяло не съм убеден. Например няма почти никаква теория за холографските екрани, освен общи положения, не се казва какви са състоянията им, нито каква е динамиката им, нещо което се очаква от всяка теория. Останалото също не е много впечетляващо. Една камара ad hoc преположения, от които се извежда нютоновата гравитация, което е по-скоро интересно съвпадение отколкото обяснение. За айнщайновата гравитация дори не видях извод, макар че се твърди, че има такъв. Това което видях е извод за случая на статично и асимптотично плоско пространствовреме, за което всичката материя се намира в ограничен обем, но общия случай не е разгледан, нито други частни случаи. Извода е също странен, не само защото като и при нютоновата гравитация се тръгва от поризволно избрани положения, но и се тръгва от самото пространство време, а твърдението е, че то трябва да е следствие да се появява на даден по-късен етап. Разбира се може и да си променя мнението, ако прочета по-подробно. Това е статия от преди две години, каква е реакциата и какво е развитието? Предполагам, че може да се намери лесно, но след като го си го видяла може да се следила. п.п. Малоум, както обикновено, твоето мнение се състои само от предположения и необосновани спекулации, без каквото и да е потвърждение, от твоята хипотеза, и то представени като факти!!!

Митак, какво има да се изяснявам. Страницата не подържа ТеХ, или греша?

Шпага, ако не си ме разбрала, здаве да е. п.п. Предполагам, че правиш разлика между осмиване е смеене.

Аз не съм съгласен, не на всякъде има смисъл, и има проблем, особено когато се търсят отговори. Разбира се, ако не се търсят отговори, а успокоения, например религията, но тогава не може да става дума за познание, а за самозаблуждение.

Нямах предвид теб конкретно, а типичния "непризнат гений". Ако не беше така, защо тогава винаги се споменава някой от миналото, който е бил усмиван!

Независимо от претенциите, някои от нещата са очевидно лишени от каквото и да е било въображение. Писането на безсмислици съдържащи секси думи като енергия не показва наличието на въображение. Точно обратното, показва липсата на въображение и мислене.

bravo, това е типичното клише оправдание, и просто не е вярно. Големите учени не са усмивани, с малко изключения. Няма абсолютно никаква логика в твърдението, че щом някой е бил усмиван, и в последствие се е оказал прав, следва, че всеки, който е усмиван е прав. Почти винаги когато нечии идеи, и абсолютно винаги в днешно време, биват умивани, причината е защото са за усмиване.

sirius, не разбирам от какво точно се оплакваш. Това, че искаш да мислиш по въпроси, на които науката все още не е дала отговор, е похвално. Проблема е, че за теб и другите като теб, това означава пълно пренебрегване на вече научно обяснените неща, и пълно пренебрегване на научния метод. Което разбира се води до гръмко звучащи, но напълно кухи, фрази и хипотези, и теории. Това което ме учудва е отношението на Шпага.

Шпага, а ти защо си винаги такъв закрилник на, как да ги нарека, хората с алтернативно мислене и виждане на науката?

Митак, дал съм формулата.

От началото е ясно, че става дума за някакво съревнование (да не изпозлвам по-силни изрази за мерене на разни неща), но така и не става ясно защо!

Защо я правиш на мен, аз я знам.

Дорис, защо така те затрудняват формулите.