Gravity

Орка=Косатка

Каква е тематиката на раздел космически науки? От загалвието бих очаквал нещо свързано с техника и технология, но не и космология. (Строго погледнато космологията е част от математиката.)

http://arxiv.org/abs/1212.6267 Май не е точно тук мястото, но не намерих подходяща тема. Резултатите показват, че макар и да не са достатъчно прецени за да се каже дали пространствената кривина е нула, положителна или отрицателна, то с голяма вероятност е положителна. Това сочи към затворена вселена с обиколка между 800 и 2000 мил. светлини години.

Южняк, да видях тази част, това което ми се иска да видя е конкретен квантов-механичнен пример на К-живот, разбира се напълно идеализирана ситуация, но с достатъчно математическа конкретика. Б. Богданов, дай линк към другата тема за да не се повтаряме там написаното.

Не четеш внимателно. Аз не казвам, че така си представяш реалноста. Казвам, че по този начин разбираш локалното разцепване. Разбира се, че не смятам това, но как да разбирам твоето поведение? Ето написала си пост №104, в който дори и първото изречение е красноречиво. В него има две точки. Аз отговорих и на двете, като за първата се опитах да поясня какво се разбира под локално разцепване. Ти напълно игнорира това и започна да обесняваш кой какво си е представял. Е, какво да си помисля!?

Определео много интересна статия, особено чата за К-живота. Би било интересно да се видят, ако ги има, по конкретни спекулации в тази насока, нещо като опрестени и идеализирани на репликатори или подбни К-форми. Относно проблем с дикохеренцията, който го има и при квантовите компютри, това което кара хората да смятат, че квантовите компютри са принципно възможни е работата на Шор и останалите по квантово шумозащитно кодиране. Ако се оправят грешките, чрез шумозащитното кодиране, по-бързо от настъпването има, поради дикохеренцията, то квантовото изчисление е възможно. Това е доста труден инжинерен пробле, за това все още няма квантови компютри. При живот, след като става дума за спекулации, може да се търси някакъв естествен процес на кодиране, който да позволи разрешаването на проблема с дикохеренцията.

Аз не бих го препоръчал на никого, напротив, силно препоръчвам да не се чете. Смесица от грешни и неразбрани твърдения.

Шпага, точно така си ги представяш нещата, виж си примера със съда и амебата. Аз обаче за пореден път се учудвам на себе си, че се опитвам да водя разговор с хора, които очевидно нямат намерение за подобно нещо. Здраве да е!

Шпага, защо си смислиш, че ние смятаме, че вселената се "цепи" не само по веднъж за всяка възможност, а някои пъти по-често други по-рядко? Определено не смятам това, и съм сигурен, че не съм писал нищо което да те накара да си мислиш така. Освен ако не съм пропуснал някой параграф, и другите май на са писали подобно нещо. Локалното разклоняване го разбираш погрешно. Ако се хвърли монета, която може да падне по гръб или лице, но нищо друго не се случва, тогава вселената ще се разклони по такъв начин, че да има и двата изхода реализирани т.е. монета по гръб и монета по лице, но всичко останало, например ти, ще си остане непроменено, защото вълновата фунция, която описва теб няма да се е променила, при условието, че освен монетата нищо друго не се случва. Ти си преставяш двете реализирани монети и една Шпага, която може да вижда и двете, но това е грешно, ти не взаимодействаш по никакъв начин с монетата. Двете монети също не си взаимодействат, те могат единствено да си оказват влияние в понататъшните си истории само чрез квантова инерференция, и то само до тогава доката не е настъпила декохеренцията.

Тук парадокс и парадоксални трябва да са в кавички, както при парадокса с близнаците например, защото парадокси няма, има само неочаквани следствия.

Малоум 2, защо не преместиш тези постове в подфорум паранаука!

Да, разбира се, разцепванията са локални (макар, че май има и вариянти с голобални разцепвания), но в моя опростен пример вселената се състои само от частицата и измервателния уред.

Да, наблюдателя, ако го има, също трябва да се сплете със ситемата, аз се опитвах да опростя примера възможно най-много. Ако наблюдателя е измерил + ще означа състоянието му с | >, и ако е измерил – с | >. Тогава след взаимодействието с наблюдателя системата ще е в състояние а|+>|нагоре>| >+б|–>|надолу>| > Но за повече подробности дисертацията на Еверет. Ще чакаме да си защитиш позицията. п.п. Дойч в книгата си има добро описание на експеримента с двата процепа и аргумент защо и как трябва да се разглежда в интерпретацията на Еверет.

Така както си написал принципа на неопределеноста, може да се обърка с принципа на Хайзенберг, а той няма общо, по-точно той е непроменен и е същия и в двете интерпретации.

При всички случаи е имало някаква опозиция от страна на "старите", при коя защита няма, и естествено задача на ръководителя е да помогне на кандидата да защити. Предполагам, че го е съветвал или пресирал да не предизвиква корифеите. Доколкото познавам Бор, той би "спорил" яростно, защото според него Еверет не е бил разбрал Бор (с което аз съм съгласен). Относно разцепването и това какво се цепи, и какъв е онтологичния смисъл на отделните клонове, не мисля че има едно мнение дори и сред привържениците на МВ.

Шпага, това нещо е взаимодействието (коментирам пост номер 87). Рагледай следния по-прост пример. Частица със спин 1/2 и уред който мери спина по вертикланата ос. Частицата може да се намира в състояние |нагоре> и в състояние |надолу>, и в произволна линейна комбинация на тези две базисни състояния. Уреда може да се намира в начално състояние |начално> и в едно отдвете състояние |+> или |–>, които съответстват на измерен спин нагоре и съответно надолу. Измерването е определен тип взаимодействие между частицата и уреда, което се описва от съответния хамилтониан, който казва каква е еволюцията на системата. В упростения случай еволюцията е следната: Уреда е започва в състояние |начално> 1) ако частицата е в състояние |нагоре>, еволюцията е следната в началото системата частица уред са в състояние |начално>|нагоре>, след протичането на взаимодействието са в състояние |+>|нагоре>, схематично |начално>|нагоре> ––––––––> |+>|нагоре> 2) ако частицата е в състояние |надолу>, еволюцията е следната в началото системата частица уред са в състояние |начално>|надолу>, след протичането на взаимодействието са в състояние |->|надолу>, схематично |начално>|надолу> ––––––––> |->|надолу> 3) ако частицата е в суперпозиция а|нагоре>+б|надолу>, поради линейноста, еволюцията е |начално>а|нагоре>+|начално>б|надолу> ––––––––> |+>а|нагоре>+|–>б|надолу> Поради 1) и 2) интерпретацията на сумата в дясната страна е, че всеки от двата вариянта е реализиран в отделен свят и вселената се е разклонила на две.

Не знам каква е историята с Еверет и дисертацията му, но изглежда малко драматизирана. Лично аз смятам, че дисертацията му, такава каквато е сега, е по-добра, без спекулативната метафизика, отколкото би била в първоначалния вариант. В крайна сметка е дисертация по физика, а не философия на физиката. Бях гледал едно интервю с Гел-Ман, в което говореш за неговата интерпретация, но стана дума и за Еверет. Според него Еверет е по-скоро математик решавач на задачи. Многото Светове е била конкретна задача поставена от ръководителя, след решаването и е заминал там където е намерил интересни (за него) задачи/проблеми за решаване. С други думи при него мотивацията не като при типичния физик, да се разбера как работи природата, а да се решават конкретни проблеми. Разбира се това виждане на Гел-Ман може да е изкривено, май че не е бил директен наблюдател.

Има ли го някъде на чист канадски?

http://plato.stanford.edu/entries/qm-manyworlds/ Дълго е, и е на английски, което означава, че само Южняк ще го погледне, но дава информация плюс много препратки.

Сега нямам време, но ще си кажа мнението по-късно, но това ще е само моето разбиране, така че го приемай с едно наум.

Интересно! Скенер, се появява след почти двегодишно отсъствие.

Еверетовия тип интерпретации са детерминистични в следния смисъл. Вълновата функция удоволетворява уравнението на Шродингер, този тип интерпретации се основават на твърдението, че няма колапс на вълновата функция и единствено уравнението на Шрьодингер определя еволюцията (промяната с течение на времето) на функцията. Ако се знае фунцията в даден момент, уравнението еднозначно я определя във всеки друг момент. За това имаме детермнинираност, ако знаем функцията в настоящия момент, то ще я знаем и във всеки бъдещ, и понеже тя е математическият израз на състоянието на системата, то състоянието на системата е напълно определено в бъдеще от състоянието на стемата в настоящето. п.п. Сириус, теорията не е на Хсу, и тези "слаби места" са само в твоето разбиране на теорията.

Южняк, няма за какво да се извиняваш, аз не съм писла нищо, че да има опасност да си ме повторил, пък и няма нищо лошо в повтарянето от различни хора. Всеки излага нещата малко по-различно и е хубаво да се видят различните гледни точки, дори и за едно и също нещо. Трябва да отбележа, че при Ровели наблюдател е всеки материален обект, например електрона е също наблюдател. Относно примера с монетата, мисля че четете твърде много в него, той е само аналогия за това как детерминиран процес може да изглежда случаен.

Малко странично, но ето една интерпретация на Ровели, която попада в същия клас като Еверетовата. http://lanl.arxiv.org/abs/quant-ph/9609002

Честита и от мен. И да не забравяме чий рожден ден се празува днес. http://en.wikipedia.org/wiki/Isaac_Newton