Gravity

Според идеята за многото светове, всичките ще бъдат реализирани, ще ги има и ще бъдат реалноста.

Сигурно прекалявам с предпазливоста и постояните извинения, но във форумите е много лесно да се остане с погрешното впечетление и се стига до дълги и езсмислени спорове. За забележките ми не се притеснявай, че си ги пропуснала, те са по-скоро израз на педантизъм. За темата също не мисля, че е проблем, че се отклонява, освен ако не се притесняваш, че статията, която даде си заслужава отделна тема.

@Шпага: Не казвам, че не е трябвало да даваш линка. Просто правя забележка, че не е директно свързано. И с квантовата телепортация не е директно свързано. Тя е следствие от квантовата механика и не зависи от интерпретации. Въпросите за същноста на вълновата функция са интерпретационни и нямат отношение към телепортацията. Към №81 имам забележки, но ще се въздържа, защото могат погрешно да бъдат изтълкувани като заяждане.

Само да обележа, че не е директно свързано с квантовите компютри или квантовото изчисление, а относно това каква е природата на вектора на състоянието в квантовата физика.

И как точно! Както и да го гледам 2012-3012 е от порядъка на хиляда години.

Както написах по горе и аз така мисля, но да се проявя като педант и да обърна внимание, че между 2012 г. и 3012 г. има повече от 100 години.

glishev, гледам, че заключваш темите на бай мангал, за което браво, но остави тази, той в нея почти не участва, а ние се говорим културно и за интересни неща.

Doris, може аз да не съм разбрал Шпага (въпреки, че си мисля, че точно за това я разбрах), но тя под субективно-обективно имаше предвид съвсем друго нещо.

Шпага, собственото време е специално избран параметър, който параметризира дадена мирова линия. Грубо казано собствено време е това което показва часовника на даден наблюдател. Когато космонафта излети през 2012 и се върне през 3012, по земното време са минали 1000 години, по собственото време на космонавта е минала, да кажем, една година. Така, по собственото си време той е 'пропътувал' една година в бъдещето, но по земното време е пропътувал 1000. Друг човек, който стой на земята замразен, ще бъде 'пропътувал' в собственото си време 1000 години, нищо, че на вид няма да се различава от космонафта. Аз лично не смятам, че това е пример за пътуване във времето, давам го само защото има хора, които го смятат за такъв. Аз го давам като пример, че има повече от една възможост за това как се разбира заглавието и за това, че трябва да се правят уточния. п.п. Нямах намерение да намеквам, че нарочно преиначаваш думите ми. Имах предвид, че не съм имал предвид това за което говориш. Не се и опитвах да стоваря вината върху теб, най-вероятно аз не съм се изразил добре.

Doris, мисля, че статичноста, за която Шпага говори е за това, че ако разгледаш пространствовремето без изббор на системи, а като съвкупонста на всички събития, подобно на филмова лента или книга, то няма никаква промяна. За да има промяна е необходим избор на времева координата/параметър.

@Шпага: За пост #104, доста ясно се изразяваш и е много добре казано. +1 Но трябва да се помни, че тези субективно възприети и запомнени събития, които съставляват нечие субективно 'сега' (в смисъл на даден момент), са само събития, които са сравнително близки до субекта, поради крайната скорост на светлината. За много далечни събития, такива които са пространствено раздалечени от субекта, той не може да има никаква субектнивна памет за тях.

Защо да няма! Не, преиначаваш думите ми. Няма симсъл да се говори за един обек пътуващ в собственото време на друг, но не съм твърдял, че няма смисъл един обект да пътува във време, където под време се разбира нещо друго от собствено време. Например космонафт тръгва през 2012 и се връща през 3012, а е остарял съвсем малко. Някой може да смята това за пътуване във времето, но тази ситуация е различна от тази за която ти говориш. И точно затова моя апел да се уточни. В примера точно инерциални системи разглеждаме. (С подскоци от една в друга) ... Напълно съм съгласен. И точно това бяха подбудите ми да питам за уточняване. Не съм съгласен за 'сцената', но това е отделна и интересна тема. За статичноста съм съгласен но с уговорки, защото спокойно може и да се говори за динамичност, пак с уговорки.

Много дълго би било да се пише наученото от линковете. Който каквото намира за интересно да пише.

За мен не е никак очевидно дали това се разбира. Като се каже времеТО, според мен, се има предвид нещо 'по-общо' от собственото време на даден субект. Да, това би било безсмислено твърдение, да се озовеш в собственото време на някой друг е лишено от всякакъв смисъл. Но не това примера с динозаврите. Пък и когато разглеждаме само инерциални системи собственото време на всеки съвпада със координатното време на системата в която е неподвижен. Именно, и този набор от сабития е различен в зависимост от това в коя система е Хикс. Той може да е съвременик на извънзимните или на техните пра-пра-пра-пра-деди в зависимост от това дали е в трамвая или чака на спирката. "Парадокса" е интересен, мисля, че го подценявате. Предлога 'в' изпозван с понятието 'време' не ми харесва. Навява на концепцията за времето и пространството като сцена... Каквото и време да разглеждаме, за него във всеки един момент ще е СЕГА. Какво друго може да бъде!

Physical implementations of quantum computing

Doris, Относно времето, моето твърдение е, че то не е смислено и не може да се дефинира и не се дефинира такова понятие в общата теория на относителноста. Могат и се дефинират понятия като 'собственно време', 'координатно време', 'космологично време' и т.н. Ако някой не е съгласен и твърди, че е възможно трябва да покаже как, най-малкото да обясни защо смята така. Не знам какво обяснение очакваш от мен за това, че такова понятие там няма. Ето например, в теорията на относителноста няма понятие квант на енергията. Как би могло да се докаже или обясни, че такова понятие там няма! Но задачата за обяснение пада върху този, който твърди, че има. Относно ентропията и стерлата на времето, предполагам пак не съм се изразил добре. Аз не се съмнявам в това, че ти разбираш какво е ентропия и какво гласи втория закон. Нито пък се съмнявам в него. За това препоръки да прочета нещо за тях не ми помагат. Моето възражение е, че от това, че втория закон определя посока на времето, не следва автоматично, че пътуване във времето е невъзможно. А аз точно така разбирам твоята позиция. Ето пример, ако разгледаме кръгов пръстен пълен с вода, която се върти в една от двете възможни посоки, тогава потокът определя посока. и ако аз съм потопен във водата, ще се нося по течението. Но от тук не следва, че не мога да се върна в точката от която съм тръгнал, нали? За това смятам, че ако нарастването на ентропията непозволява пътуване във времето, то е необходимо да се обясни защо, а не е очевидно следствие.

Само приблизително.

-1, за това, че пускаш тема "моля помогнете, спешно е..." в раздел 'Интересно за Математиката'. Защо просто не я пусна в раздел математика!

Въпроса е дали има такова нещо. Възражението ми е и за първото споменаване. След като заглавието е "пътуване във времеТО" се вижда, че членуването е заради неявното допускане за единственост. В специалната теория да, но аз наблягам на това какво ни учи общата. Не е нужно на дълго и широко, но нали не очкваш да прочетем по една книга след свеки пост. Взех си я от библиотеката, ще я прочета като намеря време, автора пише добре, чел съм една от другите му книги.

Искам да направя малко уточнение защото може да изглежда, че просто се инатя. Възражението ми относно времеТО не идва от това каква трябва да бъде дефиницията. Аз нямам проблем ако то е едно от първичните понятия, които не се дефинират строго в рамките на дадената наука, не това e проблема ми. Възражението ми е, че от общата теория на относителноста следва, че не е възможно да се говори за времеТО, без то да бъде квалифицирано. Възражението ми е към използването на пълния член, което предполага някакъв вид единственост, както в калсическата физика. Това се отнася и към пост #77. Там неявно под 'време' се разбира 'собствено време', и уравненията на Айнщайн допускат решения със затворени времеподобни мирови линии. Тук изниква въпроса дали под време трябва да разбираме собствено време. Ако е така, тогава първоначалния въпрос за пътуване във времето е конкретен и може да се обсъжда. Но ако под време се разбира нещо друго, например координатно време или в някои специални решения, при които може да се дефинира глобален параметър 'време', може под време да се разбира точно този параметър. Конкретен пример е стандартния космологичен модел, там когато се казва, че вселената е на 14 мил. години се има предвид точно по това 'време'. Както казах в началото фразата "пътуване във времето" е заредена с контекст и ако не се уточни контекста до никъде няма да се стигне в разговора. И според ТО не може да се говори за времеТО. Относно втория закон на термодинамиката, също смятам, че не трябва да се пренебрегва. НО смятам и че не може да се използва автоматично като аргумент, а трябва да се обеснява каква роля точно играе. Например не е достатъчно просто да се каже 'според втория закон не може' и толкова, това не е добро обяснение, нужно и повече. Какво пречи машината която ме праща в миналото да работи по такъв начин, че самия процес да повишава ентропията в настоящия момент до такава степен, че каквото и да правя в миналото да не мога да наруша закона за нарастването и.

Това към мен ли е? Ти пренбрегваш без обяснение моето възражение отново. А то беше, че ако взимаме на сериозно общата теория на относителноста (аз смятам, че трябва), то не може да говорим за времеТО без да уточним какво имаме предвид. Какво е 'променливо и зависимо време' мога само да гадая и тук пак ще искам да уточняваш. Не говоря за връщане при динозаврите, а за това, че в моето настояще 'динозаврите' на далечната планета все още не са измрели, в твоето вече са измерли. Стига планетата да е достатъчно далече и ние да се движим един спрямо друг по подходящ начин.

Много малко информация. Така въобще и не е ясно за какво става дума. За кои задачи става дума?

Моето негодование идва от това, че се говори за времеТО, а теорията на относителноста ни учи, че такова нещо като времеТО няма. Книгата на Дейвис съм си я отбелязъл за четене, но сега довършвам една книга препоръчана от Южняк, Дейвис ще го подхвана после. Моите въпроси бяха за връзката между ентропията и пътуването във времето. По-точно бяха към твърденията които изказа. Смятам, че се нуждаят от обяснение. Този от пост №19.

Това определение не ми хареесва. В него се говори за времеТО, което издава класическа представа за него т.е. не се съобразява с теорията на относителноста. Как точно следват тези две неща? Какво като е остарял! Защо при пътуването във времето (каквото и да означава това) трябва пътуващия обект да не старее? Такова условие няма в горното определение. И какво ще кавеш за примера, който дадох по горе, там какво не е изпълнено?

Добре, но как втория закон на термодинамиката е свързан с пътуването във времето?