Gravity

Зависи как използват пръстите. Например, могат да ги използват за умножаване по 9. Държиш десете пръста изпънати и свиваш, от ляво на дясно, този чийто номер е числото по което уможаваш. Например за 9 по 5 свиваш петия пръст и гледаш, от ляво на него има четери от дясно пет, отговора е 45. За 9 по 7 свиваш седмия пръст, от ляво са 6 от дясно 3, отговора е 63.

Колко от научните открития проверяваш лично? Предполагам нула (поправиме ако греша), тогава защо това е по-различно? Също така, не са потрошили кой знае колко пари. Построяването му струва около една трета от парите похарчени за олипиадата в Атина или два сезона формула 1. Ако пък го сравниш с воени бюджет на щатите е направо без пари, буквално сто пъти по-евтин. За подръжката също не се иска много, например при англичаните, които плащат повече от останалите държави, разделено на глава от населението се пада по-малко от бутиклка кока кола на година и т.н.

При всички случай е открита нова частица. И е почти сугурно, че е хигса. Ако случайно се окаже, че не е (мнооого малка вероятност), това би означавало нова и неочаквана частица, което ще е по-интересно, но вероятноста е изключително малка.

http://www.wired.com/wiredscience/2012/07/higgs-boson-discovery/

Това е нещо извън математическата общност (каквото и да означава това) и математиците не го следят, така че не се притеснявай.

Interaction free measurements

Да, за взаимодействия става дума, а ти говориш за петото взаимодействие. Което е твоя измислица. Това че си написал книга не го прави по-малко измислено. Но дори и да си прав, това което пишеш не е част от науката, когато стане, тогава го представяй за такова. До тогава не виждам смисъл да спамиш всяка тема. Защо не отвориш отделна тема и там да го обсъждаме, в подфорум Паранауки.

@Малоум2: Това са твои спекулации, без никакво основание или потвърждение, защо се опитваш да ги пробутваш във всяка тема? Те нямат нищо общо с науката и още по-малко с тази тема!

Хвърлих им едно око, в този подфорум им е мястото. Аз не бих отделил време да ги чета и съм сигурен, че ако прочета повече от три страници без прекъсване, що получа мозъчен кръвоизлив.

Не съм специалист, но мисля, че е добре написано. Това което е само предположение или очкване, а не добре потвърден факт, са написани като такива. Имам предвид използвания език и структурата на изреченияата. Например "предполага се, че..." или "смята се, че..." и т.н. Спокойно можеш да приемеш написаното като виждането според науката. Мисля, че няма нищо подвеждащо нито нищо грешно.

.

Разбира се, че е абсолютно, както и евклидовото петмерно пространство, както и всеки друг математически обект. Но все пак говорим за физика, ако там можеш да дефинираш пространство, тогава бихме могли да си задаваме въпроса дали е абсолютно или не.

Кое обикновено пространство?

Какво извъртане! Не съм казвал, че свеждаш пространството до точка! Разбира се. Не само топологията, а и геометрията. И да, ако искаш можеш да въведеш координати, но нали това за това говорим, че те са произволни и относителни, а самото пространствовреме е абсолютно.

Там е работата, че пространствовремето се дефинира безкоординатно, координатите разбира се са относителни. Никой модел не го описва като точка с определени координати! Нали сама казваш, че са относителни, как могат в същото време да бъдат и определени!

Представи си земята, там повърхноста и всяка точка от повърхноста съществуват и то обективно. Например точката, която отбелязва връх Мусала. Изборът за нулев меридиян е произволен. Може да Грийнуич може и да е всеки друг. Координатите на Мусала зависят от този избор, може да е на нула градуса дължина, може и да е на пет. Но Мусала е нещо абсолютно независещо от никакви координати. Подобна е и ситуацията с пространствовремето, аналогично на повърхноста на земята, и събитията, аналогично на точките от повърхноста на земята. Те са абсолютни, координатите са произволни.

Какъв е проблема написах вече няколко пъти. Да уточня нещо защо май оставаш с погрешно впечетление. Аз не оспорвам резултатите от експериментите, убеден съм че там всичко е коректно и изпипано до край, и резултатите съвпадат с предсказванията на квантовата механика. Оспорвам само твоето предложение, че може да се предава информация чрез сплетени частици. Сравнението с трите сплетени електрона не го разбрах! Да, то е само тория за сега, но какво от това! Става дума за абсолютно същата теория. Нещо повече, експериментите описани в статията, към която ти даде линк, са част от докторантурите на докторанти от лабораторията на Цайлингер, и под негово ръководство (ако не се лъжа). А той е един от тримата с трите сплетени електрона т.е. има принус и към двете. Все още не разбирам твоето сравнение, прилича малко на омаловажаване на теоритичните резултати.

Не, ти правиш и заключения, които не са възпроизведени от статията. Да, така е, но за първата ситуация това не е важно. Не е проблем за експериментите от статията, но за предаването на информация е проблем.

http://en.wikipedia.org/wiki/Spontaneous_parametric_down-conversion

Именно и когато детектора е на едно от двете места ще 'хваща' само част от фотоните. От двойка сплетени фотони единия ще остави петно на екрана при при детектор 2, другия може да бъде уловен от детектор 1, може и да не бъде. При многократно повторение при детектор 2 ще имаме некохеренто разпределени на петната. Само когато се разгледат резултатите от тези фотони, които принадлежат на двойка при която първия фотон е бил уловен при детектор 1 във фокусното разстояние, ще има интереференчна картина. Ти смяташ, че ако поставиш детектор 1 на едно от двете места и проведеш много кратно опита, той ще улови всички фотони, но това не е така.

Дорис, аз какзах каквото исках да кажа, да го повтарям още един път не виждам смисъл. Знам, че не пиша добре, но Шпага също го написа няколко пъти.

Това не отговаря на въпроса защо си мислиш, че има посредник.

Не разбирам въпроса. Използвам 'състояние' в смисъл на квантовата механика т.е. вектор на състоянието.

В какъв смисъл пространствовремето е относително? От кои формули излиза така? Не са обективни защото ти и аз може да изберем координати по съвсем раличен начин. Това което е обективно е събитието което разглеждаме ти и аз, и което се представя като точка от пространствовремето. При различен избор на координати (включително и времева координата) това събитие ще има различни координати и различен момент т.е. координатите и момента не са обективни. И понятия както 'настояще' зависят от избора на координати. В този смисъл то не е обективно.

Резултата от експеримента (един от резултатите, другите са анлогични) е следния: ако детектор 1 е във фокусното разстояние, при детектор 2 се наблюдава интереференция, а ако е в два пъти фокусното разстояние не се наблюдава интерференция. Това което ти предлагаш, е играча с детектор 1 да избира една от двете позиции на детектора за да предаде информация на играч 2 с детектор 2. Примерно, ако види интерференция +1, ако види липсата на интерференция -1. Това обаче не е възможно, защото експеримента работи така: фотона, който се движи към първия играч може да бъде в състояние при които лещата ще го фокусира във фокусното разстояние, може да бъде и в състояние, при което лещата ще го фокусира в два пъти фокусното разстояние. Когато е част от сплетена двойка, той се намира в смесено състояние, което е първото състояние с 50% вероятност или второто с 50% вероятност. Което означава, че ако играч 1 избере позиция за своя детектор, то при голям брой фотони, той ще регистрира само половината. Кои точно, не може да се знае, напълно случайно е. От всичките фотони, които играч 2 регистрира в своя детектор (тук може да предполагаме, че ситуацията е идеална и той улавя всичките), само половината ще принадлежат на сплетена двойка, от която другия фотон е бил регистриран при детектор 1. Другата половина ще принадлежи на двойка, при която детектор 1 не е регистрирал нищо. За да се прецени дали има интерфернеция или не, играч 2 трябва да анализира само тази половина, при която играч 1 също е уловил фотона. А той не знае кои са тези фотони, защото е напълно случайно кои ще попаднат в детектор 1. За това след провеждането на експеримента, те трябва да обменят информация за това кои фотони трябва да се изключат (което би нарушило регламента). По този начин работят всички експерименти със сплетени частици. Далечните наблюдатели не забелязват нищо особено. Само след като се съберат и анализират резултатите се получават корелации, които не могат да бъдат обяснени класически. И естествено съвпадат с предсказванията на квантовата механика.