Gravity

За това ти казвам, че не си разбрал играта. Когато ти задават въпроса не знаеш кой поред си.

Какъв ред? Да си раменим местата, да кажем, че аз съм А, а ти си Б. Идва при теб рефера и ти задава въпрос У. Какво му отговаряш?

Нали това те питах, аз като Б, как ще знам дали е 1 или 4 или 2 или 3, че да мога да отговоря?

Не си разбрал играта. Пробвай с конкретен пример, да кажем, че ти си играч А, а аз ще бъде Б и В, какво се наговаряме?

А как ще разберат коя комбинация от въпроси им е зададена.

Малоум2, всички твои постове, които съм чел са еднотипни и казват едно и също, че хипотезата ти обеснява всичко, а всички физици през последните сто години са пълни безхаберници. За да спестя място на сървъра, ще ти кажа какво е моето мнение. Смятам, че хипотезата ти по обяснителни способности е на нивото на старите митове и легенди. И не виждам нищо интересно в нея.

Понеже аз се бях намесил, приемам, че това е поне от части адресирано и към мен. За това ще повторя, че Айнщайн не казва, че трябва да се кара САМО на въображение. Във всички опити за псевдо/пара-научни и алтернативни теории и хипотези и прочие, с които е пълно по форумите, се забелязва пълна липса на знания по предмета, но и въображение не се забелязва.

А да, сега разбрах. Интересно, дали могат да се 'вържат' по двама със същия успех, но без да предават директно информация какво ги е питал арбитъра. Такъв извод въобще и не може да се направи. Какво е съвместимо с реалноста само експериментите показват. До сега няма нито един експеримент да подкрепи твоя извод. И въпреки, че конкретния експеримент с трите сплетени частици по-горе не е правен (до колкото аз знам), то има други експерименти, които показват, че неравенставата на Бел се нарушават.

Виждал съм го някъде, но сега не мога да намеря книга със сметките. Намерих свободен достъп до оригиналната статия, но не съм я чел. Ако тук можеше да се пишат формули щях да ги напиша. Грубо: състоянието е написано в линка в пост №2, прилагаме съответната комбинация от матриците на Паули и виждаме, че или състоянието остава същото или сменя знака. Поправка: по-горе трябва да се разменят местата на Х и У за да работи със GHZ състояние. Забележка: до колкото знам експеримента не е провеждан. п.с. Това за болтовете и гайките не го разбрах.

Ето как става. Избираме координатни оси и преди всеки кръг приготвяме три частици със спин 1/2 в състояние което е суперпозиция на всяка има спин нагоре и всяка има спин надолу. Известното GHZ състояние. Всеки от играчите разполага с една от частиците и когато съдията го му зададе въпроса Х, играча мери спина по оста хикс, ако му зададе въпроса У, мери по оста игрек. И дава отговор +1 или -1 в зависимост от това какъв е бил резултата от измерването.Естествено това трябва да се прави всеки кръг, една тройка сплетени частици може да се използва само веднъж. Сметките, които пропускам, показват, че при тази схема играчите винаги ще печелят. Например, ако на АБВ са им били зададени въпросите УУХ съответно, всеки ще получава +1 или -1 от измерването, но понеже състоянието е сплетено (и подходящо избрано), то или никой няма да получи -1 или точно двама ще получат -1. Така произведението им ще е +1, и предварително не може да се каже кой какво ще получи. Което показва, че наивната представа, че частиците имат конкретни стойности за спина по всяка една ос (даже при две различни) е несъвместима с квантовата механика.

Трима души А, Б, В играят заедно игра, целта разбира се е да спечелят, правилата са следните. Играта се играе на кръгове (етапи). По време на всеки кръг, съдия задава по един въпрос към всеки играч, като всеки играч може да знае само въпроса зададен към него. Има точно два въпроса, да ги означим с Х и У, и те са известни на играчите и са едни и същи за всички кръгове. Всеки въпрос има два възможни отговора, да ги наречем +1 и -1. Като всеки играч има право да дава какъвто си иска отговор. Във всеки кръг съдията прави следното, той или задава въпроса Х и на тримата или точно (и само) на един от тях, а на другите два задава въпроса У. С други думи комбинациите са ХХХ, ХУУ, УХУ, УУХ. И това е известно на играчите. Кога печелят играчите? Ако в даден кръг съдията е задал ХХХ, то играчите печелят ако произведението от отговорите им е -1. Ако съдията е задал някоя от другите комбинации, играчите печелят ако произведението е +1. Сега въпроса е могат ли да се наговорят предварително така, че да печелят? Може да се провери, че ако се наговорят предварително кой какъв отговор, на всеки от двата въпроса, да даде, няма печеливша комбинация. По-конкретно, нека АХ да е отговора на играч А на въпрос Х, АУ да е отговора на играч А на въпрос У и т.н. Може ли да се изберат числата АХ, АУ, БХ, БУ, ВХ, ВУ, които трябва да се или +1 или -1, по такъв начин, че да печелят? Отговора е не. Даже не е нъчно да се проверяват всички кобинации. Да допуснем, че е възможно, тогава трябва да имаме (АХ)(БХ)(ВХ) = -1 (АХ)(БУ)(ВУ) = 1 (АУ)(БХ)(ВУ) = 1 (АУ)(БУ)(ВХ) = 1 Като умножим левите и десните страни на тези равенства се получав (АХ)^2(БХ)^2(ВХ)^2(АУ)^2(БУ)^2(ВУ)^2 = -1 което очевидно е невъзможно. Какво общо има това с физиката? Работата е там, че е възможно да спечелят и то във всеки един кръг. Ще го напиша по-късно защото ми омръзна да превключвам през два сайта за да се оправя с кирилицата. Ще подскажа, за тези които не са го виждали, че е свързано със сплетените частици и въпросите за скритите параметри.

Въображението е по-важно, но това не означава, че знанието не е важно, както някои погрешно го тълкуват. Много е важно даже.

"Any intelligent fool can make things bigger and more complex... It takes a touch of genius --- and a lot of courage to move in the opposite direction." - Albert Einstein

Но ти и Дорис използвате думата 'реалност' в различен смисъл. Интересном, че е напълно ясно от контекста!

Според идеята за многото светове, всичките ще бъдат реализирани, ще ги има и ще бъдат реалноста.

Сигурно прекалявам с предпазливоста и постояните извинения, но във форумите е много лесно да се остане с погрешното впечетление и се стига до дълги и езсмислени спорове. За забележките ми не се притеснявай, че си ги пропуснала, те са по-скоро израз на педантизъм. За темата също не мисля, че е проблем, че се отклонява, освен ако не се притесняваш, че статията, която даде си заслужава отделна тема.

@Шпага: Не казвам, че не е трябвало да даваш линка. Просто правя забележка, че не е директно свързано. И с квантовата телепортация не е директно свързано. Тя е следствие от квантовата механика и не зависи от интерпретации. Въпросите за същноста на вълновата функция са интерпретационни и нямат отношение към телепортацията. Към №81 имам забележки, но ще се въздържа, защото могат погрешно да бъдат изтълкувани като заяждане.

Само да обележа, че не е директно свързано с квантовите компютри или квантовото изчисление, а относно това каква е природата на вектора на състоянието в квантовата физика.

И как точно! Както и да го гледам 2012-3012 е от порядъка на хиляда години.

Както написах по горе и аз така мисля, но да се проявя като педант и да обърна внимание, че между 2012 г. и 3012 г. има повече от 100 години.

glishev, гледам, че заключваш темите на бай мангал, за което браво, но остави тази, той в нея почти не участва, а ние се говорим културно и за интересни неща.

Doris, може аз да не съм разбрал Шпага (въпреки, че си мисля, че точно за това я разбрах), но тя под субективно-обективно имаше предвид съвсем друго нещо.

Шпага, собственото време е специално избран параметър, който параметризира дадена мирова линия. Грубо казано собствено време е това което показва часовника на даден наблюдател. Когато космонафта излети през 2012 и се върне през 3012, по земното време са минали 1000 години, по собственото време на космонавта е минала, да кажем, една година. Така, по собственото си време той е 'пропътувал' една година в бъдещето, но по земното време е пропътувал 1000. Друг човек, който стой на земята замразен, ще бъде 'пропътувал' в собственото си време 1000 години, нищо, че на вид няма да се различава от космонафта. Аз лично не смятам, че това е пример за пътуване във времето, давам го само защото има хора, които го смятат за такъв. Аз го давам като пример, че има повече от една възможост за това как се разбира заглавието и за това, че трябва да се правят уточния. п.п. Нямах намерение да намеквам, че нарочно преиначаваш думите ми. Имах предвид, че не съм имал предвид това за което говориш. Не се и опитвах да стоваря вината върху теб, най-вероятно аз не съм се изразил добре.

Doris, мисля, че статичноста, за която Шпага говори е за това, че ако разгледаш пространствовремето без изббор на системи, а като съвкупонста на всички събития, подобно на филмова лента или книга, то няма никаква промяна. За да има промяна е необходим избор на времева координата/параметър.

@Шпага: За пост #104, доста ясно се изразяваш и е много добре казано. +1 Но трябва да се помни, че тези субективно възприети и запомнени събития, които съставляват нечие субективно 'сега' (в смисъл на даден момент), са само събития, които са сравнително близки до субекта, поради крайната скорост на светлината. За много далечни събития, такива които са пространствено раздалечени от субекта, той не може да има никаква субектнивна памет за тях.