Gravity

Защо да няма! Не, преиначаваш думите ми. Няма симсъл да се говори за един обек пътуващ в собственото време на друг, но не съм твърдял, че няма смисъл един обект да пътува във време, където под време се разбира нещо друго от собствено време. Например космонафт тръгва през 2012 и се връща през 3012, а е остарял съвсем малко. Някой може да смята това за пътуване във времето, но тази ситуация е различна от тази за която ти говориш. И точно затова моя апел да се уточни. В примера точно инерциални системи разглеждаме. (С подскоци от една в друга) ... Напълно съм съгласен. И точно това бяха подбудите ми да питам за уточняване. Не съм съгласен за 'сцената', но това е отделна и интересна тема. За статичноста съм съгласен но с уговорки, защото спокойно може и да се говори за динамичност, пак с уговорки.

Много дълго би било да се пише наученото от линковете. Който каквото намира за интересно да пише.

За мен не е никак очевидно дали това се разбира. Като се каже времеТО, според мен, се има предвид нещо 'по-общо' от собственото време на даден субект. Да, това би било безсмислено твърдение, да се озовеш в собственото време на някой друг е лишено от всякакъв смисъл. Но не това примера с динозаврите. Пък и когато разглеждаме само инерциални системи собственото време на всеки съвпада със координатното време на системата в която е неподвижен. Именно, и този набор от сабития е различен в зависимост от това в коя система е Хикс. Той може да е съвременик на извънзимните или на техните пра-пра-пра-пра-деди в зависимост от това дали е в трамвая или чака на спирката. "Парадокса" е интересен, мисля, че го подценявате. Предлога 'в' изпозван с понятието 'време' не ми харесва. Навява на концепцията за времето и пространството като сцена... Каквото и време да разглеждаме, за него във всеки един момент ще е СЕГА. Какво друго може да бъде!

Physical implementations of quantum computing

Doris, Относно времето, моето твърдение е, че то не е смислено и не може да се дефинира и не се дефинира такова понятие в общата теория на относителноста. Могат и се дефинират понятия като 'собственно време', 'координатно време', 'космологично време' и т.н. Ако някой не е съгласен и твърди, че е възможно трябва да покаже как, най-малкото да обясни защо смята така. Не знам какво обяснение очакваш от мен за това, че такова понятие там няма. Ето например, в теорията на относителноста няма понятие квант на енергията. Как би могло да се докаже или обясни, че такова понятие там няма! Но задачата за обяснение пада върху този, който твърди, че има. Относно ентропията и стерлата на времето, предполагам пак не съм се изразил добре. Аз не се съмнявам в това, че ти разбираш какво е ентропия и какво гласи втория закон. Нито пък се съмнявам в него. За това препоръки да прочета нещо за тях не ми помагат. Моето възражение е, че от това, че втория закон определя посока на времето, не следва автоматично, че пътуване във времето е невъзможно. А аз точно така разбирам твоята позиция. Ето пример, ако разгледаме кръгов пръстен пълен с вода, която се върти в една от двете възможни посоки, тогава потокът определя посока. и ако аз съм потопен във водата, ще се нося по течението. Но от тук не следва, че не мога да се върна в точката от която съм тръгнал, нали? За това смятам, че ако нарастването на ентропията непозволява пътуване във времето, то е необходимо да се обясни защо, а не е очевидно следствие.

Само приблизително.

-1, за това, че пускаш тема "моля помогнете, спешно е..." в раздел 'Интересно за Математиката'. Защо просто не я пусна в раздел математика!

Въпроса е дали има такова нещо. Възражението ми е и за първото споменаване. След като заглавието е "пътуване във времеТО" се вижда, че членуването е заради неявното допускане за единственост. В специалната теория да, но аз наблягам на това какво ни учи общата. Не е нужно на дълго и широко, но нали не очкваш да прочетем по една книга след свеки пост. Взех си я от библиотеката, ще я прочета като намеря време, автора пише добре, чел съм една от другите му книги.

Искам да направя малко уточнение защото може да изглежда, че просто се инатя. Възражението ми относно времеТО не идва от това каква трябва да бъде дефиницията. Аз нямам проблем ако то е едно от първичните понятия, които не се дефинират строго в рамките на дадената наука, не това e проблема ми. Възражението ми е, че от общата теория на относителноста следва, че не е възможно да се говори за времеТО, без то да бъде квалифицирано. Възражението ми е към използването на пълния член, което предполага някакъв вид единственост, както в калсическата физика. Това се отнася и към пост #77. Там неявно под 'време' се разбира 'собствено време', и уравненията на Айнщайн допускат решения със затворени времеподобни мирови линии. Тук изниква въпроса дали под време трябва да разбираме собствено време. Ако е така, тогава първоначалния въпрос за пътуване във времето е конкретен и може да се обсъжда. Но ако под време се разбира нещо друго, например координатно време или в някои специални решения, при които може да се дефинира глобален параметър 'време', може под време да се разбира точно този параметър. Конкретен пример е стандартния космологичен модел, там когато се казва, че вселената е на 14 мил. години се има предвид точно по това 'време'. Както казах в началото фразата "пътуване във времето" е заредена с контекст и ако не се уточни контекста до никъде няма да се стигне в разговора. И според ТО не може да се говори за времеТО. Относно втория закон на термодинамиката, също смятам, че не трябва да се пренебрегва. НО смятам и че не може да се използва автоматично като аргумент, а трябва да се обеснява каква роля точно играе. Например не е достатъчно просто да се каже 'според втория закон не може' и толкова, това не е добро обяснение, нужно и повече. Какво пречи машината която ме праща в миналото да работи по такъв начин, че самия процес да повишава ентропията в настоящия момент до такава степен, че каквото и да правя в миналото да не мога да наруша закона за нарастването и.

Това към мен ли е? Ти пренбрегваш без обяснение моето възражение отново. А то беше, че ако взимаме на сериозно общата теория на относителноста (аз смятам, че трябва), то не може да говорим за времеТО без да уточним какво имаме предвид. Какво е 'променливо и зависимо време' мога само да гадая и тук пак ще искам да уточняваш. Не говоря за връщане при динозаврите, а за това, че в моето настояще 'динозаврите' на далечната планета все още не са измрели, в твоето вече са измерли. Стига планетата да е достатъчно далече и ние да се движим един спрямо друг по подходящ начин.

Много малко информация. Така въобще и не е ясно за какво става дума. За кои задачи става дума?

Моето негодование идва от това, че се говори за времеТО, а теорията на относителноста ни учи, че такова нещо като времеТО няма. Книгата на Дейвис съм си я отбелязъл за четене, но сега довършвам една книга препоръчана от Южняк, Дейвис ще го подхвана после. Моите въпроси бяха за връзката между ентропията и пътуването във времето. По-точно бяха към твърденията които изказа. Смятам, че се нуждаят от обяснение. Този от пост №19.

Това определение не ми хареесва. В него се говори за времеТО, което издава класическа представа за него т.е. не се съобразява с теорията на относителноста. Как точно следват тези две неща? Какво като е остарял! Защо при пътуването във времето (каквото и да означава това) трябва пътуващия обект да не старее? Такова условие няма в горното определение. И какво ще кавеш за примера, който дадох по горе, там какво не е изпълнено?

Добре, но как втория закон на термодинамиката е свързан с пътуването във времето?

При научните представи имаме обективност. Те могат да бъдат разбрани или не, но не и да бъдат субективни.

Изгубих нишката, моята забележка беше, че как разбират разчните култири времето и въобще как го разбират хората на базата на опита си не означава, че това е прагът. Все пак имаме наука, която ни дава обяснениа и за времето.

В какъв смисъл?

Добре си лафим, но аз започвам да се чувствам гузно, че разводнявам темата...

Хубаво, но нали не разчитаме само на представата си за време, имаме и наука, която дава по-добра представа от тази която идва от вродени инстинкти и всекидневен опит.

Sirius, не каза да ли е българин.Но и да е българин, предполагам, че работи при тях, а не му плащат тук за нещо.

Не казвам, че са мошеници, просто съм скептично настроен. Това, че не правят наука заради самата наука, а с цел продукт за продажба ме кара да бъда цинично настроен. На кой наш учен плащат и за какво му плащат?

Жоро, не знам, може би си прав. Техническата страна ми е напълно непозната. Като казах 'примитивни' може да съм се изразил зле. Нямах намерение да подценявам постижениеята, примитивни са само в сравнение с обикновените компютри, разбира се има време. За D-Wave съм малко скептично настроен. Забележи през 2008 твърдят, че имат 128 кюбитов компютър, през 2012 твърдят, че имат 84 кюбитов. Малко странно! Пък и отказват да отговорят на някой въпроси. Разбирам, че може да е фирмена тайна, но въпросите са доста общи, относно дали машината им използва по съществен начин сплитане. Но май е те не знаят със сигурност.

@Exemus: гледал си грешните източници. Ако искаш да знаеш как е устроен транзистора не би тръгнал да четеш книги за булеви схеми, нали. Така и тук, ако те интересува как точно се реализират гейтовете при квантовите компютри, няма смисъл да преглеждаш линковете по квантово изчисление, там само ще намериш логическата организация, но не и физическа реализация.

Че то това не е никак малко! За къде бързаш! Ако пресметнеш колк време си прекарал в търсене и четен ще излезе много по-бързо да изгледаш шест лекции по един час. Пък за някои неща се иска време, магическа рецепта няма. Не знам как да коментирам подчертаните неща, изглеждат съвсем ясни. Второто подчертано споменава една характерна черта на квантовите алгоритми, а именно, че са вероятности. В смислъл, че след изпълнението на алгоритъма, резултата е с много голяма вероятност решение на задачата и с много малка не е. Например при алгоритъма на Шор за намиране на период на функция, след изпълнението най-вероятно имаме решение, проверяваме, ако не е, изпълняваме алгоритъма отново. Веорятноста два пъти поред да не намери е още по-малка, но ако случайно пак не е, го изпълняваме отново. Като цяло това е много по-ефективно отколкото класическия алгоритъм. Първото подчетано казва каква е общата схема. Започваме с началното състояние, което обикновено е |000...0>, то се прекарва през съответните логически гейтове, например XOR, CNOT и т.н. и накрая се прави измерване, при което състоянието колапсира до нещо, което е най-вероятно това което търсим, ако алгоритъма е направен хитро. Общо взето има малко известни алгоритми. Но ти май се интересуваш от конкретната реализация на компютъра. Това е отделен въпрос. Това с което в момента разполагаме са твърде примитивни неща, повечето е само теория, с изключение на D-Wave разбира се , но те не издават. Представи си нещата така: кюбита е реализиран чрез поляризирана светлина или частица със спин 1/2 или токове в свръхпровдник или каквото там имаме, за определеност да кажем поляризирана светлина. Докато фотона се движи по оптиката (или каквото там е) състоянието му не се променя, по-точно поляризацията, но само тя ни интересува. Като преминава през различни филтри поляризацията му се променя, като те са така направени, че да реализират различните логически операции. От там нататък е сходно с класическите компютри. Непрекъснато се изпълняват, като всеки процес в квантовата механика, с изключение на крайя когато се прави измерване. Но както казах по горе в част от времето не се случва нищо съществено, само когато се преминава през гейтовете, в този смисъл може да се говори за тактове. Зависи какво точно имаш предвид. Има части от алгоритъма, които се състоят от пресмятане на дадени функции по даден вход, един вид допитване за стойност на функция. Това може да става многократно. Идеята е, че в сравнение с калсически алгоритъм ще е много по малко пъти. Например алгоритъма на Гроувър. Ако търсиш конкретен елемент от списък несортирани N елементи, класически единственото което можеш да направиш е да ги преглеждаш един по един. Ако си късметлия ще го случиш от пърия път, ако не си от N-тия, средно ще са необходими N/2 пъти. При Гроувър са достатъчни само корен от N пъти (пак с много голяма вероятност). И това е пример където забързяването е само квадратично, при Шор е експоненциално. Това е като да питаш при класическия компютър операциите 'и', 'или', 'не' и т.н. твърдо ли са въведени или се променят! @Малоум2: дълъг пост си написъл, но няма да го коментирам защото е по друга тема.

Формулите не излизат добре, поне при мен. От тук Успехи може да се види оригинала, там формулите излизат както трябва. Все още не съм чел оригинала, но към крайя има части, които ги няма в превода, и които изглеждат доста спекулативни. Както казах, не съм чел тази част и не мога да коментирам, но в българския превод има забележка, че с тази тематика много се спекулира, така че ги четете с едно на ум. Прочетох превода и се колебая с преценката. От една страна не е лошо написано, но от друга, ако човек ги е виждал тези неща, статията не му дава по-добро разбиране. Ако не ги е виждал, не мисля, че ще му стане много ясно от тази статия. Изглежда ми по-подходяща за неспециализирано списание. Това разбира се е само моето впечетление, на друг може да му хареса, дори и на мен, ако я погледна пак когато съм в друго настроение, може да ми хареса.