"
Забелязали ли сте, че никой от противниците на еврото не призовава за премахването на валутния борд? Спомените от 1996-1997 г са прекалено силни - но въпреки това всички положителни сравнения за пример от други страни са от такива … без валутен борд. Дори копейките и техните икономисти хем ни сравняват с Чехия, Полша и Румъния, че не искали Еврозона, хем не препоръчват техния модел без борд - а да се вържем … към американския долар
Да, цялата антиевро пропаганда се крепи на мита за единствено и само ползи от валутния борд, които едва ли не обезмислят влизането в еврозоната!
Причината? Злоупотребата на тази пропаганда с дискретното премълчаване на слабостите и цената на поддържането на борд у нас от държавните институции, за да не се заплашва финансовата стабилност и поддържа доверието в лева.
Ето пет ключови проблема на валутния борд:
(1) Фиксираният курс лев/евро
В бурни времена като 1996-1997 г валутният борд бе чудесно лекарство за въдворяване на финансова стабилност. Бизнесът можеше да планира своите разходи и инвестиции, а домакинствата своите бюджети вече без страх от обезценяване на лева.
Но така се загуби ценното предимство на плаващия курс и умерената девалвация на лева, който помага на по-слабите икономики да произвеждат и изнасят повече. Натрупаното напрежение в конкуренцията на европейския пазар се обира от т.н. “Вътрешна девалвация”, която означава замразяване и много слаб ръст на трудовите възнаграждения - за да може българските производители да бъдат конкурентоспособни със своите цени. Върху другите компоненти на себестойността не могат да влияят - вносни материали и (руска и политически определяна цена на) енергия.
Това е една от основните причини (не единствена) българите да са най-бедни в ЕС и днес.
(2) Ограничени функции на банковата политика на БНБ
В нормална икономика, централната банка рефинансира банките при нужда - при валутния борд обаче е забранено.
Вместо това - на банките се налагат изключително строги политики на капиталова адекватност, изграждане на огромни буфери и свръх строга политика на кредитиране. Всеки с бизнес го знае у нас - че кредит можеш да получиш само ако може и сам да финансираш бизнеса си. Освен бизес план за усвояване и връщане на кредита, всеки бизнес трябва да предостави съфинансиране и ликвидно обезпечение в размер над искания кредит. А почти винаги съдлъжници стават всичките му други фирми, както и той и семейството му като физически лица. И така банковият бизнес твърде много заприлича на лихварския - пари с лихва без … риск за кредитора.
При положение, че над 95% от предприятията у нас са малки и средни - кредитът е често само мечта. А други финансови инструменти са кът.
Е, как да се развива икономиката?
(3) Изкривена банкова политика - обезценяване на спестяванията и помпане на инфлацията
Поради строгата политика на кредитиране - която лимитира развитието на бизнеса - банките трябва да намерят къде да инвестират акумулирания ресурс. А той е в десетки милиарди левове - поради ниската инвестиционна култура на българите, които или инвестират в имоти; или слагат парите на депозит.
Бинго - банките разпределят риска и основно инвестират парите в ипотечни кредити, които помпат цените на имотите и инфлацията.
От друга страна - поради липса на нужда да привличат ресурс (!) - лихвите по депозитите са почти нулеви, което обезценява парите на българите
(4) Валутният резерв
Валутният борд изисква поддържане на валутен резерв в евро, който по формула обезпечава левовете в обращение. Този резерв обаче е почти изцяло инвестиран в първокласни чужди книжа с много ниска доходност (под инфлацията), а дълго време и негативна доходност. Тоест, не само финансираме чужди държави - от което се оплакват противниците на еврото за еврозоната - а дълго време си плащахме вместо да печелим за това, че сме инвестирали тези пари. Имаше оценки за стотици милиони евро - цена на борда - но никой от БНБ не казва каква точно е тази сметка.
(5) Пропуснати ползи за икономиката от поддържането на валутния резерв
Макар всяка страна да поддържа валутен резерв, никой не знае каква е пропусната полза / алтернативна цена за всички българи, ако огромният валутен резерв, заради борда или част от него беше инвестиран в икономиката - в инфрастрктура, образование, здравеопазване и т.н.
Това са само най-важните дефекти на валутния борд - който някак си чудодейно ни прави живота по-добре от еврозоната.
Да, левът е вързан за еврото. Но в тези турбулентни времена хиляди българи предпочитат лодката, вместо пристанището, за която е вързана.
"