Gravity

А, ти четеш ли статии те? От първа страница Според ред научни изследвания консумацията на кафе намалява риска от фатални сърдечни пристъпи. Това се дължи на високото съдържание на антиоксиданти в любимата на милиони хора напитка. И още… Установено е, че хлорогенната киселина и съединенията, които се образуват при печенето на кафе, предпазват от хронични болести, включително и сърдечни заболявания. Виновник за остарелите разбирания, че кофеинът води до сърдечни проблеми и високо ниво на холестерол, са всъщност мазнините, които се съдържат в зърната на кафето. Тези мазнини нахлуват свободно в организма ни, когато консумираме нефилтрирано кафе, приготвяно в джезве или в кафеварка от италиански тип. Мазнините в кафето могат да се елиминират лесно, като използваме филтри при варенето. Казано другояче, най- здравословно е така нареченото „шварц кафе”. Отдавна е установено, че кофеинът има известен положителен ефект и върху нервната система. Той подобрява реакциите и концентрацията и предотвратява умората. Това е и една от причините кофеинът да бъде обект на изследвания като противодействащ на умората фактор. Освен това кофеинът действа като общ стимулатор на метаболизма, особено при по-интензивно физическо натоварване или спортни занимания. Той помага на колоездачите или участниците в маратон да увеличат издържливостта си. Анализ на данни от 10 изследвания, направени в Европа и Япония, показва, че консумацията на кафе намалява риска от рак на черния дроб. Това предаде неотдавна Ройтерс. Анализирайки данните от 10-те изследвания д-р Франческа Брави и колегите и от института "Марио Негри" в Милано са установили, че за хората, които пият кафе, рискът от развитието на чернодробен карцином е с 41 % по-малък, отколкото за тези, които не консумират ободрителната напитка. Специалистите открили, че за хората, които пият повече кафе - три или повече чаши дневно, рискът от развитието на рак на черния дроб е с 55 процента по-малък. Опасността за хората, които консумират малки или умерени количества - от една до три чаши дневно, е с 30 процента по-малка, отколкото за онези, които не пият кафе. Консумацията на кафе е свързана също и с понижен риск от цироза на черния дроб и хронични чернодробни заболявания - основни рискови фактори за чернодробния карцином. В световен мащаб ракът на черния дроб е третото най-смъртоносно злокачествено заболяване след белодробния и стомашния рак. Защо ги пренебрегваш и отхвърляш тези научни резултати!

Подлютена храна има по-малко бактерии от неподлютена. Следователно...

Аз не мога да помогна. Не е ясно какво точно казва. Говори за събития, после казва, че било системи!

Към кое точно се пристрастяват хората? Към кофеина? В конкретното изследване каква е ролята на коефеина? Гледали ли са дали някой хората пият безкофеиново разтворимо кафе? Моето мнение за теб е, че ти си от тези хора които се пристрастяват много лесно към всичко. За това не можеш да разбереш разликата между нармална употреба е прекомерна. Явно ти е невъзможно да си представиш хора които могат да пият само едно питие. За теб има само две възможнсти, или не пиеш или пиеш докато паденеш под масата. Не можеш да си представиш, че е възможно някой да пие само едно кафе, или нито едно или литри кафе на ден. Подобно и с всички останали неща, от които те е страх. Фъстици ядеш ли? Защото за тези с алергия са много вредни. Каква е разликата с горната статия? Там се твърди, че разтворимото кафе е вредно за хора с някаква конкретна генетика. Всъщност има разлика, при фъстъците има сигурна причинно следствена връзка. В горната статия има статистика и много пожелания.

Не е просто някакъв физик. И не казва, че е псевдо-наука защото не му харесвало. Ти от друга страна казваш, че нещо е доказано само защото пасва на мирогледа ти.

Забележи, че проблемът не е кофеина. То може и да се спори дали разтворимото кафе е кафе, но това е отделна тема. По същата логика може да се каже, че хората които ядат ядки, например фъстъци, имат по-голям шанс от анафилакричен шок в сравнение с тези, които не ядат фъстъци. Ти нали осъзнаваш, че тези статии, които постояно цитираш в подкрепа на твоята вяра, не са наука в строгия смисъл на думата и не са особенно надежни. Камо ли пък да доказват нещо?

Той не отговаря нищо за това той какво прави. Питай го да ли са полезни или вредни. @makebulgar тези неща вредни ли са?

memory.pdf Нещо не се получава с картинката.

Не, до като минава вълната, тя разсяга и свива, което се изразява в промяна на разстоянията между пробни тела. И като премине, след нея остава постоянна промяна. Но не в пространство-времето, а във взаимното положение на телата. При морските вълни, ако имаш няколко плаващи обекта, докато минават вълните някой ще се издигат, други ще се спускат. Но като минат въните морето се успокоява и всичко се нормализира. При гравитационните остава постоянна промяна. Не в морето, а в положението на обектите.

Интересно как ти е ясно, че сол в големи количества е вредна, но и в трвърде малки количества не е добре. Важно е количеството. Когато обаче стане дума за други неща това не можеш да го разбереш и проповядваш пълно въздържание!!! Между другото много вегетариански/вегански продукти, като бургери и разни заместители на месо, също имат немалко сол.

Аз не съм. Но това са неща, на които им се обръща внимание след като човек е усвоил самата теория на относителността.

Третото разбира се го няма. Но сега ми е ясно какво имаш придвид под осабености. Аз бих ги нарекъл следствия.

Например?

Какви особености?

Изглежда противиречиво защото има две различни неща, а така както пишеш не е ясно кое имаш предвид. За това получаваш различни отговори, които изглеждат противоречиви. Ето един пример. Ако имаш вектор и извереш координати, той ще има някакви компоненти. Ако избереш други координати, същият вектор ще има други компоненти. Те не са инварианти при смяната на координати. Вземи първата компонента, тя не е инварант. Ако имаш избран базис (ортонормиран) от вектори, то първата компонента на даденят вектор е равна на скаларното произведения на вектора с първия елемент от базиса. Това скаларно произведения е инвариант, то не зависи от избора на координати (разглеждаме само ортогонални координати). В този смисъл първата компонента може да се нарече инвариант. Но без такова уточнение се разбира първото. И двете са верни и изглеждат противоречиви. Друг пример. Вземи отправна система (разгелждаме само инерциални), в нея може да мериш и може да питаш дали това което мериш зависи от избора на отправан система или не. Например скоростта на светлината не зависи, тя е инвариант. Други скорости зависят, те не са инваrианти. Координатите на събитията зависят от отправанта система, те не са инварианти. Но при дадени две събития, ако изпозлваш координатите им и пресеметенеш пространствено-времевия интервал, получаваш нещо което не зависи от отправната система то е инвариант. Последен приемр. Ако имаш една система, то нейната скорост в дадена друга система зависи от това коя е другата система т.е. тази скорост не е инвариант. Но ако другата система е фиксирана т.е. имаш две дадени систем, то относителната им скорост не зависи от избора на трета, четвърта, пета и т.н. систем, тя е инвариант.

Да, инвариантна е. Не само при смяна между двете системи, а и при смяна с произволна система.

Да, но скоростта(големината) между две системи не е инвариантна. Тя може да е всякаква, може и да си променя.

На големината на скоростта. На англииски обикновено се използва speed за това и velocity за векторната скорост.

Кокво посока 0? Скоростта е вектор, ако избереш някаква произволна отправна система, посоката му може да е всакаква.

Очевидно е каква е ситуацията, а не някакви инварианти. Една и съща е само големината на скоростта, посоката можеда е каквато искаш.

Не, нямо нищо сложно нито тънко. Това е твърде елементарно. За това не си го виждал никъде, защото е очевидно.

Този премер беше за нещо различно. Там имаш една система и два различни пътя между двете събития, които имат различна дължина. Ако това толкова те обърква, а то е съвсем елементарно е основно, за пореден път ще кажа, че трябва да започнеш да учиш математика и физика, а не популярни книги/филми. Камо ли пък да се опитваш да правиш наука.

Трябва да покажеш графика по годините. В противен случай как да знаем, че не е поради напускането на UK?