Gravity

Това само отмества въпроса. Можеш ли да посочиш директо доказателство, че скоростта на светлината не е еднкава във всички системи? Да или не? Ако не защо смяташ една от двете възможности за грешна, а не търсиш директни/индиректни потвърждения? Между другото скоростта на светлината е и максимално възможната. Ако това не беше вярно щеше да е възможно да се засили нещо до по-голяма скорост. Как обесняваш факта, че това не е направено? Колкото и енергия да се изпозва при ускоряването на частици, те никога не превишват скоростта на светлината, въпреки че според калсичаската физика това триябва да е възможно дори и с енергии много по-малки от тези с които ускорителите работят.

Ами следващият път питай. Ако беше питал щях да ти кажа. За да ти спестя време в бъдеще и защото си останал с погрешно впечетление, уточнявам, че не съм физик, нито съм учил специалност физика. Единствените ми познания по физика са тези от училище и каквото сам съм прочел. Има разлика. Стрелата се движи както по дължината на стената, така и към нея. Има относително движение перпендикулярно на дължините им. При пръчката и релсата такова няма.

След като нямаш, не е ли по-правилно да се търсят директни/индиректни наблюдения, които да покажат коя от двете възможности отговаря на реалността? Ти обаче заявяваш, че едната е грешна!

@gmladenov , пак да питам, имаш ли поне едно директно доказателство, че дължините са еднакви във всички системи? Да ли не?

Никой не те кара да приемаш нищо. Но какви са директните доказателства, че дължините са еднакви в различните системи? Ако нямаш защо го приемаш? Имам fMRI снимки и се вижда какво има.

Относно настояването за директни потвърждения за ЛТ, скъсяването на дължините, забавянето на времето и т.н. Нали ви е ясно, че за всяко нещо в СТО за което посочвате, че няма директно потвърждение, то и за сътветното нещо в КлФ няма директно потвърждение! Например за скъсяването на дължините нямало дирктно доказателство. А има ли експеримент, който да доказва запазването на дължините? Няма. Тогава защо не критикувате и КлФ?!

Да, ще са с различни форми, но няма да са къргло и елипсовидно. Това, което казваш вече няколко пъти е, че неподвижното ще е кръгло. Е няма да е кръгло.

Въпросът ти е "Защо на теб ти се струва, че има парадокс?". Единственият отговор, който мога да ти дам е защото не ти е ясно. Какъв отговор очакваш?!

Не, това червеното е проблемът. По условие колелото е крълго в системата, в която се движат. Така е дадена анимацията. Системата, в която то е неподвижно, е друга система. Защо ще е къргло там? Тъй като тези две системи се движат една спрямо друга, няма причина да очакваш, че ще е кръгло и в двете, нали?

Не мога да ти помогна. Трябва да започнеш отначалото. Чети СТО и мисли. След като разбереш каквое е относителността на едноверменността, ще ти стане ясно.

Шпага, в едната система колелото е неподвижно, в другата се върти. Защо смяташ, че формата му ще е еднаква в двете системи? Дори и в по-простият случай на постъпателно движение формата не е кръг и в двете системи.

Шпага, в системата, в която едното е неподвижно, дугото не се върти само около оста си, то се върти и около неподвижното. Но замисли се, каква ще формата на неподвижното? В системата от картинката то е обикновен полсък кръг. В системата, в която е неподвижно, какво е? Имай предвид, че тя не е инерциална!

Не, не съм единственият, много я разбират. Ти обаче не си един от тях. Какво означава как е възможно физически? Защо да не могат да се затварят неедновремнно!

Шпага, колелото се върти. Системата, в която е неподвижно, не е инерциална. Доволно много неинтуитивни неща стават в неинерциални системи, дори и в класическата физика.

Тоз парадокс е следния: СТО - "Eдновремеността е относителна." Mладенов: "Kак е възможно! Парадокс!"

Е, хайде стегни се малко. Ето ти конкретен пример. Нека в системата на земята събитието предния край на пръчката минава над маркираната точка от релста има координати (1,2,3,4). Което означава, че се е случило в точка с координати (x,y,z)=(1,2,3) и моменто от време t=4, по координатите и часовниците в тази система. Това означава, че краят на пръчката в момент t=4 се намира на място с координати (1,2,3). Същото и за маркираната точка. За това те и съвпадат. Правим Лоренцови трансформации за да видим как е в другата система. (ако искаш избери си някой конкретни и смятай но не е нужно). Координатите (1,2,3,4) се преобразуват в някаква друга четрворка (x',y',z't'), първите три дават мястото в новата система, а четъртата момента от време по часовниците в тази система. Това означава, че край на пръчката в момент t' се намира в точка (x',y',z'). Същото е и за маркираната точка от реласта. Ти твърдиш, че като сложиш числата в лоренцовите транформации някак си ще получиш раличен резултат. Това бие по тъпост дори и младеновите изцепки!!!!!!!!! Едни цисла като ги сложиш въ формулите получаваш само един резултат.

Човек, това пак е твърдение, а не доказателство. Дали ще го кажеш веднъж или ще го повториш няколко пъти е без значение. scaner го каза няколко пъти. Ето още веднъж. Вземи пройзволно събитие в ситемата на земята, там където релсата не се движи. Например единия край на пръчаката минава някава марка на релсата. Ако събитието има координати (x,y,z,t), в друга система те ще се преобразуват до (x',y',z',t'). Тъй като една четворка се преобразува в една четворка няма как края на пръчката и марката на релсата да несъпадат!!! Това не е ли ясно? Според теб обаче пръчката и релста ще са наклонени една спрямо друга и край на пръчката няма де е над релсата.

Защо? Не е достатъчно да го повтаряш, трябва да го обосновеш!

Въпросът ми е защо пръжката и релста ще сключват ъгъл една спрямо друга? Отностителнот им движение е само по направление на релсата няма друго.

Защо?

След като отсечката остава върху правата, защо странaта на правоъгълника (която е отсечка) се отклонява?!

При това положение на какво се базира твоя чертеж?

Не е това въпросът ми. Питам за релса и пръчка, които са едномерни, нямата дебелина. Имаш пръчка, която е отсечка и релса, която е права. Ако отсечката се движи по правата и разгледаш системата в отправна система на наблюдател, който се движи перпендикулярно на правата, то отсечката ще се наклони ли спрямо правата?

А защо да признаваме нещо за което липсват кавито и да е доводи. Ти само изказваш твърдения. Защо не направиш сметките и да видим какво става?

Забрави влака за момент. Имаш една пръчка, която се движи по една релса. За наблюдател, който се движи перпендикулярно на релсата, пръчката ще се наклони ли спрямо релсата или не? Според теб, да. Защо?