Gravity

Малденов противоречията ти идват от това, че не изписваш пълно твърденията, и използваш неизказани допускания. Например товa Пълните и точни твърднеия са: светлината достига едновременно до двете страни на вагона в системата свързана с вагона светлината не достига едновременно до тях в системата свързана с гарата Така твърденията не си противоречат едно на друго. Неосъзнатото допускане, което използваш, е че едновременността не зависи от избора на система. За това и не си написал пълните твърдения. Ако едновременността е абсолютна, то тогава ще има противоречие. Но ако не е, няма. За да видиш, че логиката е калпава погледни следните две твърдения: влакът се дивжи в системата на гарата влакът не се движи в системата на влака Ако сега изпуснеш втората част на всяко тваърдение ще имаш: влакът се дивжи влакът не се движи Което е невъзможно, но проблема не е във вслената, а в мен, щото не съм внимавал с логиката.

Да, това би било в същия дух като твърдението, че всичко се движи със скоростта на светлината. И същото толкова объркващо. Това разбира се е така. Но в маматиката често се исползва езика/терминологията от механиката дори и когато няма вързка с нея. Например ако е дадена крива в някакво пространстово, то допирателният и вектор се нарича скорост, независимо че няма никакво движение. Ако кривата е параметризиране спрямо естественият и параметър, то допирателният и вектор има дължина 1. Тогава се казва, че кривата има единична скорост. Горното тврдение (че всичко се движи със скоростта на светлината) е точно това. Естественият параметър на мировите времеподобни линии е собственото време, и при този избор големината на допирателния вектор е "с", т.е. те имат скорстта на светлината.

Това е доста популярно, но и напълно безполезно. Ако човек не е наясно с математиката това само ще го подведе. Строго погледнато, то не е и вярно. В пространство-времето всичко се движи със скоростта на светлината, освен самата светлина. Светлината се движи със скорост нула в пространство-времето.

Метода на Шопа за оборване на СТО. Такова животно няма. Я се замисли върху това. Скоростта на един и същи обект е различна в различните системи. Това проблем ли е? А защо е проблем един триъгълник да е равностранен в една система, и равнoбедрен в друга?

scanner, Doris да, аз не съм.

Знам, че не искаш да се месим, но искам да посоча нещо което ти убягва. Общо взето "прадоксите" ти са следните. В дадена отправна система (референтна рамка е лош превод) две събития А и Б са едновременни и са причината да се случи В. В друга система А и Б не са едновремени, следователно В няма да се случи. Което е абсурд. Проблемът е, че В е следствие на едновременноста на А и Б e условие формулирано в дадената отправна система. Това условие не е нужно да е инвариантно, и в другите системи може да е различно. Ето и прост пример. Нека да имаме устройство, кото се взривява ако се движи със скорост 100км/ч. В системата на Земята го задвижваме с тази скорост и то се взривява. В системата свързана с устройството, то е неподвижно т.е. скорост 0км/ч, по твоята логика то няма да се взриви. Противоречие в класическта физика. Елементарната грешка е абсолютно същата. Част от условието е формулиранo в дадена отправна система и без да се осъзнава се принася за всички системи. Негласно се приема че това условие е абсолютно. И ако то не е се стига до парадокс. Но проблемът не е във физиката, а в това неосъзнато допускане т.е. ти грешиш. Тук е очевидно защото всеки знае, че скороста е относителна. За едновремеността е по-неинтуитивно и е препъни камъка както обикновенно. Между другото 99.9% от "парадоксите" в СТО, с които хората си мислят, че са опровергали СТО се свеждат до едно и също нещо. Не си взел под внимание относителността на едновременността.

@Sissoev Сбъркал си подфорума, това е за раздел философия, не за раздел физика.

Не съм внимавал кой какво е писал и на кого съм отговарял. Но мисля, че терминологията е на обратно. Големият взрив е пространственноподобна сингулярност. Скенер казва (поне така аз го разбрах), че това е проблем и трябва да не е така т.е. теорията тук се дъни, а не че в стандартния модел сингулярността не е пространственноподобна. От математическа гледна точка обаче времеподобните сингулярности са "лошите" и не трябва да ги има.

Шпага, аз нище не съм казвал за тези неща. Само каква е сингулярността. Не съм сигурен каква е връзката (и дали въобще я има).

Шпага, сингулярността при големия взрив е пространственноподобна.

Според теб всички рамки имат един и същ център въпреки, че може да се движат една спрямо друга. Съгласен съм, няма смесъл да говорим.

Това с центъра не е вярно! Нали системите се движат една спрямо друга! Но защо друг трябва да решава задачата? Ти трябва да покажеш как е в другата сестема, за да видим дали се случва събитието или не. Ето ти задачата. В дадена сестема, две неподвижни уръдия, на разстояние d, изстрелват едновременно(едно към друго) две гюлета под ъгъл алфа. Гюлетата се движат със скорост v. Ясно е че ще се ударят. Меже да сметнем кога и къде. Какво ще е в сестема движища се със скорост V спрямо дадената. Тук ти трябва да направиш сметките е да ни покажеш. Ако искаш вземи конкретни числени стойности.

Ти твърдиш, че ако събитие В е следствие на едновременните събития А и Б, то в друга система, в която А и Б не са едновременни следствието В нямало да се случи. Защо?! В другата система, освен едновременноста, много неща са различни. Времеви интервали, разстояния, скорости и т.н. Сигурен ли си, че нещата не са навързани точно да се случи В? Дай конкритната задача, реши я чрез СТО и да видим.

Интересно, как проблема тук го виждаш. А абсолютно същият проблем в твоята тема при твоите анимации не го виждаше!

Защо ще липсва? Какво ти е обоснованието? Ето ти един пример. Чертая две прави на земята, които се пресичат в точка, коят се намира в мое дясно. Сега от друга гледна точка, например твоя, правите се сближават по посока на твое лчво. След като лявото и дясното са сменени в двете ни референтни рамки (отправни системи) то правите ще се пресичат ли за теб или не? Очевидно да. Е ако ти е ясна СТО и не я заменяш с интуиция от класическата физика, то и горното ще ти е ясно.

Има ли значение! И има ли граница. Може прехода да е плавен.

По този повод, по мои наблюдения повечето математици нямат различни мнения, въпреки, че някои като Пенроуз и Кон се обевяват за платонисти, а други за формалисти, интуиционисти и т.н. Виждал съм оживени дискусии с "различни" мнения, които след уточнение какво разбират под "съществува", "открива" и подобни отнесени за математиката и математическите обекти, се оказва, че няма никакво различе във вижданията.

Аз казах, че "откривам" и "измислям" може би не са най-точните думи, но под математиката се открива а не се измисля имам предвид следното. Изпозлвайки примера на Кон от статията, Евлкид е първия (за който знаем), който е показал, че има безкрайно много прости числа. Без да е виждал това, чевек може да достигне до абсолютно същия извод. И в този смисъл това е откритие. В същото време не е измислено защото няма никакъв произвол. Човек не може да реши, че ще има крайно много прости числа.

Kak?!

Но това няма отошение към математиката. Може би ти говориш за това дали физиката е откривана или измисляна?

Шпага, в тези примери, няма нова математика за да се чудим дали е измислена или открита. Става дума за приложения на добре известни части от математиката. Ето конкретен пример. Нютоновият закон за гравитацията казва, че силата с която се превличат две маси и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между масите и пропорционална на произведението на масите. Ако за искам, по каквато и да е причина, да разгледам друга теория за гравитацията, където закона казва, че силата е пропорционална на суматата на двете маси. То аз ще имам нова теория за гравитацията, но тук няма нова математика, нито измислена нито открита. Произведение и сума са добре известни неща.

|i> е вектор с 1 на i-то място и нули на останалите. Имаш <1|=[100], <2|=[010], <3|=[001].

Аз гласувах, че математиката се открива, не се измисля. За мен измислен допуска произвол. Човек може да си я измисли както си иска. Но при математиката това не е така. Не може да си измислиш, че квадратните уравнения ще има по пет решения. Щеш не щеш имат най-много две.

Не беше критика.

Зависи какво точно се разбира под измислена и открита. Измислена по начина, по който се измислят приказки, не е. Открита по начина, по който се откриват неща във вслената (например нов вид бръмбър), също не.