Gravity

Поглднах го бегло, доста не убедително.

https://www.mae.ncsu.edu/eischen/wp-content/uploads/sites/17/2020/12/PhysicsEssaysSilverbergEischen2020.pdf

Хубаво, здраве да е.

Или се правиш на ударен, или наистина елементарни неща не са ти ясни. Не става дума за това, че може да преобразуваш питагоравата теорема. А дали тя и аналога в лоренцовата геометря са еднакви. Е не са. Ако това не ти е ясно, може да си правиш елементарните сметки колкото си искаш, но файда няма.

Смешното е, че за теб няма занчение коя страна е хипотенузата, нито дали има плюс или минус. За теб тези са еднакви c2=a2+b2 c2=a2-b2

Не е! Коя страна е срещу правия ъгъл, и коя от коя изваждаш?

Eto, ti si go napsial. Njama minusi.

В известен смисъл да, но зависи какво имаш предвид. Предполгам, че това което имаш предвид не е вярно. Забележи, че знаците не са еднакви, имаш един минус, който го няма при Питагор.

Ти съвсем се обърка!

За какви вълни става дума? И какво е аплитуда, честота, скорост?

А защо трябва да е така както ти очакваш? Ако нивото на водата не се покачва, тогава няма да има наклон в никоя система. Ако се покачва, тогава в подвижната система ще има наклон, защото движението на повърхността на водата е ортогонално на движението на системата. В една от другите теми, това вече беше дискутирано. Разбира се както обикновенно всичко опира до относителността на едновременоста. Но това, че на теб не ти е ясно, не е парадокс.

В този смисъл да, но аз имах предвид друго. В примера с Птолемей и Коперник. Настояването, че едната или другата система е вярната, и че земята е наистина непордвижна и слънцето се върти около нея, или че слънцето е найстина неподвижо, а земята се движи. Имах предвид такъв опит да се каже нещо за реалноста.

И какво като е наклонена? Нали ти каза, че ако имаме някой със ски, той ще се пързаля в едната система, а в другата няма. За да се пързаля силата която му действа, гравитацията, трябва да има компонента по наклона. Е има ли? Смятал ли си?

Аз те питам каква е? Ти трансформираш от едната система в другата. Трябва да трансформираш всичко. Та , каква е силата в подвижната система? За да има парзаляне трябва да не е перпендикулярна на нивото на водата. Каква е?

Силата на гравитацията. Ако няма сила, никой няма да се пързаля.

А каква е посоката на силата? Щото аз като лежа на плажа морето наклонено в моята система, но никой не се парзаля.

А каква е посоката на силата? Щото аз като лежа на плажа морето наклонено в моята система, но никой не се парзаля.

А каква е посоката на силата? Щото аз като лежа на плажа морето наклонено в моята система, но никой не се парзаля.

А каква е посоката на силата? Щото аз като лежа на плажа морето наклонено в моята система, но никой не се парзаля.

А каква е посоката на силата? Щото аз като лежа на плажа морето наклонено в моята система, но никой не се парзаля.

И защо можеш да караш ски?

Като махнем декора, парадоксът ти се състой в следното: според СТО едновременноста е относителна. Няма такова животно. Парадокс. пп Защо казваш "координат"? Думата е координата!

Конкретно физическа теория. Разбира се за това си има общоприето определение, и въпроса е по-скоро за това как хората гледат на научните теории. По мои наблюдения много хора смятат, че теориите имат за цел да кажат каква е реалноста и се състоят от твърдения, които казват абсолютни истини. За това въпроси от типа на "Доказана ли е теорията?", "Опровергана ли е?", "Вярна ли е?", "Грешна ли е?" изглеждат смисленни. Това, според мен, не е полезен поглед защото много лесно (и почти винаги) може да доведе до пълно неразбиране, и в крайните случаи до опити да се опровергава науката като цяло или конкретни теории. Или в по-умерени случаи да се подлагат на съмнение резултатите с твърдения от типа на "В реалноста няма инерциални системи.", "Няма точкови обекти" и т.н. Лично мое мнение е, че е по-полезно да се гледа на дадена теория като на система от методи за решаване на проблеми. Които могат да се приложими или не в дадена конкретна ситуация. Тук е полезна аналогия с математиката. Евклидовата геометрия е теория, която е добра за решаване на определен тип задачи. За други задачи, например геометрични задачи за фигури върху сфера, тя може да е напълно неадекватна. Но е безсмислено да се казва, че е грешна или вярна. Същото и с физиката. При дадени предпоставки, дадената теория казва какво би станало във всяка ситуация. Ако са налице предпоставките, то опита ще покаже и следствията от теорията. Ако не са налице, то теорията не е за тази систуация. Разбира се има известна разлика. Теориите във физиката биват теставани опитно и сътветно, ако са добре потвърдени, могата да кажат нещо за реалноста. Но, не е това основната им цел. Все пак става дума за наука, а не философия. Тезата ми е, че ако хората се опитват да решават задачи, то те ще добият по-добро разбиране отколкото ако се опитват да философстват за това какво е истина. И че целта на теориите е да дадат методите за решаване на проблеми. Как това е свързано с реалността е отделен въпрос.

Имах предвид, къде Файнман го казва?