Gravity

Това е модел, а не само думи, макар и доста спекулативен.

Дай линк към работата на физиците. Най-вероятно ще кажа същото и за нея, но да я видим първо.

Това са само думи, трябва повече за да е модел.

Не, това е научнопопулярно обяснение на някои рилативистки положения. Ако не ти допадат, поглождаш сериозната литиратура.

А какво е разстоянието до слънцето? Кой го е мерил директно?

Какво означава пряко? Имаме ли пряко доказателство за което е да е твърдение за вътрешността на слънцето? Или за вътрешноста на земята? Или луната? Имаме ли пряко доказателство, че вътре в луната не е пълно с козе сирене? Колко от която и да е теория/наука е устанеовено пряко и колко е дедукция? И по-интересното, защо хората нямат проблем с приемането на доверие на 99% от научните факти ако са интуитивни. Но ако не са интуитивни, хоарат искат пряко доказателство. По-точно, те не искат пряко доказателство, а изпозлват като аргумент "Ама за това няма пряко доказателство."

Малденов противоречията ти идват от това, че не изписваш пълно твърденията, и използваш неизказани допускания. Например товa Пълните и точни твърднеия са: светлината достига едновременно до двете страни на вагона в системата свързана с вагона светлината не достига едновременно до тях в системата свързана с гарата Така твърденията не си противоречат едно на друго. Неосъзнатото допускане, което използваш, е че едновременността не зависи от избора на система. За това и не си написал пълните твърдения. Ако едновременността е абсолютна, то тогава ще има противоречие. Но ако не е, няма. За да видиш, че логиката е калпава погледни следните две твърдения: влакът се дивжи в системата на гарата влакът не се движи в системата на влака Ако сега изпуснеш втората част на всяко тваърдение ще имаш: влакът се дивжи влакът не се движи Което е невъзможно, но проблема не е във вслената, а в мен, щото не съм внимавал с логиката.

Да, това би било в същия дух като твърдението, че всичко се движи със скоростта на светлината. И същото толкова объркващо. Това разбира се е така. Но в маматиката често се исползва езика/терминологията от механиката дори и когато няма вързка с нея. Например ако е дадена крива в някакво пространстово, то допирателният и вектор се нарича скорост, независимо че няма никакво движение. Ако кривата е параметризиране спрямо естественият и параметър, то допирателният и вектор има дължина 1. Тогава се казва, че кривата има единична скорост. Горното тврдение (че всичко се движи със скоростта на светлината) е точно това. Естественият параметър на мировите времеподобни линии е собственото време, и при този избор големината на допирателния вектор е "с", т.е. те имат скорстта на светлината.

Това е доста популярно, но и напълно безполезно. Ако човек не е наясно с математиката това само ще го подведе. Строго погледнато, то не е и вярно. В пространство-времето всичко се движи със скоростта на светлината, освен самата светлина. Светлината се движи със скорост нула в пространство-времето.

Метода на Шопа за оборване на СТО. Такова животно няма. Я се замисли върху това. Скоростта на един и същи обект е различна в различните системи. Това проблем ли е? А защо е проблем един триъгълник да е равностранен в една система, и равнoбедрен в друга?

scanner, Doris да, аз не съм.

Знам, че не искаш да се месим, но искам да посоча нещо което ти убягва. Общо взето "прадоксите" ти са следните. В дадена отправна система (референтна рамка е лош превод) две събития А и Б са едновременни и са причината да се случи В. В друга система А и Б не са едновремени, следователно В няма да се случи. Което е абсурд. Проблемът е, че В е следствие на едновременноста на А и Б e условие формулирано в дадената отправна система. Това условие не е нужно да е инвариантно, и в другите системи може да е различно. Ето и прост пример. Нека да имаме устройство, кото се взривява ако се движи със скорост 100км/ч. В системата на Земята го задвижваме с тази скорост и то се взривява. В системата свързана с устройството, то е неподвижно т.е. скорост 0км/ч, по твоята логика то няма да се взриви. Противоречие в класическта физика. Елементарната грешка е абсолютно същата. Част от условието е формулиранo в дадена отправна система и без да се осъзнава се принася за всички системи. Негласно се приема че това условие е абсолютно. И ако то не е се стига до парадокс. Но проблемът не е във физиката, а в това неосъзнато допускане т.е. ти грешиш. Тук е очевидно защото всеки знае, че скороста е относителна. За едновремеността е по-неинтуитивно и е препъни камъка както обикновенно. Между другото 99.9% от "парадоксите" в СТО, с които хората си мислят, че са опровергали СТО се свеждат до едно и също нещо. Не си взел под внимание относителността на едновременността.

@Sissoev Сбъркал си подфорума, това е за раздел философия, не за раздел физика.

Не съм внимавал кой какво е писал и на кого съм отговарял. Но мисля, че терминологията е на обратно. Големият взрив е пространственноподобна сингулярност. Скенер казва (поне така аз го разбрах), че това е проблем и трябва да не е така т.е. теорията тук се дъни, а не че в стандартния модел сингулярността не е пространственноподобна. От математическа гледна точка обаче времеподобните сингулярности са "лошите" и не трябва да ги има.

Шпага, аз нище не съм казвал за тези неща. Само каква е сингулярността. Не съм сигурен каква е връзката (и дали въобще я има).

Шпага, сингулярността при големия взрив е пространственноподобна.

Според теб всички рамки имат един и същ център въпреки, че може да се движат една спрямо друга. Съгласен съм, няма смесъл да говорим.

Това с центъра не е вярно! Нали системите се движат една спрямо друга! Но защо друг трябва да решава задачата? Ти трябва да покажеш как е в другата сестема, за да видим дали се случва събитието или не. Ето ти задачата. В дадена сестема, две неподвижни уръдия, на разстояние d, изстрелват едновременно(едно към друго) две гюлета под ъгъл алфа. Гюлетата се движат със скорост v. Ясно е че ще се ударят. Меже да сметнем кога и къде. Какво ще е в сестема движища се със скорост V спрямо дадената. Тук ти трябва да направиш сметките е да ни покажеш. Ако искаш вземи конкретни числени стойности.

Ти твърдиш, че ако събитие В е следствие на едновременните събития А и Б, то в друга система, в която А и Б не са едновременни следствието В нямало да се случи. Защо?! В другата система, освен едновременноста, много неща са различни. Времеви интервали, разстояния, скорости и т.н. Сигурен ли си, че нещата не са навързани точно да се случи В? Дай конкритната задача, реши я чрез СТО и да видим.

Интересно, как проблема тук го виждаш. А абсолютно същият проблем в твоята тема при твоите анимации не го виждаше!

Защо ще липсва? Какво ти е обоснованието? Ето ти един пример. Чертая две прави на земята, които се пресичат в точка, коят се намира в мое дясно. Сега от друга гледна точка, например твоя, правите се сближават по посока на твое лчво. След като лявото и дясното са сменени в двете ни референтни рамки (отправни системи) то правите ще се пресичат ли за теб или не? Очевидно да. Е ако ти е ясна СТО и не я заменяш с интуиция от класическата физика, то и горното ще ти е ясно.

Има ли значение! И има ли граница. Може прехода да е плавен.

По този повод, по мои наблюдения повечето математици нямат различни мнения, въпреки, че някои като Пенроуз и Кон се обевяват за платонисти, а други за формалисти, интуиционисти и т.н. Виждал съм оживени дискусии с "различни" мнения, които след уточнение какво разбират под "съществува", "открива" и подобни отнесени за математиката и математическите обекти, се оказва, че няма никакво различе във вижданията.

Аз казах, че "откривам" и "измислям" може би не са най-точните думи, но под математиката се открива а не се измисля имам предвид следното. Изпозлвайки примера на Кон от статията, Евлкид е първия (за който знаем), който е показал, че има безкрайно много прости числа. Без да е виждал това, чевек може да достигне до абсолютно същия извод. И в този смисъл това е откритие. В същото време не е измислено защото няма никакъв произвол. Човек не може да реши, че ще има крайно много прости числа.

Kak?!