
Gravity
Потребител-
Брой отговори
4943 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
30
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Gravity
-
Но с прецизна техника това може да се наблюдава, нали?
-
Младенов, значи като гледам звездите ще виждам различни неща ако има вятър.
-
Въпросът ми е еднакъв ли е пътят или не? След като скороста на двата лъча е различна, и те тръгват едновременно и пристигат едновременно, следва, че пътят не е еднакъв. Парадокс в класическата физика?
-
Защо набъркваш едновременноста тук? Нали пътят е важен. Във формулата ти няма и помен от едновременост! Пътя не е еднакъв и в СТО и в Кл.Физ. Как така това е парадокс в СТО! Не е ли по-вероятно нещо да си се объркал.
-
А в класическата физика еднакъв ли е пътят? Така както си го написал няма отношение към СТО, а е същото и в класическата физика. Това не те ли притеснява!
-
Проблемът е, че не смяташ какво става, а само заявяваш какво ставало.
-
Разглеждаме, за простотта за останалите е същото, само два лъча единия по хоризонталата, другия по вертикалата. Нека в координатите в неподвижната и подвижната система са (t,x,y) и (t',x',y') съответно. Събитията по двата лъча в неподвижната систтема имат координати (t, ct, 0) и (t, 0, ct). Предполагам, че до тук си съгласен. И очевидно след едно и също време са изминали едно и също разстояние т.е. те са на сфера със съответния радиус. Трансформираме в другата система и получаваме следните кооординати (гt(1-v/c), гt(c-v), 0) и (гt, -гvt, ct). Разглеждаме събития от тези два лъча в един и същи момент от време t'. За първия лъч имаме t'=гt(1-v/c), от където (t', -vt', ct'/г). За втория лъч гt=t' от където следва (t', ct', 0). Сега тези две събития, чиито времеви координати са еднакви т.е. те са едновременни на какви разстояния са от центъра?
-
Това е началото. Ако си пропуснал това, къде си ми тръгнал да разсъждаваш по СТО! Първият пример, който трябва да проумееш, е този с вагона и двата лъча излъчени от средата на вагона. В системата на вагона те достигат до двата крайя едновременно т.е. тези две събития се случват едновременно. В системата на гарата лъчът към задния край достига първи, после този към предния край. Тези две събития не са едновременни, едното се е случило преди другото. Нормалните хора се опитват да го разберат. Такива като теб, го гледат и спорят, че такова животно няма. Е, не от всяко дърво става шоп, така и не от всеки програмист става физик.
-
Рагледай класическата физика. Изтрелваш топки от една точка във всички посоки с еднаква скорост, например 5м/сек. След 1сек ще са на 5 м от точката на изтрел, след 2сек на 10 метра. Във всеки един момент ще образуват сфера с даден радиус. Но ако разгледаш различните топки в различни моменти от време, те няма да образуват сфера. Това би трябало да ти е очевидно и да се съгласен с него. Сега в СТО и светлината. В системата, в която източника е неподвижен, а абсолютно същото. Във всеки един момент светлините лъчи са на еднакво разстояние. След 1сек на 1с, след 5сек на 5с и т.н. Какво става в другата система, преобразуваш тези събития и получаваш, че те са се случили на различно разстояние, любимият ти елипсоид. Но те са се случили и по различно време, отчитайки времето в тази система. Това е подобно на топките в различни моменти от време. Когоато обаче разгледаш лъчите в един и същи момент от време в тази система, то те са изминали еднакво разстояние. ТОВА ЯСНО ЛИ Е ВЕЧЕ?
-
Май след още хиляда страници, ще ти светне какво е относителността на едновремеността. Събитията, които са едновременни в една система не са едновременни в другата. Затова сферата ти изглежда като елипсоид, защото гледаш неедновремени събития. Ако гледаш едновремени то те ще образуват сфера. Която няма да е сфера в първата система, всичко е симетрично.
-
За мен интересното е, че частта от наградата дадена на Пенроуз е, ако не греша, първата дадена за чисто теоретична работа (дори може да се спори, че е чисто математическа) и то на математик. Ако трябва да сме педантични, формулировката е неточна. Пенроуз не доказва нищо относно формирането на черни дупки. Наградата е за теоремата му за сингулярнстите, и може би за методите. Ако трябва да сме още по-педантични. Той (Хокинг и останалите по-късно) строго погледнато не доказава, че сингулярности могат да се формират. Доказва геодезична непълнота. По-точното име би било теорема за непълнота. Малко странично, но е интересно, че е по-лесно да се докаже, че при определени условия, ще се образуват сингулярности (непълнота) отколкото да се докаже, че при други обстоятелства няма да се образуват сингулярности.
- 6 мнения
-
- 2
-
-
https://www.nobelprize.org/prizes/physics/2020/summary/ Доста интересно! Пенроуз!
- 6 мнения
-
- 1
-
-
Давай, какзвай или кажи къде да четем, освен ако някой друг не го мисли още. Аз имам няколко догатки, но те са изтрели в тъмното и най-вероятно не са в правилната посока.
-
А как е в класическата. Там еднакви ли са? Ти каза.че не са. Там има ли парадокс?