Gravity

Проблема е, че антитата обикновенно са малоумни фанатици и заблуждават. Лесно много хора могат да бъдат подведени. А като видиш антирелативисти, не е нужно да си губиш времето.

Науката се развива постоянно и парадигмите се сменят. Но това на което ти изглежда че настояваш, е че ти сам може да се справиш по-добре от експертите. Като даваш този пример за центъра на вселената, и след като ти не се доверяваш на експертите, би ли ми казал какво ти е менението. Земята е или не е център на вселената? И как точно достигна до това свое мнение, след като не се доверяваш на експертите?

Не ти го преписвам, казвам, че само това ти остава, или да не се интересуваш от въпроса.

Не, не става дума за това. Става дума за това, че някои хора не се доверяват на експертите (даже само като чуят, че мнението е експертно се противят) и решават, че те самите могат да си формират менние по-правилно от това на експерите. Ако нямаш абсолютно никаква подготова в дадена областа защо смяташ, че можеш сам да достигнеш до истината, а експертите са се объркали!?

Добре, да вземем за пример Хигс бозона. Можеш ли да провериш каквото и да е било по въпроса. Ако не можеш, какво правиш? Насотяваш, че е шмекерия? На базата на какво?

Ето, че си съгласен, че не можеш за всички области, и за тези за които не можеш, трябва да се довериш.

А можеш ли? Във всяка една област от науката?

Интересно е, че тези които не искат да се доверят на експертите, не се колебаят и за миг да се доверят на първия блог или първия клип, който намерят, стига да е против науката.

Във физиката има много странни решения, противоречащи на интуицията, но те обикновено са или от квантовата механика(КМ) или от теорията на относителноста(ТО). И двете теории изискват изграждане на нова интуиция. Ето два примера от класичаската механика, която обикновено е достатъчно интуитивна. 1. Уравненията на Ойлер описват поведението на определн тип флуиди. В средата на 90-те са намерени решения, ето го първото, които описват флуид, които стой ноподвижно произволно дълго, след което започва да се движи без каквато и да е външна намеса, след известно време затихва отново и остава неподвижен. Интуитивно това не би трябвало да е възможно. 2. Куполът на Нортън: Имаме топче стоящо въхру купол (аксиално симетричен). Интуицията показва, и това е едно възможно решение, че без външна намеса, ще си стои така за винаги. Оказва се, че при правилната форма на купола има и други решения. Топчето стои и след известно време започва да се търкаля надолу в случайна посока. Това не само, че е абсолютно неинтуитивно, но и дава пример на ситуация, при коята едни и същи начални условия и детерминистична система водят до различни решения. А хората се оплакват от ТО и КМ!!!

Така се получава, когато човек не учи теорията, а само разчита на общи приказки от научно-популярните филми. В случая това, че времето се забава за подвижния наблюдател. Без да се напънеш да разбереш какво точно се твърди, само парадокси ще ти се превиждат.

А, ти би ли казал кой си? Малденов? 100$? За да знаем какво си писал до сега и кой от разговорите продължаваш.

Лоренцовите трансформации определено не са мащабиращи. Те са ротации. Понякога им казват хиперболични ротации, но са ротации. Принадлежат на групата SO(3,1).

Точно обратното е. Той се изказва като последна инстанция. Аз само го подчертавам. Това което си написал за мен, се отнася за него. Такa че пиши го на него.

И!? Коментарът ми е, че той не само, че не я разбира, но и не си е правил труда да се запознае с нея, а се изказва категорично. Какво общо има това с мен и моите познания по космология?

Сметките са ОК, но нямат връска с това което говорим. Тръгна се от там, че според теб двойка координати задават разстояние и интервал. Попитах те разстояние и интервал между какво. Ти отговори само за разстоянието и, че било между две точки от пространството. И още не разбираш, че това в СТо е лишено от смисъл.

Доста категорично се изказваш. Предполагам, че не си запознат с ТГВ, а си правиш заключения базирани само на името и евентуално на някой популярен филм.

Това беше последния отговор. Прочети и предходните 20 страници с отговори.

Това е така, но няма отношение към това което казвам. СТо ти е толкова непонятна, че дори не разбираш защо понятието разстояние между две точки от пространството не е смисленно. Проблема е твой. Ако искаш четеш и започваш да разбираш, литература много, ако не искаш ще си останеш в невидение.

Имаш твърде много корени!

Точно тук е работата. Отговорът ти е "разстоянието между точките в пространстовото". Но в ТО няма такова нещо като пространството. Има пространство-време и събития. Няма еднозначен начин по който да се разлага на пространство и време. Съответно не е смисленно да се говори за разстояние между точки от прострнаството. В горния пример събитията (0, 0) и (1, 2) се случват на разстояние 2 едно от друго при даден избор на време и пространство. При друг избор, същите тези две събития, се случват на едно и също място т.е. разстояние 0. При друг избор друго разстояние. И никой от тя не е по-истенски от другите. Подобно и с интервала време. Така твърдението, че тези две събития задават интервал и разстояние е безсмислен, без допълнителни уточнения.

Тая формула я пишеш вече няколко пъти, що не я оправиш.

Добре, дадени са (0, 0) и (1, 2). Стандартни (t, x) координати. Според теб те дават интервал 1 и разстояние 2. Интервал между какво? Разстояние между какво? Не се заяжадам, отговорите са важни.

n- n/2 = n/2 Възможно име е полуцелите положитилни числа.

Явно още не ти е ясно какво съм те питал.

И аз говоря за координати на пространство-времето. Продължаваш да се правиш на ударен. Аз те питах за примованите точки. За примовани координати нищо не бях казавал. Ти май схвана най-накрай и сега се преструваш, че нищо не си казвал за точките А' и В'! Колко стар си мислиш, че съм!