Gravity

.

Толкова объркано пишеш, че е трудно да се гадaе какво то обърква. Изглежда, че не ти е ясно какво е събитие. Събитието е нещо което се случва на едно място в един момент и като такова има само едни координат в дадена ИС, например (2,3). И не може да се трансформира в много събития незавизимо какви трансформации се използват. Събитието си е събитие и толкоз. Неговите координати могат да се преобразуват, но самото то не се мени. Предполагам, че ти си мислиш за съвкупност от събития, които се случват в един и същи момент (в дадена ИС), например (2,3), (2,4) и (2,5), първата координата е времевата. Тези координати ще се преобразуват в координатите на СЪЩИТЕ събития но от гледна точка на другата ИС и там времевите координати ще се различни, например (1, ), (2, ) и (3, ). Така първото събитие в тази система се случва първо, после второто и накрай теретото. В първата система те се случват по едно време (t=2).

Опитваш се да опровергаваш дадено твърдение, но не си правиш труда да разбереш какво точно е твърдението! Конкретно постояно преенбрегваш факта, че става дума за локални ИС.

Сам се объркваш защото използващ моменти от време и точки в пространството, но не си достатъчно внимателен. Например не си написал какво точно са А' и В'? По-добре и по-ясно би било ако използваш събития вместо точки в моменти време. Иначе без да озъзнаваш някъде скрито използваш абсолютна едновременност.

Отваряй, но напиши всички подробности, и ако питаме за уточнения не се дразни а уточнявай.

Конкретиката е важна. Например, нека а дадена ИС и часовник който се движи с постоянна скорост. Тогава, в зависимост какво сравнаваме, той може да върви по-бавно или по-бързо от неподвижен в тази система часовник. Прецезирай го и го формулирай като въпрос, тогава ще видим какво точно се случва.

Добре де, имаш един часовник и ти казваш, че хода му се забавя. Какво имаш предвид?

Да се намеся и аз и също да попитам спрямо какво ще се забавя хода на часовника? Спрямо себе се(!), всеки часовник винаги цъка със скорост една секунда в секунда. Изразът часовника се забавя/избързава е базиран на ежедневния език, който от своя страна е базиран на класическите представи за време. И точно за това е подвеждащ и те обърква.

Моето мненние е, че това което си написал е твърде неясно за да се коментира подробно.

С какво този пост се различава от другите негови! Същата салата от думи.

Ако Б се движи с А, означава, че се движи със същата скорост. Трябва и той да e инeрциален. Предполагам имаш дрого предвид?

В общият случай съм съгласен, но конкретно за това дали нещо е реално или не, аз не виждам физически смисъл. Конкрето дали някакво събитие в Андромеда е реално или не защото то е едновременно (по някаква конвенция за едновременност) със събитие тук сега, според мен няма физически смисъл.

Да, но той е на същото мнение като Мърмин.

Аз бих казал, че е точно обратното. Тези, които филосовстват, са арoгантните. Фактът, че за въпросите, които разглеждат, не може да се даде обективен критерии за проверка, а те настояват, че тяхната философска позиция е вярната е израз на надменост. Физиците, повечето, не се интересуват от подобни въпроси именно защото те не могат да бъдат решени по задоволителен начин. Нещо повече. Дори и да можем да знаем кой е "истенският" верен поглед (презентизъм или четеримерност) с какво това подобрява разбирането? С нищо. За това такива философски интерпретации са напълно безполезни. Това е само мое мнение, други може да не са съгласни.

Колкото е по-далече, толкова разликата е по-голяма. Което не променя смисъла, а само добавя колорит.

Съмнявам се. Но аргумента от линка е базиран точно на това, че такъв присъщ смисъл не съществува. С други думи ако аз смятам всички събития, които са едновремени сега за реални (тук излизаме от физиката и навлизаме във философията), аргумета показава, че трябва да смятам абсолютно всички събития за реални, точно защото това едновремени сега няма присъщ смисъл.

Как може да бъде отхвърлена тази критика от поддръжниците на СТО? А защо да бъде отхвърляна! Това което Мермин казва е това което СТО казва.

Някои неща се пишат многократно и затова започвам тема конкретно за геомтрията на Минковски. Първо обикновена Евклидова геометрия. В равнината разглеждаме координатна система Оху, като наричаме оста Оу за вертикална, а Ох за хоризонтална. Така както би било ако е изобразена на черна дъска. Нека имаме няколко прави успоредни на Оу. Също нека да имаме и друга координатна система Ох’у’, със същото начало, но оси завъртяни на някакъв ъгъл. И няколко прави успоредни на оста Оу’. Тогава от гледна точка на Оху, правите успоредни на Оу са вертикални, а правите успоредни на Оу’ са наклонени. От гледна точка на системата Ох’у’, правите успоредни на Оу’ са вертикални, а правите успоредни на Оу са наколонени. Това разбира се е тривиално и ясно. Но за някои хора „силни” в логиката (нямам предвид никой) това е противоречие. Как така в едната система първите са вертикални и вторите наклонени, а в другата на обратно! Да си представим, че имаме две прави успоредни на Ох. Тези две прави определят отсечки върху правите успоредни на Оу, и върху правите успоредни на Оу’. Очевидно е, ако не е начертайте го, че отсечките определени по този начин върху правите успоредни на Оу и върху тези успоредни на Оу’ не са еднакви. По-точно отсечките върху вертикалните прави (в системата Оху) са по-къси от тези върху наклонените прави. Ако изберем две прави успоредни на Ох’ и повторим горното упражнение ще получим противоположния резултат. На кратко това може да се изкаже по следният начин. Две хоризонтални прави отсичат по-къси отсечки от вертикални прави и по-дълги от наклонени прави. Това е очевидно. И да отбележим, че вертикални и хоризонтални е относително понятие и зависи от избора на координата система. Тук пак няма противоречие. И учудване от типа на: е как отсечкие на едните прави са по-къси в Оху, а в Ох'у' е наобратно(!) е напълно неоснователно. При Минковски нещата са подобни, но има и разлики защото геометрията е различна и по-неинтуитивна. Там определени дължини в пространство времето са интервали от време. Накратко ако заменим у с т и завъртане с малко по-сложно хиперболично завъртане ситуацията е напълно аналогична. Вертикалните прави са мировите линии на неподвижни в тази система наблюдатели. Наклонените на подвижни. Затова едините са неподвижни с едната система, другите в другата. За това интервалите от време са различни в различните системи (но тук от по-къси се обръща на по-дълги) и по абсолютно същата причина, както и по-горе, няма противоречия. Ако някой смята, че е намерил парадокс в СТО, то той е нямерил параокс и в Евклидовата геометрия в горния пример. Ще напиша малко повече когато има време. (scanner е написал достатъчно в другите теми, но явно не се чете, за това ще бъде повторено тук.)

Ако под система разбираш отправна система, то тогава не ти е ясно понятието собствено време. Собственото време не е времето в дадана отправно система, а е времето на всеки един наблюдател/часовник, и като такова то е строго индивидуално и локализирано. То няма смисъл за събития, които не са част от историята на този наблюдател.

Да, времето както едно единствено и абсютно и еднакво за всички не съществува. Но какво да се прави такава е природата. Това което има смисъл е собственото време. И при определени обстоятелства, например при избор на инерциална отправна система, може да се дефинира време. Това показва пълно неразбиране на това какво е наука. Също така, при наличието на гравитация нещата стават още по-сложни и пак няма абсолютно време.

Кое време върви по-бавно? Какъв точно е смисъла, който влагаш в този израз? Говориш за времето като, че ли е единственно и абсолютно.

Ако го няма в никой учебник по сто, значи не е твърдение на сто. Ти къде си го видял?

@gmladenov можеш ли да посичиш един учебник, в който да има твърдението за взаимнозабавящите се часовници? Ако не, какво опревергаваш, СТО или себе си? ps Като стана дума, Петков оборваше СТО с взаимноизаждащи се мишки. Какво стана с него?

Само да добавя, че това не е само според СТО. Ако това не беше вярно, а имахме абсолютна едновременност в природата, то всичките следствия на СТО щаха да са грешни. А много от тях са добре проверени. Така, че относителноста на едновременноста, не е само според СТО, а е част от това как природата работи.

Въпросът е, че хипотезата е напълно безполезна/ненужна. Без дори да споменаваме, че е и безсмислена. Точният термин, който я описва, е салата от думи.