Gravity

Началната сингулярност.

За любопитните, които искат да разберат какво е пространство-време, препоръчвам Penrose - The Road to Reality глава 17 и Geroch - Relativity From A to B цялата.

Големият взрив не е събитие.

Тя така работи неговат хипотеза. Каквото и да стане е потвърждаване на хипотезата му. Ако утре се докаже, без съмнение, че няма повече от четери взаимодействия, то това пак ще потвърди хипотезата му (според него).

Малоум като види думата "пето" и изпада в екстаз, защото е доказателство за неговат хипотеза! @Малоум 2 Още Евклид е споменал петия постулат. Твоята хипотеза е потвърдена буквално хиляди години преди да се родиш!

Тук несъгласията идват от това, че говорим на език, който е изтъкан върху класическата идея за пространство и време. Няма как да си правят изречения без граматичните времена, които са съобразени с ежедневната престстава за време. Пробвай да си си мислиш за пространство-времето като за съвкупноста от всички събития не зависимо дали са се случили вече или не (това последното е нерелативистично по същество, но няма как). С други думи то е цялата исторя, минала настояща и бъдеща. В тази исторя нищо не се случва, там няма процеси и не тече време. Просто защото е съвкупноста от всичко. Детерминираност или не тук нямат значение. Детерминираноста само позволява да определим цялото пространство време знаеки само част от него. Нетдетерминираноста не позволява това. Но пространство времето си е едно и също.

Кое от написаното от мен те кара да меслиш, не съм убеден?

Кажи какво си пробвала и до къде си стигнала. Кое те затруднява?

В простронство-вромето нищо не се променя.

Явно ти или нарочно само ни губиш времето или си

Не позна. По моя часовник са изтекли три часа от 12:00 до 15:00. По твоя са изминали 5 мин от 8:00 до 8:05. Значи отговор А. Да пробаме пак. А или Б?

А или Б?

Никой не се движи! Говоря буквално за теб и мен. И двамата седим неподвижно на земята пред компютрите си. А или Б?

Ми хубаво казвай, на кой от двама ни по часовника е изтекло повече време? Отговор А: на моя. Отговор Б: на твоя.

Това пък какво означава?! Дай да сравняваме твоето и моето собствено време, по моя и по твоя часовник. Кога почваме и кога спираме да отчитаме, за да кажем колко време и изминало по всеки часовник и да ги сравним?

И кой интервал? Каза, че имаш двама наблюдатели, единя обикаля около слънцето, другия е далече. Кой интервал? Кога започва и кога свършва?

Питащ кой интервал е по-голям. Кои два интервал сравняваш?

Отговор Г: Задаващият въпроса не е наясно и задава безсмислен въпрос.

Има огромно значение защото няма абсолютно време. Имаш два раздалечени часовника как им сравняваш показанията?

Не си рабрал постановката.

Горния пример е безсмислен и няма общо с теоремата. Тя е за часовници, които са един до друг в началото и края.

Не, въобще и не е ясно за какво говориш. Опитваш да сравняваш показанията на часовници, които не са един до друг. Как става това? Май не ти е ясно колко не ти е ясно.

Рагледай нещата паралено. От една страна познатата геометрия, за която имаме интуиция, от друга страна Лоренцовата геометрия, за която трябва да си изградим интуиция. В Евклидовото пространство е валидно неравенството на триъгълника. Сумата от дължините на две от страните е винаги по-голяма от дължината на третата, и най-краткото разстояние между две точки е правата свързваща ги. Ако имаме неплоско пространсвто с Риманова метрика има нещата са подобни. (Вместо да ходиш в плоска равнина, се разхождаш в хълмиста местност). Ако избереш две точки, измежду всички пътища, които ги свързват, има такъв с няй-къса дължина (това е интуитивно очевидно), и този път е геодезична линия (т.е. възможно най-правата линия). Идеята е следната: вземи малък участък от маршрута, да кажем между точките Х и У. Това не са началната и крайната точка а две близки точки по пътя. Ако пътя е най-къс но не е геодезична, то избирам геодезична която ги свързва и трета произволна точка Z между тях. И разглеждаме триъгълника XZY. Оригиналния път е от Х до Z и от Z до У. Но ако минем напряко през геодезичната от Х до У, ще сме намерили по-къс път (неравенството на триъгълника). Значи оригиналния път не е бил най-късия. Това противоречие идва от допускането, че най-късия не е бил геодезична. В прострнаството на Минковски неравенството на триъгълника е наобратно. Дължината на една страна е по-голяма от другите две. Това важи за времеподобни и насочени към бъдещето прави. Това е точно парадокса за близнаците. Дължината на времеподобна линия е собственото време на наблщдател с тази мирова линие. Горния аргумент работи по същия начин, само най-къс се сменя с най-дълъг заради обратното неравенство на триъгълника. Така в произвно Лоренцово пространство имаме максимизиращи собственоето време мирови линии и те са гоедезични.

Лапландец, това което е ясно е, че нищо не ти е ясно. Една от многото ти неясноти е, че бъркаш събития и мирови линии в пространстово-времето и нерелативистични концепции като точки и траектории в пространството. Погледни нещата така ако са дадени две времеподобни събития (не точки, а събития) то измежду всичките мирови линии, които ги съдържат, ще има такава с максимална стойност на параметъра й, и тя е геодезична.

Кое е по-зелено, триъгълника или кръга? Горе долу така звучи твоят въпрос.