tanariil

Има толкова научно-документални филми. Изгледай ги. Тъкмо и Маслоу няма да се обръща в гроба при споменаването на теорията му в такъв вид.

Бръснач на Окам. Не ме занимавай с излишно усложняване.

И сигурно има и разлика с първата страница на изгорелия вестник, четена от млад старец, който седял на дървен камък и гледал невиждайки в близката далечина как една черна точка се белее, докато залязващото слънце изгрявало. Но аз лично не бих си губила времето с безсмислици от подобен тип, освен ако не са изрично обособени като виц.

Задалите въпросите си могат да си видят отговорите на страниците на излезналите вече 2 броя на е-списанието за психология "Посока". Можете да четете е-списанието безплатно. Ако нетът Ви е бавен, изчакайте известно време, докато списанието се зареди: Бр. 2 http://psychology-bg.ucoz.com/spisanie2/br2-2010.pdf Бр. 1 http://psychology-bg.ucoz.com/spisanie/PDFonline.pdf

Съжалявам, но психологията не е наука, която изучава душата. Както пише в уикипедия: Психологията е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания. Няма такова нещо човешка душа, а още повече пък като факт.

Изобщо не навлиза в областта на психологията. По-скоро на религията. Душа няма, освен за религиозните. При това май не при всички от над 3000-та религии, които ги има по Земята, се говори за имане на душа. Но като се каже "Душа" и веднага се сещам за една особеност на християнството, която е решила, че на пчеличките душа не им се полага. Поздрав с песен по този повод:

Причината не е една за всички, които решават да сложат край на живота си. Една депресия също може да доведе до такъв край, когато не се вземат навременни мерки от специалист. Но това не означава, че всички, които се самоубиват, са в депресия.

Нали отчитате, че някои хора са болни от смъртоносни и доста болезнени болести и за тях смъртта е единственото възможно решение за справяне с проблема. Така че зависи поради каква причина е самоубийството. Има и оправдани, и неоправдани самоубийства.

Добре. Но не бих се заела да формулирам определения. Нека всеки възприема нещата така, както иска. Само че аз предпочитам да боравя с доказателства. А доказателствата за наличие на памет, пък била тя и колективна, е самият процес на помненето, а не нещо друго. Да ме убиете, но не си спомням грам от живота на пра-пра-пра-дядо ми. Или на пра-пра-пра-дядото на някой, няма значение на кой. Или на пра-пра-пра-дядовците. Или на родителите ми. Или... Все тази. Нямам ничий чужд спомен за нищо. Но ако някой от тук присъстващите има такъв чужд не собствен спомен, че да си обоснове наличието на колективна памет, ще ми е интересно да сподели какво е запомнил. А сега малко по-сериозно. Ще представя доказателствата, които са резултат от наблюдения. Доста нашумяли са такива случаи, но все пак нека да ги напомня, че да не се окаже, че има незапознати. В Индия през 1920г. са намерени две момичета, които са били отгледани от вълци, като едното е било на видима възраст 2-3 годишно, а другото да е било на 7-8г. Те се държали като вълци. Виели. Ходели на 4 "крака". По-малкото от момичетата не могло въобще да приеме човешкото общество и умряло една година след като е намерено. А по-голямото момиче, 7-8 годишното, то живяло още 10-ина години, преди също да не му понесе човешкото и да умре. Това по-голямо момиче с голям зор научило общо 45 думи. За да проходи неуверено на 2 крака са били необходими 4 години обучение, но така и не започнала да ходи уверено, а си предпочитала да се придвижва на ръце и крака (на 4 "крака"). Децата, които са случили на жестоки родители, които да ги лишават от общуване, развиват същия удар по интелекта, какъвто и децата, отгледани от животни, но в малко по-малка степен, защото поне малко, макар и рядко, са получавали общуване. Такива деца са осакатени интелектуално в зависимост от това до каква степен са лишавани от общуване. За да има пълноценно развиване на децата, трябва да им се говори от бебета, да им се обяснява по-натам всичко, което питат и т.н., а не да стоят затворени в мълчание между 4 стени. Затова в основата на психологията заляга не колективни незнам си какво, а че човекът е социално същество. Това, което ни прави хора, е общуването. И то е особено важно да го има от бебешките години. Няма ли го, тогава крайният резултат никак не е добре и което е по-лошото, то е моментът с наваксването, както писах, 4 години за научаване да се ходи неуверено на 2 крака и 45 думи за 10 години обучение от 7-8 годишна възраст натам. Това е жестоката равносметка. И никаква колективна памет (щом се държи така да му се казва) не се намесва, не се проявява. Или човек расте между хора, за да се стане на свой ред човек, или човекът расте между животни, но тогава се придобиват всички характеристики на животните, без грам колективна човешка памет да проблещука или самоосъзнаване като човек да се появи, докато хората не се намесят, за да се мъчат да приучат на човешкост.

Загледайте се по литературата на псих. тематика, предназначена за широка аудитория, каква каша е в терминологията. Ще видите едно и също нещо, преведено по хиляди начини, примерно безсъзнателно, подсъзнание, несъзнавано. Безсъзнателно, поне на мен ми звучи като състояние на психиката, постигнато след удър с тежък предмет по главата, подсъзнанието може би е нещо, което е под мозъка, ама още не съм устонавила къде по-точно. Правилният термин е несъзнавано. Въпросът опира до колко преводачът е наясно с това как да преведе терминологията, без да и окапази значението. Но в България някои пестят пари и преводите са от типа "упътване за електрическа пошибалка, смокиня 1", които се разнасят с прилежащ снимков доказателствен материал из нета. Как сте с чувството за хумор? Шегата настрана. Наистина не ми пречи, ако някой го влече, да вярва в колективна памет, в каквото иска всъщност да вярва. Лошо няма. С това моето участие по темата се изчерпва.

Струва ми се, че не доосмислихте написаното от мен, може би не ме разбрахте. Ще опитам да Ви обясня с примери. Би било странно, ако в компетенциите на един историк влиза да знае подробности относно това как се прави псих. профил (примерно). Важи и, че в компетенциите на един психолог не влизат познания по археология (пак примерно) и прочие. Това са два различни изследователски инструментариума, които служат за даване на доказателства, съобразно обектите на две различни науки. Не е възможно с изследователския инструментариум на археологията, на лицето Пешо Христов да се съобщи дали е с депресия в този момент или не е. Наистина би ми било интересно да науча кой е достатъчният изследователски инструментариум на науката историята, който ще ми даде данни дали някое лице в момента е с лека, умерена или тежка депресия или пък въобще няма такава. За тази цел става инструментариумът на психологията; примерно да е ползван депресионен инвентар на Бек. Абсолютно аналогично е и по отношение на имането или нямането на колективно несъзнавано. Може да се ползва терминологията от псих. естество от историци, от културолози. Да, то е нормално някак и науките заимстват терминология една от друга не от вчера. Обаче при заимстването важи, че изследователският инструментариум на други науки не позволява доказателствени стойности по отношение на заетата терминология, защото е пригоден за друго, което пък произтича от обекта на дадената наука. А неграмотното цитиране на терминология от една наука в друга наука не говори добре за цитиращия автор, защото означава най-малкото манипулиране на резултат от изследване и пристрастия, а в крайни случаи свидетелства за псевдонаучно фантазьорство. В този смисъл е нередно да се набърква история, култорология и прочие, в качеството на доказателство дали има или няма колективно несъзнавано. Също така е нередно и да се посочва само автор, че е писал за нещо си и това да е достатъчно, че нещото го има. Това кой какво пише не значи нищо. Значение има дали този, който пише, дава доказателство по коректен начин с правилен инструментариум или не дава такова. Единствено на базата на коректни доказателства (такива, които не са манипулативни и са безпристрастни) може да се направи истинен извод. Ако ще ще приемаме нещо за вярно, само защото някой го е писал, това е конформизъм. Ако ще го приемаме за вярно, само защото ни харесва как звучи, това е ненаучно и следователно поне за мен и в светлината на настоящата тема, е без стойност.

Жена съм. Не съм превела руския текст, защото теорията е толкова популярна, че според мен, се предполага нейното познаване и без превод ( и в тази връзка давам цитат само като насока). Но щом се интересуваш от превод, ок, не е проблем да преведа. 1. "Конформи́зм (от поздне лат. conformis — «подобный», «сообразный») — пассивное, некритичное принятие господствующего порядка, норм, ценностей, традиций, законов и т. д. Проявляется в изменении поведения и установок в соответствии с изменением позиции большинства или самого большинства." "Конформизъм - (лат. conformis - подобен, сходен)- пасивно, некритично приемане на господстващите порядки, норми, ценности, традиции, закони и прочие. Проявява се в изменението на поведението и настройването му в съответствие с изменението на позицията на болшинството или на самото болшинство." 2. "Коллективное бессознательное — одна из форм бессознательного, общая для общества в целом и являющаяся продуктом наследуемых структур мозга." "Колективно несъзнавано - една от формите на несъзнаваното, обща за обществото в цяло и явяваща се продукт на наследствени структури на мозъка." 3. "Тень, Анима, Анимус, Мать, Ребенок, Старик." "Сянка, Анима, Анимус, Майка, Дете, Старец" 4. "Коллективное бессознательное представляет собой часть психики, которую в терминах отрицания можно отличить от личностного бессознательного по тому факту, что первое не обязано своим существованием, в отличие от последнего, личному опыту и, следовательно, не является индивидуальным приобретением." "Колективното несъзнавано представлява част от психиката, която в терминологията като отрицание може да се отличи от личностното несъзнавано по този факт, че първото (бел. мен - първото е колективното несъзнавано) не дължи своето съществуване, за разлика от последното (бел. мен - второто е личното несъзнавано), на личния опит и следователно не се явява индивидуално придобито."

До колкото считам за най-по темата, ще отговоря само на един човек. Юнг, до колкото е всеобщоизвестно, не е културолог, не е историк и прочие, а по образование е психиатър, после е приет от Фройд и за психоаналитик, до преди Фройд да му отнеме това право да е психоаналитик заради плагиатство. Терминът е създаден в лоното на психоанализата от Юнг през 1912г. , като е развиван от Юнг до 1919г. Следователно е некоректна намесата на науки, които боравят със съвсем различен изследователски инструментариум спрямо този, с който борави науката психология, в чието лоно е разискваното колективно несъзнавано. И в тази връзка, аз като психолог, а и защото форумът е за психология все пак, моля да се придържаме към това, че обсъжданият термин не е от културно и не е от историческо естество, тъй като културологията и историята не боравят с изследователския апарат нито на психоанализата, нито на психологията, нито на психиатрията. Пишете: Прави впечатление, че ползвате някаква странна формулировка за "колективно несъзнавано", непочиваща на научната разработка на терминологията от изследователския апарат на психоанализата, психологията и биологията. Това определение, което давате, се доближава по смисъл до определението на конформизма: "Конформи́зм (от поздне лат. conformis — «подобный», «сообразный») — пассивное, некритичное принятие господствующего порядка, норм, ценностей, традиций, законов и т. д. Проявляется в изменении поведения и установок в соответствии с изменением позиции большинства или самого большинства." - из руската уикипедия, с източник Шулц, но и други (например Мейо) дават доказателства защо е така. Колективното несъзнавано не е дефинирано от Юнг по този начин, който Вие пишете. Имате минимум уикипедия на разположение, за да си направите въпросната справка, а ако не Ви е достатъчно, можете да прочете самия Юнг. Нека да Ви запозная с коректното определение: "Коллективное бессознательное — одна из форм бессознательного, общая для общества в целом и являющаяся продуктом наследуемых структур мозга." - това е из руската уикипедия и е информация, базирана на творбите на Юнг. В колективното несъзнавано има, според Юнг: "...содержание коллективного бессознательного' составляют в основном архетипы." - това е из Карл Густав Юнг "Концепция коллективного бессознательного". А архетиповете, те са, цитирам Юнг: "Тень, Анима, Анимус, Мать, Ребенок, Старик." И т.н. Няма ги описваните от Вас събитийност и виждания от миналото. Нека да продължим с една особеност на доказателствената част, която сам Юнг дава: "Коллективное бессознательное представляет собой часть психики, которую в терминах отрицания можно отличить от личностного бессознательного по тому факту, что первое не обязано своим существованием, в отличие от последнего, личному опыту и, следовательно, не является индивидуальным приобретением." - това е из Карл Густав Юнг "Концепция коллективного бессознательного". Както виждате, Юнг е дал доказателство за твърдението си за наличието на колективно несъзнавано, като намесил унаследяването, т.е. генетичния фактор. Няма такова биологично доказателство до ден днешен, както вече писах. Няма и да има. По-скоро Юнг е измислял, защото е посочил, че колективното несъзнавано не се явява индивидуално придобито за никого. Предполагам, вие сте запознат с това, че според законите на унаследяването, такова нещо, а именно да се придобие признак, който го няма като индивидуално придобит преди това за родителите и предците, е невъзможно да се случи. Примерно имаме по две ръце като генетична заложба. Не става от утре без причина да имат масово всички деца по три ръце, защото на някой му звучи хубаво. Дори с радиация няма да стане точно така. За мен настоящата тема вече не предизвиква интерес, тъй като е базирана на пренебрегването на официални научни становища за сметка на лични творчество и предпочитания. Затова моля да бъда извинена, ако за в бъдеще преценя, че не желая да се включа повече по тази тема.

Няма биологични доказателства, че колективната памет съществува.

С любезното разрешение на един от администраторите на сайта, уведомявам, че всички, желаещи да се възползват да получат безплатно отговор от психолог на свой въпрос на страниците на е-списанието за психология "Посока", могат да го зададат, като пишат на е-mail: spisanie.posoka@gmail.com Първият брой на това е-списание ще излезе в края на август или в началото на септември. Е-списанието ще се чете безплатно и по принцип ще организира разни такива безплатни инициативи, които могат да бъдат в нечия полза. Ако някой има допълнителни въпроси, то може да ги задава тук: http://psychology-bg.ucoz.com/forum/26