Парсивал

Ето директен отговор на въпросите Ви, нищо, че е малко късно: 1. Всичко се публикува. Поне като данни. Понякога не всички сканирани протоколи се публикуват, но изключенията са по наистина обективни причини и самите протоколи са налични до поискване в ЦИК, ако случайно не са пуъбликувани на сайта им. 2. Ето в закачания файл извадка от ЦИК специално за въпросната секция в Чикаго за априлските избори. На сайта на ЦИК ще намерите и всичко останало за другите два избора след тях също. Медиите не изглежда да се интересуват от реалността и отрязване на истината, а от успешно обслужване на онези, от които зависят - било то финасово или по друг начин. Та не бих им се доверил. На априлските избори общо от САЩ са дошли 6580 гласа, от които 6434 са били валидни, а от щата Илинойс - 1451 гласа (1412 валидни). Ако Ви се занимава и можете да си служите с Ексел или подобна програма, можете да вземета данните в машинно четим вид и да се разхождате по тях с каквито желаете филтри и кръстосани анализи и съпоставки. Има доста интересни неща, макар като цяло това да е суха материя. 325300379.pdf

По закон (конституция ?) президентът на Република България връчва мандат за съставяне на правителство на най-многобройната партия в парламента. Ако тя върне мандата, тов бива връчен на следващата и т.н. През този процес поне веднъж бе минавано в последните 20-тина години. Една партия може да управлява и без да има мнозинство в парламента. Това се нарича "правителство на малцинство" и, както се сещаме, е много крехко нещо, защото подкрепата му в парламента зависи от моментните настроения по време на гласуванията на закони, вотове на [не]доверие и т.н. Коалиционно споразумение - с каквото се управлява в момента - обикновено осигурява на коалицията мнозинство в парламента. За постигането му коалиционните партньори обикновено си делят изпълнителната власт - т.е. министески постове - или други съгласувани между страните участия в управлението. Именно така в момента формално се е постигнала стабилността на управлението: някои важни постове (МО напромер) се държат не от най-многобройната партия, а от коалиционните ѝ партньори. В хода на живота на парламента мнозинството на коалицията може да изтънее. В конкретния случай с парламента от 2017г има още една партия, която не можа да си спечели статут на коалиционен партньор, защото успяха да я убедят по други начини да поддържа статуквото. Накратко: НЕ СА НУЖНИ 50%+1 за съставяне на правителство или за управление. Практически обаче, ако парламента не подкрепя правителството, то обикновено пада, защото релно ще е сведено то функциите на служебно правителство - административно поддържане на дейностите, но без законотворчество. Това пречи не само на вътрешния живот в страната, но и на външнополитически и икономически отношения, тъй като парламентът ратифицира някои ангажименти поети от правителсвтото, а за други е необходимо изработване на нови закони или промени в настоящите. Затоа служебните правителства за времення мярка до създаване на съабилен консенсус в парламента - или чрез нови коалиции или чрез нови избори.

В изборния кодекс няма такава концепция. Там има инициативни комитети, които издигат отделни личности в конкретни избирателни ряйони (един комитет - една личност в един район). "Гражданска квота" е измислица, която обикновено означава, че в даден район определена партия вписва в листата на кандидатите си "независим" индивид, който не е непременно партиен член. Има известни тактически преимущества политическа партия да е мандатоносител на независим кандидат в определен район, особено пред изискванията, оиот трябва да бъдат покрити от инициативните комитети, а по-късно и чувствително по-високата квота гласове, които трябва (!) да бъдат спечелени от комитета в района. Както се вижда ор реалността на избирателната система, квотата за партиите е доста по-ниска (квотата за комитетите се смята преди да се махнат партиите, недостигнали 4%, докато квотата за партии се смята след това. В някои случаи партиите получва с 20% "по-евтини" депутатски места от независимите комитети), а има и ситуации, при които дадена партия може да вкара депутат без дори да покрие квотата - примера с Враца от клипа по-горе е много показателен. "Гражданската квота" естествено означава, че както дадена партия иска да се асоциира с популярен индивид в даден район, за да взем,е повече гласове, така и този индивид припознава дадена партия като свой мандатоносител. И в двата случая е ясно,че това не е независим гражданин на страната - едно, че партията го пропознава като съюзник (поне), друго че гражданинът си дава както името, така и евентуалното място в Народно събрание на тази партия. Ако той излезе от парламента, следващия в партийната листа от района влиза (ако и той/тя не влезе по лични и други причини - следващия, и следващия и т.н.) често този процес се идентифицира като най-видимата (но напълно неконтролируема от избирателите) фасада на "подмяна на вота". Накратко, това е евфимизъм за "наш симпатизант, когото и ние харесваме, но не ни е партиен член". Отново: в избирателния кодекс няма такова понятие.

Намерих тук нещо, което може би ще хвърли светлина върху някои аспекти на изборателната система и преброяването. Пресмятане на мандати

Намерих тук нещо, което може би ще хвърли светлина върху някои аспекти на изборателната система и преброяването. Пресмятане на мандати

Законите, приемани в парламента по инициатива на правителството управляват дейността на институциите на в държавата. Пример за това е цитирания по-горе от Уикипидия закон. По принцип, що се отнася до ЩАТИТЕ, Федералния Резерв е институция различна от централните банки в Европа - особено от БНБ. Емитирането на парична маса е парична политика. Решението на правителството да вземе заем от населението срещу бъдещи плащания и приходи (от дануци и т.н.) - т.е. издаването на държавни облигации - е акт, с който директно централната банка емитира посканото количество парична маса. Мисля, че е несъстоятелно да се твърди, че правителствата не влияят (т.е не управляват, било то и индиректно) на паричната политика, дори в дадени страни това да изключително в правата на централна банка или друга подобна институция - безмислено е да се влиза в полемика по тази тема. Може би да създадем нова такава и да прехвърлим подобна дискусия там? Начина на избор на състава на дадена институция или орган никак не означава че функцията й е 'демократична' или не. Дали управата на дадена институция е назначена или избрана няма отношение към начина на взимане на решения в инситуцията и нейните правомощия - това се определя от закони, устави и разпоредби, които описват и постановяват тези правила. Пример за черен пазар на пари е ситуацията в България преди 1990г когато свободния курс на обмен на лев спрямо други валути се различваше от държавно постановения такъв. Пример за черен пазар на други финасови инструменти е манипулацията на LIBOR. Централната регулация, липсата на абсолютна прозрачност и държавна намеса за балансиране на каквото и да е чрез пренасочване на ресурс от естественото му намерено в свободни отношения мяасто към друго място където 'би трябвало да име повече' обикновено (да, има изключения, но те са именно това - редки изключения) създава дефицит - т.е. постига обратното на онова, което (поне като анонс) цели. Наистина - може да има много мнения кое е правилно и кое - не. Също така онова което за някого изглежда естествено и 'близко до акъла', а е всъщност лична интерпретация е нерациолно да се очаква, че ще се възприеме сериозно от други. Разтеж и заетост са различни неща - но отново, полемика в тази посока може би има нужда от отделна тема.

Абсолютният централизиран контрол вурху каквото и да е води до кризи, злоупотреби (LIBOR фиксинга например) и какво ли не. Едно правителство или комплект институции са съставени от хора. Нереално е да се предполага, че те ще имат неограничен, абсолютен и своевременен достъп до неограничена информация и че дори теоритично могад да са в състояние да исимилират, интерпретират, обработят и реагират навреме съобразно тази информация, предвиждайки всички варианти и отчитайки всички фактори. Резултатът винаги е оедряване на играчите в регулирания пазар с цел да се възползват максимално от регулациите. Или обратното - процедурно възползване и спазване на регулациите с цел възползване от протекциите на режима и оедряване и проближаване към монополизиране. Колкото повече регулация и държавна намеса има толкова повече системата е дестабилизарана с изкуствено преливане на ресурси, където естествените пазарни условия не биха търпели такива нива на риск - за пример ще посоча социалистическите мерки на Клинтъновата администрация, за които стана дума преди няколко страници като основа на дебалансирането на сигурността на дългосрочните инвестиции в недвижимости и замърсяването им с неплатими заеми. Банковата система в България и състоянието й наистина са за пример с консерватизма и ликвидността си. Дано това се задържи, защото то е естестеното състояние на системата и е резултат от невъзможността на правителството да печата пари срещу държавни облигации - т.е. срещу обещания за плащания 'утре'. Централните банки не са отговорни за поддържане на заетост. Основната им функция напоследък се дефинира като 'стабилност на цените', но това е само етикет. 'Ценова стабилност' е понятие, което много икономисти смятат, че илюстрира и определя стабилността на дадена икономика и финансовата й система. Този етикет няма никакво отношение към методите, с които различни правителства и държавни институции се опитват да постигнат тази цел. Накои смятат, че инфлация от около 2% е здравословна и гарантира ценова стабилност, други - че преразпределение на парите и ресурсите чрез такси, налози и други законови разпоредби са основен инструмент за постигане на това. Всъщност естествената цена на каквото и да е се определя от свободните пазарни отношения и всеки опит да се наложи друг вид цена води до 'черен' пазар - било то на валуте, лихви, бензин, домати и какво ли не. Мисля, че нито Великобритания, нито Щатите понастоящем са пример за разумна икономическа политика. Обама - както демократите поне от Картър насам - е левичар и социалист, раздуващ администрацията и вкарващ държавта там, кудето тя просто трябва да е арбитер/модератор ( ), а не участник. Камерон, заедно с коалиционните си партньори е толкова в ляво (икономически), колкото Блеър отиде вдясно - нещо, което Браун се опита да коригира и да си мине на исконно Лебъристки подход, с което съвсем заличи илюзиите, че кризата може да буде малко смекчена... Но - това е ТАМ. България, за радост (!), е друго, поне във финансово-парично отношение. Жалко е, че средния стандард не се увеличава с темповете, които ни се иска, но поне валутно-финансовата база е стабилна и предсказуема.

Смятам, че Милтън Фридман има право в гледището си, че инфлацията е вид данък, който правителството налага. Наистина, обезценяването на валутата облекчава изплащането на заемите на правителството/държавата. В този смисъл - с директни или индиректни методи - правителството влияе на инфлацията дори при наличието на валутен борд. Ограничението да не се издават нови купюри срещу държавни заеми не означава, че не може да се увеличава паричната маса от левове в България. Условието е всеки от тях да е обезпечен не с бъдещи плащания, а с настояща стойност - в случая изразена чрез Евро. Това изискване до голяма степен обезмисля емитирането на валута в страната. Борда в България прави това, което в по-зрелите държави се контролира и балансира от свободния пазар и от отговорна (за разлика от безотговорна) фискална политика на правителствата. Изискването за увеличаването на валутния резерв на банките и промяната на съотношението на фракционната база към дадените заеми има директно отражение върху наличието на пари в оборот. Това изискване е променено за да се намали риска от банкови фалити поради липса на ликвидност. То защитава спестяващите, но в същото време намалява наличните за заеми пари. Това води до 'затягане на колана' на много бизнеси и се отразява на разтежа и дори на оцеляването им. Борда е просто един 'външен' коректив, осигуряващ валутна стабилност. Нормално е хората да спестяват. Това е добре. То показва и доверие в стойността на валутата. Засилената спестовност в условията на овладяна и контролирана инфлация (каквато е тази в България) е често индикатор за несигурност в доходите, в работното място, в бъдещите приходи. В случая с ДОД в/у лихвите смятам, че е и разумно и справедливо този доход да е обложен.

Аrgumentum ad hominem е най-показателната илюстрация за слабостта и неспособността на изказващия се да дискутира идеята и същността на дадена теза. Много е разочароващо да се четат лични квалификации към участниците вместо отношение по мнението им. Учудва ме, че подобен стил на дискусия се търпи от модераторите.

Напълно подкрепям! .... Струва ми се, че за конкретиката в България при прираст на населението от -1.ХХ (а и повече влизащи в пенсия отколкото влизащи в активно преприемачество или като 'съзидателен' трудов ресурс), ръст на икономиката от +1.ХХ е всъщност по-скоро равен на 1.ХХ - (-1.ХХ)= 2 х 1.ХХ т.е. всяка положителна стойност на икономическо развитие спррямо свиващо се население означава 'здравословен' напредък. Не зная дали 6% реален разтеж не дава като резултат балонен ефект. При всички положения стимулирането на оборота на пари, а не замръзяването им по сметки или в дюшеци/буркани и т.н. е добре за всички - то (харченето) обикновено означава и доверие в утрешния ден, в сигурността на работното място и стабилността на валутата и цените.

Валутният борд в България означава (по-опростено), че БНБ се задължава да ползва конкретни, строго (и тясно) определени обезпечения на паричната маса в обръщение. Казано иначе (отново опростено с цел избягване на скучни детайли) за всеки напечатан/изсечен и пуснат в обръщение лев правителството трябва да депозира в БНБ 0.5 Евро (по-рано беше комбинация от валути с основна тежест на Германската марка - ама да не св впускам в безпредметни детайли). Валутния борд е политическо съглашение и ангажимент на България към други страни/държави/съюзи, с които искаме (или имаме жизнена нужда) да имаме кредитни и търговски отношения. Този ангажимент не позволява на правителството да упражнява натиск върху БНБ и да увеличава безконтролно паричната маса - нещо което води до вида инфлация преживян през 90-те години. Като гледам събитията от последните няколко дни, а и иконимоческата политика на последните две правителства (без да броя служебното), наличието на валутен борд е единствената предпазна мярка срещо ново и пълно обезценяване на лева. Гледам напоследък, че някои политици искат за направят минималната (или беше средната?) заплата 1000 лв. Единствения начин това да стане е ако се напечата нови пари. Но тогава и един хляб ще стане 1000 лв. Валутния борд е единствената гаранция за някакво ниво на икономическа стабилност и стойност на труда, стоките и услугите в страната в момента.

Доход - например даване на пари срещу лихва, даване на кола или апартамент под наем и т.н. - се облага с данък. Държавата не облага инструмента с налог - парите, колата, апартамента, - а генерираната печалба, т.е. главницата не се облага с данък, колата не се облага с данък, апартамента не се облага с данък. Облага се доходът и (понастоящем) 90% от този доход остава за собственика му. Поддръжката и употребата на инструмента може да има други разходи - банкови такси, общински такси (смет и т.н.), пътни такси - или други консумативи. Пазарното движение и цени на различни стоки, ресурси, имоти и т.н. - стагнация, възход, свиване, балони, мехури и какво ли не - няма никакво отношение към този данък. ДОД се прилага само върху новия положителен доход. пример за двойно облагане е принудата да се плаща пълен данък когато не се ползват държавните дейности, заради които се събират. Например: Намеане на собствена охрана, абонамент за СОТ и т.н. Частна пълна медицинска застраховка. Частна пенсия. Частно училище. Ползването - плащането за - всички гореизброени дейности от даден индивид означава, че не сеползват съответните държавни дейности, за които вече принудително е събрана такса (данък), който не се връща - ето това е двйно облагане. Депозита в банкта не се облага с данък от държавата (дали банката ще го присвои чрез банкови такси е предмент на двустранни отношения между спетяващия и банката). С оглед на монопола на държавата върху паричната маса, основния лихвен процент и контрола върху разреждането и обезценяването на самата валута може да се дискутира дали лихвен приход по дългосрочен депозит на частни лица с размер под или равен на инфлацията за периода да е освободен от облагане.