vorfax

Има ли тема за бъдещето в образованието? Има някой неизбежни промени, за които никой не се сеща, защото към момента преобладаващо учителите са на 50-60 години и носят със себе си спомените за разлети мастилници в чантите: 1. Хартията в образованието - в музеите. Южна Корея, като една от най-напредналите технологично държави, инвестира над $2 млрд., като до 2015 г. таблетите ще заменят и тетрадките и учебниците. 2. Черните дъски - пак в музеите. Вече се налагат белите дъски с маркери, но и това е примитивна работа. 3. Дистанционно електронно обучение. Не, че е нещо ново, но ще става все по-масово. Децата няма да се събират във формални групи, да надничат от петия чин и да не виждат и чуват какво става напред. 4. Видеоуроци. Несъмнено си имат своите недостатъци - не можеш да попиташ видеото нещо примерно, но преимуществата са многократно повече: - Изграждането на тези уроци може да бъде усъвършенствано до безкрай. Няма изморени учители, няма фъфлене, няма страничен шум, няма грешки и пропуски. - На практика са достъпни навсякъде и по всяко време. Мой ментор научи няколко програмни езика докато пътуваше с метрото до работното си място. Слага слушалките, опъва лаптопа и попива руски видеоуроци. Аз лично съм ползвал такива, макар предимно на английски, защото него разбирам. Еми страхотно е - всичко е нагледно, това е като да имаш частен учител, който преподава на теб и само на теб в удобно за теб място и време. - Да си избереш учител. Видеоуроците могат да поддържат различно темпо, гласове, отделно познатите ни пауза и връщане назад позволяват на всеки да персонализира учебният процес спрямо своите нужди, а не според средно аритметичните. - Пестенето на време. Аз вече писах за възможността да оползотвориш времето прекарвано в път. Ако щете и седенето върху тоалетната чиния крие огромен запас от време. Човек прекарва 3 години в тоалетната през живота си. Аз съм смятал дори бързото ходене до училище и ако пестя час дневно (далечко ми беше), само за 12-те години прави 2880 часа! Като сметнете, че в България човек спи средно по 9 часа (бием всички от ЕС по наспиване), това прави спестени 192 съзнателни дни от нашия живот. Не знам за вас, на мен ми звучи внушително. - Пестене от всичко с което сме свикнали - пътуване до училище, свързано с пари, време и неудобства; поддръжка на училищна сграда, педагогически и др. персонал; и др. Вече на няколко пъти ползвам поддръжката на гиганти в света произвеждащи софтуер, като Adobe и др. Професионална мигновена връзка от любезни гении. Може и с видео връзка, ако си платиш възможностите са много повече, отколкото съвременната образователна система може да предостави като качество. Така че нека си има специалисти, които да бъдат на линия за въпроси, но видеоуроците ги свеждат до минимум. Сещам се за два аргумента против видео обучението - липсата на комуникация със съученици и заседяването. Истината е, че физическо възпитание, култура, спорт са просто думи в образователната ни система. Аз редовно ги карах като свободни, защото учителите ми бяха в кафето. Така че, ако някой си мисли, че ходенето на училище има нещо общо с физическото здраве на детето му, то той е изпаднал в заблуда. Нужно е инвестиране в други занимания и тук хубавото е, че първо те са смислени и второ като избор са приятни. Що се отнася до комуникацията. Цялото това пестене на време не е самоцел. Представете си, че днес правим това и пестим 8 години от вашият живот, от най-силните ви и работоспособни години. Смятате ли, че автоматично следствие от това е вие да станете дебели? Не. Тъкмо недостигащото време не ни позволява да обърнем внимание на своята почивка, здраве и изживявания, които изискват повече от няколко часа между училището и домашните. Частните учители са пример за това как класната стая няма нищо общо с ученето и дори напротив - саботира го. Цената им е пречка да ги имаме всички, така както и малцина от нас са имали бавачка като малки или личен психолог, масажист или стилист като по-големи. Отмяната с електрониката е логичната стъпка, която е въпрос на време да бъде въведена. След 100 години ще смятат настоящата образователна система като първобитна. От пещерните хора цапащи с пигменти по стените пътя изминат до сега е много скромен. Позволихме машините да вършат работа вместо нас, а още не сме ги впрегнали да ни учат с подходящо програмиране. Аз наскоро го писах, за няколко години с Интернет научих повече отколкото през целият си останал живот. И нещо повече, учих онова, което ми харесва и онова, което има приложение в живота ми, почти безплатно.

E, абсурдно е да прилагаме закона на Мур. Какво общо има еволюцията с производството на транзистори? А и се предвижда, че лимита е достигнат. Даже в Уикито пише, че:

Хайде пак подетият романтизъм за сакралното и изчезнало познание, което е присъщо само на малцина избрани. На този принцип са всички комиксови супергерои. Изглежда изконна човешка мечта е да притежава нещо наготово - дар (и проклятие, за по-интересно, не за друго) с което да превъзхожда всички. Не разбрах какво е мнението ти за врачките и сие. Представление ли е или подслушване на умрели хора и прочие митология? Фокусниците са в развлекателният бранш и никой не отдава на номерата им поличба за това какви ще бъдат или могат да бъдат реалните човешки съдби, за да има място за сравнение. Ходенето на врачки не е с очакванията, че ще ти познаят нещо на късмет, а с чисто религиозна вяра, че ще се случи чудо от рода на пътуване в бъдещето, говорене с мъртъвци, прераждане, мисии спуснати лично от Всевишния и други фантастики. В това отношение наличието на паралелен свят, непознат за съвременната наука, ползван от "артистите" като проводник на информация като "Бацо ще ми пусне ли, ако го помола" си е баш мошеничество и извращение с човешките нагласи, природа и вяра. И бяло

Аз все пак съм любопитен дали ще нацеля нещо, тъкмо защото не е плод на изучаване на неговият начин на мислена, поведение, външен вид... mitaca, твоя любим цвят да не е син? А на Сириус оранжев? А на самотната (форумно) дама бих казал червено.

Как пък да не съм прав!? Спрелият часовник и той познава верния час два пъти дневно. Съвпаденията са спусъци за суеверия. Минала черна котка пътя на 5 души и се понесла мълвата. А когато суеверието те хване за гушата и нищо да не стане след черна котка, ще си въобразиш, че е била предвестник на нещо. Същият механизъм е у гадателките. Уцелили 5 пъти и вече славата им се носи. Наивна работа. Но нека направим експеримент. Ти, сириус, си изгубил скъп човек преди 10-15 години. Имаш висшо образование. Познавал си човек, който те е въвел в тайните на езотериката. Без малко да заживееш в чужбина, обаче ти се е разминало. Имаш тъмно синя кола. За пръв път си целунал момиче през лятото. Дай сега да видим, да пускам ли тото.

Мечо, оспами теми, де що хвана, а подминаваш нарочните за твоите мисли. Ето за свободния избор: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15052

Това заприличва на мотото "Има само две мнения - моето и погрешното". Мечо, обяснихме ти, че грешиш, а единствената ти утеха остана, че си неразбран. Вкарваш ни и в някакви категории "материалисти", аз си трая, ама това не отговаря на личният ми светоглед. После искаш хем ние да сме прави що е то наука, хем и ти да си прав със съчинената си псевдонаука. Третираш науката като противник на новите идеи, сякаш самата тя не е низ от идеи потвърдили своята вярност. Говориш за абсолюти, не защото подкрепят с нещо лекомислените ти идеи, а за да поставят под съмнение всичкото познание на света. Ще потърсиш ли слабости в идеите си или ще останеш на същото ниво на отричане. Има една мисъл, че ако не можеш да обясниш нещо, което малко дете да разбере, значи има нещо нередно в него. В твоите объркани мисли има много нередни неща.

Доктор обяснява на пациент: - Спокойно. Само 1 на 10 души преживяват операцията, а днес вече починаха 9 души. В контекста на погрешно преценена вероятност, 10% шанс ми се струва далеч от чудо.

На мен ми се струва, че Мечо възприема математиката като една консервативна и неподатлива на нови идеи наука и смята себе си за тъй нужния реформатор, който да открие най-сетне топлата вода за ограничените учени. Математиката търпи промени, просто към момента е мислено достатъчно за да има вид задоволяваш повечето от нуждите за които се ползва. И не разбирам, защо допускането на нещо заслужава да бъде наричано "аксиома", а размислите върху него - "нова математика", "философия" и т.н. Да не се окаже, че жанра фантастика не съществува, ами то било "философия" и "нови математики".

Значи, да обобщя. Невъзможно било, пък ви взели парите да опитате инвитро. Второто не предполага ли, че първото е невъзможно? Сега, разбирам да няма матка да е някаква пречка, ама... И аз "по чудо" съм оживял при раждане, ама рубриката "случва се" се различава от "звездите ми го говорят".

За холокоста въпросът е политически, а не научен. И не, не е аксиома. После пък за човешките права говориш. Гравитацията и да я забраниш със закон пак ще си я има. Това и е обективното на науката. Щом доказваш аксиоми, нещо което никой математик не правиш, значи си почнал да брулиш ябълки и круши. Успех с начинанието, да се обадиш ако откриеш нещо необичайно. За правата, вече го писах, всеки има право да бъде глупав, но никой няма право да твърди, че е прав за нещо, без сам да знае защо. Аналогиите си прав, че се правят лесно, обратно пропорционално на шанса в тях да има нещо правилно. Аз като гледам Луната нощем ми изглежда колкото копче. Ако направя аналогия с копчето, което имам на ризата, май умозаключавам, че Луната е колкото копче. Само да ти припомня, че ти зададох няколко въпроса на които не отговори, а претендираш, че си просветения, който ни учи и няма неудобни въпроси за теб. И претендираш, че разбираш от математика, хахахаха. Двама души си губим времето с теб и ти обяснихме, че субективният път е твоя, защото обслужва само личните ти интереси, докато математическия е общовалиден. Аа, това ли било сърцето на твоята мечта, че ако си измислиш нещо, то по дефиниция е правилно. Да, избират се - правилните измежду неправилните. Не, не се избират според настроението ти. Сега по-ясен ли е отговорът ми? Ми, първо да те питам какво общо има това с произхода на живота и да направя уточнението, че не мога да ти чета другите теми, за да разбера какво си имал предвид. Нито пишеш интересно, нито смислено. И не на последно място, в очакване съм все пак да започнеш спора, защото до момента нямаш нито един аргумент. Ти май и теза нямаш...

Дам, пак историята с изгубеното познание. Има го, обаче е недостъпно. А какво ще рече това "да вижда в бъдещето"? Бъдещето да не е книга, която някой да вземе от библиотеката? Всички ли сме обречени на предварително написан сценарий? Щото тогава опираме до другата концепция - Всевишния, който си няма работа, никой не го е създавал и ни изпитва като опитни мишки, защото е мързелив да направи нещо, но дълбоко болен от воайорство.

Предай на Мечо, че Мечо още не е започнал спора. Спор се води с доводи, а Мечо само цитира, че в математиката има аксиоми, което никога не и е пречило да си работи правилно.

Политици, дето минават за посредствени хора, даже и част от тях необразовани, успяват да излъжат няколко милиона души, а тук си пишем, че "99.99% са шарлатани, мошеници. НО. Все пак си остава 0,01%". Извинявай, ама аз вече писах за спортния тотализатор. Това, че шанса да удариш кьоравото е малък, не значи, че не съществува. Нали за световното по футбол имаше някакъв октопод, който "предсказваше"? Що добитък отпадна в това налучкване, ама можеше ли някой да не познае? Това за статистическата страна на въпроса. Втората е психологическа, обяснена хубаво от автора на темата. Третата е подготовката. Ето ви магьосник: http://www.youtube.com/watch?v=OjobQb_rLps Докато не го разконспирирате той ще си остане магьосник за онези, които им се иска да вярват в нещо си. Дори да не знаят какво е това нещо. ПП: Същият имаше номер с четенето на мисли. Знаете, че има коли, които могат да завиват със силата на мисълта, лампи, които да се включват, пак с мисълта. Технологията с която могат да се четат електроимпулси в човешкият мозък не е фантастика. ППП: Ей такова искам: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=185348

Аз те разбрах. Разделите на форума също се наричат форуми и за философстване си на точното място. Забележката, поне както аз я разбрах, към теб беше, че ти пишеш неща, които нямат общо с философията. Философията е наука и като такава се гради на някакви рамки, а в твоите думи аз виждам повече публицистика на тема фантастика. И двете почват с "ф", но са различни. Ако не бяха, то всяка книга на пазара щеше да е философски трактат. Тц! Потретвам се, че няма. Никой не опитва да доказва аксиомите, просто защото те са явни. Какво доказателство е нужно за да потвърдиш, че всички прави ъгли са равни помежду си? В смисъл, ти имаш ли някакви съмнения за това, за да се усъмниш, че следствията от тази аксиома са погрешни? Ти четеш ли ме или си водиш монолог? Откъде-накъде човек, който се занимава с хуманитарна наука ще има становище с тежест в математиката. Аз мога да свиря на пиано. Това прави ли ме фактор в космонавтиката? Повече от ясно е, че грешиш. Прехваления ти цитат под никаква форма не те подкрепя, че математиката е субективна. Дай ми цитат "Математиката е субективна", всичко останало е изсмукано от пръстите. А, сега видях руския ти цитат. Изглежда не правиш разлика между абстрактно и субективно. Е, простено ти е, то е очевидно, че си нямаш представа какво е математиката. Не, не си разбрал нищо. Не се избират. Има два вида аксиоми - логически и нелогически. "Логическите аксиоми са твърдения, приемани за универсално истинни (например, A и B включва A), докато нелогическите аксиоми (например, a + b = b + a) са дефиниращи характеристики на дадена математическа теория (в примера - на аритметиката)." Дефинирането на аксиома не е въпрос на вкус, а такова, което впоследствие да подкрепи закономерности, които всеки по емпиричен начин може и сам да провери. Аксиомите са като късчета от мозайка, гръбнака по който се лепят останалите, а общата картина е реалността. Ако ползваш късчета от измислена твоя мозайка, крайният вид няма да илюстрира реалността или някаква нужда от реалността, а просто безсмислица. Твоята теза е, че на планетата ни няма знание, защото то е навързано едно с друго. А математиката е далеч от фанатична, защото търпи непрекъсната еволюция. Това, че няма доказателство, че круша и ябълка са същото множество като ябълка и круша, ако ябълката и крушата са еднакви в двата случая не е никакъв избор, ничия измишльотина. Доказателствената част, аз вече ти я казах. Брулиш всички круши и ябълки на планетата и ги сравняваш. Просто досега никой не е бил така скептично настроен към самоподразбиращи се истини, както ти, и затова никой не се е заел с доказателствената част. Почвай доказателствената част и ако откриеш случай на несъответствие, гарантирам ти, че учебниците по математика ще бъдат пренаписани с твоето име със златна инкростация. Аз пък смятам, че на Марс има зелени човечета. И какво от това? Никой не е длъжен да има здрав разум, за това си абсолютно прав. Освен това сравняване на природните закони с твоята радикална псевдонаучна "истина" науката отдавна се е произнесла. Обаче те гледам, че ти си витаеш в облаците и мешиш всичко накуп. Ти говориш за Истината, която е божие проявление, която не може да бъде произнесена от човек или дори разбрана. Ние нея не я коментираме, но бяхме подведени от теб с критиката ти към математиката, която си е точна наука и се абстрахира не само от човешкият субективизъм, но и от божествения такъв. Офф, толкоз нелогизми в едно мнение, хиляда цитата наредих. Спорът е изкуство и е борба на аргументи. Компромисът е малодушие, жребият е хазарт, насилието е свада. Прави разлика между различни понятия. А как манипулирано може да си свободен, няма да коментирам... "Ако обаче иска да реши проблема чрез своя си собствена (измислена от него си) геометрия също има право, но ако иска другите да го разберат, първо трябва да я определи какво представлява." Дай веднъж завинаги да изясним това. Изборът коя геометрия да се избере няма нищо общо с личният вкус, колко и дали си дондуркан като малък. Изборът каква форма ще приеме дадена геометрия също няма нищо общо с нечии предпочитания или фантазия. Всичко това има реално ПРАКТИЧЕСКО приложение. Примерно с интегралите може да изчислиш минималният разход на материал за максимална здравина на дадена конструкция. Подчертавам, че следването на тези закономерности има чисто ПРАКТИЧЕСКИ, ОБЕКТИВЕН, ПОЛЕЗЕН и НЕИЗБЕЖЕН резултат. Резултата и ползата от твоята философия има единствено ЛИЧЕН, ВИРТУАЛЕН, ЕГОЦЕНТРИЧЕН и НАДМЕНЕН резултат облагодетелстващ само теб. ПП: А, mitaca е достигнал до същото заключение

"Дневниците ни със Слава Севрюкова". Онова на което исках да акцентирам е една закономерност във вероученията, най-общо казано, за това, че има по-висши раси от нас, за това, че имаме изгубено знание, за това, че сме тъпи и ограничени, обаче ще прогледнем, ако изпълним това, а в противен случай ще го загазим или накратко идеята за моркова и тоягата изразена най-ярко с Рая и Ада.

Севрюкова обяснява как марсианците са по-напреднали от нас - бедните и глупави земляни. Чудя се на човешкият акъл докога ще се поддава на баламосване от шарлатани и опитни психолози и ще възнася като месии всеки луд ударил кьоравото с пророчески късмет и умения да казва това, което е неизбежно или някой иска да чуе. Марк Твен, ако живееше в нашия век, щяха да му плащат много повече за книгите, заради нечия ограничена фантазия или неначесана краста да търси ролята на бащата ненаследена от непопулярният вече Господ.

Бих допълнил, че колкото е по-голяма една лъжа, толкова повече и вярват. Затова шарлатаните получават от своите лековерни пациенти дори хиляди левове, за разваляне на магии и т.н. неотложни и съдбоносни окултизми.

Ама не, не може да си измисляш. Аз вече ти го написах. При положение, че сам си измисляш аксиомите във въображаемата философия, то може да си направиш всякакви изводи. Ако аз си съчиня философия в която всеки, който говори с мен е глупак, то това, че ми пишеш е показателно, че ти си глупак. За теб това е логика. Аксиома не значи абсурд, който не може да се докаже, а твърдение, което е подразбиращо се, очевидно. Ето ти пример за аксиома: Всеки две точки могат да бъдат свързани с права линия. Не е нужно да свържем всички точки в природата, за да докажем приемем, че това е истина. Ако математик нарече това противоречие с логиката, значи просто не е математик, да го знаеш от мен. А математиката не е обект на хуманитарните науки, за да имат техни представители изобщо някакво становище за това как е изградена тази наука, пък камо ли да са компетентни в това си мнение. А, и относно "субективната" математика. По-обективна наука от математиката аз не познавам. Там когато събираш две круши нито ги душиш, нито им гледаш цвета, нито ги опитваш. Числата са абсолютната обективна величина, която се абстрахира от всякакви техни признаци.

Уникално празнодумие и опит да се обърка неумел ум. Допускането, че едно съждение е погрешно е математически способ за доказването му, когато допускането му доведе до противоречие, т.е. грешка. Ако допускането се окаже вярно, то значи изходното съждение е било погрешно. Ти развиваш някакви въображаеми теории върху основата на това как правилното е погрешно или както ти го наричаш, че живото не е живо или неживото е живо. При такова боравене с думи единственият извод, който може да се направи е, че използващият ги не знае тяхното значение. Е, то при условие, че си съчиняваш аксиоми неподчинени на логиката, щеше да е чудо да не достигнеш и до изводи неподчиняващи се на логиката...

В това няма нищо притеснително. Част от колегите ми дори не ходеха на първата сесия, т.к. на амнайстото влачене на изпити изпитващите или бяха по-благосклонни към тях да им пишат тройка по милост или повече не могат да ги гледат и пак им пишат тройка.

Както обичам да казвам, всичко е въпрос на приоритети. Отделно може да имаш много мотиви да бъдеш отличник. Може да е комплекс за малоценност, може да е стремеж да се харесаш на някого, да изпълниш нечие обещание (честолюбивост), нужда от стипендия, чувство за вина... За мен има нещо сбъркано в хората, които искат да полетят в космоса, но както вече писах всичко е въпрос на приоритети (лични интереси). А, и не бива да забравяме ценностите в които се възпитава един все още девствен мозък. В моето детство да бъдеш отличник печелеше автоматично уважението на възрастните и сърцата на девойките високи под метър и 50 (по чисто възрастови съображения). Сега наистина е противоестествено да инвестираш в ценност до толкова пренебрегвана, принизявана, незаплатена и дори ползвана за повод да ти завиждат, саботират, мразят...

В общи линии е така. Всяко наше решение е базирано на нашия опит. Наричаме личен избор онзи, който не извършваме под натиск, като игнорираме напълно, че онова което бихме оприличили като натиск или като приета философия, светоглед, избор всъщност не произтича от нас. Никой не се ражда президент, художник или шахматист. И никой не може да стане такъв без да знае/познава какво е държава, пигменти или шахматна дъска. Свободен избор може да извърши само съзнание което е tabula rasa. Интересен е въпросът дали такъв разум може изобщо да вземе решение и дали изобщо е разум? Нека дам пример с изкуствения интелект. За да бъде една машина отговаряща на понятието интелект, основно правило е, че тя е способна на самообучение. С други думи тя да оперира с данни и да достига до изводи базирайки се на тях. Въпросът е две идентични машини изкуствен интелект ще достигнат ли до едни и същи заключения, ако разполагат (им предоставим) различни входни данни? Ако за единият вложим законът за гравитация на Земята, а другият - на Луната, то нима ще се справят еднакво с разходката на Земята? А ще дадат ли същите резултати, ако са поставени на Луната? Има нещо, което поставя човешкият ум над изкуствения интелект по отношение на свободата му изразена в непредвидимостта, и това е способността му да греши и забравя. Невроните, които се скапват в човешкият мозък, могат да саботират неговата работа и да доведат до нелогични или ненавременни решения. Ето това е истински свободният избор - онзи, който не е логичното следствие от условията в които е поставен. С други думи свободният избор е онзи отговор на полином, който не е негово решение. Защото това колко сложен ще е полинома и следователно труден за проследяване на пръв поглед, какви са неговите решения, не променя факта, че той има решения. Това, че не можем да посочим от раз причинно-следствената връзка не значи, че такава няма. А когато нашият избор е просто следствие от други фактори, тогава последното което е е наш. Няма такова нещо като личен опит. Личен би бил само виртуалният опит, при това с условието да не е базиран на знание придобито в среда, която е извън нас. Средата в която се намира тялото ни не е наша и не може да е такава, каквато пожелаем да бъде. Ако вие сте вода, всеки знае, че ще реагирате по различен начин в досег със сол или сяра. Ние можем да влияем на средата, но това влияние е сходно на силата, с която ябълката привлича Земята. А що се отнася до опита, то изводите, които правим върху опита придобит от други хора е безкрайно по-голям, отколкото този, който ни е сполучил лично. Като почнем от това какво виждаме и чуваме за това как се върви, говори, мисли, забавлява... Не ви ли се е случвало след някакъв времеви интервал да се запитате как е било възможно нещо конкретно да ви е забавлявало примерно? И тогава да си го обясните, че не какво, а с кого сте го правили е било определящо за усещанията ви. Е тогава вие ли сте тъжни или средата в която сте е тъжна? Вие ли сте весел или условията са били весели? Вие по принцип ли кипите или зависи със сяра ли ще ви полеят, ако направим сравнението със водата? След като дори емоциите, които определяте за лични, са следствие от условията действащи като спусък за произвеждане на едни или други хормони в тялото ви, какво остава за мисълта базирана на логика? Точно така. Когато хвърлим зарове, наричаме случайност да се паднат едни или други. Използваме и думи като "късмет", "карък", а всичко е просто закони на гравитацията и термодинамиката. Когато осъзнаем това, ще разберем, че нещата които не разбираме не са случайни, а просто неща които не разбираме.

И моето е такова. Аз развивах, че няма свобода, което е базирано на липсата на свободен избор. Решенията ни са базирани на нашия опит, а какъв ще е нашия опит зависи от средата ни. Следователно в зависимост от това къде, кога, как израснеш се формираш като една или друга личност предразположена към едно или друго. Интересни примери за това са близнаци, които са отгледани в различни семейства от раждането си. Помня, как сензационно се обръща внимание на неща от рода на "и двамата носят ластик на ръката си", сякаш нещо пречи и двамата да са видели нещо по телевизията, което да е провокирало това или сякаш нямаше да е чудо ако няма амнайсет съвпадения и между хора нямащи нищо общо едни с други. Частта с предначертаният живот, идеята за земна мисия и прочие е за езотериката. А доколко генетиката предопределя живота, бих я сравнил с инстинктите. Хем е наготово, т.е. пак не става въпрос за личен избор, хем не гарантира нищо. Изобщо личният избор би следвало за това да е личен, защото е независим от външният свят - онзи извън черепната кутия. Даже теоретично не е възможно. Като поставим нагона като решаващ фактор в постъпките ни и комплексите, които трупаме през детството си и избиваме през остатъка на живота си, нещата отиват в коловози. Няма човек без комплекси, следователно няма абсолютен личен избор, това би трябвало да е едно от доказателствата. Фройд заявява и че "истината ще ви направи свободни и повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето хора се плашат от отговорността". Даже бих казал на това е базирано обществото. Хората имат нужда друг да решава вместо тях. С потенциала на човекът, ако свободата не беше омаломощена още в детството с промиване на мозъка известно като въвеждане в моралният свят, то човечеството отдавна да се е самоунищожило.