vesko1234

Главата не е чак такъв фактор за терморегулацията. Площа на главата и лицето е 9% от площа на цялото тяло. 20% от всичката кръв, която изпомпва сърцето отива в мозъка при покой, обаче не успява да предаде много топлина на околната среда, защото има изолация от 1см кост, 0.5 см кожа и отогоре, ако не се подстригваш има 2-3 см коса. Тъй че дали щял да бъде издължен или кръгъл черепа, общата площ на главата най-много да стане от 9 на 9.5%. По-скоро през лицето се губи повече топлина защото е добре кръвоснабдено и открито. Наистина брада и мустаци изолират или ако имаш дълга слъстена коса и си я пуснеш надолу да закрива ушите и лицето. Може и да окаже някакво минимално влияние формата на черепа, но по-скоро е следствие. Еволюционната нужда е била за повече интелигентност и финна моторика за да може да си прави хубави инструменти и да си хваща повече храна. Оттам нужда от увеличаване обема на мозъка. Оттам форма на черепа, която да побере разширяващия се мозък.

Кучетата могат да се онождат с вълци, чакали, койоти и да създават плодовото потомство. С фактите не може да се спори. Щом в генома на неафриканците има неандерталски нуклеотидни последователности, значи са дошли в резултат на сношаване и плодовито потомство. Вероятно неандерталците са били толкова добре адаптирани за студен климат, че не са можели да издържат на жеги и затова не са слезли по-на юг от близкия изток. Белите мечки и пингвините в зоологическите градини мисля че трябва се плицикат в студено вода през лятото за да издържат на жегата.

Намаляването на мозъка има ако се съпостави обема на черепа на кроманьонците с този на съвременните хомо сапиенс, и то предполагам отпреди 60те години на миналия век. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%BA Логично е колкото е по-голям човек като ръст, тегло и мускулна маса, толкова по-голям да му е мозъка. Иначе трябва да определим мъжете като 1.5 пъти по-интелигентни от жените, с което колежките не биха се съгласили. Сигурен съм също че съвременните 20годишни имат като цяло по-големи мозъци от техните дядовци на 70г, заради акцелерацията и по-големите ръст и тегло. Същото е и с кроманьонците- студения климат, изобилието от животинска храна и еволюционното отсяване на по-силните, едри и високи индивиди способни да се сражават с мамути и пещерни носорози. Заели са екологичната ниша на неандерталците и е логично да селектират аналогичните положителни качества. Група от 10 слаботелесни бушмена ще има по-малко шансове да се оправи с мамут, отколкото 10 кечиста. Селектират се качества, които благоприятстват улова на повече храна, оцеляване и след това размножаване. Храна е имало много, само трябва да си я хванеш, а за целта е било по-добре да си по-голям и силен. Също и за да не ти е студено. 1.8-2.0 литра обем на мозъка на кроманьонците са повече отколкото на неандерталците - 1.3-1.75. Така че ако по това ще мерим кои са били по-интелигентни определено ги бием на техен терен. Сексуалното привличане на мъжа към жената естествено не може да се обясни само с неотения. Ценните качества (за пример фолк-певиците- всичките са по калъп между другото)са дълга права коса- (добро хранене и липса на гъбични и системни заболявания), изправена стойка на тялото (добро здраве), гладка неокосмена кожа (младост и фертилност- високо ниво на естрогени, ниско на андрогени), плосък корем (не е бременна от друг), големи гърди (ще има мляко за потомството), широк ханш и хубаво дупе (широки родови пътища, лесно ще излезе бебето), тънък глас (естрогени). Тези фактори за привличане са ни заложени в гените. Добре че не е неотенията основното за сексуалното привличане че иначе всичките щяхме да бъдем педофили и за затвора Тези, които генетично сме харесвали горепосочените поп-фолк изпълнителка качества сме оставяли потомство, докато братовчедите ни, които са харесвали стари, сбръчкани, приведени, окосмени жени без големи гърди и без широк ханш не са успявали да оставят потомство и техните гени не са се запазили в поколенията.

Интересното е че малка популация еволюираща на откъснат от света остров постепенно деградира, както се е случило с аборигените от Тасмания, след като са се откъснали от Австралия преди 8000г и са останали само 4000 популация. За това кратко време са загубили голяма част от технологиите за ловене на риба, да правят дрехи, костни инструменти и други. Развили са уникални антропологични черти като най-широк назален индекс и най къси и широки глави от всички съществуващи хора на планетата. Подозирам че и интелигентността им е била доста надолу. http://home.entouch.net/dmd/neantas.htm Напълно е възможно на тия на остров Флорес да са произлезли от всичко, защото явно са имали стотици хиляди години за еволюция в изолация, до преди 18к години, когато вероятно хомо сапиенс е населили острова предходните обитатели са изчезнали като вид. Не съм се задълбочавал много в статията за геномното изследване, обаче те абсолютно целия неандерталски геном ли са построили? Или са събрали колкото могат парчетии ДНК от костите на три неандерталеца и общия чист резултат е бил 4 билиона нуклеотидни двойки. Т.е средно по 1.33 билиона нуклеотидни двойки от индивид, обаче кое откъде и дали в крайната смес има липсващи части от генома, не се знае. Защото човешкия геном има 3.2 билиона нуклеотидни двойки и би трябвало пълния неандерталски геном и той да е там някъде. http://en.wikipedia.org/wiki/Genome. В такъв случай, ако има още липсващи последователности от неандерталски геном, които не са се запазили в костите на тези конкретни 3 индивида, то това означава че ще има повече от 30 000 SNP мутации разлика, от тези които са намерили при това изследване. И в такъв случай кръчмарските сметки и геномните часовници трябва да покажат по ранна дата, още повече имайки впредвид че археологичните данни са за разделяне от най малко 400к години. Може и да има някакво основание хипотезата че на външен вид сме били много миловидни и симпатични за неандерталците, заради големите глави и хилавата структура на тялото, напомняща за техни деца. Може да е било фактор за по-бързото им избиване, обаче едва ли е основното. В такъв случай може би неандерталците са изглеждали за нашите хора определено несимпатични- космати и грозни като горила или като йети. Определено мисля че са имали обилно окосмяване. Даже и да са нямали в началото 400к години са много време и задължително са го развили като признак. Сигурно сезонна смяна на козината със зимен и летен кожух, както при другите северни животни. Европеидния хомо сапиенс е развил окосмяване по тялото, права дълга коса, увеличение на ръста и теглото, пенис, който се свива от студено- все адаптационни мутации към студа, за има няма 20к години. Руси коси, сини очи и светъл цвят на кожата са адаптация към растителна диета+северни ширини+гъста облачност и са се появили сигурно преди последните 5-7 хиляди години, след като земеделието се е развило като основен источник на калории в северна континентална Европа. Всички милиони видове котки по света, с най разнообразни цветове, космена покривка са произлезли от мисля че 5 котки (Адам и Ава) от Египет/Нубия преди малко повече от 10к години Приспособителни мутации се появяват и разпространяват бързо. Котките са топлолюбиви пустинни животни, но живеещите на север са развили лятно и зимно сменяне на козината за да им топли кожуха. Всички котки им е заложено в гените+обучение като малки да хващат мишки и да ги нареждат пред портата на къщата за да им дават награда. В природата не им е нужно, но е било нужно качество за първите земеделци за да им пазят житната реколта на полето и в складовете и затова са ги селектирали.

Май взехме да изчерпваме темата за неандерталците, много глупости взехме да ръсим, а по отношение на втората част на въпроса на автора- демографската драма в Европа/САЩ и новия африкански/азиатски екзодус- може да дам една насока но за там най добре в нова тема. Първия скок в популацията на човечеството е бил след преминаване от лов и събирачество към земеделие. Втория скок след въвеждане на железни инструменти за земеделие. Третия след втората световна война след въвеждане на азотните торове и механизираното земеделие с трактори и комбайни. Европа е нараснала по население от 60к в началото до 800млн сега. Азотните торове се правят от природен газ, а механизацията се движи с петрол. Сега познайте какво ще стане с световното производство на храна и фураж, когато започне да свършва петрола след 40 години и природния газ скоро след това? И дали обособяването на плодородни земеделски площи за рапица за гориво заместител на дизел ще облекчи световната хранителна криза? Понеже няма да има достатъчно храна за да живеят всички съществуващи хора на планетата, вероятно е да има военни конфликти и познайте коя раса в момента има най високотехнологични оръжия за масово поразяване и най големи запаси от петрол, които не ги експлоатират, а купуват и изгарят петрола на другите раси.

Секса не винаги е задължително да става по взаимно съгласие или да включва интелигентност, емпатия и разбиране http://www.sciencemag.org/content/328/5979/710.full Това е излседването на Паабло. Несъмнено имаме голям процент общи гени с неандерталците от времето преди да се разделим като два вида. Обаче в такъв случай би следвали да няма особени различия в генетичното сходство с неандерталците между всички човешки раси, но за голяма изненада се оказва че не е така. Расите които са напуснали Африка- папуа нова гвинея, азиатска и европейска раса имат определено по-голямо генетично сходство от расите останали в Африка- Йоруба и Сан. Явно на изхода от африка се е получило обмяна на генетичен материал и всички неафрикански народи имаме 1-4% гени, които се счита че са дошли от неандерталците. Май са някакви за метаболизма, скелетното развитие и други кодиращи неизвестни протеини и с неизвестни функции.

Анатомията на хомо сапиенс е най добре приспособена за живот какъвто живеят днешните бушмени в Калахари и вероятно първоначално сме изглеждали и сме живели като тях. Те са както казваш по 50кг с напикани гащи мъжете, метър и педесе високи, жените им сигурно към 30-35кг анорексички. Хилава костно-мускулна структура. От всички съществували примати и хоминиди Хомо сапиенс е най добре адаптирания вид за бягане продължително време на дълги разстояния в пустинни условия. Грацилната костно-мускулна струкрура и липса на подкожни мазнини осигурява лекота. Дългите крайници са адаптация за бягане на дълги растояния. Много повече потни жлези от всички останали примати осигуряват охлаждането и предпазването от топлинен удар. Косата е накъдрена и покрива черепа като каска и изолира мозъка от директното греене и напичане от слънцето. Кожата е пигментирана. Меланина бях чел че поглъща светлина най много в тази част на спектъра, която иначе би разрушила оксихемоглобина в кожните капиляри. Шимпанзетата кожатаим под космите май не е толкова пигментирана, а космите пазят. Костната структура на таза и гръбнака е за изправен стоеж и за бягане. Коленните стави са по-ограничени за бързи движения настрани и маневреност, както при неандерталциете, но са добре за продължително бягане. Загубили сме си окосмяването на кожата, защото е било излишно в пустинните условия и би водело до прегряване. Иначе като космени фоликули имаме приблизително същия брой като шимпанзето, но косъмчетата по тялото са атрофични, а на косата са по-гъсти от на шимпанзе. Европеидната раса от друга страна по-късно са развили адаптационни механизми за студа: Дълга вълниста коса която покрива като шал ушите лицето, врата и раменете. Гъста брада и мустаци при мъжете. По-големи размери на тялото. Повече окосмяване по тяло до степен като пуловер при някои мъже. Пениса ни в спокойно състояние е по-свит отколкото при африканците, защото ако се мандахерца свободно при минусови температури ще стане на шушулка и окапе. Оттам идват и легендите за африканските размери. Може и да не са само легенди незнам Бях гледал някакво филмче за бушмените- единия тръгва да бяга подир някаква антилопа в Калахари въоръжен с едно копие в ръка и един кожен сак на гърба вътре с вода. Тя антилопата по-бърза и избягва примерно на половин километър, обаче там е равно и бушмена я вижда къде е и тича равномерно в нейна посока. Като я наближи оная пак бяга и той след нея. И така цял ден и накрая вече към залез слънце антилопата беше каталясала. Нямали толкова потни жлези и не можела да се охлажда толкова добре като бушмена и освен това и цял ден не е пила вода, а само е бягала. А бушмена си носи вода в торбата и през час два спира и си пийва малко водичка. Накрая към залез слънце след цял ден бягане бушмена я настига, оная е каталясала и едвам се държи на крака. Хвърля и едно копие и дотам. Та докато бушмена гони сърната, жена му и децата в това време се разхождат и събират от земята всичко каквтоо се яде- яйца на щрауси, скакалци, личинки, плодове, зеленчуци, корени, дренки и прочие. Покрай водоизточниците има жаби, гущери, рибки. Даже и да се върне с празни ръце, жена му пак ще има какво да сложи на масата. Или ако жена му нищо не е намерила той пък може да е хванал животно. Даже нищо да няма ще изкарат един ден-два дена гладни без нищо да ядат и нищо фатално няма да им стане. Неандерталци, шимпанзета и други подобни имат по-масивна костно мускулна система, захапката им е по-силна и могат да убият животно и с зъби само. Чувал съм какво става когато побесняло мъжко шимпанзе нападне човек, хем като килограми е два пъти по-малко, резултата не е в полза на човека, ако не успее да докопа бързо някое ефективно оръжие. Обаче повечето мускули изискват и повече храна за да оцелее. В случай на хранителна криза бушмените ще оцелеят с много по-малко храна ядейки някакви боклуци, отколкото неандерталеца или някой масивен хоминид. Най вероятната теория която ми се струва за края на динозаврите е че преди 64млн години ли бяха пада 10 километров метеорит в мексиканския залив и предизвиква няколко десетки години зима и мрак. Ако оставим студеното настрана, на тъмно растенията не могат да фотосинтезират и да растат, тревопасните нямат храна и измират, хищниците и те остават без месо и измират. Във водна среда обаче ефектите не са толкова драстични защото там основата на хранителната верига са разни боклуци и органични материи, които държовете влачат от сушата, след това разни личинки ги ядат, рибките ядат личинките, а крокодилите ядат рибки и всичко което мърда и надживяват динозаврите. Насекомите също не им пречи, даже напротив защото се хранят с разлагащи се материи и разни боклуци и преживяват. Птичките се хранят с насекоми и оцеляват. Долу-горе всичи риби в моретата оцеляват. Дървета и растения повечето оцеляват заради семенцата и корените. Измират тревопасни динозаври и динозаври хищници. След като се възстановява природата терена и хранителните ниши са освободени за бозайниците да еволюират и да се развиват. Бозайниците, които по това време са били животни подобни на плъхове са оцелели защото са се хранели с разннобразна храна- личинки, червеи,насекоми,мърша, корени, семки, дребни животинки, яйца, гущери, птички. Разнообразната диета и ниските потребности са им позволили да преживеят и да се развият. Иначе щеше да им отнеме страшно много време, докато успеят да еволюират и да изместят в крайна сметка заелите екологични ниши и добре приспособени влечуги. Нещо подобно подозирам че се е случило и след Тоба, но в по-малък размер и това обяснява защо сме слабички и грацилни и приспособени за бушменския начин на живот. По отношение на болестите е друга тема. След пристигането на белите австралийските аборигени са почнали да боледуват от непознатите за тях варицела, туберкулоза, лепра, гонорея, сифилис. Децата им се разболявали едновременно от всичките наведжнъж - грип, морбили, магарешка кашлица, варицела и обикновени вирусни настинки. Комбинацията от всичките наведнъж и като първа среща с организма е изчистила всички деца в цели области от континента. http://www.janesoceania.com/australia_aboriginal_whitesettlers/index1.htm В Америките като добавка към горните мисля че е имало и едра шарка. Чумата родината и е Азия и през средновековието е посетила Европа, след като църквата почнала да беси котките. Разпространява се от бълхи по плъховете. В Африка си имат като допълнение към горните болести и малария и жълта треска, да не забравяме и холера и общо взето са с най здрави организми. Бях чел че пробвали за роби първо индийците да ги карат в америка, обаче били кекави и измирали на 100% докато ги закара кораба. А при африканците- екипажа се разболявал и измирал, негрите-товара нищо им нямало, хем били наблъскани правостоящи в трюма един до друг по време на целия презокеански круиз. Сигурно сме им занесли малко африкански болести и на неандерталците. Обаче тяхната популация е била доста по-рядка отколкото на аборигените, заради климатичните условия, номадския начин на живот. Аборигените в Австралия са били около половин милион, неандерталците 60-70к максимум, разелени на подобна по големина територия. За всички тези болести трябва пряк контакт или също грипа го пренасят животни като прасета и птици. Сигурно сме им донесли малко подаръци, но си мисля че ако е имало контакт по-близък от 50метра по принцип първо са почвали да играят копията, и след това чак бацилите ако е имало оцелели Между другото май сме им откраднали кремъчната технология за остриета след първите контакти?

Значи имаме консенсус че неандерталците са използвали копията предимно за намушкване в близък бой, като отвреме навреме са ги хвърляли, но това не е било основната им ловна/бойна техника. Не мисля обаче че са промушвали животните използвайки само една ръка. С другата какво прави в такъв случай- бара се за пакета или си бърка в носа Най логичното е да хване здраво кола в две ръце, да се затича и да скочи с все сила върху бизона като концентрира цялата си маса и енергия върху върха на копието. Ако не умре от първия удар и е статичен има два варианта- да хване копието с две ръце над главата си и да удари отгоре надолу, или да го хване с две ръце на нивото на кръста и да мушка нагоре корема на животното като едновремено повдига със силата на краката, кръста и бицепсите. Нямам линк в момента обаче бях чел че раменната става на неандерталците е различно устроена в смисъл по-ограничена подвижност при движенията необходими за хвърляне на копие. И освен това костите на предмишницата са по-къси от човешките, което им позволява заради лостовия ефект да бият на канадска борба Арнолд Шварценегер, но мисля че е недостатък ако трябва да се хвърля копие. И изледването беше че професионалните бейзболисти или хвъргачи на копие развиват костни промени в използваната дясна ръка, каквато дясна асиметрия има и при кокалите на праисторическите ловци хомо сапиенс. Явно наистина с просто хвърляне на копие е трудно да се убие мамут или пещерен носорог и затова хомо сапиенс са въвели следващата технологична иновация за времето си- атлатъл. http://xenos-bushcraft.com/blog/2011/02/%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BB/ Тука се вижда снимка на която каменен или костен връх на копие(Вълка да каже точно какъв е)е паднал балистично под 45% ъгъл и е пробил и разкъсал кожа, мусклатура, сухожилия счупил е дъги и израстъци на прешлени които са му били на пътя и се е забил в гръбначния канал на гигантски бизон, с което е предизвикал моментално падане и обездвижване на животното.

Тука вече може малко да поспорим. Да вземем примерно животно подобно на магаре и копие за хвърляне. Нямаме спор че трябва да има каменен наконечник който да е остър, сплескан и с два режещи ръба по-широки от диаметъра на дървената дръжка, която следва след него, за да реже кожа, мускули, хрущяли, сухожилия и да чупи ребра и да проникне дълбоко. Замерваме магарето от 5-20метра със злоба и вече зависи къде ще попадне копието: 1. В бутовете или плешката- ако удари на кокал ще се счупи или ще изпадне и животното ще избяга с една повърхностна рана. Артериите по крайниците им са от вътрешната страна близо до костта, така че са защитени. Големите вени също. Единствено ще го забави варианта да остане забито в бута и да му забави бягането 1. В корема- ще проникне дълбоко и ще си остане там, но животното ще избяга с копието. Даже и да е наранило артерия, копието ще притиска съдовете и ще забави кървенето. Ако изпадне кръвоизлива ще е по-бърз, но ще може по-бързо да бяга и ще умре в рамките на часове, освен ако не е коремна аорта, но тя е защитена от гръбнака. Преди да изтече първия литър кръв, изобщо може и да не усети че има рана, а за това трябва време. 3. Гръдния кош- едностранен пневмоторакс също няма да го убие веднага и има възможност да избяга и да диша с другия бял дроб. Тука вече има голяма вероятност да се нарани голям съд или сърцето и да умре от кръвозагуба, но пък плешката пази отстрани. 4. Шията- ако се забие в шийните прешлени и проникне до гръбначния стълб магарето е свалено мигновено с парализа на 4те крайника. Даже и да не проникне достатъчно тежък удар може да го повали заради сътресението. Под шийните прешлени минават и големите артерии и вени за мозъка и не са защитени от кости. Ако разкъса едната артерия, ще припадне заради блокиране на кръвта към мозъка веднага, много преди да загуби към литър кръв. През трахеята ако мине също ще му затрудни дишането. Дори да мине само през меки тъкани, пак ще остане да виси и ще го забави. Ако се цели отпреде може да проникне през шията в гръдния кош, което ще е сигурна смърт. 5. Главата- няма смисъл, защото ще издрънчи на кост без да засегне нищо. Освен това кучешките зъби при хищниците затова са толкова дълги- за да проникнат надълбоко и да стигнат до вътрешни органи и съдове. Саблезъбия тигър е бил с най дълги защото е ловял най едри животни- мамути, космати носорози и прочие. Копията на неандерталците са били инструмент, с който са изместили саблезъбия тигър от върха на хранителната пирамида, защото са на същия принцип но са много по-дълги.

Много интересна дървена джаджа. Прилича на лопатка за изгребване на излишната пепел от огнището, може да е всичко, обаче интерно защо им е трябвал точно 90 градусув ъгъл между дръжката и функционалната част? Дървенот копие също е интересно. Възможно е все пак неандерталците отвреме навреме да са използвали копия и за хвърляне, освен за близък бой и държане в ръце. Може и да не са използвани за хвърляне, въпреки изместения напред център на тежеста, кой знае. По отношение на зайците и птиците- не е задължително за лова им да се използва метателно оръжие. Ако съм в неандерталска Европа и ми дадат едно копие като това на снимката, мисля че първата ми работа ще е да почна да ръчкам с него, където видя дупка в земята, пък все ще набуча някой заек. Шимпанзетата също използват такава тактика за да ловят в дупки някакви малки бозайници. После с една такава пръчка, ако се разходя из центъра на Варна и имам цял ден на разположение- мисля че ще мога да убия поне един гларус или един гълъб като я използвам като бухалка. Даже ще ми е по-лесно отколкото да ги замервам с нея като с копие. Няма как да знаем точно за какво е било за съжаление. Също е вярно за охрата и смолата че може да са били на инструмента по някаква друга причина. За другия инструмент дето споменават от преди 40к години в Сирия с битум за адхезив- за него има ли някаква по-подробна информация? Наистина следите от човешко/неандерталско присъствие ги намираме предимно в пещерите в субтропичните и умерени зони. Екваториални и тропични човекоподобни би следвало да е имало, защото и там има храна и даже и по-добри условия за живот. Обяснението трябва да е че са живеели на открито и са нямали работа в пещерите и затова не са се запазили техни кости или техника. А тия пещери в Южна африка и Израел са ги използвали за подслон когато климатичната зона се премести и стане умерен климат за да се скатаят от дъжда и студовете. Бездруго популацията трябва да е разселена доста нарядко, за да има племето достатъчно терен за лов и за миграция след стадата животни, за да може да се изхранва от по този начин. Неандерталците в най добрите им времена при най добрия климат са били само 70 000 в Европа и Азия, а сегашното население само на Европа е 800 000 000. Иначе след Тоба първите следи от хомо сапиенс са от преди 70к години- кариера за каменни брадви в Судан. След това има следи от рядко човешко присъствие в района преживяващи с лов и риболов и преди 52к години се появява културата Boker Tachtit Upper Paleolithic culture, from 52-50,000 BC, with humans at Ksar Akil XXV level being modern humans с човешки останки от преди 45к години. В Судан първия човешки скелет е от 35-30к години - The Nazlet Khater skeleton. Бях чел за каменно острие от хвърлено копие, забито в шиен прешлен на убито и изядено магаре отпреди 50к години в Сирия ли беше. И за използване на битум в Сирия за адхезив за каменни наконечници отпреди 40к години. И преди 42к години аборигените се разселват из Австралия. В екваториалните и тропичните зони вали постоянно, отнанся останките, всичко органично отдавна е оглозгано и изгнило заради климата. Също и по долното течение на Нил заради ежегодните разливи които са били. http://www.videojugpages.com/pages/4357-ARCHAEOLOGY-IN-SUDAN http://en.wikipedia.org/wiki/Prehistoric_Egypt http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Levant

Да, наистина трябва да им призная че са имали достатъчно интелект при работата с камък. Аз ги мислех че блъскат с някой голям камък по кремъка, пък каквото парче се получи такова. А то било по-сложно да правиш такива форми http://donsmaps.com/makingflinttools.html Обаче колкото и различно да са мислили от нас, по един признак сме си приличали- за да се яде е трябвало да се убиват животни. Това на снимката май се казва Levallois point. Остър връх, тънко и с два странични остри режещи ръба за да може да реже кожата като прониква в плътта. И стоманените стрели по-късно по този повод са с подобна форма, защото ако не реже кожа и подкожие ще се заклини в меките тъкани и ще проникне по-наплитко. Адхезива му е сложен от срещуположната на острието страна, значи са го ползвали по предназначение. Заоблената топка от адхезив сигурно ляга в гнездо на върха на дървено копие. Това е широко към 4см, значи му трябва прът поне 5-6см дебел при върха. Като легне в дървото после ръбовте ще се издялкат за да е плавен прехода от камъка към дървото. Неандерталците не са имали костна структура подходяща за хвърляне, не са открити промени по костите на дясната ръка от постоянното хвърляне на копие,както при ловци хомо сапиенс и в костите на убитите от тях животни е нямало следи от проектили. Значи трябва да са го ползвали за удряне и промушване. Същото показват и множеството им зарастнали фрактури. Каменни остриета са по-полезни за по-едри животни над 100кг за да може да им пробие дебелата им и твърда кожа. Хомо сапиенс са правели копия за хвърляне, което е по-добра ловна и военна техника, но изисква и по-финни и продълговати наконечници, повече сръчност и по-прецизно закрепване към по-тънко дървено копие http://en.wikipedia.org/wiki/Sibudu_Cave http://en.wikipedia.org/wiki/Blombos_Cave Неандерталците са го можели още преди 200к, ето ги обаче моите хора отпреди 72к години. тяхната технология за адхезив е била подобна, но по-сложна от неандерталската. Пак са използвали дървесна смола, но от акация за адхезив и са добавяли и глина и след термична обработка се получавали добри резултати. http://www.membrana.ru/particle/13759 И май са имали и първите лък и стрели, макар и да не сигурно. http://www.membrana.ru/particle/14032 Тези неандерталски дървени инструменти от Испания и Мароко имаш ли им линкове под ръка да ги погледнем какво представляват?

Може би ще е интересно да разгледаме какви са били климатичните условия в района на двата възможни изхода от Африка-(проречието на Нил или през Червено море) и по кое време са били отворени/затворени за миграция. http://en.wikipedia.org/wiki/Sahara_pump_theory На базата на растежа на сталактити в местните пещери правят изводи през кои периоди е имало валежи и колко интензивни. Допреди 140к години е било екстремно сухо, след това от 133к до 122к е имало интензивни валежи, които са намалели и спрели преди 115к и е станало отново екстремно сухо.Следващия валежен период е бил от 90к до 85к години. Явно климата през влажния период е бил достатъчно благоприятен за разселване защото в израелските пещери са датирани останки от Хомо Сапиенс на възраст 80-120 хиляди години. http://en.wikipedia.org/wiki/Qafzeh. Крайбрежието на Червено море също е било обитаемо през влажните периоди, на моменти нивата на водата е спадала доста и може да са преджапвали и през там на отсрещния бряг. В тази област също са намирали камени инструменти от хомо сапиенс. Като гледам черепите на тези хомо сапиенс без да съм специалист ми се струва че са били с по-груба структура, издадени надорбитални кости, масивна челюст и зъби и преобладаваща липса на издадената напред брадичка както е при нас. Освен това сечивата им са на ниво неандерталец и по нищо не личи да са имали сръчност и интелект да изработят нещо по-впечатляващо. Освен това са имали на разположение 70хиляди години да се разселват, но за това време не са успели да достигнат Австралия, съдейки че тамошната макрофауна е започнала да измира едва преди 45к години. Освен това в сегашните хомо сапиенси населяващи континентите извън Африка няма генетична следа по-стара от 60-70к години, като изключим генетично наследство в автозомите от неандерталци, денисовци и вероятно оцелели хомо сапиенс от предната вълна. От тях няма останали следи в Y хромозомата и митохондриалната ДНК, явно в процеса на заселване на континентите сме избивали и само тук-таме сме заплождали местното заварено население. От 85к годни насам е започнало постепенно засушаване до степен преди 18к години езерото Виктория- източник на Нил- да пресъхне напълно. Явно условията за миграция са били най благоприятни в началото. Когато избухва Тоба преди 74к години, климата в тези възможни изходи от Африка е бил подобен на сегешния- пустинен. Ако не са били измрели дотогава от засушаването, вулкана след това е изчистил напълно всякакви форми на хомо сапиенс около входа и изхода на Африка, даже и от териториите които не са били пустини и долу-горе са ставали за живот. Където е имало оцелели популации в Африка и Азия 10годишната зима и мрак ги е редуцирала сигурно на 90-95%. След това в Южна африка са започнали да се съвземат и разселват нашите интелигентни прародители хомо сапиенс с по-финна костна структура и с умения да правят по-съвършени и усложнени инструменти : http://en.wikipedia.org/wiki/Sibudu_Cave Въпроса е как са излезли от Африка след това. По-близкия път е през Червено море, което тогава е било по-плитко и не е било проблем да преминат един провлак с някакви примитивни лодки или салове. Обаче ако климата е бил подобен на сегашния- от отсрещната страна е била същата пустиня, каквато е и сега. Не мисля че там има открити водоизточници и даже и кладенци да копаят незнам колко вода ще изкарат. А за да има тревопасни или някакви пустинни животни също им трябва да има наблизо открити водоизточници. Така че и да са прекосили, набързо са се върнали обратно в Африка веднага след това. Остава им по-бавния път от Етиопия покрай Сини Нил докато стигнат израелските пещери, където отново са намерени следи от хомо сапиенс мисля че най рано преди 60к години. Сигурно и по-рано от това са се моткали из района, но не са имали много работа в пещерите. Да речем за 10к години са разселили цяла Африка и са стигнали до Азия. След това са им трябвали още 15к години, за да се разселят из Индия, Индонезия, Океания и накрая да направят плавателни средства, за да стигнат през провлаците до Австралия и да избият всички животни над 100кг на континента. Вълната на заселване е еднопосочен процес. Ако има достатъчно храна популацията се увеличава и започва да не им стига територията и една част трябва да се разселят на нова територия. Назад не могат да тръгнат, защото трябва да избият преди това разселилите се племена, а с тях имат роднински връзки, а и ще им окажат съпротива. Остава им да заемат ненаселените територии напред докато не стигнат до местно население- неандерталци, денисовци, ранни хомо сапиенс. Лесно са ги прегазвали, защото сме имали по-добри оръжия, интелект технологии и ловно-военна организация. След първото излизане от Африка климата е продължил да става все по-сух, а походите през пустинята все по-трудни. И освен това даже разселваща се група да пресече отново пустинята, те ще се сблъскат с местните хора, които от векове ловуват по тези територии, познават територията, адаптирани са, имат оръжия на същото технологично ниво, но са много повече като брой и ще си пазят територията. Тъй че повече гени не са излезли от Африка след първото излизане преди 60-70к години. Преди 15к години е започнало отново да вали, Сахара е станала савана, езерото Виктория е преляло и е дало ход на Бели Нил и преди 5к години е свършил влажния период и пак е започнало засушваване, което продължава и до днес.

Да, наясно съм че има 22 двойки автозоми + две X хромозоми при жени или XY при мъже + митохондриална ДНК. Идеята ми е че неандерталците не са ни оставили нито Y бащина хромозома, нито митохондриална майчина ДНК. Обаче имаме наследство в автозомите. Единствения вариант това да стане е баща сапиенс+майка неандерталка. След това от нейните деца тези от женски пол не са оставили генетична следа, но синовете или внуците или правнуците от мъжки пол са се чифтосвали успешно с жени хомо сапиенс. По принцип отначало генетичния материал се е предавал на цели неандерталски хромозоми, но в поколения между автозомите се е получавал обмен на ДНК под формата на транслокации, инсерции и прочие. И затова може би неандерталското ни наследство е под формата на малък участък в някоя от автозомите. Не съм много запознат с тези изследвания за неандерталско ДНК и дали са локализирали в коя хромозома и къде са неандерталските участъци и за какво отговарят гените в този участък? Значи за Европа и Азия населението според степента на мутациите в Y хромозомата произхождат от разселване от Африка отпреди 40 хил. години, и повечето са от хаплогрупа CT. Мъжете от тази разселваща се популация са имали контакти освен с техните си жени, също и с местните жители от женски пол. Вероятно е било на принципа избиване на мъжете и децата и вземане на жените като сексуални робини. Тука има едно гробище от преди 7 хиляди години с избити мъже и деца от някакво нападнато племе, обаче жените ги няма при тях, сещам се защо. http://www.membrana.ru/particle/12632 За да имат такъв успешен завоевателен поход из цяла европа те трябва да са имали технологично предимство пред местните раси. Най вероятно основните им оръжия са били метателни копия с добре направени и здраво закрепени каменни върхове. Местните племена от предшестващите миграции са били на ниво да чукат два камъка един в друг, да ходят голи и да гонят зайци и щрауси с тънки метателни копия с обгорен дървен връх. Поне на това технологично ниво са били аборигените в Австралия, когато са се разслелили на континента преди 50хиляди години, а са тръгнали от Африка сигурно преди 70к години. Може да са използвали и те копия с каменен връх в началото на похода си, но впоследствие уменията да се прави да са се загубили в поколенията, или просто да е станало излишно като са минали на предмино морска храна докато са прекосявали Океания. Все ми се струва че основното наследство от Y хромозоми по света е от бащите от племе на интелигентни и сръчни хомо сапиенс преживели Тоба преди 74к години и оставили артефакти в пещерите Sibudu и Blombos. Възможно ли е в Африка от оцелели други примитивни племена на територията където са днешните бербери, пигмеи и с които сме се разделили преди 142 хиляди години, техни мъжки да са живеели в изолация но в периода от преди 70хил години до примерно 10хиляди години да са се чифтосали с наши жени и са си оставили Y хромозомата и малко генетичен материал в местните племена живеещи там?

Всъщност малка неточност имам. 99.999% от митохондриалната ДНК идва от яйцеклетката, първо че съотношението към сперматозоида е 1000/1, второ че се унищожавали мъжките митохондрии след сливането. И другото, което е интересно е че неандерталската митохондриална ДНК е добре изследвана, обаче няма нищо общо с човешката. Това според мен трябва да означава че от децата на майката неандерталка и баща човек, после в поколенията са оставили генетична следа само тези от мъжки пол. Женските може би са били непривлекателни сексуално заради придобитите неандерталски черти- космати, грозни, глупави и несръчни- не са можели да вършат женската къщна работа и тези качества не са им дали еволюционно предимство пред представителките на нашата раса. А Y хромозомата е с изцяло човешки произход, неандерталците там нямат принос и тяхната Y хромозома е изчезнала, което е логично. Генетичното датиране на Y хромозомата води до преди 70-80к години, когато Тоба е свил популацията на предшествениците ни до племе от няколко хиляди сръчни, интелигентни и слабички майки и бащи. След това нашите хора са тръгнали да се разселват из Африка и Евразия и където е имало оцелели племена от другите човекоподобни са избивали мъжете и са заплождали жените и тези жени са оставили своята митохондриална ДНК в поколенията. Така че се е получило така че имаме повече майки отколкото бащи. Неандерталските жени не са си оставили митохондриалното ДНК, но в Африка трябва да е имало тук-таме оцелели от онези които са я населявали от 200к до 70к години преди. Нашето племе се е разклонило от тях скоро преди това и сме били много генетично близки до тях. Дали е възможна тази хипотеза или някъде имам грешка?

Доколкото разбрах от малко ровене в интернет от 200хил. години до преди около 70хил. г. са намирани само скелети на сравнително интелигентни човекоподобни, които обаче се различават от тези на съвременните хора. http://en.wikipedia.org/wiki/Modern_humans Общо взето имат по-масивна костна система, по-голяма челюст предназначена за дъвчене на предимно едра животинска храна. Т.е. популацията на нашите предшественици , които са се хранели с личинки, скакалци, яйца, корени, плодове, жаби, рибки и отвреме навреме някое по-дребно животно са се скитали из някоя пустиня на Африка, но са били прекалено малко като брой, за да оставят следи. Полека-лека се е развила интелигентност при тях, поради неизвестни за мен потребности. Може би хвърлянето на копие по дребна цел на над 10 метра изисква по-абстрактно мислене и изчисляване на траектория, сила на хвърлянето, финна координация на мускулните групи за да може да уцели малка мишена на голяма дистанция. Планиране на събитията, които ще се случат в следващите 5-6 секунди, в каква посока бяга заека, дали копието ще падне на земята, където ще бъде животното за времето докато копието е в полет, дали няма да направи зиг-заг. Индивидите които имали способности да ги изчисляват тези неща са били с по-голям шанс да си осигурят храна и да си оставят гените в поколенията и може би така полека-лека сме развили абстрактното мислене и по-финна координация. Другото, което със сигурност ще стимулира естествения отбор на сръчни и интелигентни индивиди е че ще могат да правят по-добри каменни върхове на копия за хвърляне. Един кьопаво поставен каменен връх или изобщо без каменен връх на метателно копие, в сравнение с един изкусно направен и здраво закрепен наконечник, при едни и същи способности за хвърляне, ще означава разлика от стотици килограми уловена животинска храна през годината. Съответно ще означава оцеляване и селектиране в потомството на по-интелигентните и сръчните и по-паметливите, защото уменията за правене на копия са се предавали от поколение на поколение. Артефактите от 200 до 70к години, говорят за ниско ниво на интелект и сръчност. Съвременните шимпанзета си правят копия от дърво с които набучват дребни бозайници в дупките им и ги изяждат. Орангутаните четох че се научили да използват копия за да ловят риба, вероятно като са наблюдавали и подражавали на хора които са ловяли по същия начин. Остри парчета камъни за дялкане на месото от кокалите и подобни цели не е нещо сложно да се измисли. Първите инструменти със степен на сложност, отговаряща на аборигенско ниво на интелигентност са намерени в пещерата Сибуду на територията на Южна африка. http://en.wikipedia.org/wiki/Sibudu_Cave Първата постеля в пещерата от растения и треви от преди 77к години. Много е възможно тогава да е изригнал Тоба и рязкото захлаждане да ги е принудило да влязат в пещерата за да оцелеят на по-топло. В постелята са слагали и растения с инсектицидни свойства- за да прогонват бълхи и комари. Първият костен връх на стрела, може би изстрелвана с лък от преди 61к години. Първата костена игла също от преди 61к. И най интересното- начина на прикрепване на каменни наконечници, към дървени дръжки или на върховете на копия. Освен издялкването на легло в което да легне камъка, за залепването са ползвали смес от растителна смола, може би малко пчелен восък, малко животинска мазнина и червена охра. Охрата, която явно е нещо като глина с високо съдържание на тривалентен железен оксид, има широко приложение сред примитивните племена като декорация и боя, но също и бактерицидно действие и предполагам пази и и от ухапвания на бълхи и комари като се намаже в по-дебел слой. Та тази леплива смес с която са си захващали наконечниците на копията след това са я нагрявали на не много висока температура на огъня, докато се хване здраво с дървото. Определено ниво на интелигентност и сръчност показващи принадлежност към нашия биологичен вид. Също имам и теория, незнам доколко е издържана научно, която обяснява присъствието на част от генома на неандерталци и денисовци в част от съвременните хора и в същото време обяснява и датирането на митохондриалната ДНК че е с произход от 200к години, а Y хромозомата- от общ предшественик от преди 70-80к години. Предполагам ще е интересна, не съм се задълбочавал подробно в темата и сигурно може да ме оспорите на някой места, но ето какво може да се е случило: Значи избухва Тоба, ограничава ни популацията в рамките на няколко хиляди индивида от едно племе в южна Африка, които оцеляват и оттам е хромозомния Адам, от който призлизат всички Y хромозоми, които се предават само на поколението от мъжки пол. Та започваме да се разселваме из разчистената от хуманоиди територия, навлизаме на територията на Азия в близкия исток. Там имаме конткатни с неандерталци. Контактите са били по два сценария. Или група неандерталци попадат на поселение на хомо сапиенс , избиват мъжете и изнасилват жените, или група ловци хомо сапиенс попадат на пещера на неандерталци, избиват мъжете и изнасилват жените. В първия случай, хипотетично неандерталско дете родено от човешка жена, ще е по-хилаво от другарчетата си неандерталчета, няма да може да ловува толкова успешно с техния стил на лов тип фул контакт и няма да оцелее и да остави потомство. Дори и да остави потомство, накрая са избити и измрели всички неандерталци, тъй че все тая. Във втория случай- група мъже ловци се скитат ден-два и попадат на неандерталска пещера. Има съвременни данни за сексуални посегателства на кози, магарета, овце и всякакъв добитък, та някой загорял млад див ловец, не е съвсем изключено да направи някоя подобна беля с неандерталска женска, макар и да е космата, дебела и грозна. После дали ще я убият като останалите за храна, или както овчаря няма да заколи за пастърма любимата си коза с която има близки отношения. Още повече че къде беше из арабските страни ли беше бяха писали по вестниците някакъв имало дето се оженил за коза. Та що да не може младия хомо сапиенс ловец да не си я вземе за жена, при условие че му доставя такова удоволствие и има достатъчно храна и на нея да подхърля по някой кокал. Същото са правели не само с неандерталките, а и денисовки и каквито женски е имало в конкретната териотория, сигурно и с кози но безуспешно от гледна точка поколение. Близки сме генетично с неандерталците и в повечето случаи би трябвало да се разжда жизнеспособно поколение. Че били малко по-глупавички и по-едрички и космати децата от смесените бракове, не е чак толкова проблем. Колкото и да е грозен, стига да е силен и да може да хваща храна, винаги може да си намери женска от хомо сапиенс за разплод. Това е било като изключение, а не правило, но неговите деца са били 25% неандерталчета, после внуците му 12.5% и така са се омешали и това може да обяснява 1-4% неандерталско ДНК наследство в някой от европейците и азиатците. Явно това ДНК наследство е дошло от някоя от соматичните хромозоми, а неандерталска Y хромозома не е оцеляла в поколенията. 99% от митохондриалната ДНК на ембриона идва от яйцеклетката, тоет по майчина линия, тоест неандерталките, денисовките и прочие също са дали тяхната митотохондриална ДНК в генетичното наследство на човешката популация и затова различията в степента на мутации на митохондриалната ДНК, показват възраст на обща предшественичка от преди 200к години. А всъщност тези различия в част от хромозомите да са дошли от човекоподобните женски дето сме ги обичали навремето

А по отношение обема на черепа- той не е задължително признак на интелигентност, а по-скоро зависи от броя на мускулните клетки. Затова мъжете са с по-голям череп от жените, защото са по-едри с повече мускулна маса. Повечето мускулна маса си върви в комплект и с невроните, които я инервират и другите мозъчни структури за координация, равновесие и прочие. И освен това и мъжете и жените при неандерталците са били мускулести с почти равни физически възможности и вероятно и жените са участвали в лова и заотва няма толкова полова диференциация, както при хората по отношение мускулната маса и обема на черепа. И все пак максималните обеми на черепа при неандерталците ги дават 1750, спрямо 1880 за човека, въпреки повечето им мускулна маса. Несъмнено са били и интелигентни, но все пак не толкова колкото човека. Най вероятно ми се струва цялата планета да е била разселена с човекоподбни с сходно ниво на интелигентност и сръчност. А именно: 1. можели са да блъскат камъни в земята, докато се натрошат на остри парчета 2. Използвали са острите парчета за да си дялкат месо, да чупят кокали, да чупят клони, да одират кожа. 3. Използвали са обгорени и подострени дървени колове за да обградят говедото и да го намушкат с тях. Неандерталците не са имали метателни копия защото късите им масивни ръчички не са попходящи, а са имали голяма подвижност в близък бой заради устройството на коленните стави. Като нямат метателни копия не им трябват и каменни наконечници, които са по-скоро за баланса при хвърляне. 4. Обработката на кожа ми се струва че е била на ниво да одере кожата наживотнот, да я натърка в пепелта на огъня и после да легне върху нея. Евентуално може да са се намятали с една кожа. Сигурно са си били достатъчно окосмени за да не им трябват сложно устроени дрехи като панталони, ризи и прочие. 5. Паленето на огън е било сръчност предавана от поколоение на поколение и се е предавала защото е качвала значително шансовете за оцеляване на потомството. Явно са можели да палят огън. Най вероятно с триене на сухи дървета. 6. Нямали са абстрактно мислене. Факт е че не са можели да представят в главата си образа на животното и после да го нарисуват върху стената на пещерата. И аборигените в австралия са били на тяхното технологично ниво, но те по-скоро от мързел и защото са нямали нужда да развиват технологии. Иначе имат рисунки по пещерите от самото начало на заселването на континента Та континентите са били населени с примати с подобно на неандерталците ниво на интелигентност. В Африка постепенно са се натрупали няколко щастливи мутации за да се засилят интелигентност, сръчност и абстрактно мислене и накрая се е родило дете с вродена интелигентност и обем на черепа близки до този на аборигените. Тези му качества са му дали възможност да оцелее и да остави потомство и потомците му са моткали в техния ареал неопределено дълго време. Десетки хиляди години. Не са можели да разселват лесно съседни територии, защото приматите там са били на същото технологично ниво като тях, и пак са ловували групово, че са били и по-силни физически. Преди 69 до 77 хиляди години е изригнал вулкана Тоба, редуцирал е силно популациите на всичките човекоподобни, след това постепенно са разселили пак земята. Нашата популация хомо сапиенс е била редуцирана до няколко хиляди екземпляра само. Тези дето им намерили камънаците-инструменти под пепелта на територията на Индия, след това пак са се размножили и после им намерили същите камънаци над слоя пепел. Те не са били от нашия вид, а някакви други човекоподобни. Хомо сапиенс е бил най-изобретателен, най-адаптивен и най способен да се размножава и да мигрира при разнообразни условия, след като терена му е бил разчистен. След екологичната катастрофа природата се е възстановила, имало е много храна, само е трябвало да се разселиш. Сигурно докато излезе от африка е имало още естествен подбор и селектиране само на най интелигентните и сръчни индивиди и с най развит изследователски дух. Излизал е на няколко вълни и следващите вълни след хиляди години са били по-различни от предшествениците си и са се мешали и с тях и някаква каша е била кой откъде и с кого. Заварените оцелели местни видове човекоподобни са били нападани и изяждани. Или поне са се конкурирали за същата храна и постепенно са ги изместили. С неандерталците им е било най трудно, защото те са били адаптирани за студ. Трябвало е да се развият технологочно хомо сапиенс- да си правят хубави дрехи за да оцеляват. Също и метателни копия с каменен връх. След това са правели наказателни акции на съседните пещери с неандерталци, замервали са ги с копия, както са замервали и мамутите и лека полека са ги изчистили. Резките климатични промени преди изчезването им също са помогнали да се редуцира броя на неандерталците, но не толкова на адаптивните и свикнали на всякаква храна хомо сапиенс. После само са населили празните пещери.

Ескимоси и разни други такива, които живеят покрай морето и се хранят с риба,тюлени, миди не им трябва светла кожа, защото в храната им има достатъчно витамин Д3. Също и диета много богата на животинско месо може да го набави в голяма степен. Освен това цвета на кожата на тия племена все пак е светъл предполагам, въпреки черните коси. Най-малко слънчево греене при съвременните условия има на територията на северната част на западна европа и до полша примерно. Гълфстрийм обуславя облачността и валежите. Най много вали в западна европа, там преди са били само широколистни гори, а сега е плодородна земя с рекордни добиви на пшеница поради валежите- над 800кг/дка. По на запад- към украйна, русия, казахстан, северен китай има по-малки средни добиви- към 300кг, защото е по-малко влажно съответно повече слънчево греене. Там преди са били степи. Те се образуват при сух климат. По тях са се разхождали конниците на прабългари, хуни, монголи. Там има достатъчно слънчево греене за витД, въпреки че са пак северни страни на географската ширини на англия и германия. Мутациите за изсветляване трябва да са възниквали в територии отдалечени от морето, след развитието на земеделието, когато основната им храна е станала от растителен произход.

Хич не било проста работа обработката на кожа. Много бих се изненадал, ако намерят замръзнал неандерталец облечен целия с кожени панталони, кожена ризка, кожени мокасини и кожена пелерина и шапка отгоре. За огъня чрез искра също е сложна работа. В миналото са палели огън с чакмак. Това е комплект от кремък, желязо и специално обработена прахан. Специалната обработка е да се накисне в конска урина и после да се изсуши. По този начин се обогатява със селитра, което е окислител и благоприятства запалването. Праисторическите хомо сапиен са нямали желязо и са ползвали пирит за целта, откъдето сигуно идва и името му. Фактически при търкането в твърдия кремък хвърчат ситни стружки нажежено желязо или пирит и могат да запалят много фин горящ материал като прахан. Ледени

Имали са някакви камъни заоблени от едната страна и заострени от другата и с тях са чукали кокали. Каменни наконечници на копия явно са нямали. За стъргалки на кожа незнам. Ти си специалиста по кожите и обработката им и можеш да ни спестиш един-два часа четене. Също и за паленето на огън. Пробвах с дрелката бамбукова пръчка върху дъската за хляб- изкарах пушек и се овъгли, обаче с хедн дрил нямам шансове с такъв тип дървесина С хенд дрил палил ли си огън?

Благодаря. Отдавна се интересувам от темата от чисто любопитство, а в тоя форум виждам че има хора които се занимават и професионално и са с повече опит в разни свързани сфери. Да, наистина така е за светлия цвят на кожата и окосмяването и витамин Д. Всъщност за тези които са живеели покрай морето е нямало толкова значение, защото морските храни, по-специално черния дроб на рибите има много витамин Д3. А човек за да си го синтезира от Д2 му трябва малко слънчева светлина. Явно е достатъчно само кожата на лицето и то отвреме навреме. Иначе ония забулените арабкини досега да им се бяха изкривили краката, както са и мургави А най голяма нужда от светъл цвят на кожата са имали живеещите последните 15 хиляди години в териториите на днешната западна европа. Там от гълфстрийм постянно е мъгла и облаци. Като ходих в Белгия толкова гъсти облаци през целия ден не бях виждал. Нямах си идея накъде е слънцето, хем беше сравнително слънчев ден и даже и вървях към полвин час в противоположна посока Та постепенното изсветляване на кожата и русия цвят на косата лесно може да стане за няколко десетки поколения и не ни трябват неандерталски гени за да ги придобием. Още повече че тоя неандерталския ген за червеникав цвят коса дето са го изследвали е бил различен от човешкия. Обаче трудна работа да се установи доколко е бил окосмен неандерталеца, даже и да разполагат с целия геном, понеже зависи от взаимодействието на няколко гени в процеса на ембриогенеза. Ако имаше някъде замръзнал в ледник неандерталец или запазени косми в глина или нещо такова щеше да е по-лесно. Та само лицето е било открито при пещерните хомо сапиенс, и то при мъжете само частта над брадата и мустаците. Обаче е било достатъчно да се изкарва чат-пат бебето навънка през деня за да си произведе вит.Д. Може би и при приматите за тази цел лицето не е покрито с козина.

Да, и яйчица на птички също. И са живеели задължително покрай морето и оттам са си хващали рибки, рачета, мидички. Общо взето като бушмените в африка, като изключим морето. Тънките им копия са пригодени за лов на малки животинки. Бедна на мазнини и на калории диета.При бушмените жените съзряват на 18-19 и раждат през 4 години, заради малкото мазнини и храна. По този начин едно семейство ще остави 4-5 потомци, половината ще умрат и общо взето популацията на племето ще се запазва константа. И бушмените и аборигените са имали религиозни пречки да навлизат в чужда територия на съседните племена и да ги избиват за да се разселват там, а и не им е трябвало заради ниския прираст. Явно затова са изкарали 40-50хиляди години в мир и разбирателство и не са развили военните си технологии. Войната е била основна движеща сила за културен и генетичен обмен по света и за развиване на нови технологии. Те са нямали нужда от войни или от развитие, понеже всичко си имат.

Точно заради това си мисля че неандерталците за да се защитят от студа не са можели да разчитат в голяма степен на облекло. Неандерталското ниво за обработка на кожа предполагам е било само да се одере и да се поизстърже от мазнината. Може и да се понатърка в пепелта от огнището. Предполагам че в това състояние изсъхва и става чуплива и след това става само за постеля и намятане? Сигурно метаболизма им е бил по-различен от нашия за да издържат на студа, крайниците дебели, пръстите кебапчести за да не измръзват, гръдния кош широк за да се увеличи обема на тялото и да задържа топлина и сигурно отгоре и дебел слой мазнина, като се има впедвид висококалоричната диета. И най отгоре пуловер от окосмяване и би трябвало да са приличали на нещо като йети. Тия маймунки също не им пречи че било малко по-студено, хем не палят огън и не се намятат с кожи, а и са дребнички: http://neshtoto.com/%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8/ При неандерталците съм сигурен че не са си палели огъня за минутки, защото са нямали боу-дрил, както са нямали и други видове лъкове, а и не знам по принцип дали са били в състояние да завържат на възел ивица кожа за двата края на парче дърво. За да го направят първо им трябва абстрактно мислене за да им хрумне и да осмислят идеята, после достатъчно сръчност и трето невро-мускулен апарат пригоден за финни дейности с ръце, както и по-тънки пръстченца от техните по възможност. Човека в сравнение с шимпанзето е загубил голяма част от мускулната сила за сметка на по-добрата моторика при финни дейности. Примерно един неврон при шимпанзето ще инервира група от десет мускулни влакна, а при човека десет неврона ще са поотделно за всяко влакно за да може да постигне финна моторика като вкарване на конец през ухото на игла например. Неандерталците предполагам по сръчност са били по-добри от шимпанзето, но не толкова колкото хомо сапиенс. Как стои въпроса с хенд дрила? Гледам в интернет клипчета го правят за десетина минутки, обаче трябва повечко сръчност, дялкане на дървото за улейче да събира въгленчетата, после прахан, и чак накрая финни тревички. Явно са палели огън тия човекоподобните видове дето са им намирали огнищата в пещерите и явно са разчитали на хенд дрил. В южна америка и в океания знам че имат по-подходящи дървета за целта, като юта и разни други дето те си ги знаят. Тука с нашите съчки дали как ли са се справяли? От една страна по-лоша координация и по-несръчни, а от друга страна доста повече сила и едри груби лапи. Дали са били в състояние лесно да палят огън с хенд-дрил ? Мамути и бизони явно наистина в близък бой са ги трепели, като се имат впредвид множеството заздравели счупвания на кости. Хваща един дебел заострен кол, засилва се сериозно и скача с цялата си сила върху бизона. 90-100кила неандерталец съсредоточени на върха на 10кг дървен кол трябва да са достатъчи да пробие гръдния кош или още по-лесно коремната кухина и оттам нататък е лесно. Особено ако са 5-6 човека и всеки повтори процедурата.

Преди 70хиляди години, като е изригнал оня вулкан в Индонезия 10 години е имало мрак и студ, което не е много полезно за фотосинтезата. Оттам много намалява популацията на тревопасните, хищниците хранещи се с тях, хранещите се с плодове примати. Ако си разчитал на определен вид храна и тя се редуцира рязко- трудна работа да оцелееш. Като цяло са измрели или силно са се редуцирали населяващите до момента човекоподобни същества. Оцелели са неандерталците, защото са свикнали на студ, и явно все е имало някакви останали животни да ги ловят. Оцелели са и ония дребничките на остров Флорес и сигурно и някои други тук там. И някъде скоро преди това е бил мутирал хомо сапиенс за да има достатъчно интелигентност да се оправи в критичната ситуация. Вулкана е бил златен шанс за да блесне неговата интелигентност, сръчност и универсални способности. Нали генетичните изследвания показват че по това време сме произлезли от племе в Южна африка на територията където живеят днешните бушмени. Техните източници на храна на бушмените са доста разннобразни- тичат с копия след разни животинки, жените събират плодове, ядки, корени. Също не са гнусливи да ядат и скакалци, пеперуди и разни бръмбари. Покрай бреговете на водоеми или морето са ловели и риба и раци и други подобни. При такава екологична катастрофа както с тоя вулкан и липсваща фотосинтеза умират дървета, растения, тревопасни и хищници. Насекомите не са много засегнати, даже имат повече да папат заради разлагащите се материи. Във водемите също не ги бърка много фотосинтезата защото рибите се хранят с разни личинки, а те с разлагаща се материя, която я носят дъждовете от сушата. Така че които са били на разннобразно меню са оцелели. Че е станало по-студено също не е проблем за хомо сапиенс да одере едно животно и да се завие с кожата. Близко е до ума и ако си достатъчно сръчен и интелигенте и ако хващаш и големи животни с копие е лесно изпълнимо. А още по-добре ако са палели и огън-сухи дърва е имало много.След като като е минала екологичната катастрофа- терена е бил разчистен от останалите примати в по-голямата част на земята. Вече е трябвало да се разсели наново с примати. Хомо сапиенс са били най-бързи в това от отсаналите човекоподобни, които са се запазили тук-там. Накрая са се предали и неандерталците. Една територия ако е вече заселена по-трудно е да се завземе отколкото ако е празна. Например аборигените в австралия си живеят там от повече от 40хиляди години. Полинезийците сигурно са стигали много пъти до бреговете с по една-две лодки, но са ги посрещали с копия и са ги принуждавали да поемат обратно или са ги изяждали. Дажа и да са останали те са се смесили с местните без да оставят сериозно генитично наследство.

Неандерталците ясно че са драли кожи и после как ли са ги ползвали за облекло. Най практичното е да си постелиш една кожа и да се завиеш с още една кожа и да легнеш да спиш. Иначе ако трябва да правиш дреха ще е по-сложно. Сигурно облеклото им е било на ниво да одерат една мечка и да се наметнат с кожата, евентуално да се вържат и с един колан и така да излязат на лов. Структата на косттие им е доста масивна, както на шимпанзето и подозирам че са били също толкова сръчни с финните детайли. С пръсти като кебапчета трудно се обработват инструменти, или да се изреже кожа на ивици или да се правят по-сложни неща като обувки. Да не говорим за шиене. Сигурно трябва да са били и доста окосмени за да са адаптирани към студения климат. Аз ако трябва да ловувам на минусови температури наметнат с една кожа и с някакви кожи увити около краката, доста студено ще ми бъде. Едно обилно окосмяване като пуловер че и по-гъсто би било доста полезно. Още повече че всичките там ледникови носорози, мамути, лосове и прочие са били доста окосмени. Не е проблем да се култивира порода дългокосмести говеда например като се оставят за разплод само животните с най обилно окосмяване. За не повече от 10 поколения сигурно могат да се постигнат видими резултати а неандерталците са разполагали със десетки хиляди години. Няма ли запазени косми или други данни за това доколко окосмени са били? Другата ми загадка е как са си палели огън. С триене на две пръчки е доста трудно и изисква доста практика и сръчност, даже за интелигентните и упорити хомо сапиенс. Поне аз лично доста ще се затрудня да намеря случайно подходящите дървета и да запаля огън. Евентуално това че са били по-силни физически може да им е компесирало липсата на сръчност и интелигентност за да запалят огън с търкане. Сигурно са го предавали и като обучение на поколенията. Доста ще подобри шансовете за оцеляване на децата ако са ги учили на това. Пази от диви животни, топли и може да се готви на него за по-добро хранене. И копията им са им горели върховете на коловете за да станат по-здрави. Тези каменни наконечници които са намирани дали се закрепват лесно на върха на някой кол? Има ли данни да са ползвали за лов копия с каменни наконечници и как са ги закрепвали. Евентуално да се цепне дървото по дължина и да се набуха вътре острия камък и да се увие с ленти от кожи/сухожилия?