bravo

Говори се за принципа на холографията също при подобни случаи, бих казал мозъчна фракталност.

Офшора е общ е проблем (или решение), това е съвсем ясно (Невски, може и на ти да ми говориш . Остават други, съвсем достижими за прибиране източени пари. Но, когато се вижда, че дори не се правят усилия в тази посока, а напротив, по-скоро идва информация за обратното, това не помага за по-охотно плащане на данъците. И какво разправял съсела? П.П. Ясно, че не могат да се бърка в офшора (това е края на парачния маршрут), въпроса е да се секне по пътя, да се ограничи източването въобще.

Относно данъците, не е зле да се започне от скатаните офшорки, необмитенки и др. подобни милиарди. Ще е добър пример, институциите ще спечелят липсващото им уважение и т.н.

Еми ей го новия Одрин - в центъра на София. П.П. Тук често се спряга лафа на една държавна мутра - за материала. Неправилно, материала или суровината си е много готина, продукта се разваля.

Еми това дето генерализираш бе многократно вече генерализирано от алва и ник1 и съм генерално съгласен с него. Реших да вметна конкретна апострофа за да счупя монотонията на обобщенията, които имат тенденцията да замитат някои детайли от ежедневението, от които може, ако не да се правят генерални изводи, то поне да се обогати картинката на действителността. Това е жив форум все пак, не само учебникови рецитиции.

Това, което имах предвид са конкретни случаи на административно ниво в системата на здравеопазването, където е намесена и корпорация, за да бъда по-конкретен. И понеже се получава систематично, на повече от едно място и с различни хора, си позволявам да приема, че това може да стане и в други сфери, стига да не виси меча на санкцията. Демек не е изключение, макар и сигурно да е по-скоро провинциално явление. Както се казва, нищо човешко не им е чуждо. И да, така е, уважават институциите, плащат си данъците (по принцип), както и доста местни хора бягат (и още повече желаят) от ОК.

Споменах, не разказах. ШБ избива където може и я има, да не се заблуждаваме (не колкото в БГ разбира се). Ще продължа да пропускам да казвам къде я няма, щото имам по-важни дела за делкане.

Смятам, че имам наблюдения по въпроса. Можем да си се плюем между нас, но когато някой отвън настъпва националния нерв, българинът се мобилизира и отстоява обикновено, както и трябва да бъде според мен. Но и това, че сме едни от най-несолидарните общности в чужбина, също е факт за съжаление. Иначе не се вписвам в ничия категория, освен ако не приемеш „bravo“ за отделна такава. Уважавам (или не) хората според личните им качества, независмо от външните или събирателни фактори.

Накрая не става ясно дали МТ е направила повече добро или зло, но май всички са единодушни, че го е направила добре.

Това подчертанато не е вярно, дори бих казал, че е обратното. Невски, в ОК англосаксонците така си шуробаджаначват, че розовите им уши плющат та дрънкат, например на ниво уреждане на свой човек на работа. Та, без да отхвърлям очевидните културни или народопси различия, да не ги изкарваме свети води нероднинни.

Скоро ще се изправи.

Еми така де, кат се пускат езици в темата...

Че Дорис добре го е казала, спор няма, но и другото си е полезна инфо въпреки, че бега по тъч линията на темата. А за това, че немаше тоблерон или милка, дреме ми на марципана. Ядохме повече шипков мармалад, домашно сладко и мед, толумбички, да не говорим за бозата (а сега е пълна боза) – е ? За лечението: навремето почти всеки можеше да поизвади някоя връзка когато се наложи (според мен по-редко се налагаше), сега е повече въпрос на пари, което влошава здравния пейзаж. Да не говорим, че здравето (и опазбането му) по принцип се влоши, което си е отделна тема. Изкуството. Еми останаха си гротескно карикатурно соц. реал. течение на което си упражняваме смехотерапията сега (както и преди впрочем, но в по-тесен кръг или под сурдинка). Да не забравяме сатирата, която цъфна и в тоталитарно време и си остана шедьовър...

Няма как еволюцията да „обърне резбата“ за няколко десетилетия, след като милиони години е фаворизила именно тези, които могат да трупат повече резерви. Макар че... За езиците най-важна е мотивацията и наличието на време. Така, че всяка система е добра ако се прилага с ентусиазъм и старание. Не се препоръчват песните, както казва Историк, поне в началото - могат да объркат бъдещия полиглот.

КГ125 : Ще рече и Достоевски е сектант? Как така пропусна Бетховен?

"Има само един християнин и той умря на кръста". Ф. Ницше. Останалото са все секти. Едни институциоанализирани, други маргинализирани.

Вярно е. То и транс маслата са направени първо за употреба в армията (заради трайността и запазване на консистентостта) и после са навлезли в масовото производство и в артериите на блажения консуматор (след ВСВ). Така винаги има пълни рафтове с шарени боклучета, които си отседяват без проблем, част от съдържание на които също си отседява без проблем в гореспонетатите съдове. Накратко, превърнати сме в амбулантни бройлери, но трябва да има поне свестна и достъпна алтернатива (напр. стъклени буркани, хляб без мая, мусака без картофи* и повече био продукти), което значи пък, че трябва да се наблегне на местно производство, отвсякъде звучи добре, а? * топка. П.П. Sirius, ако забравиш за ниските цени, може да ми стиснеш ръката.

Тези харектиристики на родното ни производство не са единствено монопол на соца ни, едва ли ги е имало (поне в такива мащаби) в една соц. Германия, Чехия или Унгария например. Така, че тук се отваря и един познат културен въпрос. Освен това, тези, все пак спорадични „открития“, поне се заклеймяват за разлика от сегашните легално и безропотно слагани синтетични болкуци в повечето продукти! Което не оневинява разбира се този тип нехайство. И друго: не си мислете, че на запад не се откриват неуместни и опасни предмети тук и там в хр. продукти, въпреки, че контролът се предполага е по-стриктен и работниците по-съвестни. Да не говорим, че покрай глобализацията и характера на пазара, контролирането е силно затруднено: например скандалът с конското месо събсем наскоро.

Не мисля, че някой въздиша по соца покрай някои продукти свързани с детството и младежките. Ако някой политизра тук, това не съм аз. Еми темата е за соц. реализъм и се завъртя около хранителните продукти, не е за поантилизма или квантова сублимация, например. Всяка тема си заслужава когато е информативна и интересна, независимо дали гравитира около мозъка или стомаха. Има и една е една фр. поговорка, която казва, че си копаем гроба със зъбите си, така че, колкото и да сме възвишени, папането си остава една от най-важните човешки (екзистенциални, за по-рафинираните) дейности. Имало си е реалности, хубави или не, поради, въпреки или независмо от соца. Митак, когато се повиши хранителната култура на българина, ще цъфнат точно въпросните стъклените буркани с истинско кисело и с етикет биологично, ако не по големите магазини, поне в специализирани такива, независмо, че ще са по-скъпи. Помни ми думата. Колкото до самото изкуство, правилно би било да се определи като соц сюрреализъм. Макар че, към края имаше и флиртуване с кубизма.

Пазарът си е пазар и си има своите правила. Но има и възпитание (обработка) на потребителя, което го настройва към един нездравословен консуматорски хедонизъм и адаптация към боклуците, които се шиткат. За това идеше пропо в предишния ми пост. А че имаме постсоц. и културни чепове за делкане си е отделен факт. Нямам предвид десертните млека (защо се разграничава югурт, доколкото знам това е к. мляко а и съм чувал, че прабълг. дума, но май е турска?). Искам си старото кисело мляко, а не сладочните му сурогати. Ха сега, къде е пазара да ме удоволетвори, сигурно една камара хора си го искат също? Та всичко е в кинтите (голяма вест, няма що), а ние сме в матрицата. Та ти кое хапче избираш? ПП проверих за йогурта - навсякъде е описана като турска (може би прабългарите са я ползвали?). И да не съм капо, сега питам, защо (или дали) нямаме алтернативна диалектна дума(и) ?

Оставям настрани няколкото подхвърлени кокала от рубриките куриозно и фантастика, които бидоха разярено оглозгани за нула време, за да се спра за малко на случая Валенса и Уаткат. За първия, надявам се тези, които се основават отчасти аргументитет си на многодетието му, са направили поне по 2 деца и работят за следващато (щото демо срива не чака, ей). В такъв случай – шапка! Само така. За втория, не знам дали някой си е направил да поразчопка случая, та се види от различните му страни, без да забравяме, че действието се развива в Канада, което от културна гл. точка си е цяла тема (това не би се случило в САЩ например). Па тогава да дебатира (защото най-малкото въпросът е спорен), иначе пак всичко започва и завършва с политическа злост и слюнкопръски.

Не е така, макар привидно така да изглежда. Хората купуват това, което могат да купят (т.е. което се предлага и което е по джоба им). А музиката (и бруталната мозъчната промивка) съпровождаща тангото производител (водещия) – потребител се изпълнява от рекламния монстер, който, пропълзява под чаршафите на зашеметения консуматор за да оформи шведската тройка, в която се сещате кой отнася колбасите без протекция. Иначе много ме е яд на Данон и сие, че развалиха доброто старо кисело мляко. И вкуса на българина успяха да изкелиферчат явно, тяхната лактозно-нишестена кожа.

Когато всеки здравотелесен, здравомислещ и „просветен“ челяк проумее, че се бърка мнооого по-дълбоко у джеба за болните и умиращи български легиони от „непросветени“, покосени от обработени храни, тютюн и спирт, отколкото при една целенасочена кампания и мерки това да се предотврати, тогава няма да изпада в „наивна мечтателност“ а ще предяви настоятелно и легитимно изискване това да се получи и адресата няма да е например правителственото (или на институция) сърце, което нема, а мозъкът и топките му (а ако няма и такива органи или не ги употребява по предназначението си, да се сменя). Иначе аман. Амин. За социален отбор може да се говори ако самонавредилите си с буклучави храни и др. психотропни средства не се допускат на лечение в болниците, а се оставят да пукясват по улиците. Но това също би имало прескъпа социална цена, така че, и чисто прагматично погледнато, егоизмът не плаща. Колкото до храните, голия реализъм е в това, че няма как по онова време у нас те да не са били ако не друго, то поне по-истински и по-малко вредни като цяло поради простата причина, че не сме имали нито съответнатите (западни и съвременни предполагам) технологии, нито пазарния зор за по-мащабно и по-безпощадно окепазеняване.

От мен: мммуц