tonkata3

Не е вярно - те говорят, че човека допуска грехове! Щом има отговорност, то има и вина, когато човек поема отговорност за делата си и има разминаване между постъпката му и очакванията негови от него самия, очакванията на другите хора от него или очакванията на Бога - тогава има вина. За безотговорния вина няма, той винаги има оправдание. Много ли е страшно да отговаряш за последиците от твоите дела, че трябва по презумпция да отречеш тази отговорност за един неуспех с едно предварителното "нямам вина"? Е, много удобно....

Разбира се, за такива човека е средство Къде е светлия пример тук?

Иисус е Бог, тъй че е нормално - Той е безгрешен! Св. Франциск - мда, пълно непознаване. Буда - о, той смятал, че човек няма вина за нищо? Пълно непознаване на учението му.... Първо: човешкият живот е поначало нещастен, второ: причината за това нещастие е човешката себичност и алчност; трето: на себичността и алчността може да се сложи край и това състояние, когато всякакви стремежи и желания са премахнати, се нарича нирвана; четвърто: начинът да се избегнат себичността и алчността е т.нар. ‘осмократен път’, което ще рече: правилни възгледи, правилни мисли, правилна реч, правилна дейност Лао Дзъ -"Когато се избиват много хора, сърдечната болка трябва да бъде нашия траур." Махавира: Да се премахнат натрупаните грехове от душата, с други думи, нейното пречистване, е една от главните цели на джайнистката религия. Както учи Махавира, това донякъде може да се постигне чрез отказ от плътски удоволствия. Монасите джайнисти са длъжни да се отдават на суров аскетизъм. Според тях гладуването до смърт е достойно за уважение. Другите колко са световно известни.... Та май никой от тези тук не твърди, че човека е безгрешен, нали?

Доказателства, че не е изпитвал вина никога и за нищо - това поисках

Доказателства?

Чакам доказателства тогава

Тц, не се приема

Може ли един светъл пример от историята на човечеството за човек опериран от чувство за вина, но ... с положителен принос към човечеството! Моля, само един пример е достатъчен

ЕЕ, ама нали обективно съществуващото е само реално съществуващото и обективно съществува това, което се вижда. Така те разбрах - сбърках ли?

Не са съществували, по твоята логика, защото не са били виждани

Обективното е само въпрос на виждане? Добре, че сме създали микроскопа и заедно с това ни "виждане" явно едновременно сме създали и нещата, които той ни показва, щото явно те дотогава не са съществували... понеже не сме ги виждали. Какъв творец се явава микроскопа, а?!

Ще си позволя да пейстна една статият тук, на която попаднах случайно, търсейки нещо друго - смятам, че тя представя доста нагледно това, което съм казала до тука, но може би не толкова ясно: ето тук

Така както "дърво" ражда круши, ябълки и пр. Понятията са измислени за удобство. Изричам "дърво" и всеки разбира какво имам предвид. Няма нужда безмълвно да тикам човека из мерата, за да търся да му покажа дърво, всеки път, когато имам нужда да кажа "дърво". Понятието е знак, който обозначава реален обект, в случая. Когато в момента не виждам дърво, но си мисля за дърво, създавам ментален образ по подобие на виждани преди дървета. Правя обаче разлика между ментален образ и реално дърво. Е, Бог е само ментален образ и наистина може смело да заявиш, по своята логика, че Бог е пълно творение на психиката. Ето как твоите концепции застават срещу твоята вяра. Тук ще отговоря на този ти постинг - не знам, но на този ми комп не мога да ползвам опциите към постинга /болдване, извеждане на цитат, емотки..../: "Дърво" съществува реално, но не и обективно! Това по отношение на твърдението ви, че щом нещо не може да бъде разглеждано като обект, то то е плод на фантазията на ума.

Тц, "дърво" не съществува обективно, отделно от субекта, защото това е абстрактно понятие създадено от ума. То става обект тогава, когато го конкретизираме посочвайки обект - например посочваме "череша" и казваме "дърво" или чрез уточнение - "вашето дърво".

Но го заблуждават сетивата -виж това, което съм пейстнала от научна статия Ти сега не ме убеждавай да ти се доверя -дай доказателството, че материалния свят съществува, но да не е свидетелство изведено от психически акт, защото твърдите, че ума се заблуждава и на него никакво доверие.Значи игнор на ума и давайте го това "реално доказателство" изчистено от всякакъв примес на психологизъм. За тяло не говоря! Ок, няма да споря за качество, стойност... на "Аз" - питам при срещата на два "Аза", две субекта, те взаимно обективизират ли се? Всъщност ти си ми отговорил с това "собствено АЗ" говори за множественост, за много субекти, защото е разграничаване... Значи се обективизират взаимно, нали?