MM250

Толкова ли е трудно да се пресметне, че отговорът е в) 500nm ?? Даже от твоята формула веднага се вижда, че : Л(във вакуум) = Л1 . n1 = Л2 . n2 ; откъдето Л2= Л1 . n1 / n2 или Л2 = 600 . 1,5 / 1,8 ; тоест Л2 = 500nm

Във връзка с последния цитат, едно любопитно съобщение : http://expert.ru/printissues/russian_repor...icheskie_luchi/ Според Physical Review Letters, космическите лъчи (частици) със свръхвисоки енергии идващи от далечния космос - от разстояние от над десетки милиони светлинни години - не биха могли да се доберат до Земята !? Според последни наблюдения е потвърдена теорията изказана преди 42г. от Кеннет Грейзен и двама руснаци Вадим Кузьмин и Григорий Зацепин, според която, свръхвисоко-скоростните космически частици сблъсквайки се по пътя си постоянно с фотоните от реликтовия фон, губят голяма част от кинетична си енергията ( тоест, скороста си). (Според мен, тази теория звучи доста логично ....) С други думи, според това съобщение, въпросният свръхвисоко-скоростен протон "Oh_My_God", не би могъл да е дошъл от много далече .

Руснаците, изглежда здраво са заорали на кръстопътя и не могат да решат още, накъде да поемат. "Клипер" , както е известно, отдавна го "бракуваха". Според злите езици в самата Русия, проектът им с ЕС за модернизация и уголемяване на "СОЮЗ", по скоро заприличвал на ..... Шэньчжоу Ето, че тези дни се очаква да бъде определен новият руски проект: http://www.ng.ru/style/2008-04-23/24_cliper.html "..........Новый президент корпорации Виталий Лопота после назначения на должность пообещал представить в Роскосмос проект совершенно нового космического корабля. Об этих двух проектах Лопота и рассказал российским ученым перед Днем космонавтики. Первый вариант: корабль капсульного типа, аналог российских аппаратов «Восток», «Союз», американских «Джемини» и «Аполлон». Корабль имеет конусообразную форму и предназначен в первую очередь для дальних космических полетов – к Луне и Марсу. Вот только лететь туда, похоже, Россия не собирается. Ожидалось, что на недавнем заседании Совета безопасности 11 апреля 2008 года руководством страны будет одобрена разработанная Роскосмосом долгосрочная программа развития российской космонавтики до 2040 года, предусматривающая высадку на Луну и миссию на Марс. Однако этот вопрос в ходе заседания так и не поднимался. В таких условиях перспективы капсульного корабля слишком туманны. Второй проект, в котором собственно и узнается «Клипер», – крылатый корабль-трансформер. При запуске в космос крылья корабля прижаты к корпусу, но при возвращении на Землю на высоте 27 км корабль расправляет крылья и приземляется как обычный самолет на взлетно-посадочную полосу. Проработан и запасной вариант посадки на случай нераскрытия крыльев – с помощью парашютов. Такой корабль малопригоден для межпланетных полетов, но идеально подходит для полетов на орбиту. А так как во главу угла Россия ставит доставку экипажей на Международную космическую станцию, то от крылатого корабля, как бы он ни назывался, никуда не уйти. «В атмосфере Земли нет ни одного существа, которое летает без крыльев. Все остальное падает», – четко подметил Виталий Лопота в своем выступлении. Для полетов в атмосфере крылатый корабль обладает неоспоримыми преимуществами перед капсульным кораблем. .............. Однако, по его же словам, денег не хватает даже на завершение строительства российского сегмента МКС. Вместо 220 млрд. руб. предусмотрено только 100 млрд. В такой ситуации рассчитывать на щедрое государственное финансирование нового космического корабля было бы иллюзией. Тем более двух. Значит, в ближайшем будущем перед Россией встанет выбор, на строительство какого корабля выделять деньги. "

Всъщност, май има един проблем ... да , и то сериозен, сега го видях . Проблема е, че след изпарението на една ч. дупка останала от колапсирала звезда (значи задължително образувана от материя), резултата ще е 50% материя и 50% антиматерия . Енергията се превръща поравно в материя и антиматерия, и обратно, обаче като цяло, трябва да има механизъм за превес на материяята . Тю ..... язък за барута..... `няма как да се интерпретира това нещо .... Тогава е още по нтересно " Какво става с виртуалните античастици, чийто партньор (виртуалните частици) е "глътнат" от черната дупка ?".

Напълно съм съгласен с първият абзац от вашият пост . Нашите гледни точки се различават само по въпроса : "Могат ли и античастиците, наред с частиците, да бъдат изходящ продукт от лъчението на Хокинг ?" Аз смятам, че могат и прилагам следните доводи : 1. Ние, наистина не знаем защо материята е "победила" антиматерията в самото начало на вселената. Имаме само смътни предположения, и то свързани със слабите ядрени сили, но не и с гравитацията. Следователно, нямаме никакви основания, да мислим, че гравитацията влияе по по-различен начин на частицата, отколкото на античастицата. Следователно, не съществува механизъм, чрез който черната дупка да предпочете да "глътне" виртуалната античастица, а не например виртуалната частица ( за простота, нека са неутрон и антинеутрон, че са електро-неутрални). Тоест, възниква въпросът : " А какво става с виртуалните античастици, чийто партньор е "глътнат" от черната дупка ?". А шансът това да се случи, знаем е 50% . 2. По горе бях споменал, че основните "продукти" от лъчението на Хокинг са всъщност безмасовите - фотони, и много по-малко електрони/позитрони и пренебрежимо малко от по-тежките частици/античастици. Това е така, защото шансът да възникне "лека" виртуална двойка е много по-голям, отколкото по -тежка виртуална двойка. Причината е, че по-тежките изискват повече "енергия на заем". Така, че преобладаващият продукт от лъчението на Хокинг - това са фотоните. Но фотона няма античастица - не съществуват антифотони. А , че виртуални фотони има, ние знаем, например от това, че точно виртуалните фотони са причината за смущенията в орбитите на електроните около ядрото в атома. Съответно, партньорът на виртуалният фотон е пак виртуален фотон (прави и обратни поляризация и посока). Както и при частиците с маса, така и виртуалните фотони могат да се родят в двойка, на границата на гравит. радиус на дупката. И единият да се измъкне, а другия да потъне в дупката. И тогава възниква въпросът : " А как би могла да избере ч. дупка, единия виртуален фотон, пред другия ?". Според мен е ясно, че това е на случаен признак - 50/50. Както знаем, виртуалните частици възникват от определени възмущения в полето на вакума , който има ненулева енергия (и то даже доста голяма, но поради необяснена до сега причина, това е минималната енергия, която може да има едно празно пространство). Съответно, частиците с по-голяма "енергия на заем", "изискват" по-големи възмущения. Но общото свойство на всички виртуални частици е, че съществуват само на много малко разстояние и за изключително кратко време . След което, възникналите от възмущението във вакума локални (на микро ниво) вълни се неутрализират и виртуалната двойка престава да съществува. Така, че ако са върнем към т1. , "А какво става с виртуалните античастици, чийто партньор е "глътнат" от черната дупка ?" , то ясно е, че не са спазени тези две условия - разстояние и време. Тоест , когато виртуалната частица пътува вътре в дупката и се чуди с кого да анихилира ( а то няма с кого) , то нейният партньор - виртуалната античастица, вече не може да остава виртуална. Според мен, без уви, и аз да съм специалист, Самата енергия изразходена за разделянето на двойката виртуални частици една от друга, ги превръща в реални. Вижда се, че тази енергия "за разделянето на двойката " се отдава от черната дупка именно на вакума . По такъв начин, черната дупка едновременно - отдава енергия за да раздели двойката и същевременно приема енергията на "глътнатата" частица(античастица) . Законът е спазен! Между впрочем, както знаем ,по същият начин според теорията, се образуват и нови кваркови двойки от вакума. Ако два кварка, например "u" и "d" са свързани в "силна" връзка и ние разтеглим тази връзка толкова, че да се скъса, то резултата е две "ud" двойки (като струна, която се удължава и накрая се къса - резултата е две струни). Тоест, от два кварка получаваме четири, понеже сме изразходили енергия да ги разделим. По този начин, според мен, се обяснява Как точно черната дупка връща заема

то promis : Имате интересен и много полезен сайт, за което Ви поздравявам . Имам само една малко несъгласие, по отношение на интерпретацията на лъчението на Хокинг - изпарение на черни дупки. (Ще го напиша умишлено по-пространно , за да е достъпно за по-голям кръг участници). - Поглъщането на антиматерия, не може да спомогне за намаляването на масата на черната дупка. Обратно - увеличава я, точно както и поглъщането на материя. Една античастица (например позитрон) има както знаем, толкова маса и енергия, колкото и съответната и частица (електрон). И масата и енергията на античастицата и на частицата са положителни величини. Освен това, струва ми се, нямаме големи основания , да говорим за разделене на веществото вътре в черната дупка, отделно на енергия и на материя. Понеже при такива огромни плътности, материята (а може би и енергията) едва ли съществува в привичния си вид. (Особено ако веществото в черните дупки е свито в точка, а това което разбираме под обем, е всъщност гравитационния им радиус). Но дори и да е така (разделна енергия и маса) , то внасянето на енергия вътре в черната дупка (от енергията на анихилиралата антиматерия) , само ще увуличи масата на черната дупка. Както добре знаем от Айнщайн Е=Мс2 , внасянето на безмасовия фотон в една затворена система, увеличава масата на системата с енергията на фотона , иначе казано : " нагрятата ютия е по-тежка от студената ютия ! ". А основните "продукти" от лъчението на Хокинг са всъщност безмасовите - фотони, и много по-малко електрони/позитрони и пренебрежимо малко от по-тежките частици/античастици. Така, че когато става дума за двойките виртуални частица/античастица, то теорията гласи, че те се раждат от възмущенията във вакума с енергия на заем . Грубо казано - с отрицателна енергия, но така че ако едната частица( или античастица) остане без партньор , то тя придобива статус на нормална частица(или античастица) . Тоест, лъчението на Хокинг се състои както от частици, така и от античастици , в произволен ред. И естествено най-вече от фотони. Фотоните също биват виртуални, с енергия на заем (прави и обратни поляризация и посока). Бих добавил от себе си, че механизма на лъчението на Хокинг е много сходен с механизма на "квантовия тунелен ефект" (благодарение на който съществува електрониката - от лампите, през транзисторите, та до сега) . Или поне интерпретацията на двете явления.

Всъщност , (до колкото ми е известно) не беше осъществена телепортация на самата частица, а на нейното точно квантово състояние , при което квантовото състояние на първата(изходната) частица неизбежно се променя.(Понеже Утърс и Зурек доказват още от 80-те г. , че никоя квантова частица не може да бъде клонирана. Иначе казано, копирана върху друга, докато тя самата си остава същата.). Важно уточнение: За осъществяването на този вид телепортация се използват вплетени частици (частици в корелация)! Тоест, Частици родени от едно събитие, които се държат като една система, като всяка промяна в квантовото състояние на едната частица моментално! въздейства на състоянието другата, независимо от разстоянието между тях ! Може би звучи невероятно, но това всъщност е парадоксът АПР (Айнщайн, Подолски, Розен), доразработен доста по-късно от Бел като " Теория на сплитането (вплитането, заплитането)" - вече експериментално доказана. Най-простия пример за вплетени частици - фотоните родени от анихилацията на електрон-позитронна двойка. Досега физиците са "вплели" - фотони, електрони, протони, атоми и даже кълбо от стотина атома... Въпреки това, (поне за сега) е спазена аксиомата на Айнщайн, че информацията не може да се предава по-бързо от светлината . Причината - "неопределеноста на Хайзенберг" и невъзможноста да се измери кое да е квантово състояние на квантова частица, без тя да бъде изкарана от нормалното си състояние на "свръхпозиция" (дуализъм). Това се нарича принцип на проекцията - при всяко измерване, частицата е принудена да се проектира само в едно, от възможните две или повече състояния на "свръхпозиция", в които се намира нормално. Тоест, самият процес на наблюдение над една квантова частица деформира ("срутва") вълновия характер на частицата. По такъв начин, част от квантовото състояние се телепортира моментално, барабар с цялата си "неопределеност" - директно без да се чете . След което , другата част от информацията за частицата, която ще се реконстроира, вече се прочита и се изпраща чрез традиционен (радио) канал. Обобщено : за телепортация на квантовото състояния на частицата А към частицата Б, е нужно : - частицата Б да е в корелация (сплетена) с частица Б`, която да реагира с частицата А. - традиционен (радио) канал за връзка между А и Б. Що се отнася до разкъсване на времепространството и телепортация на самата частица на друго място, то доколкото ми е известно, единствената "сериозна" теория която го разглежда е т.н. "проход на дървояди". Това са супер краткотрайни разкъсвания породени от флуктуаци във вакума, при това на изключително ниско , микро ниво. При това, едва ли могат да се създават "проходи на дървояди", а по скоро да се използват готови такива. Тук обаче,проблемите с удължаване прехода и с неговото уголемяване са наистина фундаментални , дори за самата теория ........

Интересно би било , да се прегледа това второ издание (особено преведено на български ) . Понеже първото е написано всъщност през 1977г...

Въпросът (в първият пост !) е зададен коректно . (По добре дай определение за маса и задай въпроса "какт отрябва" , за да покажеш блестяща ерудиция ...) - Да, тези следващи определения - "действителна" и " същинска" маса, всъщност са излишни. Но трябваше по някакъв начин да се подтикне (подпомогне) дискусията в правилната посока ... вероятно можеше и без тях. Но, какво точно имаш против - "по-голяма маса" ???

Понеже никой не написа .... Отговорът : АТМОСФЕРАТА ! Заради действието на архимедовата сила (същата, която издига метеорологичните балони) , всички тела на повърхноста на Земята губят част от тежеста си. Телата с по-голям обем губят повече. В случаят, разликата между действителните маси на 1т дърво и 1т желязо е няколко килограма.

"Но е факт: неутриното е по-бързо от всетлината" --- това пък откога стана факт ? За каква теория става дума , за какви стени и липса на траектории ? И откога неутриното стана "тахион" ?

- Не знам точно кое, ти смяташ за неправилно. Условието на загадката е просто : Измерил си 1т желязо и 1т дърво , и умуваш над действителната маса. Така или иначе, остана само да се обоснове , вече посоченият правилен отговор.....

- Всичко !!! Поздравявам те ! Все пак, вярвам, за останалите участници ще бъде интересно да се обосновеш .

- . Добър опит, но Не . Магнитното поле в случая няма нищо общо . А отговорът вече е близо, близо......

- Да , вярно ! Но защо е така ? Joker 2 : Какъв ще бъде резултатът, ако качим така изтеглените 1 тон желязо и 1тон дърво на Луната, и там отново направим сравнителното претегляне с везната.