bgman13

Останах с впечатлението че ми отговарят. Извинявай, отивам си! Но ми е малко странно, че ти се вижда, че начина ми намислене е тролски. Троловетеа май нищо съществено не казват.

Те тука само хич, ама хич не съм съгласен. И ако искаш да избистриме системата. Защото тая система си е чиста физика. Физика на общественото взаимодействие. Механизъм. Машина. Технология, която работи, която се развива и която в момента има нужда от сериозен ремонт. Не казвай, че сега е добре и вече е станало най-добре. Ще направиш сериозна грешка.

Е не - това са си вече брутални софистики от твоя страна. В библията са същите разкази за небивалици, за там и тогава, а не за тук и сега. Т.е. това което се разправя в Библията и Корана е по същество същото, като това което ни го разправя съвременната наука. Винаги ни праща там и тогава, никога тук и сега. От тук и сега е почнал Дарвин и за това е истински учен. И е доказал по начин, който е просто идеален. Някой питаше, за критерии за истинност - Дарвин. А ученият дето бил чел повече. Може и да е чел. Може и да не е чел. Може пък само да е чел и вече да не знае нищо за реалния свят в който живее. И да се спъва постоянно, като ходи по земята.

Отпаднали са представите на хората. Не въпросът по същество - кое е първично, материята или съзнанието? Един дето отричаше еволюцията на видовете, направо ме върна преди няколко милиарда години и ме пита какво е било тогава. Паднах от коня. Аз исках да почна с тук и сега, да му обясня, как се раждат кученцата в едно котило и са различни и т.н. Той направо отиде преди няколко милиарда години. В тия условия вече, всеки може да разправя каквото си поиска. Може да каже, че е видял през колайдера и е ползвал научни методи и е доказал. Е той може и да е доказал, като е използвал много скъп инструмент, който е продукт на работата на много хора. И който инструмент е в неговите ръце, поради йерархическа позиция. Но какво точно е видял с тоя инструмент, само той си знае. И след това може да лъже. Да, може и да казва истината. Но аз съм като Тома Неверни. Искам да видя, за да повярвам. А ако не видя, ако не получа сигурни доказателства, си оставам без мнение и това е мое право. Трябва ли да вярвам, като на Господ и в КОВИД 19? Защо темите за КОВИД са затворени за коментари? Фейсбук налага много як гьобелсов диктат по тоя въпрос. Какво става - да не сме във времената Светата инквизиция?

Atom Да ти напомня и за приказката на Андерсен НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦАРЯ. Тя е природен закон. Цялото общество е организирано да повтаря една опашата лъжа. И това е проблем и тоя проблем трябва да бъде решен. В момента е много актуален. Времената са толкова по-интересни, защото живеем във времената на интернет. Информацията е колосална. И тая информация, съдържа както истини, така и лъжи (дезинформация). Понеже е прекалено много, никой отделен човек, не може да се ориентира. И в тая ситуация, нуждата от организация става все по-належаща. За да сме информирани, трябва да сме организирани. Кой ще реши задачата?

Ако ангажираш умовете на хората още от малки с определени текстове и начини на мислене, с които те са принудени да се занимават, фактически от техните преподаватели, тези умове на подрастващите нямат възможност да се занимават с други неща, защото са ангажирани с тия които са им наложени от образованието. Което пък е наложено от политическата власт. Гледай на какво попаднах току-що! https://pogled.info/svetoven/amerika/rasovoto-obrazovanie-v-sasht-i-posledstviyata-ot-nego.135412

Когато стигнеш хоризонта на собствените си човешки способности да знаеш и да виждаш по-надалече - и тогава казваш "не зная". Но някой натрапник идва и ти казва, че трябва да повявраш на неговите факти, за неща които нямат голямо значение за тебе, за твоя живот, а в някои случи даже не те и интересуват. Това били фактите за марс и луната. А един просяк беше казал, че когато човек мине покрай прясно боядисаната пейка на която пише, "пази се от боята", не вярва а пипа. А когато му кажат че някъде във вселената има далечна планета, вярва. Основният философски въпрос е тоя, който казваш и е по тая причина - щото просто никой не знае. Но имаше една наука, която твърдеше че е решила правилно основния философски въпрос (марксизма). Да се изцепваш, че си решил това което не можеш да знаеш, те прави почти бог. А методът е същия, който го ползват и тия, които били сигурни, че има бог.

Проблем е точно на науката. Защото официозите ги има. Терминологията идва от институциите - от училище, университет. От преподавателите, които са назначени от държавата. Дай ми определението, което ти трябва на тебе и да му излседваме произхода! Така ще се получи ли?

А ти нищо не си казал.

По-лесният фокус минава през Холивуд. Казва го Астор.

Хо хо хо! Добре ли рабрах, че ме пращаш при официоза? Т.е. при авторитарния йерархически връх? Той да ми каже и край. Точно той няма да е възмжно да ми каже, щото аз го критикувам точно него. Не го признавам за критерии за истинност. И сега търсиме обективен арбиртър между него и мене. Явно не осънаваш, как субективността е оцветила съзнанието ти. Не искаш субективност, но не можеш да излезеш от нейната форма, да се абстрахираш от нея поне като осъзнаеш, че тя е в тебе. Ще изстискаш ли в такъв случай субективността от определението което ти ще ми дадеш? Ми дай ми твоето определение. Или нечие друго. Чие? Цитирам те: "общоприетият термин наука" Общоприет от кого? От ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ! И казваш че си изъвн йерархията, недокоснат. Къде да го търсиме твоето общоприето определение - което е авторитарно, да знаеш? От Уикипедия? Може ако искаш да ползваш и марксическото и то беше най-обектвиното истинно и т.н. Ама вече май не е.

А аз може ли да преформулирам лекично заглавието на темата? Принципно не е изключено то да звучи те така: ЗАЩО УЧЕНИТЕ НИКОГА НЕ ВЯРВАТ НА ПСЕВДОФАКТИТЕ? Т.е. айде молим ви се по-полека с изцепките за фактите! Ето сега тука ви подавам едно интересно клипче. На него Астор прави едни фокуси с въженца. След което казва "Това тука е по-трудно отколкото да изчезна в един сандък. Еми виж сега! Аз съм стигнал до това заключение, че туй което можеш да се ... например летенето на Дейвид... страхотно е, мащабно, голямо от далече, ти не можеш да доближиш до него. А това го пипаш, виждаш го." Кой разбрал разбрал. (въпросният момент е след 13тата минута: https://bnt.bg/news/vlastelinat-na-magiite-svetovnoizvestniyat-ilyuzionist-astor-v-studioto-na-bnt-v292919-293315news.html

Дай ми определение какво е източник от последна инстанция и след това ми дай конкретен пример за човек, който ти е източник от последна инстанция! Каквото и определение да ти дам, то ще бъде субективно. А и аз ти го давам и до тука. След това ти ще ми дадеш вероятно друго. То също ще бъде субективно. След което няма вече да става въпрос за някакво определение, дадено от бога, а ще става въпрос за две субективни гледни точки, едната от които обаче е по-обективна от другата. Това е сто процента сигурност, при тая дилема, поради това, че двете определения са различни. Но дори и когато са в различна степен определеният субективени, те могат да се допълват взаимно. И това ти е средното аритметично което ти дефинира какво е наука. Айде сега, дай ми ти определение за наука. Когато твърдиш, че "науката прави грешки за да може да си поправи модела", предполагаш ли, че и дефиницията за това какво е наука може също да бъде променя от време на време? Явно май точно тука, ти изхождаш от презумпцията, че едно такова определение е възможно да бъде абсолютната истина. Но точно така са предполагали и тия които са писали светото писание. И това е бил опит за излагане на знание. Но с течение на вермето, много хоравиждат пробойни в тая терория, защото това е теория, която е субективна, както и всяка друга. По тоя начин са възникнали хиляди варианти на разбирането за светото писание, а и преди него е имало хиляди варианти, защото то не идва от нищото. След това са възникнали основните клонове на ересите, на производните примерно на християнството (протестванство, католицизъм, православие и т.н.). И изобщо самата правна наука е положена през религиите. А и не само правна. Имаш развитие на науката. Първоначално науката е била под форма на религия. Не знам, защо ти е толкова трудно да го разбереш. ПО онова врема, когато приемерно е написан примерно Стария завет, никой не е осъзънавал какво е това светлина и каква е нейната скорост. Развитието на съвкупната наука, води до откритието в един момент, че скоростта на светлината е еди каква си. В момета обаче, когато това твърдение се появи, започват и споровете, дали скоростта на светлината е тая. Да, науката постоянно си поправя грешките, но ще дойде ли някога времето да бъде безгрешна? Като дойде, тогава ти ми дай определение от позицията на тая безгрешна наука, какво е това наука! А до тогава, под "наука", аз ще разбирам нещо твърде неопределено. И това нещо е, както казах средно аритметично на многото субективни определения за наука (и те не са толкова лесни и кратки). А пък въпросното средно аритметично, както казах зависи от системата на организация. При добра система на организация, ще имаш по-обективно определение за това какво е наука, защото ще бъде изведено най-доброто средно аритметично. П.П. Всъщност и Левски ти е дал определение за това какво е наука, и това определение май е точно от Библията: "Времето нас ни обръща, но и ние него обръщаме." Т.е. обективната реалност обръща субективните съзнания, които не познават достатъчно обективната реалност. А след това, субективните съзнания понаучат нещо от горчив опит, и вземат та се преборят и те за точка. И така до края на света.

Кога излизаме извън сферата на земните разговори - когато говорим за скоростта на светлината, или когато говорим за това, че всеки от нас е виждал, какво е това шеф и в какви превъплащения може да бъде срещнат по улицата и къде ли не? Шефът е закона - всеки полицай, ще те санкционира немедлено, когато го нарушаваш. Данъчните ти идват, от позицията на шефове - щото тия които са им шефове и на тях, са заповядали ти лично да плащаш еди какъв си данък. Когато някой е монополизирал икономически сектор и те кара да плащаш монополно висока цена; или обратно - когато ти изкупува продукцията на монополно ниска цена - това е твоят шеф. Ако учиш в някой университет, могат да те изключат в момента когато нарушиш някоя от заповедите на шефовете. Могат да ти дадат по-ниска оценка отколкото заслужаваш. В други случаи обаче, дори да си по-слаб като ученик, твоят шеф може да ти даде по-висока оценка отколкото заслужаваш, а по-добрите от тебе ученици само ще гледат и ще мигат учудено или възмутено, но нищо не могат да направят. Тези по-добри от тебе ученици общо взето много добре знаят, каква е реалната класация при оценяването. Тука се повдигна върпоса, за това кое е критерии за истинност - еми ето го критерия - демокрацията е истински критерии за истинност. Шефът злоупотребява с власт. Т.е. изкривява истината. Ама що Петър Илиев бил преподавател в Софийски Университет? Ми щото шефът на университета е злоупотребил с властта си. После се оказва, че Петър Илиев е един посредствен кариерист, който някак си отишъл чак да става министър. И по телевизията се държи в стил "Остап Бендер". Става доста интересно - тук на земята, а не в космоса. Навсякъде по планетата земя, в родния град и дори село, и дори в къщи има шефове, има йерархии. Започенеш да копаеш майката земя - и там йерархии. Защо тряба да се отрича нещо толкова очевидно и да се нарочва за фикция? И как всъщност се случва това внушение, тая масова хипноза? Първо трябва да имаш подходящи мозъци, които са зависими в мисленето. ДА не могат те да мислят самостоятелно, защото точно на това не са научени от малки. И ако не се лъжа, оня дето е бил осъден да изпие бучиниша е бил осъден точно за това твърде голямо престъпление - защото е развращавал младежта, като ги е учел да мислят самостоятелно.

Добре де, ама коя наука? Все пак отделните хора имат различни схващания за света. И виждат само един малък сектор от него, до някъде даже постоянно се заблуждават и за това с което се занимават. Субективното схващане за света днес на отделните хора е с много голямо отклонение от обективната истина, поради простата причина, че усилият които полагат са все по-малко - вкл. и умствени. Даже компютрите и телефоните правят така, че малките деца няма нужда да си тренират въображението, защото те постоянно гледат картинки. Те не си представят вече нищо. Даже второсигналната система, която е свързана с думи, работи на принципа, че трябва да си представяш, това което е зад думата. И при тая деградация, ти говориш за наука, но науката е нещо многолико. И при всички случаи е организация. Една част от науката постоянно отмира. А това може и да е в много случаи по-читавата част от науката. Освен това, религиите са факт, те са една реалност. Науката трябва да се занимава с тоя факт, но самите религии са до голяма степен такива науки. Изглежда че това е природата на човека, а ако такава е природата на човека, тогава кой е субекта на науката за която говориш - човешкото съзнание, което постоянно поражда религии.

Не искам никъде да вкарвам разговора. Просто питам дали вярата е разновидност на науката, според това какво е "наука". Защото не виждам вяра в науката. Тя изгражда модели, пробва ги чрез метода на пробите и грешките, уточнява ги, и завърта тая спирала. Тук вяра, истина, такива понятия няма. Упражнението прави майстора. Ако полагаш усилия, ставаш по-силен. Ако правиш умствени усилия, умът ти става по-силен. Можеш да го тренираш и чрез вяра. И чрез религия. А може да учиш и физика. Тука въпросът опира и до развиване на въображението. Ако си перфектният йезуит, ти ще бъдеш шефа на физиците и ще ги принудиш да измислят начини, как да създадат псевдофизика.

Е, само дето, трябва да схванеш религията, като част от съвкупния опит на обществото да опознае света. Много голямо мислене е паднало, както при изобретяването на вероятно милиардите варианти на религията от различните хора, които по свой начин си представят религиозните неща и ги прилагат на практика, взаимодействат по между си и ПРОМЕНЯТ ПОСТОЯННО РЕЛИГИЯТА. То точно поради това са възникнали и различните големи клонове на религиите. Тва е същото, като развитието на разделението на труда, биологичните видове и различните раздели на науката. Вкл. Старият завет е бил променян многократно докато по едно време, се събрали на някакъв си там събор и решили, че повече няма да гопроменят. А тия които са били религиозни водачи, особено едно време - това са много ерудириани, хитри самобитни хора. Религията е помогнала да се развият схващаният им. Т.е. днешната наука, точно това на което ти му викаш "наука" е продукт и на религията. Гелеми спорове и войни са се водили - и цивилизацията се е развила.

Е може би те обърках с някой друг, дето отричаше значението на йерархията - извинявай!

Ми що да не е наука за природата - нали природата се състои от базова материя, която се движи. Чиста физика.

Е химият и тя е физика. Ясна е работата.

Много ми е интересно, как можеш да си напълно сигурен само по тоя въпрос? И освен това, да ти съобщя, защото вероятно не осъзнаваш - ти нямаше да го знаеш дори и това нещо, ако не си бил до ден днешен част не просто от йерархия, а от много голяма йерархия. Я си представи следната ситуация! В целия свят сме само двамата с тебе и спориме. Само че за какво спориме. Ние сме продукт на голямата йерархия. Всичко което знаеме, е някаква квинтесенция на човешкото взаимодействие (което е йерархическо още преди да се е появил човека - и дори преди да се е появил, живота, защото атомите и останалите физични явления за които говорите са йерархически явления, част от по-голямо взаимодействие, което е йерархическо и т.н.). Та сега това което знаем е дошло, примерно в мойта глава защото съм прочел някой умник. Но той е станал умник, защото е прочел много други умници и т.н. А ако сме само двамата ти нямаше да знаеш, че скоростта на светлината била константа. Ти и сега не осъзнаваш, че го знаеш това нещо, не защото ти лично си извършил експеримент - много е бил дълъг пътя на взаимодействието на хората, докато се стигне до това твърдение. Работили са много хора. И това е била йерархическа работа - от различните места на йерархията, по йерархическите канали, информацията се подава нагоре. На всяко следващо йерархическо ниво, тя се обработва до някаква степен на квинтесенция, намаление на мащаба. И така, докато най-горе в йерархическия връх се събере многократно преработен и сдъвкан информационен продукт. И ти там в това най-високо чекмедже на властта не си надничал. А дори и да надникнеш от едно кратко надникване няма да разбереш много. И след това, какво се случва - тия отгоре ти подават някаква информация, за която казват, че това е науката. А дали не лъжат, при това на много места. Ето ти случая с Лобачевски. Но тука има и нещо повече - дали изобщо цялото общество знае всичко? Цялото човешко общество е един организъм, който е много по-мощен от отделния човек, но и той е безгранично слаб и знае много малко. Дали няма и по-голяма скорост от тая на светлината? Дали няма по-бърза и по-бавна светлина? Как можеш да разбереш, така че да си сигурен, че някой не те лъже?

Един приятел, дипломиран ядрен физик, твърди, че всичко е физика. Т.е. и историята и другите науки. Това което ти имаш предвид под "физика" е относително простата физика. А пък историята, биологията, обществените науки - това също е физика, но е много по-сложна, тя включва и това което ти имаш предвид под "физика". И тогава в тия условия, не можеш да правиш експеримент толкова лесно и от тоя експериемент да вадиш веднага извод. До такава степен си сложни условия, че се чудиш кое е най-важното и да се занимаваш само с него, а останалото да игнорираш.

В момента си на път да пропуснеш най-същественото. Защото по времето на соца, който приключи едва неотдавна, доминираше научният комунизъм. Спомням си, че в някой от кабинетите в училище на стената до черната дъска висеше сентенцията "Марксизмът не е догма, а ръководство за действие". Е не бил догма. И същевременно в училище ни учеха точно това същото, което и ти казваш, но малко по различно формулирано - практиката е единствен критерии за истинността на една наука. Е тогава марксизмът беше абсолютната догма, срещу която никой не се опълчваше. А социализмът беше победил завинаги. Обаче вече не е така, вече е отречен, въпреки че не се знае доколко е отречен. Той не е нещо друго а е именно една от разновидностите на науката. Която във всичките си разновидности до някъде или до голяма степен се отклонява от абсолютно обективната истина. Ти как ще провериш, дали една наука се е отклонила от обекивната истина и доколко? Искаш критерии, нали? И казваш - еми ето, това работи значи е истина. Но и друго може да работи, при това по-добре. А пък това което сега работи, утре може да блокира. И освен това, като отричаш значението на йерархията, си спомни, че не само научния комунизъм беше наложен със сила отгоре. И религиозният фундаментализъм беше наложен със сила отгоре. И освен това още съществува. И го налагат не други - САЩ и ЕС го налагат. Саудитска Арабия я крепи САЩ. Ислямска държава и талибаните са създадени от САЩ. Сегашната наука е с много сериозни отклонения от истината - кво мислиш за пеесе и неколкото джендъра - наложени са от йерархическия връх. И КОВИД 19 е същата работа. Абе има някаква истина, но не е точно онова нещо, което може да ни е критерии за истинност - не е като платино-иридиевите теглилки, дето ги пазят в подземие, при постоянна влажност и темература, за да остават неизменни. Много се е даже отклонила от критериите за истинност. И е очевидно - ми огледай се около себе си!

Критерии за истината? Ама за абсолютната истина ли? Ако имах такъв критерии, вероятно нямаше да мога да ти го сервирам, като свинско със зеле. И освен това, щях да бъда бог. Но като оставим настрана тия невъзможности, ние все пак се стремим към идеала, налит така? Това означава че се опитваме да стигнем по-близо до истината. А пък това може да стане по различни начини. Начините са различни, защото и хората са различни и са на различни места. И истината е фактически някакво средно аритметично. Но не е толкова лесно да се намери. Обаче може да се намери системата на организация, при която равнопоставеното взаимодействие между отделните хора, да даде най-правилното средно аритметично. Тая система на организация ще избутва нагоре най-качестения материал. Но ако нямаш такава система, тогава отгоре не е най-качествения материал. А ко не е най-качествения материал, това вероятно е станало в резултат на процес. И тоя процес вероятно продължава да действа и да води до ескалация на тоя дефект. Именно оттам следва т.нар. схоластика и мракобесие, което пречи на обективния критерии на истината, а се налага авторитарния начин на мисленето, при който е валидно, че една истина е истина, защото е казана от авторитета, а не обратно - авторитетът да е авторитет, защото говори истината. Така че критерии за истината е правилната система на организация. Но ще ти бъде сервиран, като свинско със зеле, чак когато обществото бъде организирано според нея. Въпреки, че и тя няма да е идеална. Но без правилна или поне подобрена система на организация, нямаш максимални резултати на истинност и на критерии за истината. И в такава една социална среда, диктуват и налагат критерии за истината разни тъпанари (без да обиждам тъпанарите, разбира се, защото и те имат право да съществуват - но не и да налагат критерии за истината, а при сбърканата организация, точно това се случва).

Подлагай всичко на съмнение! Че може някой да се смее последен.