Pluskvamperfekt

Чудна работа. Нямало такава дума, а пък как без грешка я преложи на руски... Я, това някак си не съм му обърнал полагащото му се внимание. Гледам, че разбираш много от възвръщащи наместоимена (възвратни местоимения) Защо не кажеш нещо по сiя тема? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13344

Нали? Затова пък "благозвучие" си е найубава наша думичка.

И защо така? А глаголите имат ли умалително наклонение?

Преведете: Though I sometimes wish I'd made more memories with them.

Всъщност не само глаголите имат наклонение. Прил. и същ. (и гл.) имат умал. накл. Но не знам дали го признават на такова.

Каква е синтактичната връзка между простите изречения в сие изречение: Пристигнал късно на гарата, аз изпуснах влака. (книжно) (буквален превод от френски: Arrive tard a la gare, j'ai manque le train.)

"Пръдище" как ти sвънка?

Ами и жени съм чувал; ако не гледат да чуруликат, а си говорят обичайно, си е насечено. Според мен това има връзка със самия им език, понеже няма струпване на съгласни. De gozaru! Чуй как sвънка елфическия и после говори - То това всъщност сигурно е синдарин, а намарие е на куеня, та сигурно има разлика.

Така де, глаголите в изречението в кое наклонение са. Именно. Само глаголът има наклонение. Причестието е безлично. То не може да изрази отношението на тоя, който говори, към това, което говори. Та сега да си повторя въпроса:

Има едни остарели йероглифи, които предават sвънка wi - http://en.wikipedia.org/wiki/%E3%82%90

Всъщност... лиψва само мекото л, ль. "Л", както го казваме ние, може да се чуе в мората wa. Граматиците препоръчват при транслитерация на кирилица тоя sвънк да се предава с "в", а не с "у" (за "л" изобщо не се споменава). Е... "watashi~wa" със сигурност не sвънка като "ваташи~ва". "латаши~ла" - това е много по-близо до истината.

Има ли смислова разлика между следните изречения и ако има, каква е? "Моля те, дръж тези думи скрити в сърцето си." (книжно) "Моля те, дръж тези думи да са ти скрити в сърцето." Второто изречение е в повелително и в подчинително накл. А първото?

Според съвременните правила, няма(ло) никакъв проблем едно причестие да се ползва като прилагателно. Но на практика има голям проблем. Проблема е, че причестията в съвременния български език (доколкото ги има) са много компрометирани и показват явна склонност да се изясняват или като прилагателни, или като глаголи. Ето един пример с мин. св. деят. пр. ("еловото"), който според книжните правила е напълно правилен: "Там имаше едни накапали круши." На причестието "накапали", значи, граматиците му дават пълни права на прилагателно, щом като стои зад това, което определя. Но в действителност е много по-веримо да се чуят следните варианти: "Там имаше накапали |едни круши..." "Там имаше едни круши |накапали..." по-силно изясняване към глагол: "Имаше едни круши |там накапали..." и вече като чист глагол (с време): "Имаше едни круши, накапали бяха там". Любопитното тука е, че глагола се ползва в индикатив, въпреки че тоя, дето говори, не е длъжен да е бил свидетел на накапването на крушите, а само констатира факта. Значи причестието формално става глагол, но все пак си пази функциите на прилагателно. Иначе, ако имаше само глаголни функции, трябваше да е в преразказно наклонение (ако тоя, дето говори, не е бил свидетел на накапването на крушите): "Имаше едни круши, накапали били там". За стр. пр. пък работата е, че или се изясняват като прилагателни, или си стоят като причестия, но само в стр. залог. - т.е. като глаголи, само че в пасивна конструкция. Примерно: "Тая кърпа е шарена (т.е. боядисвана)." = "Тая кърпа са я шарили". Но в "шарена кърпа" "шарена" има (вече) само прилагателни функции. Общо взето, повечето стр. пр. си имат отговарящо прилагателно и между тях се прави разлика. Тия "проблемните" са новообразувани, затова не е ясно рак ли са, щука ли са. Но ще им дойде времето и на тях (ако оцелят дотогава).

Ами недей, кой те кара? Е къде да ги търся тия думи сега?

Общият смисъл не се променя. Някакъв "ум" се е променил. Обаче в единия случай имаме мнение, а и в двете изречения никъде не се споменава за някакво мнение, което може да се е променило. За да го преведем като "промених мнението си", според мен би трябвало в оригинала да е например I changed my mind about... Иначе виси във въздуха. В другия превод пък имаме някакъв размисъл, а и в двете изречения не се казва да има размисъл, т.е. процес на мислене, а се съобщава само резултата. Т.е., с тоя превод си измисляме нещо, което в оригинала го няма, ако че като възможност съществува. Затова на мен лично нито един от преводите не ми харесва. В речниците e преведено "to change o.'s mind - променям решението си", но и тук невинаги може в изречението да се говори за някакво решение, което да се е променило.