Pluskvamperfekt

Ти си се объркал тука. Виж първия пост.

Хехехе. Низар от Йордания сам, без да знае, ти показва, че това правило е изкуствено и ненужно. Аферим!

Сериозно ли?! Аз съм чувал селяни, но за граждани не помня. Както и да е, важното е най-напред да се разбере и приеме, че това не е никаква грешка, правена от претъщаване, свърхградско и не знам още какви измишльотини. А какво може да е, ако не е грешка, чакам историка да каже.

Попитай си вътрешния глас.

На мен това "Иван, който го удариха с бухалка" ми звучи безсмислено... Правилното е "Иван, дето го удариха с бухалка". Ето пример за разликата в употребата на "който" и "дето": Оня, който пристигне пръв, ще получи мъзда. Оня, дето пристигна пръв, получи мъзда. Сигурно схващате каква е разликата. В моя роден език няма такова граматично правило. На който родния му език е книжовния, да си го почита - това си е негова работа и има пълно право на това. Но да не прави глупи забележки на тия, на които не им е.

Па ако "пазя" е от "пазва", що "вардя" да не е от "гърда"?

Двете имат различно значение.

А какъв е тогава произхода на частицата "ле"? 5/8 Ти легà ли, либе ле, заспивà ли, (2) сѫнувà ли, либе ле, дор два съня, сън за мене, либе ле, сън за тебе. Че станахме, либе ле, два гѫлѫба, (2) два гѫлѫба, либе ле, два гривека.(2) И литнàхме, либе ле, нависоко, (2) нависоко, либе ле, надалеко. (2) Че кацнàхме, либе ле, в бяло грозде, (2) в бяло грозде, либе ле, вито грозде. (2) Отде сѫ зе, либе ле, пуста змиїа, (2) гръмна пушка, либе ле, уплаши ни. (2)

Никаква идея. Просто тая дума в моя тълковен речник е записана с руски произход.

Па що? На мен по ми харесват гръчките и турските. Бе то и много думи преди са се смятали за неразделна част от българския, па сега само за украса ги ползват. Какво искаш да кажеш с това?

Май не си ме разбрал. Не питам "отде" в смисъл "от кое място", а в смисъл на как, по какви причини. От кое място в развитието на езика, ако щеш.

Гледах, гледах и не намерих такава тема. Може и да съм сляп. Айде да почнем с две думички, а после ще прибавяме и още. 1.Значка 2.Старая се (пфу) Давайте предложения.

Това е. Ама отде се появила тая форма като "я няма грешката от престараване, поради хиперурбанизъм." А условното наклонение, използвано за учтива подкана? Почти съм сигурен, че го няма в нито един диалект, значи остава да е от чуждо влияние. Добре, още един въпрос: има ли връзка между някои глаголи с предстовка "по", където тя придава значение, че глаголът се върши известно време или отвреме на време, които също изискват "в", ако че я нямат в основната си форма, и "грешното" "в", както и с формата за учтива подкана, която, очевидно под чуждо влияние, ние изразяваме с условно наклонение? Примерни такива глаголи: поядвам(ям) попийвам(пия) пое*вам(...) позакърпвам(кърпя) повалвам(валя) покарвам(карам) поимвам(имам) .... Ето пример за изречение с последния глагол: "Имаше ли мушички вчера? - По(по)имваше"

Eвала!!! Ашколсун!!! Аферим!!! Как да си го не пазим члена сега, а?!

Аха - значи добавеното "В" има някаква въшна, да я речем, прилика с някои глаголи от несвършен вид. А глагола "организирам" от свършен или от несвършен вид е? "Стартирам"? Ако не се лъжа в разни стари автори съм срещал глаголи като "ядвам", "пийвам" и т.н. Ядваш ли мръвка? Пийваш ли винце? Това пък откъде идва и какъв му е смисъла, ако го има?

Много просто - защото смлЯни звучи гнусно. Също както и обЯсни, както и руското "славЯни" (словѢне по староблъгарски) Как можело да се обЕсни на децата - ми не може. Трябва да им се говори по правилния, речи го-благозвучния начин и те ще възприемта сами.

И защо точно това да е "хиперурбанизъм, хиперкоректност, престараване"? Кък (за) какво е тая коректност, това "престараване"?

Българската дума е "речи го". Словене, рекше блъгаре Словене, речи го блъгаре

Даде само за вторите (със словореда). За в-тата никакви отговори не видях.

Нещо ти куца логиката. Каква по-голяма граница за развитието на езика от граматичните/правописни/правоговорни правила?

И какво излиза сега - че се дразниш какво други хора не искат да поставят граници на техния си свят или що?

Не думай. Казват, че повторението било майка на знанието, затова да повторя: Дали е въпрос или що - ти ще кажеш, но аз имах предвид това: Освен да се побъркваш, не ти ли идва и да се поразмислиш отде идват тия т.нар. "грешки"? Само това? И няма друга причина?

Че го пазят- със сигурност. Ама как го развиват?

Отде идват тия грешки, можеш ли да кажеш?

Сериозно? И какъв е извода? А ако някой път се произнасят "правилно" а друг път "грешно", пак ли би помисли, че е ненужно? И изобщо, ще ли би помислил по тоя въпрос или се едно ще ти се върти в главата?