Атила Дуло

С какого перепуга? Это не касает "мойта". Я чурка...))))))), не "татар".......

"Язык Русских, Поляков, Чехов (Воеmorum) и Славян один и тот же с языком Вандалов, отряд которых всех вместе был с Гуннами, а теперь по большей части с Татарами..." (Карпини-Рубрук, с. 101). Rubruk е дал тука място за всякакви тълкования...

Този пост на ник1 е в явно противоречие с първият му пост. Естествено, кой ще си губи времето с тези изяснени фантасмагории...)))

Мдааа, ДНК не врет...))))))))))

Приколы здесь: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7915&page=5#entry291297

http://www.imena.org/fam_rturk.html http://books.google.bg/books/about/%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D1%84%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B8_%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BA%D1%81.html?id=eC_TAAAAMAAJ&redir_esc=y В этом плане большой интерес представляют работы, рассказывающие о русско-татарских генеалогических связях, родословной многих видных русских ученых, писателей, крупных военачальников, даже царях и царевнах татарского происхождения. Еще в изданном в 1891 году энциклопедическом словаре Брокгауза и Эфрона было отмечено, что «на государственный, общественный и семейный быт русского народа татары оказывали огромное влияние». О русском царе, татарине Борисе Годунове упоминал еще К. Маркс в первом томе своего «Капитала» (он происходил от принявшего в XVI веке крещение и поселившегося на Руси татарского мурзы Чета). Один из первых общественников, затронувших проблемы смешения русских с другими народами, Е.П. Карнович в конце XIX столетия отметил значительный тюркский слой в русских фамилиях. «Князей из татар вообще, - писал он, - у нас было и есть такое множество, что и ныне в простом русском народе каждого татарина называют князем». В работе Н. Баскакова «Русские фамилии тюркского происхождения» (1979 г.), «Бархатной книге» Бантыш-Каминского, «Российской Вифлиофике», «Арабских историях» М. Каратаева, в изданной в 1971 году в Аргентине книге А. Халикова «500 русских фамилий булгаро-татарского происхождения» и других приводится множество княжеских, боярских, графских, древних дворянских родов, ведущих свое начало от татарских предков. Тюркизмы в русском языке — слова, заимствованные из тюркских языков в русский, древнерусский и праславянский языки в разные исторические периоды. Через посредство тюркских языков в русский (как и в западноевропейские языки) попали также и слова арабского и персидского происхождения, имеющие поэтому лингвистический статус тюркизмов(например, хозяин или заимствованные из западноевропейских языков диван, киоск, халва). Тюркизмами называются также слова тюркского происхождения независимо от языка-посредника. Основная масса заимствований приходится на период XVI—XVII веков. http://www.kyrgyznews.com/news.php?readmore=1883 Наиболее ярким примером в этой связи являются люстрации Черкасского и Каневского замков от 1552 г., упоминающие таких мещан и замковых слуг как Конашко, Куян, Кубеча, Иван Балхожа, Гусейм, Бахта Розмечич, Кудаш, Мехед, Ширай Козак, Ширай Кушнер, Иван Махмедер, Ермак Севрюк, Малик Баша, Солтан Черемишеник, Конашко Скрыплыца, Чуваш Черемишенин, Есеняк Чемерешенин, Мышко Теребердеевич, Толук Колодезский, Ермак Воскобойник, Ходыка Кобыйзевич, Черкас, Хвыца Кобызевич, Яцко Ширипин, Семен Конашкович, Богдан Моликович, Шавулин дом, Нагасаев дом, Охмат Севрук, Тумашков дом, Ельбеев дом, Карой Севрук, Павел Балыка, Иван Кончакович, Степан Кончакович, Каленик Мехедович. Согласно подсчетам исследователя А.Н. Гаркавца в реестрах Запорожского войска XVI – XVII вв. насчитывается около 3000 фамилий тюркского происхождения...!!! ))) Таааак, "днiпровец" или "ордiнец", "козак" или "татарин" (или черкез)?? :)

Понякога даже скити и сармати се смесват с траки и германи. http://penelope.uchi...e_Elder/4*.html В предния пост линка абсорбираше цитата... http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=114#entry291185

А в каком веке русские стали славянами - 15 век, 18 век??? Берите любой тел. указатель и посмотрите на фамилии... )))

Мамма мия...)))))))))))))))))))) Огромная проблема возникает для России и в самоидентификации себя как якобы «славян», ибо генетически русский народ к славянам никакого отношения не имеет. В мифе о «славянских корнях русских» учеными России поставлена жирная точка: ничего от славян в русских нет. Есть только околославянский русский язык, но и в нем 60-70% неславянской лексики, поэтому русский человек не способен понимать языки славян, хотя настоящий славянин понимает из-за схожести славянский языков – любой (кроме русского). Результаты анализа митохондриальной ДНК показали, что еще одна ближайшая родня русских, кроме финнов Финляндии, – это татары: русские от татар находятся на том же генетическом расстоянии в 30 условных единиц, которые отделяют их от финнов. Не менее сенсационным оказались и данные по Украине. Оказалось, что генетически население Восточной Украины – это финно-угры: восточные украинцы практически ничем не отличаются от русских, коми, мордвы, марийцев. Это один финский народ, некогда имевший и свой общий финский язык. А вот с украинцами Западной Украины все оказалось еще неожиданнее. Это вовсе не славяне, как и не «руссофинны» России и Восточной Украины, а совершенно иной этнос: между украинцами из Львова и татарами генетическое расстояние составляет всего 10 единиц... http://www.gumilev-c...-nacionalnosti/

Имам проблем с линка за "Естествената история" : http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/4*.html В предния пост абсорбираше текста... Бройте това през един пост назад. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=114#entry291185 Извинете.

Все пак да послушаме мъдрите учени съвременици: 80 Ab eo in plenum quidem omnes Scytharum sunt gentes, varie tamen litori adposita tenuere, alias Getae, Daci Romanis dicti, alias Sarmatae, Graecis Sauromatae, eorumque Hamaxobii aut Aorsi, alias Scythae degeneres et a servis orti aut Trogodytae, mox Alani et Rhoxolani; superiora autem inter Danuvium et Hercynium saltum usque ad Pannonica hiberna Carnunti Germanorumque ibi confinium, campos et plana Iazyges Sarmatae, montes vero et saltus pulsi ab iis Daci ad Pathissum amnem, 81 a Maro, sive Duria est a Suebis regnoque Vanniano dirimens eos, aversa Basternae tenent aliique inde Germani. Agrippa totum eum tractum ab Histro ad oceanum bis ad decies centenum milium passuum in longitudinem, quattuor milibus minus CCCC in latitudinem, ad flumen Vistlam a desertis Sarmatiae prodidit. Scytharum nomen usquequaque transiit in Sarmatas atque Germanos. nec aliis prisca illa duravit appellatio quam qui extremi gentium harum, ignoti prope ceteris mortalibus, degunt. Почетете и следващите... Има какво.

Mirabilis omnia sua mirantibus...

А мейкбулгаропущуните - спамоезичните? ))) Съвременните тюрки са тюркоезичните, но за 7 век имаме съвсем друго условно значение на термина. След ваденето от контекста, следва омесване на хронилогия, епохи, география, понятия и термини - любимата (комай единствена) методология на политикоменталните лаици - алтернативчици.

Нещо различно питаше, ваша милост: makebulgar, on 06 Nov 2013 - 20:37, said: И моя отговор: Атила Дуло, on 06 Nov 2013 - 21:08, said: Питай археолозите... --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Пример за поредното вадене от контекста. Вече и Стефан ме громи ))). А аз сестра нямам )))))). В този форум, колкото си по - обективен, усърден и честен, повече те плюят...? )))

И как ще ги отделиш? Дай пример за "иранизми", без аналог в други славянски и/или ИЕ езици. Да не са колкото "тюркизмите"?! ... И на теб : "Ти же себя підманул, підвел? Доста с тая "алтернативна/онлайнречникопреводаческа" лингвистика, етимология и ойкология."

Тук е и разковничето: "хипотетичните прабългарски". А славянизацията нито е хипотетична, нито е от 9 век. Титлите ще да са били твърде много ( с разнообразен произход), военно-политическата организация не се заменя революционно (като религиозната), за да изисква цялостна замяна. Титлите са си титли...колко пъти си се замислял какво е доцент, капитан, министър, даскал или протойерей? За календара - след 45 години в България (при това в силноинформационна среда!) от някои, все още се празнуват православните празници и/или по стар стил. Питай археолозите... Келто-римо-италианското "река Тичино" е по - близко до българския топоним, но е ИЕ паралел. Ако имаш указите за преименуването на реката от "унгарците" Алмуш или Арпад" , дай линк да ги погледна... Но с това, едва ли ще ме убедите, че Тича е евенско-чувашки "прабългаризъм" в маджарския... Ео, в давньо римських джерелах Тиса відома під назвами Tissus, Tisa, Pathissus. После дошли "прабългарите" и променили акцента?!...))))) Ти же себя підманул, підвел? Доста с тая "алтернативна/онлайнречникопреводаческа" лингвистика, етимология и ойкология.

Нещо за гагаузите пише ли?

Россия - самая правовая страна мире... Наша Раша!!! http://onlinemoviex.ru/nasha-rasha-1-2-3-4-5-sezony

Не може тъй - всички "под ножа". Малко обективност и без крайности...малко диахронизъм, малко интердисциплинарна колегиалност, без политика, менталност и фобии и ще се оправим за 8-900 дни . Колкото до Преславския двор, към 10 век ще да са наблягали на старобългарския език. Но и към 9 век словенизацията ще да е била голяма. Както се вижда, много "прабългаризми" са си нормални ИЕ думи, разпространени в славянска среда. Дошлите дори от Аварско "прабългари" ще да са били повече славянизирани и ромеизирани, отколкото псевдоаваротюркизирани. В същото време не бива да ни плаши, че е имало тюрки, метиси или не (и мулати е имало ), тюркизирани или не, в елита или народа на ПБЦ. Така или иначе, на Балканите идват като индоевропеизирани, кавказирани, угрофинизирани, поликултурни и полирелигиозни. Това е символиката на сказанието с многото пръчки (стрели) - много(образие)то е сила. Абсолитизирането на сарматизма и/или иранизма (арийството) също е "ходене по тънък лед". Смешното в случая е, че и тая мода пак идва от "големия брат". А там винаги деленето е "по братски" - никога "по равно"! ))))))

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=99#entry290532 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=99#entry290546 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13820&page=100#entry290557 Перкюнас, хей тука много хубаво го рекъл: "тувински хеп 1) “одежда”; ак хеп “бельё”; (АД: да палудейш, тели гиби))) такива вицове знам за тувинци с/и бельо ) 2) “обмундирование, форма”; спорт хеви “спортивная форма"; 3) тех. “форма, шаблон”; ок хеви “форма для отливки охотничьих пуль”; бир хепке куткан ышкаш“точная копия, вылитый, очень похожий (букв, как будто отлитый в одной форме)”... те това последното е причината, защото от корена за форма, калъп, се е отишло към еднаквост (гиби). Обаче някак не ми се вярва идолите и коумирите да са били как будто отлитый в одной форме. Пак да повторя: аз съм горд европеиден (и монголоидност да имах - все тая ) съвременен тюрк и без речници ще "усетя", когато работата е кьопек гиби (като кучето... ). Не знам...но търсете допирната точка на тюркските с ИЕ в случая с капь, само при шапките, връхните дрехи и забрадките, евентуално при портите и шатрите ... Може и от ногайския върбишки говор....))) Това на шега. Приемам извиненията. Куманско, гагаузко, османско - все къснотюркско някакво, пък и с китайски корен да е... Но не е "прабългарско", както се мъчат да го изкарат някои... Не мислете, че всичкото куманин говорило на кипчакски, оти Кодекс куманикус не стига (ако сте го чели де), а и част от караимите, кримчаните и урумите ще се обидят. Каква извадка? 8 часа се дичиних по това ))))))))) Но грипа е виновен... Ако, както мисля корена "Кам" е от дртюрк. "Qam", преход няма да има. Колкото до гагаузкия...пак сте в голема грешка ))) http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15819&hl= http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=381&view=getlastpost

Славянско си е името на река Тича (етимологичния анализ мисля е излишен, тъй като всеки съвременен славяноезичен българин (надявам се Перкунас е такъв)сам може да се сети накъде "тича", река Тича тека, старобълг. текль - смола, теч, тешти, течеши, течение, тыкати и т.д. до тъча -ia за дъжд и порой ), споменато още през 822 г. в Чепеларскиянадпис в гръцката му транскрипция Τουτζα (V. Beševliev, Die Protobulgarischen Inschriften, № 56, c. 260.). В преписката на Тодор Доксов от 907 г. към Словата на Атанасий Александрийски ние го срещаме вече в славянска транскрипция като Тича (Срв. съответния текст на преписката в изданието на А. Vaillant. Discours contre les Ariens de Saint Athanase, Sofia, 1954, c. 7. За името „Тича” ср. И. Дуриданов, Южнославянските речни названия и тяхното значение за славянския топонимичен атлас, Славянска филология, V, София, 1963, с. 195.). Славянското име Дичина (на гръцки Διτζίνα) е носела през разглеждания период днешната р. Луда Камчия. Името Διτζίνα се среща за пръв път в съчинението на византийския император Константин VII Багренородни „За управлението на империята” (глава „За русите, които пристигат с еднодръвки от Рус в Цариград”, той посочва, че част от маршрута на русите минава през България. Описанието е следното: „...те [русите с еднодръвките] се отправят към река Днестър и намирайки там подслон, отново си почиват. Когато настъпи благоприятно време, отпътувайки, след няколко дни пристигат до реката, наречена Аспрос. [Всъщност става дума за един от ръкавите на Днепър, наречен днес Цариградско устие, а в миналото - Бяла река]. И почивайки си по същия начин и там, отново се отправят на път и пристигат в Селина, така наречения ръкав на река Дунав. Докато не минат река Селина, печенегите ги преследват. И ако, както това често става, морето изхвърли лодка на брега, всичките останали спират, за да се противопоставят задружно на печенегите. От Селина нататък, те не се страхуват от никого, но като стъпят в земята на България, влизат в устието на Дунав. От Дунав те пристигат в Конопа, а от Конопа - в Констанция... до река Варна, и от Варна отиват до река Дичина. Всичко това се отнася към земята на България.” (http://oldru.narod.r.../kb_imp1.htm#09) от средата на X в., но трябва да сепредположи, че то има по-ранен произход и сигурно е било вече в употреба още през предишното столетие. Имената във втората част на горния откъс са: Селина - северният ръкав Сулина на делтата на река Дунав, Конопа - селище на южния ръкав на същата река, Констанция - град Констанца в Румъния, река Варна - река Провадийска, река Дичина - река Камчия. Като потвърждение на гледната точка за славянския произход на думата (Дичина) могат да бъдат посочени, и други имена на селища и реки в Сърбия, България, Украйна, образувани с една и съща наставка -ина, например: Пустина, Добриловина, Влаховина, Дичина (Шумадия — область в центре Сербии (ее естественные границы — реки Сава и Дунай на севере, Велика-Морава на востоке, Западна-Морава на юге и Колубара, Лига и Дичина на западе http://geoid.ru/post/6826/), Чехотина, Ковинa, Котловина и т.д.. Сведения о Дичине содержатся в русских летописях: "Посла Ростиславъ ис Киева Гюргя Нестеровича и Якуна в насадехъ на Берладники. иже бяхуть Олешье взяли и постигше я оу Дциня избиша я и полонъ взяша.." (ПСРЛ 1962: II, 505). Данное известие любопытно тем, что в нем упомянуты берладники без связи с Иваном Берладником. Также важно упоминание о нижнедунайском городе Дичине, которое может способствовать выяснению локализации Берлади. Последнее известие летописей об Иване Берладнике рассказывает о его трагической гибели в 1162 г. в греческой Солуни от яда (ПСРЛ 1962: II, 514). Коренът на река Тичино ( http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE ), "Тек", идва от kелтски, което от своя страна идва от санскрит "Так", което има смисъла на ход, движение, подтик към движение, давай, работи, бягай, тичай (итал.muoversi, andare, correre, eseguire) : което е и свойствено качеството на природните води(текат ли, течат . Думата беше романизирана в Ticinus и става част от латинския език. Това само доказва ИЕ произход на топонима Тича и близостта на тези родствени езици! Ако пък корена и/или топонима е достигнал до старобългарския през готско посредничество, то можем да предположим, че имаме семантична промяна от "тич" в "дич", защото германските беззвучни преградни съгласни се явяват рефлекс на индоевропейските звучни преградни съгласни: германски: / P /, / Т /, / К / В готски twai, в съвременните герм. езици two индоевропейски: / B /, / D /, / G / lat.duo, руски двa, бълг. две ... Дичина произлиза от "дичь" - дикий, родств. укр. ди́кий, белор. дзíкi, польск. dziki, в.-луж. dźiki, болг. дивеч. Родственно болг. див; удивителен; старобол. диво (чудо), дивити(учудвам) и т.д.(да знаете вече, че "дивно чудо" и "див порой(тьъчиа)" е тавтология ). Ср.: лит. dỹkas «вольный, незанятый, праздный», латышск. dīks «пустой, праздный». Время возникновения понятия ДИЧЬ в русском языке 12-13 век (Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.) / АН СССР. Институт русского языка. — М.: Русский язык. Р. И. Аванесов. 1988. "О преславное чю(д). величавыи разумъ. погубляють днь(с). и рыдають всячьскаа лукаваа воиньства. видеще ветве секуща все ДИЧИНОЮ. Мин Пр XIII–XIV, 67. ...на обеде же… брашьно много и || различьно. тетеры. гоуси. жеравие. рыбі. голоуби. коури. зааци. елени. вепреве. ДИЧИНА. СбТр ХІI/ХІІІ, 3 об.–4". Дичь Значение: - животные, на которых осуществляется охота; - то же, что чушь; нечто крайне несуразное, бредовое (пример 1875, Достоевский); - редкое, то же, что глушь; дикая, неосвоенная местность. Слово в значениях указанных выше существует только в русском языке (поиск по словарям результата не дал), в ряде славянских языков термин ДИЧЬ, ДИЧИНА имеет значение – ИГРА. Изводи: 1. Река Тича за да е "прабългарски" топоним, значи прбг. език е бил към 9 век оиндоевропейчен. Камчи(я) може да е почти буквален късен тюркски превод (и заради т.2 долу) на Тича. Ako някой знае от кога е топонима документиран, ще съм прецизен. Иначе само догатки... 2. Река Дичина означава, дива, буйна, игрива река. Същото, каквото и река Дели Камчи(я) - дива, буина. Неправилно преведено от балкански гагаузки (ISO 639 - 3 bgx) на Луда Камчия, каkто и Дели Орман - Лудогорие (но това е друга тема ). Явно винаги е имало хора, които вярват само на авторитети (те пък не са слънце...) или познават езиците само по речници...

Славянско си е името на река Тича (етимологичния анализ мисля е излишен, тъй като всеки съвременен славяноезичен българин (надявам се Перкунас е такъв), и сами можете да се сетите накъде "тича", река Тича тека, старобълг. текль - смола, теч, тешти, течеши, течение, тыкати и т.д. до тъча -ia за дъжд и порой ), споменато още през 822 г. в Чепеларскиянадпис в гръцката му транскрипция Τουτζα (V. Beševliev, Die Protobulgarischen Inschriften, № 56, c. 260.). В преписката на Тодор Доксов от 907 г. към Словата на Атанасий Александрийски ние го срещаме вече в славянска транскрипция като Тича (Срв. съответния текст на преписката в изданието на А. Vaillant. Discours contre les Ariens de Saint Athanase, Sofia, 1954, c. 7. За името „Тича” ср. И. Дуриданов, Южнославянските речни названия и тяхното значение за славянския топонимичен атлас, Славянска филология, V, София, 1963, с. 195.). Славянското име Дичина (на гръцки Διτζίνα) е носела през разглеждания период днешната р. Луда Камчия. Името Διτζίνα се среща за пръв път в съчинението на византийския император Константин VII Багренородни „За управлението на империята” (глава „За русите, които пристигат с еднодръвки от Рус в Цариград”, той посочва, че част от маршрута на русите минава през България. Описанието е следното: „...те [русите с еднодръвките] се отправят към река Днестър и намирайки там подслон, отново си почиват. Когато настъпи благоприятно време, отпътувайки, след няколко дни пристигат до реката, наречена Аспрос. [Всъщност става дума за един от ръкавите на Днепър, наречен днес Цариградско устие, а в миналото - Бяла река]. И почивайки си по същия начин и там, отново се отправят на път и пристигат в Селина, така наречения ръкав на река Дунав. Докато не минат река Селина, печенегите ги преследват. И ако, както това често става, морето изхвърли лодка на брега, всичките останали спират, за да се противопоставят задружно на печенегите. От Селина нататък, те не се страхуват от никого, но като стъпят в земята на България, влизат в устието на Дунав. От Дунав те пристигат в Конопа, а от Конопа - в Констанция... до река Варна, и от Варна отиват до река Дичина. Всичко това се отнася към земята на България.” (http://oldru.narod.r.../kb_imp1.htm#09) от средата на X в., но трябва да сепредположи, че то има по-ранен произход и сигурно е било вече в употреба още през предишното столетие. Имената във втората част на горния откъс са: Селина - северният ръкав Сулина на делтата на река Дунав, Конопа - селище на южния ръкав на същата река, Констанция - град Констанца в Румъния, река Варна - река Провадийска, река Дичина - река Камчия. Като потвърждение на гледната точка за славянския произход на думата (Дичина) могат да бъдат посочени, и други имена на селища и реки в Сърбия, България, Украйна, образувани с една и съща наставка -ина, например: Пустина, Добриловина, Влаховина, Дичина (Шумадия — область в центре Сербии (ее естественные границы — реки Сава и Дунай на севере, Велика-Морава на востоке, Западна-Морава на юге и Колубара, Лига и Дичина на западе http://geoid.ru/post/6826/), Чехотина, Ковинa, Котловина и т.д.. Сведения о Дичине содержатся в русских летописях: "Посла Ростиславъ ис Киева Гюргя Нестеровича и Якуна в насадехъ на Берладники. иже бяхуть Олешье взяли и постигше я оу Дциня избиша я и полонъ взяша.." (ПСРЛ 1962: II, 505). Данное известие любопытно тем, что в нем упомянуты берладники без связи с Иваном Берладником. Также важно упоминание о нижнедунайском городе Дичине, которое может способствовать выяснению локализации Берлади. Последнее известие летописей об Иване Берладнике рассказывает о его трагической гибели в 1162 г. в греческой Солуни от яда (ПСРЛ 1962: II, 514). Коренът на река Тичино ( http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE ), "Тек", идва от kелтски, което от своя страна идва от санскрит "Так", което има смисъла на ход, движение, подтик към движение, давай, работи, бягай, тичай (итал.muoversi, andare, correre, eseguire) : което е и свойствено качеството на природните води(текат ли, течат . Думата беше романизирана в Ticinus и става част от латинския език. Това само доказва ИЕ произход на топонима Тича и близостта на тези родствени езици! Ако пък корена е достигнал до старобългарския през готско посредничество, то можем да предположим, че имаме семантична Германските беззвучни преградни съгласни се явяват рефлекс на индоевропейските звучни преградни съгласни: германски: / P /, / Т /, / К / В готски twai, в съвременните герм. езици two индоевропейски: / B /, / D /, / G / lat.duo, руски двa, бълг. две Дичина произлиза от "дичь" - дикий, родств. укр. ди́кий, белор. дзíкi, польск. dziki, в.-луж. dźiki, болг. дивеч. Родственно болг. див; диви; старобол. диво (чудо), дивити(учудвам) и т.д.(да знаете, че дивно чудо е тафтология ). Ср.: лит. dỹkas «вольный, незанятый, праздный», латышск. dīks «пустой, праздный». Время возникновения понятия ДИЧЬ в русском языке 12-13 век (Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.) / АН СССР. Институт русского языка. — М.: Русский язык. Р. И. Аванесов. 1988. "О преславное чю(д). величавыи разумъ. погубляють днь(с). и рыдають всячьскаа лукаваа воиньства. видеще ветве секуща все ДИЧИНОЮ. Мин Пр XIII–XIV, 67. ...на обеде же… брашьно много и || различьно. тетеры. гоуси. жеравие. рыбі. голоуби. коури. зааци. елени. вепреве. ДИЧИНА. СбТр ХІI/ХІІІ, 3 об.–4". Дичь Значение: - животные, на которых осуществляется охота; - то же, что чушь; нечто крайне несуразное, бредовое (пример 1875, Достоевский); - редкое, то же, что глушь; дикая, неосвоенная местность. Слово в значениях указанных выше существует только в русском языке (поиск по словарям результата не дал), в ряде славянских языков термин ДИЧЬ, ДИЧИНА имеет значение – ИГРА. Изводи: 1. Тича възниква като топоним със значение на движение

Истината е тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7915&page=4#entry291001

А това: "Ст.Младенов обяснява Камчия с угрофин. *kam - река. (В.Георгиев. Въпр.на бълг.ономастика,стр.32) В.Георгиев твърди, че по време на ПБЦ, в устието на Камчия имало селище Камъч..." не е източник, ако не сте наясно: "Запазен паметник или документ, който дава сведения за науката; извор."

Прав сте... ))))))) Разбрах, че питам за Камчия, защото не знам(от кога и източника), което Вашите академици са обяснили. Дайте цитат или линк за това, от кога и съгласно кой документ се появява топонима Камчия. Аз не робувам на авторитети, че академии много. Като имам първоисточника, ако съм подготвен, го анализирам сам. Току що, някакъв доцент твърди по БНТ, че траките с лазер са рязали тунели от Сакар, през Родопите до Дунав. С "твърди", уважаеми, нищо не се твърди... А Вие от А(кадемията)ОНСУ ли се научихте да не отговаряте на въпроси: "И кое, кога и според кой извор са се казвали Камчия паралелно на Тича? И не ми се карайте, а дайте линк или документ, че към 10 век имаме название Камчия. Апропо, покажете ми и моето твърдение, че смятам: "че Тича или Дичина се е наричала цяла Камчия с притоците и`"