Атила Дуло

P.S. Doc2.doc - това е за да не оспамиш тематa с мъдрости и църковноисторически спорове, кой архиепископ, кой патриарх, на кого и докъде... Повтарям, където пее български поп в гагаузко село до средата на 19 век, имаме "български гагаузи", а където гръцки - "гръцки гагаузи". Не може ли да са "български турцизирани езиково българи" и "гръцки турцизирани езиково българи"? Български българи, как ти звучи? Познай това от къде е и за какви 20 села м/у Варна и Кюстенджа иде реч: "Чл. 10. Духовният окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската,Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската,Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), ..."

ще те почвам по-детайлно...)))) Щото обяснението за гагаузите, че това са хора, дето са си променили езика заедно с етнонима е доста смущаващо. И отделно неубедително според науката... Например Скилица казва, че през 1064 г. 600 000 узи пресичат Дунава и се установяват в Делиормана (Йоан Зонара пише, че са 60 000, ама то и това не е малко за тогава, а Зонара и другаде числа на око "преправя"). Преди тях 1048-9 година 800000 печенеги нападат Византия (Йоан Скилица), като се установяват трайно по българските земи и по-точно в СИБ. Съвместни печенежко-узки нападения има и през 1122 г., а междувременно и куманите трайно навлизат по земите ни. Тия масови преселения определено имат последствия за демографския профил на българите, независимо че бавно и мъчително византийците в крайна сметка надделяват. Материални и културни артефакти от тия народи има доста, както и множество свидетелства за печенеги, узи и кумани столетия след това. Езиковите остатъци в наименованията на села и градове са само потвърждение за големите промени по онова време. Според мен има и пряка връзка с имащото голяма независимост Добруджанско деспотство. То, в края на краищата, се намира точно на териториите, където е имало що-годе хомогенна тюркска маса. Първоначално тия "скитски" народи (според източниците) са се настанили около Силистра. Обаче това е била доста важна за визнатийците крепост и те са направили всичко възможно да си я върнат. Така "скитските народи" е трябвало да бягат обратно към Дон и Днестър или да се разпръснат из Лудогорието. В някои случаи византийците са ги разселвали и по други части на България /Софийското поле, Битоля, Одрин/, но центърът е все пак там - на североизток. Все места, къде ще видим, че има гагаузоговорящи. Това се потвърждава и от археология и от топонимия. И все пак да те питам - би ли могло да останат без следи тия огромни за времето си преселения на тюркскоезични племена? Къде е описан етническия състав на Добруджанското десподство? Doc2.doc В Тракия - МАСОВО приемане на исляма??? Сведения? Католиците на латински ли си говорят дома или на павликянски? Тези ти доводи, по-скоро са си против твоите пристрастия, както се обосновах в по-горен пост. Но все пак да попитам: кога, от къде и колко мюсюлмани масово се заселиха в СИБ? Тюркоезични ли са? Ако пък приръста е предимно от ислямизирани местни, кой ги турцизира езиково? Кое е носело повече облаги: да си мюсюлманин или да знаеш езика на околните? А той пък езика на околните е много далеч от езика на грамотните!!! Все за нещо не си объркан . Но както знаем изключенията... Например произхода на делиорманските и добруджанските(в т.ч. в Северна Добруджа) турци? И майчин ли им е "майчиният език", който учат с прекъсвания от 60-70 години? http://www.ethnologue.com/language/bgx Какво значение има? Най - правилно е да приемеш, че съм 50:50. Макар да имам прадядо и "сургуч", което води към Турция и Гърция, но там не съм живял. Само косвено имам наблюдения.

Тъй като държавата бил покорена, църквата не могла да запази патриаршеското си достойнство. Така през 1019г. била образувана Охридската архиепископия с архиерей българин, Йоан от Дебър. Останалите епископи били гърци, а официален църковен език става гръцкият. Охридската архиепископия не обхваща всички диоцези на Търновската патриаршия. Диоцезът на архиспископията обхващал почти изцяло държавната територия на Охридското царство, в което влизали 31 епархии. Новата Охридска архиепископия има специален статут, нейният архиепископ се избира от императора, а не от Константинополската патриаршия. Това се прави от една страна, за да се интегрират българите по – лесно в състава на империята, а от друга страна, за да не се засилва прекалено много властта на Константинополската патриаршия, с която понякога императорската власт има противоречия. Охридската архиепископия съществува до 1767г. През 1037г. на мястото на починалия охридски архиепископ, българинът Йоан Дебърски, начело на Охридската архиепископия е избран от императора гъркът Лъв, хартофилакс на “Св. София”. Всички последвали охридски архиепископи са гърци.

Ако излезеш извън Варна, наоколо има доста гагаузки села и много малко от "мнозинството". Във Варна, погледни сведенията, колко "чисти" гърци са живели в началото на 19 век и защо повечето дома са си говорели на "тюркче"? Имаме гърцизирани българи, вторично огагаузени? За циганите: до въпросния 19 век наистина са били малцинство, повечето не са водили оседнал начин на живот, не са (били) еднородни, не са даже цигани всички, които определяме като такива. Но, ако ги вземем за пример, защо имаме турски, български, сръбски, че и гагаузки цигани, а не нови названия(като при гагаузите)? За арменците вече писах, но ако искаш ми покажи СЕЛОТО с езиково турцизирани арменци, по възможност да е обкръжено "от масовото присъствие на мнозинство турци мюсюлмани в Източна България." Ако няма никакви/достатъчно българи ерлии(местни) в СИБ, защо Милетич открива, че имало доволно много до 19 век? При това добре ги е разграничил от новозаселените. Защо често има посочени българи и гагаузи ерлии в едно и също населено място? Ако погледнеш и турските данъчни регистри 16-19 век и ми докажеш, че имаме масово присъствие на ТУРЦИ в СИБ, ще получиш премията на няколко фондации от съседна нам страна. Но ще те разочаровам, ще намериш увеличение на мюсюлманите "на място", т.е. ислямизиране. Къде са тогава делиорманските и добруджанските "помаци" или "босняци"? Защо Евлия Челеби пише за "читаци"? Защо преди 115 години В. Мошков намира там "гаджали"? http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D1%8B Да си чувал за обезлюдяването, "обезбългаряването" на СИБ през 11-14 век? Да ти е идвало на ума, че тогава "Златна Добруджа" е повече безводна степ, отколкото сега? Да знаеш случайно, че горите не "полудяват", а подивяват и стават труднопроходими(Д(Т)ели орман)? Така, че направо двойка по история, география и тюркознание.

Доколкото ми е ясно повечето хора тук са запознати само със съвременното положение на нещата и то САМО в България. Затова да се върнем абстрактно 100 години назад. Най-малкото възникват следните въпроси: 1. Защо гагаузите не ги/се наричат българи или турци, а гагаузи? 2. А тезата за аналогията с турцизиране, румънизиране, сърбизиране, погърчване на групи с българско самосъзнание е точно толкова неуместна, колкото и за релефа. Там става дума за смяна на българско самосъзнание със самосъзнанието на вече съществуващи етноси - турци, румънци, сърби, гърци. Със кой етнос се идентифицират тогава българите попаднали в гагаузка среда? Ами с гагаузкия! Има такива единични случай, които потвъждават правилото. Съответно се среща и обратното. 3. Защо майчиният им език е гагаузки, а не български? Насила, или доброволно са го приели за роден език? Как и къде са го научили? 4. Защо майчиният език на българите - мюсюлмани е български, въпреки, че доста от тях твърдят категорично, че са турци? 5. Защо езиково турцизираните арменци и прочие, продължават да ги/се зоват арменци? Най много с добавка "турски" арменци. 6. Защо езиково турцизираните арменци са предимно градско население, а гагаузите живеят в предимно в села и то доста ИЗОЛИРАНО? 7. Защо според принадлежността към гръцка или българска епархия до края на 19 век съотвено се "гърцизират" или "българизират", дори по времето на Османското управление? Това е и тогавашното деление на "гръцки" и "български" гагаузи. Съответно в големите градове направо си стават гърци(Варна) или българи(Шумен, Добрич, Силистра). 8. Защо всички "отървали" се от "турското обкръжение" не се връщат към българския, а само тези попаднали в български училища и/или плътна езикова среда? 9. Защо според лингвистите гагаузкия се различава от турските карамански, османски и разпада им е (разграничаването) им не може да се отнесе по-късно от 1450 година?

In medias res!

Abussus abussum invocat...

Гледам и не вярвам на ушите си. Lupus fabula? ХОВРАТУ и ХОВРАТУ ПАТРИКИУ е на латински. Курт едва ли има нещо общо с вълци някакви. Ако има то името ще е някакво иранско изключение сред масива от латински имена. Персийската дума Горд, която значи нещо много близко до нашата дума Горд е късна латинска заемка в някои ирански езици от римското Гордий. По скоро е свързано с името на един христов мъченик - римския гражданин Гордий, който се родил в Кесария Кападокийска. Родителите му били християни и го възпитали в православната християнска вяра. Когато навършил пълнолетие и станал мъж, той бил взет на военна служба и поставен на длъжността стотник, тъй като превъзхождал мнозина и със здравината на тялото си, и със силата на своя дух. Римското горд пък може да е свързано с гръцкия мит за гордиевия възел и фригийския цар Горди(Gordius, Γόρδιος). Credo, quia absurdum.

Езика си давам, вяра не давам Искра Ценкова "...Колкото и еднакви или различни да са като генезис спрямо останалите българи, гагаузите си остават самобитен, колоритен и странен етнос, за който поради различни политически причини у нас се знае твърде малко. Те са единственият тюркоезичен народ, който изповядва православното християнство. Според едно от най-силно застъпените становища у нас, към което се придържат още Г. С. Раковски и проф. Любомир Милетич, гагаузите са българи, които насилствено се отказват от майчиния си език с цел да запазят вярата си - обратно на българомохамеданите, които приемат исляма, но пазят езика на предците си. Исторически съществуването им е документирано за пръв път в средата на ХVII век. За гагаузкото потекло съществуват твърде много версии, но според учените цялата истина може да излезе наяве едва след като се разсекретят архивите на Турция. Езикът им е близък до турския, но помежду си го наричат "гагаушки" или "тюркче", за да се различава от другия. Като православни християни никога не са носили фереджета и шалвари, а богослужението в църквите им се извършва на църковнославянски.... Според последното преброяване от 2001 г. българските гагаузи наброяват 540 души. Тази цифра не е точна заради българското самосъзнание на повечето от тях. По данни на Националния статистически институт през 1900 г. броят на гагаузите у нас е бил 5051 души, но по неофициални данни през 1970 г. в страната ни са живели около 40 хил. гагаузи. Населяват североизточната част на България най-вече в района на Балчик и Варна, но се срещат и в някои селища на юг от Стара планина. "При първото преброяване след демократичните промени се писах гагаузка. Но кметицата ме привика: Тодорке, ти пък каква гагаузка си, след като майка ти и баща ти са българи? Дай да станеш и ти българка, та да не объркаме статистиката. Така числото на гагаузите у нас намаля с още една бройка", разказва през смях учителката Тодорка Станчева, докато разглеждаме етнографската гагаузка сбирка в местното основно школо. На една от стените са закачени мъжките и женските носии - типичният за Източна България чернодрешки костюм и двупрестилченото женско облекло. Духовната култура на гагаузите също не се отличава от източнобългарските обичаи. Един и същ празничен календар, еднакви празнични ритуали, едно и също хоро. Само дето едно време на сватба българи и гагаузи играели две различни хора. Българите тропали в единия край на площада своето хорµ, а гагаузите играели в другия му край гагаузко хµро. Толкова не си имали вяра, че дори и в църквата по време на проповед заставали от двете страни на олтара. Гагаузка мома на българин не приставала. А сега така са се омешали помежду си, но пак спорят кой от кой е побългарин. ... Ангел Димов е твърде убеден, че гагаузите са първите българи, заселени тъдява още преди покръстването при цар Борис. Те приемат християнската вяра, но не дават езика си, затова и до днес продължават да говорят на тюркски. "Тръгнете по Черноморието на север и го заобиколете, ако знаете гагаузки, ще разберете всички и всички вас ще ви разберат", твърди Димов и като доказателство добавя, че на езиковедите тепърва ще им се отвори много работа, защото им предстои да доказват колко от гагаузките думи имат български корен и обратното. Ама какво всъщност означават тези наши въпроси и това ровене в специфичното гагаузко наследство? Дали не се опитваме да ги изкараме турци, поглежда ни все по-недоверчиво Димов. Толкова емисари бродят напоследък в региона и се опитват да заличат българското в гагаузите, като търсят етнографски, фолклорни и други различия..." http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=78&aid=2274 Това е доста опростенческо и наивно обяснение. Колкото и да е странно в Добруджа, през целия период на османското владичество остава българоезичен християнски анклав - силистренските гребенци. Много показателен пример - и те като гагаузите били плътно обкръжени от мюсюлманско туркоезично население, обаче за разлика от гагаузите не почват да говорят турски. А примерът е още по-показателен, като се има предвид, че гребенците са много по-малобройна група от гагаузите - само няколко села, за разлика от гагаузите, които били няколко десетки хиляди. Демек, ако схемата на възприемане на турския от българи - християни е реална, то именно гребенците би трябвало първи да се турцизират езиково. Разбира се примерът с гребенците може да се допълни с други такива български групи, в района, които живеели в плътно турско обкръжение като хърцоите и т.н. А на места българи и гагаузи са живеели заедно, както е в Провадийско. Тези факти показват, че тезата възприемането на турския език от някакво "славяногласно" не е нищо повече от наивен мит. Във връзка с тезите за възприемане на турския от българите в Добруджа, за което уж спомалагало и равниният характер, само да отбележа, че в Горнотракийската равнина също е толкова равна и толкова гъсто населена с тюркоезични, но тук малкото българи - християни са продължили да си говорят български по простата причина, че никой не им е "искал езика"...

Езика си давам, вяра не давам Искра Ценкова "...Колкото и еднакви или различни да са като генезис спрямо останалите българи, гагаузите си остават самобитен, колоритен и странен етнос, за който поради различни политически причини у нас се знае твърде малко. Те са единственият тюркоезичен народ, който изповядва православното християнство. Според едно от най-силно застъпените становища у нас, към което се придържат още Г. С. Раковски и проф. Любомир Милетич, гагаузите са българи, които насилствено се отказват от майчиния си език с цел да запазят вярата си - обратно на българомохамеданите, които приемат исляма, но пазят езика на предците си. Исторически съществуването им е документирано за пръв път в средата на ХVII век. За гагаузкото потекло съществуват твърде много версии, но според учените цялата истина може да излезе наяве едва след като се разсекретят архивите на Турция. Езикът им е близък до турския, но помежду си го наричат "гагаушки" или "тюркче", за да се различава от другия. Като православни християни никога не са носили фереджета и шалвари, а богослужението в църквите им се извършва на църковнославянски.... Според последното преброяване от 2001 г. българските гагаузи наброяват 540 души. Тази цифра не е точна заради българското самосъзнание на повечето от тях. По данни на Националния статистически институт през 1900 г. броят на гагаузите у нас е бил 5051 души, но по неофициални данни през 1970 г. в страната ни са живели около 40 хил. гагаузи. Населяват североизточната част на България най-вече в района на Балчик и Варна, но се срещат и в някои селища на юг от Стара планина. "При първото преброяване след демократичните промени се писах гагаузка. Но кметицата ме привика: Тодорке, ти пък каква гагаузка си, след като майка ти и баща ти са българи? Дай да станеш и ти българка, та да не объркаме статистиката. Така числото на гагаузите у нас намаля с още една бройка", разказва през смях учителката Тодорка Станчева, докато разглеждаме етнографската гагаузка сбирка в местното основно школо. На една от стените са закачени мъжките и женските носии - типичният за Източна България чернодрешки костюм и двупрестилченото женско облекло. Духовната култура на гагаузите също не се отличава от източнобългарските обичаи. Един и същ празничен календар, еднакви празнични ритуали, едно и също хоро. Само дето едно време на сватба българи и гагаузи играели две различни хора. Българите тропали в единия край на площада своето хорµ, а гагаузите играели в другия му край гагаузко хµро. Толкова не си имали вяра, че дори и в църквата по време на проповед заставали от двете страни на олтара. Гагаузка мома на българин не приставала. А сега така са се омешали помежду си, но пак спорят кой от кой е побългарин. ... Ангел Димов е твърде убеден, че гагаузите са първите българи, заселени тъдява още преди покръстването при цар Борис. Те приемат християнската вяра, но не дават езика си, затова и до днес продължават да говорят на тюркски. "Тръгнете по Черноморието на север и го заобиколете, ако знаете гагаузки, ще разберете всички и всички вас ще ви разберат", твърди Димов и като доказателство добавя, че на езиковедите тепърва ще им се отвори много работа, защото им предстои да доказват колко от гагаузките думи имат български корен и обратното. Ама какво всъщност означават тези наши въпроси и това ровене в специфичното гагаузко наследство? Дали не се опитваме да ги изкараме турци, поглежда ни все по-недоверчиво Димов. Толкова емисари бродят напоследък в региона и се опитват да заличат българското в гагаузите, като търсят етнографски, фолклорни и други различия..." http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=78&aid=2274 Това е доста опростенческо и наивно обяснение. Колкото и да е странно в Добруджа, през целия период на османското владичество остава българоезичен християнски анклав - силистренските гребенци. Много показателен пример - и те като гагаузите били плътно обкръжени от мюсюлманско туркоезично население, обаче за разлика от гагаузите не почват да говорят турски. А примерът е още по-показателен, като се има предвид, че гребенците са много по-малобройна група от гагаузите - само няколко села, за разлика от гагаузите, които били няколко десетки хиляди. Демек, ако схемата на възприемане на турския от българи - християни е реална, то именно гребенците би трябвало първи да се турцизират езиково. Разбира се примерът с гребенците може да се допълни с други такива български групи, в района, които живеели в плътно турско обкръжение като хърцоите и т.н. А на места българи и гагаузи са живеели заедно, както е в Провадийско. Тези факти показват, че тезата възприемането на турския език от някакво "славяногласно" не е нищо повече от наивен мит. Във връзка с тезите за възприемане на турския от българите в Добруджа, за което уж спомалагало и равниният характер, само да отбележа, че в Горнотракийската равнина също е толкова равна и толкова гъсто населена с тюркоезични, но тук малкото българи - християни са продължили да си говорят български по простата причина, че никой не им е "искал езика"...

И аз докато пишех поста, през цялото време си мислех за зелеви сарми и сарма кебап )))

За любителите и интересуващите се от гагаузите, качвам няколко песни: AY KIZIM.mp3 Gagauz-halk-turkleri-Track11.mp3 GirginaStoyanova_RUMINKAlive.mp3 Oglan Oglan Yalab k Coban_Maria KISA.mp3 PeTko&Mandjul_Gel_bana_gel.mp3

Ладно, осарматились . А если серьезно, нет никаких известных образцов. Вряд ли был на уровне "Codex Cumanicus". Но это все таки большая потеря, и было бы интересно посмотреть!

Последното е нонсенс. Ако не го разбираха, нямаше да ги има. Щеще да има бесарабски, руски, ЦА и прочие турци.

Разбрах сега какво искаше да кажеш, но все пак не търчи по клишето: "всички мюсюлмани са турци" и т.н. Носии, танци също са относителни работи. Kadinzha.mp3

Кардашим Булгар, я цитирай 2-3 български обичая усвоени от гагаузите, как се празнуват - еднакво ли? И от кога? Ако може да са по А. Манов или В. Мошков, че са най-задълбочени и отдалечени от съвременните пристрастия и политика. Валлаа, Валлаа! Башъна гирсин холлаа... Гарга съчтън аннъна, сени да чъърдъ бамаа.

Повечето май играят в различни отбори, но една игра: "В спора се ражда спама" или с други думи "оспами темата" и "омаскари идеята"... в случая на Южняка. Като гледам и той вдигна ръце от "собственото си дете". Последни римлянино, взимай пуканките и да се местим при бай Генадий ))) Last Besarab Terter Şişman Kantemir ) ...опа, обърках тюркореда - Темир кан

Посъкратих ти мнението, във вид удобен за логаритмуване. Останалото е за политика.бг ... А на Куртенков - браво. Но не трябва съвсем да отписваме ДНК-гинеалогията, само генефеновете трябва да обърнат фунията. Т.е. да не ползват интердисциплинарния модел от позиция на първа, главна и "крайна" инстанция и да не си налагат мнението извън своята тарелка... А като си тълкуват резултатите, да не се облягат на стъкмистики и художествена литература.

В "Кратък месецислов за година 1870" се споменава следната годишнина: "От съвършеното завоюване на България от Турците - 388 /години/" Това означава близо век след исторически утвърдената 1396 година, защото 1870 - 388 = 1482 година. Как бихте коментирали това?

Хубава реч, но едва ли е за тази тема. Мисля, че има подходящи политически теми и форуми.

Не мисля, че целта на темата е да се занимава с Еремеев. Ако обичаш не го качвай повече . Още повече с глупостите на този, който е решил, че Еремеев или друг пише за ирански суфикс -ар, в посочените етноними.

Байно, в Болгарии словени нету, все поболгарились уже

Понеже суфикса прониква под латинско влияние, пряко или чрез германско и балканско посредничество, обяснимо е по-голямото му разпространение сред южно и западнославянските езици, а в източните той попада най-вероятно чрез тях. Подобно е положението с румънски и албански. duridanov_starobylgarski189.pdf duridanov_starobylgarski190.pdf

Какви тюркски етноними? Човека пита за суфикса -ар, който е в момента е общославянски. Хора трябва да се лекувате от тюркофобия май...))) За румънски, албански и арменски трябва да дадете конкретни примери за да видим дали не са заемки. Иначе суфикс като суфикс - индоевропейски )))

Суффикс -ар. Существительные с суф. -ар, орфогр. также -яр (фонемат. |ар|) называют лицо, характеризующееся отношением к предмету, названному мотивирующим словом: бочка -бочар (с отсечением финали -к-/-ек основы), гусли - гусляр, овца - овчар, школа - школяр, собака - устар. собачар (с чередованиями |ц - ч|, |л - л'|, |к - ч|), коммуна - коммунар, рецепт - рецептар,юбилей - юбиляр (с усечением основы). Ударение на флексии или на суффиксе (акц. тип В или А). Тип непродуктивный. Суффикс -арь. Существительные с суф. -арь (фонемат. |ар'|) называют предмет (чаще лицо), характеризующийся отношением к предмету, явлению, названному мотивирующим словом. Обычно это названия лица по объекту или продукту его деятельности (псарь, свинарь, виноградарь, ключарь - устар., чеботарь - обл., ложкарь, штукарь - разг.), орудию (плугарь,пушкарь, косарь, кобзарь), месту деятельности (библиотекарь, аптекарь, почтарь - прост., корчмарь); названия местных жителей по названиям рек (Волга - волгарь, Ока - окарь); семантически обособлены глава - главарь и бунт - бунтарь. К этому же типу относятся названия животных (песок - пескарь, нос - носарь), книг и сборников (словарь, букварь, стихирарь, церк.), орудий (дымарь, спец.) и слово кубарь. Продуктивность типа обнаруживается в разг. речи и просторечии: нов. разг. очкарь (также очкарик); окказ. шуткарь (Булг.).В гвоздь - гвоздарь (спец.) чередуются |д' - д|; в ворота - вратарь (спорт.) - сочетания |оро - ра|. Беглая гласная основы мотивирующего слова не сохраняется (псарь, пескарь, устар. шинкарь). В отдельных образованиях усекаются основы мотивирующих слов за счет финалей |j|, -н(я), -ик(а): свинья - свинарь, кухня - кухарь (обл.), техника - технарь (нов.). В единичном образовании плуг -плугатарь (обл.) выделяется морф -атарь (фонемат. |aтa1p'|; наряду с плугарь, где морф -арь). Ударение на флексии, в форме им. п. ед. ч. на суффиксе (акц. тип В), независимо от ударения мотивирующего слова. Исключения: виноградарь, библиотекарь, картотекарь, аптекарь, кухарь,мытарь (стар.), где ударение (акц. тип А) на том же слоге основы, что и в мотивирующем слове, а также плугатарь. Тип продуктивный. Как фамильный суффикс: -ар, -арь - белорусские (-ар) и украинские (-арь) фамильные модели, образованные из прозвищ от названия профессий (Кухар; Дехтярь). -ров, -рев, -рёв - русские фамильные модели, образованные из имён, прозвищ, полученных от названий профессий (Бочкарь > Бочкарёв; Дегтярь > Дегтярёв); от украинских и белорусских фамилий, образованных из прозвищ от названия профессий путём добавления русских фамильных суффиксов -ов, -ев, -ёв (Кухар > Кухаров; Дехтярь > Дехтярёв). Същото е и в останалите славянски езици, естествено със своите си общи и частни особености. Най-характерното е, че думите са в мъжки род.