Атила Дуло

Иван Срацимир поема васални задължания към османците поне няколко години преди 1386. Най-вероятно това е станало през 1377 г. заедно с другите видни владетели в българските земи - цар Иван Шишман, деспот Иванко, крал Марко ("Крали Марко" във фолклора) и "господин" Константин Деянов. През посочената година "Сарадж" и "Кьостендил" (Константин Деянов) участват като османски васали в един поход на султан Мурад I в Мала Азия. През 1388 г. същите двама български владетели се готвят за османската офанзива срещу Сърбия, за разлика от Иван Шишман и Иванко, които се отклоняват от поетите задължения към султана. Османския летописец Мехмед Нешри съобщава, че при похода на султан Мурад І против сръбския княз Лазар (лятото на 1389 г.) недалеч от Ихтиман "...дошъл с войските си владетелят Сарадж..." Според някои извори "Сарадж" се сражава на турска страна и в битката при Ровине във Влахия (17 май 1395 г.). Ако това е вярно, през 1395 г. братята Иван Шишман и Иван Срацимир имат различно политическо поведение. Нека припомним, че именно след тази неуспешна за турците кампания Иван Шишман е заловен и екзекутиран (3 юни 1395 г.). Пресилено е да се мисли, че Иван Срацимир винаги е оставал лоялен към османците. През 1391 г. е регистриран наказателен поход към Видин, след което в града е настанен турски гарнизон. Срацимир не подкрепя своя брат Иван Шишман нито през 1393 (падането на Търново, 17 юли с.г.), нито през 1395 г. Това вероятно се е дължало не толкова на прословутата вражда на по-големия брат към сина на "еврейката Сара", който по волята на баща им Иван Александър му е отнел търновската царска корона, а на конкретните политически обстоятелства. Нещо повече, между двамата братя е имало тенденция към помирение. В израз на това в своята Рилска грамота (1378 г.) цар Иван Шишман не изключва дори възможността да бъде наследен от "...някого от братята и сродниците..." си. В края на ХІV в. немският рицар Йохан Шилтбергер нарича Иван Шишман не "цар" или "крал", а "херцог". За един анонимен османски хронист той е само "невернишки бей". И ако това странно "понижаване" изследователите отдаваха на незнание или го свързваха с очевидната слабост на търновския цар, то откритите от Климентина Иванова преписи на "Шишманови писма" не оставят съмнение, че през 1394-1395 г. Иван Шишман наистина не носи титлата "цар"! Въпросните документи са подписани с необичайната и твърде ниска от гледна точка на тогавашната йерархия титла "господин Търновски"! На свой ред Николай Овчаров показа, че Иван-Шишмановият син Александър (същият, който по-късно приема исляма и името Искендер) не носи обичайната за престолонаследника титла "млад цар", а ... "господинчик" (="млад господин") - още едно категорично доказателство, че през последните години от своя живот Иван Шишман не е цар, а само "господин"!

Ето какво научаваме от писмото на крал Сигизмунд до бургундския херцог Филип (1404 г.), в което са изброени воюващите против османците унгарски васали: "Господин Остоя, крал на Босна (...), знатният господин Стефан, деспот и дук на Рашка (Сърбия), известният Константин, прославеният император на България, и Мирчо, воеводата на трансалпинска Влахия (...). Последните двама също се върнаха в лоното на Наше Величество, под наше подчинение, много пъти нападаха смело гръцките области и други области, които и досега се владеят от турците; спечелиха триумфална победа над враговете и слава за себе си..." Едно от най-важните известия за съдбата на България в онези години се съдържа във византийската хроника на Псевдо-Сфранцис. Според него в битката при Чамурли, Софийско (някогашното с. Шишманово, днес на дъното на язовир "Искър"), на страната на султан Мехмед І против Муса се сражават войските на "...владетелите на Сърбия и България, и на василевса (византийският император Мануил II Палеолог)..." (юли 1413 г.). По същия повод Константин Костенечки допълва, че султанът "...върна българските пленници, които Муса бе прогонил, и заживя в мир с всички..." Византийският историк Михаил Дука дава следната информация: "Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, Влахия, България, дука на Янина, деспота на Лакедемония, княза на Ахея. Поканил ги на трапезата си, вдигнал наздравица и ги изпратил с думите: "Кажете на вашите господари, че аз на всички давам мир и приемам мир..." Както съобщава Константин Костенечки, на 17 септември с.г. Константин умира в Белград. Същата година е посочена и в Руския хронограф, където се уточнява, че Константин идва в Белград от Унгария. Смъртта на "императора на българите" ("imperator Bulgarorum") Константин е отбелязана и в сръбския Бранковичев летопис. Не на последно място, всички известни български средновековни "Поменици на българските царе и царици" неизменно завършват или с Константин и Фружин, или само с "Константин Асен цар". Черногорският учен Б. Шекуларац направи достояние един документ, който може би по-ясно от всички изброени дотук отразява как е схващан Константин Видински от своите съвременици. Става дума за една приписка в ръкопис № 125 от сбирката на Хилендарския манастир, където неизвестен монах бележи следното: "В годината 6920 (от Сътворението на света, т.е. 1421/1422 г. от Р.Хр.) умряха Крисчи амир (султан Мехмед I) и КОНСТАНДИН, ЦАРЯТ БЪЛГАРСКИ, и Балша Зетски, а деспотът (сръбският владетел Стефан Лазаревич) превзе арбанасите (албанците)..." Едва ли трябва да се доказва извънредната важност на това съобщение, още повече че то е абсолютно съвременно. Неизвестният монах е написал тези редове през есента на 1422 г., а в неговото съзнание Константин категорично е "цар български". Едва ли дългогодишен емигрант (от далечната 1396/1397 г.!) би бил наречен така. Напротив, явно авторът има предвид доскоро и реално царувал владетел! Трябва да отбележим още един детайл към тази сложна панорама от сведения и напластени "митологеми" - за османски санджак с център Видин се споменава за първи път едва през 1430 г.

http://www.youtube.com/watch?v=_K2QH_iavRo

Байрактаров - Знаменосков, Флагоносов, Банеров, Пряпорецов, Стягов, Щандарте(фюрер)ров...Хорунжий също става))) Енсигния Вимпелова е хубаво име за жена... Бекяров - Неженатов, Самотников, Неангажеров, Изоставников, Солович, Единокиев... Ергенов също става))) Авджиев - Ловджиев, Ловецов, Охотников, Траперов, Сталкеров... Интересно ще се получи с Домуз(с)ч(дж)иеви (явно силно арабска фамилия ) - Свинарови, Свинепасови, Прасенови, Свинкяните... Шопарови или Кабанови също става ))) ... мога още, ама хич не ми се ще. Тук е "възтановено" много древно име: Камбура – Асфалтова база. Интересното е, че точно това е правилно решение, защото новото название е вече станало по - разпространеното и това е естествения ход на нещата...

Koстадин Костадинов - Постоянко Постоянов или поне Константин Константинов... Цар Иван Шишман вече да е вече Дебеланов или поне Големанов... уви и т.н.

За последното изречение не съм много съгласен... Ако знаеш конкретни данни за такива "начини" при Османите, дай пример, моля. А иначе проф. Пламен Павлов: "...Заселването на номадите кумани в страна с уседнало по тип стопанство, с изграден държавен механизъм и развита християнска култура съвсем не протичало гладко. Съществуват данни (Георги Акрополит, добавката към хрониката на египетския летописец Ибн Тагри-Бирди) за конфликт между Иван Асен II и заселниците кумани през 1237 г. Тази "орда", се съюзила в 1240 г. с латинците, а година по-късно преминала на страната на Никейската империя. Едва ли е минало без сътресения и при идването на куманската "вълна" от Унгария в българския северозапад през 1241 г. Тези нови пришълци напуснали унгарското кралство, опустошавайки южните му райони след конфликт с тамошните "магнати", при който бил убит куманския хан Котян от Тертероба. Обикновено се смята, че усядането и българизацията на куманите протекли сравнително бързо. Има достатъчно основания да се приеме, че тези процеси, подобно на аналогичните най-вече в Унгария, а и във Византия, мамлюкски Египет и, разбира се, в "Златната Орда" били сложни и продължителни. Присъствието на неизяснени напълно като етническа основа тюркоезични групи българско население векове наред (християните гагаузи и "сургучи", мюсюлманите "гаджали") с предполагаем поне отчасти кумански произход или куманско наслояване върху по-стара прабългарска (при гагаузите), печенежка или узка основа свидетелства за сложността на тази симбиоза по нашите земи. Топонимията от сигурен или предполагаем кумански произход също показва продължителното съществуване на "неразтворени" кумански заселници. ..." Из "ВОЕНАЧАЛНИЦИ И СЪЮЗНИЦИ КУМАНИ, ТАТАРИ И АЛАНИ ВЪВ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО" Сега без топонимия, как ще пише...))) Той май е сред инициаторите на новото "възраждане"...

Рашев ли е смешник...

Всички местности в община Варна, които имаха турски имена, бяха прекръстени с български. Това стана възможно с решение на общинския съвет. Процесът по преименуването започна в началото на 2012 г., когато съветникът Костадин Костадинов (oт ВМРО тогава) предложи своебразния “възродителен процес”. След създаването на специална комисия и много консултации с краеведи бяха изяснени българските имена на над 200 географски обекта, повечето от които са преведни буквално от турски. През юли миналата година обаче предложението бе отхвърлено. Година и половина по-късно инициаторите на преименуването получиха подкрепа и без дебат общинският съвет гласува “за”. Сега идеята мина и заради отсъствието на много от местните депутати на сесията на съвета. Един от мотивите за преименуването бе, че другият голям морски град - Бургас (там смениха предимно гръцки названия), отдавна го е направил. Съветниците решиха гражданите, които имат имоти в местностите с нови имена, да получават служебни бележки, свързани с преименуването. Документът ще се издава безплатно. Всъщност промениха названия в населени изконно с гагаузи местности, където османски крак не е стъпвал. Гагаузите турци ли са??? Голям удар, но по "тюркофонията" във ВБЦ, както пише проф. Павлов. Кабакум от гагаузки е мек, пухкав, заоблен пясък, а на османски е груб, недодялан пясък, което е нонсенс. Затова са го превели през "волжко - булгарски" на Големия пясък. Каба "удар" на полугагауза с гръкогагаузкото име Костаки Костадинов по бабите и дядовците си/ни....ГАГАУЗИТЕ СЪЩО СА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИЯ! Ето и пълният списък на преименувани обекти с общинско значение: Землище с. Каменар Акча ач – Ялово Армут табия – Крушев редут Еши тарла – Зелената нива Кайнаците – Изворите Кайряк – Камънака Кама тарла – Крайна нива Кара ач – Чернево Караач – Брястово Каракуш – Орлово Карасолук – Стръмното Каратекемлика – Трънището Костадин йолу – Костадинов път Костандилер – Костандовци Куванлъка – Кошера Кум тарла – Пясъчника Кърчанлък – Кичевско Кърши тарла – Насрещното Кьор бунар – Слепия кладенец Мезарлък – Старото гробище Пелит тарла – Жълъдова нива Пунар алча – Под кладенеца Пъндъклък – Лешниково Саракайлар – Жълт камък Чукур тарла – Чернозема Яйла – Поляната Мера бою – Голямата мера Землище с. Тополи Арпалъка – Луково Ачмите – Коренището Беглик чеир – Сбора Бостан тарла – Овчага Гебеджански път – Белославски път Герен чеир – Мочурище Ибиш йолу – Иваново Каваклък – Тополница Какракуш тепе – Орлов хълм Камбура – Асфалтова база Клисе баир – Църковище Козаджи – Козарско Таш тарла – Каменяк Ченгене чешма – Кривата чешма Чукур тарла – Долна нива Землище кв. Виница Кокар пунар – Миризлив кладенец Кълчикли кайнак – Къпинов извор Коджа тепе – Големия хълм Драгу кула – Кукерово Парашкева алтъ – Св. Петка Долаплъ кая – Долапа Тепелер аркасъ – Зад хълмовете Шидерин малкою – Шидерова стока Чукур тарла – Долна нива Куру тарла – Горска нива Ямач тарла – Гранична нива Банала чешма – Болярска чешма Кълчикла – Къпинака Кара таш – Черния камък Канара юсти – Над канарата Джевизли тарла – Орехова нива Дере бою – Край дол Парашкева алтаса – До св. Петка Акчелар – Белица Баба алино – Светеца Аязма – Извора Бостан тарла – Динена нива Бостанджика – Бостана Варна йолу – Варненски път Дели сава – Сава Дермен йолу – Воденичарския път Джеферли йолу – Кичевски път Дилбер чешма – Хубава чешма Драгу дере – Кукерското Кабакум – Големия пясък Каваклар – Тополите Казълджик пунар – Дрянов извор Канара йолу – Скалния път Кара али – Чернака Кара тепе – Черни връх Каракаш – Черновеждия Кокодива – Градището Кору тепе – Горски връх Ламбур пунар – Гъстака Лафолу – Приказките Манастир тепе – Манастирски връх Манда гьолджу – Биволската локва Мантар тепе – Манатарката Мешелик – Дъбака Мешелика – Дъбака Мишелика – Дъбака Палат йолу – Дворцовия път Папаз чаир – Попови ливади Пелит тарла – Жълъдова нива Саръ баир – Жълтия баир Таушан тепе – Зайчи връх Телки пунар – Лисичи кладенец Тепеджиклер – Връхчетата Узун келеме – Дългия дол Фатрико – Дълбокото Шидер малкою – Шидерова стока Ясарлък – Залеза Орта ачма – Средния корен Баир баши – Големия баир Малкою – Стоката Кьор дермен – Сухата воденица Ачма – Коренището Ана дере – Майчин дол Токат баши – Портата Ян тепе – Страничния връх Алтън тарла – Златна нива Гермето – Преградата Канара юстю – Под канарата Каракаш юстю – Черново Драгу тарла – Кукерска нива Ямач (ямача) – Граничар Хор тепе – Голия връх Горен каракаш – Горно черново Кору дере – Горски дол Димитри чешме – Димитрова чешма Ерек тарла – Сливова нива Ян тарла – Странична нива Бати пунар – Срутения кладенец Еникьой йолу – Кумановски път Чукура – Ниското Фъндъклък – Лещака Тонево тепе – Тонев връх Драгу кола – Кукерово Екши алма – Киселицата Каракаш тепе – Черни връх Землище с. Звездица Адата – Острова Бонджук дере – Мънистов дол Екши алма – Киселицата Каракольов чукур – Каракольово Кемекчията – Кости Олуклу тепе – Шарен връх Палаза – Охраната Перлекини – Блясък Ташлъ гечит – Калдъръма Тепето – Хълма Улуклията – Вадата Юртлука – Селището Кору чешма – Горска чешма Миликия – Имението Землище с. Константиново Белия ямач – Белия скат Бигич – Вира Боаза – Прохода Бонджук дере – Мънистов дол Герена – Мочура Далън чешма – Потъналата чешма Есек борун – Високия нос Ешек тарла – Магарешка нива Ешекчия – Старо село Исек борун – Високия нос Иски бостан – Старата градина Кабата – Стара нива Караманачмасъ – Биволари Каратепе – Врани връх Картала – Орлов връх Кокар пунар – Миризлив кладенец Колузлука – Усоето Кулактърла – Кулашко Кьомен дере – Могила Мениджитърла – Мъжка нива Миликия – Имението Мимикия – Имението Озмина – Къпалото С/у юрдере – Биволски дол Снапонар – Ясен кладенец Снапунар – Ясен кладенец Срещу бонджук дере – Срещу мънистовия дол Срещу юрдере – Срещу биволския дол Съзлъкола – Тръстиков дол Табите – Редута Чеира – Ливадата Юр дере – Биволски дол Язалджика – Надписа Кокар понар – Миризлив кладенец Гюргенджата – Габъра Баладжалъка – Хармана Землище кв. Галата Герген чешме – Габрова чешма Каин гечик – Бабин проход Карач борун – Брястов нос Кокарджа – Боище Кору кокарджа – Горско боище Манол чешме – Манолова чешма Мимишона – Приселско Орта борун – Средния нос Патрабана – Стражата Сакама дере – Пясъчния дол Таушанлията – Зайково Тепе тарла – Високата нива Токат янъ – Вратника Чиган – Тъпана Чок бунар – Големия кладенец Паша дере – Царски залив Ески балар – Старите лозя Ада бахча – Еленско Землище кв. Аспарухово Малкия джанавар – Малко Шкорпилово Мара сарта – Пещера Араб табия – Редута Кючук караач – Брестак Джанавара – Шкорпилово Туфла кула – Тухлената кула Землище кв. Владиславово Атанас тарла – Атанасова нива Боклук тарла – Нивата Герен чаир – Мочурище Джанаварски път – Шкорпиловски път Дюсчелии – Равни връх Кайряк – Синора Кьор бунар – Сух кладенец Кюклюк – Кореняка Мешели тепе – Дъбов връх Узун давлам – Кошарите Яйла баши – Равна поляна Балъм дере – Дъбов дол Байряка – Знамето Землище кв. Изгрев Кокарджа – Гледка Франга дере – Каменарски дол Имена на селищни образувания Ментеше – Сборяново Акчелар – Белица Балъм дере – Дъбов дол Ваялар – Връбница

Коледарската, на гагаузки: Koladacılar kapunuza varsın Kolada gagauz türküsünü çorbacıya çalsın: "Avşamêrsın bey çorbacı, Hey, saabi koladeli – 2 kere Haberleriz koladayı Hey, saabi koladeli – 2 kere Koladada Hristoz duudu Hey, saabi koladeli – 2 kere Bütün dünnäya savk oldu Hey, saabi koladeli – 2 kere Gökte, erdä sevinmelik oldu Hey, saabi koladeli – 2 kere Yazılar da tamannandı Hey, saabi koladeli – 2 kere Hepsi inkinat oldu Hey, saabi koladeli – 2 kere Çok yıllar size baaşlêrız Hey, saabi koladeli – 2 kere Allahı metedin siz Hey, saabi koladeli – 2 kere"

В этом году в Израиле выпал обильный снег. На расчистку использовалась военная техника. Старый еврей по утру выходит из дома и видит - вокруг лежит снег, танки с отвалом гребут его по улице, неподалеку стоит офицер - цхал и по русски отчитывает танкиста. Господи! - говорит старый еврей: снег, танки, русские - куда я попал?" )))

Сега се върнах от Украйна...не ги мислете ))) Помислете как ще ги стигнем!

Не е Омур таг, а се пише правилно "о Муртаг" (о/для/за таг(натите) мур(и)/борове), затова внуците му са Бор*... Капере? )))

Ленин само не трябваше да пипап... Но плана си е план. Поводи за всичко трябва да има!

http://www.youtube.com/watch?v=Ljpv1f-z5mo http://www.youtube.com/watch?v=dDkjZkHpOJM

Уважаемые участники XVII Всемирного международного фестиваля молодёжи и студенчества! Украинская делегация хочет донести до вас чрезвычайно важную информацию. Уже почти две недели как центр столицы Украины города Киева охвачен анархией, в городе идут погромы. Официальная власть в стране не контролирует ситуацию. Улица, под главенством украинской неофашистской партии «Свобода», переросла в неуправляемую толпу. Вчера, 8 декабря, толпа, подстрекаемая неофашистами, осуществила акт вандализма: разрушила в центре Киева великую святыню – центральный украинский памятник Владимиру Ильичу Ленину. Второй раз в новейшей истории был целенаправленно и по-вандальски уничтожен памятник, занесенный в список Всемирного наследия ЮНЕСКО. Снос памятника – это символ осуществляемой на наших глазах попытки неофашистского переворота в государстве. До этого момента сносили памятники Ленину в Киеве только гитлеровские оккупанты во время Второй мировой войны. Официальная капиталистическая власть Украины долго закрывала глаза на рост неофашизма в Украине. Теперь набравшие силы неофашисты пытаются свергнуть эту власть. Ситуация в Украине критическая. Мы просим вас выступить с осуждением акта вандализма, направленного против одного из крупнейших коммунистических и пролетарских символов в Восточной Европе. Война с памятниками – это не война с камнем и бронзой. Это открытая война с идеями, которую украинские неофашисты, по всей видимости, решили вести до полного уничтожения коммунистической идеи в Украине, а также и прямо до физического устранения её носителей. Голос молодёжи мира должен прозвучать в эту трудную для Украины минуту. Украина всегда была активной участницей международного антиимпериалистического движения. Граждане Украины не забудут вашей помощи и вашего участия. Да здравствует ученье Ленина – верного продолжателя идей Маркса и Энгельса! Ленин оставил такой след в мировой истории борьбы с эксплуататорами и империалистами, что даже его памятники опасны для всех противников свободы, равенства, братства. С уважением украинская делегация на Всемирном фестивале молодежи и студенчества, 09.12.2013 http://www.youtube.com/watch?v=A-Ro0qbbAPU http://www.youtube.com/watch?v=OOc4_tkRB8c

Старо, старо - 2005г. е издаден труда на А. Толочко. Чели ли сте го? Мога да Ви разбера с А.Чилингиров, без Татищев сте за никъде, но не мога да разбера някои българи, защо официалната Руска имперска доктрина толкова им приляга? Нима тя е в полза за българите? Дайте примери, моля. В първия том на "Историята" (1768г.) се споменават българи и България само около 15 пъти в 16 глави и над 250 страници, като 1/3 са за волжките (според автора погрешно назовавани българи) и "черните" българи. Докато пацанаките, турките и т.н. са споменати многократно. Естествено всички са славяни - траки, мизи, даки, илири, амазонки, естонци и т.д. Джагфар Тарихито поне е направено като древен епос, а "ИЛ" е преразказ с допълнения и разсъждения. И Вие ми го цитирате като източник?

За "Иоакимовската ръкопис" иде реч, иначе от авторите, само Вашия труд е достоен за обсъждане.

Ами чел съм ги, а като помисля освен за "Джагфар Тарихи", друго не ми идва на ума...

Според мен е латино-германо-угрофинска заемка и подобна на произхода на "товарищи". Така са си подвиквали "разбойники-подделники", когато керваните са грабили: "Товар ищи!/Стоката(ценното) търсете!" и така станало нарицателно за всички разбойници - съобщници (така и до сегинка ). Край на майтапа (само за разведряване на обстановка). )))

Хубаво, че нямаме проф. Боруев...)))

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13690&page=31#entry293963

Пробвайте да се отърсите от българоцентризма, защото не тези текстове, касаещи България са основното в писанията на Татищев )))) Четете (и горните текстове), после коментирайте )))))))))))))))): tatishhev_istoriya_tom1_2005.pdf tatishhev_istoriya_tom2_2003.pdf Това е в "усъвременен" вид, за по-лесно "смилане"... Удачи!

Kaкто се казва, изключенията... Пробвайте да се отърсите от българоцентризма, защото не тези текстове, касаещи България са основното в писанията на Татищев, пък и помислете кога е писал той (При этом скептики подчеркивают, что это не свидетельствует о научной недобросовестности (во времена Татищева понятий о научной этике и правилах писания исторического исследования ещё не было) или сознательной мистификации читателя, а скорее как раз отражает именно выдающуюся самостоятельную исследовательскую, отнюдь не «бесхитростно летописную» деятельность, одно из важнейших произведений русской историографии второй четверти XVIII века, значительный этап в её переходе от средневекового летописного к критическому стилю повествования). Това е руския Паисий! Чест и слава, но... Той доста "татищевские известия" е натворил (Татищева (и Карамзина) критикуют многие. И естественно, что на сегодня результаты работы этих исследователей позапрошлого века требуют критического анализа (особенно с учетом их придворного статуса - т.е. желания польстить власть придержащим). Известен е сборника статии на В.С. Астрахански. В частност, с позоваване на две негови статии, той пише, че за Екатерина II "Татищев стал едва ли не образцом историка". Защо? Накратко - на "Третия Рим" му трябват доводи за "Задунайская губерния", излаз на "топлите" морета, проливите, жена на престола и т.д. В годината когато е издадена неговата "История Российская", започва поредната руско-турска война, известна като първата Екатеринина война. Двете Екатеринини войни нанасят силен удар върху престижа на Османската империя. Макар проектите на руската императрица да са свързани с възстановяването на Византийската империя и да са с прогръцка насоченост, българското население се заразява със заблудата за покровителство на християнството и за освобождение с помощта на Русия. Даже на Татищев му трябват доводи, че произлиза от Рюриковичите..., а "българската следа" си е примамлива, може и за цар на България да се е гласял ''по право"... Yoakimovska_letopis.doc Tolochko_Istoria.djvu tatishhev_istoriya_rossijskaya_kniga_1_chast_1_1768.pdf

За последното много бъркаш, брат. Точно след Петър I почват "активните мероприятия"... Ну, а почему не должно "сходиться" то? Татищев (ежели конечно это его выдумка) знаком был с летописными сводами. Черпал из них сведения нужные. Сказано также о судьбе других жен: Владимир роздал их своим неженатым приближенным. На этом рукопись Иоакима обрывается. Обратимся теперь к крещению Владимира, версия Иоакимовской летописи совершенно неприемлема. В чем же дело? После победы над поляками Владимир якобы пошел на болгар, победил их, заключил мир, и принял крещение сам с сыновьями и крестил всю Русскую землю. Царь болгарский Симеон якобы прислал ученых иереев и книги в достаточном количестве. Ложность этой версии безусловна: царь Симеон (893—927) давно уже умер и посылать никаких иереев не мог; самое восточноболгарское царство не существовало, а в западноболгарском царстве был царь Самуил, находившийся в крайне критическом положении, - дела и внешнеполитические (с Византией), и внутриполитические шли крайне плохо, государство едва существовало и ему было не до религиозных дел на Руси. Наконец, государство Самуила территориально не соприкасалось с Русью, и не было никаких оснований для войны. Во-вторых, как убедительно показал Расовский («Seminarium Kondakovianum». Вып. VI. Прага, 1933), Владимир воевал не с дунайскими, а с волжскими болгарами, как это было еще со времен Аскольда (Русь почему-то всегда билась с этими болгарами). В-третьих, победа Владимира над болгарами и принятие их веры совершенно невероятно: победитель мог навязать свою веру, а не заимствовать ее у побежденных. В-четвертых, если в дальнейшем Владимир просил и получил у Царьграда митрополита, епископов, священников и даже певчих, то это он мог сделать и до похода на Болгарию. В-пятых, если болгарское крещение Владимира верно, то почему русские, византийские, армянские и арабские источники утверждают, что Анна вышла замуж при условии, что Владимир крестится? Наконец, если Владимир был крещен болгарами (и, как утверждают некоторые, женат на болгарской княжне), то как он мог, будучи христианином, жениться и на Анне и стать двоеженцем? Этих аргументов совершенно достаточно, чтобы утверждать, что версия Иоакимовской летописи ложна, но как мог нести явную чушь епископ Иоаким, который, возможно, лично присутствовал при крещении Владимира и во всяком случае был осведомлен об этом самым точным образом?