Emil z Lonneberg

За експониране на цианотипиите и ван дайковете. Имитация на слънчева светлина. Но не трябва да грее, че ми опича негатива. Тая моята лампа пече, иначе е супер за не много плътни негативи. А луминисцентните какви са? Пекат ли? (мощни ли са?)

Има нещо сбъркано в това да искаш да си отличник.

Ми нямам опит. Хаха. Тези лампи вършат ли работа? Няма да се занимавам с луминисцентни тръби, сложно е. Ако има как да си купя само 1 крушка, която да монтирам на някаква нормална лампа, идеално. http://www.globalburst.com/shop.html Ex, тия са на Е40, а нормалните крушки били Е27... Ето и лампа за хамелеони: http://www.amazon.co.uk/Zoo-Med-OL-48-Powersun-Flood/dp/B0002AQDJK/ref=sr_1_5?ie=UTF8&qid=1366208044&sr=8-5&keywords=uva+uvb+lamp Но тя ще топли много, бог я знае и колко свети. А ето и горе-долу каква е моята лампа: http://www.amazon.co.uk/Philips-HB175-Facial-Tanner-Tubes/dp/B0000D8B1Z обаче не е като филипса, щото имам две тръби, които са ИЧ и в средата една стъкленица като метал-халидна лампа, която е ув-то. Но на външен вид е подобна. Стара някаква, не си знае годините.

Трябва ми по-мощна от сегашната лампа. В момента ползвам от битовите лампи, комбинирани с инфрачервени лъчи за нагревки. Не е дадена мощността на УВ блока, затова не зная какво да кажа. Има комбинирана мощност от 300 Вт за двете и 400 Вт за ИЧ (тогава топли повече, не е грешка), използван отделно. Не мога да си пусна само УВ. ... Виждам, че има много видове лампи, които дават УВ. Мен ме вълнува главно УВА. ... Има крушки за домашни животни (хамелеони и прочие), които да ги греем с тях, но нямам представа 100 Вт какво са и дали ще ми свършат работа. А и не зная дали няма да топли като стой та гледай. Има и някакви тръби луминисцентни БекЛайт Блек или нещо подобно. ... Най-добре би било да си намеря тяло, което работи с мощни лампи, които не отделят топлина (или тя е в минимални количества) с размер 30х40 см. ... Темата е в този раздел, понеже ми трябва за фотографски цели. Вместо слънце. ... Живачни лампи нещо мернах, но не се оправям, не мога да преценя кое е най-добро. ... Четох, че имало и метал-халогенни ли, халогенидни ли, уж били хубави.

Все има файда. Работа ще си намери после, няма да чопли семки по улиците. Аз, например, си признавам, че не бях от отличниците. Ама все съм чел, макар че и понякога дремуцах.

Чакай и аз да ти бутна едно плюсче. Не е само да съм на обратно, много често съм съгласен с тебе.

От вчера имам емулсия за цианотипии (готова узряла за ползване) и като че ли имам и първия успешен кадър. Щракнах го преди малко с фотоапарата, колкото да се уверя, че за такива неща скенерите нямат цена (да не ти излизат криви снимките). Но не ми се пускаше скенер за 1 снимка : ) Как се прави? Взимате акварелна хартия от поне 200 грама (най-добре 300 грама) и на много слаба светлина (като от свещ) с четка нанасяте емулсията много старателно и внимателно. Може и да не е старателно, ако търсите гръндж ефект. Изчаквате на тъмно (не е задължително и вие да стоите, можете да излезете : ) да изсъхне и след това поставяне негатива в контакт с хартията като притискате между две стъкла. Експонирате на слънчева светлина в продължение на няколко минути - определя се с проби. Ако имате ултравиолетова лампа - по-добре с нея. Така пробите ви ще са контролирани. След експониране миете във вода да премахнете излишната емулсия. Сушите.

И ангажимента България да влезе в рамките на 6 милиона.

Медицината е по-особена във Франция, понеже никой не кандидатства, за да влезе. А и всички, които завършат и искат да се занимават с нещо биологично се буфват в медицината. Докато в България ще си изберат дали искат медицина, дали биология и тн. Нормално е да отпаднат. Приемът им на година е 4000 души за университет селска хубос. И като отпаднат, минават да учат биология. А някои упорстват и се въртят в първи курс по няколко години.

Възможно е това да са вариации между специалностите.

Може би пишем за различни специалности. Аз имам предвид природните науки + медицина и от друга страна право. Като не пишем кой кога и за колко време е гледал разните работи и се получават недоразумения.

Аз ви пиша само неща, които съм виждал с очите си. Дали много ги торзомят студентите във Франция и Германия, успях да забележа. Дипломните им работи в Германия са на ниво, по-високо от дисертация, правена в България. Оставам на вас да прецените каква е стойността на една българска дисертация. Във Франция е по-различна системата и студентите нямат толкова време, за да направят подобна дипломна работа, но получават стабилни знания. Но има и такъв момент, че то се свиква с тези работи, жалко, че им се отразява на външния вид. ...

Да не станем кривогледи?

диабет 1 / инсулино-зависим / детски / 5% от случаите на диабет - трансплантация - решава се проблема с недостига на донори, понеже към момента трябват 3-4 донора за събирането на достатъчно островчета за 1 трансплантация. - вероятно терапията след трансплантация ще е облекчена диабет 2 / 95% от случаите на диабет ако не смятаме, че има трети тип, диабет тип 1.5 за тип 2 не ми се вярва някой да тръгне да прави трансплантации

Много им е натоварена програмата. Непрекъснато контролни, изпити, курсови работи... стресът е на светлинни години от стреса на българските студенти. Голям гърч. Все някакви умрели линии се гонят... Ако имате по-преки наблюдения от моите, споделете, може да съм в грешка.

Направили са остров на Лангерханс от стволови клетки: http://www.japantimes.co.jp/news/2013/03/19/national/pancreatic-islet-breakthrough-based-on-ips-cells-bodes-well-for-diabetics/#.UW0Zw6IqyW1

Качете се на кой да е от автобусите, които водят към университет във Франция, Германия или Бенелюкс. Уж млади хора, а грохнали. Нищо общо с нашите пращящи от здраве студенти : ) Девойките на по 21-22 години изглеждат като разни госпожи на по 33-34 години. Младежите - също.

Аз съм пасивен политически, защото политиката е вън от сферата на моята компетентност. Предпочитам да съм активен там, където мога да кажа нещо смислено.

През изминалите дни съзнанието ми бе заето с изучаване на камерата обскура. И то не че за няколко дни съм открил всичко, но поне започнах да си задавам въпроси. Това е добре. Имахме един професор, който казваше – когато студентите започнат да задават въпроси, значи всичко е наред. Има нещо, което им е ясно, има и нещо, което не им е ясно. Когато не задават въпроси, нищо не им е ясно. Защото обратното досега не съм го видял : ) При тези въпроси са свързани с това аз доколко желая да използвам тази техника за получаване на фотографски изображения – наравно с обективната фотография или просто за “парфюм”? Сега ще разгледам основните неща, които бистрих през изминалите дни. Кутия. Колкото по-тежка е кутията, толкова по-добре. Защо? Защото, когато вие отмествате капачето, което покрива дупчицата, внасяте вибрации. И на една лека кутийка тези вибрации ще се отразят много силно, а на една тежка кутия от дърво тези вибрации почти няма да се отразят. Тук значение има и стативът. В никакъв случай не използвайте калпави стативи като моя, на които им хлопа плочката. Голям праз, че стативът ми издържал 4 кг, при положение, че плочката на главата не се клати единствено при монтиране на сапунерка от 100 грама. Но това са мои грижи. Ще използвам тел и ще отстраня проблема : ) Сега виждам, че Илфорд са използвали магнитно заключване на затвора в тяхната най-нова камера обскура, което ме кара да се замисля дали то няма да довежда до вибрации (или викате – ще има вибрации само ако стативът ни се клати : ). Другите им две камери обскури са с капачка на връвчица. Чудя се, трябва да ги пипна. За себе си установих, че трябва да се пипа много нежно и деликатно. Иначе вибрациите съсипват изображението. Също така е хубаво да се използват филми с ниска чувствителност, за да имаме дълга експозиция и евентуалното трепване в началото да не се отрази толкова. Господата от Зеро Имидж са измайсторили затвор, който се управлява с жило. Аз се чудя дали да не си монтирам един затвор от обектив. Ако взема филм Илфорд 3200 АСА, в слънчев ден експозицията ще ми бъде 1/30 сек … направо за стрийт!? (поради големия формат – стрийт от статив). Сега се сещам, че бих се радвал, ако камерата ми обскура има дръжка за носене. Зрителен ъгъл. Това са нашите предпочитания. Обаче в този случай те са силно ограничени. Липсата на визьор прави работата с “обективи” над 25 мм (приравнени към 24х36 мм) сравнително по-трудна (не е възможно да се кадрира прецизно, което ограничава любтелите на геометрията). От друга страна имаме немърливото кадриране, което често се среща при снимащите с широк ъгъл (разчитащи на “уау-ефекта”, дължащ се на различната перспектива) и нуждата да се приближим. Този уау-ефект е придружен в случая и от силно винетиране и загуба на детайл по ъглите и разни други неща, които не считам за съвсем естетично. Аз съм забелязал за себе си, че 25 мм е добра фокусна дължина за обекти, които са на разстояние между 1 и 2 метра, с изключение до 3 метра (ако са по-едри). Фокусно разстояние 35 мм е за обекти между 1 и 3 метра, по изключение 4 метра. Фокусно разстояние 50 мм е за обекти между 1 и 4 метра, по изключение 5 метра : ) Ако се чудите как така – ами погледнете си скалите на обективите, хората неслучайно са нанесли метри до някъде и после са сложили безкрайност : ) Е, аз наскро открих топлата вода. Не ми се смейте. Връщам се на камерата обскура. Значи 50 мм е супер (според мен), но трудно изпълнимо без визьор (мисля в момента по въпроса, ако имате предложения, те са добре дошли). 35 мм е все още прекрасна фокусна дължина, която не е толкова взискателна към визьора. 25 мм за мен става прекалено близо. А с голяма кутия това е трудно изпълнимо. Така. Моят фаворит при 4х5 инча е 110 мм, а при 6х9 см е 75 мм. Това просто за информация. За 8х10 инча ми е трудно да го сметна, че аз с такива големи числа не съм работил : ) , но подозирам, че нещо в диапазона на 180-220 мм ще е супер. Визьор. Повечето камери обскури, които може човек да си купи, са без визьори. Изключение правят някои от ломографските модели, които използват скелета на вече наложили се модели фотоапарати на пазара. За други камери обскури с визьор не се сещам. Не и вграден. Камерите на Илфорд имат чехълче за светкавица, на което човек да закачи външен визьор. Което е прекрасно. Визьори се произвеждат от няколко фирми – Лайка, Цайс, Фойхлендер, вероятно и други. И не са никак евтини. Вероятно най-достъпно решение е да хванем някой стар неработещ фотоапарат с подходящ тип визьор за нашата камера обскура и да го изтърбушим (например визьор от две ламаринки П-образен профил, близката до нас – по-малка, а по-далечната – по-голяма, които при визиране в един момент съвпадат (двойки еднакви триъгълници). Но това нещо трябва да може да се прибира към тялото, иначе може лесно да бъде деформирано или “отнесено от вихъра”. Вчера четох за приложение на Андроид – за ползване на телефоните като визьори. Имало някакви приставки за закачане към чехълчето за светкавицата и после програмката смятала зрителното поле при задаване на разстояние, милиметри на обектива и прочие. Няма лошо. Форматът. Може би това е първото нещо, което трябва да имаме предвид. Колкото по-голям е използвания формат, толкова по-малко увеличаване ще е нужно след това, а с това – и толкова по-добре ще се запази остротата на изображението. Ето, така например дигиталните фотоапарати с кроп сензор не са подходящи, защото площта на матрицата е прекалено малка и от 18х24 мм (площта на матрицата) до 18х24 см (примерен размер на крайното изображение) е необходимо “яко” увеличаване. Това е като да използваме филм с формат 6х9 см и да искаме да получим 60х90 см фотография. Реално от такъв размер надали има нужда и спирайки се на формат 18х24 см ние просто ще увеличим неколкократно по-малко изображението от негатива с размер 6х9 см. С други думи – увеличаване е нужно. Освен ако не снимаме на филмов материал с размерите на фотографията и не копираме контактно. То това означава да използваме формат 13х18 см (5х7 инча) и да ни е терсене, че фотографиите ни са дребни, или да използваме 20х25 см (8х10 инча) и да ни треперят гащите, когато зареждаме филма в касетите (понеже е доста скъп). Аз преди снимах с камера обскура, приготвена от кибритена кутийка и сега, работейки с формат 6х9 см забелязвам огромна разлика в остротата между изображенията, получени с двете камери обскури. Естествено, за това допринася и точността на изработка на отвора при втората – понеже неравностите при пробиването на металната пластинка водят до дифракция, а те са пръв неприятел както на обективната, така и на безобективната фотография (или както често ще чуете: “дифракцията яде от детайла”). Знаете, има различни технологии за пробиване на дупки, някои ползват лазер (но остават неравности), други пробиват със свредел и после заглаждат ръбчетата (това е по-добрата техника), трети ползват кутийки от газирани напитки и просто боцват с игла. И колкото форматът на камерата обскура е по-голям, толкова и необходимата ни дупчица е по-голяма и по-лесна за изпълнение (висока точност). Оптималната бленда за камера обскура е между 200 и 300, като някои ползват бленда 256, други – 333. Ломографите използват бленди, чието първо число е “1″. Нямам представа защо. Скенер. Важно е човек да помисли и за скенер, за да не плаче, че животът го е изненадал грозно. Ако сте решили да ползвате среден формат и твърдо нямате желание да се занимавате с голям, вземете си средноформатен скенер някакъв – нямате нужда от епсон V750, за да сканирате негативи от камера обскура, вероятно и по-евтините ще свършат работа. Има хора, които за целта използват дигиталните си фотоапарати, аз пък използвах телефона си за целта. Скановете са ми отвратителни, обаче негативите са достатъчно големи, за да мога да си извадя заключения по тях, а сканирането е колкото да ви илюстрирам какво съм направил. Сега съм забъркал емулсия за цианотипия и скоро тези преснимки с телефона ще бъдат заменени от сканирани фотографии. Първо реших, че искам да си оформя мнение за възможностите, които ми предоставя средноформатната камера обскура, преди да хукна да си купувам скенер (възможно е дори да реша да не се занимавам с камера обскура и да ми остане един скенер за украса). Ако имате фотоувеличител за формата, който искате да използвате, тогава можете да си купите и по-прост скенер. Но тогава пък се поставя въпросителен знак за увеличител в нужния формат. А и един увеличител може да работи само с прозрачни материали (това за снимащите на хартия). И като казах хартия, вече я пипнах тази диапозитивна хартия на Илфорд, но едно нещо ме накара да се замисля дълбоко – от Илфорд споменаха някакъв специален филтър, при който се следяла нейната обработка!? И като че ли предложиха да се обработва в доза. Цената й не я коментирам (струва колкото филм!), просто разсъждавам на глас. Не мога да разбера защо бих снимал на такава хартия, освен воден от желание да създам един единствен оригинал (и то оригинал с малко тонални преходи, хаха). Избор на хартия. Моето виждане е, че камерата обскура се е убила за баритна хартия топъл тон. Не е същото на пластифицирана хартия. Стои някак “дигитално”. А и баритната хартия се тонира много успешно със селенов тонер, златен, платинен, паладиев и други, които само съм чувал. Но въпросът с тонирането не е за подценяване. Тонирането придава завършеност на принта. И има архивна стойност (понякога). Лично аз бих използвал фотохартия с променлив контраст. В моя случай ще използвам главата на увеличителя за регулиране на контраста, но ако нямах увеличител, бих си взел едни филтри за увеличител и бих поставял нужния филтър над негатива. Илфорд имаха негативи формат 15х15 см, което покрива прекрасно 4х5 инча. В Макодирект има едни немски филтри, както и има два размера чешки филтри на Фома. Естествено, вие бихте могли и да си приготвите емулсия за ван дайк, цианотипия и солен печат, използвайки акварелна хартия, или тъкан, дърво, стъкло и т.н. Трябва да съобразите експонирането и проявяването на филма с техниката за копиране, която ще използвате. Защото ако с вариоконтрастната хартия вие лесно можете да промените желания контраст на фотографията, то с благородните техники това е много тегава работа (силно ограничена възможност за вмешателство). Което означава на първо място – точна експонация на филма! И не само – благородните техники са нискочувствителни и ако не работите на слънчева светлина, тогава имате нужда от ултравиолетова лампа. Неколкократно по-дългата експонация в сравнение със съвременните фотохартии означава, че ще работите бавно, защото и при двата случая имате нужда от проби. Но с фотохартията пробите ще ги нахвърляте за 15 минути, а с благородните процеси ще са ви нужди часове. А това значи – търпение. Филтри. Няма никаква свястна информация в нета за употребата на цветни филтри в черно-бялата фотография, която да е илюстрирана с хубави примери. Знаете, че има жълти, жълто-зелени, зелени, сини, оранжеви, червени филтри (всеки филтър съществува в няколко различни плътности). Много малко са камерите обскури, които имат резба за филтри, засега се сещам единствено за една, произвеждана от една малка манифактура в Унгария, която имах честта да посетя преди 4 години в Нирйедьхаза. Нота Бене: Ще повторя за разсеяните, които се смеят на кофти преснимките от телефон, че те ще бъдат заменени със сканове на копираните негативи – мисля да направя една серия в кафяво, в синьо, в черно-бяло и да пробвам различни тонирания, за да си избера къде кое най-много ми харесва.

Сега отворих да погледна в гугъл какво ще ми излезе като напиша "ефект на цветните филтри в черно-бялата фотография", обаче нищо не ми излиза... само глупости. Май трябва да седна и да напиша два реда? Филмът не е с равномерна чувствителност към различните цветове. Той е силно чувствителен към синьото и ултравиолета, затова пейзажистите използват ув филтри, градиентни филтри (затъмняват частично само небето), зелени филтри (да изсветлят зелените участъци) и т.н. ... Използването на жълт филтър е за всекидневна употреба. Жълтото е антипод на лилавото и става супер. Нещо като хардуерна корекция : ) Жълтото ще направи облаците по-пухкави, по-обемни, а небето няма да излиза бяло, а ще започне да сивее. Оранжевият и червеният филтър са с по-силно изразен ефект. Небето с червен филтър е черно, а снимката е като направена в нощ. Много хора снимат архитектура с оранжеви филтри. Червените филтри са за пейзажи и натюрморти (хора не става, че изглеждат страшни). За портрети се препоръчват сини или зелени филтри (тук зависи и типа на емулсията на филма, както и предпочитанията за ефект). Ако снимате пъпчив човек с червеникави пъпки, то тогава ако вземете зелен филтър, хихи, ще стане на черни точки. ... Надявам се схвана каква е идеята. И като вторичен ефект, намаляват светлината. Между 2 и 8 пъти за цветните филтри и между 2 и 64 пъти за неутрално сивите филтри.

Южняк, съвсем сериозен бях за атрофията на мозъка, това го научих преди няколко дни на една конференция.

Вчера реших да тествам 55-милиметровата приставка за камерата обскура (еквивалентната на 25 мм за ФФ) и направих още две снимки. Сега седнах да си правя анализ - ако искам да се занимавам сериозно със снимане с камера обскура - какво искам да покажа и какви средства са ми нужни за това. Общо взето са нужни доста средства. 1. Ако се снима на малък формат (с нужда от допълнително увеличаване за постигане на крайния размер на фотографията) - трябва едно от двете неща - фотоувеличител или скенер) 2. Ако се снима на формат, който няма нужда от увеличаване, то тогава това са голям формат негативи, които са по-скъпи. В първия случай камерата обскура е малка по размери - започва от размер на сапунерка и достига до размер на голяма сапунерка, а във втория случай може да се достигне до класически размер на къщичка за птички. Това означава, че е нужно да се работи от статив, като стативът трябва да е по-скъп (по-стабилен) с леките камери обскури (понеже всяка минимално движение на тях им се отразява доста силно). Тук виждате какво са направили от Zero Image. Тази тяхна камера обскура работи с 35-милиметров филм (нормални филмчета от 36 пози), а имат и делукс версия, в която има затвор, който се командва от жило: В близките дни Харман (Илфорд) ще пуснат една нова камера обскура, която е формат 10х15 см. А те вече правят други две камери обскури - едната е отново 10х15 см (4х5 инча всъщност) с по-широки възможности - има три приставки с различно фокусно разстояние и използва филм касети, което неимоверно увеличава скоростта на работа, не е нужно да ходите с черна тента, в която да си зареждате камерата обскура. Също така имат и една камера обскура формат 8х10 инча (това е приблизително 20х25 см или почти А4), при която не очаквам някой да каже, че мисли да ползва допълнително увеличение. Просто ви представям на вниманието две фирми, които произвеждат камери обскури - Зеро Имидж и Илфорд. Иначе има много малки производители, които приготвят много красиви камери обскури, наскоро срещнах един поляк, който прави чудеса, също така преди години посетих манифактурата на един унгарец, който също ме впечатли като качество на изработка. Ето я и неговата камера обскура формат 4х5 инча (10х15 см): Когато говорих с него и му казах, че се чудя дали не искам 8х10 инча и той ми каза, че няма проблем да ми направи каквото си пожелая, само да му кажа какво искам преди това. И виждате, че тази камера има възможност да й бъдат добавяни филтри, нещо, което не съм виждал при никоя друга камера обскура. А филтрите са супер важно нещо за черно-бяла фотография (не вярвам, че някой ще тръгне да снима цветно с камера обскура, но все пак да я спомена и нея). Ако искате да разгледате, ето линк към самата манифактура: http://www.argentumcamera.com/eng/pages/other/home.htm

Ако имаше как никой да не отиде да гласува... ей така - нулева избирателна активност... може би това би било най-добре. Чудно ми е едно нещо - има една голяма част от електората в напреднала възраст (обикновено по изборите ги карат я с кола, я с хеликоптер, че не могат да ходят), която обикновено гласува за една определена партия, няма да я споменавам, но тя е ясна. Често, обаче, се случва тези баби и дядовци, които толкова държат да гласуват, да не изкарат до края мандата и да си заминат. Нали гласуваме за бъдеще? ...

E, Еньо, ние с колежката от БАН си говорим за БАН, не за вас. Ако работещите в БАН казват, че е зле, ние може и да не се съгласим, щото не работим в БАН, но с това те няма да се почувстват по-добре. А иначе за АЕЦ-а ние нямаме представа за положението там. Биофизиците не са много на фокус с ядрената енергетика.

Вчера си говорихме с колежка от БАН ... то просто мъка... Ангеле, жалката действителност на страна от таксиметрови шофьори и екскурзоводи... Извинете за спама, но тая тема ми скъса сърцето. Едно време исках да работя в АЕЦ-а.