Gloster

В 1944 е точно обратното.Губим напрактика своята независимост и ставаме сателит на СССР.

Какво значи "съветския войник като спасител и освободител"? На твърде много места,съветския войник си е чист окупатор и агресор,в това число и България.Да имаше по-малко такива спасители.....

Много интересно азиатско кралство,анексирано и присъединено към Япония през 1879,като територията му и до днес си е част от нея. Нямам време да му обърна внимание засега,но е много интересно. http://en.wikipedia.org/wiki/Ryukyu_Kingdom

Две карти включващи кралство Кайор(първата я пускам в темата няколко пъти,но е важна).

Кралство Кайор(1549-1879) http://en.wikipedia.org/wiki/Cayor След като империята Джолоф(или Диолоф) се разпаднала през 1549,най-могъщата и голяма нейна отломка било кралство Кайор.То се намирало на територията на днешен северен и централен Сенегал,на югоизток от кралство Ваало,на запад от кралство Джолоф(също отломка от империята Джолоф) и на север от кралствата Баол и серерското кралство Сине. Първоначално Кайор било васална държавица на империята Джолоф. През 1549 Детие Фу Ндиогу отцепил Кайор,като победил силите на империята Джолоф в битката при Данки и станал първия крал на Кайор.След тази битка империята Джолоф се разпаднала. Владетелите на Кайор носели уникалната титла "Дамел".Столица на кралството била селището Мбоул. Според легендите имало общо 30 "дамела",като само малка част от тях са исторически. Освен Кайор дамелите управлявали и земята Кап-Верт(на това място по-късно щял да бъде основан град Дакар-сегашната столица на Сенегал),която била населена от местното племе Лебоу( Lebou),които през 1795 въстанали успешно срещу Кайор.Понякога владетелите на Кайор ставали и крале на съседното Баол(носещи титлата "Теигнес"). Принципът на определяне на нов "дамел" на Кайор не бил чисто наследствен-той се избирал от съвет,съставен от 4 вожда.Кайор било като цяло езическо,но по-късно започнал да прониква и исляма. От север в региона нахлували мавританците,които били мюсюлмани,а след тях се появила заплахата от фуланите от Фута Джалон. Но най-силната опасност за държавиците в региона били френските колонизатори.През 1855 те завладяли кралство Ваало. Известен със съпротивата си срещу французите бил кралят на Кайор Лат Диор Нгоне Латир Диоп(1842-1886).Той приел исляма през 1861.Негов "съюзник"(всъщност почти господар) бил прочутия Маба Диакхоу Ба,който разпространявал насила исляма в региона. Лат Диор бил принуден да се включи със силите си на страната на Маба в битките му,като били временно завладяни отслабналите кралства Баол и Джолоф.Но на 18 юли 1867 Маба,Лат Диор и други мюсюлмански джихадисти,били напълно разбити от краля на серерската държава Сине,като Маба загинал в битката.Всъщност загубата на тази битка,освободила Кайор от васалните му задължения към джихадистите.Това позволило на Лат Диор да се насочи към главния си враг-французите. През 1865 комбинираните сили на Кайор,остатъците от Ваало и племената Ндиамбоур и Ндиандер нападнали френските укрепления в Сенегал,но били отблъснати. След като французите окончателно покорили Ваало,френския губернатор Луис Федербе нападнал Кайор през 1865,за да спре заплахата за новата френска жп линия в Сенегал.Крал Лат Диор му отговорил,че докато е жив,ще се противопоставя на тази жп линия. В битката при Декхеуле на 26 октомври 1868 французите разбили войските на Кайор и го завладяли.Лат Диор сключил договор с тях през 1871,според който отново ставал владетел,но с ограничена автономия. Скоро обаче той отново започнал въстание срещу французите и отново бил победен през 1879,като този път французите наистина установили контрол над Кайор.Кралството било окончателно анексирано и премахнато на 6 октомври 1886,когато последния крал Самба Лаобе Фал бил убит от френска делегация в селището Тиваоуане.В същата година починал и Лат Диор.Днес в Дакар има огромна статуя на Маалав-неговия легендарен кон. Преди колонизацията на Кайор,за валута се използвали раковини.

Може изобщо да няма други планети или луни,подходящи за масова колонизация.Това ни е голямия проблем за далечното бъдеще според мен.

Смъртта на Имперския Принц Наполеон Йожен.

Много лошо се получи....

Кой е този форум?Само да не xbgnet.

Само да довърша набързо... След битката при Улунди,зулуската армия била напълно разпръсната,повечето зулуски вождове се предали на британците,а крал Кечвайо избягал.Сър Гарнет Уолсли освободил Лорд Хелсфорд от командването,след което довършил завладяването на Зулуланд. На 28 август 1879 Кечвайо бил заловен и изпратен в Кейп Таун.Британците формално обявили,че той е свален и вече не е крал на зулусите.С това била свалена и династията на Шака Зулу.За британците обаче оставал проблемът,какво да правят с зулуското кралство-въпреки че то загубило своята независимост,не можели да присъединят територията му напълно към владенията си засега. Уолсли не се придържал към стария план на Бартъл Фрей(всъщност плана бил на Лорд Карнарвън) за южноафриканска федерация,подобна на Канада,където бяло малцинство щяло да управлява черното мнозинство.Той изготвил нов план,според който завладяният Зулуланд щял да бъде разделен на 13 части,всяка от които управлявана от отделен вожд.Това гарантирало,че зулусите няма отново да се обединят около един крал,но и правело вътрешните войни между зулусите неизбежни,тъй като те напрактика оставали с голямо самоуправление.Този план бил осъществен,като 11 от частите били дадени на зулуски вождове,една на Джон Робърт Дън(бял авантюрист,който бил известен с това,че освен бялата си съпруга имал и 48 зулуски съпруги,а децата му били 117) и една на Хлуби(вожд от племето басуто,съюзник на британците в англо-зулуската война). След войната Хелмсфорд получил рицарски орден-бил направен "Рицар на големия кръст на Ордена на банята" главно заради последната битка при Улунди.Но също така той бил силно критикуван за грешките си и никога повече не участвал в битка някъде. Кариеристът Бартъл Фрей,заради когото до голяма степен започнала войната,бил през 1880 отстранен от Уолси.След това заемал незначителен пост в Кейп Таун.Интересното е че Лорд Карнарвън е баща на прочутия египтолог,съоткривател на гробницата на Тутанкамон. През 1882 избухнала нова кървава гражданска война между зулуските вождове и британците се съгласили да върнат Кечвайо на трона(далеч не в положението му преди 1879 разбира се),но и той не успял да овладее положението.През 1884 Кечвайо починал. Целия Зулуланд бил окончателно анексиран от британците след няколко години. В цялата англо-зулуска война от 1879,британците загубили официално 1727 убити и 256 ранени.Зулусите загубили над 6000 убити,както и държавата си.Войната продължила 5 месеца,3 седмици и 2 дена.

Част 7-битката при Гингиндлову,деблокирането на Ехове,битката при Улунди. Докато Ууд се биел с основната зулуска армия,по-голямата част от британските сили,ръководена от Лорд Хелмсфорд се придвижвала към Ехове.На 2 април 1879 тя била атакувана при Гингиндлову от около 11 000 зулуси.Силите на Хелмсфорд били 5670 войници и той отблъснал зулуското нападение.За втори път зулусите губели важна битка,отново с тежки загуби-над 1000 убити,докато британските жертви били едва 2 убити и 52 ранени.На следващия ден-3 април те деблокирали Ехове и освободили колоната на полковник Пиърсън.Въпреки това,британците решили че укрепената позиция не им трябва повече и изоставили Ехове на 5 април.Зулусите заели опразнената станция и я запалили. Въпреки британските победи при Камбула,Гингиндлову и Ехове британците далеч не били спечелили войната още.Поради липса на достатъчно сили(въпреки новите подкрепления) след деблокирането на Ехове,те се оттеглили отново в Натал,напускайки Зулуланд.Британското правителство недоволно от Хелмсфорд изпратило Сър Гарнет Уолсли,който щял да заеме поста му след няколко месеца.Притеснен от това,че ще си отиде с позор Хелмсфорд,започнал са се стреми към окончателното поражение на зулусите.Били пратени нови подкрепления и скоро Хелмсфорд имал на разположение 16 000 британски и 7000 местни(съставени от местното чернокожо или смесено население) войници.След реорганизация британците започнали за трети път инвазия в Зулуланд за една година-този път през юни. За да се избегнат изненади навсякъде по пътя британците строили укрепени лагери.Първите схватки не били мащабни.В една от тях на първи юни бил убит,наследникът в изгнание на френския императорски трон-Имперския Принц Наполеон Йожен. Зулуския крал Кечвайо,разбирайки силата на подсилените британски части се опитал да преговаря за мир.Хелмсфорд обаче искал да въстанови своята репутация преди да го сменят и не влязал в преговори. Британските сили се движели към столицата Улунди,където трябвало да победят основната зулуска армия.На 4 юли се провело решителното за цялата война сражение-битката при Улунди. Зулуските бойци наброявали от 12 000 до 15 000,командвани от Зиведу каМпанде.Британците сили били около 4200 британски войници,1000 местни африкански войниц,2 ранни картечници Гатлинг и 10 оръдия. Британците в тази последна битка напълно разбили зулусите.Тяхната армия била разпръсната,473 били убити,а над 1000 ранени.Британските загуби били само 13 убити и 69 ранени. След битката британците напълно разрушили Улунди.

Този ли? http://nmai.si.edu/home/

Част 6-битките при Интомбе,Хлобане и Камбула. Зулуския крал Кечвайо въпреки успехите си,нямал никакво намерение да нахлува на територията на британската колония Натал.Той предвиждал да продължи да воюва на своя земя,докато не постигне мир с британците.Британското правителство ,което вече било приело войната,обаче имало други планове.То не можело да допусне унижението,Великобритания да загуби война от хора въоръжени основно с копия и щитове. След загубата при Исандлуана,Лорд Хелмсфорд два месеца прегрупирал силите си и формирал нови за втора инвазия в Зулуланд,чията цел била деблокирането на обсадения полковник Пиърсън в Ехове.Британското правителство изпратило седем нови полка подкрепления към Натал,заедно с две артилерийски батареи. На 12 март 1879,въоръжен ескорт с припаси се придвижвал до граничното село на бели заселници Лунеберг(което още преди войната се намирало в оспорвана гранична територия между британците и зулусите),когато бил нападнат от около 500 зулуски бойци при река Интомбе.Британските войници били само 104 души и претърпели ново поражение,като около 80 от тях били убити в боя.Зулуските загуби били минимални,а те пленили всички припаси. В същото време от 7 март,започнали да пристигат първите части от предвидените британски подкрепления.На 29 март нова колона,отново под командването на Лорд Хелмсфорд,състояща се от 3400 британски и 2300 местни африкански войници,се отправили към обсадената станция Ехове. Те си научили урока от Исандлуана и всяка нощ строели укрепени лагери. Хелмсфорд наредил на сър Евелин Ууд да атакуват укрепената зулуска позиция абаКулуси в планината Хлобане,която британците обсадили.Атаката започнала на 28 март водена от полковник Редвърс Булър.Скоро обаче се появила основната зулуска армия,наброяваща около 20 000 души,която трябвало да отблокира обсадените.Британците започнали отстъпление,но зулусите възползвайки се от положението успяли да ги разгромят и да спечелят нова победа.Британците загубили в битката 225 войници,а зулуските загуби отново били минимални. На следващия ден 20 000 зулуси ръководени от зулуския командир Мниамана,атакували без позволението на краля си Кечвайо добре укрепения британски лагер при Камбула.Ууд имал на разположение 2069 войници и 6 оръдия.След 5 часа ожесточена битка,зулусите се оттеглили,с тежки жертви.Сега британската кавалерия започнала да преследва бягащите,като успяла да им нанесе нови страшни загуби.Това било първото голямо зулуско поражение във войната.Британците загубили едва 28 убити и 55 ранени,а приблизително 2000 били само убитите зулуси. Ефектът от битката при Камбула бил много тежък и деморализиращ за зулуската армия. Мниамана след поражението се опитал да върне армията си в столицата Улунди,но много от войниците просто я напуснали и се върнали по домовете си.

Част 5-битката при Роркс Дрифт и настъплението на останалите две британски колони. Още на същия ден(22 януари 1879) след зулуската победа при Исандлуана,започнала битката при Роркс Дрифт.От 3000 до 4000 зулуски резерви,които не взели участие в битката при Исандлуана водени от принц Дабуламанзи каМпанде-полубрат на крал Кечвайо,нападнали британски гарнизон,разположен на граничната мисионерска протестантска станция на Роркс Дрифт.Принцът предприел това нападение самоволно,без да иска разрешение от Кечвайо.Британския гарнизон бил толкова малък,че едва надвишавал 150 човека,ръководени от лейтенант Джон Хард. Зулуските атаки били масирани,но разкъсани на части.Битката била изключително ожесточена,като продължила и на следващия ден.Малкия гарнизон бил няколко пъти на прага на поражението,но в крайна сметка отблъснал зулусите и те се оттеглили.Това била единствената битка във войната при която зулусите навлезли на британска територия.Британците загубили само 17 убити,а зулусите най-малко 351 и около 500 ранени.Но като цяло,това бил просто тактически британски успех,без голямо значение. Докато британската централна колона била спряна и принудена да се оттегли,дясната колона се придвижвала по зулуското крайбрежие под командването на полковник Чарлз Пиърсън.Тя преминала река Тугела и влязла в сражение с зулуски части,които се опитвали да й устроят засада край река Иниезане,но ги отблъснала и накрая достигнала изоставената мисионерска станция Ехове,която се намирала на зулуска територия.Там британците започнали да се укрепяват.Тогава Пиърсън научил за британското поражение при Исандлуана и започнал да се колебае,дали да се оттегли зад река Тугела.Докато се чудел,зулусите отрязали снабдителните му линии и го обсадили в станцията. В същото време лявата британска колона,командвана от полковник Евелин Ууд настъпвала в северозападен Зулуланд,където започнала сражения с тамошните зулуски части,попречвайки им да се присъединят към основните зулуски сили,сражаващи се с централната британска колона.Ууд установил лагер в Тинта`с Краал,на 10 мили южно от планината Хлобане,където се били събрали около 4000 зулуски бойци.Той планирал да ги атакува на 24 януари,но научавайки за поражението при Исандлуана,също решил да се върне назад.Зулуските части не му попречили да го стори. Така един месец след започването й,първата британска инвазия в Зулуланд се провалила.От трите колони,само лявата била незасегната.

Това също не е псевдонаука,а част от математиката.Че най-вероятно няма приложение е така,но си е наука.

Това не е псевдонаука,а в най-добрия случай погрешен извод.Няма наука за жени носещи високи токчета и т.н.

Не съществува истинска псевдонаука.....псевдоучени да,псевдонаука не.

Ето на това място се е провела битката при Исандлуана.

Част 4-битката при Исандлуана. Лорд Хелмсфорд планирал инвазия в Зулуланд,в която участвали над 15 000 войници в пет колони.Те трябвало да обкръжат зулуската армия и да я принудят да се бие в една генерална битка.Той се опасявал,че зулусите ще се опитат да избегнат пряко сражение.След това решил да съкрати британските колони на три,като основната и най-важната била съставена от 7800 души.Те били въоръжени основно с модерните пушки Хенри-Мартини.Имали и няколко оръдия.В армията му имало и части,сформирани от местното африканско население. Войските му тръгнали от град Питермарицбьорг(Pietermaritzburg), до предния лагер в Хелпмекаар,близо до Грейтаун(Greytown).На 9 януари 1879 те се придвижили до Роркс Дрифт на река Бъфало,където била британско-зулуската граница(там имало станция на християнските мисионери,които покръствали местните). На 11 януари пресекли реката и навлезли в територията на зулусите.И трите британски колони се движили към Улунди,столицата на зулусите. Армията на крал Кечвайо била около 35 000 души.Това било приблизително три пъти,повече от британските сили,но в по-голямата си част тя била просто едно народно опълчение с ограничени възможности.Голяма част от зулуските бойци,можели само за няколко седмици да изпълняват военните си задължения-след това трябвало да се върнат при семействата си.Оръжията били основно копия за хвърляне,копия за близък бой и щитове от волска кожа. Първоначално трите британски колони не срещнали никаква съпротива.На 22 януари 1879 централната колона установила лагер край Исандлуана.Лорд Хелмсфорд разделил войските на колоната,оставяйки лагера на полковник Хенри Пулейн.Тогава британците били нападната от основната зулуска армия,състояща се от около 20 000 души,водени от втория в командването на зулусите след Кечвайо - Ntshingwayo kaMahole Khoza.Хелмсфорд и по-голямата част от силите на колоната,били примамени на изток от лагера,след което основните зулуски войски го атакували.Британския лагер не бил укрепен,в противоречие с установената доктрина.Последвалото било най-големия зулуски успех,по-време на цялата война.Те успяли да анихилират британските войски в лагера.Британците загубили над 1300 убити,включително и полковник Хенри Пулейн,52 офицера,както и един африкански вожд,бил се на тяхна страна. Зулусите загубили около 1000 убити и 2000 ранени.Те пленили всички британски амуниции,провизии и транспортни средства в британския лагер,дори и две оръдия. Поражението принудило Лорд Хелмсфорд да преустанови инвазията на централната колона и да се оттегли на границата.

България може да е била по-добра,но светът не е бил по-добър от днешния.

Част 3-избухването на англо-зулуската война. Като владетел Кечвайо,разбирал че зулуската армия е твърде слаба технически,за да се сражава успешно с бурските и британските армии.След смъртта на Шака Зулу тя била отслабнала от честите граждански войни,липсата на почти никаква външна експанзия.До началото на 70те години на 19 век в армията на зулусите все още нямало огнестрелни оръжия,дори военната организация и тактики от времето на Шака Зулу не били запазени. Крал Кечвайо започнал да прилага отново някой от военните методи на Шака,колкото било възможно. Той сформирал нови полкове,базирани на възрастов принцип и дори успял да се сдобие с няколко стари мускета и други неизползвани вече огнестрелни оръжия.Но основното оръжие на зулусите си оставало "Иклва"-вид копие и щит направен от волска кожа.Използването на този тип копие и щит били в основата на тактиките на зулусите Тези от тях,които се били научили да стрелят с огнестрелно оръжие,били много неточни,а и зулусите като цяло имали негативно отношение-според тях пушките били "оръжие на страхливеца,който убивал смелия без да чака атаката му". Всеки нов крал на зулусите,трябвало да изостави старата столица на Зулуленд и да построи нова. Кечвайо също основал нова,наричайки я "Улунди"- което значело "високо място". http://en.wikipedia.org/wiki/Ulundi Сър Теофилос Шепстън,първоначално подкрепял зулусите в граничния им спор,с бурската държава Трансваал. Но след като през 1877 той с малки сили бързо анексирал Трансваал,естествено променил позицията си,защото граничния спор,вече бил между зулусите и британците.Скоро той започнал да описва зулусите,като агресивна заплаха за британските владения в докладите си до Лорд Карнарвън. Британците опредили гранична комисия,която обаче преценила,че исканията на зулусите са почти изцяло справедливи през юли 1878. Това далеч не отговаряло на тайните планове на сър Хенри Бартъл Фрей,който действал дори не за колониалните британски интереси(британското правителство било против конфликт с зулусите,имайки други проблеми),а само за личните си кариеристични амбиции,не приел доклада на комисията. При преговори на границата с представители на зулусите,той отправил неочакван и абсурден ултиматум до крал Кечвайо,в който искал зулуската армия да се разформира и зулусите да приемат британски колониален "представител" на тяхна територия. Кечвайо не отговорил на ултиматума до 11 януари 1879.Тогава Бартъл Фрей,без да иска разрешение от британското правителство заповядал на генерал Фредерик Хелмсфорд да навлезе с армията си в зулуското кралство.Войната започнала.

Невероятен сайт просто.Има и съвременни и стари карти. http://www.heritage-...ge.php?Dir=maps

Две карти на региона за географска ориентация.

Част 2-зулуското кралство преди 1879 и положението му в региона. Първия зулуски крал Шака,чрез многобройни войни,превърнал малкото зулуско племе в значима регионална сила-Зулуленд,която била всъщност добре организирана държава.Около 1825 тя вече обхващала приблизително площ от 30 000 квадратни километра. През 1828 двама от полубратя на Шака Зулу(Дингане и Мхлангана) и един от неговите приближени,организирали успешна конспирация срещу него и го убили в селището Дукуза.Следвала кратка борба за трона между тях,която била спечелена от Дингане. В 30те години на 19 век имигриращите бури на север(отново поради британската колониална експанзия имигрирали),влезли в конфликт с зулусите.Дингане още при първия значителен сблъсък претърпял съкрушително поражение-огромната зулуска армия(между 10 000 и 20 000 бойци) била разгромена от едва около 470 бури в "Битката при кървавата река" на 16 декември 1838. Този път един от полубратята на крал Дингане-Мпанде се възползвал от поражението,като се съюзил с бурите. Крал Дингане бил скоро убит,споделяйки съдбата на Шака Зулу и владетел на зулусите станал Мпанде.Видял силата на бурите,той се стремял да поддържа добри отношения с тях. Бурите успяли да формират своя държавица в региона-Република Наталия.Британците обаче отново имали свой цели и през 1842 след кратка война завладяли краткосъществуващата Наталия и придобили граница с зулуското кралство.Крал Мпанде веднага установил приятелски отношения с тях,разбирайки ясно огромната им сила. Това му позволило през 1843 да започне чистка в собственото си кралство срещу неговите предполагаеми "врагове".Хиляди били избити по-време на чистката,хиляди избягали от Зулуленд в околните земи.Проблемът бил че бегълците взимали своя едър рогат добитък със себе си,за да се изхранват.Това ударило икономиката на зулусите,която зависела от едрия рогат добитък изключително много.За да компенсира загубата,крал Мпанде започнал да напада околните племена и народи-дори могъщото племе свази била нападнато през 1852. Това обаче противоречало на британските колониални интереси,които не предвиждали допълнителното усилване на зулусите.Те поискали от Мпанде да спре тези нападения в името на добрите отношения между британците и зулусите.Страхувайки се,Мпанде побързал да изпълни исканията им. Невъзможно било да се избие агресията на войнолюбивите зулуси навън и затова тя избила навътре в нова гражданска война.Този път между двата сина на Мпанде за трона(въпреки че той управлявал още над 10 години след завършването й)-Кечвайо и Мбуиази. Кечвайо спечел решаващата и кървава битка при Ндондакусука през 1856,но хиляди зулуси загинали в тази,а и в предишните вътрешни войни. През 1861 втория брат на Кечвайо-Умтонга избягал към граничните части на Зулуленд с бурите(които успяли да формират нови свои държави на север) и започнал да събира нова армия.Тъй като още една гражданска война,щяла още повече да отслаби зулусите,било постигнато споразумение с бурите-те предали Умтонга на Кечвайо и крал Мпанде,а в замяна зулусите им остъпили земя край границата. Едва през 1872 след смъртта на баща си Мпанде,Кечвайо станал крал на зулусите.Умтонга обаче избягал от брат си след няколко години и Кечвайо си поискал отстъпената земя.Граничния спор се изострил,но до война не се стигнало засега. В първите години на управлението на крал Кечвайо,назрял и конфликта с християнските европейски мисионери.Той не ги харесвал,но не ги гонел,заради добрите му отношения с британците.Въпреки това голяма част от зулусите били негативно настроени към тях.Консервативните зулуси често убивали тези,които са приели християнството от мисионерите. Изобщо зулуското кралство до 1879,макар и отслабващо,било все още силно,а и фактор,с когато трябвало всички в региона да се съобразяват.Много африкански племена в този период,дори силните свази били васали на зулусите.

В Корана има ли ясна и точна забрана на канибализма?