Sham

Мисля,че това са доказателства.Не само аз мисля така.

Мисля,че един арабин ще е добра гледка там :D

КГ , не са от различни места.От Високо са.

Интересно....интересно коя цивилизация е била...

Няма текст...моя грешка ,че не потърсих,надявах се вие да ми кажете повече... Прав си за босненския, по старобългарски съм го учил като наречие,както и всички славянски езици днес да си кажем.

Макар да може да е разисквана тази тема, аз днес видях нищо,което е много интересно за мен-

Май се отговори на въпроса.

Националният археологически институт с музей при БАН организира днес(7.03) от 11.00 часа в храма "Света Неделя" възпоменание за трагичната смърт на проф. Рашо Рашев, директор на института, който загина на 28 февруари при пожара във влака София-Кардам. Внезапната загуба на колегата и достойния човек е тежка за професионалните среди на българската археология и за културната ни общественост, пишат археолозите от БАН. Те призовават всички колеги, близки и приятели да почетат паметта на загиналия учен. Проф. Рашо Рашев бе виден археолог, голям специалист в изследванията на ранносредновековната българска култура и проучвател на столицата Плиска.

http://ruslantrad.blog.bg/viewpost.php?id=170316 - В Сърцето на Анадола - От Истанбул до Кърсеир http://ruslantrad.blog.bg/viewpost.php?id=170626 - В Сърцето на Анадола - Магията на бекташите http://ruslantrad.blog.bg/viewpost.php?id=170666 - В Сърцето на Анадола - Необятната Кападокия Виж тези , хората ги харесаха ,знам ли

След като го публикувах, го сложиха и в друг сайт,там хората искат да продължа и за самата Сирия,тъй че ще имам за писане .хех.Сега завърших един друг разказ - В Сърцето на Анадола

Най-накрая завърших едно малко пътеписче, може да вие интересно. През 2006 година, пролетта , най-накрая можех да осъществя мечтата си да пътувам за моята втора родина - Сирия. Дълго време не бях пътувал към Сирия, и сега след 10 години пак можех да тръгна в посока Турция и отвъд нея. Наистина нямах много информация за страната…бях изгубил следите, не следях много новините за положението на Сирия.Затова първо се поинтересувах малко. По настоящем държавата носи името Сирийска Арабска Република (С.А.Р.). Населението й в момента приближава 21 000 000 души и расте. Повечето факти може да се прочетат в справочници, но те не могат да пресъздадат атмосферата в тази страна.И аз, като почти всеки малко знаех за онзи свят, показван най-вече от медиите. А първото, което ще кажа е: няма нищо общо с това от медиите.Но да видим стъпка по стъпка. От София има самолетни полети до Дамаск , но аз използвах автобусния превоз.Има два дни за отпътуване и пристигане в София - сряда и петък (понетака беше, като заминах), автобусите са на сигурна фирма и са удобни, пригодени за дълги пътувания.А мен ме чакаха 1500 км. Пристигнах в кв. “Хаджи Димитър” в късния следобяд. Тръгнахме, а в мен се породи онова чувство, което може да се определи , като тръпка пред неизвестното. Бях приготвил малък куфар с най-необходимото и раница.Разбрах , че времето там е хубаво ( беше април месец, пролетна ваканция) , и не взех връхна дреха ( яке и т.н., само блуза) , което впоследствие се оказа огромна грешка. Автобусът минава през гр.Пловдив , където чака до един час други пътници и тогава заминава към границата с Република Турция. На самата граница минахме доста бързо - вече имах тренинг от други пътешевствия, затова паспортът ми беше на достъпно за мен място, готов да го извадя при необходимост. Е…границата беше премината, до мен не седеше никой, аз се опънах на седалките и се унесох в мисли, докато светът не изчезна…. По едно време се събудих, вече беше вечер.И видях защо съм се събудил - бях гладен, а вторият шофьор беше извадил характерните арабски пици, които ухаеха много вкусно. И за мое щастие споделиха вечерята си с мен, което ме зарадва и се почувствах не като чужденец. Повечето знаеха български език, което много помагаше, но имаше и хора, които бяха в родината само по бизнес. След вечерята дойде още по-очудващо действие - шофьорите извадиха котлонче, малки чашки и направиха типичното гъсто арабско кафе, което веднага завладя с аромата си автобуса. Предложиха ми малка чашка и аз приех - подобен вкус няма никъде! От сега ви казвам -опитайте арабско кафе. то съдържа кардамон, който придава особено ухание на напитката..Пуснаха весела музика и аз вече можех да се потопя във вълшебството на пътуването. Погледнах през прозореца, макар да беше нощ много неща се виждаха - магистралата в Турция беше много добре осветена и аз виждах малки селца.Но сравнително до Истанбул пътят е пуст.И тогава….идва Истанбул.Дори да си заспал неусетно се събуждаш, защото усещаш, че нещо огромно те приближава.толкова е голям този град, че не знаех кое приближава -ние града, или той нас. Светлини, коли, хора…много хора и разбира се - Мостът на Истанбул. Беше към 11 вечерта и светлините по моста и околните му пристройки създаваха много приятна атмосфера. Това беше нещо огромно, това съоръжение поемаше всеки ден огромен брой превозни средства, а под него кораби преминаваха Босфора. Встрани от моста се виждаха старите турски, султански дворци, осветени ефектно. Ако нямаше нищо друго, което да заслужава признание на турците , то техният национализъм наистина беше за нещо голямо.Навсякъде се виждаха малки знаменца, портрети на Ататюрк…Минеш ли Истанбул, после може да се почувстваш малък и незначителен…И така късно през нощта преминахме от Европа в Азия. вече всичко беше различно, вече нямах опорни точки с това, което оставях зад себе си. И наистина разликата се оказа впечатляваща. Още след моста вече осъзнаваш, че попадаш в друг свят…Близкия изток..неговото начало…. Вярвайте ми, чувството,че отиваш в един съвсем друг свят е много силно.Веднага разбираш, че ти си чужденец, че отиваш в земя, която е претърпяла много, в която спомените от столетията ,хилядолетията история шепнат постоянно.Шепнат за отминали битки, за владетели и тъга.Сега седях удобно в своята седалка, гледах през прозореца и се опитвах да запомня всичко.Това беше моето лично пътуване, отивах отново в Сирия,след 11 години прекъсване.Исках да запомня всяка крачка, всеки километър от пътя, може би заради това не заспах през целия път. Цял ден пътувахме за мое съжаление покрай Анкара, да, след време щях да видя Анкара, която е прекрасен град, но сега не можах да я видя.Продължихме пътя си към следващата си спирка.Аксарай. Аксарай е традиционната спирка по пътя за Сирия.Там спират обикновено автобусите, на отиване обикновено е сутринта,след минаването през Анкара.Така стана и с нас.Беше 6 сутринта, не бях спал много.През нощта беше -14 градуса и умрях от студ, тъй като не си носех връхната дреха...В Аксарай пихме невероятен черен чай.Забравих да спомена, че имах страхотна комнаия - майка и дъщеря от Варна, невероятни хора, няма да казвам имената им нарочно, но много им благодаря! Заедно седнахме да пием чай, който ни ободри. След чая продължихме своя път, в посока крайбрежието и град Адана.Покрай нас се редяха къщички, и огромни пространства.По някое време усетих,че сякаш сме сами на пътя.Ако не бяха профучаващите автобуси, сигурно щях да помисля,че съм в Зона Б-51 ...Турция винаги ме е впечатлявала - ужас и удивление в един и същ момент.Имаше нещо магично по тези земи, колкото и пусти да изглеждаха.Не след дълго стигнахме първите места,които предвещаваха,че навлизаме в планината Тарс, или древното име Тарсус. Това беше наистина магично място.Около нас започнаха да се редят високи зъбери, пътят се виеше през планината, както навсякъде в Турция - подържан.Винаги се бях чудел откъде има толкова хора - само в планината видях градчета с по 9 000 души население! не знам как се издържаха, но това беше,което видях.За мое нещастие на отиване беше нощ, виждахме само табелите, пътя, къщите отстрани пътя.за пореден път благодарих на Бог ,че бях сам на седалка - това е много важно! Успях понесега да поспя,въпреки студа.Може да има парно в автобуса, но без връхна дреха-забравете! Адана.След като се спуснахме от планината следваше морето.То се видя отдалеч.А град Адана предвещаваше това.накъдето и да погледнеш - къщи, срайбрежна ивица, предприятия.Сякаш от нищото излезе този град.Поне на мен така ми се стори.Каквото и да е - чувството беше невероятно! Усещах ,че края на пътя идваше, вече се показваха табелки, ориентиращи пътниците ,че идва северният сирийски град Халеб (Алепо). Но за него малко по-късно. След Адана продължихме към самата граница.Разбира се спирахме по пътя, това което е хубавото на турските пътища, имаха невероятни комплекси за отдих - Park Alani ,мисля така се назоваваха. Границата беше на 40 км. от Халеб.Приблизително. Тя се предвещаваше от нещо,което виждах за първи път на живо - танкове и войници.Изглежда край Адана имаше турска военна база, и войниците ,заедно с танковете извършваха учение.Беше поразително -войници,пеещи химна си и танковете...Тръпки ме побиха.понастоящем едва ли ще ги видите, все пак от моето пътуване се мина време.Оставихме колоната по пътя и навлязохме в границата.Пунктът беше обграден от две страни с възвишения, на които стърчаха наблудателни кули.Освен всичко това имаше и опашка от тирове.Сирийският пункт се наричаше Баб Ал-Хауа, това име беше много старо.Останките от сгради от едно време го потвърждаваха.това беше не просто модерен КПП, а пункт ,който от древността беше обслужвал граница. Няма да говоря за премеждията на турската граница - бяха силни, включително,че правеха проблеми с паспортите на двете българки с мен.важното беше,че идваше сирийският пункт.Там нямаше проблеми и минахме много бързо. Точно в този момент усетих , че настръхвам.Появи се познатото чувство в стомаха, когато постигаш нещо дълго очаквано.Бях изминал вече над 1000 км, много повече.Минах невероятната Анадола (за която ще разкажа също) , преминах магичната Тарс, необятния Истанбул, и най-сетне бях минал турско-сирийската граница ...А природата сякаш четеше мислите ми.Беше пролет...беше пълно със зеленина.Никога не бях виждал Сирия зелена.А може би и малко чужденци също.Беше невероятно вълшебно.Затворих паспорта си с печата, седнах спокойно на седалката си.Усмихнах се на себе си, погледнах през прозореца, докато автобусът потегляше.Сирия беше пред мен.

Лесно е да говориш за фанатизъм,когато се седи зад компютъра и наблюдаваш новините.това бих казал по темата.

Джалалуддин Руми и мауллауиите Името , което току-що беше изписано, е обаятелно сред всички, известно от дърго време на Запад като това на един от най-интересните персийскоезични поети-суфии.Джалалуддин Руми, когото на Запад наричат Мауляна , е роден в Средна Азия, в Балх , на 30 септември 1207г.Балх бил превзет от монголите през 1220г. Емиграцията на Бахауддин ( бащата на Руми) и семейството му на запад трябва да е станала малко преди това и е била част от общото отдръпване пред монголското нашествие.семейството е пребивавало в Дамаск,Мека , преди да се установи в Коня,Анадола. През 1244-45г. в Коня пристигнал загадъчния човек, известен под името Шамс-е Табризи, младият и красив дервиш, който станал "свидетеля на съзерцанието", погълнал всеки миг от времето на Джалалуддин.последният счел за най-добре да му посвети своя голям "Диуан" или сборник с мистични поеми, тъй като го публикувал под собственото име на Шамс.Има известно съчинение на Руми - Маснауи-е Маулауи.То упреква философите за подчинението им на диалектиката и логиката, за неспособността им да видят духовните реалности.Когато оповестяват Земята,Огъня,Водата, те са безсилни да уловят смисъла на свръхсетивното.На тях са им необходими средства и доказателства.Или както Молла Садра ясно ще заяви ,езотеристът се чувства много по-близо до простодушния вярващ, от колкото до теолога-рационалист.А всички упреци, които Джалалуддин отправя към философите, Сухраварди ,вече почти е формулирал.Всичко,което в наши дни наричаме феноменология на символичните форми,метафизика на въображението и т.н., намира в "Маснауи" един неизчерпаем материал, лесно достъпен дори за неиранист, благодарение на пълния превод на Р.А.Николсон. Джалалуддин Руми е оставил също произведения в проза (писма,проповеди,сборника Logia ,озаглавен "Фихи ма фихи", т.е. "Съдържа това, което съдържа"). Хусамуддин - синът му - наследил Мауляна до смъртта си през 1285-6 година.тогава синът на Джалалуддин Султан Уалад (умира през 1312-13г.) ,който отказал непосредственото наследяване ,станал шейха на братството на маулауиите.Той развил систематичната дейност за организиране и пропаганда, по примера на дядо си.С него започва дългата история на братството в Турция и извън нея. Мястото за поклонение на Руми в Коня:

Разбира се,че трябва да е светска държава, религията не би трябвало да се бърка в управлението.

Не знам, много са ми странни всички тези многобройни движения...Аз съм прост човек,затова съм мюсюлманин.

Пиша ви с една молба! Има 5 новородени в бежанското общежитие тук, в София, а им се дават по 50 лева месечно, които, както сами се сещате, са абсолютно недостатъчни за каквото и да е! Събираме пари, за да им купим мляко - това е належащо в момента, но предполагам, че ще им трябват и Памперси и пр - не знам,само предполагам. Майките на децата - само за инфо го казвам са - 2 палестинки и 3 иракчанки и 7 бебета. Който иска да помогне ,нека се свърже с мен.

O my Allah....

Аз горе долу ще се ориентирам, да .Тези книги са добри,попадал съм на тях.Мисля,че може да се отбием и в Центъра по източни езици.

Доста трудно ще е.Трябва да разбера кой историк е живял по това време, и колко значение са придавали арабите на нея.Пък и ако е имало историк,описал тези събития, дали е останало нещо.

Турска е,да -с печата на султана.Много добре запазена, векът наистина е 18-ти ,поне според годината,всечена в нея.Браво,че я имаш! Не бих я продал... П.С. С тези звездички, турците май са първите европейци хах

здравейте ,приятели! Съжелявам,че се забавих с отговора си, но бях две седмици в болница. Всъщност няма какво да се говори толкова кога се въвежда полумесецът в исляма.Основното е ,че преди османското завоевание полумесецът не е бил символ на исляма, за такъв се е ползвала т.нар. Шахада - която сега е в знамето на Саудитска Арабия - Няма друг Бог освен Аллах и Мохаммад е неговият Пророк. Разбира се полумесец се е ползвал,като изображение , но НЕ за исляма, а по-скоро като символ на търговците,бедуините.Открит е най-вече по плочки с поезия и описващи търговия.Полумесецът е символ на керваните през пустинята. Склонен съм да не се съглася,че халифите са ползвали полумесец, първо защото знамената на първите,а след и това на Абасидските са съответно зелено и черно.По тях не са откривани полумесеци, освен Шахада.Второто - в исляма е забранено изобразяването на символи, ето защо и първите джамии не са имали полумесец на купола и минарето, доказано е,че те са от много по-късен етап добавени.

надявам се да ме извините за толкова постове един след друг. Подпишете и петицията, мисля,че е важно - http://www.bgpetition.com/100/index.html

публикувано и в Блога на Алдарион , пратено е до всички по-големи телевизии и вестници. През 1517г., на 31 октомври сутринта, на вратите на църквата в замъка Витемберг, Мартин Лутер, прост свещеник заковава списък с 95 тезиса, в които осъжда безхаберието, корупцията и порочността на Католическата църква....Какво става после е ясно за всички – Започва реформацията, водят се войни за правото на човек да защити своите виждания, умират милиони и накрая се оказва че половината Западен свят е приел една от различните форми на новата религия – Протестантството. 16 век отдавна е минал, Мартин Лутер е мъртав, но корупция, безхаберието и порочността са ги надживели и вероятно никога няма да изчезнат. Това не е Германия а България...тук на хората никога не им стиска да кажат публично какво мислят и какво искат. Безразличие, апатия...това е българският народ днес. Той знае – кучетата си лаят а кервана си върви. Хората негодуват но няма кой да ги чуе, защото тези, които трябва да ги чуят с аглухи към словата на народа. Защо? Защото така им изнася, така им е удобно, или ако мога да цитирам Луи XIV Краля Слънце – „Правим го, защото можем!”. А защо могат? Защото сме ги оставили да правят каквото пожелаят! България вече влезе в НАТО и ЕС. Време е българинът да каже на своите властимащи : „Господа, вие си мислите че Държавата-това сте вие! Но грешите! Държавата – това съм АЗ!” Време е министрите да си спомнят че тази дума означава „слуга”, а не управляващ, че депутат означава „поставен” а не настанил се, че Народното събрание трябва да представлява НАРОДА а не 240 души. Че Премиера и Президента са Премиер и Президент на БЪЛГАРИТЕ, а не на СДС, БСП, НДСВ, ГЕРБ или които и да са от множеството партийки, нароили се в политическото ни пространство! Народа, това не съм аз, но аз съм един от народа. Вярвам че каквото мисля не го мисля само аз, и мнозина млади хора на моите години са ми го показвали! Господа политици, ние не искаме да бягаме от България! Искаме да живеем тук! Да работим ТУК! ТУК да се раждат и децата ни! Няма да ни изгоните! Но тези, които гонят младите трябва да си вървят! Защото бъдещето е в нас а не в електората ви, който е на средна възраст от 50 години! Но какво говоря! Вече никой не вярва на политиците, дори на тези, дето над 40 години вашите предшественици им промиваха мозъците! Ние не сме Евреите и не е нужно поколението, което помни робството да умре, за да се оправим! Защ трябва майките и бащите ни да умрат от старост преди тази държава да изглежда така, както те винаги са искали да изглежда!? Защо?!? Те дадоха вече половината си живот в напразну надежди! Няма и ншият да мине така! Няма някакви си 240 души да с еподиграват със съдбата над шест и половина милиона! Чуйте гласа на хората господа политици, защото колкото и да е порочна системата, която сте създали, все пак, ние ви избираме! Ние сме държавата! И понеже явно като мълчие и робски скалняме глави, както сме свикнали вече 600 години, само ви даваме повече увереност, е време народа да се изкаже, хората които имат позиция да я покажат! И ще я покажем! По долу прилагам 100 въпроса към управляващите. Ако не може да дадете адекватен отговор на тях, замислете се дали сте си на мястото в кабинетите! И моля без заучени фрази от АОНСО-то където в 10 изречения изказва не не се казва абсолютно нищо. Този филм вече сме го гледали! Много, много пъти....

Един мой приятел направи един списък с въпроси в моя форум , които засягат много хора.Аз го подкрепям напълно. В тази тема в Алдарион ще се опитаме да си отговорим на многото въпроси, които моят приятел Сашо задава.Ето и част от тях- През 1517 г. Мартин Лутер заковава на вратите на църквата в град Витенберг своите 95 тезиса, с които осъжда Католическата църква и нейната безбожна западналост. Аз не съм Мартин Лутер, и сега не живеем в XVI-ти век, но ми се ще да задам няколко въпроса на управляващите България и се чудя дали трябва да се заковат тези въпроси на входа на Парламента, за да се чуе думата на народа!? Приканвам всички, които са заинтересувани, да добавят свои въпроси, а накрая - да съберем общите, да ги изпратим до медиите и да напишем и една статия към тях! Разделям въпросите на категории, за да е по-лесно: Социална политика: - До кога малцинствата ще бъдат глезени а не - интегрирани? - До кога кучетата ще имат повече права от децата? - До кога майките ще взимат детски помощи, с които може да се купи само 1 кутия сухо мляко? - До кога българското семейство ще бъде принуждавано да има максимум 1 дете или - още по-лошо - нито едно дете? - До кога ще се задълбочава кризата, свързана със семействата, неспособни да имат деца? - До кога пенсионерите ще харчат цялата си пенсия само за текущи сметки и за лекарства? - До кога ще плащаме здравни осигуровки, а медицинската помощ няма да ни излиза безплатна? - До кога университетите ни ще дават стипендии само за за 20 българи, живеещи извън страната? В същото време, в Румъния дават 2000 стипендии? - До кога заплатите ни ще са български, а цените - международни? - До кога сираците, болните и другите хора, живеещи в приюти, ще водят съществуване, по-лошо от това на бездомните кучета? - До кога книгите и учебниците ще бъдат облагани с ДДС? - Кога българите ще поискат да живеят в България, а не - в САЩ, Англия, Австралия и Канада?

Чл.25 т.2 от Конституцията на РБългария - Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Мисля,че е ясно този цитат какво означава.