Sham

Всякакви въпроси по тази религия могат да се зададат, аз ще се опитам да отговоря

По време на Рамадан не бива хората да се карат, да носят оръжие ,да ядат и пият преди определения час за това,след залез слънце.Рамадан,неговите пости не са задължителни за всеки,а препоръчителни за мюсюлманина.Според Корана : "Рамадан е месецът ,през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението.Който от вас се окаже в този месец,да говее през него". Пророкът Мохаммад (С.А.С.) сам казва, че болни хора и хора в път може да пропуснат говеенето. Всътпването в месец Рамадан се потвърждава от виждането на полумесеца или когато предхождащият месец Шабан изпълни 30 дни.Краят на Рамадан идва ,когато бъде видян полумесецът на следващият го месец Шауал или когато се навършат тридесет дни от него.

Повече от това, което има там? Не мисля, че е нужно.Тези теми винаги предизвикват огромни дискукии,в които хората не достигат до решение и в повечето случаи понятието "атеист" така и не може да се защити.

О,невероятни са!

Здравейте всички! Моля моите приятели, администраторите, да не махат тази тема.Тя няма за цел реклама-всъщност прочетете надолу. Алдарион,съвместно с други сайтове започва инициатива "Запази българската история!".повлияни от това, че хора в Европа искат да "изчистят" части от нашата история, ние решихме да направим тази инициатива в подкрепа на родната ни история и да кажем , че сме против някой да се бърка в родните ни исторически спомени и мъки. Това, че някой иска да изтрие събитие,като Баташкото клане ни кара да негодуваме.Ето защо молим всеки,който има сайт или влиза във форуми да сложи тази картинка: 1.http://bataks.hit.bg/bg.gif 2. Ако имате сайт този код:<a href="http://savebghistory.wordpress.com" title="Инициатива за запазване на българската история" target="_blank"><img src="http://bataks.hit.bg/bg.gif" alt="" width="300" height="86" border="0" /></a> за информация: http://aldarion.yix.org/index.php?showforum=102 http://savebghistory.wordpress.com Благодарим!

Да...не е нужно веднага да се намесва Турция,те си имат далеееч по-важни теми за обсъждане от това дали е имало клане в Батак.Не един път в историята българин е предавал родина и история заради лични изгоди...

Цитат: От това учение на Православната църква за първородния грях, извлечено от Св. Писание, подкрепено от Св. Предание и споделяно от св. Отци и Учители на Църквата, се отличава римокатолическото схващане за първия човек и неговото състояние преди и след грехопадението. Това учение се отдалечава от православното разбиране по тази тема и е послужило като логическа предпоставка за изграждането на новия догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария. Преди всичко трябва да се подчертае, че римокатолическата догматика не смята първосъздадения човек за хармонично устроен и съвършен по тяло и душа в разбирания от св. Православие смисъл. Според нея, вследствие двусъставността на човешката природа имало в човека още при създаването му "някаква борба", между чувствените влечения на тялото и духовните стремежи на душата. Похотливостта на плътта, наричана от тази догматика concupiscentia, е била изначална проява на човека. Тя не е била привнесена отвън като последица от грехопадението, нещо, което особено ясно се подчертава от следтридентинското богословие. Състоянието на природните сили у човека до грехопадението "било състояние на чиста естественост (status purorum naturalim), тоест такова състояние, което не се отличава съществено от състоянието, в което се намира всеки човек след грехопадието". Матиас Шеебен, римокатолически догматист, пише по въпроса следното: "Не може да се избегне... въпросът, дали природата, тоест вроденото витално състояние на човека, тъй както той сега се ражда, както и конститутивните начала на неговото същество са в най-главното същите,... каквато е природата на непосредствено създадения човек, или дали грехът не е разрушил в природата съвършенства, които първоначално са били съществено включени в нея, и не е внесъл там несъвършенства, респективно злини, които първоначално са били съществено изключени от нея. Католическото учение поддържа... първото и учи според това, че съществените съвършенства на първоначалната природа не са внесени отвън, но... са били, поне в корена си, налице още в първоначалната природа". "Всички несъвършенства и недостатъци, които сега са присъщи на животинската страна на човека и поради които тялото се нарича "плът" и неговият живот - "плътски живот", а двете заедно се противопоставят на духа и на духовния живот, не са произлезли в същността си от развала и извращаване на онова състояние, което е във връзка с първоначалния състав (constitution) на природата, но както сега, така и тогава са си вложени в състава на природата". И така, според римокатолическата догматика несъвършенствата и недостатъците на сегашната природа на човека не са последица от грехопадението, а са изначални явления, създадени от Самия Бог. Този автор намира, че не е недостойно за Божието величие да сътвори човешката природа така, че да бъде допуснат дефектът на чувствеността и на неурегулираното пожелание в неговата първична природа. Борбата между чувствените влечения на тялото и духовните стремежи на душата, борба характерна за падналия човек (Гал. 5:17) и водеща към грях, е била според римокатолическата догматика свойствена и на първосъздадения човек още до грехопадението. Така римокатолическата догматика влиза в дълбоко противоречие с Божественото откровение, което ни представя цялото творение като безупречно и съвършено с думите "И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро" (Бит.1:31). Така тази догматика хвърля косвено върху Бога вината за греха и за онези печални последици в човешката природа, настъпили вследствие грехопадението. Незавимисимо от тези свои превратни възгледи и римокатолическата догматика учи за безгрешно и невинно състояние на прародителите в рая, което тя нарича първобитна праведност (justitia originalis). Но това безгрешно първично състояние на човека не било последица от хармонично създадената от Бога двусъставна негова природа, а резултат на особения дар на божествената благодат (donum supernaturale), която се дава като придатък към естествените сили и дарби, с които е бил сътворен човекът, за да възпълнят неговите естествени недостатъци. Затова този дар на благодатта се нарича още donum superadditum и освещаваща благодат. Според Дунс Скот този дар на свръхестествената благодат като някаква златна юзда (frenum aureum) сдържал дивата и безредна човешка природа и внасял ред и хармония в живота на прародителите в рая. Първият грях имал за последица сваляне от човека юздите на Божията благодат, загубване на първобитната праведност (carentia justitiae origirnalis debitae), но не и внасяне елемента на похотливостта - конкуписценцията, която си е съществувала в човека и до грехопадението, и която "като явление чисто натурално и отнасящо се при това към чувствената, а не към духовно-нравствената област, не съдържала в себе си (както и у животните) нищо повредено или греховно". Така вследствие на грехопадението човекът загубил благодатта и останал само със своята чисто човешка природа, тоест той е бил - да се изразим с думите на Шеебен - "сведен до това, което той е бил по силата на своето собствено същество". Природата му не се е извратила, нито се е променила съществено. Тя останала същата, като била само наранена и доста отслабнала. Белармин говори в това отношение много ясно и категорично: "Състоянието на човека след падането на Адам не се различава от състоянието на същия в чистата му природа повече, отколкото се отличава ограбеният от голия, и човешката природа, ако й отнемеш първородния грях, не е по-лоша и не страда от незнание и лишение повече, отколкото би била и би страдала като създадена в чистата си природа". Това римокатолическо схващане, родено не без влиянието на появилото се на Запад пелагианство, се оформило в средните векове и се затвърдило като официално учение на Римокатолическата църква особено след Тридентския събор. То показва, колко много латинското богословие през време на схоластиката се е отдалечило от светоотеческото богословие, застъпвано и до днес в св. Православие. Запитаме ли: 1. Откъде взимат римокатоличските богослови основания за своето твърдение, че и до грехопадението е имало несъвършенства и недостатъци в човешката природа и 2. Въз основа на кои богооткровени данни те градят своята теория за придатъка на онзи дар (donum superadditum) към първичната природа на човека, вследствие на който раздвоеният и следователно създаден като неправеден, несъвършен пръв човек е получил първобитната праведност, - ще видим, че няма да може да ни се посочи като основание нито Св. Писание, нито Св. Предание, а само съчиненията на философствуващите богослови-схоластици Анселм и Дунс Скот и техните последователи. Латинските богослови не са в състояние да посочат в своя подкрепа не само Св. Писание, но и нито един св.отец, тъй като за раздвоение у човека до грехопадението, за дефекти в първичната му природа св. Отци нищо не знаят. А те не знаят нищо по това и не учат така, понеже Словото Божие, откъдето те черпят като от извор на вярата своите верови убеждения, не говори никъде нищо по това. Неправилното римокатолическо учение довежда до извода, че Бог е сбъркал, като е създал човека вътрешно раздвоен и затова се е видял принуден да го поправи, като му даде допълнително дара на благодатта за отстраняване дефектите в природата му, тоест след като сътворил човека с тяло и душа и е видял, че между тези две "противоположни" начала не може да има хармония, а по-скоро може да се очаква някаква борба в човека, Бог е трябвало, коригирайки Сам Себе Си, като надстройка над първичната природа на човека да му придаде допълнителния дар на праведността (donum superadditum). Но не виждат ли латинските богослови, че е съвсем недостойно за една християнска догматика да учи така и че по този начин се хвърля сянка върху Божието пресветло величие? Не виждат ли те, че според тази тяхна теория излиза, че Бог не е създал човека добър, праведен и безупречен, че тази праведност е била външен придатък на природата му, че тя му е била по същество чужда? Цялото му съвършенство се е дължало единствено на придадения дар на благодатта, която не случайно в римокатолическите катехизиси се нарича "освещаваща благодат" (grace sanctifiante), откъдето следва, че природата на първия човек не е била съвсем безупречна, та се е нуждаела от освещаване. А това съвсем не може да се примири със Словото Божие, където четем, че Бог всичко направил добро (Бит. 1:31) и премъдро (Пс. 103:24). Св. Отци, според признанието на римокатолическия догматист Бартман, са наричали онова, което за римокатолическите богослови е дар на първобитната праведност, естествено съвършенство на излезлия от ръцете на Бога като прекрасно създание пръв човек. То е било за тях нещо, което е принадлежало първично към природата му и което поради това не може да се нарече свръхприрода."Те схващат сбора от първичните дарби не толкова като по-късни придатъци към природата, - пише Бартман, - колкото като присъщи на човека още от момента на сътворяването му, съвършенства. Те повече подчертават... притежанието на тези преимущества, отколкото техния благодатен характер". От това признание на един от най-сериозните римокатолически догматисти ясно личи, че римокатолическата догматика е отстъпила от светоотеческото разбиране за състоянието на първия човек до и след грехопадението му. Така латинските богослови разделят първосъздадения човек "на две части - едната природна и другата свръхприродна, между които не може да се намери органическата връзка" - пише Исидор Тодоран. У него, според картинния израз на Станилое има един основен етаж - природата му - и един надстроен етаж - свръхприродната благодат, поради което той не е едно с благодатта, а е по изкуствен начин свързан с нея. Тя е за него нещо като мантия, покриваща несъвършенствата на естеството му... Махне ли се мантията, остава си човешкото естество такова, каквото си е било, лишено от придадената му благодат. Това твърдение напомня, според Исидор Тодоран, пелагианското схващане за неповредеността на човешката природа след грехопадението. Оттук следва изводът, че грехът, според римокатолическите догматисти, няма за съществен свой белег нищо друго освен изгубване на отпосле прибавените благодатни дарове към първичната природа на човека. Така и учи действително римокатолическата догматика. В катехизиса на епископ Мартин четем: "Знаменитите богослови... Тома Аквински (доминиканец, починал 1274 г.), Дунс Скот (францисканец, починал 1303 г.), Белармин (кардинал) и други поставяли същността на първородния грях в това, че човек бил лишен от освещаващата благодат, от онзи свръхестествен дар, съгласно който първият човек първоначално е бил сътворен свет и праведен, или в това, че човекът пак бил върнат в състоянието на чистата естественост, в която първият човек би се намирал, ако не бе се ползвал от висшия свръхприроден дар". Но в такъв случай, щом благодатните дарове не са принадлежали първично на човека, тяхната "загуба - пише Тодоран - не би могла да се счита за падение, защото човекът в такъв случай е лишен от това, което и без това не е принадлежало на неговата природа". И тогава не се ли превръща грехопадението в незначителна случка и не загубва ли тежестта си на съдбоносен акт в живота на човека? И не става ли от друга страна спасението от греха и обновата на човека нещо много лесно? Както казва протоиерей Ал. Лебедев, "стига да се върне освещаващата благодат, и... природата ще се възстанови в своите първобитни съвършенства". Този възглед на Римокатолическата църква за същността на първородния грях и за последиците му, макар и да не е определен така на Тридентския събор, където впрочем се дава много смътна представа относно непорочното зачатие на св. Богородица, все пак точно така е споделян от нея и точно така се преподава от латинските богослови, което е ясно от направените цитати. Всичко се свежда към механическото лишаване на човека от благодатта поради неговата вина, изразена в непослушание към Бога. Бог дал на човека заповед, с което все едно сключил договор с него. Човекът не изпълнил задълженията си, нарушил заповедта, поради което бил лишен от свръхестествения дар на първобитната праведност и останал само с първичната си природа. Унаследеният от Адамовите потомци грях, или с други думи това греховно състояние, с което се ражда всеки, се състои в лишаване от първобитната праведност и в тегнещата вследствие на това над всички вина и осъждане, последици, засягащи всички хора поради тяхната родова връзка с Адам. Този крайно оптимистичен и чисто формален възглед е трябвало, съгласно законите на логиката, ако беше прокаран до последните си заключения, да доведе до отхвърляне абсолютната необходимост от изкуплението, извършено от Христа в името на обновяването на падналата в грях и долбоко повредена човешка природа. Защото какво е имал да обновява и възражда Иисус Христос със Своите изкупителни страдания и смърт, ако човешката природа и след грехопадението си е останала почти същата, понеже грехопадението я било само наранило, но не и съществено променило, и ако най-важната последица от грехопадението се е състояла само в лишаването на хората от дара на първобитната праведност? Та Бог би могъл в такъв случай да възвърне този чисто външно схващан благодатен дар на човеците, без да е необходима за тази цел превисоката цена на Христовите изкупителни страдания и кръстна смърт. Но това би значело заради логиката римокатолическото богословие да отрече Божестветното откровение, което поставя Христовите изкупителни заслуги като абсолютно необходими за спасението на човеците. Римокатоличеството отстъпило тук от логиката, за да предпочете Божественото откровение. То не отишло толкова далеч - да отхвърли или омаловажи необходимостта от изкуплението, станало чрез Иисуса Христа, но все пак дало дан и на логиката, като от неправилното си учение за грехопадението извело догмата за непорочното зачатие на св. Богородица, който не е нищо друго освен потвърждаване в последна, крайна степен оптимистичното отношение на латинските догматисти към първородния грях и логически извод от учението, както за недълбоката повреденост на човешката природа, така и за механично отнетата от човека благодат, която е съставяла у него праведността. Бог пожелал и отнел благодатта. Бог може отново да пожелае и по Свои съображения да върне тази благодат, образуваща не едно цяло с човешката природа, а придавана й като външен допълнителен дар (donum superadditum). Той действително и върнал, според римокатолическите богослови, на св. Дева Мария тази благодат, с което направил зачатието й непорочно и живота й напълно безгрешен. Протоиерей Ал. Лебедев, установявайки тясната връзка между двете римокатолически учения - за първородния грях и за непорочното зачатие, - казва, че освещаващата благодат, дадена на св. Дева Мария при зачатието й, според римокатолическото богословие я върнала към първобитната праведност и светост, защото "непорочното зачатие е възпълване липсата от освещаваща благодат или унищожаване на първородния грях". Така учи римокатолическото богословие от средновековието до днес. Според Йохан фон Сеговия (ХV в.) "първородният грях не е нищо друго освен липса на първобитната праведност, която трябва да съществува в човека. Затова, ако Бог дава на душата на Своята майка непосредствено след или при самото творение освещаващата благодат, то тази благодат застъпва мястото на загубения дар на първобитната праведност и затова не може да става и дума за греховна вина". Всичко това показва, че учението за непорочното зачатие на св. Дева Мария не би било мислимо и не би се появило на Запад дори като частно мнение, ако римокатолическото богословие не беше се увлякло след отпадането на Рим от св. Православие в неправилното схоластическо учение за последиците от грехопадението и за същността на първобитната праведност - учение, което, както видяхме, е съвсем дълеч от светоотеческото схващане по същия въпрос. От лошия корен излиза лоша издънка. Върху неправилната основа на учението за първородния грях се изгражда неправилната надстройка на учението за непорочнното зачатие. Щом човешката природа, според латинските богослови не е дълбоко повредена, а само наранена, не е мъчно да се допусне, че при по-особено Божие промишление и благословение даден човек може да се роди и без прародителския грях, и то преди да се е извършило изкуплението. Точно такъв е, според римокатолицизма случаят със св. Дева Мария. Тя е трябвало, съгласно разсъжденията на латинските богослови, търсещи да обосноват логически догмата за непорочното й зачатие, да не бъде засегната от първородния грях, защото от нейната плът е получил плът Иисус Христос, Безгрешният! А той не е могъл да се храни, бидейки в утробата на майка Си, от кръвта на греха, от природата, опетнена и заразена от първородния грях. За Чистия е трябвало чисто жилище.Такова Му е било приготвено в пречистата Дева Мария, която била още във вечността предизбрана и предопределена за високата мисия, която е имала да изпълни. За тази цел тя е била "в първия момент на своето зачатие с особена благодат от всемогъщия Бог запазена свободна от всякакво петно на първородния грях" - както говори булата "Ineffabilis Deus" на папа Пий ІХ, през чийто понтификат е направено това нововъведение - догматът за непорочното й зачатие. Как лесно и "логично" е разрешен въпросът! Връзката между двете неправилни схващания - за първородния грях като лишаване от дара на първобитната праведност и за непорочното зачатие като възпълване у св. Дева Мария това лишаване с преизобилно дадената й благодат в момента на "пасивното" й зачатие - е създадена и здраво подсигурена! Така схваща тази връзка между догмата за грехопадението и догмата за непорочното зачатие и епископ Силвестър, който говори така: "Тъй като по смисъла на Анселмо-Скотовата теория първородният грях се състоял само в лишаване от свръхнатуралната благодат, при което останали в падналия човек макар и отслабнали, но цели и неповредени неговите сили, то за възстановяване на човека в първобитното състояние на праведността напълно достатъчно било това - да му се върне загубената от него свръхнатурална благодат. А понеже свръхнатуралната благодат се изляла преизобилно върху Пресветата Дева при самото й зачатие..., то понятно е, че първородният недостиг от благодат, общ за всички хора, в нея е трябвало да бъде възпълнен, и тя е трябвало да се роди в такова състояние, в каквото се намирал първият човек до своето падение, когато, при естествените несъвършенства на своята природа, е бил допълнен със свръхнатуралната благодат". Св. Дева Мария получила към заченатото от родителите й физическо естество, несъвършено по начало, но неповредено по същество от първородния грях, свръхестествения дар на праведността (donum superadditum) в момента на създаването на душата й от Бога. Така преди Христос да стане нов Адам, тя станала нова Ева, безгрешна, не носеща печата на първородния грях. Любопитно е покрай другото да отбележим, макар че това няма никаква доказателствена стойност, че римокатолическите любители на съпоставките търсят догматико-богословски смисъл в съвпадението, според което ангелското "Аve", отправено към св. Дева Мария, четено в обратен ред, дава "Eva". Анселмовската и Дунс-Скотова идея за първородния грях, която изместила постепенно от римокатолическото богословие не само Августиновското, но заедно с него и цялото древно светоотеческо разбиране за грехопадението и последиците му, се наложила на целия средновековен Запад. Тя влязла в основата на римокатолическото учение за непорочното зачатие, като изиграла решителна роля за неговото по-лесно възприемане. Тя е същата онази идея, възприета - ако не в подробности, то по дух - от Тридентския събор, според която "уж за пълното възстановяване на падналата човешка природа е достатъчно само едно - да й бъде върната изгубената Божествена благодат, поради което от първия миг на възвръщането й, каквото за Пресвета Дева Мария било самото й зачатие, а за всички други става актът на кръщението, в човешката природа безусловно се унищожава всичко греховно и неугодно на Бога, като отстъпва място само на непорочното, светото и богоугодното" (епископ Силвестър). При този крайно оптимистичен, чисто формален и твърде механичен възглед за лесното възраждане и поправяне на падналата човешка природа не е чудно, че римокатолическият свят, който не е могъл да не чувства новостта и неоправдаността на възгледа за непорочното зачатие на св. Дева Мария, все пак в края на краищата се е примирил с това неправилно и твърде произволно догматическо учение, виждайки, че то не противоречи на учението за първородния грях, тъй както го схваща Римокатолическата църква, а стои в хармония с него. Затова и римокатолиците, свикнали с Анселмовското и Дунс-Скотово разбиране на първородния грях и последиците му, учението за непорочното зачатие на св. Дева Мария се струва и правилно, и логично, и обосновано. ІІ. В първия постинг и тук предложих текстове, които имат отношение към догмата за непорочното зачатие на св. Дева Мария - едно нововъведение, направено от папа Пий ІХ преди малко повече от сто и петдесет години. Това учение не е било известно на древната Църква. То не е било споделяно от св. Отци, защото те не са го намирали в Св. Писание, нито пък са могли да се научат на него от Св. Предание - тези два единствено достоверни и авторитетни извори на вярата. Зараждането му трябва да се търси на Запад в началото на средните векове. Това учение се явило в резултат на прекаленостите в римокатолическото средновековно неправилно благочестие, изплъзнало се от строгия контрол на Божественото откровение и впуснало се в преувеличени подчертавания на такива качества и прерогативи в несъмнето изключителния образ на св. майка Божия, които преминали границата на истината и навлезли в областта на заблудата. Макар и появило се доста късно, учението за непорочното зачатие на св. Дева Мария има обаче претенциите да мине за много древно и едва ли не за изначално вярване на Църквата. След провъзглася- ването му за догмат то веднага влязло във всички римокатолически катехизиси и научно-догматически курсове като един от конститути-вните елементи на римокатолическата вяра. То и днес се защитава от римокатолическите богослови като богооткровена истина на вярата (de fide). Целта на тези и следващите постинги е именно да се вземе становище по него. Уместно е, по възможност да се даде едно пълно осветление на римокатолическия догмат за непорочното зачатие на св. Дева Мария от историческа, догматическа и логическа страна, за да може интересуващите се да се ориентират правилно по него. Това е така, защото за православно вярващия човек трябва да бъдат дадени римокатолическите мисли и идеи по този въпрос, на които и ще се даде съответната преценка. Това се налага в името на истината - на свещената и богооткровена истина, която св. Православие от началото досега с такава благоговейна ревност съхранява и защитава, помнейки думите на Спасителя Христа: "Аз съм пътят и истината и животът" (Иоан 14:6). При Неговото самоотъждествяване с истината понятно е, че истината не може да ни бъде безразлична, тъй като тя ни разкрива Него и ни води към Него! Поставяйки истината на централно място между пътя и живота, нашият Божествен Наставник ни я посочва като условие за правилно вървене по пътя и сигурно влизане в живота - във вечния блажен живот! Той Сам по този начин определя неподправената с разни религиозни лъжеучения богооткровена истина като единствен мост през бурната река от човешки суеверия и религиозни заблуди, благополучното минаване през които води към спасение. Истината в абсолютен смисъл е Самият Бог (Иер. 10:10). Затова тя е спасителна. Така може да се обясни първичният, непринуден и спонтанен стремеж на всеки човек към нея. Оттам е и любовта на православния християнин към нея. Разбира се, като придаваме на свещената истина такава изключителна важност в делото на спасението и като сме готови да отъждествим изповядването й и защитаването й с изпълнението на първата и най-голяма заповед - любовта към Бога (Мат. 22:36-38), ние сме далеч от мисълта да пренебрегнем поради това изпълнеието на втората също така много важна заповед - заповедта за любовта към ближния (Мат. 22:39). За нас в това отношение няма по-въодушевяващ принцип от мъдрото ръководно начало на св. апостол Павел, който казва: "...а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава - Христос" (Еф. 4:15). Самопонятно е, че на първо място ще трябва да стои, както и стои, истината, понеже Бог - абсолютната Истина - е върховният Идеал и най-висшето Благо за вярващото човешко сърце. Но това не намалява силата на дължимата към всички хора любов, а напротив - й придава богоугодно съдържание и я предпазва от превръщането й в твърде земно и съвсем обикновено сантиментално чувство, готово да замени духовното с душевното. И така, обичта към истината не трябва да намалява и не намалява обичта на православния християнин към отпадналите от нея. Той, православният християнин, желае "да бъдат всички едно", но в истината, а не за нейна сметка, защото и Сам Христос, молейки се на Небесния Отец за повярвалите в Него - "да бъдат всички едно" - се е молел и с тези многознаменателни думи: "Освети ги чрез Твоята истина!" (Иоан 17:17). Тези, които са "осветени чрез истината" (Иоан 17:17), не могат да не бъдат едно, защото еднаквата истина, която те изповядват, ги сближава. По-нататък в другите постинги ще се опитаме да докажем несъстоятелността на римокатолическото учение за непорочното зачатие на майката Господня, защото то не е било споделяно до 1854 година, а даже и след тази година, от много римокатолически богослови, да не говорим пък за най-известните от средновековието римокатолически светци, които направо са учели, че св. Богородица е зачената в първородния грях. Ще покажем, изясним и защитим православното становище по този въпрос. За православния християнин св. Дева Мария, макар и зачената в първородния грях, е "по-досточтима от херумвимите и несравнено по-славна от серафимите", понеже е истинска Богородица и пренепорочна Приснодева. Присъединявайки се към могъщото й прославяне от страна на св. Православна църква през вековете, със смирено преклонение пред нейната непостижима светост, пренепорочност и добродетелност и признавайки двете й неоспорими качества, на които тя дължи прославата си, и които несъмнено са засвидетелствувани в Св. Предание и в Св. Писание - нейната приснодевственост и богомайчинство, ние всепредано заедно с Църквата, й пеем: "Радуйся, Всеблаженная Богородице, Чистая Приснодево!" (ирмос на 9-та песен от Канона към Богородичния акатист). III. VIRGO REGIA... FALSO NON EGET HONORE ЦАРСТВЕНАТА ДЕВА НЯМА НУЖДА ОТ ЛЪЖЛИВА СЛАВА БЕРНАР КЛЕРВОСКИ (Ad canonicos Lugdunenses, de conceptione sanctae Mariae) Един от най-трудните отдели в Догматическото богословие е безспорно Мариологията. Въпросите, свързани със св. Богородица, се осветляват в двете известни със своите крайности западно-християнски вероизповедания - римокатолическото и протестантското, по най-противоположен начин. Докато в римокатолическото богословие св. Дева Мария е издигната на шеметно опасна висота, в протестанството не й се отделя почти никакво внимание. Римокатолическите богослови признават на св. Дева Мария следните прерогативи, които съставят основата на нейната светост и прослава, а именно: 1. Непорочно зачатие, 2.Лична безгрешност, 3. Богомайчинство, 4. Приснодевство и 5. Възнесение на небето. А протестанството, признавайки в ортодоксалните си фракции нейното богомайчинство, отрича останалите й прерогативи. Св. Православна църква, основавайки се на свидетелствата на св. Предание и св. Писание, признава като догмати на вярата два неотменими прерогативи на св. Дева Мария: 1. Нейното богомайчинство, поради което я нарича Богородица и 2. Нейното приснодевство, поради което я слави като Приснодева. Римокатоличеството в неправилното си увлечение да издига св. Богородица безогледно и във всяко отношение колкото е възможно по-високо, отклонило се от истинското Предание на св. Вселенска Църква и трупащо върху него нови предания, стига до там да приписва на св. Богородица качества и функции, каквито тя, като потомък на Адам няма и не може да има - например качествата да е зачената непорочно, без първородния грях и сама да е абсолютно чиста от всякакви лични грехове, и функцията на corredemptrix, съизкупителка на човешкия род наред с Иисуса Христа. В това отношение римокатоличеството отива толкова далеч, че чрез някои свои богослови не само признава св. Богородица за непорочно зачената и безгрешна в личния й живот, но й приписва качеството на невъзможност да съгреши, което в собствен смисъл може да бъде по начало качество само на Бога. Чрез някои пък крайни богословски изводи, например извода, че за нейното достойнство като майка Божия е неприлично и неуместно тя да бъде включена в обсега на първородния грях и да бъде поставена наред с другите хора като нуждаеща се от изкупление, някои римокатолически догматисти я откъсват от принадлежността й към човешкия род и я прехвърлят в сферите на Божественото. В противовес на римокатолицизма протестанството, отричайки по начало законното, апостолското св. Предание и признавайки като извор на вярата само Св. Писание, изпада в противоположни крайности. Желаейки да възкреси уж първичното християнство такова, каквото то е било според него в първи век, преди да са го отрупали чужди на неговия дух наслоения, то отхвърля прибързано всяка почит към св. Дева Мария и се стреми да намери по свой път удовлетворяващи критичния разум отговори на въпроса относно възрастващия през вековете култ към личността на св. Богородица. В това отношение то смята, че може да открие задоволителни обяснения не толкова във възникналите през ІV и V векове христологически спорове, при които някак естествено в процеса на разкриването славата на Богочовека, възниква и прослава към Неговата пречиста майка, колкото и други фактори, имащи отрицателно естество. Между последните то изтъква особено обстоятелството, че след Константин Велики нахлули много езичници, които смесили своите обичайни представи с християнското учение. На ІІІ Вселенски събор в Ефес, тъкмо в града, където близо 400 години преди това Артемида Ефеска била така страстно защитавана от жителите на града против проповедта на св. апостол Павел (Деян. ап. 19 гл.), св. Дева Мария била обявена за Богородица. И това било доказателство, според някои протестантски богослови, колко много езическото учение за богините се пренесло върху християнското учение за Божията майка?! Удивително е, че това твърдение е изказвано от протестантски богослови, застъпващи иначе не крайно рационалистичните направления в протестанството, а издаващи известни ортодоксални настроения. Те не съзнават противоречието, в което изпадат, когато от една страна признават Иисуса Христа за Син Божи и Бог, а от друга страна се смущават от назоваването св. Дева Мария с името Богородица, откривайки в това име езически елементи и остатъци от недоизживян идолопоклоннически мироглед. Ако протестантското богословие държи на Божественото откровение като извор на вярата, то трябва да признае св. Дева Мария за Богородица, защото това наименование й е дадено тъкмо там. Св. Елисавета по вдъхновение на Св. Дух казва: "Откъде ми е това - да дойде при мен майката на моя Господ?" (Лука 1:43) Майка на Господа е равнозначно на Богородица. На ІІІ Вселенски събор съвсем справедливо св. Отци са настоявали за това наименование. То е било за тях знаме на православната вяра срещу лъжеучението на несторияните. Несторий е бил съгласен св. Дева да се нарича Христородица. Ала това съвсем не било достатъчно. Христос означава помазаник. Помазаници пък имало много, докато един е Христос Бог.

І. Година Годината е лунна. Вероятно март, май, юли и октомври са били с по 30 дни (както и по-късно в Рим), а останалите – с по 28. Тъй като слънчевата година има 365 дни, а лунната – 354, то се налага вмъкване на нов месец за изравняване – μὴν ̉εμβόλιμος. Имало различни цикли, но след 432г. в Атина се налага цикълът на астронома Μέτων, включващ 19 години (12 прости + 7 лунни години с μὴν ̉εμβόλιμος). Годината се обозначава с името на архонта епоним. Името му е в Gen. + предлога ̉επί или ̉επ`(ἐφ').Напр. ἐπὶ Καλλίου ἀρχἄοντος;ἐπ' Εὐξενίππου ἄρχοντος. ІІ. Месец а) сакрална година Годината започва с новолунието в средата на юли. С новолуние започва и всеки от месеците. Те и по-важните празници в тях са следните: 1) Ἑκατομβαιών  юли-август: ( 5-7 – Олимпийски игри - τὰ ̉Ολυμπία; 24-29 - Παναϑήναια τὰ μεγάλα (през 4 години) 2) Μεταγειτνιών  август-септември 3) Βοηδρομιών  септември-октомври: 6 – Βοηδρόμια; 18-25 – ̉ Ελευσία или Μυστήρια τὰ μεγάλα в Атина или Елевзина 4) Πυανεψιών  октомври-ноември: 7 – Πυανέψια и ̉ Επιτάϕια; 12-14 – Θεσμοϕόρια; 27-29 – ̉Απατούρια 5) Μαιμακτηριών  ноември-декември 6) Ποσειδεών  декември-януари; в различни дни Διονύσια τὰ κατ` ̉αγροὺς κατὰ δήμους - (Ποσειδεών ̒ο δεύτερος – вмъкнат) 7) Γαμηλιών  януари-февруари: 8-11 – Λήναια; 27 – Γαμηλιών 8) ̉Ανϑεσϑηριών  февруари-март: 11-13 Ανϑεσϑήρια; 19-21 – Μυστήρια τὰ μικρά в Атина 9) ̉ Ελαϕηβολιών  март-април: 8-13 – Διονύσια τὰ μεγάλα 10) Μουνιχιών  април-май: 6 – Δελϕίνια; 16 – Μουνίχια 11) Θαργηλιών  май-юни: 6-7 – Θαργήλια; 25 – Πλυντήρια 12) Σκιροϕοριών  юни-юли: 12 – Σκιροϕοριών Всички месеци носят имена на празници. б) административна година Разделя се на 10 равни части от 35-36 дни, когато управляват членовете на една от филите, наречени притани, затова и тази 1/10 част се нарича πρυτανεία Най-напред се датира година, административната част от нея, сакралната година – Ἐπὶ Εὐθίου ἄρχοντος, ἐπὶ τῆς Ἀκαμαντίου τρίτης πρυτανείας, Γαμηλιών, ᾗ Ναυσιμενένης Ναυσικίδου Χολαργεὺς ἐγραμματεύεν. ІІІ. Седмица и дни Елините делят месеца на декади и седмицата реално имала десет дни. Първият ден на месеца и първата декада се наричал νουμηνία - новолуние. После в рамките на първата декада дните се броят последователно – δευτέρα, τρίτη и т.н., като се добавя причастието ἱσταμένου или ̉αρχομένου, т.е. на започващия месец. Дните от 11-20 (т.е. втората декада), също се броят правилно с числителни редни, като се прибавя ̉επὶ δέκα. Единадесетият ден е πρώτη ̉επὶ δέκα, а двадесетият – ε̉ικάς, -άδος, ̒η. Дните в третата декада (21-29) се броят по два начина: или се започва от последния ден - δεκάτη - до δευτέρα и се прибавят причастията ϕϑίνοντος, παυομένου, παύοντος или λήγοντος, т.е. на свършващия месец, или (по-рядко) се брои с редни числителни от две до девет и се прибавя ̉επ` ε̉ικάδα. Последният ден е ἔνη καὶ νέα - стар и нов, свършва старата и започва новата луна. По-рано (само когато е тридесети), е наричан τριακάς, -άδος, ̒η. 1. νουμηνία 2. δευτέρα ἱσταμένου (ἀρχομένου) ... ... 10. δεκάτη ἱσταμένου (ἀρχομένου) 11. ἐνδεκάτη (πρώτη ̉επὶ δέκα) 12. δωδεκάτη (δευτέρα ̉επὶ δέκα) 13. τρίτη ̉επὶ δέκα ... ... 19.ἐνάτη ̉επὶ δέκα 20. ε̉ικοστή(ε̉ικάς, -άδος, ̒η; δεκάτη προτέρα) 21.δεκάτη ὑστέρα (φϑίνοντος, λήγοντος, παυομένου, μετ' εἰκάδα(ς)) (δευτέρα μετ' εἰκάδα(ς)) ... ... 30(29).ἔνη καὶ νέα(τριακάς) ІV. Денонощия Денонощието се дели се на 12 часа ден и 12 часа нощ. Денят започва с изгрева на слънцето и завършва със залеза.Денят се състои от 12 часа – 6 от изгрев до пладне и 6 от пладне до залез. Реално няма понятие за час, тъй като продължителността на деня, считана между изгрев и залез, е различна в различните сезони. V. Празници Думата за празници е ἑορταί или ἡμέραι ̉αποϕράδες- дни нечестиви, дни съдбовни; биват ежемесечни и ежегодни. 1) ежемесечни В първата декада са рождените дни на олимпийските богове.  Първия ден се нарича Νουμηνία. Родени са Зевс и Хера; панелински празник. Никой не работи. Това е денят на големия пазар. Деня на публичните зрелища в палестрата и гимназионите - спорт и интелект, ден на големи угощения, като частен култ на този ден се прекадяват статуите на боговете, понеже се честват всички богове.  Втория ден е ἡ ἱερὰ (ἡμέρα) ̉Αγαϑοῦ Δαίμονος – честват се всички хероси. Устройва се угощение. След него възливат и пият несмесено с вода вино. Третият ден е ἡ γενέϑλιος τῆς ̉Αϑηνᾶς – рожден ден на Атина. В Атина се организира тържествено шествие πομπή към светилището на Атина и най-вече към Партенона на Акропола. Четвъртия ден е ἡ ἱερὰ ̒Ηρακλέους,̒ Ερμοῦ, ̉Αϕροδίτης καὶ Ἔρωτος – На този ден първо е роден Херакъл. Според поговорка родени на този ден са орисани да извършват подвизи, от плодовете на които ще се ползват други.Роден е Хермес. Принасят му жертва и по време на жертвоприношението е имало състезание между атлети. Давали са награда на най-добрите и са събирали пари за почерпка. Трето е родена Ἀφροδίτη Πάνδημος (простонародна), която е покровителка на любовта между хората,на хетерите и проститутките. Вероятно е роден и простонародния Ерос. Чества се с богато угощение и е специално определен за сексуално отношение. Задължително е да общуват така и съпрузите. Суеверните са принасяли жертва на Хермафродит.  Шестият ден е ἡ γενέϑλιος τῆς Ἀρτέμιδος – панелински празник, а в Атина и Делос са смятали, че точния й рожден ден е 6 Θαργηλιών. В Делфи 6-ти Ανϑεσϑηριών. В Атина обаче са чествали рождения ден на Ἀρτέμις Ἀγροτίρα на 6 Βοηδρομιών с държавно πομπή до храма на Аполон Делфийски, който е близо до светилището й в местността Ἄγραι. На 6 Μουνιχιών пък е честван рождения ден на Ἀρτέμις Μουνιχία – покровителка на нос Сунион. Явно идеята, че всеки месец богът се ражда идва от такива наслагвания на честване на божеството по различни места и на божества с различни епитети.  Седмият ден е ἡ γενέϑλιος τοῦ Ἀπόλλωνος – панелински празник. Из цяла Елада празниците са били многобройни в този ден. В Атина най-важни са били на 7-ми Μεταγειτνιών,тогава принасят жертва на Ἀπόλλων Πατρῷος (бащин), Λητώ, Артемида и Атина. На 7-ми Πυανεψιών е празник на Аполон Πυανέψιος.На 7-ми Γαμηλιών е празник на Ἀπόλλων Δελφίνιος(Λύκειος).На всяко 7 число е имало ἡ ἱερά Ποσειδῶνος καὶ Θεσέως, на което са носели лаврови венци, кошница с дарове на бога, пеели са химни, песни. Не е ясно дали е рожденият ден на бога и героя, но това е денят, в който Тезей се е върнал на Крит със спътниците си. Често е засенчван от честването на други богове.  На 8-ми Ἐλαφηβολιών е честван Асклепий, а на 8-ми Γαμηλιών е честван Ἀπόλλων Ἀποτροπαίος (отрвъщащ чумата), Ἀπόλλων Νυμφεγέης и Νύμφαι. 2) ежегодни а) τὰ Παναϑήναια - честват се на 28 Ἑκατομβαιών, смята се, че е истинския рожден ден на богинята. Вероятно празникът в чест на ̉Αϑηνᾶ Πολιάς съществувал още в 7в. и ежегодно се е чествал като ̉Αϑήναια. През 566-565г. по идея на Пизистрат архонтът Ὑποκλείδες го превръща в Παναϑήναια и се чества на полусвещен цикъл (т.е. през 4г.). идеята на Пизистрат е празникът да стане панелински и затова през 566-565г. към свещенодействията се включват и атлетически състезания. Пизистрат включва и състезания по ῥαψῳδία (изпълнения по Омировите поеми), като целта му е празникът да влезе в олимпийския цикъл. В нощта преди празника е имало λαμπαδηδρομία - факелен бяг от Агората до Акропола. Победителят имал право да запали олтара на Атина. Бягали до общия олтар на Атина, Хефест, Прометей и Дедал – извън Дипилонските врати до градините на Академ (1,5км от портите на града). Победителят получавал специална ̒υδρία и 30 драхми. На другия ден рано сутринта от Дипилонските врати към Акропола по Тенейския път се отправяло πομπή. Начело вървели жреците, следвани от деветте архонта (организаторите на празника) и десетте ̉αγωνοϑῆται. След тях се редят: жертвените животни, ̒̒υδροϕόροι (носят вода), ̉εργαστῖναι (носят тамян за жертвоприношението), κανηϕόροι (момичета от най-знатните семейства, които носят на главите си κανοῦν - кошница с безкръвна жертва и зърна за жертвоприношение). Заедно с тях вървят слугините им, които носят столчета и чадъри, за да си почиват знатните канефори по пътя и да се пазят от слънцето. Те de factо в момента са жрици. Били много на брой, но не точно определен брой, щом има надпис от ІVв, че Ликург осигурил украшения за 100 канефори. След тях вървят 12 διϕροϕόροι и носят столчета за олимпийските богове. Когато стигнат, те ги оставят от двете страни на входа на Партенона. Следват мъжете във военна възраст. Начело вървели т.нар. ϑαλλοϕόροι (носещи зелена клонка, вероятно от маслина). Както личи от фриза на Партенона, това са много красиви зрели мъже, които са вероятно победители в конкурса за красота ε̉υανδρία. Следват останалите граждани, като има сведения, че стари жени не били допускани, за да не загрозяват шествието. След гражданите въвели метеките. Техните младежи били σκαϕηϕόροι (носят подноси от бронз или сребро със сладкиши и питки с мед); като привилегия те били облечени в пурпурни хитони. Девойките тук били ̒υδροϕόροι. Следват: освободените роби, чужденците, носещи клонки от дъб, представители на колониите, облечени в военно облекло, като всяка колония изпращала по една крава за жертвоприношението. Шествието завършвало с ефебите на коне. След тях имало колесници с по един колесничар и един хоплит ̉αποβάτης, който е скачал, изпреварвал е колесницата, връщал се е, качвал се е в движение и отново. Посред процесията е бил корабът на Дионис. Такъв кораб, който съществува и в театъра, се нарича carrus navalis – корабна колесница (на старогръцки думата не е запазена; в западните езици оттук идва „карнавал”). На главната мачта за платно бил опъван новият пеплос на Атина. Корабът бил управляван от най-уважавания жрец в Атина. Доказателство за това е сведението, че един жрец е бил удостояван три пъти за капитан на кораб. Екипажът бил от жреци и жрици, носещи златни и цветни гирлянди. Новият пеплос на богинята е бил тъкан около 9 месеца. Работата е започвана от жриците на Атина, непосредствено след празника Χαλκεῖα, през месец Πυανεψιών (октомври-ноември), след което са го тъкали деветте ̉εργαστίναι - момичета от най-знатен произход. Тъй като има сведения, че е бил тъкан и от двете ̉αρρηϕόροι, то вероятно те само са го довършвали. Иначе службата на арефорите е година, като на празника на Атина през нощта получават от жриците на Атина кошница със свещени предмети, занасят ги до жрицата на Афродита, т.е. в светилището на Афродита в градините. Пеплосът е бил оцветен в светли тонове – жълто и синьо, а централната сцена представлявала как Атина побеждава гиганта Енкелад, като хвърля по него о-в Сицилия. Сцената била променена веднъж в 302г: Стратокъл, македонският наместник, и Антигон наредили да бъдат изобразени заедно с богинята. Когато корабът минавал през Керамейк, вихрушка счупила мачтата и разкъсала пеплоса. Следващата година 301г. в битката при Ипсос, Антигон бил убит и съответно Стратокъл – изпратен в изгнание. Пеплосът бил поднасян на ксоанона в Ерехтейона. Следващите дни били посветени на атлетически и рапсодически състезания. Атлетическите игри били същите като Олимпийските. Имало особени състезания като ефеби се състезавали на кон и се целели в мишени. Наградите в атлетическите състезания били амфори със зехтин от свещената горичка на Атина. Наградата между 1во и 2ро място била в съотношение 5:1. Много фрагменти от тези амфори са намерени около арсенала на горичката. На лицевата страна била изобразена с надпис под нея – „От игрите в Атина”, а на задната – сцена от дисциплината, в която е победил наградения. След като Пизистрат записва Омировите поеми, включва в Панатинеите и състезания по рапсодия. Първото място е получавал венец от дива маслина и 500 драхми; второто – същия венец и 150 драхми; третото – венец и 100 драхми; четвъртото – венец и 10 драхми. b) τὰΔιονύσια – празници в чест на Дионис  τὰ Διονύσια τὰ κατ` ̉αγρούς (τὰ Μικρὰ Διονύσια) - чисто селски празник, честван на 19 ден на месец Ποσειδειών. Задълженията по провеждането му са били в компетенцията на δήμαρχος (подобно на днешния кмет). Средствата са заделяни от хазната. По произход празникът е фалически и е присвоен от Дионис, след налагането на култа му в Атина. Бил весел, буен и общодостъпен. В него можели да участват дори и робите. Започва с πομπή към храма на Дионис в подножието на Акропола. Начело върви жрецът, следван от канефорите, (които в кошницата κανοῦν носят скромна скръбна жертва на бога). След тях двама роби носят огромен кожен фалос. Следват ги членовете на дема, пеещи ϕαλλικόν. Особено неясна функция в празника играят и ефебите. Когато стигат до храма принасят жертва (вероятно овен), след което следва угощение, придружено с много пиене. Вероятно по време и след угощението се е организирало състезание - ̉ασκολιασμός, т.е. балансиране върху мях, пълен с вино и намазан със зехтин. След угощението се е оформяли κῶμοι - весели и свободни Дионисови шествия от попийнали богомолци, които с песни и непристойни танци (любимият е κόρδαξ - неприличен танц с високо повдигане на полите), са се отправяли към домовете си или са обикаляли из Атика, закачайки всеки срещнат. По време на селските Дионисии, са се представяли харесвани и популярни вече трагедии и комедии. Раздавани били награди за сценография, костюми и музика.  τὰ Λήναια – може би първият празник на Дионис и по-точно винен празник на местното сходно с него божество Ἴακχος, станало епитет на Дионис. Празникът, който е праобраз на селските и градските Дионисии, приеман като празник в чест на Διόνυσος Ληνεύς, се чества на 12 число на месец Γαμηλιών. Устройван е от архонта-цар и комисия от ̉επιμέληται, като основна и тайнствена функция в празника имал елевзинския факлоносец δᾳδοῦχος. Празникът се е чествал в теменоса на Дионис, наречен Λήναιον. Започвал е с шествие, когато участниците, голяма част от които пътували на каруци, са се задявали със срещнатите – σκώμματα ̉εκ τῶν ̒αμαξῶν. След процесията до храма на Дионис, вероятно са се отправяли към Ленейона, за да проведат драматическите състезания. Тържеството и състезанията откривал дадухът с думите: „Зовете бога!”, а публиката отговаряла: „Сине на Симела, Якхе, дарителю на плодородие!”. Вечерта организирали пиршество.  τὰ ̉Ανϑεστήρια – празникът трае три дни и това са 11, 12, и 13 число на месец ̉Ανϑεστηριών. Това е празник на младостта, раждането и смъртта. Преди Дионисиевия период, вероятно е бил празник на децата и цветята, понеже 3-годишните деца били окичвани с цвета, получавали подарък малка каничка, подходящо изрисувана, а учителите получавали годишния си хонорар, благодарствен дар от родителите и канели учениците си на угощение. Първите два дни са посветени на Дионис, подобни на нашия Трифон Зарезан, а третият, посветен на Хермес – на нашия Задушница. Първият ден се нарича Πιϑοιγία, в който делвите πίϑος с младо вино се отварят. Виното се носи тържествено до храма на Дионис и тук се смесва с вода в негова чест, защото той е научил хората да правят това. Прави се възлияние и после участниците дегустират постиженията си; следва пиршество. Вторият ден се нарича ден на хоетата. Χοῦς, χοός е специален жертвен съд на Дионис, съд за вино. От морето към храма на Дионис се отправяло шествие, след което е бил корабът на Дионис, заедно с бога, спътниците му и флейтисти. Шествието е носело хоета χόες, пълни с вино и това вероятно е бил основният дар на бога. Участвали са и каруци с подигравачи на тях, които се задявали с всеки срещнат. В шествието участвали и канефори. Освен това, важно място в процесията е заемала βασίλιννα, жената на ̒ο ̉άρχων βασιλεύς, която е уточнявала специална клетва с 14 жени γεραραί и след тях е принасяла тайно жертва на Дионис – вероятно коза. Вечерта е изпълнявала хиерогамен брак със статуята на бога – или в храма му или в светилището Вουκόλιον. После започвали угощения, но вече не семейни, а приятели си ходели на гости, като домакините осигурявали благоуханията и десертите, а гостите – храната и виното. В този ден се изпълнявал и ритуал, наречен ̒υδροϕορία: процесията се отправяла към Олимпейона (храма на Зевс Олимпийски), където била дупката на Девкалион и Пира. Тук са наливали вода, смесена с ечемични и житни зърна, хвърляли смесени зърна и са намирали зърна. Третият ден е χύτραι - на гърнетата. В тях се е принасяла жертва на Ἑρμῆς Ψυχοπομπός - водач на душите на мъртвите. Сварявали всякакви зърна и зеленчуци и оставяли гърнетата пред прага. Този ден всички се заключвали, а храмовете дори са ги увивали с въжета. Намазвали прага със смола и дъвчели билката зърнастец, защото духовете на мъртвите излизали от гробовете и буйствали из града.  τὰ Διονύσια τὰ ̉εν ̉άστεις (τὰ Μεγάλα Διονύσια) - централен празник на Дионис, втори по значение в Атина, макар накрая първи, тъй като в 486г. в него се включват трагедийни представления и това го превръща в силно привлекателен за не-атиняните. По време на І-то Архе и особено през Пелопонеската война, Големите Дионисии се превръщат в главен празник на Атинския свят. По време на празника се внася ϕόρος - членски внос. Синовете на загиналите за свободата тържествено дефилират в театъра на Дионис. Тогава се гласува и златен венец на видни политици и благодетели на Атина. Празникът започва на деветия ден на месец ̉ Ελαϕηβολιών - първоначално трае 4, а по-късно 6 дни и е устройван от ̒ο ̉άρχων ̉επώνυμος. Празникът е утвърден при Пизистрат и вероятно визира пристигането на Дионис от град ̉Ελευϑεραί в Беотия. Затова няколко дни преди празника ксоанонът му се изнася от храма и се пренася в малка гробница до Академията (на северозапад от Атина), където всеки ден се принасят жертви. Вечерта на 8-я ден, или сутринта на 9-я ден от месеца статуята тържествено се връща в Атина. Първия ден вероятно е пристигнал богът. През него се е провеждал и προαγών. Вторият ден е имало πομπή, като начело е вървяла канефора, носеща дарове (вероятно грозде). ̉Οβέλιαι носели хляб, вероятно тип франзела, ̉όβελος значи шиш. Следвали: жертвените животни (може би биволи), ϕαλλοϕόροι, гражданите ̉ασκοϕόροι (носещи мехове с вино), метеките, облечени като и на Панатинеите – в пурпурни и хитони и подноси. Процесията спирала на много места, свързани с култа на Дионис и там κύκλιοι χοροί (дитирамбически хорове) изпълнявали дитирамби, а следващия ден имало състезания за тях. Денят завършвал с κῶμος. На третия и четвъртия (по-късно от четвъртия до шестия) дни, се провеждали ̉αγών - театрални състезания. с) τὰ Θεσμοϕόρια - празник в чест на Δημήτηρ Θεσμοϕόρος и Περσεϕόνη Θεσμοϕόρος, двете заедно се наричат Θεσμοϕόροι. Деметра е дала земеделските закони и моногамния брак. Празникът е честван от 9-13число на месец Πυανεψιών. Той е чисто женски празник, в който могат да участват само свободни омъжени жени (нещо като нашия Бабин ден). Избират се две уважавани и богати жени, които да организират и ръководят празника и да поемат разходите по угощението в петия ден. Поемането на обществено задължение се нарича λειτουρία: ̉εστίασις - по празник; χορηγία - по организирането на една трилогия – трагедийна или комедийна; γυμνασιαρχία - по един гимназион или палестра; τριηραρχία - по една триера. Литургията е привилегия само за граждани и не за метеки или някакви други. Присъствието на мъже на Тесмофория е абсолютно забранено, понеже празникът е развитие на тайни женски общества. Ако се случи, може да последва или убийство или сакрален съдебен процес. Съдържанието на празника е известно най-общо като дори редуването на дните се тълкува различно. Има сравнително стройна схема. Три дни преди уречения ден жените се въздържат полово и ядат чесън, за да отблъскват мъжете си. Непосредствено преди празника се събират на уречено място и се отправят към светилището Θεσμοϕόριον в дема ̒Αλιμοῦς. В първия ден, наречен Στεήνια, жените пътуват до дема Халимунт, откъдето Хадес грабнал Персефона. По пътя си държали най-низък и обиден език, изпълнен с най-неприлични думи, а вечерта чествали празника Στεήνια, (К’во е било…ясно, не е ясно, нали?) През втория ден, наречен Θεσμοϕόρια принасяли тайна жертва и чествали тайнството на законния брак. Третият ден се нарича ̉Άνοδος - връщане: жените се връщат в Атина, като по пътя си държат същия непристоен език, според легендата – в чест на Ямба, която развеселила Деметра така. Ето защо някои смятат, че и първият ден се нарича така; други – че това е четвъртият ден, а четвъртият е трети. Четвъртия ден е Νηστεία - пост: жените се отдават на пост, тъгуват по изчезналата Персефона и се очистват. От χάσμα вадят питки и останки от прасенце, принесени в жертва преди 4 месеца на празника Σκιροϕορία. Дупката била пълна със змии и трябвало специални жени със специални физиономии да ги извадят оттам. Петият ден е Καλλιγένεια - на раждането или на намирането на Персефона. Тогава принасяли нова (вероятно кръвна) жертва и давали угощение, изпълнено с вино, най-цинични приказки, описания и споделяне на сексуален опит и изневери. Имало също неприлични песни и танци; този ден измолвали от организаторките опрощение за всички прегрешения, извършени спрямо мъжете им през годината. d) τὰ Διπόλεια - в чест на Ζεὺς Πολιεύς. Чества се на 14 число на месец Σκιϕοριοών на теменоса на Ζεὺς Πολιεύς на Акропола. Жертвоприношението се нарича βουφονία - убийство на вол. След като всички се съберат, се довежда вол е се оставя свободно да се приближи до олтара, където са разпръснати ечемични житни зърна. Когато той понечи да яде от зърната, жрецът нарежда на помощника си (според някои – някой от ефебите) да убие вола. Той го прави със секира, хвърля секирата и избягва. Всички започват да търсят убиеца – накрая го намират – това е секирата – и я завеждат в съда на ефетите до Пританейона. Тук ефетите я осъждат по закона на Дракон, който гласи „Дърво, камъни, желязо – неща без глас и разум – ако паднат върху човек и го убият, се изгонват извън границата”. След това хвърлят секирата в морето. Това е начинът да разпределят помежду си вината за убийството на най-добрия им приятел – вола. Според мита Ерехтей принесъл първия вол в жертва. Жрецът поема моралната вина. е) τὰ Μυστήρια - Елевзински мистерии – обхващат периода от началото на пролетта до края на лятото. В митологията и религията това е периодът, когато Персефона е сред хората. Култът към Деметра в Елевзина е Микенски по произход, родов култ с локално значение. Според мита Деметра нарежда на Келей да й построи храм извън града, близо до извора Калихорос. Богинята се затворила в храма до появата на дъщеря си. Този дом е може би ἱερὸς οἶκος извън светилището. По време на Пизистрат култът става панелински. След завладяването на Елада от Рим става световен.  τὰ Μυστήρια τὰ ̉εν ̉Άγρα (τὰ Μικρὰ Μυστήρια) - честват се на 19-21 число на месец ̉Ανϑεστηριών, извън, но близо до Атина в местността ̉Άγρα край р. Илисос. По време на тях жреците подготвят кандидатите за участие в големите мистерии. Посвещаването и участието в Малките мистерии е условие за участие в Големите.  τὰ Μυστήρια τὰ Μεγάλα - Честват се от 15-то до 23-то число на месец Βοηδρομιών. Девет дни, в които Деметра търсела Персефона. Честват се в Елевзина, близо до Ῥαρίον πεδίον, където Триптолем засял за първи път пшеничените зърна на Деметра. Преди началото на Големите мистерии, ̒ιεροκήρυκες обикалят Елада и от името на двата свещени рода - Ε̉υμολπίδαι и Κήρυκες - известяват на първите длъжностни лица на всеки полис, че мистериите започват; обявяват 55 дневно примирие и ги молят да осигурят свободното придвижване към Елевзина. На 13-то число ефебите се отправят към Елевзина, за да участват в πομπή. На 14-то число на месец Βοηδρομιών от Елевзина към Атина се отправя тържествено шествие. Начело вървят жриците на Деметра. Една от тях е канефора, носеща на главата си специална кошница на Деметра, завързана с пурпурна панделка- κίστη, в която са τὰ ̒ιερά. Експортират я ефебите, които са пристигнали предния ден от Атина с тази цел. Следват: главният жрец - ̒ιεροϕάντης, главният факлоносец - δᾳδοῦχος, главния глашатай ̒ιεροκήρυξ, факлоносците (имало дори състезание за тях), магистратите и посветените μύσται от Елевзина. Вървели по ̒ιερὰ ̒οδός, влизали в Атина през ̒ιερὰ πύλη - свещената порта – и оттам продължавали по Παναϑηναικὸς ̒οδός. Шествието е спирало на множество места, свързани с култа към Деметра, Кора и Дионис, и свършвало в ̉Ελευσίνιον на агората; може би там е имало статуя само на Триптолем. Жрец от Елевзиниона се е качвал на Акропола и е уведомявал жриците на ̉Αϑηνὰ Πολιοῦχος, че Деметра е дошла в нейния град. 15-ти е денят, наречен ̉Άγυρμος (събиране) – тогава архонтът-цар, заедно с хиерофанта, дадухът и ̒ιεροκήρυξ призовават от царската стоа народа да се събере на агората и ̒ιεροκήρυξ-а се обръща към народа с πρόρρησις и обявява официалното начало на свещенодействията. Участниците били подлагани на δοκιμασία - проверка или изпит дали не са варвари, дали не са белязани с божие проклятие или осквернени с кръв, дали не са се занимавали с магии. Заклевали са се, че са внесли таксата от 15 драхми, че са минали малките мистерии, че ще пазят тайната и че няма да ядат боб, нар и риба. Така те са признати за посветени μύσται и трябва стриктно да спазват множество и сложни правила на мистериите. Ето защо новопосветените са си наемали μυσταγογός. Това са били елевзинци, които отлично са познавали правилата и са ги ръководели на всяка крачка, тъй като глобите и наказанията са били твърде тежки. Следващото 16 число се нарича ̒Αλάδη μύσται (посветените към морето). Това е ден на очищението. Вероятно отново на каруци са се отправяли към Пирея и Фалерон, изкъпвали са се в морето, заедно със свещено прасенце - χοιρίδιον. После са се връщали. Принасяли са го в жертва и са се напръсквали с кръвта му. Следващия ден, 17-ти, (ден на благодарността) са принасяли благодарствени жертви в Елевзениума. 18-то число се нарича ̉Επιδαύρια, т.е. чествало се е приобщаването на Асклепий към култа на Деметра. Той закъснял за Първите Деметрини мистерии, но богинята го допуснала до честването, защото е син на Аполон. 19-то число се нарича най-вероятно “връщане” - ̉άνοδος. Привечер към Елевзина потегля шествие. Смята се, че това е символизирало пътя на Деметра, която търси Персефона и на Дионис Якх с фенер в ръка. Начело са возели статуите на Зевс, Деметра и малкия Дионис Якх. По принцип той е бил изобразяван като младеж с фенер в ръка. Придружавали ги жреци, които носели торби с играчки – ашици, кукли, топки, огледала, ябълки. Следвали 4 бели коня, които теглят каруца с кош, пълен с житни класове. Казват, че трябвало да бъдат 1000. Следват жрици с делви на главата си, пълни с първото ожънато жито и изпратено от полисите, които участват в Мистериите. Следвал е хор, носачи на статуите на Дионис, Деметра и Персефона, жертвените животни и накрая посветените. Когато минавали през моста на река Καϕισσός, хора с покрити глави около моста са ги обиждали – това са γεϕύρισμοι. На 20-то число са стигали до вратата на храмовия комплекс. Около кладенеца - καλλιχόρος са ги посрещали елевзински девойки. Тук, на ̉Αγέλαστος πέτρα - скалата на тъгата – е седнала Деметра да си почине. Най-важни са нощите от 21-23 число. Честванията явно били нощем в специално помещение - τελεστήριον; в центъра му (условно казано) бил ̉Ανάκτορον (̉άναξ - цар) – Светая светих на Елевзина. В него може да влиза само хиерофанта. Всичко останало е покрито с мистериозна тайна. Ритуалът е от три части:  τὰ λεγόμενα - неща, които се казват, т.е. разкази за езотеричния мит.  τὰ δρώμενα - някакви типични мистериозни действия; разиграват се страстите на Деметра и Дионис Загрей.  Накрая следвал върхът на всичко, съдържащ се в показаните неща – τὰ δεικνύμενα: на 21-я ден, наречен ̉Εποπτεία всички стояли в Телестериона в пълен мрак, изведнъж врaтите на Анакторона са се отваряли, ярка светлина заливала всичко и тогава хиерофантът е показвал τὰ ̒ιερά (никой не знае какво точно били свещените неща); някои казват, че той е стригал житен клас с ръка. Специална роля е имал дадухът. В тази част са били допускани само посветените в Големите мистерии от миналата година. 22-ро число се нарича Πλημοχοία: двама са взимали свещения съд πλημοχόν, пълнели са го с вода, като един посветен заставал на изток, един – на запад и се произнасяла молба към Зевс за дъжд. Самото име на хиерофанта е било табу. На 23-тия ден посветените са посвещавали дрехите, с които са се посветили в светилището и затова в Елевзина има множество складове. Ако са имали бебе, са правели пелени от дрехите си и са го повивали в тях.

ще ви предоставя един доклад на тази тематика,дано съм от полза.Всичко е от собствени записки в училище, тъй че гарантирам, че не са взимани от други сайтове І.Хронология – Имало е три вида: Олимпийска – най-авторитетна е била Олимпийската хронология, започнала на 1 юли 776г. Хронологията, годината на Олимпиадата, както и самите Олимпийски игри, се наричат Ὀλυμπίας. Цикълът е 4-годишен. За преминаване от олимпийска датировка към съвременна и обратно, се използват следните две формули: От олимпийски години в наши: p = [776 – 4 (m-1)] – (n-1) От наши в олимпийски години: m= (776 – p) +1 ; n=(q + 1) , където 4 m = № Ὀλυμπιάδος n = годината Ὀλυμπιάδος; може да бъде от 1 до 4 p = съвременната година q = остатъкът при делене на (776 – p); може да бъде от 1 до 3 4 Например – стотната Олимпиада през коя година е? p= [776-4(100-1)] – (1-1) = 776-396=380г. пр Хр. или Т.е. първата година от стотната Олимпиада се равнява на 380г. пр.Хр.  Историческа – общоелинската датировка е въведена от Хекатей от Милет и е съобразена така, че да може от всички краища на Елада да се ориентират по нея. Тя се контролира от и е съгласувана със следните три лица: архонта-епоним - ὁ ἄρχων ἐπώνυμος в Атина; жрицата на Хера в Аргос; първия ефор на Спарта. Обхваща атинския, спартанския и независимия свят и представлява смесица между сакрална и профанна хронология.  Сакрална хронология – работи на цикли (περίοδος). Пълният цикъл се нарича ἐννεατηρίς и е чисти 8 години, на деветата; половин цикъл се нарича πεντετηρίς - чисти 4 години, на петата; четвърт цикъл - τριετηρίς - чисти две години, на третата. ІІ. Панелински игри а) произход на спортните състезания – в XXIII песен на “Илиада” се говори, че Ахил провежда спортни състезания в чест на смъртта на Патрокъл. Споменава се и за погребалните игри в чест на тесалийския цар Амаринк и за състезанията около гроба на Едип в Тива. Игрите, проведени от Алкиной в “Одисея” за развличане на Одисей може би са спомен за минойските игри с бикове. По своя произход спортните игри в Елада са ἀγὼν ἐπιτάφιος - надгробни игри, тясно свързани с култа към мъртвите предци. Започват и свършват с жертвоприношение. Етеологичните митове за учредяването на такива игри винаги включват три момента:  провеждане на игрите за първи път; учредител – бог; състезатели – богове  възобновяване на игрите; учредител – герой; състезатели – герои  учредяване на игрите за постоянно в чест на смъртта на царя или член на царското семейство, властващи на региона. Игрите се провеждат около гроба му. В цяла Елада, Мала Азия и колониите е имало огромен брой такива игри. Същият характер са имали и Карнейските игри в Спарта - τὰ Κάρνεια - в чест на Ἀπόλλων Κάρνειος, по името на победителя в които се е именувала годината в Спарта. Но най-важни и авторитетни за цялата Античност остават четирите Παναγυρεῖς, наричани още ἀγώνες ἱεροί или στεφανιταί (тъй като наградата в тях е венец). Това са: τὰ Ὀλύμπια, τὰ Νέμεια, τὰ Ἴσθμια, τὰ Πύθια. b) Панелински цикъл I година юли/август τὰ Ὀλύμπια (exampli gratia 480) II година юли/август τὰ Νέμεια (exampli gratia 479) II година април/май τὰ Ἴσθμια (exampli gratia 478) III година юли/август τὰ Πύθια (exampli gratia 478) IV година юли/август τὰ Νέμεια (exampli gratia 477) IV година април/май τὰ Ἴσθμια (exampli gratia 476) I година юли/август τὰ Ὀλύμπια (exampli gratia 476) Победителят в целия цикъл се нарича περιοδονίκης. Олимпийските игри и Питийските игри се провеждат в самостоятелна година, докато Немейските и Истмийските – заедно в рамките на една и съща година (Елинска, не наша.), но всичките игри са равностойни помежду си и няма по-ценни. Както свидетелства един Атински декрет от около 430г. победителят било в Олимпия, било в Делфи, било в Истъм или в Немея ще получава обяд на държавни разноски доживотно. Освен това Пиндар пише с еднакво желание за всички игри. P.S. Περιοδονίκης е като победителя в Големия шлем в тениса c) значение на общоелинските игри – Аристотел казва, че човек е неотделим от своя полис. Израз на това е вечният стремеж на елина към свобода. За него няма по-голямо нещастие от загубата й. У Омир свободата се превръща в естетическа категория – красиво. Така още у Омир “красив” става синоним на “свободен и силен”. Силният човек е залог за свободата. Затова в Елада физическата красота е една от основните добродетели. В съзвучие с един от основните принципи на Античността, за елините хармонично развитият човек притежава и високи нравствени качества. Израз на тези качества е καλοκἀγαθία – ἄνθροπος καλὸς καὶ ἀγαθός. Такъв човек е (според суперлативите на ἀγαθός): 1 ἄριστος – в най-голяма степен притежаващ качеството ἀρετή(от Ἄρης), с който може да осигури на себе си и своя полис ἐλευθερία. 2 κράτιστος – притежаващ κράτος – силата на властта, способен да владее себе си и другите, завладяващ, който знае какво е властта, умее да е подвластен и да изпълнява властта, който има и е способен да осигури αὐτονομία. 3 λῷστος – най-желан, превръща полиса си в най-желан, и отсъствието му се схваща като болка, т.е. способен да осигури αὐτάρκεια. 4 βέλτιστος – най-морален, поетичен еквивалент на всичко свято, истински πολίτης. Елините са схващали физическото обучение като нужда от хармонично развитие на личността и израз на тази хармоничност са игрите. Например атлетът Милон от Кротон – шесткратен победител на Олимпийските игри, както и във цикъла – е бил ученик на Питагор и автор на философското съчинение „Τὰ φυσικά” („Природни изследвания”). От друга страна четирите παναγυρεῖςса били, наред с общогръцките оракули, обединяващ център за партикуларно настроените полиси. Тук, благодарение на свещеното примирие елините от различни краища на Елада се чувствали един народ с единен, макар и изпъстрен с диалекти, език, с единен пантеон и носия, с единен дух и култура. Панелинските игри били център за изява на καλοκἀγαθία. Присъствали не само атлети, но и поети. Според легендата в Делфи се е състоял ἀγὼν Ἡσιόδου καὶ Ὁμήρου. Тук са били Омир, Хезиод, Бакхилид, Симонид и Пиндар. Херодот е чел тук части от своята “История”. Веднъж дори Сократ, както той сам казва, присъствал на Истмийските игри. Идвали художници, скулптори (в Олимпия се намира работилницата на Фидий), държавници. Тук са се уточнявали последните тенденции в модната линия, обсъждали са се клюки и т.н. За около месец панелинските игри са обединявали Елада. ІІІ. Олимпийски игри Според елинската традиция първите Олимпийски игри са проведени на 1 юли 776г. Всяка Олимпиада носи името на победителя в бягането, която е най-старата олимпийска дисциплина. a) Произход – първите Олимпийски игри са били проведени по желание на Зевс в чест на победата му над Кронос и титаните. За втори път Херакъл провел Олимпийски игри в чест на победата над Авгий. Ежегодно се провеждат след смъртта на Пелопс, чийто гроб се е намирал в свещената област Алтида. b) База на Олимпийските игри – областта Ὀλυμπία се намира в югоизточната част на Елида, в подножието на хълма на Кронос – Κρόνιον, там, където река Κλάδαος се влива в река Ἀλφειός, близо до Пῖσα, градът на Еномай. Тук Зевс се е състезавал с Кронос. Олтарът на бащата е на неговия хълм, а олтарът на сина – в подножието му, в свещената му горичка. Тя е почти правоъгълна и се нарича Ἀλτίς – Алтида. Тук се намират основните съоръжения на Олимпия: 1 олтар на Зевс, който е конусообразен и ежегодно дострояван със смес от праха на изгорените жертви, вода от река Алфей и пепел от огнището на Хестия като свързващ материал; 2 храм на Зевс, пред който е площадката за награждаване, зад него – свещеното маслиново дърво с клонка от което се награждавали победителите (фронтоните и метопите на храма могат да се видят в олимпийския музей, където ни развеждаше Грозньо Чашотрошачката , а статуята на Зевс е била едно от седемте чудеса на света); 3 наоколо – статуи на победители; 4 олтар и храм на Хера. От този олтар днес се пали Олимпийския огън; 5 олтар и храм на Рея (на хълма); 6 гробът на Пелопс и Хиподамия (не се знае точно къде е); 7 πρυτανείον с огнището на Хестия, където са се посрещали и се давал обяд на видни гости и на олимпийските победители; 8 стоата на Ехо, където са се състезавали глашатаи (“Avete magistri, discipuli, morituri vos slalutant…”). Извън Алтида са основните спортни съоръжения: стадионът, където са се провеждали всички спортни състезания, без състезанията с колесници; хиподрумът, където са се състезавали с колесниците (Нека всички кратко и ясно порицаем Мецка, задето измами на състезанието!); гимназионът γυμνάσιον където са се тренирали спортове, които изискват дължина – бягане, хвърляне на копие и диск; παλαίστρα – тренирали са се дисциплини, които не изискват дължина – борба, бокс, панкратион, скачане. Извън Алтида са и: Βουλευτήριον – сградата на магистратите в Олимпия; сградата на жреците; хотел; хероон – светилището на Хера; бани; работилницата на Фидий, която е ориентирана точно, както храмът на Зевс, за да може скулпторът да преценява светлината, докато е правел статуята на бога. c) Участие в състезанията – разрешавало се е участието само на елини, свободно родени, неопетнени с кръв, върху които не тежи божие проклятие. Изисквало се е десетмесечна активна подготовка в родния град и интензивна 30-дневна тренировка в самата Олимпия. Спортистите (ἀθλητής) са се обучавали от местни треньори по обща подготовка παιδετρίβης и по специална подготовка γυμναστής по специални, твърде тежки методи. Спазвали са определена вегетарианска диета и са водели спартански начин на живот. В последните 30 дни преди състезанието собствените им треньори не са били допускани до тях, за да се избегнат злоупотреби с допинг. Всеки опит за подкуп, за общуване на треньор със състезателите, както и всяко нарушаване на правилата от състезателите се наказва с тежко телесно наказание и/или глоба. За най-тежките нарушения се налага дисквалификация и издигане статуя на Зевс с парите от глобата. Тя се поставя на алеята на статуите на Ζᾶνες (Зевсове). Тренират и се състезават голи, с изключение на колесничарите, които носят дълъг до земята йонийски хитон с колан (като онзи в музея в Делфи). d) Организация на игрите – в годината на Олимпиадата трима σπονδοφόροι обикалят Елада, обявяват предстоящите игри и оповестяват свещеното примирие – ἐκεχειρία. След тяхното съобщение постепенно към Елада по седемте пътя към Олимпия се отправят първо състезателите и след това зрителите. Организацията и прякото провеждане на игрите се осъществява от колегия от десет ἑλλανοδίκας – хора, отлично знаещи правилата на игрите (от семейство на хеланодики произлиза и SuperOgy и затова е толкова на „ти” с тия работи ). Занимават се с: 1 надзора над състезателите (засега само кандидати); дали изпълняват условията за участие, достойно ли се държат по време на тренировките и състезанията, спазват ли законите на Елида и Олимпия. Всички простъпки са били санкционирани; 2 свещенодействията и церемониите по време на игрите; 3двудневния марш в навечерието на игрите из Елида; 4 тържествената процесия и жертвоприношението към Зевс Хоркий в Булевтериона на кандидатите в първия ден; 5 правилното провеждане на жребия същия ден; 6 състезанията и излъчването на победителите следващия ден; 7 тържественото награждавана в петия ден; 8 за това на игрите да присъстват само мъже (изключение прави само жрицата на Δημήτηρ Ἁμίνη), тъй като това са тайни мъжки празници. В тяхна компетенция е признаването на Олимпиадата за невалидна - ἀνολυμπιάς (случвало се е три пъти); тяхното задължение е да впишат Олимпиадата и годината в регистрите. e) Дисциплини – още Омир в XXIII песен от “Илиада” споменава основните спортове, които ще влязат в панелинските игри, а именно: надбягване с колесници, борба, бокс, бягане, двубой, хвърляне на диск, стрелба с лък, хвърляне на копие. От тези дисциплини двубоят ще стане панкратион, а стрелбата с лък ще се замени със скока на дължина. Основните разлики между Панелинските игри и съвременните Олимпиади и други състезания са:  липсва рекорд – състезателите се побеждават помежду си на принципа на елиминацията (има само един победител) без постиженията им да се измерват и регистрират.  липсва категория – състезателите от по-ниска категория е трябвало да компенсират физическата с интелектуална сила. През първия ден на игрите състезателите са под надзора на хеланодиките. Теглят жребий от сребърна урна – ὑδρία – посветена на Зевс: един по един се доближават до нея, призовават Зевс и теглят своя жребий, подобен на бобено зърно, обозначен с буква; състезатели, изтеглили еднаква буква са двойка за състезанието. Вероятно за вторият манш не се е теглел жребий, а се е следвала азбучната последователност на буквите. Втория, третия и четвъртия ден са се провеждали състезания в следните 4 дисциплини:  δρόμος (бягане) – най-старата олимпийска дисциплина. Първоначално било състезателен бяг до олтара на Зевс, където жрецът е държал факел. Победителят, като богоизбран, е имал право да запали жертвения огън. Ето защо най-стария стадион στάδιον е стигал до олтара на Зевс вътре в Алтида. По-късно стадиона постепенно се измества извън Алтида. Той е с дължина 192м 27см (мерил го е Херакъл). Стартът е нисък, от специални каменни стартови прагове за отблъскване. Бягали са по четирима (2 двойки), макар че е имало място за 12 (6 двойки). Бяга се от изток на запад, за да се достигне до олтара, който след като стадионът бил изнесен извън Алтида, е пренесен като допълнителен жертвеник на Зевс на самия стадион. Бегачите са бягали приведени, силно изнасяйки ръцете си напред и докосвайки се и отблъсквайки се от земята за ускорение. По-късно се въвежда δίαυλος (двойно бягане). Тръгва се от запад на изток, за да се свърши пак при жертвеника. Обръщането се извършва при определени повратни стълбове. На трето място е въведено дългото бягане - δόλιχος - по 8-10-12 или 24(28) стадия в различните времена. Най-късно се въвежда бойното бягане – с оръжие и доспехи - ὁπλιτοδρόμος. Първоначално се е бягало в шлем, щит, наколенници, но по-късно наколенниците отпадат. Дължината му е 2 стадия. Участниците са длъжни да спазват дистанция 1м 25см. Забранено било да пречат на съперниците си по какъвто и да било начин (макар че тайно са го правели, псувайки се). Бягането било много ценено, тъй като било полезна тренировка за война. Не случайно персите са получили психологически шок според Херодот, като видели бягащата срещу тях фаланга.  πάλη (борба) – води се само от стойка и целта е три пъти да се свали противника на земята. Целите са се мажели със зехтин, за да се отчитат точките от полепналата прах по телата им, а не за да са хлъзгави. Често поради нечетен брой състезатели някой стига до финала без да се е борил с никого. Такъв победител се нарича ἔφεδρος и неговата победа е много по-ниско ценена. Тя изрично се е показвала в надписа на статуята и в епиникийте.  πυγμή (бокс) – целта е единият да се предаде или да не може повече да се състезава (нокаут). Боксьорите обаче е трябвало да притежават голяма сила, техника, мъжество да понасят раните. Особено се е ценил победител без видими увреждания. Състезателите увиват около дланта си тесен дълъг ремък от нещавена кожа, пропита със зехтин, която стига до 1/3 от лакътната кост, като пръстите остават свободни, за да могат да се свият в юмрук. Тренирали са със сянка и с круша. Често боксьорите са били изобразявани до неузнаваемост и са им правели много лошо изглеждащи статуи, тъй като дисциплината не е от най-ценените.  πανκράτιον - между борба и бокс. Представлявал нещо като “оня тайния кеч в Америка…Истински кеч, бе! Хващаш го и го трошиш – чупиш крака, вадиш очи, к’вото искаш…” (SuperOgy в час) . Всичко било позволено. Често завършвал със смърт. Целта била единствено да обезвредиш противника. В Античността панкратионът е бил държавно покровителстван заради огромните му сходства с ръкопашният бой във война. Затова и статуите на победителите са много елегантни. πένταθλον (петобой) – смятали са, че това е спортът, който способства за най-хармонично развитие на тялото. Според Аристотел петобойците са най-красивите хора на Елада, тъй като те в равна степен показват и бързина, и сила. Петобоят включва: = δίσκος – хвърляне на диск. Той е от бронз и теглото му варира от 1кг 350г до 1кг 750г в различните времена. Хвърлял се е от βαλβίς - специална площадка, оградена от три страни, като имало праг, който не е трябвало да се прекрачва (сега правилата са абсолютно същите). = ἅλμα – скок на дължина от място. Състезателите използвали оловни, железни или каменни гирички за удължаване на скока. Вероятно скачали по пет пъти и сумата определяла победителя. Скачали под звуците на флейта. = ἀκοντισμός – мятане на копие. От същата площадка, както и δίσκος. Било без засилване, както е и по време на война. Целели са мишена, но са измервали само дължината. Флейтата е традиция. Първите три части на петобоя са задължителни и след тях обикновено има победител, но ако той още не е излъчен следват δρόμος и πάλη. надбягване с коне и колесници. Колесниците са двуколки без ресори, със 4, а по-късно с два коня. Хиподрумът има дължина два стадия, а колесниците правели по 12 обиколки. Стартът бил сложен: колесниците се нареждали във формата на триъгълник и последните са тръгвали първи. Стартът бил даван с делфин и орел.В момента на старта делфинът започвал да потъва, а орелът – да се издига постепенно. От двете страни е имало повратни стълбове, като най-опасни били източните. Ето защо на източната страна бил олтарът на Τραξίππος - объркващ конете. Преди състезания жокеите са му принасяли жертва. Често колесниците са се обръщали върху тях, а и са следвали по много жертви, обикновено от публиката. Наградата получава собственикът на впряга, а жокеят бива удостоен само с вълнена лента - ταινία - на челото. Така веднъж жена – собственичка на конете – станала олимпийски победител и й била издигната статуя без дори тя да е стъпвала в Олимпия по време на игрите. P.S.Правени са опити за вкарване и на други дисциплини, но безуспешни. Състезания за деца – момчета от цяла Елада се състезават, най-често в бягане и борба. Горната възрастова граница е 18г., което много стриктно се е проверявало. Състезанията са предхождали мъжките и разстоянието било ⅙ част от разстоянието, което бягат мъжете. Момичета само от Елида и Спарта са се състезавали в бягане, но извън Олимпийските игри, по време на празниците на Хиподамия и Хера (в кореспонденция с Пелопс и Зевс). f) Награди – веднага след състезанието победителят получавал палмова клонка и бяла лента около челото. На петия ден тържествено в храма на Зевс са увенчавани с клонка от дива маслина, отрязана със златен нож от 12 годишно момче, чиито и двама родители са живи в момента - ἀμφιθαλή. Така победителят става ὀλυμπιονίκης. Награждаването се е съпровождало със стара песен, приписвана на Архилох, като вестител извиква силно името на победителя, на баща му и на полиса му, след което победителите принасят благодарствени жертви по олтарите на свещената горичка. Накрая организаторите дават пир в празнично украсения Пританейон. Пируват и всички жители в олимпийското село. Олимпионикът бил посрещан триумфално в родния си град. Дори на места разрушавали част от градската порта или пробивали дупка в крепостната стена (полис, който има такива граждани, няма нужда от крепостни стени за защита). Венецът победителят посвещава на полисното божество. Победителят е ставал почетен гражданин на полиса си и вече според неговите и на полиса възможности му се издига статуя и/или му се посвещава ода. ІV.Питийски игри Провеждат се за първи път през 586г. и по произход са музически. В 582г. Амфиктионията организира игрите и може би тогава се прибавят и спортните състезания. Без разлика от Олимпийските игри, що се отнася до спортните игри. Спортната база включва стадион (178м), хиподрум и одеон. Наградата е лавров венец. V. Немейски игри Основани са в 573г. в чест на Зевс Немейски, Херакъл и смъртта на Архемор. По произход са атлетически. Базата им е храм на Зевс Немейски с адютон, хероон (вероятно на Офелт), включващ гроба му, свещена кипарисова горичка, олтар, дълъг 41м (на Зевс, Херакъл, Офелт), два хотела, бани, стадион (178м). Освен спортните състезания, се провежда и състезание за σαλπιγκταί (свирачи на бойни тръби). Наградата бил див керевиз σέλινον върху който Хепсибила сложила Офелт. Хеланодиките били в черни дрехи в знак на скръб. VІ. Истмийски игри Проведени са за пръв път през 580г. и по произход са музически. Основани са в чест на Посейдон Истмийски, Тезей и смъртта на Ино и Меликерт. Базата им е: храм на Посейдон Истмийски с олтар (19м), палемонион (светилище на Палемон), свещен бор, от който се правят венците за победителите, стадион (181м), одеон, хиподрум, баня. В палемониона има адютон за мистични действия – специални помещения с по-големи от нормалното размери.

Ами сунити и шиити нямат такава разлика ,като видовете християни.нито имат различни храмове, нито различен начин на молене, или поне в ръцете е само.но никога няма да видиш разликата, ако човека не ти каже, че е шиит или сунит.Докато православен и римокатолик се различават - и по кръст, и по начин на молене и обряди...защо? Според мен това е излишно...и вредно за религията.

не се сещам точно редовете ,но трябва да звучат така горе-долу.... И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха, и море нямаше вече.Ви дях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето, от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си.И чух силен глас от престола, който казваше:Ето скинята на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях... Мисля, че е Откровение на Йоан: 21

Откровение на Йоан

Има ли значение, нали сте християни....

религията трябва да се познава от младежите!

Наистина честит празник на всички християни! Нека вашите желания да са мои пожелания към вас. В Цял свят християните празнуват Великден, сега гледах и в сирия , че християните черпят и мюсюлманите , само дето те не пият вино, но това е само подробност.

Според мен трябва да си има отделен предмет.Религията трябва да се разглежда отделно,като учение,не като историческо събитие.

Прав си.Все пак броят е превъзходен.

Фружине не съм съгласен, че ако АТАКА вземе властта ще е добре за България, не и в този си вид...

Този въпрос е доста спорен и може би най-трудно обяснимият при защита на религията.Неслучайно в историята,когато са се свиквали срещи, за да се разясняват основите на религията, християнските духовници трядно обясняват пред другите, че имат един бог, не много.

Е,знаеш,че разбират различни неща.И двете страни са инати, затова скоро няма да се направи нищо по въпроса,а напрежението нараства все повече.Вчера например християните във Витлеем излязоха по улиците да викат срещу Израел, в други градове също.

В момента има заседание на Арабската лига в Рияд. Усеща се напрежението ,което всички очакваха.Гледам директно по Ал-Джазира. Засега държавите съобщиха, че имат две условия към Израел: - Да освободят Западния бряг за Палестина. -Да оставят свободно да живеят хората в Източен Йерусалим. Ако това стане арабските държави поемат отговорността за външната си политика ,като първо ще признаят Израел официално.Ако не, мисля , че е ясно... Това засега, ще кажа по-късно как е.

Оп.Забравил съм да отговоря на това. За Алжир особено , зибиването на християни не е заради религията им.И избиването на християни в мала Азия пак не е заради религията.До колкото знам Ататюрк гони 600 000 гърци от Турция, заради националността им.В Алжир убиват не просто защото са християни,а защото са французи.както знаете Алжир и до 60-те години "отвъдморска територия" на Франция, там омразата е доста силна.Но всички французи са християни ,които са били там, нормално е да се каже,че е удар към религията, но тук е на етническо,не на религиозно ниво.

Е,да Искандерун е смятан от сирийците за тяхна територия,както и Антиохия,окупирана от турция.но...за християните е вярно.не е толкова жестоко,както го изкарват.

Пак ми се струва многобожие...

каквито и да е сведения...всичко ще ми е добре дошло.