Sham

Аз не съм запознат много с католицизма. Отчасти познавам православието. Чел съм и двата типа Библии, защото има някои разлики между тях. Все пак искам да дискутираме върху вечния въпрос - коя църква трябва да е Първа, тази която да е над останалите. Кое е основанието на католицизма да заявява, че Папата е "непогрешим", след като единствено Бог е такъв? Кое дава основание на Рим да заявява, че е водеща сред църквите и ако има обединение, Рим трябва да е начело.

И да се учат, изпълнението им все още е утопично. Човек има природа и няма да я надмогне.

Какви реформи може да направи Северна Корея? Тази е толкова проядена от корупция и псевдо-доктринални призиви, че реформите са почти немислими. В едно и също време пред населението се заявява, че страната е затворена, а всъщност имат посолства в много страни в света, включително и България. Вярно е, че една лъжа винаги лъсва, но и да стане това в Северна Корея, до какво ще доведе?

Без нападки помежду си, моля.

И?

Вижте това интервю на един от босовете им: http://dnevnik.bg/intervju/2009/11/28/8224...atvorim_retv_v/ От него научаваме, че когато друг - Кр.Гергов, Манджуков, Емил Стоянов, тимаджиите, Ирена Кръстева инвестира в медия, той прави бизнес, а когато го правят "добрите" - той, Кръстев, Прокопиев - те правят "граждански проект". Когато първите уволняват, това е скандално, но в неговия случай, това е начин да се предотврати попадането на "гражданския проект" в нечисти ръце. Пак от това интервю става ясно, че се събрали група граждански дейци и дали 3 милиона евро за медиа, а сега дори не им се ще да си ги върнат, макар и отчасти, защото се гнусят от възможния контрагент. Очевидно парите не са техни, защото и Мърдок не би хвърлил 3 милиона евро от любов към гражданските ценности. Научаваме, че идята за тази медия винаги е била и ще бъде дясна - отворено общество на спекуланта-евреин сорос, десните, свободна европа и пр.. Приказките за самофинансиране след време, минаване на самоиздръжка са за наивници...Още преди време се говореше, че Ре ще бъде затворена след изборите.

Това за Адам....Съжалявам, но абсолютно нищо общо няма с иранския език.

Дават и на Франция, и Германия Има още няколко крепости, които са изцяло западни -предимно около крайбрежието - Тартус, Сафита и др.

Археолози откриха два стенописа, изобразяващи ад и рай в средновековна църква близо до крайбрежието на Сирия, съобщава The Associated Press. Размерът им е около 2, 5 м височина и 3, 5 м широчина и са разположени от двете страни на олтара на църквата от ХІІ в. В изображението на ада може да се видят различни начини на мъчения - обесени, изгорени, покрити с ножове, докато в картината на рая присъстват светии на небето, изобразени в светли цветове. Ръководителят на разкопките коментира, че подобни находки са рядкост, тъй като кръстоносците не са се задържали дълго на едно място.

Красота

Разбрах, че ще правят такива иницативи и за напред! Трябва според мен, интересно и полезно е

Не знам какво сте говорили, но Брой 22 на списанието е в Препоръчани торенти

Като възпитаник на гимназията, няма да ми е трудно да се свържа с тях смятам, че имат идея за проявите.

Учениците от Националната гимназия за древни езици и култури сътвориха едно истинско пътешевствие назад във времето и по-специално Древен Рим. В рамките на античния празник, с който се отбелязва и рожденият ден на НГДЕК, имаше римски бюфет, гладиаторски боеве и антични игри. Какво повече да иска един почитател на Рим и древния свят? Снимки може да намерите тук - снимки

Като имаме впредвид как е създадена днешна Украйна - Брежнев е украинец и разбира се прави Украйна далеч по-голяма от реалното. Това включва и Крим, който няма нищо общо с Украйна, но личния интерес е по-силен.

Йес, сега трябва да се крия май.

Лигльовците в Париж имат нужда от пошляпване, мисля.

Германия.

За! Като ветеран, няма нужда даже да ме питате.

Вера Мутафчиева, голямата българска писателка и най-авторитетен историк - османист, почина днес на 80 години след кратко тежко боледуване. Родена в семейството на големия български учен Петър Мутафчиев, дъщеря му съвсем естествено тръгва по неговия път, завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и през 1958 г. защитава дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век". От 1978 г. е доктор на историческите науки, беше избрана за академик, член на Българската академия на науките. Работила е в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" (1951-1955), в Института по история (1958-1966), Института за балканистика и Института по литература при БАН (1979-1993). Член е на Съюза на българските писатели и е била негов секретар в периода 1982-1986 г. Била е и ръководител на Агенцията за българите в чужбина през 1997-1998 г. Вера Мутафчиева е носител на много отличия, включително на Хердерова награда (1980). Bepa Mутaфчиeвa e aвтоp нa нaд 30 xудожecтвeни книги, пpeвeдeни нa дeceтки чужди eзици. Tвоpчecтвото й cъдъpжa модepни нaционaлни и унивepcaлни концeпции зa минaлото и нacтоящeто. Eвpопeйcки кpитици я поcтaвя peдом до пиcaтeли кaто Tомac Maн, Mapгьоpит Юpceнap, Иво Андpич. B иcтоpичecкитe cи cъчинeния Bepa Mутaфчиeв а paзpaботвaт богaт докумeнтaлно-иcтоpичecки мaтepиaл с цел да пpовокиpa миcълтa, дa тъpcи, aнaлизиpa и извличa от иcтоpиятa изводитe нa днeшния и утpeшния дeн нa фонa нa общоeвpопeйcкaтa иcтоpия и пpоблeмaтикa. Веpa Mутaфчиевa е ученият, кoйтo според признанието на колегите й, е стигнал нaй-дaлеч и нaй-дълбoкo в pевизиятa нa мapкcичеcките ocмaнcки cxвaщaния oще пo вpеме нa кoмуниcтичеcкия pежим c кoнкpетните aнaлизи и извoдите cи, a cлед рухването на кoмунизмa и в пpякo пpoблемaтизиpaне нa cxвaщaнетo нa ocмaнcкaтa иcтopия. Дълбокият cъвpeмeнeн подтeкcт, aктуaлноcттa нa paзмиcли и изводи - товa e нaй-яpкaтa оcобeноcт нa нeйнaтa бeлeтpиcтикa. Художественото творчество на писателката е свързано и взаимно се допълва с многобройните й научни публикации - изследващи главно аграрните отношения в епохата на Османското средновековие. В белетристиката тя дебютира с романа „Летопис на смутното време" (1965) - панорама на живота на българите по време на феодалните размирици в Турция в края на 18-и и началото на 19-и век. Съвършено нов по онова време - преди 45 години - е подходът на Мутафчиева да вгражда в романа материал от османските архиви, непознати до тогава в българската наука. Тя защитава теза, която среща съпротивата на официалните научни и писателски среди: че въпреки злините, които е причинявала, анархията в империята изиграва и обективно положителна роля за националното осъзнаване на българите. Следващият роман на Вера Мутафчиева - „Случаят Джем" (1967) - направо взривява традиционните сюжети за българското минало. Съдбата на принц Джем, брат на султан Баязид II, предлага съвършено необичайна гледна точка за водене на повествованието и ново за времето си послание. В европейски контекст и от философско-хуманистичен ъгъл са разказани събитията и в други романи на писателката: „Последните Шишмановци" (1969), дилогията „Алкивиад Малки" и „Алкивиад Велики" (1976). Други белетристични произведения на Вера Мутафчиева са „Рицарят (1970), „Белот на две ръце" (1973), Повест с двойно дъно" (1974), „Книга за Софроний" (1978), „Аз, Анна Комнина" (1991)... Тези произведения са включени в издадените неотдавна от „Жанет-45” 12 тома събрани съчинения. Там са и забележителните й спомени: „Сeмeйнa сaгa", „Рaзгaдaвaйки бaщa си", „Бoмбитe", трите части „Бивалици" и завършващата ги книга „Небивалици", както и един том публицистикa и интeрвютa. „Откaкто ce помня, пиcaнeто e било моe cъвceм вceкиднeвно зaнимaниe. Съдeйки по пpоизводcтвото ми, някои cмятaт, чe paботя бъpзо, лeко. He e вяpно. Пpоcто имaм нaвикa дa paботя по много - товa ми оcтaнa зa cпомeн от ония години, когaто ce изxpaнвax c нaучноизcлeдовaтeлcки тpуд. Пpи тaкъв тpуд почивкa нямa, нямa и очaквaнe нa вдъxновeниe, длъжeн cи дa го пpeдизвикaш caм. По-точно - длъжeн cи дa пpeдизвикaш в ceбe cи cпоcобноcттa дa пишeш и днec. Tовa e peфлeкc зa цял живот, cтepeотип, кaкто кaзвaт ceгa", каза веднъж Вера Мутафчиева. Поклон пред светлата й памет!

Благодаря ти за темата! Поканени сте всички

Еми вярно е. Турция отдавна е проамериканска, има бази на нейна територия. Определено САЩ ще притиснат ЕС да приеме Турция. Друг въпрос е дали ЕС ще склони да приеме държава, противоречаща на принципите на Европейския съюз.

Интересен е моментът, когато през 1957г. възниква криза между Сирия и Турция. Тогава България взема дейно участие на страната на Сирия. От една страна струпва войски по границата с Турция, а от друга посланик Христов и неговият търговски съментик Стефанов са редом до сирийския президент Куатли,когато се изграждат укрепителни работи в Северна Сирия. Особено Стефанов остава до днес,като спомен в сирийците.

Стига оправдаване на американците ,де!