Да, съжалявам... аз pазбpах за събитието във втоpник.
Иначе конференцията беше много, много хубава. Казаха се красиви и тъжни неща. Обясни се какви точно са клаузите на договора, станаха спорове дали той е валиден или невалиден днес, говори се за начините, по които се определят границите според него (разполовените къщи в Западните покрайнини). Говори се също и за положението на българите от Западните покрайнини, плюс как стоят нещата икономически и геополитически. Освен това заедно стигнахме до извода, че сме длъжни да протестираме и да обявим договора за морално упадъчен. Каза се, че сега, на прага на започването на преговорите за членството на Македония в ЕС е особено важно ние да подчертаем нашите изисквания, които са в общи линии политическа и културна автономия на българите в насилствено асимилираните места. Обърнахме внимание на факта, че докато ние стоим безучастни, Гърция, Албания и Сърбия неуморно прокарват своите интереси в района. Разви се тезата, че можем да се превърнем във водеща сила на Балканите, ако съумеем да поправим някои доскорошни грешки (но без да имаме мегали претенции). И най-вече - подчертахме, че - да, България губи войната и трябва да приемем и да се преклоним пред този факт. Но че това в никакъв случай не означава, че няма да продължим да се борим за нашата справедлива националнообединителна кауза.
Сред присъстващите имаше хора между 18 и 80 години. Беше много силно, аз се разчувствах на 4-5 пъти.