boilad

Май не познаваш много добре ирландската история (то и аз не съм специалист де, ама до толкова съм наясно, за да твърдя, че мнението ти за ирландското освободително движение е много, ама много превратно - същото като да кажеш, че българите са се освободили сами).

Аз, може да греша, може и да съм прав, обаче преди да поставяш разни квалификации е хубаво да се заинтересуваш малко от средновековните финанси.

Аз ще си почакам да ми покажеш къде в оригиналния гръцки текст пише "сечени пари". И няма защо да манипулираш, защото от това, че е раздавал нещо си на войската - "рога" ли, що ли - въобще не означава, не е задължително и не следва, че са "монети, монети, колкото си искаш монети", защото в предходния цитат не става дума (ако въобще се споменават някакви монети, сиреч "сечени пари") само за пари.

Не, че много разбирам, ама до колкото схващам в гръцкия текст поне така както е даден в ГИБИ не са споменати никакви "сечени пари".

Не, говориш за номиналното съответствие на тегловната единица кентинарий (в случая сметководната не я знаем реално на какво тегло отговаря). То и в Генуа от една тегловна лира злато се секат 96 дженовино (генуезкия вариант на флорина и златния дукат), ама сметководната лира е само 2 дженовино в края на 13 век. Капиш! Схващаш ли разликата с 48 пъти по-малкото тегло.

И идея си нямам мосю Дил как ги е докарал до толкова номизми, обаче това са близо 33 тона злато, или колкото е добива от Европа и Африка за 6,5 г. през 15 век. А кажи ми отде се е взело? Колко време трябва да е пестено това злато, та да се натрупа толкова, и това са приходи само от митници и места за търговия? Глишев май споменаваше за тайнствени златни градове. Гледай малко по критично на изворите и си задавай въпроса дали е възможно и ако е възможно, защо. На мен ми се струва малко вероятно на основата на ниските добиви на злато (за регион много по обширен от коя да е държава) и затова смятам, че в много от случаите става дума не за реално злато.

Щом твърдиш, че кентинария не е сметководна единица добре ще е да намериш реален носител - монета чиято стойност е един кентинарий. А що се отнася до 3 800-те кг. злато приходите на ромеите наистина може и да са толкова, че и повече, но не злато, а стоки изразени чрез златния им еквивалент. Ако мислиш иначе ще се наложи да обориш Soetbeer, както и да обясниш огромните излишъци (отново в злато, вярвам, че можеш да ги изкараш и 76 000 тона - колкото е наличното злато в света към 1966 г.), което вярвам няма да ти е трудно предвид пристрастието ти към класическа Византия. Между другото относно добива на злато съм допуснал грешка за края на 15 в., въпросния автор на когото се позовавам дава малко над два тона за Европа и три за Африка. Трупат се излишъци. Другото се изразходва - текущи разходи, подаръци, подкупи и т. н. и т. н.

Просто, за да върви темата, нека чисто хипотетично да предположим, че ромейската икономика поглъща 90% от годишния добив на злато в регионален мащаб (който за рамките на Европа и Северна Африка е примерно около 2 000 кг., демек 1 800 отиват при ромеите). В действителност този процент вероятно е бил в пъти по-малък. В задачата се пита какъв процент от това злато и за какъв период трябва да са го грабили българите, за да успеят да натрупат тези фантастични количества (тук трябва да се има предвид и, че не всичко отива в хазната, т. е. около 4/5 от награбеното остава у по-низшестоящите. Дори да успеят да заграбят целия ромейски хипотетичен златен приход пак само 360 кг. от него ще отидат в хазната. И какво получаваме в крайна сметка - за натрупването на 100 кентинария злато изразено в тегло, а не като сметководна единица, България девет-десет години подред трябва да ограбва до шушка, буквално, хипотетичния златен приход на Империята. Това е идеалния случай в който България няма разходи, а Империята не отвръща на удара и може да съществува без злато години наред.

Да, но тези 720 000 номизми също са резултат на механичното приравняване, защото ако, както предполагам, това са сметководни единици, то реално ще са доста по-малко. Интересно ми е какво точно се казва в изворите, дали еди колко си кентинария в златни монети, или само толковова и толкова кентинария злато, което вече определено говори за сметководни единици, т. е. това е само златен еквивалент на стоки, или други благородни метали. Говориш и за българска агресия и плячкосване, та нима ромеите не са отвръщали със същото, та мисълта ми е, че само с грабеж и спастряне трудно ще докараш до такива суми, каквито показва механичното приравняване.

Темата нещо зацикли, та я да опитам да я съживя малко. Сериозно ли смятате, че в България е имало налично толкова злато (в единия случай 1 600 кг., а в другия 3 200) при условие, че годишния добив на злато в Европа в края на 15 в. е около 3 800 кг., а няколко века по-рано е бил в пъти по-малък (дори да смятаме и северноафриканското злато пак едва ли ще докараме около два тона годишен добив и то за един доста обширен регион). Посочените цифри най-вероятно са сметководни, т. е. реалното тегловно изражение е по-малко от това което дава механичното приравняване според теглото на кентинария. И понеже посочените суми явно са съставлявали част от някакъв резерв, то какъв би бил бюджета на държавата при условие, че при ромеите (по данни от ЕНВ) резерва достига до 360 % от бюджета. За какъв период от време е натрупан този излишък и възможен ли е въобще?

В задачката така както е зададена може да се мине и без подкреплението (като пак уточнявам, че всичко зависи от поставените цели и възможностите, които ще се открият след кое да е решение за действие). Например, по варианта на Йончев, първата дивизия прави завой, насмитайки във фланг и тил противника. Така си запазваме подкреплението за евентуални изненади, за постигане на решаващо превъзходстово, или за прикриване на основните сили.

Ами, не е все тая, защото евентуална загуба на третата дивизия ще позволи на противника да прехвърли сили и средства в застрашените участъци, най-вероятно срещу втората дивизия, където ситуацията е на кантар, а осигурят ли си превъзходство и там, то първата дивизия заедно с подкреплението, което й изпратихте, ти и Йончев, ще остане в много, ама много проблемна обстановка.

Йончев, при така некоректно зададения въпрос мисля, че не можеш да предприемеш каквото и да било, защото а) нямаш представа за поставените цели; б) не знаеш какви последствия ще произтекат от взетите решения. Например връщането на първата дивизия и при двата ти варианта може да има пагубни последици, като резултат от недоразвиване на успеха й. За мен оптималното решение при всички неизвестни пред които сме изправени е: да се изпратят подкрепленията на трета дивизия, което ще позволи стабилизиране на позициите й. По този начин втората и третата дивизии ще сковат противниковите сили на място, докато първа развива успеха си и върви към набелязаната цел (която, ако е разгром на противника не изключва връщането й в тила на врага).

Дефинирай "безусловна победа" - дали е разгром и унищожаване на противниковата жива сила, на индустриалната му база, превземане на територия и т. н. и т. н., т. е. "победата" пак зависи от поставената цел. Ако пък говориш за "безусловна капитулация", това вече е съвсем друго, но пак остават неяснотите по втората ми точка.

Зависи: 1. от поставените цели; 2. от възможностите, които ще се открият в резултат на взетото решение.

Какво е фантасмагоричното? Виж какво пише Зигеберт под годината 680 в Латински извори за българската история, том III, Издателство на БАН, София 1965, стр. 40-47

Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481: http://istorianasveta.eu/pages/posts/osmanskata-imperija-1300---1481-639.php

Графе, ако ти се занимава, и за да е интересна темата, аз предлагам да направим друг тип сравнение: Вземаш примерно някакъв доход от средновековието и смяташ, какво е можело да се купи с него - примерно с месечна заплата какво количество хляб, или месо, същото правим и със съвременна заплата. След храните можем да минем към жилищата, транспорта, услугите (образование и здраве) и т. н. и т. н. Така хем ще имаме реална представа за покупателната способност тогава и сега, хем няма да се появи някой, който да те обвинява в празнословие и някакви механични приравнявания (вече си обяснявал за приравняванията и то няколко пъти, ама все ще се намери някой недоразбрал и недочел темата).

1.Това, че в гръцкия няма букви за звуците "ш" и "ч" не означаване, че те не са били предадени по някакъв начин. 2.Е, дойдохме си на думата. Това са именно календарни термини като "април", "март" и т. н., които не ни казват нищо за говоримия език. 3.Достатъчно съм квалифициран, за да видя къде логиката куца. 4.Абсурдно е допускането, че окончанието "-ов" в личните имена показва произход. През цялото Средновековие, та чак до първата половина на ХІХ век личното име е следвано от бащино без окончание. И когато обвинявате мен, че се изказвам по въпроси извън компетенцията ми, помислете какво правите Вие, отхвърляйки с лека ръка думите на утвърден палеограф (за отхвърлянето на изследванията пък на авторитетни историци няма да говорим, а съвсем очевидно историята не е във Вашите компетенции, за разлика от лингвистиката, вчастност тюркологията).

Въобще не е нужно да пиша дипломна работа, за да оборя позицията Ви. А фундалната грешка на Моско Москов е, че се предоверява на данните от "Именника" - от там и неподкрепената с нищо умозрителна теза за съвладетелството (за погрешните датировки - особено що се отнася до Кубрат - да не говорим. Поразителното е, че когато разглежда другите владетели, той съпоставя управлението им с данните от наративните източници, когато ги има, а в случая с Кубрат съвсем безкритично приема указаните 60 години управление, които не са подкрепени от нищо друго). Т. е. Москов, както и Вие, умножава същностите отвъд необходимото, приемайки желаното за действително. Това твърдение е толкова очевидно несъстоятелно, че дори не си заслужава коментара. Всеки, който си е направил труда да прочете лаконичните данни от "Именника" веднага ще отбележи, че не е никакво родословие, още по малко пък на рода Дуло, Защото изброява владетели, а много от тях не са от този род - има Укил, Вокил, Угаин, Ерми. Както вече отбелязах този списък въобще не е достояние на рода Дуло. Твърдението, че е устна традиция и се е предавал наизуст от уста на уста също е безпочвено голо предположение. От какъв език е преведен списъка и дали въобще е преведен, също е спекулация. Няма никакви данни Симеон, а още по-малко мнимия му племенник (според Казимир Попконстантинов, който е специалист палеограф "-ов" е окончание указващо притежание, т. е. въпросния Тудор е бил роб, или слуга на борисовия брат Докс) да са замесени в записването му на старобългарски и това при положение, че най-ранните преписи са от ХV в. (протографа разбира се е бил много по-стар и вероятно изсечен върху камък с гръцкия алфавит). За неточностите, пропуските и грешките в него вече е говорено много. Съвсем накратко - липсващи имена на владетели (Сабин), свръхгодини на управление. Значението за хронологията е неоценимо, ама виж за лингвистиката?!... Освен това, ако както твърдите паметника е преведен от "прабългарски" на старобългарски, как така тези загадъчни изрази са останали непреведени? Това означава, че или са били неразбираеми (по-малко вероятно), или са използвани в качеството им на terminus technicus. И в двата случая не може, уповавайки се на тяхната етимология, да се правят изводи за говоримия език преди т. нар. "славянизация", която още Петър Мутафчиев предположи, че е започнала още преди преселението, а Рашо Рашев в "За произхода на прабългарите" обогати и допълни с нови аргументи.

Как защо, за да има над какво учените глави да умуват.

Професоре би трябвало да пишете в раздела за алтернативна история, или направо в лично творчество - предполагам художествените достойнства на творбите Ви там ще бъдат оценени. Няма и едно вярно изречение, а по лошото е, че всеки който малко се е интересувал от история може да види това. Обаче, пък вредата който нанася на неосведомения читател е непоправима. Според увода на "Мифы Новой хронологии" - "Представления об историческом прошлом подменяются в общественном сознание сомнительными логическими построениями...представляет серьезною опастность для отечественной культуры. Происходит размывание фундаментальных культурных, научных и нравственных ценностей..." (Това вече е заяждане и модераторите спокойно могат да трият и в същото време е принципна позиция срещу псевдонаучността на подобни твърдения и то от човек, който публично афишира научната си титла, както Фоменко впрочем)

Все едно да убеждаваш Табов (при предпоставената теза за автохтонност), че (пра)българите са пришълци на Балканите.

Именно ортографическите различия (които неслучайно споменах) гарантират, че преписите не са правени един от друг.