boilad

И какво от това? Впоследствие в други преписи на същия сборник от същия период (ХV-ХVІ в.) е открит същия списък (с някои ортографични различия).

Не съвсем, част от тях (не казвам всички) само писане. Показателен е случай от 184 г. в Горен Египет - жителите на някакво село обвинили някой си Исхирион, местен писар, че не е грамотен, на което Петаус - финансов надзорник в района - отговорил, решавайки спора, че Исхирион е грамотен, тъй като името му фигурира под няколко документа. Самия Петаус явно не е бил по образован и съвсем не е знаел какво пише - например в запазен откъс от папирус където се е упражнявал, той четири пъти написал правилно "Аз, Петаус, селски писар, заверих това" на петия път допуснал грешка, която впоследствие мултиплицира още седем пъти, т. е. явно не съзнава какво пише, а просто копира някакъв образец. Така, че трябва да правим голяма разлика между представата ни за образованост днес и в миналото. За един копист не е задължително да може да прочете написаното.

Това доста добре се вписва в едно мое предположение, че голяма част от т. нар. "преписвачи" са само кописти, т.е. копират знаците (в случая буквите) без да ги разбират и без да могат да прочетат написаното.

Много, много - колко да са много, когато вече в не една тема засягаме въпроса за кризата в монетната циркулация именно през 7-8 век. Какви трофеи, каква война? На какво се позовавате освен на собствената фантазия? Покажете документ, или изследване (резбира се не Ваше), където се говори за среща на Кавказ между Кубрат и Ираклий. По какво съдите за това? Сарказма Ви е повече от излишен. Това какво Вие приемате или не, няма отношение към темата.

Първо - библиографията не е позоваване и второ - не намеквам нищо. Бешевлиев например съвсем обсновано отхвърля предположението, че има връзка между Кубрат и сведението за покръстването на хунския вожд от 619 г. и сведението на Йоан Никиуски (макар това да е залегнало като постулат във великобългарското фентъзи). Хубаво е ако библиографията освен за авторитет служи и за нещо друго.

Г-н, професоре, учудва ме способността ви да боравите така свободно със собствените Ви съчинения. Ако със същата лекота се позовавахте и на изворови материали и изследвания на по-съвременни медиевисти цена нямаше да имате.

Аз се сещам за няколко, които са с гръцки произход и се употребяват в диалектните говори: "харизвам" - дарявам "лахна" - зелка "даскал" - учител През второто царство пък множество административни термини се употрябяват паралелно с българските им съответствия, като например "хора" - земя. Със сигурност има още много други. Просто влиянието на гръцкия върху българския език и в южнобългарските говори вчастност, та и в старобългарския не е сред най-популярните теми. По-модно и престижно е да се търси тюркско и турско влияние.

http://www.webcafe.bg/id_1366507798_Oskar_Uayld_e_porachkov_pisatel

Чак сега прочитам статията в българското уики за Г. Ц. и забелязах, че не съм открил топлата вода, когато говоря за сбърканата методология на Г. Ц. А това ("чудовищен метод на работа, който е отрицание на всяка наука") си е направо мек израз по отношение на ганчоценовите писания и въпреки това трябва да се поставя винаги като мото, когато става дума за трудовете на Ценов.

Дупките в графиките отразяват намалената монетна циркулация (тоест монети /артефакти/ от периода има, но в сравнение с предходния и следващия период те са нищожно малко). По въпросите на засушаването у Гумильов в "Откритие Хазарии" имаше повече подробности.

Е, нали знаеш, разни хора, разни идеали. Аз пък изгубих сума време да я търся по разни книжарници и сега сред настолните ми четива.

Не е само високия номинал, но има и друг проблем - липса на суровини (поради което се използват заместители - ценни дивечови кожи най-вече) и собствено производство. Тези фактори препятстват развитието на паричните отношения. Atom е прав за дупката в графиките за монетната циркулация през 7-8 в., но май още никой не е дал задоволително обяснение на срива в монетната циркулация през указания период. При това "дупката" (спада в циркулацията) е видна както на графика за цялата Империя, така и за отделни нейни части, а в случая с Империята горните три фактора явно не са решаващи, защото тя добива, произвежда и ползва високи номинали.

Така като гледам повече коментари изхождат от идеологически позиции, които нямат нищо общо с литературата. Каквото и да си говорим Дончев е стилист и трудно може да бъде сбъркан с Фани Попова-Мутафова например, както се цитира в уводния пост. И балканската награда за съвременна проза която получи през 1998 (или 1999 беше) за "Странния рицар на свещената книга" и тя ли е плод на плагиатство и връчена по партийна линия, щото е от нашите? За мен лично дори в стилистично отношение този роман е по слаб от "Време разделно" или "Сказание за хан Аспарух...", но пък може би точно, защото е по-семпъл и стегнат в това отношение, е и по-читаем (на мен ми допадна повече от предните две заглавия).

Трупането на капитал явно не е само български патент. Данните са според позовавания на Скилица. В случая става въпрос за наемна войска, но надали има драстична разлика в заплащането.

В този ред на мисли е ентересно да се изясни дали това не са лични средства или са държавни. За разделение между частната собственост на владетеля и държавната има намек по времето на Крум (случая в който заделил 10 000 вола от личните си стада за превоза на обсадните машини). Тоест в случая ще имаме подобна на византийската система, където също има разлика между частната собственост на владетеля и държавните имоти. Една такава институция като държавна съкровищница в България (която е нещо различно и отделно от частната собственост на владетеля) ще се окаже, че значително изпреварва западноевропейските държавни финансови институции, които се появяват едва през зрялото средновековие. Заслужава да обърнем внимание и на прикачения файл на Маготин и да видим какъв смисъл източниците влагат в понятието "кентинарий". П. П. Поздрави на Асрандиат за хубавата тема, май сериозно е задълбал по въпросите на средновековната икономика!

То е ясно чия теза е предпоставена и сбъркана в същността си щом поставяш знак за равенство между етнос, език и лично име. Май ще ти се наложи да доказваш, че такова равенство е реално, въпреки хилядите примери които го опровергават.

Аз нямам проблем, съжалявам, ако си приел забележките ми лично. Пък и с това подвеждащо "БГ Наука" все забравям къде се намирам.

Ако "-ун" е окончание, то ще се радвам да посочиш какво ще рече безсричковия корен "хс" и има ли аджеба такова чудо като безсричков корен. А, аз ще се повторя, че имената не са етноопределящи. Все едно всеки който се нарича Йоан да твърдим, че е евреин, всеки Петър грък и т. н. и т. н.

Драгомир може и да е славянско, ама Даргамер едва ли, особено предвид историческия контекст. Хубаво, само дето има и прабългарски владетел със същото име още в средата на осми век.

Интересно какво му е прозрачното на това когато има засвидетелствани прабългарски имена завършващи на "мер/мир" примери има както в спорния списък така и извън него - Безмер, Маламир.

Хубаво спорите, ама както неведнъж съм отбелязвал имената не могат да бъдат етноопределящ белег. Все едно да определим всички носещи името Йоан като ивреи, или на основата на това име да определяме верската им принадлежност.

Никополския санджак е предаден на Джунеид Айдъноглу , който не е от османовия дом, от Мехмед І през 1415 г. Кой управлява в Никопол преди това не е много ясно, но Искендер Шишман поне до нашествието на Тимур през 1402 г. управлява областта около Самсун, а през 1415 г. когато на Джунеид е даден Никопол, нему е поверена Смирна (до този момент владение Джунеид).

То бивало и през шести век да ги води брат на Аспарух. Преди няколко поста беше споменал нещо за летежа на въображението...