mecho1

Що, виж на колко хора им стана интересно и пишат. Какво му е лошото да е активен форума ???

Буда не е бог. Буда означава будител, учител. Той е човек, смъртен, който е живял и е починал. При будизма не се почита бог, а учението на учителя, което е останало след неговата смърт. При дзен будизма, дори и Буда не се почита като авторитет. Там не се почитат авторитети. Учението е за осъзнаване на субективността и самостоятелността, самостоятелното мислене, без подражание на авторитети. Разбира се при субективизма няма как да се направи разлика между съществуването и несъществуването на богове, но все пак при будизма и дзен будизма не се говори за богове и се приемат за нетеистични религии ( религии без богове).

Да, ама Манка ако чете форума

Бяхме ученици като излезе. Преди това бяха излезли две полски. Едната като учебник по бридж, а другата беше "Техника на разиграването". Във Варна имаше един стар бриджор Дядото. Той казваше така: – Най вкарващата атака срещу 3 безкоз е каро. Ако имаш дама каро вкарването е сигурно. А, сбърках. "Техника на разиграването" май беше от Терънс Рийз

Синя трефа играехме на времето. Като свикнеш си е много хубава. На мен ми харесва, чисто субективно. В нета не съм играл много. Преди доста години в ББО малко. Май най много хора знаят sayc.

Бъркаш, със затворени очи, в един чувал със змии. Половината са отровни, половината не. И която фанеш

Не успя. Но полека полека нещата тръгват. Самочувствие е необходимо. Критична маса от самочувствие. Права не се дават права се вземат. Идеята за гражданско общество е идеал за борба. Има по света, макар и да се срещат рядко, добри управници. Но те не дават права, а просто управляват добре, докато са на власт и после идват неминуемо лошите. Алтернативата е граждански контрол, гражданско общество или пък пряка демокрация. Те не се дават даром, а са награда за самочувствие, за осъзнаване на собствената значимост. Крал Джон и Магна Харта. Подписал я, а когато се пръснали и го оставили да управлява, започнал да ги избива един по един и да поставя копия на Великата Харта в устите им. Това е голата истина. Победили са и пак не са имали самочувствие, че могат сами да се управляват.

И какво са освободили. Диалектически материализъм. Материализма и свободата са от различни галактически системи.

Според мен възгледите на Аристотел не са били общоприети, а общоналагани.Но дори и така налаганите възгледи на Аристотел не са попречили на развитието на физиката и на науката. Това е също потвърждение, че догмите не могат да пречат на развитието на така наречените природни науки. Те винаги са се развивали независимо от догмите и общоприетите представи. По интересно за мен е развитието на математиката, която също по времето и след Аристотел също е "окована в догми", и тези догми са били налагани успешно чак до 20 ти век. Но това никак не е попречило на развитието на математическата мисъл през този догматичен период. Като говорим за философия обаче, догмите са всичко. Догмите и свободата са всичко. При така наречените хуманитарни науки, философията и религиите, промяната на догмите е свързана с много по големи усилия много повече мисъл и действия, а много често и много кръв.

Ми не знам. Аз си ги харесвам. И сам себе си се харесвам. Как ще разберем сега, чия представа за добро и зло е по абсолютна, твоята или моята

Вярно офтопик, но се напълни с интересни мнения. Свободата прави нещата интересни.

Това, че наричаш непознати хора душици, а самата ти преди един два поста твърдиш, че мразиш да се обръщат към теб така, е аргумент в полза на това, че всички хора са субективни идеалисти, просто няма как да са други, само дето някои не могат да го осъзнаят. Ето един от най известните съвременни физици, който в прав текст изказва убежденията си на субективен идеалист. "Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на Съзнанието." Юджийн Уигнър, носител на Нобелова награда.

Е, колко му е да дам друг пример. Замени заек вълк и ловец с човек, човек и човек и готово. Представите за добро и зло на различните хора са различни. За да се оформи обща представа за добро е необходимо всеки да направи компромиси със собствените си възгледи. Личната представа за добро си остава винаги над общата компромисна представа за добро. Освен това доброто за една група, може да е зло за друга. Което е добро за руснака, за немеца е смърт. Нищо против руснаците или немците. Шегата е руска, но хора с чувство за хумор и от двете споменати групи я харесват и приемат. Човекът не е машина и не може да се командва отвън. Мотивацията винаги в крайна сметка е вътрешна. Изграждането на собствена представа за добро и зло е строго самостоятелно действие. Не може един човек да каже на друг какво е добро за него и какво не. Ако тръгна да чета конско на децата си, кое е добро и кое е зло за тях, ще почнат да кимат с глави и да казват "да, да" и да си мислят с досада "а бре, няма ли да спреш с конското най - после". Дори и субективността на доброто и злото не е лесно да се обясни. Необходимо е, както е казал Хермес, ушите да са готови да чуят думите.

Състрадание, не любов. Ако вярваш в свободата де. Свободата е състрадание. Любовта е ограничение. Нищо лошо в ограниченията. Човек живее истински, когато се ограничава, и все пак за да събере сили е необходима свобода, състрадание, не любов. А добро и зло е едно и също.

Ами ако съществуването пречи на съществуването ??? Не се заяждам, защитавам си възгледите. Вълк гони заек за да го изяде. Съществуването на вълка пречи на съществуването на заека. Ако в този момент ловец с пушка се цели във вълка, то този ловец добро ли е или зло. Ловеца пречи на съществуването на вълка и помага на съществуването на заека. Или излиза, че дори и при така зададените ограничения за отношение към съществуването, добро и зло пак си е едно и също нещо. Ловец с пушка. Резултат от мача.

Много трябва да се внимава при възпитаването на децата. Добро и зло не са абсолютни, а относителни понятия, и да се казва на дете, че следва да бъде добро е вредно, също както е вредно да му се каже, че следва да бъде лошо. Въпреки липсата на опит децата са способни да разберат смисъла на относителността на тези понятия, ако им бъде обяснен внимателно и просто. Спестява им страдания в живота.

Според Нилс Бор твърдението има бог и твърдението няма бог са истина и двете. Това е типично за субективния идеализъм, високото самочувствие също. Разсъждението му, че около границите на парадокса се крие откритието също е характерно за субективните идеалисти. Самият Нилс Бор освен физика е следвал и философия. За него не може да се твърди, че видите ли бил добър физик ама си нямал понятие от философия. Смешно е да се твърди точно за него такова нещо. Усещането му за свободата е гениално. Усещането за точния смисъл на условието на задачата и нейното решение и разликата между двете също е характерно за субективните идеалисти. Принципа на допълнителността също е невъзможно да бъде формулиран от човек, който не е субективен идеалист.

Има религии, които не приемат съществуването на бог. Например при будизма и дзенбудизма няма култ към бог. Не са само те де. Има и други нетеистични религии. Буда не е бог, а будител, учител. Даоизма също е религия без бог. Имат допирни точки, да. Но няма причина за търкане помежду им. Решават различни задачи и по скоро си помагат, а не си пречат.

Природните науки не могат да бъдат догматични и никога не са били. Математиката и тя отдавна се е освободила. На мен ми е болно за така наречените хуманитарни науки, включително философията и религиите. А те са по важните. Те са мотивиращите. Човека не е робот. Той е система с вътрешна мотивация и се нуждае от себепознание.

Да но и ние имаме различни философски възгледи, и следователно контекста на темата е доста обширен, освен ако създателя на темата не даде по конкретно определение какво да разбираме под догматизъм.

Тръгнах да любопитствам за мисли на Мария Кюри. Не ми изглежда много, да е материалистка. Но не намерих нещо от което недвусмислено да следва, че е идеалистка. И все пак: "Иной раз у меня создается впечатление, что детей лучше топить, чем заключать в современные школы." Мария Склодовская Кюри "Любой, кто пытается произвести случайные числа детерминированными средствами, конечно, живет в состоянии греха." Фон Нойман И аз вярвам в това. Не съм чел за този човек, но ако го е казал това, значи е инкомпатибилист. А има два вида инкомпатибилисти. Едните си мислят, че живеем в нещо като компютърна програма и абсолютно всичко е детерминирано. Другите вярват в свободата и липсата на обективна истина.

Само с четене ако ставаше. Трябва човек да разбира и от философия. За Айнщайн току що говорихме. Ето какво е казал. Копи пейст от уикицитат, а не от "тенденциозна" литература: Ето това са всичките. А сега намери поне един от тях, от който да се подразбира, че Айнщайн е материалист. Докато, както се вижда има много, от които се подразбира, че е обективен идеалист. Дори има и такива, в които по скоро клони към субективизма. Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно? [1] Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена. Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин. Ако не можете да обясните нещо на едно дете , то това значи, че вие самият не го разбирате. Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности. Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят. Вечната загадка на света е че е предсказуем . Всеки мъж, който шофира безопасно и в същото време целува хубаво момиче, не отдава достатъчно внимание на целувката. Всяко постижение в науката започва с опит и свършва с опит. Въображението е по-важно от знанието. Господ не играе на зарове. Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта. Да унищожиш предразсъдаците е по трудно,отколкото да разделиш атома на частици. Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам. Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен. Two things are infinite: the Universe and human stupidity; and I'm not sure about the the Universe. Две неща са нужни за нашата работа: неуморна издържливост и готовността да изхвърлиш нещо, в което си вложил много време и труд. Единственото ценно нещо е интуицията. Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование. Животът е като карането на колело: спреш ли, изгубваш равновесие. За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност. Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст. Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите. Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо. Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище. Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опитът. Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене. Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново. Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният му е напълно достатъчен. Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата — и пред студентите си! Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати. Масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание. На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично. Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него. Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходите. Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа. Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания. Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш. Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни. Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали. Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти. „Масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание.“ Не се притеснявайте за математическите затруднения, които срещате; тези, с които се сблъсквам аз, са още по-големи. Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости. Никога не е грешал този, който никога не е опитвал нещо ново. Никога не мисля за бъдещето. То така или иначе идва достатъчно бързо. Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства. Обичам да пътувам, но мразя да пристигам. Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества. Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия. С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор. Слабостта на позицията става слабост на характера. Тайната на творческите способности е в това да знаеш как да криеш източниците си. Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник. Три неща ми дават представа за вечността: "Престъпление и наказание", звездите и Дон Кихот. Умните хора решават проблеми, гениалните ги предвиждат. Уравненията са най-важни за мен, защото политиката се занимава с настоящето, а уравненията са за вечността. Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.(цитатът е спорен) Човек започва да живее тогава, когато разбере, че може да живее извън себе си. Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен. Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.

Нилс Бор не е включен. Повечето са идеалисти, не се хващай за цифрата в заглавието на книгата. Може да направиш следния експеримент. Вземи списък на нобелистите и за всички за които има цитати, които им се приписват, ги прочети и виж кой какви убеждения има. Е може на някой да се приписва нещо, което не е казал, ама що не срещам поне един материалист за илач не знам. Това, че не вярва в личен бог, не означава, че не вярва в бог. Айнщайн е обективен идеалист. Той вярва в абсолютната истина, абсолютната идея. Това не е личен бог. Цитата, който пускаш навярно е заради инсинуациите, породени от това, че понякога Айнщайн нарича абсолютната идея "стареца". Може за това да са му приписвали, че вярва в личен бог и той да обяснява, че това не е така.

Гравити, от цитата, който даваш не следва, че Айнщайн е материалист. Ако е от някоя книга разшири го малко да видим в какъв контекст е употребен. Защото стига само да погледна в уикицитат и виждам, че аз съм прав.

Така е. И там само в заглавието пише 50. Домързя ме да ги изцитирам всичките. Но това, че в заглавието на книгата пише 50, не означава, че са общо 50. Много повече са. Нилс Бор например е субективен идеалист. За споровете му с Айнщайн, коя е по правата вяра, дали обективния идеализъм или субективния идеализъм има много писано в нета. Айнщайн е обективен идеалист.